Когато през 2006 г. управляващата тогава тройна коалиция промени конституцията, основната причина за реформата беше съдебната система, наблюдавана под лупа от Европейската комисия.
Девет години по-късно вторият кабинет на Бойко Борисов направи заявки за изменение на основния закон. Причината отново са българският съд и прокуратурата, които са все така трън в очите на Брюксел.
На 16 април – в деня, в който юристите честват приемането на Търновската конституция, премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Румяна Бъчварова и правосъдният министър Христо Иванов съобщиха решението на управляващите да продължат реформата на системата за правораздаване през промени в основния закон.
Намерението беше съобщено и в седмицата, в която се очакваше правителството да представи така дълго очаквания пакет от промени в Закона за съдебната власт, които бяха заявени с приетата в началото на годината актуализирана стратегия за съдебна реформа.
„Без няколко промени в конституцията, всяка съдебна реформа ще бъде неефективна. Откъде ли не я гледахме ситуацията. Не бих се наел да подкрепя нещо, което не е достатъчно силно и достатъчно ефективно. Хората очакват да има бързи съдебни процеси и да има справедливост. Сега действащият ВСС не е достатъчно ефективeн“, каза при представянето на промените в четвъртък Борисов.
Намеренията на управляващите, които няколко източника на „Капитал“, близки до управлението, определиха като съвсем сериозни, а не като ажиотаж, ще бъдат насочени основно към промяна на модела на управление на системата – структурата и функциите на Висшия съдебен съвет (ВСС) и повишаване отчетността на прокуратурата. В заявената воля за промени управляващите имат силен съюзник – държавите от Европейския съюз и самата ЕК, които от години настояват за подобни стъпки. В същото време обаче нестабилната политическа обстановка, разнопосочната коалиция и идващите избори могат да минират промените.
Какви са идеите за промяна?
Основният фокус на промените e насочен към „правителството“ на съдебната власт – Висшият съдебен съвет (ВСС), който през годините се наложи като основен генератор на проблемите в системата (а оттам и на цялото общество) – с непрозрачните назначения на компрометирани магистрати, с отказа да извършва проверки за етични нарушения, с продължаващите с години дисциплинарни производства (отменяни впоследствие от съда) и дори с отказа да реши битовите проблеми на редовите съдии като софтуера за случайно разпределение, натовареността и конкурсите. В съвета през годините се сформираха магистратско-политически лобита, чиято единствена цел беше да запазят статуквото, което ги е произвело, обслужвайки изцяло актуалната политическа класа.
В същото време през последните години ясно се видя, че в ядроото на съдебната власт има стотици магистрати, които са готови открито да се противопоставят на това бездействие и искат промяна, т.е., ако получат възможност за самоуправление, ще могат да разбият модела.
Ето защо идеите на управляващите са да разделят ВСС на две камари – съдийска и прокурорско-следователска, които ще взимат решения като тези за кариерното израстване на магистратите и дисциплинарната им отговорност. По въпроси, които засягат цялата система, като бюджета на съдебната власт например, ще се запази пленумът на съвета, т.е. двете колегии ще работят заедно, като към тях ще се включат и тримата големи – председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд и главният прокурор.
Съдийската квота ще остане от шест членове, които ще бъдат избирани пряко от всички съдии. В тази квота ще влизат още петима, които ще бъдат избирани от парламента, но по този начин съдиите, избирани от съдии, ще са мнозинство над тези, избрани от политиците – изискване, което редица международни организации са отправяли към България през годините с цел гарантиране независимостта на съда и неговото управление.
В прокурорската камара ще бъде обратното – прокурорите ще избират пряко четири свои представители, следователите – един, а парламентът шест. Целта на тази промяна е да бъде въведена форма на парламентарен контрол над работата на държавното обвинение.
Промените в основния закон ще дадат възможност на тази квота да инициира дисциплинарно производство срещу главния прокурор – нещо, което до този момент беше само хипотетично възможно, но не реално осъществимо заради силното влияние на ръководителя на държавното обвинение във ВСС.
„Това, което ние целим, е следващият състав на ВСС да бъде избран пряко от всеки съдия и всеки прокурор, за да не говорим за кланове (в съдебната власт). За нас остава да следим как ще бъде избрана парламентарната квота. Не само да ни го покажат по телевизора“, коментира Христо Иванов, визирайки друг аспект на промените – въвеждането на прекия избор на членове на съвета от магистратската квота.
Предвижда се мандатът на ВСС да бъде скъсен от пет на три години. Идеята на тази промяна е, че така кадровиците на Темида няма да се откъсват от системата, какъвто беше досегашният случай, и ще могат да бъдат привличани магистрати, които след приключване на мандата си ще искат да се върнат да правораздават, а не юристи, които търсят тих пристан в края на кариерата си.
Друга идея, която управляващите лансираха, е насочена срещу преминаването на явно гласуване на решенията на съвета – такъв текст имаше и в Закона за съдебната власт, но беше отменен от Конституционния съд преди няколко години.
