За разлика от повечето свои събратя светци Св.Николай Мирликийски не е изпитал силно мъчение заради вярата си от преследвачи и екзекутори, починал е в почит и признание на преклонна възраст. Раздал е своя имот, без никой да научи какво е направил. Той е почитан като покровител на моряците, търговците, затворниците и банкерите.
Едно от библейските предания разказва, че когато тръгнал да се поклони на Божи гроб, в морето се разразила буря, един моряк паднал от върха на корабната мачта и умрял. Свети Николай възкресил моряка и с молитва успокоил морето. Оттогава е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните.
След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност.
Всичките му дела до края на живота му през 342г. г. имали цел да умиротворяват, да закрилят, да дават изцеление. Постигал го с чудна лекота, наричали го Чудотворец. Погребан е в катедралата на град Мира и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление.
През Средновековието – 1099 г., мощите му са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари, Италия, където се пазят и до днес. По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви. Такава частица се пази и почита у нас и в храма „Св. Николай“ в София и Созопол./BNR