Защо не се радваме на оставката

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

За едната година управление на БСП, ДПС и „Атака“ научихме по особено неприятен начин (поне) пет важни урока

Ако днешната новина за оставката на правителството „Орешарски беше дошла преди година, сигурно щяхме вече да сме отворили шампанското и да се поздравяваме с победата. Днес обаче няма много основания за радост – упоритостта на БСП и ДПС да останат на власт и злоупотребата им с нея нанесе толкова много щети, че оценката ще отнеме месеци.

Някои от пораженията се видяха веднага. Хаосът в енергетиката тепърва ще се стоварва върху ни с поемане на нови дългове и тежки увеличения на цените. Здравната система трепери и едвам издържа. За други, по-преки щети, вероятно тепърва ще се разбира.

И ако хората, които излязоха на улиците преди година нямат много повод да празнуват, основания за радост няма и кликата, която беше завзела държавата през последната година. Те научиха върху нашия гръб няколко важни урока, които ако се разберат от всички политици, ще ни спестят бъдещи разходки с викове и тромби по улиците.

1. В България все пак има демокрация

В първите месеци на това управление, в неговия (с известни условности) мозъчен център ситуацията изглеждаше горе-долу така: сглобихме си мнозинство и сега можем да си правим каквото си поискаме. Ще си назначим Пеевски, ще си строим Южен поток и Белене, ще си крадем от еврофондовете и от всички държавни поръчки, и отвсякъде, защото властта е наша и така четири години. Няма кой да ни хване, защото съдебната система е също наша, както и МВР и ДАНС. Ако опозицията ни се опъва, ще ги вкараме в затвора (вж. предното изречение) Това обаче се оказа (поне отчасти) наивна корупционна утопия.

Изминалата година показа, че хората в България всъщност имат много по-голямо значение, отколкото предполагаха кофражистите на управленската пародия. Масовите протести извадиха властта от равновесие и тя поне половин година се занимаваше само с това да се промъква по ъглите под щитовете на полицаи и жандармерия. Огромна част от усилията на управляващите в първите месеци беше насочена към оцеляването на правителството.

Урокът от случилото се е, че не можеш да управляваш без по-голямата част от хората – въпреки сериозните съмнения, в България все пак има демокрация. БСП и ДПС пренебрегнаха доста базовия факт, че властта идва от хората, не от медиите на Пеевски и договорките помежду им за разпределяне на порциите. Наглото завладяване на държавата от срещуположни на публичните интреси, в крайна сметка се оказа невъзможно.

Погледнато от офисите, в които се сглобяваше тази власт, хората вероятно са изглеждали като зомби-електорат, който вярва на всяка казана му глупост. БСП и ДПС научиха, че хората, особено най-активната част от тях, които мислят и имат позиция, не могат да бъдат пренебрегвани или лъгани в очите. Контрапротестите умират, когато финансирането им спре, но истинското недоволство оставя дълготрайни следи.

Това беше болезнен урок и ако следващото управление продължава да страда от подобно високомерие, той вероятно ще бъде преподаден отново.

2. Няколко човека не могат да завладеят цялата държава.

Или поне не за дълго време. В началото на протестите срещу това правителство един от честите лозунги беше „Тук не е Москва“. Неговата идея беше, че тук не може да мине номерът на Путин – имитативна демокрация, изгонване на „лошите“ олигарси и насочване на публичния ресурс към близките до властта.

През изминалите 12 мъчителни месеца обаче разбрахме, че през последните 25 години България необратимо се е променила. Опитът за state capture в крайна сметка се оказа неуспешен. Или по-точно успя само отчасти и за малко. През последната година държавата наистина беше в плен на изцяло частни интереси, но тази конструкция на властта се оказа изключително нестабилна и в крайна сметка (може да е сега, а може и да е след още малко време) ще се стовари върху своите архитекти.

Урокът от това е, че прекално наглите кражби – концентрацията на корупцията в много тесен кръг, е неустойчива и рискована. Хората, които се крият зад прословутия въпрос „Кой?“ може и да издържаха с огромни усилия една година, но в крайна сметка показаха, че не могат да контролират всичко в цялата държава.

3. Контролираните медии не значат контролирана действителност

Едва ли е имало друго управление, което да се опитвало толкова сериозно да създаде в медиите абсолютно фалшива картина на действителността. Контролираните от (семейството на) Пеевски медии пуснаха завода за илюзии и компромати на пълни обороти. Беше създадена стройна организация за контрол над публичността. Близките до властта социолози, много политици от БСП и ДПС разпространяваха като един зловещ хор спусканите им опорни точки.

Спомнете си само – протестите били платени, на тях излизали само „умните и красивите“ от центъра на София, руската легенда за „соросоидите“… Протестиращите студенти пък бяха пияници и наркомани. Хвърляха се измислени скандали около президента, раздуваше се конспирацията за „кръга „Капитал“, когото с напълно сериозен тон политици, социолози и друг антураж обвиняваха за кажи-речи всичко.

Всуе. Масовото повтаряне на пълни глупости не произведе очаквания ефект. Руският модел пропаганда, който използва правителството на БСП и ДПС, приличаше на опит да се прикрие миризмата с боя – загубена работа. Да, електоратът на тези две партии вероятно в някаква част вярва на евтината пропаганда, но това не е достатъчно, за да задържи властта им, а в едната от тях (БСП), машината за илюзии вече се разпадна.

