Усилието да осъществяваш национална политика в България обикновено се подменя от борба за лични изгоди, пише Мирела Иванова в своя коментар и апелира: Нека новите управляващи свършат своята работа честно и прозрачно! /DW/
„Говорителят на БСП Атанас Мерджанов заяви, че служебното правителство е амалгама от дейци на ГЕРБ, на РБ и на протестърите.“ Из новините на в. „Сега“
Служебното правителство скорострелно осъществи редица кадрови промени и назначи финансови ревизии във всички министерства. Какви и чии очаквания оправда с първите си стъпки? Не се ли втренчваме прекалено много във временната му роля, вместо да го оставим да си свърши работата? Обществото ни ври и кипи от вечни подозрения, така че въпросите лавинообразно ще нарастват, защото освен ясни отговори, българите очакват и ясни отговорности.
Служебното правителство с премиер Георги Близнашки бе назначено след едно мъчително, агонично управление, което допълнително нагнети настръхналата омраза и разделение в обществото.Като „венец“ на неприкриваното обслужване на едни или други икономически интереси дойдоха и разривът между ДПС и БСП, и несъстоятелните „акции“ на „Атака“ – но най-вече предизвиканата криза в КТБ. По мнението на повечето експерти затворената по политически причини банка, подобно на природните потопи, създаде драматичното усещане за провал в държавата, който всъщност е и реален.
Временното правителство с други думи има съвсем непредставителна и нелека задача: да подготви провеждането на изборите и да започне разчистването на последствията от всевъзможните природни и властови бедствия. Тъй като в бюджета зейват все нови и нови дупки, очевидно е че трябва да се въведе ред поне в публичните финанси, затова – предполага се – бяха назначени и ревизии във всички министерства, бяха спрени съмнителни по своята себестойност или възложени в „12 без пет“ от предишния кабинет обществени поръчки и търгове в здравеопазването, спорта и земеделието.
Правителството като представителна политическа извадка
Прави впечатление, че атмосферата около действията, назначенията и намеренията на служебното правителство по своеобразен начин повтаря общата атмосфера в България, на свръхочаквания за възможно чудо и разрушителен нихилизъм едновременно. Вниманието непрекъснато се фокусира върху лични качества или недостатъци, мълви, подозрения, слухове, панегирици или набеждавания на този и онзи министър. Според някои наблюдатели настоящият кабинет може и да не е представителен за човешкия ресурс в България, заради твърде големия интелигентски дял в него, но пък дава възможност да бъде прочетен като представителна политическа извадка – десенът му е нашарен от крайно леви до крайно десни.
В този факт може да бъде провидян дори прагматизъм, тъй като действителността днес крещящо изисква бързо прилагане на социални политики и „изкърпване“ на докрай прокъсани социални мрежи успоредно с категоричното решаване на неотложни икономически казуси, придвижване на затлачени проекти и отпушване на средства по европрограмите. В случая дори не са важни идеологиите, защото акцентът несъмнено трябва да бъде поставен върху работата. Има работа за свършване, министри, съветници и чиновници са длъжни да я свършат пред погледа на всички, прозрачно и без излишно самохвалство.
Много и вечни съмнения
Несъмнено е, че в България винаги и над всяко правителство тегне съмнението за внедряване на „свои“ хора в тъканта на властта, на възлови постове и не без користни цели. Винаги ще възникват въпроси от типа „Защо Ваньо Танов, а не Емил Димитров – Ревизоро? Защо Даниел Митов, а не дипломат от кариерата? Защо този, а не онзи?“ Винаги, докато в българската практика битува криворазбраната злоупотреба на високите обществени постове за лични цели, изгоди и реализации и докато политиканстването отмества настрана усилието да осъществяваш национална политика.