Спешните мерки в енергетиката, които трябва да запушат растящия дефицит на Националната електрическа компания (НЕК), започнаха да придобиват реални измерения.
Вчера парламентарните групи внесоха предложенията си за промени в Закона за енергетиката преди разискването му на второ четене в парламента. В тях няма нищо изненадващо, което досега да не е било коментирано в публичното пространство. Все пак е интересно да се види какво конкретно управляващите са решили да предприемат за спасяването на енергетиката.
Неефективните вън от микса
Една от най-съществените законодателни промени, предложена от ГЕРБ, която ще ограничи разходите на НЕК, е свързана с т.нар. високоефективна електроенергия на топлофикациите и заводските централи. С поправката реално се въвежда изискването НЕК да изкупува задължително само тази електроенергия, за която дружествата могат да докажат, че е високоефективна, т.е. да се икономисва поне 10% от горивото, ако се произвеждат едновременно пара и електроенергия.
В момента се получава така, че НЕК изкупува от топлофикациите и заводските централи много по-голямо количество енергия, което във финансово измерение представлява разход от над 100 млн. лв. годишно за държавната компания. Причината за това е, че НЕК сега трябва да взима от тези дружества и електроенергията, която не е високоефективна, и то по цени, които са само с една стотинка по-ниски от преференциалните. Обяснението е, че ТЕЦ-вете не могат да работят само с високоефективните си блокове. Така например според данни от прогнозите на енергийния регулатор за 2014 г. ТЕЦ „Свилоза“ е произвела едва 3146 мегаватчаса високоефективно производство, което е изкупено на 125.35 лв. за мегаватчас и 305 216 мегаватчаса електроенергия, която не е високоефективна, но е изкупена на цена от 125.34 лв. за мегаватчас. Подобни примери могат да се дадат със заводската централа на „Видахим“ АД (която заедно с ТЕЦ „Свилоза“, както се вижда от страницата на енергийния търговец „Енерджи маркет“, имат едни и същи собственици), „Лукойл енергия и газ България“, както и топлофикациите, които все още са на въглища в Русе, Перник и Сливен (и трите контролирани от Христо Ковачки). Точно към тези дружества НЕК имаше най-висок процент на реално изплатени фактури към края на управлението на кабинета на Пламен Орешарски.
Интересно в случая е какво ще се случи с „Топлофикация – София“, която също продава цялата си електроенергията като високоефективна, т.е. по преференциални цени, макар че тя не е такава. На практика софийското дружество произвежда най-много електроенергия от когенерациите в страната (за 2014 г. 886 654 мегаватчаса), и то на най-високи цени, което означава, че то ще бъде значително ощетено, ако новата поправка засегне и него. Става въпрос за около 210 млн. лв. (сумата е приблизителна, защото до средата на годината действащата цена беше променена), които в момента са приход за топлофикацията и значителен разход за НЕК. Причината за това е вратичка в закона, която казва, че ако дружеството има стартирал проект за модернизация, то електроенергията му се води за високоефективна.
Без повече преференции за ВЕИ
Друга сериозна стъпка, която се предприема (също предложение на ГЕРБ), е, че новите проекти за възобновяема енергия, които тепърва ще бъдат реализирани, няма да получават преференциална цена за произведената от тях електроенергия. Според председателя на енергийната комисия в парламента Делян Добрев тази мярка се въвежда, тъй като България е изпълнила квотата си за 16% дял от крайното потребление на енергия от ВЕИ още през декември 2013 г., въпреки че крайният срок за това е 2020 г. Именно според изискванията на ЕС след постигане на националната цел преференциите отпадат, но по думите на Добрев е добре това да се разпише и в закона.
На практика и сега нови ВЕИ централи не могат да се случват, тъй като от средата на 2012 г. системният оператор определя нулеви капацитети за присъединяване на нови мощности с изключение тези на биомаса.
Поправките в закона обаче оставят вратичка за малките ВЕИ проекти до 30 киловата и за централите на биомаса с най-малко 65% съдържание на животинския тор, които ще продължат да получават преференциална цена и след влизането на новите поправки в сила.
Затягане на контрола
Проектопоправките на ГЕРБ въвеждат и по-големи правомощия за Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), която вече ще може да проверява всички дружества, които подлежат на регулиране в енергетиката. До момента АДФИ можеше да проверява единствено държавните компании, а сега ще може да прави това и с всички частни субекти в сектора.
Идеята на Добрев минималната глоба за нарушение на правилата на ДКЕВР да бъде увеличена също влиза в предложените поправки, като от 20 хил. лв. тя ще се увеличи на 200 хил., ако предложението бъде прието.
Отстъпка за индустрията
Идеята част от големите индустриални предприятия да плащат по-малка такса „задължения към обществото“, за която „Капитал Dailyi“ писа, също влиза, но не чрез конкретни мерки. Предложението е Министерството на финансите, на икономиката и на енергетиката да изготвят наредба, в която да бъдат разписани критериите кои точно дружества ще могат да се възползват от преференцията.
Освен мерките за справяне с кризата в енергетиката тепърва ще трябва да се мисли и как да се случи пълната либерализация на енергийния пазар, което означава, че и битовите потребители вече ще купуват енергия по пазарни цени. Според изискванията на ЕК това трябва да се случи до края на 2015 г. В тази връзка Добрев коментира, че към средата на годината ще има нови промени в Закона за енергетиката, с които енергията за регулиран пазар напълно ще отпадне, а преференциалните цени ще се покриват от специален фонд.
Какво предлага опозицията
Едно от предложенията на БСП, което вероятно ще бъде подкрепено от ГЕРБ, е снабдителните дружества да не прекъсват електрозахранването в съботно-неделните дни и по празниците. Сред предложенията има също и пълното разделяне на ДКЕВР на воден и енергиен регулатор, което обаче едва ли ще срещне подкрепата на управляващото мнозинство.
КАРЕ
Какво ще се променя
– Числеността на ДКЕВР ще се увеличи от седем на девет комисари в два отделни състава ВиК и енергетика с един председател.
– Цялата сума от продажбата на въглеродни емисии ще се използва за покриване дефицита на НЕК.
– Въвежда се мерене на топлинния товар във всяка една когенерация, която трябва да докаже, че е високоефективна, и ограничаване на обема на електроенергията, продавана на НЕК.
– Въвеждат правомощия на АДФИ да проверява всички дружества с регулирани цени освен тези под 200 киловата.
– Завишава се минималният размер на санкцията за нарушение на правилата на ДКЕВР от 20 на 200 хил. лв.
– Вече няма да има преференциални цени за възобновяемата енергия с изключение на централите на биомаса, които ползват като суровина най-малко 65% съдържание на животинския тор, и за малките до 30 киловата. /Капитал/