Един от уроците от това управление е, че номерът на Пеевски (доскоро в комбина с Цветан Василев) с контролираните медии вече не минава. Изтърка се. Хората вече не вярват. От всички вестници, сайтове и каквото още контролира тази клика, вече няма полза. С тях не може да се постигне контролът над реалността, на който се надяваха собствениците им и който още се връзва на предложението за търговия с влияние, е по-скоро наивен.

4. Не може да се управлява в международна изолация

От 1997 г. насам няма друго правителство, което да е било толкова отхвърлено от другите европейски държави, както това на Пламен Орешарски. Очевидните демонстрации започнаха още в началото на управлението му, когато посланиците на страните от ЕС изразиха бурното си възмущение от избора на Пеевски и изводите, които се налагаха от него. През следващите месеци това отношение се затвърди като премиера и външния министър подчертано не бяха канени в почти нито една държава в Европа.

Международното им присъствие беше предимно в Азия и участие във формати на ЕС, от които те нямаше как да бъдат изключени. Управлението на БСП и ДПС избра абсурдна реакция на това – да се прави, че не му пука. Това разбира се само задълбочи проблема и в крайна сметка допринесе за спирането на еврофондовете. За санкцията на ЕС разбира се има повече обективни причини, но политическият елемент – демонстрацията на недоверие към българското правителство беше един от най-важните компоненти на това решение.

И доколкото спирането на еврофондовете беше една от причините за развалянето на коалицията между БСП и ДПС, всъщност изолацията на България помогна много за падането на правителството.

5. Зависимият от държавата бизнес е обречен

По тази точка най-добре питайте Цветан Василев. А, да – не може да го питате, защото никой не знае къде е.

От историята за КТБ могат да се направят много повече отрицателни изводи, но единственият положителен е, че в крайна сметка бизнесите, които разчитат изцяло на политическа подкрепа са неустойчиви. Огромната империя, която беше изградена около банката с „безплатните“ пари от държавата в крайна сметка рухна само за няколко седмици. Тя беше създадена и живееше изцяло на командно дишане и когато политиците натиснаха копчето, всичко се разпадна. Сега изглежда, че победител в този сюжет е Делян Пеевски, но мрежата от негови фирми е обречена на абсолютно същия край. Тя можеше да същестува, ако беше успял плана за пълно путинизиране на българската политика и икономика. Той обаче се провали.

Успешните бизнеси в България бяха и ще бъдат тези, които са конкурентни и създават стойност. Тези, които само консумират стойноста, създадена от другите може и да танцуват някое и друго лято, но в крайна сметка ще слязат от дансинга.

Розово? Не съвсем.

Тези пет урока може и да звучат положително, но не са достатъчни, за да се зарадваме на днешната оставка. Всеки от тях е малка победа на нормалността, но показва и отворена дълбока рана.

Може да се радваме, че в България все пак има демокрация, но не е ли нелепо, че намираме утеха в това 25 години след 1989-та? Може да сме доволни, че опитът за завладяване на държавата в крайна сметка се оказа неуспешен, но не е ли плашещо колко далече стигна той? Може да ни топли това, че номерът с платените медии вече не работи, но заслужаваше ли си това да стане с цената на загубено доверие към цялата журналистика?

Може да се зарадваме, че международната изолация помогна правителството да падне, но даваме ли си сметка колко работа предстои, за да оправим репутацията на България? Може за момент да виждаме хубавата страна от рухването на схемите около КТБ, но направили ли сме план как да не допуснем подобно нещо да се случва повече?

Не се радваме на оставката сега и защото всички тези уроци ги знаехме отпреди. Глупаво е периодично да си изгаряш пръста на печката, само за да си припомняш, че не бива да правиш така. Да, можеше да бъде много по-лошо. Но можеше да бъде и много по-добре. Енергията ни можеше да отива за създаване и прогрес, а не за борба срещу пещерната антимодерност. Цяла една година от живота ни бе изгубена, пропиляна, хвърлена на вятъра. Тя ще значи още много други години работа.

Което ни води до друго. Кой ще върши тази работа? Днес не се радваме на оставката и защото не виждаме тази алтернатива на БСП и ДПС, за която мечтаехме докато викахме под прозорците на Орешарски и улиците на цяла София, а и другите големи градове. Може ли например ГЕРБ да предложи нещо по-различно от запазването на статуквото, както правеше три години и половина, докато беше на власт. Окей, Бойко Борисов построи магистрали (да не забравим и спортната зала), но всичко друго остана същото.

След ГЕРБ положението беше като преди ГЕРБ, само че с магистрали. И ако тогава статуквото беше крепено с цената на компромиси, еврофондове и агресивен стил на управление, сега липсата на прогрес заплашва не просто да ни остави на място, но да ни срине назад в поредица от кризи.

Така че днешната оставка не е повод за радост, а по-скоро за равносметка. След управлението на БСП и ДПС остава много счупена държава. Трябва да видим какви са повредите и как (а също и с кого) да ги поправим. Сигурното е само, че има много работа. /Капитал/

БСП вади от ЕС 60 км от българската земя под „Южен поток“

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Докато ЕК е заета с пазарлъка за постовете, а кабинетът „Орешарски“ е пред оставка, Явор Куюмджиев и Таско Ерменков „тунинговаха“ Закона за енергетиката с още по-големи облаги за тръбата на „Газпром“

Дни преди оставката на правителството на Пламен Орешарски, продължават опитите на управляващите от БСП да прокарат лобистки поправки в българското законодателство, които да узаконят санкционирания от Брюксел проект за мегагазопровод „Южен поток“. Европейската комисия (ЕК) пък в свободното от пазарлъка за ключови постове време, очевидно все още „изучава“ отговорите-клетви на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Драгомир Стойнев, който обеща спазване на европейските правила от страна на България що касае тръбата на „Газпром“.

