Борис Вишневский, депутат от Законодателното събрание на Санкт Петербург
превод от руски Николай Панайотов
.Дори по данни на Росстат цените на продуктите в Русия растат седем пъти по-бързо от тези в Европа.
Отидох в магазин от веригата „Лента” и се убедих, че никой не вярва на президента Путин и жизнеутвърждаващите му изявления, че „Русия само ще спечели от срива на курса на рублата”. И най-важното – цените на продуктите не му вярват.
Само за седмица цената на знаменитата елда порасна с 50 на сто. Ябълките с 20 на сто. Захарта и хлябът с по 10 на сто и т.н.
Навалицата в магазина буташе към касите колички претъпкани с продукти. Всички се запасяват в огромни размери. И бурно обсъждат повишаването на цените. Някои даже отчаяно и безстрашно си позволяват волнодумие: свързват покачването на цените с политиката на президента:
С „възвръщането” на Крим и довеждането до отчаяние на Донбас в Украйна.
С необходимостта да се строи мост над Керченския проток и да се плаща на бойните другари на Гиркин/с псевдоним Стрелков, по думите му бивш полковник от руската ФСБ и бивш министър на отбраната на самопровъзгласилата се Донецка народна република. Сега е извън пределите на Украйна/.
С танковете, бронетранспортьорите и зенитните комплекси „Бук”, каквито „не се изпращат на „опълченците”.
С някакви „хуманитарни” конвои, доставящи неизвестно какво в Донбас, Украйна.
Със санкциите, които както от Кремъл самохвално заявиха неотдавна не са толкова страшни.
Цените растат и не само на продуктите /и не само във веригата „Лента”/ Поскърва електрониката, мебелите, строителните материали, облеклото, обувките, книгите. И всичко това се забелязва и без официален мониторинг и с непредубеден поглед. И на фона на растящата инфлация руският президент четвърта седмица поред продължава да разказва приказки.” Е, рублата малко се обезцени – с 30%. За стоката, която струваше 1 долар преди получавхаме 32 рубли. Сега получаваме 45 рубли /курсът на Централната руска банка за 1 декември е 49.32 рубли за долар –бел. ред./, това означава, че приходите в бюджета се увеличават.”
Да, ама приходите в бюджета не се увеличават, защото рублата пада в синхрон с падането на цената на нефта. И като продаваме по-евтин нефт за долари и ги обръщаме в обезценени рубли в бюджета не се увеличават приходите.И второ, от падането на рублата губи руският потребител, заради поскъпването не само на вносните стоки, а и на родните. Които поскъпват със същото темпо. „Отидох в магазин „Полушка” и си купих извара, производство на бологовския млечен комбинат, възмущава се в интернет главният редактор на известен вестник. През пролетта ми струваше 32 рубли, а сега 49. Да не би Бологое да е зад граница?” Бологое си е в Русия. Но през пролетта Русия все още не беше анексирала Крим, заплювайки международното право и подписаните от нея договори. Все още не беше изпратила в Източна Урайна „зелените човечета” и не беше доставила на „опълченците” въоръжение. И все още ги нямаше санкциите на Запада против руските ВИП-персони и крупни компании. И още не беше въвела ответните санкции против собственото си население, забранявайки вноса на продукти и стоки от Запада /което повишава цената на продуктите „родно производство”, останали без конкуренция/.
Да дадат точна оценка за изминалите девет месеца „хибридна война” срещу Украйна и влиянието й върху стандарта на живот, на повечето руснаци ще им бъде трудно. Но едва ли са по-малко от 20-30 процента.
Това е най-тежък удар срещу настоящето и разуршаване на плановете за бъдещето. И всичко това е отплата за Крим и Донбас. За прословутите 84% подкрепа, за ура-патриотичната истерика, за политиканите, ежедневно беснеещи в телевизионните „вечери на ненавист срещу Украйна”, за обявяването на честните хора за „национални предатели” и за зловещо познатите от 30-те години на ХХ век разсъждения за „разделения народ” и тържеството на страната и вожда.
Разбира се Уляна Скойбеда няма да престане с воплите и пламенните си изявления, че е готова да носи гумени ботуши, скъсани чорапи и да купува захар и масло с купони – само и само да живее във велика страна, а най-добре в СССР /нейни думи/. Но велика е не тази страна, от която се страхуват и изпадат в ужас, а тази, която уважават и на която се възхищават. Велика е тази страна, в която децата получават блестящо образование и в която всички завършили най-добрите университети в света искат да работят. Страна в която се правят научни открития и могат да намерят лек за нелечими досега болести. Там където създават шедьоври на архитектурата и пишат книги, които чете целия свят. Там където държавата служи на гражданина, а не обратното.
Искаме и нашата страна да бъде такава? Безспорно.
Такава ли е нашата страна? Сами си отговорете.
Да се спре спадането на жизнения стандарт в нашата страна не е толкова сложно: достатъчно е да се промени политиката, която стана причина за икономически санкции.
Да, за президента Путин даже е непоносимо дори да помисли за такава възможност: идеологическите му подлоги ни уверяват, че той никога няма да се поддаде на влияние, никога няма да признае грешките и няма да промени решенията си. И ако измени политиката си това ще бъде унижение. Но нима на Русия/да не се бърка с Путин/ й трябва нещо унизително. Да не би някой да ни отнема суверенитета? Или пък ни отнема икономическата самостоятелност? Да не би да трябва да допуснем чужди войски на територията си? Или да предадем ключовите отрасли на икономиката на чужди страни? Нищо подобно. Всичко, което е нужно е Русия да престане да подклажда война в Украйна. Да изтегли от източна Украйна всички „отпускари” и „доброволци”. Да затвори границата и да престане да снабдява „опълченците” с оръжие и боеприпаси. Е, какво унизително за страната ни има в това?
Да, може и нищо да не направи. Може да продължи да лъже за „фашистката хунта” и „бандеровците”. Да поддържа несъществуващи „народни републики” с техните карикатурни „държавни глави”, „премиери” и „вицепремиери”. Да изпраща в Украйна „зелени човечета” и танкове, харчейки за тази авантюра нови и нови милиарди. И да продължи да се мери със Запада по това /по думите на руския резидент/ какво ще направи баба на дядо. А то е това, което прилича на ситуацията в която се спомина Съветският съюз, който беше къде, къде по-мощен от сегашна Русия, и което руският президент нарича „най-великата геополитическа катастрофа на ХХвек.”