Според Брюксел българските власти незаконно отлагат достъпа до гарантираните влогове
Европейската комисия настоява България да реши бързо проблема с поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка (КТБ) и в скоро време да се осигури достъп на вложителите до техните гарантирани депозити. За това съобщиха bTV и БНТ през уикенда. ЕК е изпратила писмо до финансовия министър в оставка Петър Чобанов и до подуправителя на БНБ Калин Христов, подписано от шефа на Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ Джонатан Фаулс.
Причина за реакцията на Европейската комисия е, че не е ясно кога хората, вложили пари в КТБ, биха могли да ползват гарантираните си депозити до 100 хиляди евро. В края на миналата седмица след публикуването от страна на БНБ на първоначалния доклад на квесторите стана ясно, че процедурата по изплащането на депозитите в банката може да продължи далеч след първоначално обявените срокове и да се проточи дори до 21 декември.
Според еврочиновниците българските власти надвишават правото си да отлагат решаването на въпроса. Те припомнят върховенството на европейското право, което изисква изплащането да започне най-много до 20 дни след като „банката видимо е изпаднала в несъстоятелност“. В петък президентът Плевнелиев също подчерта по време на политическите консултации, че ЕК следи внимателно случая с банката, както и че е време да се намери решение на казуса.
Особеното в случая е, че КТБ не е обявена в несъстоятелност. Нещо повече – след като през миналата седмица БНБ разпространи доклада на квесторите на поставения под специален надзор трезор, стана ясно, че той е можел да продължи да работи, ако бе получил подкрепа от страна на БНБ.
Въпреки това в писмото от ЕК, цитирано от „Дневник“, се подчертава, че дори националното законодателство да поставя като допълнително условие за изплащането на гарантираните депозити отнемането на лиценза на банката, което засега не е факт, европейските директиви задължават държавата да следва по-кратките европейски срокове и изплащането да започне до дни.
Писмото допуска възможността гарантираните депозити да бъдат изплатени частично, ако „поради недостиг на финансови средства в банката или в схемата за гарантиране на влоговете компенсацията не може да се изплати изцяло“.
Това означава, че към изплащане на части от блокирани суми може да се пристъпи, без да се изчаква евентуална актуализация на бюджета. Българският фонд за гарантиране на влоговете разполага с 2.1 млрд. лв. Сумата на гарантираните депозити в КТБ е около 3.6 милиарда лева.
Изплащането на депозитите до 100 хиляди евро в КТБ бе един от мотивите да се иска актуализация на бюджета. Според експерти е по-разумно да се даде шанс на акционерите в банката да я оздравят. В писмото от Европейската комисия обаче се предупреждава, че ако вложителите не си получат парите, могат да съдят държавата, а това ще я изправи пред по-големи финансови трудности. Със съд в края на миналата седмица заплашиха и инвеститорите, които са закупили облигации от КТБ.
Емисията е за 150 милиона долара, които трябва да бъдат изплатени на 8 август.
Затварянето на КТБ блокира окончателно санирането
37 семейства са поискали нисколихвен кредит от банката на Цветан Василев, която управлява 13 млн. лв. от еврофондовете Десислава Колева
Щетите от временното затваряне на КТБ, която няма да отвори и през септември, тепърва ще стават ясни, но за проекта за саниране на домовете с европейски средства може да са непоправими. Санирането, което дълго време се бавеше от бюрокрацията на регионалното министерство, сега се спъна и в затворената банка, която държи парите за специалните нисколихвени заеми.
КТБ управлява фонда за жилищно кредитиране с ресурс от 13 млн. лв. 37 семейства са одобрени за нисколихвен кредит от него до затварянето на банката преди месец. 18 имат сключен окончателен договор, а 12 са с предварителен договор, съобщиха от регионалното ведомство след запитване на „Сега“. Колко от хората реално са взели парите не е ясно. Кредит са поискали общо 67 семейства. Той покрива до 25% от сумата за обновяване, останалите 75% трябва да се осигурят от собственика.
При провал на кредита пропада и санирането на цялата сграда, което може да започне само при осигурени средства за всички апартаменти. Нови кредити също не могат да се отпускат. Блокирани са и сметките на сдруженията на собствениците, които се откриваха в КТБ, за да се участва в санирането. Това беше негласно условие към кандидатите.
От регионалното министерство са написали две писма до управителя на БНБ с искане да им съдейства „за осигуряване на нормална оперативна дейност на фонда по отношение на разкритите сметки и доверителни сметки в КТБ във връзка с дейността на Фонда за жилищно обновяване, като на КТБ се осигури възможността да разкрива и управлява доверителни сметки на Сдружения на собствениците, както и да продължава безпрепятствено да упражнява задълженията си по договор“. БНБ обаче е попарила и двете искания. „БНБ съобщава, че реализацията на проект „Енергийно обновяване на българските домове“ може да бъде продължена след възстановяване на дейността на КТБ“, обясниха от МРР. Затова от ведомството най-вероятно ще препоръчат на хората да вземат заем от други банки.
Парите по проекта трябва да са усвоени и разплатени до края на октомври догодина, за да не загубим изобщо възможност за финансиране по това перо през 2014-2020 г. от еврофондовете. Положението не е никак обнадеждаващо, защото се санират всичко на всичко две сгради от 200 целеви. Двата блока са в София и се очаква да бъдат готови в края на август.
НЕХАЙСТВО
Не бърза и самото министерство. Оттам още не са направили избор от 91 строителни фирми, които кандидатстват в обществената поръчка за обновяването на домовете в шестте региона и в София. Преди това трябва да бъдат изработени и инвестиционните проекти, което ще отнеме три месеца. /Сега/