Осъден за подкуп полицай внесе в Кюстендилския районен съд абсурден иск – да му бъдат върнати белязаните пари от рушвета, с които е заловен.
Бившият граничен полицай Чавдар Бурназки е завел дело за парите срещу Софийския градски съд, МВР и Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
Исковата молба е подадена от адвоката му Ангел Ангелов на 29 юли, но засега е оставена без движение. С нея Бурназки настоява трите институции да му върнат белязаните 14 000 лв., заради които бе осъден на три години условно. Иска и 97,99 лв. лихва за периода от ареста му на 13 октомври 2009 г. до днес.
„Запознат съм с това частно искане, но то е на етап районен съд. Адвокатът имаше устно искане тази искова молба да се гледа и в окръжния съд“, каза шефът на Кюстендилския окръжен съд Мирослав Начев.
Ревизионният акт за 1 094 195,27 лв.
Историята започва заради ревизионен акт за начет на фирмата „Алматея Прима“. Тя е санкционирана с 1 094 195,27 лв. заради нередности, свързани с изграждането на 14-километров водопровод в Бобов дол.
Компанията оспорва акта и печели на първа инстанция в Дупница, но делото идва пред втората – Окръжния съд в Кюстендил. За докладчик по спора е определен съдия Юрий Маринов. Той и полицаят Бурназки са стари познати и с посредничеството на ченгето се осъществява връзка между съдията и собствениците на „Алматея Прима“ строителните предприемачи от Перник Милен и Ясен Миленови.
Тандемът Бурназки – Маринов поискал от бизнесмените 24 000 лв., за да се реши делото за над 1 млн. лв. в полза на фирмата. По време на трите съдебни инстанции срещу ченгето и съдията стана ясно, че магистратът не е общувал с братята, а посредник е бил Бурназки. Някои от разговорите му със собствениците на „Алматея Прима“ са документирани със специални разузнавателни средства, тъй като предприемачите са се оплакали, че са жертви на изнудване.
По разпореждане на Софийската градска прокуратура исканият подкуп от 24 000 лв. е набавен от ДАНС. От спецагенцията белязали 240 столевови банкноти.
Плащането след готово решение
Бизнесмените Миленови предали парите на Бурназки в кюстендилско заведение, след като ченгето отишло до деловодството на съда и донесло готовото съдебно решение в полза на „Алматея Прима“. Полицаят прибрал белязаните банкноти и отишъл при съдията.
Двамата се срещнали в апартамента на майката на Маринов. Там полицаят дал на съдията 10 000 лв. и магистратът веднага мушнал две стотачки в джоба си, а останалите прибрал в гардероба. Там ги намират разследващите. Сумата, взета от Бурназки, пък е открита в апартамента му в Кюстендил.
Още първата инстанция по делото за подкуп – Софийският градски съд (СГС), постанови осъдителни присъди за полицая и съдията. Двамата получиха по три години условно, 10 хил. лв. глоба и забрана три години да работят в правоохранителните органи.
СГС приема, че полученият подкуп е 24 000 лв.
Ключовата присъда на апелативния съд
Не такова е решението на следващата инстанция – Софийския апелативен съд (САС). Той потвърждава присъдата на градските магистрати, но прави няколко важни изменения.
Първото е, че отхвърля тезата на прокуратурата, че Бурназки е подбудил съдията да вземе подкуп. Ето какво пише в решението:
„По делото липсват каквито и да било доказателства, които да съдържат данни Бурназки по някакъв начин да е оказал психическо въздействие върху Маринов, в резултат на което въздействие да е взето решение за осъществяване на престъплението.“ Така Бурназки от подбудител става помагач и съучастник на съдията в корупционната схема.
Апелативните магистрати под ръководството лично на шефа на съда Веселин Пенгезов обаче правят и друго съществено изменение в присъдата. Ето как е записано то в решението им:
„В хода на наказателното производство се установи, че подсъдимият Маринов е получил от Бурназки сумата от 10 хил. лв. По делото липсват доказателства Маринов да е знаел за получаването на останалите 14 000 лв. Вярно е, че Бурназки е поискал сума именно в размер на 24 000 лв., за да бъде дадена на съдията Маринов, но това не доказва, че Маринов е знаел за това. По делото се установи получаването на 10 000 лв. от страна на Маринов, което доказва по несъмнен начин знанието му именно за тази сума, като за горницата до 24 000 лв. двамата подсъдими следва да бъдат оправдани.“
В решението си САС записа, че тези 14 000 лв., които не „влизат“ в присъдата за подкуп, може да са предмет на друго обвинение срещу Бурназки – например за измама. Но такова може да му повдигне само прокуратурата, а това не се е случило.
Така делото стига до последната инстанция – Върховния касационен съд, и на 22 януари 2013 г. той остави в сила условните присъди на Бурназки и Маринов. Те остават за подкуп от 10 000 лв.
Именно за това се хваща защитникът на Бурназки в исковата молба на клиента му да бъдат върнати 14-те хиляди лева, за които полицаят не е осъден.
По време на процеса Маринов и Бурназки твърдяха, че са невинни. Според тях 10-те хиляди лева, които полицаят е дал на съдията, са заем. Полицаят пък твърдеше, че е получил 14-те хиляди лева от пернишките предприемачи заради търговски взаимоотношения със собствениците на „Алматея Прима“.
Върховният съд: Искането е лишено от правна логика
Това не е първият опит на ченгето да получи парите, които според три съдебни състава са дадени от ДАНС, за да бъдат заловени той и съдията с подкуп и да им светнат ръцете. Адвокатът му прави искане за това пред Върховния касационен съд. Магистратите отхвърлят претенцията на Бурназки.
„Оплакването от страна на защитата на Бурназки, че съдът е нарушил закона, понеже не е върнал на подзащитния му иззетите от него 14 000 лв., е лишено от правна логика, защото въпросната сума с белязани банкноти (като част от общо 24 000 лв.) никога не е била собственост и придобита на правно основание от подсъдимия. Тези белязани банкноти са върнати на ДАНС“, заявяват върховните съдии.
„Ама как така ще иска белязани пари, които на всичкото отгоре не са негови, а са на ДАНС и са осигурени, за да им устроят капана и да докажат поискания подкуп! Да искаш нещо, което не е твое, по съдебен ред е повече от абсурдно. Но ще ни отворят работа“, коментираха кюстендилски магистрати.
Бурназки, който в деня след ареста му беше уволнен като началник на група на ГКПП-Гюешево от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, после беше възстановен на работа от Върховния административен съд. В Кюстендил се коментира, че сега ползва неплатен отпуск за бащинство и гледа детето си, което разхожда всеки ден по детските площадки. Според информирани обаче веднага след възстановяването му той е бил уволнен повторно.
И двамата с Маринов, за когото се твърди, че работи на граждански договор в правния отдел на общината, не отговарят на репортерите и не коментират криминалната си история. /Труд/