Партията на Доган иска гражданството да се възстановява по бърза процедура, без да има проверки дали кандидатите са осъждани, или са заплаха за националната сигурност
ДПС прави пореден опит да увеличи избирателите си с обещания за бързи български паспорти. Депутатите Четин Казак и Тунчер Кърджалиев внесоха скандални промени в Закона за българското гражданство. Те предлагат изселниците, изгубили българско гражданство преди 1989 г., и техните наследници да стават български граждани при супербърза процедура и на практика, без да минават никакви проверки. Така от облекчението ще могат да се възползват дори осъдени престъпници. По сметки на Четин Казак пред „24 часа“ промените се отнасят за 300-400 хил. души.
Най-скандалната част от законопроекта е предвиденото отпадане на разпоредбата от сега действащия закон, която позволява възстановяването на гражданството само на неосъждани за умишлено престъпление в България или в държавата, в която живеят. Същото важи и за тези, които представляват заплаха за националната сигурност, обществения ред, морал и здраве. На практика това ще отвори широко вратите и за хора, извършили тежки престъпления – те без проблем ще получат български паспорт, ако докажат, че дядовците и прадядовците им някога са били български граждани.
ДПС адресира законодателните промени най-вече до наследниците на изселниците отпреди 1989 г. – от тях ще се възползват трето и четвърто поколение роднини. В повечето случаи те не са родени в България, не говорят български и на практика нямат нищо общо с нашата страна освен българското минало на предците си.
В мотивите към промените в закона ДПС отбелязва, че иска да поправи историческата несправедливост, при която напусналите страната ни преди 1989 г. български мюсюлмани са изгубили гражданството си по силата на вече несъществуваща разпоредба в същия закон.
Тя гласи, че „български гражданин от небългарска народност, който се изсели от страната, изгубва българското си гражданство със самото изселване“. Този текст е засегнал напусналите България при по-ранните изселвания – през 60-те и 70-те години на XX в., но не и онези, които се изселиха в Турция през 1989 г. Тяхното гражданство не е отнемано.
От ДПС намират настоящото разделение в закона за дискриминационно и искат равнопоставеност. „Изискванията към лицата, които са се родили български граждани и са били такива до един момент, в който са го загубили по една или друга причина, не трябва да бъдат по-тежки от изискванията към лицата от български произход, които никога не са били български граждани и които кандидатстват за неговото придобиване по натурализация“, обосновават се вносителите. За тази цел Четин Казак и Тунчер Кърджалиев настояват да се премахне текст от действащия закон, според който кандидатстващият за възстановяване да представя разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване от поне 3 години в България.
Това е вторият опит на ДПС да прокара тези промени. Идентичен законопроект със същите мотиви беше предложен и в средата на 2012 г. Тогава обаче се провали, защото не получи подкрепата нито на ГЕРБ, нито на БСП. Негативно становище даде и правосъдното министерство, което не бе съгласно да няма проверки на МВР и ДАНС при възстановяването на българско гражданство.
Тунчер Кърджалиев коментира пред „Сега“ вчера, че сега промените са получили рамо от правосъдното министерство, което дори е участвало в доработката им. „Сега“ не можа да получи коментар от правосъдното министерство дали това наистина е така.
Бъдещето на поправките остава неясно, тъй като останалите парламентарни сили отказват да излязат с позиция. Неофициално пред „Сега“ депутатите от редиците на левицата и ГЕРБ коментираха, че законопроектът на ДПС едва ли ще стигне до пленарна зала, тъй като е малко вероятно да попадне в готвения списък със законодателни приоритети до края на мандата.
Но дори и да бъде одобрен, няма да свърши работа на движението за предстоящите извънредни избори, тъй като и при съкратени срокове на издаване на документи няма как за месец-два всички желаещи да получат гражданство, а оттам и правото да гласуват.
БОНУС
ДПС предлагат и промени в закона за репресираните, с които да се дадат обезщетения и пенсионни добавки на пострадалите при протести срещу комунистическата власт преди 1989 г. Посочват се и конкретни инциденти – от протестите през 1947 г. против колективизацията на селското стопанство, през 1972 г., 1974 г. и 1985 г. против принудителната смяна на имената. „Това са примери за грубо и тежко погазване на основни права на човека, несъвместими с демокрацията.
При много такива инциденти е документиран фактът на разпръскване на мирни митинги от страна на силите на МВР с огнестрелно оръжие, при което са простреляни протестиращи“, пишат в мотивите си вносителите Тунчер Кърджалиев и Мустафа Карадайъ.
Специално внимание е обърнато на случая от 13 март 1972 г. в село Барутин, Смолянско, когато при разпръскване на събралите се на протест срещу смяната на имената жители на селото служителите на МВР използват оръжие и раняват хора.
Не е ясно как ще се доказва подобно посегателство с давност между 29 и 67 г. От обясненията на Тунчер Кърджалиев пред „Сега“ се разбра, че досега ДПС е установило не повече от 15-20 души, които са били ранени при демонстрации срещу властта.
За тях и техните наследници се предвижда еднократно обезщетение, което по закон се определя от Министерския съвет, както и добавка към пенсията в размер на 5% от средната пенсия за възраст и стаж. Кърджалиев обаче призна, че няма големи надежди проектът да мине. Още повече че документалното доказване на подобни инциденти е много трудно.
Този законопроект също е внасян по време на управлението на ГЕРБ и също е отхвърлен. /Сега/