Архив на категория: Тони Топ Фолк

Заповядайте на втория Национален фолклорен фестивал“Да тропнем на море“ – град Свети Влас 27-28 май 2016!

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

noviniДа запазим уникалния български фолклор!
На 27 и 28 май 2016 година в Амфитеатъра на град Свети Влас ще се проведе Втория национален фолклорен фестивал „Да тропнем на море“.
na more

Организатори на фестивала са Марияна Трифонова и Васил Василев, а основни спонсори Диневи Груп. Във фестивала могат да вземат участие групи, школи и клубове, занимаващи се с фолклор непрофесионално. Облеклото припредставянето е по желание на участниците, като автентични носии не се препоръчват, за да са еднакви критериите и условията при оценка за всички кандидати. Ръководителите на групите не вземат участие в конкурсната част от програмата, както и професионални танцьори.
Представянето на всяка група ще е с продължителност до 8 минути, като в тях се включват две хора и една хореографска разработка. Участниците имат право сами да изберат хората, които желаят да представят. Хореографската разработка да е с продължителност 3 минути и разработена върху копаница.
Музикалния съпровод може да е на диск, флашка или на друго преносимо устройство. За повече информация и въпроси, пишете  на e-mail: da.tropnem.na.more@abv.bg
www.horo.bg

Втори фолклорен танцов фестивал „Хоро край Пирина“ град Сандански – 18-19 юни 2016

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

noviniДа запазим уникалния български фолклор!
MagicArt company и фолклорни танцови школи „Македонци“ със съдействието на община Сандански,организират втори фолклорен танцов фестивал за деца и любители „Хоро край Пирина“. Събитието ще се проведе на 18 и 19 юни в град Сандански.
pirina
Участие могат да вземат всички любителски клубове,школи и групи изучаващи български народни танци и хора. Повече информация на посочения уеб сайт: www.horokraipirina.com

Странджанската народна певица Теодора Стамболиева: „Странджанската песен е в душата ми!“

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Теодора Стамболиева е млада и талантлива народна певица от Странджа. Родена е на 18-ти октомври 1984-та година в Бургас. Завършила е СОУ „Добри Чинтулов“ със специалност „Народно пеене“. По-късно се дипломира в АМТИИ в Пловдив в специалността „Изпълнителско изкуство“ в класа по народно пеене на Анка Кушлева. Израснала е в семейство, в което народната песен винаги е била на почит. stambolieva1

Дядо й Тодор Стамболиев бил известен странджански гайдар. И днес певицата си спомня с много любов и топлина за онези незабравими мигове, когато в къщата им дядо й засвирвал любима гайдарска мелодия, а тя и сестра й му пригласяли.Само тя обаче продължава традицията и се посвещава на любимата й странджанска народна песен.Затова певицата споделя: „Пея от малка.Странджанската песен е легнала дъбоко в душата ми.Пея песни от всички фолклорни области, но странджанската обичам най-много!“.
Теодора Стамболиева притежава лиричен и мек тембър, песните й са изпълнени с много топлина,енергия и специфична орнаментика. Чуеш ли ги веднъж, ще се влюбиш в тях завинаги.Бавните й песни са автентични, а по-бързите са авторски.Обработките на изпълненията й са дело предимно на Пейо Пеев и Георги Андреев

.stambolieva2

Първият й самостоятелен албум „Дар от Странджа“ излиза през 2003-та година. Аранжиментите в него са на Желязко Жеков.Най-популярните й народни песни са: „Снощи съм,мале,минала“, „Чухте ли,мъри“,“Ах,да знаеше, стара ле, мале“, „Хубава Яна“,“Стоян из бахча ходеше“, „Залюбих,мале,момче хубаво“, „Мъка ми,мале“,“Хабава Мара“, „Стоян отгоре вървеше“.
Странджанските песни на Теодора Стамболиева са вдъхновение и наслада за всички почитатели на народната песен.Тя е от малкото млади народни певици, които придържайки се към автентичния първообраз на народната песен,дават надежда и смисъл за нейното бъдеще.

