След четвъртото прекратено предсрочно заседание на Народното събрание настъпват решаващите дни за съдбата на новия Изборен кодекс. Двете седмици извънредна и редовна работа на депутатите не им помогнаха да напреднат с приемането на второ четене на текстовете – кодексът е почти преполовен, но с нерешени основни спорове между двете управляващи партии.
Ако не влезе в сила до 10 март президентът Росен Плевнелиев трябва да насрочи евроизборите на 25 май по настоящия кодекс на Искра Фидосова.
Управляващите обаче очакват вето от държавния глава, който има 15 дни за това след приемането на текстовете от парламента. Дори БСП и ДПС да съберат 121 гласа за бързото му отхвърляне, президентът отново разполага със 7 дни, за да обнародва закона. Шансовете за нови изборни правила, които да важат за евроизборите, биха били реалистични, ако парламент и президент действат максимално бързо, което не се очертава за момента.
Вариантите на управляващите са или максимално бързо, на среднощни заседания, дори в събота и неделя – Задушница и Месни заговезни, да гласуват текстовете, или да прибегнат до дребни поправки в сегашните правила.
„Не сме хора“ чуха се възгласи от социалисти за идеите на ръководството на парламентарната им група да се работи извънредно в събота и неделя. В групата на БСП се заговори, че е било грешно да се работи по нов проект на Изборен кодекс, след като е можело нещата да се уредят само с промени. Депутати намекнаха за авариен план – ремонт на проблемните текстове в сегашния закон, като печатането на бюлетините, така че да не се стига до
констинбродския случай.
Ако се прибегне все пак до промяна, срокът е 25 март – два месеца преди евровота Централната избирателна комисия трябва да започне организацията на изборите с назначаване на районни комисии, издаване на методически
указания и т.н.
Закъснелите размисли на БСП събудиха подозренията дали управляващите наистина искат нов Изборен кодекс или ги устройва да правят евроизборите по действащия, който познават добре и по който са правили три вида избори – местни, президентски и парламентарни. Подкрепа на тази теза може да се намери и в това, че авторът на новите правила Мая Манолова беше оставена сама да изнесе „битката“ – първо в гражданската комисия през лятото, след това във временна комисия, която събра всички предложения и изготви черновата на кодекса, а накрая внесе проекта, без да го синхронизира с ДПС. Противоречията между БСП и ДПС не бяха изгладени и в нарочната временна комисия за приемане на кодекса. Така всички спорни моменти останаха за решаване в пленарната зала.
Сега и в двете партии го отчитат като грешка, която спъва бързото гласуване на текстовете. Това ги поставя в зависимост от ГЕРБ и „Атака“, които показаха неведнъж, че при всяко неудобно за тях гласуване могат да блокират кворума. Най-проблемните текстове, които предстоят, са за прага на преференцията, с която кандидатите в партийните листи ще могат да бъдат изтегляни напред, принципа на уседналост за местни и европейски избори, както разпределянето на мандатите по изборните райони за парламентарен вот.
Кой какво ще спазари
Възможно е БСП да подкрепи ГЕРБ за праг от 5% преференция на евроизборите, а да склони пред ДПС да няма предпочитания за парламентарни избори или да го гласуват в неработещ вид. В левицата също се чуват гласове срещу ниския праг на преференция за парламентарни избори, особено от тези, които са избрани в малките избирателни райони като Видин, Търговище, Смолян, които имат четирима депутати и под 1000 избиратели могат да сменят партийната подредба.
Макар вече да са гласувани основните текстове, които въвеждат принципа на уседналост, е вероятно БСП да отстъпи на ДПС в допълнителните разпоредби, които уреждат на какви изисквания трябва да отговарят избирателите, които могат да гласуват на местни избори. През 2007 г. ДПС наложи своя възглед, че за живели в страната се смятат гражданите, които имат постоянен или настоящ адрес у нас. Това реално не беше спирачка пред българските изселници в Турция. През 2010 г. с Изборния кодекс на ГЕРБ беше въведено изискване избирателите, които имат право да гласуват, да имат и постоянен, и настоящ адрес в страната. Този текст е възпроизведен и в проекта на Мая Манолова.
Съдбата на новия Изборен кодекс ще стане ясна на заседанието на парламента в четвъртък. Ако гласуването тръгне гладко и без много спорове и искания за проверки на кворума, социалистите са оптимисти, че може и да го приемат най-късно до понеделник, когато все още не са изтървани всички срокове. Ако работата им се закучи, ще се търсят спасителни варианти. /Дневник/