Чешката компания „Енерго-про“, която доставя ток на Североизточна България, е завела арбитражен иск срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове на Световната банка (ICSID). Искът е заведен на 26 май 2015 г., но все още не е конституиран състав, който да я разгледа.
Намерението за подобна стъпка беше заявено от компанията още през 2013 г. заради ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от март същата година. Тогава арбитражно дело срещу страната ни с подобни мотиви беше заведено от австрийската EVN, която захранва с електроенергия Югоизточна България. Търсената сума по спора е 600 млн. евро, а основанието – загуби, претърпени от законодателни промени и регулаторни решения в енергийния сектор в периода от 2004 до 2014 г., съобщава „Капитал“.
Друго арбитражно дело на стойност 1 млрд. евро, но срещу Националната електрическа компания (НЕК), беше заведено от руската „Атомстройекспорт“ (основен акционер в проекта за АЕЦ „Белене“) заради отказа на българската държава да строи централата.
И ако за „Белене“ въпросът е свързан с вече поръчани, но неплатени мощности, случаят с ЕРП показва, че държавата не може еднолично да изземва приходи от частни дружества. Ако страната изгуби споровете, цената за грешните решения ще бъде поета отново от данъкоплатеца.
Мотивите за иска на Еnergo-pro са, че решението на регулатора води до голям дефицит в неговите дъщерни дружества в България – „Енерго-про продажби“ и „Енерго-про мрежи“. Конкретно компанията възразява, че КЕВР не е признала инвестиционни разходи, направени за рехабилитация на разпределителната мрежа през 2012 г. Това става ясно от интервю, дадено за ICSID през август 2013 г. „Става дума за десетки милиони, инвестирани от електрическата компания „Енерго-про мрежи“ само през 2012 г. в укрепването и развитието на мрежата на територията на Североизточна България“, коментират от „Енерго-про“. Сериозен проблем за финансовата стабилност на „Енерго-про продажби“ пък са некомпенсираните разходи за електроенергия от възобновяеми енергийни източници, които към 30 юни 2013 г. са в размер на 46 млн. лв., допълват от компанията.
Точно по линия на неплатени суми за ВЕИ енергия вероятно са и основните претенции на EVN. От сайта на вашингтонския арбитраж става ясно, че делото е образувано в средата на 2013 г., вече са назначени арбитри, които са гледали казуса и са поискали от страните допълнителни документи и становища. Адвокати на Министерството на финансите са „Томов и Томов“ и White & Case. В сайта размерът на иска не се вижда, но по изявления в миналото претенцията трябваше да е от порядъка на 1 млрд. евро. Според информация от финансовия министър Владислав Горанов, дадена в парламента в края на миналата година, искът е за 600 млн. евро. Тогава той допълва, че другите две електроразпределителни дружества – ЧЕЗ и „Енерго-про“, са изпратили предложения за доброволно разрешаване на споровете. Явно с втората компания такова не е постигнато. ЧЕЗ нямат заведено дело в арбитража към Световната банка, показа справка./Дневник