Институцията ще изкупува ДЦК по 60 млрд. евро на месец в опит да пребори дефлацията и стагнацията
През 2012 г., в най-острата фаза на дълговата криза в еврозоната, Марио Драги произнесе паметната фраза за това, че управляваната от него Европейска централна банка (ЕЦБ) ще направи „каквото е необходимо“, за да спаси еврото. И две години по-късно макар и не в толкова драматична обстановка най-накрая на него му се наложи да извади най-мащабното оръжие на институцията – печатане на пари.
В четвъртък ЕЦБ обяви дългоочакваното си решение да реализира масивна програма за изкупуване на активи на вторичния пазар, с която да стимулира слабия икономически растеж в еврозоната и да се противопостави на риска региона да изпадне в дефлационна спирала. Икономическият термин за това е quantitaive easing, което е почти равносилно на печатането на пари. Драги заяви, че ще се изкупуват деноминирани в евро ценни книжа от частния и публичния сектор на обща стойност до 60 млрд. евро месечно.
Предвижда се покупките да започнат през март и да продължат поне до края на септември 2016 г. Което простата сметка показва, че е инжекция на ликвидност за над 1 трлн. евро – повече от предварителните очаквания и далеч над сумата около 500 млрд. евро, която според анализатори вече е отчетена от финансовите пазари. Новата програма за изкупуване на държавен дълг ще действа паралелно с вече започнатите такива за изкупуване на обезпечени облигации и ценни книжа. Централната банка също така задържа основния си лихвен процент на рекордно ниското ниво от 0.05%.
Особености на програмата
Количественото облекчаване на ЕЦБ ще има някои сериозни различия от подобните програми в САЩ, Япония и Великобритания, които се дължат на особеностите на еврозоната и идват като отговор на критиките срещу прилагането на такива мерки най-вече от страна на Германия. Покупките ще се реализират от националните централни банки и ще се базират на техния дял от капитала на ЕЦБ, която ще споделя риска от евентуални загуби само за 20% от покупките. Тази мярка трябва да гарантира, че държавите ще останат отговорни при управлението на финансите си и няма да приемат програмата като възможност за трансфер на риск и създаване на фискален съюз „през задната врата“ – едно от основните притеснения на Берлин.
Ще се изкупуват само книжа инвестиционен клас, което засега оставя зад борда Гърция и Кипър. „По отношение на държави, в които действат програми на МВФ и ЕС, ще бъдат прилагани допълнителни критерии за допустимост“, заяви витиевато Марио Драги. Решението на ЕЦБ идва само три дни преди изборите в Гърция, които се очаква да доведат на власт противопоставящата се на политиката на бюджетни икономии партия СИРИЗА. И то веднага беше използвано от премиера Андонис Самарас, който в телевизионно обръщение обяви, че ако скъса споразумението с ЕС за ангажиментите си по спасителния план (ключовото обещание на СИРИЗА), Гърция ще бъде изключена от печатницата.
Дългоочаквано решение
Очакванията ЕЦБ да последва примера на Федералния резерв на САЩ в печатането на пари датират още от дълговата криза във валутния съюз. През 2012 г. Драги заяви, че е готов да направи всичко необходимо, за да спаси еврото, като тогава тези заявления се оказаха достатъчни, за да закрепят доверието на пазарите в еврозоната. През последните години обаче аргументите за количествено облекчаване се увеличават. ЕЦБ многократно понижи лихвите, като дори въведе отрицателни нива за депозитите на банките. Бяха въведени няколко програми за осигуряване на нисколихвени дългосрочни кредити на финансовия сектор, както и други мерки. Но докато конвенционалните инструменти на паричната политика се изчерпваха, икономическото възстановяване остана крехко, кредитирането не се увеличаваше, а инфлацията се задържа на опасно ниски нива.
Драги посочва като основна цел на програмата регулиране на инфлацията до целените от банката нива от малко под 2% на годишна база. Инфлацията в региона падна под 1% още през октомври 2013 г., а миналия месец бе отчетена дефлация от 0.2%. Драги за пореден път изтъкна, че другите области на управлението трябва да допринесат „решително“, тъй като паричната политика сама по себе си не може да разреши всички проблеми на еврозоната.
Понижаването на разходите за заемане на средства трябва да окуражи банките да увеличат кредитирането за бизнеса, а потребителите да увеличат разходите си. Първоначалната реакция на пазарите бе изключително положителна – всички големи европейски индекси се повишиха, като германския DAX дори достигна нов рекорд, но впоследствие се понижи. Ефектът бе най-виден на облигационните пазари, където доходността по 10-годишните германски облигации спадна до 0.39%, а на френските – до 0.60%. Ефектът се усети и отвъд океана, като доходността по идентичните щатски книжа се понижи до 1.83%. Германските ДЦК с двегодишен падеж достигнаха рекордна негативна доходност от -0.182%, а курсът на единната валута спадна под нивото от 1.15 долара – най-ниското за последните 11 години.
Дългосрочният ефект от този ход на ЕЦБ обаче не е ясен, тъй като много държави в еврозоната вече се радваха на изключително ниски лихви по дълговете си, а еврото загуби много от стойността си спрямо другите валути. „Грешка е да се предполага, че това е панацея за Европа или дори че ще е достатъчно. Имаме достатъчно причини да очакваме, че количественото облекчаване ще има по-слаб ефект в контекста на този регион, отколкото в САЩ“, коментира бившият финансов министър на САЩ Лари Съмърс на форума в Давос, цитиран от Reuters.
„Пазарите ще приветстват факта, че ЕЦБ ще изкупува облигации в такива обеми, но решението да споделя само 20% от риска е странно“, коментира пред Wall Street Journal анализаторът от Aberdeen Asset Management Люк Бартоломю. „Този ход може да повиши инфлационните очаквания, но вероятно ще има малък ефект върху реалната икономика. Слабото евро ще подпомогне износа, но няма изведнъж да направи икономиките много по-конкурентни без структурни реформи“, предупреждава той. /Капитал/