Регулаторните органи на Европейския съюз може да блокират сделката между Русия и Унгария за новите реактори в Пакс на стойност 12 млрд. евро, пише Financial Times.
Ветото или глобите от страна на ЕС ще бъдат сериозен удар срещу премиера на Унгария Виктор Орбан, който постави проекта в центъра на стратегията си за задълбочаването на връзките с Русия, въпреки санкциите наложени на Москва от ЕС и САЩ заради кризата в Украйна.
Противниците на сделката твърдят, че тя носи финансови рискове и задълбочава енергийната зависимост на Унгария на Русия. Страната вече разчита на Русия за 80% от петрола и 60% от вноса на газ.
Будапеща възложи поръчки за проектиране, изграждане и поддържане на два 1 200-мегаватови реактора в град Пакс, южно от Будапеща, на дъщерно дружество на руската енергийна компания „Росатом“ през декември. Но решението да се скрият подробности за договорите на основания, че се отнасят до „националната сигурност“, предизвика подозрение сред критиците на Орбан и в Брюксел.
ЕС вече предвижда да създаде регулаторен механизъм за енергийните проекти на страните-членки.
Причината за създаването му са междуправителствените споразумения, които бяха подписани между Русия и шест държави – членки на ЕС: България, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия.
Европейската комисия все още не е повдигнала официални възражения срещу междуправителственото споразумение, подписано между двете страни преди малко повече от година, но възлагането на обществени поръчки за завода в Пакс вече се сблъска с няколко антитръстови закона.
Две агенции на ЕС в момента проучват споразуменията. „Евратом“, регулаторът на ЕС за атомната политика, ще забави издаването на одобрение за доставка на гориво в централата по технически и финансови причини, въпреки че преговорите са в ход, твърди лице, запознато със случая. Всички оферти за доставки на ядрено гориво до държавите-членки на ЕС трябва да получат разрешение от агенцията.
Органите за защита на конкуренцията от Европейската комисия също преглеждат държавните субсидии и законосъобразността на договорите, сключени с „Росатом“ и неговите филиали, без тръжна процедура.
Антитръстовото разследване – описано като възможен случай на нарушение на законите на ЕС от длъжностни лица – е все още на ранен етап, като Унгария все още има възможност да се договори с Брюксел преди евентуалното официално разследване.
В същото време унгарският премиер Виктор Орбан заяви миналата седмица, че няма да подкрепи плановете на ЕС да провежда единна енергийна политика. Ден по-рано на посещение на руския президент Владимир Путин в Будапеща двамата лидери постигнаха ново споразумение за доставка на газ за Унгария.
Орбан заяви, че ще се противопостави на внасянето на изменения в договорите за ЕС с цел създаване на „енергиен съюз“ и добави, че страната му ще се въздържа от реекспорт на руски газ за Украйна.
Случаят е част от по-широката борба между ЕС и Русия за енергийната сигурност на Европа, коментира Financial Times. През декември 2014 г. президентът Владимир Путин обяви спирането на проекта „Южен поток“, след като европейските регулаторни органи заявиха, че „Газпром“ ще наруши правилата за конкуренция, бидейки едновременно доставчик на газ и съсобственик на газопровода.
За дипломати от ЕС, решението на Орбан да не провежда конкурс подчертава опасенията, че неговите тесни връзки с Москва може да накарат Унгария да противодейства на опитите за засилване на санкциите срещу Русия.
По време на посещението си в Унгария Путин потвърди, че Москва ще финансира 80% от общите разходи по проекта, добавяйки, че той е от „голямо значение“ за него.
Политици от зелената партия LMP на Унгария, които са започнали съдебни спорове заради засекретяването на проекта, предупредиха, че строежът ще бъде скъпа грешка.
„Бихме искали да видим страната си свободна от руската енергийна зависимост, докато Орбан изглежда е сериозно пристрастен към това“, заяви един от председателите на партията.
Орбан обяви миналата седмица, че енергийната политика е въпрос на суверинитет: „Ще имаме голям проблем… Очаквам ескалация на конфликта.“
Говорител на унгарското правителство заяви, че ЕК се опитва да се меси в националната енергийна политика „тихомълком“ и предупреди, че опитите на Брюксел за изграждане на единен вътрешен енергиен пазар застрашава суверенитета на държавите-членки на ЕС./Дневник