Сметната палата прати на данъчна проверка 275 души, заемащи на висши длъжности, заради несъответствия между имуществените им декларации и доходите им. Интересното е, че сред тях не фигурира бизнесменът и депутат от ДПС Делян Пеевски въпреки видимото несъответствие между заплатата му на народен представител от около 3000-4000 лв. на месец и официално декларираните от него около 17 млн. лв. депозити и 62 млн. лв. стойност на притежаваните от него компании, предимно чуждестранни. Палата обаче е пратила на проверка куп куриозни случаи като например този на кметицата на Долни Чифлик, която пропуснала да обяви лекарската практика на мъжа си.
В момента Сметната палата има несвойствената функция да проверява имуществените декларации на властта – задача, която одиторите се надяват да бъде прехвърлена на бъдещия единен антикорупционен орган.
През 2017 г. Пеевски обяви имущество за около 79 млн. лв.
За пръв път през пролетта на 2017 г.Делян Пеевски декларира приходи от онази част от бизнеса си, която реши да освети публично. Той обяви пред Сметната палата влогове за около 17 млн. лв. и бизнес за около 62 млн. лв. Тъй като в предишните години депутатът бе декларирал доста по-малки суми, излиза, че през 2016 г., за която се отнася декларацията, той рязко е забогатял.
Според обявеното от Пеевски пред Сметната палата, официалните му спестявания са нараснали с удивителните 525 пъти от 2009 г. до 2017 г. – от 32 361 лв. на около 17 млн. лв. през май 2017 г. Само за последната година и половина влоговете на Пеевски са скочили драстично – от около 100 000 лв., колкото той е обявил в декларацията си през 2016 г., на въпросните 17 млн. лв.
Осветената част от бизнеса на Пеевски също солидно се е разраснал за последната година, излиза още от данните. Стойността на притежаваните от него дружества се е увеличила от около 1 млн. лв. през 2016 г. на около 62 млн. лв. година по-късно. Повечето му компании са чуждестранни и неизвестни за българската общественост. Най-скъпото му притежание са книжата в „Mercury Holding Ltd“ – 39 млн. лв., а други близо 10 млн. лв. е стойността на дела му в „Intrust Limited“. Пеевски е обявил още близо 7 млн. лв. в „Proof Method Marketing“ и 4 млн. лв. в „Интръст“ ЕАД.
Имотите на депутата остават трите му жилища в София, придобити между 22-та и 24-годишната му възраст.
Сметната палата: Нямаме достъп до банкова тайна и офшорни сметки
Въпреки рекордното забогатяване на Пеевски, по документи Сметната палата не е успяла да засече отклонение на стойност над 10 000 лв. между официалните му доходи и имуществото му, каквото е условието по закон, за да бъде предаден депутатът на НАП.
„Сметната палата няма достъп до данни за доходи и имущество на лицата зад граница, нито пък в офшорни зони. Нямаме и достъп до банкова тайна за влоговете в България“ , казаха от институцията пред Mediapool.
В последните години Националната агенция за приходите (НАП) официално е съобщавала за две данъчни проверки и ревизии на Делян Пеевски. Първата от 2014 г. приключи с допълнително установени задължения на депутата и на майка му Ирена Кръстева в размер на 300 000 лв., които двамата погасиха. В началото на 2016 г. данъчните стартираха нова проверка заради различните придобивания, които той направи в края на 2015 г. и началото на 2016 г., но резултатите от тази проверка още не са известни.
След данъчните проверки близо 100% от политиците се оказват „чисти“
По закон всяка година до 30 април, а също и при встъпване или при излизане от властта, хората на публични длъжности като президент, премиер, депутати, министри, зам.-министри, кметове и др. трябва да обявяват имуществото си в Сметната палата в специални декларации, които са публични. Към 20 март 2017 г. в списъка на задължените лица влизаха 2627 души, които нарастват приблизително двойно, като се включат съпрузите им.
Всички те декларират недвижимото си имущество, включително земеделски земи, превозни средства, банкови влогове и заеми над 5000 лв., налични парични средства, акции, и дялове в дружества.
Екип от 11 души в Сметната палата имаше шест месеца да провери дали всеки от тези 2627 души има или няма разминаване между декларираното и реално притежаваното имущество. Проверката обаче се прави само на база публични регистри и документи, които се изискват от съответните държавни или общински органи. Странното е, че Сметната палата няма достъп дори до банкова тайна и не може да провери дали данните за влоговете отговарят на истината. При откриване на несъответствие над 10 000 лв. или при пропуск да се подаде декларация случаят се подава на НАП за проверка или ревизия и се уведомява ДАНС.
Според обичайната статистика между 90% и 100% от проверените политици впоследствие се оказват напълно изрядни след двойната проверка – на Сметната палата и на НАП, което от години поставя под сериозен въпрос ефективността на цялата система за проверка на обогатяването във властта.
Обикновено се забравят дребни доходи или части от имоти
Сред предадените за данъчна проверка тази година са депутати, служебни министри, кметове, председатели на общински съвети, заместник-кметове, членове на ръководствата на политически партии, предимно извънпарламентарни, показват публикуваните данни на сайта на Сметната палата.
Одиторите са излезли със 147 заключения за несъответствия на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, подали ежегодни декларации или уведомления през 2017 г.
За други 128 души на ръководни постове има несъответствия между встъпителни и финални декларации за периода от 1 януари до 10 ноември 2017 г.
В голяма част от случаите несъответствията са свързани със забравено вписване на данни на съпруга или съпругата, дребни хонорари, от порядъка на 500 – 600 лв., придобита част от нива, най-вероятно след смърт на роднина и т.н./mediapool.bg/