Увеличението от 4.2% е за браншовете без споразумения, където работят над 2 млн. души
Плащанията на работодателите догодина със сигурност ще са по-високи. Причината е, че социалният министър Йордан Христосков административно увеличи минималните осигурителни прагове за 2015 г. с 4.2%. Решението засяга над половина от браншовете, в които работят около 2 млн. души. В тези сектори не беше постигнато споразумение между работодатели и синдикати. В останалите увеличение също има, но то е неравномерно (виж таблицата).
За да стимулират преговорите между работодатели и синдикати за подписване на споразумения, Христосков предупреди преди седмици, че ще вдигне еднолично минималните осигуровки. Заплахата не доведе до много нови договорености. Причината: бизнесът не вижда реално основание да се вдигат заплати и осигуровки, а профсъюзите настояват за постоянни увеличения. С действието си министърът реално уважи искането на синдикатите и пренебрегна работодателите.
Министерско решение
„Дадохме достатъчно време, за да се договорят работодателите и синдикатите, включително за по-нисък процент на нарастване от 4.2%“, каза Христосков. Според министъра има умишлено недоговаряне, което в някои браншове е довело до замръзване на праговете през последните 2-3 години, а това можело да дискредитира системата на договаряне.
В съобщението на социалното министерство обаче се казва, че праговете се вдигат с 4.2% в браншовете без споразумение, независимо дали миналата година са били увеличавани или не. В предходните две години малко над половината от секторите успяваха да договорят равнище на минималните осигуровки, а в останалите браншове нивата оставаха непроменени.
До 19 септември работодателите и синдикатите успяха да подпишат споразумения в 41 от общо 85 икономически дейности. Първоначалният срок беше до края на август, но тъй като имаше едва 35 споразумения, министърът взе решение процедурата да бъде удължена. За три седмици обаче бяха подписани едва 6 споразумения, а броят на засегнатите осигурени работници и служители остана почти без промяна – около 1 млн. души. При средния ръст също нямаше съществено изменение – около 4.2%.
Криви сметки
Изчисленията на социалния министър показват, че финансовият ефект от новите прагове в секторите със споразумения ще е 36.2 млн. лв. От административното вдигане се очаква да постъпят близо 13 млн. лв., с което допълнителните средства във фондовете на държавното общественото осигуряване (ДОО) през 2015 г. трябва да бъдат около 50 млн. лв.
Според Зорница Славова, икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ), сметката на министъра е чисто аритметическа, без да са взети предвид негативните ефекти от подобно вдигане. „По малка ще е сумата, която ще влезе в бюджета на ДОО, а също така може да очакваме преминаване на хора в сивата икономика и съкращения на персонал“, обясни икономистът.
Изследване на ИПИ показва, че половината от работещите извън София се осигуряват на минималните прагове или около 10% над тях. „Вдигането означава част от тях да минат в сивия сектор, друга част да бъдат съкратени, което означава по-малко приходи в бюджета“, смята Славова.
Социалният министър обаче не е на това мнение. „Практиката е показала, че нито намалява заетостта от увеличението на минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата, нито нараства безработицата. Ако всички тези пресмятания се сбъдваха, сега безработицата трябваше да бъде 50%“, смята Христосков.
Георги Стоев от „Индъстри уоч“ е на мнение, че възстановяването на заетостта в България е твърде крехко и всяко такова сътресение може да се отрази негативно. „Ръстът на пазара на труда е съвсем малък. Ако пък гледаме подписаните договори, при тях дори има свиване на наетите на трудов договор с около 35 хиляди. Това означава, че възстановяването на заетостта е извън трудовоправните взаимоотношения“, смята Стоев.
Според него отрицателните ефекти от вдигането на праговете и минималната работна заплата (МРЗ) са повече от положителните. „Всяко вдигане на данъците наистина може да има някакъв положителен ефект за бюджета под формата на повече постъпления. Нетно обаче минусите са повече“, смята той. Негативните ефекти според него са свързани с повече сива икономика, съкращения на персонал, спиране на производства, отлив на чужди инвестиции. /Kapital/