Доктори отървават съдебни дела и евентуалните присъди заради липсата на термин в НК. Това стана ясно по време на международния семинар на тази тема, който беше открит в София вчера.
В нормативната ни уредба не са дефинирани понятия като „лекарска грешка” и „медицинска грешка”. В страните, в които те са въведени, под „лекарска грешка” се разбира личната грешка на лекаря, докато под „медицинска грешка” – сбъркан алгоритъм на лечение, заложен от самата болница, или погрешни резултати от изследване, върху които пациентът е лекуван, поясниха чуждестранни юристи.
Повдигнатите досега обвинения са за „деяния по непредпазливост, от които са последвали телесни увреждания или смърт”. По тази причина не е ясно колко жалби срещу български лекари са влезли в съда, както и колко са издадените присъди или само решения.
Липсата на закон за лекари експерти и методология за тяхната работа, както и това, че не е създадена система за обучението на такива специалисти, също е проблем, отчете доц. Петко Лисаев, национален консултант по съдебна медицина и преподавател в Медицинския университет в Плевен.
Сега всеки, който има диплома за висше медицинско образование, може да стане съдебен лекарски експерт, без никой да го пита има ли някаква юридическа квалификация и наясно ли е въобще със законите в България, посочи той.
По думите му, независимо от твърде либералния начин за вписването на докторите като съдебни експерти, няма желаещи за тази работа. За да я вършат те, им се налага да плащат повече данъци и такси, отколкото заработват под формата на хонорари.
По 2,5 евро на час получават медиците като експерти по дела за лекарски грешки.
Като проблем в България юристите посочиха и факта, че в страната ни има едва 68 съдебни лекари, които могат най-добре да вършат тази работа.
Между 40 000 и 44 000 пациенти годишно заявяват, че са станали жертва на здравната система у нас. Около 18% от българите пък твърдят, че им е поставена погрешна диагноза, а 5 на сто – че са претърпели неуспешна операция. 8,3% от семействата споделят, че са имали инцидент, свързан лечение.
1500 подали жалби
За 5 години
Близо 1500 души са подали в рамките на 5 години жалби в съда срещу болници, лекари и лаборатории или са сигнализирали Медицинския одит и пациентските организации за неблагополучия по време на лечението им. Това показва изследване, засягащо периода 2004 – 2009 година, съобщи Тихомир Безлов от Центъра за изследване не демокрацията. Общият брой на жалбите за този период варирал между 2000 и 6000. Необходимо е да бъде създаден регистър на лекарските грешки, заяви по време на семинара по темата вчера омбудсманът Константин Пенчев.
Той обясни, че регистърът няма да има за цел да очерня лекарското съсловие, а да посочва типичните грешки при работа, за да не се допускат такива отново. Пенчев подкрепи и идеята за създаване на фонд за обезщетение на хората, пострадали от лекарски грешки, за който настояват от Националната асоциация за закрила на пациентите. /Монитор/