Седем неща, които трябва да знаете за новите цени на електроенергията
Всеки път, когато през юни Комисията за енергийно и водно регулиране се кани да обяви новите цени за бита, възниква естественият въпрос „а те истински ли са“. Забъркването на цените от регулатора дълго време изглеждаше леко шаманска работа, в която обективните фактори не са водещи – целта беше, от една страна, да се скрият от широката публика някои разходи, а, от друга, да се остави отворена врата за политически обусловеното им манипулиране. Това трябваше да се промени с избора на нов състав на КЕВР преди два месеца, който да положи основата за стабилизирането на енергийния сектор.
И така, по-истински ли са цените на електроенергията в новия модел на КЕВР? В сравнение с решенията от 2012, 2013 и 2014 г. сега те са много по-близо до реалността. В тях са отразени реалните разходи на производителите, макар част от енергийните компании да са сериозно орязани. Това няма да зарадва потребителите, които искат да купуват електроенергия само от АЕЦ „Козлодуй“, но със сигурност отразява по-добре картината на енергийния пазар у нас. КЕВР дори е направил революция в практиката си – посочил е някои от елементите на решението си, които могат да объркат сметките.
Остава обаче практиката на регулатора да издава решения, в които средностатистическият потребител лесно може да се изгуби и които се нуждаят от много тълкувания и обяснения. Което със сигурност няма да допринесе за лесния отговор на въпроса истински ли са цените на тока.
Има ли големи промени?
ПОНЕ ДВЕ
Основната промяна в модела, по който ще се формират цените на електроенергията, е стремежът НЕК да излезе на оперативна печалба, т.е. да не губи от доставките на електроенергия. По този начин, когато държавната компания спре да трупа загуби, може да се пристъпи към по-сериозното й преструктуриране. Поне на теория в решението на КЕВР тази цел е изпълнена, макар че има и някои заложени проблеми (виж по-надолу).
По-кардиналната промяна е въвеждането на елементи от бъдещата организация на пазара, при който вече няма да има регулирани цени, т.е. неговата либерализация. Вече е въведено правилото, че цената на електроенергията ще е пазарна (макар пазарната стойност засега да е определена от КЕВР), независимо от това дали електропроизводителите имат преференциални цени или дългосрочни договори. НЕК ще продава на свободния пазар част от скъпата електроенергия, която има законово или договорно задължения да изкупува, като разликата между пазарната цена и реалните разходи на НЕК ще бъде покривана през таксата „Задължения към обществото“. Тя се заплаща от всички потребители и приходите служат за заплащане на преференциалната част в разходите по дългосрочните договори за изкупуване на енергията от ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“ и „КонтурГлобал Марица-изток 3“ и преференциалните тарифи на възобновяеми източници на енергия и топлофикационните и заводски централи.
Навлизането на допълнително количество електроенергия на пазара освен това ще има още един положителен ефект – това ще увеличи конкуренцията на пазара и ще свали цените на едро, нещо, от което голяма полза ще има бизнесът. Но и ще доведе до допълнителен натиск върху малките ТЕЦ (свързани основно с бизнесмена Христо Ковачки).
За да се въведе този модел, КЕВР малко е разтегналa правомощията си. Регулаторът формира единна цена на НЕК за регулирания и свободния пазар (на който не би трябвало пряко да се намесва), както и отрежда квота за свободния пазар на държавната компания, което е съмнително дали може да прави от законна гледна точка.
Друг проблем е, че в новия начин, по който се формира таксата за задължение към обществото, влизат загубите на НЕК от минали периоди. Голяма част от тях са формирани от дейността на компанията на регулирания пазар, но сега ще трябва да бъдат плащани от всички. Нещо, което едва ли ще се понрави на бизнеса.
Какво още се очаква?
