Служебното правителство е формирано и при работата си ще спазва стриктно принципите на експертност и надпартийност, заяви президентът Росен Плевнелиев.
Той посочи, че служебното правителство е възможност за реализиране на важни държавни политики, сред които са подписването на споразумението за партньорство с ЕК за периода 2014 – 2020 година, стартиране на процедурата за влизане в Единния банков надзорен механизъм на ЕС като първа стъпка за влизане в Европейския банков съюз, както и програмата „България в НАТО – 2020“.
Държавният глава посочи за служебен министър-председател професора по конституционно право Георги Близнашки.
Екатерина Захариева става вицепремиер по икономическите политики.
Проф. Йордан Христосков става вицепремиер по социални политики
Христо Иванов става вицепремиер по правосъдие, вътрешен ред и сигурност
Илияна Цанова – вицепремиер по управление на средствата от ЕС.
Даниел Митов става министър на външните работи
Румен Порожанов – министър на Финансите
Васил Щонов – министър на икономикатаи енергетиката
Светлана Жекова застава начело на МОСВ
Николина Ангелкова става министър на транспорта и съобщенията.
Васил Грудев поема Министерството на земеделието и храните
Йордан Бакалов застава начело на МВР
Всеки един от тях има безупречна репутация на доказан професионалист, постигнал с труд и лични качества своя успех. Министърът на правосъдието ще бъде вицепремиер. С това искам да дам ясен знак, че върховенството на Закона е в основата на демократичната и правова държава, включително и над нейните силови структури, посочи Плевнелиев.
Българският кандидат за еврокомисар е Кристалина Георгиева, потвърди президентът.
Това е четвъртото служебно правителство от началото на демократичния преход и второ за последните 2 години изтъкна той.
Служебното правителство няма да действа реваншистки но ще каже истината и няма да скрие от гражданите състоянието, в което се намира държавата днес, изтъкна Плевнелиев и обеща кабинетът да работи и за бързото изграждане на електронното правителство. /БНР/
Кои са новите икономически министри
Екатерина Захариева, вицепремиер по икономическа политика и министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране
Новината, че Екатерина Захариева поема поста на регионален министър и вицепремиер в новия служебен кабинет, едва ли е изненада. За нея това е второ участие в служебно правителство – първото беше в кабинета с премиер Марин Райков през пролетта на 2012 г. В него юристката заемаше същите позиции.
Сега, след разделянето на регионалното министерство на две – министерство на регионалното развитие и министерство на инвестиционното проектиране, Захариева ще оглавява и двете.
Екатерина Захариева е сочена като дясна ръка на Росен Плевнелиев от самото му влизане в политиката – като министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на ГЕРБ през 2009 г. Тогава юристката стана един от заместниците му, като отговаряше за регионалната политика, държавната собственост, концесиите, жилищна политика, също и за законодателните инициативи на министерството. Преди това – между 2003 г. и 2009 г. тя е работила в Министерство на околната среда и водите, по-рано – като адвокат.
Като зам.-министър Екатерина Захариева даде старт на програмата за саниране на жилищните сгради с европейски средства по оперативна програма „Регионално развитие“. Преди това тя и екипът й подсигуриха процеса законодателно чрез промени в Закона за управление на етажната собственост. Разработиха и поредни промени в Закона за устройство на територията, които дадоха повече правомощия на общините за контрол на строителния процес.
По време на работата й като зам.-министър името на Екатерина Захариева се появи и покрай скандални сделки за 130 дка в къмпинг „Корал“. Земята е продадена от община Царево на частни инвеститори, а след това са издадени разрешщения за строеж, за които не е уведомено МРРБ. Министерството заведе дела, за да ги оспори, но в края на 2011 загуби две от тях заради невнесена съдебна такса от 20 лв. Отговорността за тази небрежност се приписва именно на Захариева.
С избора на Росен Плевнелиев за президент Екатерина Захариева бе освободена от поста зам.-министър и се присъедини към екипа му на „Дондуков“ 1 в началото на 2012 г. Първоначално зае поста главен секретар, а впоследствие оглави кабинета му.
В служебния кабинет през пролетта на следващата година пое МРРБ от наследничката на Росен Плевнелиев на министерския пост Лиляна Павлова, което бе изтълкувано като приемственост. Заявките, които Екатерина Захариева направи тогава, бяха, че ще следи ежедневно изпълнението на големите инфраструктурни проекти. За неколкомесечния си мандат обаче не успя да ускори завършването на най-емблематичния от тях – магистрала „Тракия“. Лентата на последната отсечка от нея – между Зимница и Карнобат, бе прерязана след голямо закъснение от регионалния министъра в правителството на Пламен Орешарски – Десислава Терзиева, през лятото на същата година.
По-видимите успехи на Екатерина Захариева като служебен министър бяха отново в полето на старите й ресори – жилищната политика и регионалното развитие. След среща с еврокомисаря Йоханес Хан тя договори увеличаване на безвъзмездната помощ при санирането на жилищни сгради до 75% при 50% от общата стойност до този момент. По различни причини обаче проектите за саниране напредват бавно и до момента изпълнението на тази ос по програма „Регионално развитие“ е много слабо.
По време на мандата си като вицепремиер в служебното правителство Захариева подкрепяше и идеята за постепенно прехвърляне на обществените поръчки изцяло по електронен път. Платформа за електронно правителство като цяло се радваше на подкрепата на служебния кабинет, като в него дори имаше ресорен министър – Роман Василев. Следващото правителство обаче видимо изостави усилията в тази посока.
