Ново сензационно откритие обещават археолозите от регионалния Исторически музей в Стара Загора.
След съществуващите най-стари медни рудници в Европа в местността Мечи кладенец, близо до курорта Старозагорски минерални бани, сега се задава нова находка. „В проучванията на праисторическата селищна могила в центъра на курортното селище това лято попаднахме на много интересни артефакти, които подсказват, че най-вероятно става дума за уникално съоръжение за флотация на медна руда“, съобщи гл. ас. Петър Калчев, ръководител на разкопките, пише „Стандарт“.
Археолозите са открили струпвания на сивозелена утайка, включително и в керамични съдове, както и голямо количество черупки на речни миди. Керамиката очевидно е била дълго време търкаляна във вода и се е изтрила. Утайката и част от откритите стопилки са дадени за изследване в научна лаборатория у нас и ако се окаже, че съдържат медни окиси, можем да обявим сензационното откритие. „Няма да има никакво съмнение, че става дума за най-древната фабрика за производство на мед на Стария континент – от времето на траките, V хил. преди Христа“, посочва Калчев. Той припомня, че проучваната древна селищна могила в Старозагорските минерални бани е само на 3 км от най-старите халколитни рудници на Стария континент в местността Мечи кладенец.
Дръзката хипотеза на учените потвърждават и различни предмети, свързани с добива на мед – каменна тесличка, копачка от рог на елен и други древни инструменти от кост и кремък. Точно такива земекопни пособия, с които се копаели халколитните медни пластове, са били намерени навремето и при разкопките в Мечи кладенец, припомнят археолозите. Според тях в продължение поне на 1000 г. около IV-V в. пр. Хр., този тракийски регион е бил свързан с добива и производството на медна руда и мед.
Някои находки в близост, като първия в Югоизточна Европа ритуален храм от края на халколита, проучен още през 70-те г. на миналия век, и т.нар. скитри от еленски рог, символ на властта, показват, че населението, отдадено на това доходоносно препитание, наистина е имало висок обществен статус.
Любопитното е, че цялото това съоръжение за мед лежи върху ритуални площадки от каменни валуни споени с пясък, глина и варовикови камъчета. Това подсказва, че най-вероятно след 4800-та г. пр. Хр. то вече не е съществувало. Точната му датировка щяла да бъде определена чрез изследване на проби от намерените кости.