Анонимна дарителка осигурява топлата храна за 25 души в нужда
Пилешка супа, руло „Стефани“ с картофена салата, половин хляб – това е менюто на 25 пловдивчани, които се хранят днес в храма „Света Параскева”. Обядът е грижливо пакетиран, раздава го отец Емил Паралингов. Помагат доброволци от Български червен кръст. Това е социалната функция на нашата църква, казва свещеникът. Той благодари на младата дама, която пожелала да плати за приготвяне на топла и пикантна храна за бедните хора, които се черкуват в „Света Параскева”. Името се пази в тайна, това е нейното желание. Дамата също ходи всяка неделя в храма. Евангелска добродетел е, когато едната ръка дава, другата да не знае, казва свещеникът, когато хората питат кой плаща топлия обяд. Важното е, че го прави на добра воля и със съзнание в църковния християнски живот, допълва отец Емил.
Доволна съм, покрай яденето, се срещам с хора, иначе съм сама у дома, вампирясвам без ангажименти, без социални контакти, разказва баба Янка, една от тези, които всеки ден в 12.45 ч. се подреждат на опашка в подножието на Джамбаз тепе – под храма „Света Параскева”.
Кера е нейна съседка, но не иска да бъде снимана. Срамува се, че идва за храна в църквата. Цял живот съм работила в производството, на конвейер, а пенсията ми е само 160 лв., затова идвам тук – поне да хапна нещо сготвено. С второто обядвам, със супата вечерям, казва тя. Всички имат трудности, не им стигат парите за продукти, но са усърдни наши църковни хора, казва отец Емил.
В редицата има и турци. Те са бедни, живеят в квартала и често помагат в благоустрояването на района около храма. Няма значение каква вяра имаме, в бедата всички сме равни, казва Исмет. Той е без дом, без роднини, без семейство. Утехата му е вярата и е убеден, че един ден доброто между хората ще победи тъмнината и всички ще живеят в мир, спокойствие и няма да има нищета.
Тази среща на обяд се случва всеки ден от понеделник до четвъртък – без петък, от 1 декември до 1 март.
Започнахме от деня на свети Филарет Милостиви, който е голям светец и благодетел, помагал на нуждаещите се, дори когато самият той е бил в бедност, обяснява отецът.
Паралингов пресмята, че ако се появи и друг дарител, ще има осигурена храна и за останалите дни от седмицата. Тормози се от факта, че се налага да раздава храната на улицата. Няма прицърковна къща към „Света Параскева”, допълва той. Храмът е на място, недостъпно за буса на БЧК, който докарва манджата. Но е щастлив, че успява да зарадва хората по обед с една малка социална дреболия, която църковното настоятелство на храма е успяло да осигури за тази зима.
През последните години често се говори за социалната мисия на Църквата. Тя трябва да се грижи и духовно, и материално за своите пасоми.
Но Църквата е богочовешки организъм, който се състои не само от духовници, но и от миряни. Всички ние – миряни и духовници – сме Църквата. И каквито и недъзи и болки да имаме – те са наши, общи.
Дамата, която дава от личния си бюджет, за да нахрани тези бедни, болни възрастни хора, е осъзнала себе си като православна християнка. Така тя помага според своите възможности и сили.
Импровизираната социална кухня към храма „Света Параскева” не е единствената в града. От няколко години Митрополията обзаведе специално помещение – разливочна, където всеки ден се хранеха по 50 души. Издириха ги с помощта на Български червен кръст – 50 човека от града.
Едни идват сами, други – със семействата, трети си отиват…Прави впечатление, че остават трайно тези, които водят евхаристиен начин на живот. Има и други случаи – идват хора, които не знаят нищо за Църквата, но постепенно се приобщават към църковния живот и го приемат за свои, разказва наблюденията си отец Емил.
И така заедно и ревностно изпълняваме Христовия закон – да положиш душата си за ближния, да се погрижиш за онези, които са в нужда, заключава отец Паралингов./Марица.бг