Йордан Христосков – служебен вицепремиер по социална политика и министър на труда и социалната политика
Проф. д-р Йордан Христосков, по-известен като един от бащите на пенсионната реформа при управлението на ОДС, е макроикономист, който започва кариерата си като научен сътрудник към БАН.
Той е заместник-министър на труда и социалните грижи през периода от 1991 до 1994 г., а назначението в служебно правителство ще бъде второто поред в кариерата му. Той вече е бил министър на труда в служебното правителство, оглавявано от Ренета Инджова преди 10 години.
През периода от 1997 до 2001 г. той е един от съветниците на социалното министерство по подготовката на целия пакет пенсионни реформи и въвеждането на тристълбовата осигурителна система. През 2000 г. Христосков е назначен за управител на Националния осигурителен институт и заема поста до 2007 г.
В момента проф. Йордан Христосков работи в Института за икономически изследвания на БАН и преподава в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Илияна Цанова, вицепремиер по управление на средствата от ЕС
Същият пост вече беше заеман от Цанова в предишното служебно правителство през миналата година. Тя е магистър по финанси от Университета за национално и световно стопанство със сертификат за следдипломна квалификация по финансов мениджмънт от Университета „Джордж Вашингтон“ САЩ, като стипендиант на USAID и Университета Джорджтаун.
От 2001 г. до 2003 г. Илияна Цанова работи в одиторския отдел на „Делойт-България“, като първоначално започва като стажант в отдел анализ на финансови злоупотреби и съдебни експертизи в Делойт-Вашингтон.
От 2003 г. до 2014 г. работи за Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). От 2006 до 2014 е в централата на финансовата институция в Лондон. Има богат опит в структурирането, договарянето и изпълнението на инвестиции в дялов капитал и дългово финансиране на инфраструктурни проекти в страни от Югоизточна Европа, Украйна и Русия, както и в съфинансирането на проекти със средства от Европейския съюз. Като представител на ЕБВР, Илияна Цанова е работила с правителства и международни финансови институции по преструктуриране на публични дружества за комунални услуги, създаването на регулаторни органи в областта на водния сектор, публично-частни партньорства и др.
Председател е на борда на директорите на MIDF, инвестиционен фонд за инвестиции в инфраструктура на Западните балкани. Създател е на Фонд ФЛАГ ЕАД в България и член на борда на директорите (в оставка).
Румен Порожанов – финансов министър
Порожанов има дълъг стаж в държавната администрация. Започва като главен специалист в Министерство на финансите през 1992 г. В периода 1995-1996 г., по времето на Жан Виденов, е бил съветник в Министерския съвет. След това се връща във финансовото ведомство като началник на отдел. През 2001 г. става директор на дирекция „Финанси на реалния сектор“. По времето на НДСВ и ДПС през 2002 г. Pумен Порожанов е председател на надзорния съвет на „Булгартабак“. Според „24 часа“ е минавал за човек, близък до тогавашния финансов министър Милен Велчев.
От 2009 г. става главен секретар на финансовия министър в кабинета на ГЕРБ Симеон Дянков. Порожанов представяше и българската страна в проекта „Бургас – Александруполис“, преди правителството да се откаже окончателно от него. През 2011 г. застава начело на ДФ „Земеделие“. Той е третият ръководител на този пост в мандата на ГЕРБ след печално известната Калина Илиева и незадържалия се дълго неин наследник Светослав Симеонов. Тогава той влиза в институцията в критичен момент- заради огромното забавяне в договарянето на проекти и санкционирането на фермери по директните плащания. Заедно със земеделското министерство работи по идеите за преразпределение на парите в европрограмата за селските райони измежду различни мерки, както и прехвърлянето на средства към гаранционен фонд, които към онзи момент „спасяват“ от загуба евросредства. По време на управлението на фонда Порожанов става и жертва на жесток побой. Прибирайки се към дома си в кв. „Борово“ в края на 2011 г. той е нападнат от неизвестни лица, като впоследствие казва пред медиите, че най-вероятният мотив за това е икономически. МВР така и не хваща извършителите на престъплението. Подава оставка през август 2013 г. по лични причини. По времето на ГЕРБ Порожанов беше назначен и в надзора на Българската банка за развитие, но беше сменен преди около месец.
Справка в търговските регистри показва, че съпругата му Веска Порожанова има дял в няколко компании, една от които е Армар Корпорейшан Дженерал Техникал Ко-оперейшан. Дейността на дружеството включва търговия и преработка на селскостопански стоки, както и търговия с оръжие. Съдружник на Порожанова в Армар Корпорейшан Дженерал Техникал Ко-оперейшан е кметът на Харманли Михаил Лисков (БСП).
Друга компания, в която доскоро е участвала съпругата на Порожанов е „Частни инвестиционни проекти“. В момента дружеството е обявено в ликвидация. В него съдружник е Иван Стойчев. Той притежава рекламния холдинг „Нота Бене груп“ ЕООД. Според публикации в медиите компанията е движила рекламата на „Булгартабак“, като договорът е сключен, докато Румен Порожанов е председател на борда на директорите на „Булгартабак“).
И двете компании, в които Веска Порожанова има собственост, са посочени в декларацията на Румен Порожанов пред Сметната палата през 2010 г. /Капитал/