Управляващите обаче не само, че не планират да спазят Третия енергиен либерализационен пакет на Европейския съюз (ЕС), но и отново пренаписват Закона за енергетиката (ЗЕ) в полза на газопровода „Южен поток“. След като ЕК установи, че зам.-председателят на Комисията по енергетика във 42-ото Народно събрание (НС) Явор Куюмджиев, заедно с колегата си, също депутат от БСП и бивш шеф на Агенцията за енергийна ефективност (АЕЕ) Таско Ерменков, промениха ЗЕ преди първо четене с вкарване на термина „морски газопровод“, се разрази скандал.

Съответният текст в ЗЕ се появи след първо четене в Комисията и гласуване в Пленарната зала. Става дума за § 12. В глава дванадесета, раздел II се създава чл. 172Ж. Оказа се, че до 2-3 км на българската сухопътна територия, до приемния терминал Паша дере се планираше да е извън територията на Европейския съюз (ЕС), понеже участъкът щеше да се води „морски газопровод“. Какво ли няма да изтърпи местното население, след като са му обещани работни места, а на политиците и строителния бизнес – „усвояването“ на около 4 млрд. евро.

„Виражите“ в Закона за енергетиката

След като темата отшумя и „Газпром“ обеща да проведе нов търг, при който проектът ще се забави, но санкционираният от САЩ спаринг-партньор на руския президент Владимир Путин – олигархът Генадий Тимченко бъде елиминиран. Неговата „Стройтрансгаз“, която заедно с доминирания от тандема Делян Пеевски – Цветан Василев „Газпроект юг“ бе избрана за изпълнител е на път да бъде сменена от дъщерното дружество на „Газпром“ – „Центргаз“ и ако това не се признае от ЕК за „законна“ рокада, то ще последва и нова тръжна процедура.

Законодателите обаче не спят, след като „приспаха“ общественото мнение и дори офиса на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. Сега в Закона за изменение и допълнение (ЗИД) към ЗЕ от 3 юли 2014 г. (доклад, с който „Биволъ“ разполага – бел. ред.) в Комисията по енергетика на НС се появи редакция, която типично за лобистките поправки е изразена в две-три думи, забележими само за специалисти. „Чл. 172ж. (1) При разширение на съществуващи и/или изграждане на нови и/или експлоатацията на морски газопроводи за транспортиране на природен газ от трети държави, разпоредбите на раздел IV от глава трета, глава четвърта, глава осма „а“, чл. 170, чл. 172 – 172е и чл. 197 не се прилагат до точката на свързване с друга газова инфраструктура в сухоземните граници на страната.

Въпреки че, в Доклада пише, че е било гласувано предложението на народните представители от ГЕРБ Делян Добрев, Ивайло Московски, Цецка Цачева, Данаил Кирилов и Петя Аврамова този текст да отпадне, той е „по принцип“ подкрепен от Комисията. „Комисията не подкрепя предложението“ що касае искането на опозицията за заличаването му. Това означава, че се очаква да бъде гласуван с мнозинството на БСП, Атака и ДПС.

Също така се гарантира спазването на националното и европейското законодателство, което пък противоречи на алинея 1: „(2) При експлоатацията на газопроводи по ал. 1 се осигурява тяхното надеждно и безопасно функциониране, отчитане на транспортирания газ и оперативна съвместимост с газотранспортната система. “

Тоест, по този начин, се планира „морският газопровод“ да продължи от километрите 2 до 61 на тръбата – до центъра за разпределяне на газа (ЦРГ) и компресорната станция „Провадия“. Точно там е планираната газопроводна връзка с газопреносната система на България, която се споменава в лобистката поправка.

Спор между БСП и ГЕРБ очевидно се е разразил и заради наименованието на тази част от ЗЕ.

Глава дванадесета „ГАЗОСНАБДЯВАНЕ“, Раздел II. „Пренос, съхранение и разпределение на природен газ, втечнен природен газ (Загл. изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)“ също е планирано да бъде преименуван.

Това гласи съответният текст в Доклада към ЗИД на ЗЕ: „§ 8. В глава дванадесета наименованието на раздел II се изменя така: „Транспортиране през морски газопровод, пренос, съхранение и разпределение на природен газ, втечнен природен газ“. Предложението от н.п. Делян Добрев, Ивайло Московски, Цецка Цачева, Данаил Кирилов и Петя Аврамова „Параграф 8 да отпадне“ също не е прието от Комисията, която се ръководи от депутата на ДПС Рамадан Аталай.

Измисленият термин „морски газопровод“

В ЗЕ се създава текстът, който обяснява какво представлява морският газопровод, измислен от „червения дует“ Куюмджиев- Ерменков. Формулировката обаче представлява едно изречение от 8 реда с доста витиевато и сложно обяснение като за една „тръба“.

„32в. „Морски газопровод“ е линеен енергиен обект на техническата инфраструктура, разположен върху дъното на водния басейн или в недрата му в границите на вътрешните морски води и/или териториалното море, както и на част от сушата и включва газопровод или газопроводи и съоръжения и инсталации към тях за транспортиране на природен газ до последното изолационно съединение след последния спирателен вентил по посока на движение на газа, което представлява точката на свързване с друга газова инфраструктура в сухоземните граници на страната.“

След като по „предложение“ на „Южен поток“ е създаден текстът за „морския газопровод“, вече през юли на 2014 г. в §12 на ЗЕ, в чл. 200 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „безопасната експлоатация“ се добавя „на морските газопроводи за транспортиране на природен газ“ и се поставя запетая. 2. В ал. 2 след думите „съоръженията за“ се добавя „транспортиране през морски газопровод“ и се поставя запетая.

