– Трябва или не трябва да се взема кредит за страната? Много хора плашат българите, че и внуците им ще плащат.
– Според мен няма нужда от актуализация на бюджета, макар че е ясно – приходната част няма как да бъде изпълнена. Просто да съкратят част от разходите. Знам, че това изглежда болезнено, но наистина смятам, че няма нужда от актуализация на бюджета освен съкращения в разходната му част. Актуализация може да означава две неща: увеличения на приходи, ако има как, и съкращения на разходите.
– Има ли как да се увеличат приходите?
– Няма как да стане през следващите няколко месеца. Примерно един от начините да се увеличат приходите е да се извърши приватизация, само че това не става така бързо. Или може да се увеличи дефицитът, който да бъде покрит с нови заеми. Опозицията иска това, а БСП не го иска.
– Не е ли странна тази ситуация?
– Не е странна, защото опозицията иска да използва това в предизборната си кампания. Ще кажат: “Вижте как дефицитът на страната скочи заради вас.” Според мен единственото нещо, което може да се направи, е да се актуализира бюджетът на здравната каса. Аз съм против това по принцип, но ги разбирам. Те са похарчили вече парите, а има хора с много тежки заболявания – раково болни, с хронични заболявания, диабет. Поради неразумно поведение в здравеопазването всяка година има дефицит, но няма как да оставиш болните да плащат сметката заради неразумността на други.
– Колко би струвало това?
– Според изчисленията, които съм виждал – 200-250 млн. лева са напълно достатъчни. Но всякакви други разходи, които искат, за да увеличават дефицита, са абсолютно излишни, защото винаги може да се спести, като се съкратят някои разходи.
– Къде виждате възможности за спестяване?
– Министерства и ведомства. Публична тайна е, че те имат много кухи незаети щатове, за които се планира бюджет и след това те си ги раздават като ДМС (допълнително материално стимулиране) в системата. И това го има във всяко ведомство, във всяка община, ако щете. Ето една възможност да се съкратят част от тези разходи, като така ще се намали дефицитът, но ако има политическа воля.
– Очевидно е, че такава воля няма да се намери, но откъде се взе това желание да се вземат заеми и да се похарчат едни милиарди?
– Малко е странно като философия. БСП – лявата партия, не иска това нещо, а пък десните го искат. Пак казвам, че това е предизборна история. В случая, съжалявам, но БСП се държат по-правилно от икономическа гледна точка. Защото наистина няма нужда да се харчат пари извън здравната каса. Много икономисти, включително и аз много отдавна казвахме, че приходната част на бюджета е неизпълнима. Но това, че не може да се изпълни приходната част, не означава, че не трябва да се съкрати разходната част. По принцип левите партии са за дефицитно финансиране, а в случая левицата е против.
– Президентът Росен Плевнелиев настоява служебното правителство да може да тегли кредити. Това противоречи ли на закона?
– Не е противозаконно, но е ненужно. Първо, всички трябва да са наясно, че КТБ най-вероятно няма да бъде отворен в тримесечния срок. По-скоро ще се отвори в рамките на 6-месечния срок, както е по закон. Най-важното за КТБ е квесторите да си свършат спокойно и качествено работата. Това означава да прегледат внимателно кредитните досиета, да видят какъв нов капитал трябва да се внесе в банката, за да може тя да започне да функционира. Да предложи на всички акционери, включително и на малките, не само на едрите, опция да се включат в рекапитализацията. Ако не се съгласят те да рефинансират КТБ, тогава трябва да се ползват пари на държавата. Трябва да е ясно, че това няма как да стане в рамките на месец-два, защото квесторите няма да са готови. Освен това трябва накрая да се види дали банката има положителен или отрицателен капитал. Ако има отрицателен, законът е категоричен: банката минава във фалит. Ако има дори един лев положителен капитал, се минава в опцията собствениците да рефинансират банката. Държавата трябва да спазва закона. Моите “съболезнования” за тези, които са държали на 100 хил. евро в банката, но не са ли знаели закона? И защо трябва да стигнем дотам, че хората, които нямат 100 хил. евро, да финансират с данъците си тези, които имат тези пари?
– Защо?
– Не трябва поради т.нар. морален риск. Ако днес се плати на всички, които са сложили повече от 100 хил. евро в КТБ, се създава стимул банките да предлагат по-големи лихвени проценти, защото ще има вече прецедент, че при проблем държавата ще ги спаси. Това абсолютно не трябва да се позволява. КТБ изобщо не е банка, която да създава системен риск. Нито е ясно дали тази банка изобщо е застрашена от фалит, пък дори да фалира, тя по никакъв начин не застрашава финансовата система. Да не говорим пък за тези баламурници, които твърдят, че – видите ли – валутният борд е пред заплаха. Там не само КТБ, но дори и други банки да фалират, което изобщо не виждам как ще стане, не могат да застрашат валутния борд. Натискът за този закон идва от тези хора, които имат на 100 хил. евро в КТБ. И от няколко държавни дружества, които си държали парите там. Ами, съжалявам, да не сте си ги държали там.
