Илюзиите, че банката може да бъде спасена, се изпариха с одиторския доклад, който показа 4.2 млрд. лв. дупка в баланса й
Ден след като докладът на одиторите в КТБ показа, че в банката трябва да се направят обезценки за над 4 млрд. лв., все повече банкери и икономисти са на мнение, че единственият изход от ситуацията е обявяването й в несъстоятелност. По закон това трябва да направи БНБ – задължително отнемане лиценза при отрицателен капитал и несъстоятелност, след което да започне изплащането на гарантираните депозити от фонда за влоговете. От официалното становище на централната банка обаче се разбира, че тя все пак може да бъде преструктурирана и оздравена – ръководството на регулатора обаче прехвърля отговорността на политиците и новият парламент, който се събира в понеделник, евентуално да започне законови промени. Подобен сценарий предполага това да стане с пари на данъкоплатеца и то в много по-голям размер от досега коментирания. Дупка от 4 млрд. в баланса при общи активи от 6.6 млрд. лв. пък прави оздравяването с частен капитал невъзможно. Мнението на пазара е, че несъстоятелността на КТБ няма да окаже влияние върху банковата система.
Изненадата в сектора
След като досега се въздържаха от коментари по случая с КТБ с мотива, че ще го направят, когато излязат окончателните резултати от одиторската проверка, банкери и икономисти коментираха в различни медии, че друг път за разрешаване на проблема освен фалита няма. „Безумие е да се опитва някой да съживи КТБ“, заяви в интервю за bTV Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк и председател на Асоциацията на банките в България.
„Не допусках, че размерът на необслужваните заеми може да е толкова голям. Банката би трябвало да се оздрави, но едва ли ще се намери инвеститор, който да направи такова голямо вложение. Другият вариант е обявяване на несъстоятелност и изплащане на гарантираните депозити“, сподели пред БНТ Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК и заместник-председател на банковата асоциация. Според двамата пристъпването към ликвидация на банката няма да се отрази върху системата като цяло. Единствената опасност е от евентуално вдигане на лихвите по кредитите, ако Фондът за гарантиране на влоговете поиска да се увеличи размерът на вноските в него, за да се набере по този начин нужният ресурс за изплащане на гарантираните депозити в КТБ.
Одиторският доклад промени и вижданията на икономисти и финансисти, които през последните месеци застъпваха тезата, че банката трябва да бъде спасена. Емил Хърсев призна, че е защитавал тезата, мислейки, че дупката в баланса на КТБ е 2 млрд. лв., а Владимир Каролев заяви, че щом ще се върви към фалит, то ликвидаторите трябва да ползват международна експертна подкрепа, тъй като у нас такъв капацитет нямало. При такава обезценка е най-добре да се върви към несъстоятелност според закона, смята и икономистът и бивш зам. финансов министър Любомир Дацов.
Правителството да стои настрана
Преди излизането на одиторския доклад коментарът на Левон Хампарцумян по отношение на КТБ беше единствено че БНБ е заложила репутацията си и че трябва да се вземат мерки този случай да не се повтаря. Като една от тях той визираше влизането на България в общия европейски банков надзор. Ден след изнасянето на фактите, че значителна част от кредитите са ненадеждно обезпечени и че с покритие са едва 13% от заемите, Хампарцумян заключи, че най-добрият вариант за изход от ситуацията е обявяването на КТБ в несъстоятелност, тъй като в противен случай запълването на дупката от 4.2 млрд. лв. означава от всеки работещ да се вземат по 2 хил. лв. Според него проблемът е от компетенциите на БНБ и правителството не бива да се меси. По думите му в БНБ работят „хора, изключително професионални и разбират какво правят“. Макар действията на БНБ и прокуратурата дотук да не са изглеждали особено елегантни, вероятно в тези институции са имали информация, която е наложила да действат по този начин, каза още банкерът.
Пред БНР икономистът Любомир Дацов коментира ситуацията с КТБ така: „Очаквахме, че тези лоши кредити ще бъдат в рамките на милиард – милиард и половина, което правеше възможно да има интерес от външен инвеститор за оздравяване. При такава сума – 4.2 млрд., мисля, че е безсмислено да се правят спекулации, че банката може да бъде оздравена. Ще се върви по стандартния ред, предвиден от закона.“
Изненадана от констатациите на одиторите се оказа и Виолина Маринова, която заяви, че аналогична ситуация в друга банка не може да има. От години в ръководството на банковата асоциация, на която Маринова е заместник-председател, не били чували за такива практики, при които се отпускат кредити срещу нищожно обезпечение. Тя предположи, че връщането на тези кредити може да стане по съдебен ред, но това ще бъде бавна процедура. Маринова също се обяви за предприемането на мерки, ако е нужно и чрез законови промени, за да не се стигне до повторение на случай като този с КТБ.
Преди седмица Маринова подаде оставка от ръководството на Българската стопанска камара (БСК) в знак на несъгласие с тяхната позиция по казуса с КТБ. Заради „видимото нежелание на БНБ да изпълнява своите функции и задължения по законите, според които носи отговорност за надзора върху банките и поддържането на стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите“ камарата поиска оставките на Иван Искров и цялото ръководство на БНБ. Това би разклатило устоите на цялата българска банкова система, коментира тогава Виолина Маринова.
Какво ще направи Фондът за гарантиране на влоговете
Според банкерите обявяването на КТБ в несъстоятелност няма да окаже негативно влияние върху цялата банкова система, която вече няколко месеца устоява на събитията. Според Левон Хампарцумян банката на Цветан Василев е кредитирала тесен кръг от фирми, което означава, че ефектът на фалита ще е ограничен между тях и няма да се разпростре върху цялата система. За евентуална опасност от повишаване на лихвите по кредитите предупреди Виолина Маринова, ако Фондът за гарантиране на влоговете в банките реши да вдигне размера на вноските, които събира от тях. В момента те заделят 0.5% от сумата на депозитите си във фонда. Така в него е набран ресурс от около 2.1 млрд. лв., които са недостатъчни, за да покрият гарантираните 3.5 млрд. лв. депозити в КТБ. Виолина Маринова смята, че най-удачният вариант за набиране на необходимото финасиране е чрез емисия на дългови книжа от името на фонда.
Проблемът около фонда може и да не се окаже толкова голям, смята Божидар Данев от БСК, цитиран от „Нова тв“. Обяснението е, че не е съвсем ясно какъв е обемът на гарантираните влогове до 100 хил. евро и че със сигурност сред депозантите има такива, които са сключвали договори с банката на преференциални условия и лихви, което ги поставя извън схемата. Данев намира, че ако се вдигне банковата тайна, ще се стигне до лицата, замесени в източването на КТБ. „Имаме уникален шанс да отидат и хора в затвора, но това зависи от политиците“, каза Божидар Данев. Финансистът Емил Хърсев, който до този момент защитаваше тезата, че банката трябва да бъде спасена, тъй като загубите за държавата биха стигнали 10 млрд. лв., промени позицията си. При изнесените данни за 4.2 млрд. лв. дупка в бюджета на КТБ не би имало никакъв шанс за оздравяване на банката, коментира той пред БНТ. /Капитал/