В интерес на истината и тук се появява предложението от н.п. Делян Добрев, Ивайло Московски, Цецка Цачева, Данаил Кирилов и Петя Аврамова Параграф 12 да отпадне. Вън от всякакви съмнения е, че по старата традиция Комисията с мнозинството на БСП и ДПС „не подкрепя предложението“.

В сайта на „Южен поток България“ Б.В. се твърди, че газопроводът преминава през 230 км през българските териториални води. „При излизането му на българския бряг, той ще се свърже със сухоземния участък на газопровода „Южен поток“, по който ще се осъществи по-нататъшния пренос на газ през територията на България“.

Ето и неизпълнимите обещания, които се ограничиха до ангажимента газопроводът да излиза на девствения плаж „Паша дере“ и да продължава под земята. „Ангажираме се с екологично и социално отговорно изграждане на Проекта по цялото му трасе, в съответствие с националното, международно и Европейско законодателства“, се казва в обяснението за трасето в сайта на проекта.

Твърди се, че „проектът ще се осъществява в съответствие със законодателството по околна среда, както и с останалото приложимо законодателство и с всички стандарти, предвидени в националното и Европейско законодателство, международни конвенции, протоколи и стандарти, например Конвенцията от Еспо (Конвенция на ИКЕ на ООН за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст)“. „В допълнение Морският газопровод „Южен поток“ ще бъде изграден в съответствие с изискванията на Конвенцията от Букурещ за опазване на Черно море от замърсяване“, твърдят от „Южен поток България“.

Неспазването на тези закони започват с НАТУРА–2000, който е обвързващ за България като страна членка на ЕС. За Третия енергиен пакет на ЕС пък „Газпром“ не крие, че не го признава за действащо законодателство, понеже е приет след 2008 г., когато голяма делегация на руския президент Владимир Путин посети България и подписа съответните споразумения в енергетиката, наречени от българския му колега Георги Първанов „голям шлем“. Газовата криза от 2009 г. „отключи“ необходимостта от свързване на енергийните системи на ЕС, но само „Южен поток“ интересува партийните централи, понеже 4 млрд. евро все още са твърде голяма сума за българския политически елит.

Москва не вярва на сълзи, но вярва на БСП?

По-рано Биволъ публикува поверителен документ с обосновка за законодателните промени в полза на „Южен Поток“ писани явно в Русия и спуснати на БЕХ, който ги препраща на МИЕ за внасяне на законопроект. ДКСИ индиректно потвърди автентичността на грифа на документа, заявявайки, че изтичането му се проверява от ДАНС. Този поверителен документ не беше широко коментиран в българската преса, но влезе в аналитичните материали на световните агенции.

Тъй като до второто четене на ЗИД-а в Комисията, както и в пленарната зала, все още има време, Биволъ призовава за намеса от страна на политическите сили от опозицията, наред с парламентарно-представената ГЕРБ, с „Реформаторския блок“, „Зелените“ и др. Тъй като с текста на Доклада вече не разполагат само народни представители от ресорната комисия, то все още „тунингованите“ лобистки поправки е възможно да бъдат спряни.

Всъщност, Народното събрание може просто да не успее да разгледа промените в ЗЕ на второ четене в Комисията, за да го вкара в Пленарната зала. Енергийният експерт на Реформаторите и ДСБ, който бе дългогодишен зам.-председател на Комисията по икономика и енергетика към НС Иван Иванов коментира за Биволъ, че най-вероятно лобитските поправки просто да не бъдат вкарани за гласуване: „Защото няма време – остават само две седмици за този състав на Народното събрание“.

Според него за целта БСП и ДПС могат да не съберат мнозинство, ако не ги подкрепи Атака, докато ГЕРБ ще е против. Според Иван Иванов всичко, по което няма съгласие между различните парламентарни сили най-вероятно изобщо „няма да влезе в залата“. Запитан за какво тогава е драстичната и дори още по-скандалната промяна в ЗЕ, опитният парламентарит смята, че е отбиване на номера за пред Москва. „Тъй като тези промени бяха предложени от „Газпром“, БСП просто искат да покажат на руснаците, че са направили всичко по силите си, всичко, което зависи от тях по въпроса“, обяснява Иван Иванов. Отделно, той припомни, че ресорният министър на енергетиката Драгомир Стойнев има уговорка с Гюнтер Йотингер да се яви в Брюксел преди второто четене на ЗИД-а за ЗЕ в Пленарната зала. „Като че ли аз не виждам нагласа Стойнев да бърза да ходи – очевидно разбира, че ЕК няма да позволи текстът да се приеме в този му вид“, констатира Иван Иванов по темата.

Геополитика в стила „И ловец съм, и рибар съм…“

По време на създаването на Българския енергиен холдинг (БЕХ) в последните месеци на кабинета „Станишев“ на власт, журналистите на купона поздравиха тогавашните му първи шефове с „химн“ – чалга-шлагера „Евала на холдинга“. За проектната компания „Южен поток България“ Б.В. би било добре да им предложим за неофициален, но доста по-подходящ химн от „класиката на чалгата“ – „И ловец съм, и рибар съм“ със съответния нецензурен припев.

Той най-дълбоко отразява отношението към закона от страна на монополиста в лицето на държавния руски концерн „Газпром“ и на българо-руските му подизпълнители като „Стройтрансгаз консорциум“ на Генадий Тимченко.