Обновяването на основния закон вероятно ще застигне и Инспектората към ВСС, като най-вероятно в него ще има квоти за съдии, прокурори и следователи. Институцията, която беше създадена именно с последните промени в конституцията, не успя да оправдае обществените очаквания и да се превърне в нещо като Б отбор на ВСС, в който на синекурни длъжности често попадаха магистрати с противоречиви професионални и морални качества, които по никакъв начин не можеха да оправдаят обществените очаквания.
Управляващите обмислят още и промени, насочени към оптимизиране на натовареността на двете върховни съдилища и прокуратурата. По време на представянето на промените в четвъртък премиерът Бойко Борисов направи категоричната заявка, че промените ще доведат и до предсрочно прекратяване на мандата на сега действащия ВСС. Вероятно тази седмица, когато са научили думите на премиера, голяма част от членовете на кадровия орган на съдебната власт са изпитали сериозна тревога. Повечето от тях от години заемат синекурни длъжности в системата и са готови да услужат по всякакъв ??? на статуквото само и само да запазят постовете си. Ето защо за тях новината, че трудовото им правоотношение ще бъде прекратено предсрочно, е дошла като гръм от ясно небе.
Какво още?
По време на пресконференцията управляващите направиха ясна заявка, че промените в конституцията не изчерпват идеите за реформа. Вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова заяви, че ще бъде подготвен „пакет от законопроекти, които да осигурят по-ефективното правораздаване. Широк спектър от предложения, за да гарантираме нов образ на българското правосъдие“. Става дума за промени в наказателния, гражданския и административния процес, както и в Наказателния кодекс. Друга мярка е насочена към модернизиране на юридическото образование и въвеждане на електронното правосъдие.
„Тази реформа (на ВСС) не изчерпва съдебната реформа, нека няма такива спекулации“, каза в четвъртък правосъдният министър Христо Иванов.
Какво липсва…
В петък главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че подкрепя идеите на правителството за конституционни промени, но даде знак, че ще се ангажира с коментар, когато види конкретни текстове: „Едно е казаното, съвсем друго е самите конкретни текстове на проектозакон за изменение на конституцията да ни бъдат представени. Тогава ще може съвсем конкретно и ясно да се коментира.“
Големият липсващ в идеите за конституционни промени на правителството са мерките за създаването на независим разследващ антикорупционен орган. Тази идея, която беше лансирана от самия Христо Иванов, изненадващо отпадна и от Стратегията за противодействие на корупцията, приета от правителството преди няколко седмици.
Управляващите не успяха да устоят на желанието на главният прокурор Сотир Цацаров да е господар на разследванията за корупция по високите етажи на властта – така например започналото да функционира преди две седмици Антикорупционно специализирано звено (в което влизат ДАНС, МВР и следствието) е изцяло на подчинение на главния прокурор.
„Парадоксът е очевиден – най-корупционно уязвимото звено от съдебната власт – прокуратурата, пак ще ръководи разследването на корупцията. Логично възникват въпросите защо прокуратурата досега не правеше това и защо според авторите на стратегията тя ще го прави в бъдеще? Вероятно някаква реинкарнация“, коментира преди „Капитал“ правозащитника Михаил Екимджиев.
По отношение на прокуратурата е допуснат още един компромис – още на идеен етап е отхвърлено предложението за намаляване на мандата на главния прокурор, който в момента е седем години, колкото са и тези на другите двама „големи“ в съдебната власт.
Колко е реалистично?
Според процедурата, разписана в конституцията, предложение за промени в основния закон внасят 1/4 от депутатите или президента. Текстовете трябва да бъдат гласувани най-рано след месец и не по-късно от три месеца след внасянето им. За да бъдат приети, е нужна подкрепата на поне 3/4 (180) от народните представители на три гласувания, които се провеждат в три отделни дни. Ако не се съберат 180 гласа, но има не по-малко от 160, текстовете могат да бъдат приети и с 2/3 мнозинство, но минимум след два месеца.
Това на практика означава, че най-бързият сценарий за промени в констиутцията е те да бъдат приети през юни (ако има 180 гласа). Заявката на управляващите е промените да са факт до края на годината, като първото гласуване да е още преди лятната ваканция на Народното събрание.
Големият въпрос пред управляващите е дали ще успеят да съберат 160 гласа. Партиите, които участват в управлението, в момента имат общо 150, което означава, че ще трябва да разчитат на някоя от политическите сили в опозиция – БСП или ДПС. И двете партии са потенциален партньор на управляващите, доколкото подкрепиха в началото на годината стратегията на Христо Иванов за продължаване на реформата. Сблъсъците ще станат ясни чак когато има конкретни текстове, по които да се дебатира, което се очаква да се случи до няколко седмици.
„Няма подкрепа, която да не може да се изтъргува, а в този парламент цената е изключително ниска“, коментира високопоставен източник на „Капитал“ в изпълнителната власт.
В същото време обаче е твърде вероятно решителната фаза на гласуването да се случи около местните избори, след които може да има преразпределяне на силите. И оттам – промяна на цената на подкрепата за реформата./Капитал