Администрацията на президента Барак Обама отвори нов фронт в глобалната битка за дял от петролния пазар, разчиствайки пътя за износ на около един милион барела американски лек петрол на ден към останалия свят, пише Reuters.
Наскоро Министерството на търговията на САЩ прекрати мълчанието си във връзка с 40-годишната забрана на експорт на петрол, като заяви, че е започнало одобрението на молби за продажба на лек петрол в чужбина.
То също така издаде дългоочакван документ, описващ какъв точно петрол може да се изнася в бъдеще. Първият сериозен опит на властите да изяснят въпроса, който предизвикваше объркване на енергийния пазар вече повече от година, вероятно ще се хареса на вътрешните производители, на външнотърговските партньори и на някои републиканци, които караха Обама да отхлаби забраната, въведена след арабското петролно ембарго от 70-те години на миналия век, но днес вече смятана за остаряла.
Ключов момент
Според анализатори посланието на новите мерки е ясно – те дават „зелена светлина“ за всяка компания, която иска и може да произвежда свой вид лек петрол, известен като кондензат. „На практика този дългоочакван ход може да отвори вратите за значително увеличаване на експорта до края на 2015 г.“, казва Ед Морс от Citigroup. Това идва в ключов момент за световния пазар на петрола, когато цената на суровината се срина до под 46 долара за барел, а топ износителят Саудитска Арабия отказва да намали продукцията на фона на увеличаващото се американско шистово производство и умереното глобално търсене.
С този ход американската администрация предлага облекчение за някои вътрешни производители, които твърдят, че са принудени да продават своя шистов петрол на безценица, докато бързо покачващите се местни доставки надскачат търсенето в страната. Но притокът на американски петрол на глобалния пазар може да засили това, което много анализатори наричат „война за пазарен дял“, като Саудитска Арабия и ОПЕК не искат да отстъпят територия. Сега те ще се изправят пред още по-голяма конкуренция.
Според Ед Морс износът на кондензат може да се повиши от 200 000 барела на ден до 1 млн. барела на ден до края на следващата година. „Това ще има интересно влияние върху настоящата конфронтация между Саудитска Арабия и шистовото производство“, смята той. Сред най-заплашените от американския шистов износ е Нигерия, която добива подобен лек петрол. Тя вече загуби щатския пазар заради шистовата продукция и експортът й спада драматично. А сега ще се изправи пред американската конкуренция в Европа и Азия.
Засилен натиск
Американското Бюро по промишленост и сигурност бе подложено на засилен натиск миналата година да разясни объркващите регулации за износ на петрол. Докато експортът на суров петрол е забранен, някои обработени горива като бензин и дизел могат да бъдат продавани в чужбина. Въпросът, който тревожеше американските производители, е как правилата се отразяват на кондензата. Затова Бюрото по промишленост и сигурност обяви, че е дало разрешение на някои компании да изнасят „третиран лек петрол“.
В момент, в който глобалният пазар на петрол е в хаос, не е ясно каква част от американския кондензат ще намери купувачи в чужбина. Производителите вече орязват значително своите бюджети за 2015 г. заради ниските цени, ръстът на добива вероятно ще се забави и ще се стигне до момент, в който производството ще надмине търсенето.
Представител на администрацията заяви, че въпросът за експорта ще бъде оставен да се реши от пазара и че агенцията просто иска да „изясни въпроса с ограниченията“. Но без промяна на основната забрана за износ на суров петрол от страна на САЩ дори забавеният растеж ще доведе до обтягане на възможностите на рафинериите и ще предизвика трудни въпроси през идващите години. „Дали да позволим директен експорт на суров петрол, тъй като производството на лек петрол надхвърля възможностите на местната система за рафиниране, все още остава жизненоважен въпрос, който може да се наложи да бъде решен в бъдеще в отговор на променящите се условия на пазара“, твърди Джейсън Бордоф, директор на Центъра по глобални енергийни политики към Columbia University и бивш енергиен съветник в Белия дом. /Капитал/