Доскоро „Газпром“ се смяташе за „новото оръжие на Кремъл“ срещу Запада, което Путин не пропуска да изпозлва. Поне до миналата седмица то беше първо на въоръжението, когато пускането в ход на ЗРК „БУК“, свалил граждански самолет с 298 пътници на борда. Дотогава това тръбопроводно „оръдие“ на Кремъл бе използвано като основен лост за натиск върху Киев. Сега в проекта „Южен поток“ се влагат общо 70 млрд. долара – от толкова пари се нуждае „Газпром“, за да го реализира заедно с мащабното разширяване на руската ГТС за реализацията му. Това ще удари по Украйна, която няма да може да печели от транзита на газ, а ЕС и американските енергийни гиганти като Exxon-Mobil ще трябва да помислят, преди да вложат между 5 и 6 млрд. евро в модернизирането на украинската ГТС. Всъщност, по този начин България изведнъж стана държавата на кръстопът, от която зависи газовият отрасъл и енергийната сигурност на Европа в следващите десетилетия. /Биволъ/

БЕХ обвързва необратимо България с „Южен поток“

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Държавният холдинг се опита да задвижи кредит от „Газпром“, засега отложи решението

Въпреки официалното замразяване на проекта поредното движение за осъществяването на „Южен поток“ беше направено във вторник. На заседание на борда на директорите на Българския енергиен холдинг трябваше да бъдат одобрени два ключови документа, с които се отваря пътят „Газпром“ да отпусне заем от 620 млн. евро за строежа на газопровода в България. С тези средства БЕХ трябваше да финансира своето 15-процентно дялово участие в проекта, който вече поскъпна до 3.8 млрд. евро. Заради по-високата цена на „Южен поток“ спрямо първоначално очакваните 3.5 млрд. евро обаче БЕХ ще трябва да даде допълнително 68 млн. евро собствени средства.
Заемът не е свързан пряко със строежа, но ще позволи строителите да получат авансово плащане.

Заседанието на БЕХ обаче е завършило без вземане на решение. Няма гаранции, че в близките дни държавният холдинг няма да се задейства и да направи проекта необратим.

Защо му е на БЕХ заем

Действията идват въпреки изричните заповеди на премиера Пламен Орешарски и министъра на икономиката Драгомир Стойнев за замразяването на изграждането, докато не се отстранят всички възражения на Брюксел по повод избора на „Стройтрансгаз“ ДЗЗД за строител на газопровода. Европейската комисия смята, че България е нарушила европейското право, тъй като „Южен поток България“ не е обявил обществена поръчка за изграждането. Въпреки че формално заемът не е свързан със строежа, неговото отпускане ще позволи строителите да получат своите аванси.

Още в края на миналата година стана ясно, че капиталът на проектното дружество „Южен поток България“ ще бъде увеличен от 15.6 млн. лв. на близо 400 млн. лв. Според поканата за общо събрание на акционерите БЕХ и „Газпром“ (които държат равен дял), която беше публикувана в Търговския регистър, холдингът и руският газов гигант трябваше да внесат по 191 млн. лв. Тогава обаче БЕХ не внесе своята вноска, а руската компания оформи своята като заем. За да попълни акционерното си участие холдингът очакваше отпускането на средствата от руския газов гигант.

Самият заем беше договорен отдавна. При обявяването на избора на „Стройтрансгаз“ ДЗЗД за строител на газопровода на 27 май тогавашният изпълнителен директор на БЕХ Владимир Йончев обяви, че лихвата по него ще бъде 4.25%. За да влезе в сила договорът за заем, към него трябваше да бъде  подписан и особен залог върху бъдещите дивиденти на БЕХ от проекта. С него ще се гарантира изплащането на заема от държавната компания към „Газпром“. Вторият документ, който трябваше да бъде одобрен, е за създаването на специална ескроу сметка, в която да влязат парите от заема. Смисълът на тази сметка е да гарантира, че БЕХ няма да може да използва парите за други цели.

С увеличаването на капитала на „Южен поток България“ компанията вече ще може да преведе аванса на строителите на газопровода. Консорциумът „Стройтрансгаз“ ДЗЗД беше обявен на 27 май тази година, в същия ден и буквално час, в който премиерът Пламен Орешарски обещаваше на председателя на Европейската комисия, че изграждането на газопровода ще бъде замразено, докато не се отстранят всички възражения на Брюксел. Към момента на подписването в „Стройтрансгаз“ ДЗЗД участваха руската „Стройтрансгаз“ и българското акционерно дружество „Газпроект Юг“. В него акционери бяха „Главболгарстрой“, „Понс инженеринг“, „ПСТ холдинг“ АД, „Техноекспортстрой“,  „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД (собственост на „Водстрой 98“, която се свързва с Корпоративна търговска банка).

Проблемната гаранция на строителите

Заради присъствието на „Стройтрансгаз“ обаче нито една финансова институция не поиска да даде гаранции на строителите. Руската фирма е собственост на Генадий Тимченко, който заради близостта си с Кремъл, попадна в списъка с лицата, на които САЩ наложи санкции заради кризата в Украйна. Без гаранциите обаче договорът за строителство не може да влезе в сила. Затова в последните седмици тече трескава подмяна на акционерите в  „Стройтрансгаз“ ДЗЗД. На мястото на компанията на Тимченко се очаква да влезе „Центргаз“, която е дъщерна на „Газпром“. В българските участници също настъпиха трансформации (виж в карето).

За да се ускори процесът, според двама източници на „Капитал“ българските строители очакваха да получат гаранции от държавната Българска банка за развитие (ББР), а рискът по тях да бъде застрахован в Българска агенция по експортно застраховане (БАЕЗ).

