Москва бе заплашена с нови санкции заради ситуацията в Украйна
Президентът Владимир Путин напусна в неделя срещата на върха на Г-20 часове преди официалния й край в австралийския град Бризбейн, където бе подложен на серия от остри критики за ролята на Русия в украинската криза.
Преди това говорителят му Дмитрий Песков настояваше, че са „пълни глупости“ съобщенията на световни агенции, че Путин ще съкрати визитата си заради враждебната атмосфера, в която е попаднал.
Пред руски журналисти президентът споделил, че си тръгва първи, защото го чака работа в Москва и се нуждае от поне 4-5 часа сън. „Обясних на Тони (Абът – премиерът на Австралия, бел. ред.), че трябва да летим 18 часа, и той прояви разбиране, не е имало никакви други причини.“ По думите му атмосферата на форума е била конструктивна, а медийните съобщения за конфликти със западни лидери били преувеличени.
Издания като „Гардиън“, „Ню Йорк таймс“ и „Файненшъл таймс“ пишат по адрес на Путин за „хладен прием“, „изолация“ и серия от предупреждения, че крехката му икономика я очаква нова вълна санкции в банковия, енергийния и отбранителния сектор, ако не прекрати подкрепата си за сепаратистите.
Критики от лидерите
В Бризбейн разговорите между Путин и германския канцлер Ангела Меркел продължиха няколко часа в момент, когато двете страни си размениха изгонване на дипломати по обвинение в шпионска дейност – поредната демонстрация за влошаващите се връзки между Москва и Берлин. Преди разговора им Меркел каза, че „сегашната ситуация е незадоволителна и в момента обсъждаме включване на още лица в списъка със санкции“ и че не очаква „внезапни и качествени промени“ след срещата с Путин.
На необичайна тристранна среща американският президент Барак Облама и премиерите на Япония и Австралия Шиндзо Абе и Тони Абът заявиха, че страните им „ще се противопоставят на руското анексиране на Крим и на действията на Русия за дестабилизиране на Източна Украйна“, както и че ще се борят „за изправяне пред правосъдието на отговорните за свалянето на полет МН17“.
В неделя след специална среща на Обама с европейските лидери той каза: „Бихме искали пълно интегриране на Русия в световната икономика, но и държим на международните принципи – не можеш да нахлуваш в други държави или да финансираш и подкрепяш подставени лица, за да раздробят една страна, в която действат механизми като демократичните избори.“
Британският премиер Дейвид Камерън каза след разговорите с Путин, че президентът е на кръстопът и че нови санкции ще нанесат щети, „но още по-големи ще са загубите, ако допуснем създаване и поддържане на замразен конфликт в Европа“.
Най-остър в реакцията си беше канадският премиер Стивън Харпър, който според присъствали на двустранната среща казал на Путин, че е длъжен по протокол да се ръкува с него, но че всъщност иска да му каже Русия „да се маха от Украйна“. На което руският президент отвърнал, че не може да направи нищо, „тъй като не сме в Украйна“.
Още $2 трлн. за световната икономика
Засилване на мудния икономически растеж на световната икономика, борба с климатичните промени и с укриването на доходи от данъчните администрации – това са основните три пункта, по които се споразумяха лидерите на Г-20 на форума в Бризбейн.
Според заключителния документ водещите 20 икономики в света се ангажират да добавят 2.1% към глобалния растеж в следващите пет години. „Това означава към световната икономика да се добавят продукти и услуги за повече от 2 трилиона долара и да се създадат милиони работни места“, се казва в комюникето.
САЩ и други държави отхвърлиха опитите на консервативното правителство на домакина Австралия – един от най-големите замърсители с въглеродни емисии на глава от населението в света – да извади темата за климата от дневния ред.
В заключителното споразумение се призовава за категорични и ефективни действия за борба с промените в климата с цел приемането на задължителен международен протокол на специалната конференция на ООН в Париж през 2015 г. Източник от ЕС казва пред Reuters, че „най-трудните разговори бяха за климата, беше като окопна война и придвижване стъпка по стъпка“. Президентът Барак Обама обеща 3 млрд. долара за специален фонд за зелен климат, а Япония добави още 1.5 млрд. долара. КАПИТАЛ Daily