– От тази гледна точка президентът има ли право да иска отварянето на кредитните досиета?
– Той има право, но веднага се очертават няколко проблема. Неслучайно има банкова тайна и не могат просто ей-така да се отварят банкови досиета. Те могат да се отварят само когато има издадена присъда на някой от вложителите. Втората причина, при която може и трябва да се отворят досиета на вложителите, е, ако се тръгне на вариант да се изплащат парите на всички и в целия им обем. Още преди три седмици казах, че това не е морално по принцип, на ако политиците тръгнат да спасяват приятелите си в банката, тогава задължително обществото трябва да знае кого спасява. Изрично искам да кажа, че аз пари там нямам. Нито съм имал заем, нито съм имал сметка, така че нямам конфликт на интереси. Но ако се плаща на тези, които не са гарантирани по закон, искам да се знае. Това е доста по-различно от популистичното изказване, че “децата ни няма да ни простят, ако не отворим досиетата”…
– Темата за офшорките…
– …Аз отдавна съм казал как може да се реши проблемът с офшорните компании. Всеки, който заема публична длъжност, още като декларира доходите си пред Сметната палата, трябва да депозира и съгласие да бъде проверяван той самият, неговото семейство и роднини дали имат сметки в чужбина. Това означава, че ако аз дам такава декларация и някой прокурор реши, че Владо Каролев има сметка в офшорна компания, той може да пита съответна офшорна юрисдикция, а иначе, ако ще Плевнелиев и дори арменският поп да се обадят в офшорни зони, няма да им дадат никаква информация, ако няма в сила влязала присъда.
– Това е повече моралната част на въпроса. Може ли отварянето на кредитните досиета днес да навреди на икономиката?
– Ако това стане, много чужденци – частни лица и фирми, които си държат парите в български банки, защото лихвите са по-големи, отколкото в чужбина, преди да влезе в сила този закон, те ще си ги изтеглят за дни. Това ще доведе до поскъпване на кредита в България – прост закон на търсене и предлагане. Като се намалят парите в банките, предлагането ще намалее, кредитите ще поскъпнат. Това е много вредно чисто икономически.
Офшорните компании не се използват, както повечето хора мислят, за укриване на пари, а по-често се използват за оптимизиране на данъци по легален начин.
Искам да кажа, че и аз нямам офшорна сметка и не го правя, за да се защитавам себе си. Просто казвам какво ще се случи в България, ако решенията се вземат така ангро.
– Защо никога не сте имали сметки в КТБ, не сте ли се изкушавали от високите лихви?
– Не съм имал поради прости причини. Едната от тях е, че банкерството е удобство и имам сметки в двете банки, които са ми най-удобни и близки до офиса. Втората причина е, че никога не съм търсил висока доходност от депозити, защото преподавам финанси и това се учи в първи курс финанси – по-висока доходност, по-висок риск. Дори и да имах сметка, със сигурност щях да я държа до 100 000 евро, защото законът ме защитава и покрива до тази сума. Мисля, че българите трябва да се научат да четат законите и да ги спазват.
– Има ли риск за банковата система след КТБ?
– Не, няма. Аз не знам дали хората изобщо разбраха, но имаше една банка, която премина през истински стрес тест – това е ПИБ. Това е третата по големина банка у нас. Хората се наредиха на опашки, изтеглиха огромни суми и банката се справи със ситуацията без помощ и пари от държавата. Всеки може погледне месечните отчети на БНБ и да види, че няма пари, които да са изтеглени от България. Има местене на едни пари от КТБ в други банки. И много малко се преместиха от ПИБ, като след това след умела пиар и рекламна кампания банката си върна почти всичко.
Няма ликвидна криза в банковата система. Има свръхликвидност. Но може да се стигне до ликвидна криза, ако се въведе този закон или както там го нарекат, който да прогони вложители и клиенти от офшорни компании. И пак казвам, че не съм против да се проверяват кои са истинските собственици, но това не става по този начин. По този начин само ще се вдигне шум и още преди да приемат подобен нормативен акт, вложителите ще изтеглят парите си от България и след това ние ще се оправяме с икономиката.
– Ако се върнем към тегленето на кредит от България от чужбина, как може да стане това?
– Ако искат да теглят кредит, те могат да го направят по съществуващия договор с трите инвестиционни банки, които пласираха последната еврооблигация, защото в този договор има опция за допълнително пласиране. Това обаче ще бъде на по-високо ценово равнище заради шумотевицата около КТБ и призивите на някои политици за увеличаване на дефицитното финансиране. /Труд/