Здравната система в България
Последният външен поглед върху системата на българското здравеопазване беше през 2009 г. Тогава Световната банка одитира системата и каза, че плащаме скъпо за лекарства, хората не вярват на лекарите, а болниците са твърде много.
Шест години по-късно ситуацията не само е останала същата, а се е влошила – плащаме повече, хората още по-малко вярват, а болниците са още повече. В новия доклад на банката, поръчан от правителството и изискан от ЕК, за да залегне в новата здравна реформа, се казва почти буквално, че здравният модел на България не функционира.
Според новия анализ българите плащат от джоба си повече от половината разходи за лечението си независимо от факта, че плащат отделно и всички изисквани от тях данъци и вноски.
Това обезсмисля основната идея на здравната система – да предпазва домакинствата от внезапни огромни разходи за здраве, които да ги натоварват финансово. В резултат българите постоянно обедняват, заключава банката.
Най-трагичното е, че освен че не изпълнява функцията си да поема лечението, здравната каса продължава да спонсорира неизброимо количество болници, в много от които хората не получават адекватно лечение, а лекарствата продължават да са основен товар за повечето семейни бюджети заради сбърканата политика на държавата.
Всичко това на фона на влошаващото се бюджетно състояние на касата, невъзможността й да контролира нито какви договори сключва, нито как харчи, недостига на елементарни бази данни и дори техническото скапване на системата, от която до голяма степен зависи електронното здравеопазване. С две думи, времето за основен ремонт отдавна е настъпило.
Идеи има – и новият шеф на НЗОК, и новият здравен министър имат такива и се надяват да ги прокарат през Народното събрание. Проблемът е, че идеи имаше и преди последния доклад през 2009 г. Шест години по-късно е ясно, че те не са сработили. /Капитал