На годишната пресконференция на руския президент Владимир Путин той бе запитан от журналист от държавния Первый канал доколко е вярно съждението, че случващото се с икономиката на Русия е сметката, която трябва да се плати за присъединяването на Крим.
„Не, това не е сметката за Крим. Това е цената за нашето естествено желание да се самосъхраним като нация, като цивилизация, като държава“, отвърна той. Според него след разпадането на бившия СССР страната се била разкрила пред партньорите си, а те директно започнали да подкрепят тероризма в Северен Кавказ и напоследък имало организирана кампания за дискредитиране на зимната олимпиада в Сочи.
Путин продължи с метафората, че чужденците се опитвали „да надянат верига на руската мечка, да й изтръгнат зъбите и ноктите, да я превърнат в чучело и веднага след това да ѝ вземат тайгата. (…) Какво искате – да окачат кожата ни като трофей на стената? Крим няма нищо общо“.
В днешния брой на деловия в.“Ведомости“ обаче редакционната статия се казваше именно така – „Руснаците получиха сметката за Крим“ и тази оценка се прави на много други места. Ето какво пише в нея Андрей Синицин:
Губернаторът на Краснодарския край Александър Ткачов едва ли не първи от представителите на властта свърза в сряда присъединяването на Крим с икономическата криза в Русия: „Жънем плодовете на нашите завоевания, политическите победи на нашата страна. Това е разплата, цената, която икономиката и жителите на края и страна рано или късно трябваше да споделят с президента, правителството, със страната. Всички ръкопляскахме, всички говорехме, че е супер, че Крим е наш. Значи, трябва и да разделим не само тази отговорност, но и цената, загубите.“
Главните идеи на това признание са следните:
1. Цената за Крим се оказа доста по-висока, отколкото разчитаха в Русия
2. Президентът и правителството са по-важни от икономиката
3. Гражданите трябва да понесат отговорността за решенията на президента, тъй като подкрепиха присъединяването на Крим.
Ткачов – след съседа си в Чечения Рамзан Кадиров – предлага колективна отговорност. Терминът означава много неща. С осъзнаването на общата отговорност за престъпленията на нацизма жителите на Германия успяха да преодолеят колективната травма, да построят ефективно общество и икономика. Кадиров предлага на роднините на терористи да отговарят за тях без съд и следствие и сам се държи като външен съд и следствие в едно и също лице. Ткачов от името на властта предлага да се сподели с нея отговорността за решенията, тъй като те са толкова победоносни, че властта сама не може да се справи с изплащането на репарациите.
Ситуация, подобна на следвоенна Германия, е възможна при висока степен на идентификация на гражданина с нацията и лично преживяване на нейните победи и поражения. Съветската и руската нация по различни причини не изпитва обща отговорност за престъпленията на сталинизма.
Постсъветското общество много слабо се идентифицира със страната си. По данни на годишното допитване на „Левада център“ през ноември 2014г. отговорност за случващото се в Русия са чувствали напълно нищожните 2% от анкетираните. В значителна степен отговорност приемат 9%, а в незначителна – 27%. Абсолютно никаква отговорност не изпитват 57%. Този показател е по-нисък не само спрямо 2000г. (когато Путин дойде на власт – бел.ред.), но и спрямо март 2014г. (когато бе анексиран Крим – бел.ред.).
Когато през пролетта питаха гражданите готови ли са да поемат разходите за присъединяването на Крим, те не бяха склонни много да се радват. През май по данни отново на „Левада център“ 30% изобщо не са искали да плащат за Крим, 19% са смятали, че не бива да им пипат парите, 29% с абили за това да се включат „в някаква степен“, а значително натоварване са били готови да поемат 17%. Днес готовност да поемат разходи заради Крим и конфликта в Донбас изразяват едва 5-6%. Но реално плащаме всички, най-малкото чрез обезценяването на рублата.
Руснаците са свикнали с това, че не влияят върху политиката и възприемат властта като нещо, съществуващо в телевизора и специално разпалващо някаква гордост за някакви достижения и победи.
Сега властта излезе от телевизора и директно заяви, че за спектакъла трябва да се доплати свръх таксата за телевизионния сигнал, тока и данъците.
Властта изяде салама в хладилника ви, настани се в стаята ви и кара вашата кола.
Това е класическа измама: сега мнозина разбраха, че в обществения договор „Крим е наш срещу 84% подкрепа за лидера“ има клауза с дребнички букви и там пише: „Икономиката ще рухне и ще изгубите натрупаното с непосилен труд“. Но гражданите не четат дребния шрифт и това, отчасти, си е тяхна отговорност. Затова Ткачов е прав.
Това, за което не е прав, е колко голям е делът им в тази отговорност. Както показват последните новини, максимално ще бъдат използвани възможностите на държавата за спасяване на финансовите, имотните и бизнес интересите на близките до властта./Дневник/
виж още: Онлайн декларацията за журналисти