Пълна демократизация на управлението на съдилищата, разхлабване на примката на началниците в прокуратурата върху редовите обвинители, много по-голяма отчетност за тримата големи в съдебната система и без членове на тайни организации в Темида. Това са част от големите реформи, които предвижда проектът за нов Закон за съдебната власт, изработен от Министерството на правосъдието.
В него намират място всички идеи от аплодираната от Брюксел стратегия за съдебна реформа, която Народното събрание гласува с огромно мнозинство в края на миналата година.
Ако той бъде приет, главният прокурор и двамата шефове на върховните съдилища ще могат да бъдат отстранявани за служебни гафове. В момента те са напълно недосегаеми заради закона и конюнктурата в съдебната власт. Това предложение напълно се вписва в радикалната визия на проекта, който прави огромна крачка напред към демократизация на управлението на съдилищата, намалявайки властта на съдебните началници.
Законът прави и несъвместимо някой едновременно да е магистрат и да членува в тайна организация, създаваща зависимост, каквото например е масонството. Стига този магистрат да бъде изловен.
В документа има заложени и много подробни условия, на които трябва да отговарят магистратите, кандидатстващи за шефски позиции в система. Така председателите на двете върховни съдилища трябва да бъдат юристи, които несъмнено са работили за утвърждаване на независимостта на съда. Същото условие ще е в сила и за по-малките началници. Главният прокурор трябва да е човек, който е почтен, има способност за налагане на висок етичен стандарт и не на последно място трябва да има уравновесен характер…
Демокрация в съда
Най-големите промени очаквано се правят в системата на съдилищата. Съдиите получават своя колегия във Висшия съдебен съвет (ВСС), за да решават сами за кадруването, дисциплинарните наказания и атестирането на колегите си. Досега квотата на прокуратурата имаше решаващ глас по тези въпроси и засягаше пряко правото на самоуправление на съда.
Правосъдното министерство залага големи надежди и на общите събрания на съдиите, защото те трябва да получат огромна власт, ако законът бъде приет. Съдиите съвсем демократично ще могат да решават въпроси, които сега бяха в изключителната компетентност на техните началници, например за нормата на натовареност, правилата за случайното разпределение на делата или кой да бъде заместник-председател. Върховните магистрати ще могат да определят дори съдебните състави и разпределението на отделенията. Това ще засегне много силно Върховния административен съд (ВАС), където председателят сега може да си прави каквото си иска по тези въпроси.
Магистратите ще могат да издигат свои предложения за шефове, а преди избора им задължително ще ги изслушват. Това се съчетава с въвеждането на задължителен пряк избор на членовете на Висшия съдебен съвет от съдийската и прокурорската квота, което трябва да разхлаби влиянието на лобитата в системата. Досега право на глас имаха делегати, всеки от който отговаряше за гласа на петима съдии. През годините се натрупаха достатъчно свидетелства, че изборът на делегати може сравнително лесно да бъде манипулиран.
Общото събрание на всички съдии ще се провежда поне веднъж годишно. Там те ще излъчват представителите си в трите ключови комисии на ВСС – етичната, дисциплинарната и атестационната. Членовете на ВСС няма да имат право да участват в тези комисии, а там ще влизат само редови магистрати, които имат ранг на върховни съдии. Членовете на ВСС само ще се произнасят по предложенията им. Отделно по инициатива на 1/5 от съдиите в страната ще трябва да се свиква извънредно Общо събрание на съдиите, което да поставя важни за развитието на системата въпроси.
Членовете на ВСС ще бъдат поставени в условия на много по-голяма отчетност, защото във всеки един момент ще могат да бъдат привиквани за обяснение от колегите си. Мандатът на хората във ВСС се намалява от пет на четири години. Съветът остава постоянно действащ, но неговите членове ще трябва да продължат да работят в системата, за да не се откъсват от нейните проблеми и да не губят своята квалификация.
Разхлабване на примката в прокуратурата
В прокуратурата промените също са значителни. Началниците вече няма да могат да нареждат на редовите прокурори как да си решават делата. Ако има несъгласие, горестоящите прокурори ще трябва да вземат папките и да си ги решават сами. Така те ще трябва да поемат пълна отговорност за решенията си, а не да я прехвърлят на друг.
Огромна промяна е и премахването на Върховната административна прокуратурата, чиято работа неведнъж е била поставяне по съмнение. Тя ще бъде сведена до отдел във Върховната касационна прокуратура.
Премахват се и предварителните проверки на прокуратурата. Това предложение със сигурност ще доведе до голяма съпротива в системата на държавното обвинение, защото т.нар. “проверки“ даваха огромна власт на обвинението да държи в постоянен шах своите „клиенти“, без да се съобразява със сроковете в процесуалния закон. Новият закон указва, че прокуратурата или трябва да образува дело, или да излезе с акт, че няма достатъчно данни за извършено престъпление. Така действията на прокуратурата ще бъдат поставени под постоянен контрол
Наред с това се създава възможност за отстраняване на главния прокурор заради неизпълнение на своите задължения. Предложението може да се внася от най-малко трима членове на прокурорската квота или правосъдния министър. Решението ще се взима от големия Пленум на ВСС с квалифицирано мнозинство от 17 гласа. Същото се отнася за председателите на двете върховни съдилища.
Новият Закон за съдебната власт отразява и предложенията на главния прокурор за децентрализация на държавното обвинение. Едновременно с това Сотир Цацаров ще бъде подложен на нови форми на отчетност пред своите колеги. Той ще трябва да представя пред прокурорската колегия във ВСС годишния доклад за работата на прокуратурата и да отговаря на поставените въпроси от прокурорите, гражданите и гражданските организации.
Прокурорската колегия ще приема и докладите на всеки един от шефовете в прокуратурата за работата през годината./mediapool.bg