ОЩЕ ТРИ СТЪПКИ
След като новите цени на електроенергията влязат в сила, през септември се очакват в бюджета да бъдат предвидени повече средства за енергийни помощи. Увеличението вероятно ще е значително, още повече че ще се случи само месец и половина преди местните избори. Междувременно за едрия бизнес ще бъде приложена специална схема за облекчаване на плащанията за таксата „Задължения към обществото“. Най-вероятно за няколко десетки предприятия, при които електроенергията представлява съществена част от разходите, ще бъде наложен таван, който да отговаря на настоящите им плащания.
За малкия и среден бизнес пък ще бъде разширена програмата за енергийна ефективност. Идеята на последната мярка е да насърчи модернизацията на компаниите – от едната страна са по-високите сметки за ток, а от другата – държавната помощ за повишаване на ефективността.
Защо се увеличава цената за бизнес клиентите?
ЗАЩОТО ДОСКОРО БЕШЕ ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАН
Клиентите на свободния пазар на електроенергия (засега това са основно едрият и средният бизнес) ще бъдат най-силно засегнати от решението на КЕВР за цените на енергията, които ще влязат в сила от началото на юли. От средата на годината, при равни други условия, тези клиенти би трябвало да плащат с 23% по-скъпа електроенергия.
Поскъпване идва от увеличението на таксата „Цена задължения към обществото“, която се добавя върху всеки закупен мегаватчас на свободния пазар. Досега бизнесът плащаше едва 18.93 лв. за мегаватчас, докато потребителите на регулирания пазар заплащаха около 53 лв. за същата цел, въпреки че не би трябвало да съществува такава разлика. По същата логика при зареждане от бензиностанция шофьорите на фирмени автомобили, освен че могат да получат фактура за горивото и да си приспаднат като разход, би трябвало да плащат 2 лева за литър бензин, а тези на лични коли – по 2.50 лв.
Покрива ли се дефицитът на НЕК?
БИ ТРЯБВАЛО
В последните години НЕК редовно беше принуждаван от регулатора да продава електроенергията на бита и домакинствата на по-ниска цена, отколкото я купува. Така от 2011 г. насам компанията трупа дефицит, който по-късно или се покрива чрез заеми, или чрез забавяне на плащанията към доставчици. За миналата година НЕК завърши на минус 644 млн. лв. Ръстът на дефицита не само водеше до риск от фалит на държавната компания, но и създаваше предпоставка за бъдещи резки скокове в цената на електроенергията или натиск за спасяване на енергийния сектор от данъкоплатците.
Според ценовото предложение на КЕВР приходите, които НЕК ще получи от юли 2015 г. до края на юни 2016 г., ще бъдат с 346 млн. лв. повече в сравнение с настоящия ценови период, като допълнително разходите за зелена енергия са намалени с 226 млн. лв. от приходи от продажбата на държавните въглеродни квоти. Освен тях НЕК трябва да спести още 130 млн. лв. от законовата мярка, която предвижда компанията да изкупува задължително само високоефективната електроенергия от топлофикациите и заводските централи. Досега НЕК изкупуваше цялата им енергия по преференциални цени, което натоварваше допълнително разходите й. Общо от КЕВР се надяват в НЕК да се влеят допълнително 702 млн. лв.
НЕК ще получи и 59 млн. лв. от цената за обществена доставка (на практика маржът на компанията), която е 3.06 лв. за мегаватчас. От КЕВР обаче твърдят, че маржът на компанията ще е четири пъти по-висок. Освен 130-те млн. лв., които се очаква да се спестят от покупките от заводски и топлофикационни централи и които сега не са заложени в ценови модел, за НЕК са предвидени и други бонуси. Например временната компенсация за компанията от 97.3 млн. лв., които са предвидени, ако не влязат в сила новите цени на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ и „Ей И Ес Гълъбово“. Според договорката с тях, ако държавата изплати дълговете на НЕК към тях – за над 800 млн. лв., те ще свалят цените си с около 7% за срок от две години. Ако това се случи, тези близо 100 млн. лв. ще останат в НЕК, за да може тя да компенсира други разходи.
Тоест ако няма драстично влошаване на средата или управлението на НЕК, компанията би трябвало да излезе на печалба от оперативната си дейност и да започне да изплаща натрупаните си задължения./Капитал