От ББР отрекоха да са давали гаранции на строителите на „Южен поток“. „Не е издавана никаква гаранция и спряганият размер на тази гаранция от 100 млн. евро надхвърля правомощията на управителния съвет и надзорния съвет на банката да откриват такава експозиция. Такъв инструмент може да се издаде само с решение на Министерския съвет“, заявиха от ББР. По-рано от банка не отрекоха пред тях да са правени такива постъпки. Източници от БАЕЗ твърдят, че също не са давали застраховка, тъй като за всяка сума над 2 млн. лв. се изисква решение на принципала. /Капитал/

Опасност: „Жълт“ код за бури и градушки

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Очаква ни „Жълт код“ в цялата страна за 23 юли заради гръмотевични бури и интензивни валежи, пише novinite.bg, позававайки се на НИМХ.

Във всички области на страната ще има краткотрайни интензивни валежи, придружени с гръмотевици и временно усилване на вятъра. Има условия за градушки.

На много места в Западна и Централна България, а по-късно през деня и през нощта срещу четвъртък и в Източна ще има краткотрайни валежи с гръмотевици и временно усилване на вятъра. Ще има и градушки. В Източна България ще духа слаб източен вятър.

Максималните температури ще са от 24-25° в западните райони до 31-32° в Източна България. За София около 24°.

По Черноморието ще бъде предимно слънчево, но по-късно през деня и през нощта срещу четвъртък на места там ще превали и прегърми. Вятърът ще е от изток, след обяд до умерен. Максималните температури ще бъдат около 26°-29°, а температурата на морската вода е 24°на север и 26° на юг.

Над планините ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Вятърът ще е от югоизток – до умерен. Максималната температура на 1200 метра ще бъде около 19°, на 2000 метра около 12°. /Марица/

Погнаха Цар Киро и за антични монети

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Рашков трупал живак, за да добива злато

Кирил Рашков е укривал 25 антични монети в дома си на ул. „Славянска” 25. Това стана ясно вчера в Апелативния съд, който потвърди постоянния арест на ромския монарх.

Прокуратурата му повдигна ново обвинение за антиките. Така в момента обвиненията срещу Рашков стават три – за контрабанда и притежание на половин кило живак и укриване на архитектурни ценности.

Вчера в Апелативния съд бяха представени две експертизи – химическа, на живака, и съдебномедицинска, за здравето на Рашков. Според медиците здравето му е влошено, но няма пречка да престоява в ареста.

Представени бяха и протоколи за разпити на двама свидетели – Михаил Дерменджиев и Стефан Ботев. Според свидетели Кирил Рашков е имал интерес към организиране на производство и преработка на наркотични вещества. Той е искал да финансира нарколаборатория, която да бъде ръководена от асеновградчанин, арестуван преди две седмици. Рашков се е интересувал и от поръчка за снабдяване с взривни вещества, сочат свидетелските показания.

Кирил Рашков бе задържан на 10 юли пред хотела си на ул.“Света гора“ в центъра на града заради контрабанда на 500 гр живак. На него му прилоша и бе откаран в болница. Полицията направи обиск в жилището, където живее със съпругата си Костадинка. Старинните монети са открити по време на претърсванията в дома. Антиките не са златни и ще им се прави експертиза за вида и времето, от което датират. Някои от тях били културна ценност.

Цар Киро вчера не се яви в съда, защото е болен. „Той е много зле, в прединфарктно състояние и с диабет“, коментира адвокатката му Росица Драгинова. Откакто е арестуван, Рашков е прекарал повече време в Кардиологията на МБАЛ „Пловдив“ и на Университетска, отколкото в ареста.  Не е давал обяснения нито за антиките, нито за живака.

Опасното вещество е открито при обиск в джип „Мерцедес“, от който слязъл. Първоначалната версия на разследващите бе, че е предназначен за търговия, след това съмненията бяха насочени за използването за мръсна бомба. Вчера прокурорът Андрей Атанасов обяви, че живакът се използва и за добив на злато.

Това е един остарял метод, по който се добиват около 50-60 процентово злато, обясняват експертите. „Рашков не е контрабандист, а живакът не е за мръсна бомба, добив на злато или взрив. Ще представя на съда официален документ от екоинспекция, че който разполага с веществото, може да го предаде в мобилни пунктове в Пловдив и в София два пъти в годината.

Означава ли, че на всеки човек, отишъл да дава живак, трябва да му се повдига обвинение за държане“, попита Росица Драгинова, адвокат на Рашков. По думите  във вида, намерен в колата на Рашков, веществото може да се използва за амалгамни пломби. Рашков отричал живакът да е негов. На 10 юли се е върнал от Турция през Капитан Андреево.

Спирал е веднъж до Пловдив, прибрал се е за половин час в дома си на ул. „Славянска“, после се е качил на джипа и отишъл до хотела, където е задържан. „Колата не е карал само той, а и други хора“, обясни Драгинова. Тя поиска домашен арест за Кирил Рашков, но Апелативният съд не промени мярката постоянно „задържане под стража“. /Марица/

Арести на десетки висши полицейски служители в Турция

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Десетки високопоставени полицейски служители в Турция бяха задържани по обвинения за шпионаж и незаконно подслушване в рамките на антикорупционното разследване срещу приближените на премиера Ердоган, съобщи във вторник Ройтерс, позовавайки се на СиЕнЕн Тюрк.

