Чистият четвъртък или Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица, който бележи началото на Христовите страдания.
Богослужението в този ден е посветено на три евангелски събития – Иисус Христос умива нозете на учениците Си, молитвата на Божия Син към Бог Отец в Гетсиманската градина и залавянето на Христос след предаването Му от Юда.
На днешния ден във всички епархии на Българската православна църква се служи Света Василиева литургия, по време на която се приготвя сухото свето причастие за цялата година. Патриарх Неофит ще оглави богослужението тази вечер в катедралния храм „Св. Александър Невски“ в столицата. В Пловдивския митрополитски храм „Св. Марина“ богослужението сутринта на Велики четвъртък ще оглави Пловдивският митрополит Николай. По древна традиция в този ден след Светата Литургия се отслужва и Велик маслосвет.
На този ден се припомня Тайната вечеря на Исус с неговите ученици, на която той ги причестил за първи път и така установил Тайнството Евхаристия (причастие). Като завещал новата заповед за любов към всички, Христос заявил на учениците си, че ще бъде предаден. След Тайната вечеря той се отправил заедно с тях към Гетсиманската градина. Там Божият Син се помолил на Своя Небесен Отец с кървави капки пот на челото, ако е възможно да Го отмине тази чаша (т. е. предстоящите страдания), но за да покаже синовното Си послушание, добавил и думите: „…но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти”. Тогава и Юда с целувка предал своя Господ на стражата за уговорената цена от тридесет сребърника.
Велики четвъртък крие много символика. На този ден предците ни не работели и извършвали много обреди, най-важният от който е боядисването на яйцата. То се прави рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота преди празника.
Първото яйце винаги е червено, като символ на Христовата кръв, пролята на Кръста за спасението на цялото човечество. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на роднини.
От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството то започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв./BNR