Серийният убиец Митко Харакчиев води над 200 дела по Закона за отговорността на държавата и общините. Това съобщиха пред „Труд“ от управата на местата за лишаване от свобода.
Килърът, който до края на живота си ще търка наровете в Старозагорския затвор, се жалва за щяло и нещяло пред органите на Темида.
„Той е един от емблематичните затворници, които непрекъснато пишат жалби, водят дела и по този начин си осигуряват разходки извън затвора“, коментира Росен Чиликов, председател на Районния съд в Стара Загора.
Митко Харакчиев се сдоби с доживотна присъда, след като уби двама мъже от Старозагорско. Други две негови жертви оцеляха с куршум в главата. Според психолози Харакчиев е човек, който изпитва особено удоволствие от екзекуциите.
Кражби и разстрели
Преди да прекрачи прага на затвора за първи път, Харакчиев има малка фирма за внос на млечни храни, която бързо фалира. Дължи пари и започва да се занимава с кражби и измами. През 1998 г. влиза за първи път в килия. Освободен е през 2001 г., но жена му го напуснала. Така Харакчиев отново се захваща с тъмни дела. Започва да краде микробуси „Мерцедес“. И разстрелва собствениците им.
Първата му жертва е 65-годишният Никола Петров от старозагорското село Еленино. Наема го на пиацата в Пловдив и за да бъде по-убедителен му плаща капаро. Убива го с изстрел в тила и заравя трупа край хасковското село Узунджово. Втори в капана му пада 53-годишният Колю Драгов от Гълъбово. Нает е по същия начин в Димитровград. Този път за по-сигурно го гърми два пъти. Но мъжът не издъхва. Тогава Харакчиев вади ножа и го забива няколко пъти в гърдите му. После му прерязва гърлото, а трупа хвърля в шахта.
Следващите две жертви се отървават на косъм, заради неизправност на стария пистолет „Маузер“ на Харакчиев. 25-годишният Тодор Марински от пловдивското село Граф Игнатиево и пловдивчанинът Петър Притропов оцеляват, макар и с куршуми в главите.
„Професор“ по право
През 2002 г. Митко Харакчиев е осъден на доживотен затвор и влиза в Старозагорския затвор. След петата година от скука започва да чете правни закони и документи.
През 2007 г. дава старта на стотиците съдебни дела срещу държавата – в частност „Главна дирекция изпълнение на наказанията“ и директора на Старозагорския затвор срещу условията на живот зад решетките.
„Харакчиев е добре подготвен юридически. Сам си пише жалбите, познава законодателството като професор по право“, споделя негов адвокат.
Съдебните заседания се точат с години, защото Харакчиев обжалва пред всички инстанции. Това му позволява да напуска затвора, да ходи на процеси в Апелативния съд в Пловдив и във върховните съдилища в София.
Всички тези разходки обаче се плащат от хазната. А те не са малко – за конвоиране, съдебните заседания, служебните адвокати.
„Всички плащаме, защото сериен убиец се прави на борец за справедливост“, възмущава се директорът на Старозагорския затвор Иван Карушков.
Без вестник и евтино лепило
С годините Харакчиев напредва в материята и започва да иска по-големи парични обезщетения, пуска присъединени искове и т.н. Иска обезщетение, че не му е осигурено видео в килията. После следват жалби, че не са му осигурени безплатен достъп до телефон, пощенски марки за писмата му, дори и за това, че хартията в лавката на затвора била скъпа, с което се нарушавали правата му. Оплаква се и за неосигурена разходка, както и за липсата на специално и евтино канцеларско лепило. Настоява за обезщетение и,че в продължение на три години не му е осигуряван достъп до централен ежедневник.
Върхът в кариерата му на „професионален жалбоподател“ е искът за 43 хиляди лева, тъй като не му била осигурявана храна, съобразена с това, че е мюсюлманин. В жалбата си до Старозагорския административен съд Харакчиев твърди, че му давали да яде свинско, а това му е причинило „страх, депресия, физически болки от глад и недояждане, несигурност, нервност, гняв, плач, обида, загуба на вяра във върховенството на закона, психоемоционален стрес“.
Твърди, че близките му носели луканка и суджук, но в тях нямало свински продукти. Казва и че приел мюсюлманската религия през 2003 г., като е казал съответната молитва пред свидетели, но не е регистриран, тъй като не може да отиде до мюсюлманското настоятелство.
Съдът отхвърли претенциите с мотива, че не може да се злоупотребява с верската принадлежност. Решението подлежи на обжалване пред ВАС. Делото е насрочено за 29 октомври тази година.
Харакчиев обжалва и наказанията си в затвора. Например през 2008 г. е санкциониран с изолиране в наказателна килия за 14 денонощия, защото по време на престой на открито отправил обидни думи и двукратно се изплюл на земята в посока на служител на затвора. Пред съда Харакчиев заявява, че със своето поведение изразил мнението си, което е негово неприкосновено конституционно право, поради което не може да бъде санкциониран.
Страданието за кашкавала
Харакчиев печели някои от делата. Присъдено му е обезщетение от 700 лв. по дело, което той завел, след като му било повдигнато и прекратено обвинение в кражба за кашкавал. Твърдял, че от несъстоятелното обвинение е претърпял страдания. Заради него съпругата му го напуснала, а „доброто му име пострадало, защото му излязъл прякор „Кашкавала“. Харакчиев изпаднал в отчаяние и правил опити за самоубийство, свидетелствал негов съкилийник.
В началото на юли т.г. пък Европейският съд за правата на човека в Страсбург осъди държавата да плати 4000 евро на серийния убиец за нехуманните условия в затвора в Стара Загора. /Труд/