Най-малко 76 полицейски служители в 22 провинции в страната са били арестувани по подозрения за формиране на престъпна организация и незаконно подслушване на телефони, само няколко седмици преди президентските избори, на които ще се кандидатира и настоящият премиер Реджеп Ердоган. 40 действащи и пенсионирани топ полицейски офицери са били арестувани в Истанбул. Твърди се, че между задържаните е и бившият ръководител на антитерористичното звено на полицията в Истанбул Йомер Кьосе.

Според местни медии повече полицаи са били на постове, ключови за антикорупционното разследване, което започна през декември 2013 и доведе до оставката на четирима министри и задържането на редица бизнесмени, близки до Ердоган.

Полицията в Истанбул е отказала коментар.

Премиерът определи антикорупционното разследване като заговор за отстраняването му, организиран от „паралелна държава“, лоялна на влиятелния духовник Фетхуллах Гюлен, който живее в изгнание в САЩ, но има връзки в полицията и съдебната система в Турция. Ердоган обвиниява движението на Гюлен „Хизмет“ в организиране на скандала, като нелегално е подслушвало хиляди правителствени телефони и е публикувало манипулирани записи в социалните мрежи.

Ройтерс припомня, че вече хиляди полицейски служители, съдии и прокурори бяха уволнени или преместени, което беше възприето като чистка за елиминиране на влиянието на Гюлен. Самият Гюлен отрича да организира заговор за сваляне на турското правителство. /Mediapool/

Кадик: Сметката ще платят данъкоплатците

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Системата в България трябва да се рестартира, казва Даниел Кадик от фондация „Фридрих Науман“. Корупцията и „приятелският капитализъм“ в България са сред основните причини за срива на КТБ, твърди той пред ДВ.

Кадик: Системата в България трябва да се рестартира

Кризата на доверието към българската банкова система е само един от симптомите за наличието на много по-дълбоки и фундаментални проблеми в България, смята Даниел Кадик. Според германския политолог важен е въпросът за функционирането на институциите в страната. „Не мога да коментирам пропуските в работата на БНБ, но моят опит показва, че отговорността и отчетността на българските институции не са тяхната най-силна страна. Налице е вмешателство на партии и политици в тяхната работа“, казва той.

Явлението „приятелски капитализъм“

Дълбоки поражения нанася и практикуваният в България „приятелски капитализъм“. Така Кадик нарича прякото обвързване на успеха в бизнеса с личните познанства и връзките с властимащите. „От 2 години съм в София и недоумявам как, след толкова корупционни скандали и случаи на доказани зависимости между олигарси, сенчеста икономика и управляващи, българите продължават да се чудят колко много пари имали политиците им, пълнили джобовете си догоре след всяко идване на власт“, казва той по повод на съобщенията за „ужилени“ партийни босове след срива на пирамидата КТБ. Системата трябва да се рестартира, категоричен е германският политолог.

Германия не е застрахована срещу подобни катастрофи като тази с КТБ, но не и в тези размери и с такива поражения, които сривът на банката на Цветан Василев нанесе на България. Причината – в Германия се държи много повече на хигиената на връзките между държавата, политиката и бизнеса и съществуват строги механизми за техния контрол. Друга разлика с България е прозрачността и предвидимостта на държавните поръчки и търговете за спечелването им в Германия. „Въпреки мониторинга на Европейския съюз и наложения от Брюксел механизъм за сътрудничество и контрол, в България няма прозрачна система за възлагане и отчетност на държавните и общинските поръчки“, казва Кадик, който ръководи проектите на фондация „Науман“ за Югоизточна Европа. Повече прозрачност – това е, от което България драстично се нуждае, казва експертът.

България вече не е финансово стабилна

Даниел Кадик е на мнение, че членството на България в Европейския банков съюз е необходимо, но не и достатъчно условие за засилване на отговорността и отчетността на БНБ, на нейния надзор и на останалите държавни институции. “Българските политици пак искат някой отвън да дойде и да им свърши работата“, резюмира той постигнатия консенсус между основните партии за търсене на помощ от надзора на Европейската централна банка при създалата се ситуация. „За съжаление България вече не е финансово стабилна държава, за каквато се смяташе доскоро“, казва по този повод германският политолог.

Според него разклащането на финансово-банковата и изобщо на макроикономическата стабилност в страната допълнително влошава и без това тежкото състояние на пенсионната система и здравеопазването. „За жалост, нито сегашното, нито предишните управления направиха нещо да се спре пропадането в тези две най-пряко влияещи върху благосъстоянието на българите обществени сфери. Прогнозата ми е, че състоянието им ще продължава бързо да се влошава“, казва Кадик.

Не звучи особено оптимистично и оценката му за изхода от банковата криза, защото българската банкова система е слабо диверсифицирана, надзорът върху нея не е на ниво и няма ясна представа кои банки са здрави и в кои има проблеми.

„Една здрава пазарна икономика е в състояние да реши бързо и относително безболезнено възникналите проблеми с отделни банки. В България обаче нещата не са така прости заради видимото и невидимо обвързване между политиката и бизнеса. „Според мен, пораженията от кризата в КТБ ще бъдат платени в крайна сметка от българските данъкоплатци, но и европейските няма да бъдат пощадени“, прогнозира представителят на „Фридрих Науман“. Според него валутният борд е котвата, която задържа България да не се плъзне към бездната по подобие на Гърция преди няколко години.

Кой е „Великият спасител“ на България?

