Умуват гарантиране и на влоговете над €100 000 с активите и
Банковата тайна за лицата и фирмите, получавали кредити от КТБ, беше свалена от съда. Магистратите от Софийския районен съд се съгласиха прокуратурата да има достъп до данните за паричните потоци, преминавали през всички сметки на кредитополучателите.
Държавното обвинение поиска достъп до информацията заради делото, което тече срещу шефа на направление „Банков надзор” в БНБ Цветан Гунев. По същото разследване преди седмица бяха арестувани и четири ключови фигури от КТБ, за които стана ясно, че са участвали в източването на банката.
Според прокуратурата изпълнителният директор на трезора Орлин Русев, главната счетоводителка Мария Димова, заместничката й Борислава Тренева и главната касиерка Маргарита Петрова за измъкнали близо 206 млн. лева от КТБ. Парите са предадени на лица, свързани с мажоритарния собственик на банката Цветан Василев.
Вчера парламентарните групи продължиха със совалките за постигане на консенсус за приемане на специален закон, с който да се излезе от кризата с КТБ. При консултациите в президентството в понеделник съгласие не бе постигнато, с което се поставиха под въпрос депозитите над 100 000 евро, за които няма гаранции в сега действащото законодателство.
Политиците обаче опитват да намерят решение и за тях, тъй като става въпрос не само за богати вложители, но и за средства на общини, болници и компании в ключови сектори. В момента най-голяма подкрепа получава схемата, при която с реализиране на 2 млрд. лв. активи на самата КТБ и прехвърлени към одържавената в бъдеще „Креди Агрикол” ще се гарантират и влоговете над 100 000 евро.
От БСП обаче настояват да се възстановяват само главниците на тези депозити, не и натрупаната с времето лихва. ГЕРБ пък поставиха крехкото съгласие под въпрос, като обявиха, че няма да подкрепят нищо, докато не видят абсолютно всички цифри от одита на КТБ, и намекнаха като условие поисканите от Бойко Борисов оставки в БНБ.
Според плановете до момента малките депозити до 100 000 евро ще се възстановят със средствата във Фонда за гарантиране на влоговете, които са 2 млрд. лв., и с още 1,6 млрд. лв. емитиране на дълг.
Междувременно на първо четене беше приета поправка в НК, която предвижда наказание до 10 г. затвор за всеки, който атакува банките с разпространяване на заблуждаваща информация. Годините зад решетки ще се определят в зависимост от тежестта на провинението.
Така за пускането на неверни и злонамерени слухове, които всяват смут и страх сред населението, се предвиждат от 1 до 5 г. затвор. Наказанието обаче скача двойно, когато при това деяние се причинят и значителни вреди на трезора или на трети лица, както и ако са прибрани неправомерни доходи. Тогава ще се налага и глоба от 5000 до 10 000 лева
Новите текстове в НК получиха необходимата подкрепа в парламента въпреки бойкота на социалистите, които гласуваха „против” и „въздържал се”. Народните представители от „Атака” отново отсъстваха от заседанието.
Както „Монитор” писа, поправките бяха внесени в началото на месеца от шефа на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев от ДПС, но изготвени от БНБ. Те бяха в отговор на безпрецедентната криминална атака със спекулативни есемеси и мейли срещу Първа инвестиционна банка (ПИБ), която с подкрепата на държавата бързо успя да преодолее кризата.
„Трябва да защитим банките от такъв тип атаки”, мотивира Цонев поправките по време на дебатите в пленарната зала. Според него не бива да се допуска доверието в трезорите да бъде подривано от организирани престъпни групи или от конкуренти.
Той обаче се съгласи с критиките, че текстовете трябва да се прецизират, за да не се стигне до ограничаване на свободата на словото или пък до парадокси, при които някой експерт анализатор да се окаже заплашен от затвор.
Тази задача ще бъде оставена на юристите в НС, които с допълнителни уточнения ще уредят условието „умисъл” в разпространяването на слухове. При окончателното прецизиране по всяка вероятност думата „смут” в законопроекта ще бъде заменена с „паника”, тъй като липсвало достатъчно добро тълкуване за нея.
Депутатът от БСП Христо Монов даде нагледен пример за това как се е отразила на населението атаката срещу ПИБ. „Много хора потърсиха помощ от мои колеги психотерапевти и психиатри, защото достигнаха до състояние, гранично с психичната норма”, разказа той от трибуната.
При приемането на поправките депутатите уточниха, че те нямат отношение към кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ), тъй като процесите там са от друго естество. /Монитор/