Публични компании с обща пазарна капитализация от над 1.5 млрд. лв. ще бъдат засегнати от приетите от парламента санкции за притежаване на земеделска земя от чужденци.
Това е изчислението на изпълнителния директор на Българската фондова борса (БФБ) Иван Такев по повод приетите от парламента законови промени преди седмица.
Извадката включва около 15 големи дружества, които са и собственици на повече от 500 хил. дка земя. Пазарната им стойност формира над 20% от капитализацията на борсата, която е около 7.1 млрд. лв. Сред тях има както фондове за земя, така и фирми от секторите на земеделието, козметиката, химическата промишленост, фармацията, недвижимите имоти…
Всички те ще дължат 100 лв. глоба за всеки притежаван декар, ако сред акционерите им има дори един чужд (извън ЕС).
Публичните компании няма как да контролират това, тъй като по закон акциите им се търгуват свободно на капиталовия пазар.
Според Иван Такев мярката ще е удар по цялостната дейност на борсата и ще откаже много потенциални инвеститори в новата процедура за приватизация на БФБ.
От своя страна организации на бизнеса и на публични дружества окачествиха промените като лобистки и не изключиха те да са насочени срещу конкретни компании. Според тях ударът е както срещу капиталовия пазар, така и срещу този на земеделска земя.
Без вина виновни
Забраната за притежаване на земя от граждани и фирми с регистрация извън ЕС или в офшорна зона влезе в сила с промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи миналата година. С текстовете те бяха лишени от тази възможност не само пряко, но и косвено – през участието си в местни компании.
Преди седмица пък депутатите приеха глоби за въпросните компании, ако допуснат „забранени“ акционери или съдружници сред собствениците си – 100 лв./дка при първо нарушение и 300 лв./дка при повторно. Те влизат в сила от 1 май, т.е. засегнатите дружества имат по-малко от три месеца да реагират.
От асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел (БАДСИЦ) коментират, че в случая техните членове ще бъдат санкционирани, без да носят вина, тъй като с поведението си не нарушават закона. Това ще предизвика съдебни дела, включително и в международни съдилища, и твърде вероятно много от санкциите ще паднат.
Въпреки това заплахата за бизнеса на много публични дружества и на техните акционери са сериозни. Председателят на БАДСИЦ Маню Моравенов изчисли, че фирма със 100 000 дка земя може да бъде глобена последователно с 10 млн. лв. и с 30 млн. лв. Така за броени месеци тя може да бъде докарана до фалит.
Под най-силен натиск ще са търгуваните на борсата фондове за земеделска земя, но големи собственици на обработваеми площи са и земеделски компании, също производители на козметика като „Българска роза Севтополис“, „Лавена“ и др.
За част от тези дружества изходът ще е да преструктурират бизнеса си, но фондовете за земя са тласкани директно към разпродажба на портфейлите си.
„Няма компания, чието ръководство да допусне фалит, и ще се наложи бърза продажба на земи. Това бяха лобистки поправки и вероятно целяха именно това“, коментира Камен Колчев, изпълнителен директор на „Елана холдинг“ и член на ръководството на КРИБ.
По думите му обаче с подобни законови текстове се съсипват най-светлите и най-добре работещи дружества в България.
Председателят на БАЛИП Любомир Бояджиев вижда негативния ефект в две посоки – спад в цените на акциите и в цените на земеделската земя.
В първия случай щетите ще са не само пряко за компаниите, които притежават земя, но и за техните акционери. Сред най-големите са пенсионните фондове, които също сигнализираха, че са сред най-засегнати инвеститори на БФБ от законовите промени. „Очевидно при гласуваните промени в закона за земеделската земя аграрният подход е надделял над правните аргументи“, коментира председателят на инвестиционния комитет на асоциацията на пенсионните фондове Милен Марков.
На пазара на земеделска земя щетите също ще са сериозни. Като се има предвид, че годишният му оборот е от 1-1.2 млн. дка, дори половината от посочените по-горе 500 хил. дка да бъдат пуснати за продажба, те ще го наводнят с предлагане. Освен това прехвърлянето на такова количество обработваеми площи е процедурно невъзможно за два-три месеца, тъй като за всеки отделен парцел са необходими скица, нотариален акт и набор от документи. /Капитал