И още една прогноза се осмелява да направи Даниел Кадик: че сривът на КТБ ще повлияе на изхода от предсрочните избори. Той очаква една предизборна кампания със силно изразено популистко и националистическо говорене. Подобни кризи в миналото доведоха до възхода на партии като „Атака“ и „България без цензура“, припомня Кадик. Кризисната ситуация сега ще бъде използвана по много грозен начин и от популистите, и от ГЕРБ, която също използваше политическото покровителство като основен лост при управлението си. „Великият спасител“ Бойко Борисов непрекъснато повтаря: „Вижте какво се случва, когато аз не съм на власт!“. Боя се, че хората отново ще му се доверят, въпреки гафовете на предишното управление“, казва в заключение Даниел Кадик от германската фондация „Фридрих Науман“.

Седем линии с променени маршрути до края на август заради строежа на кръгово до Водната палата

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Заради изграждането на кръговото кръстовище на пловдивските бул.” Цар Борис III Обединител” и  бул.”Марица юг”, от 14:00 часа на  22.юли до 25.август 2014 г. се затваря  за движение западното платно на бул.”Цар Борис III Обединител” в отсечката  от бул.”Марица Юг” до бул.”Шести септември”  със  спиране  движението на автобусите от вътрешноградския транспорт.

Маршрутите на автобусите  по автобусни линии  1, 4, 7, 9, 15, 25, 27 се променят както следва:

Линии №№ 1 и 9. Посока  Север -Юг

Бул.”Цар Борис III Обединител”- спирка №7 – кръстовището с ул.” Братя Обрейкови”(запад), десен  завой по бул. „България”, спирка №89 – ”район „Северен”, спирка №90 – у-ще „Пейо Яворов”, ляв завой по ул. „Победа” – спирка №272 – ул.„Победа”(запад), спирка №273 – моста на “Герджика”, бул.”Руски”- спирка №274 – срещу „Пловдивинвест”, ляв завой по бул.„Шести септември” – спирка №118 – срещу пл.„Съединение”, десен завой по бул.„Цар Борис III Обединител”, спирка №10 – „Тунела-север”(запад) и по маршрута , утвърден с общинската транспортна схема.

В обратна посока  автобусите ще се движат съгласно маршрута , утвърден с Общинската транспортна схема.

Линия № 4. Посока  Север – Юг

Бул.”България”-спирка №98 –  хотел „Санкт Петербург”, десен завой по ул. „Победа” – спирка №272 – ул.„Победа”(запад), спирка №273 – моста на “Герджика”, бул.”Руски”-спирка №274 – срещу „Пловдивинвест”, ляв завой по бул.„Шести септември”- спирка №118 – срещу пл.„Съединение”, десен завой по бул.„Цар Борис III Обединител”, спирка №10 – „Тунела-север”(запад) и по маршрута , утвърден с общинската транспортна схема.

В обратна посока  автобусите ще се движат по маршрута, утвърден с Общинската транспортна схема.

Линия № 7 и 27. Посока – Север – Юг

Бул.”България”- спирка №186 – Панаира-север 2,  спирка №89 – район „Северен”, спирка №90 – у-ще „Пейо Яворов”, ляв завой по ул. „Победа” , спирка №272 – ул.„Победа”1(запад), спирка №273 – моста на “Герджика”, бул.”Руски”- спирка №274 – срещу „Пловдивинвест”, ляв завой по бул.„Шести септември”, спирка №118 – срещу пл.„Съединение”, десен завой по бул.„Цар Борис III Обединител”, спирка №10 – „Тунела-север”(запад) и по маршрута , утвърден с Общинската транспортна схема.

В обратна посока  автобусите  ще се движат по маршрута, утвърден с Общинската транспортна схема.

Линия № 15. Посока Север- Юг

Бул.”Цар Борис III Обединител” – спирка №7 – кръстовището с ул.” Братя Обрейкови”(запад), десен  завой по бул. „България”, спирка №89 – район „Северен”, спирка №90 – у-ще „Пейо Яворов”, ляв завой по ул. „Победа” /спирка №272 – ул.„Победа”(запад), спирка №273 – моста на “Герджика”, бул.”Руски”-спирка №274 – срещу „Пловдив инвест”, десен  завой по бул.„Шести септември” – спирка №142–сладкарница „Неделя” и по маршрута , утвърден с Общинската транспортна схема

В обратна посока  автобусите ще се движат по маршрута, утвърден с Общинската транспортна схема.

Линия №25. Посока  Север – Юг

Бул.”Цар Борис III Обединител” – спирка №7 – кръстовището с ул.” Братя Обрейкови”(запад),  десен  завой по бул. „България”, спирка №89 – ”район „Северен”, спирка №90 – у-ще „Пейо Яворов”, ляв завой по ул. „Победа” – спирка  №272 –

ул.„Победа” (запад),  спирка №273 – моста на “Герджика”, бул.”Руски”- спирка №274 – срещу „Пловдивинвест”, ляв завой по бул.„Шести септември”- спирка №118 – срещу пл.„Съединение”,  спирка № 119 срещу Семинарията и по маршрута , утвърден с общинската транспортна схема.

В обратна посока  автобусите ще се движат по маршрута утвърден с Общинската транспортна схема. /БНР/

„Цар“ Киро не ще да лежи в ареста

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Днес в Апелативен съд мярката си „задържане под стража” обжалва  соченият за ромски лидер Кирил Рашков.

Тя му бе наложена преди няколко дни при безпрецедентно съдебно заседание, което се проведе в болницата, където Рашков бе настанен след арестуването си заради оплаквания от хипертония и  тежки проблеми със сърцето.

Последното обвинение към него е за контрабандирането от Турция на забранения у нас живак, с който, според прокуратурата, „цар” Киро е замислял конструирането на т.нар. „мръсна бомба”, която може да нанесе огромни поражения на много хора. /БНР/