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg

 

Шести Национален фолклорен фестивал“Фолклорен извор“ село Царевец, община Свищов – 04 – 07 август 2016

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

novini

За шеста поредна година село Царевец ще отвори широко врати, за да посрещне всички почитатели на българския фолклор. Предстои Шести Национален фолклорен фестивал „Фолклорен извор“, който ще се проведе от 04 до 07 август 2016 година.

folkizvor

Подготовката за фестивала вече започна. Всички желаещи да участват могат да се запишат като използват посочените телефони и емейл адреси в официалния сайт на фестивала или попълнят електронната форма. Официалния срок за записване е от 01 април до 30 май. Желателно е да не оставяте записването за последния момент тъй като програмата се запълва бързо, след което е невъзможно да ви включим. Условията за участие и регламента на фестивала са обстойно написани и изложени в сайта.

За шести път организаторите обещават изрядна организация, достойна конкуренция и справедливо жури. Очакват ни нови изненади, концерти и специални гости. Всички големи награди ще бъдат връчени на заключителна церемония, която се превърна в най-вълнуващия и очакван момент за участници и публика.

www.folklorenizvor.com

Редакция „Народна музика“ на програма „Христо Ботев“ раздаде на гала концерт призовете в класацията „Надпяване“

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

novini

На 5 април в Първо студио на БНР се състоя Петата юбилейна церемония по награждаване на победителите от класацията „Надпяване“. С колоритен концерт редакция „Народна музика“ на програма „Христо Ботев“ зарадва гостите в студиото и верните си слушатели пред радиоприемниците.

bnrc1
На сцената на Първо студио се изявиха любими изпълнители от различни фолклорни жанрове, а победителите в дванадесет месечната музикална надпревара получиха красиви статуетки и грамоти в знак на уважение и признание на тяхното творчество.
bnrc2

Юлия Гатдерова
www.bnr.bg

 

Нови записи на добруджанската народна певица Галина Дурмушлийска

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

novini

Популярната и обичана изпълнителка на добруджански песни Галина Дурмушлийска е изключително приятен събеседник. Освен талантлива певица с ярък тембър и характерен изпълнителски стил, тя е позната като сладкодумен разказвач. С вълнение говори за песните, за живота, за мечтите, знае историята на всяка своя песен.

durmushliiska

След последните музикални проекти с акордеониста Ангел Чакъров и оркестър „Бисери” от Добрич, Галя Дурмушлийска представи нови записи в предаванията за българска народна музика на програма „Христо Ботев” и регионалните радиостанции. Повече от седем години тя живее в Котел и гостоприемно посреща гости във възрожденска къща от ХIХ век. Постепенно започнах да чувствам и разбирам местната котленска музика, да усещам песните, които ние в Добруджа си пеем като наши добруджански”, споделя Галина. „Разбиране за това, че те първо са родени в Котел, и после са дошли при нас, придобили са друга форма, защото всеки творец влага неговото разбиране, неговото умение да пее и да разказва. Откривайки тези неща, започнах да работя в тази посока – котленските песни, пренесени в Добруджа, известни на публиката с добруджанския си вид.

Мирослав Василев, БНР

Нов диск на народната певица Елена Граматикова от музикална компания „Гега ню“

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+
Share on Google+

novini

Музикална компания „Гега ню“ зарадва почитателите на народната музика с още един фолклорен бисер – компакт диск на любимата народна певица от Тракия Елена Граматикова.

gramatikova

Тракийската фолклорна област е дала на България много изтъкнати певци и свирачи. Чрез тях тракийският вокален и инструментален стил достигна до всяко кътче на страната ни и навлезе в съвременните прояви на народното и авторско творчество. Елена Граматикова (1939 – 2005) е една от многобройните звезди на Тракия, прославила родния си край не само в България, но и по света. Наследила песните си от роднини и близки, певицата е пяла по сцените на България, Франция, Германия, Австрия, Русия и още много други страни. Нейни изпълнения (над 120) са записани в Българското национално радио, Радио Стара Загора, Радио Пловдив, Радио Варна, както и в Радио “Солей“ – Франция (1984 г.). Безброй са концертите, в които е участвала като дългогодишна солистка на Тракийския ансамбъл за народни песни и танци – гр. Ямбол. 36 години от творческата й кариера преминават там. Необходимостта да усеща живата традиция я свързва с един от най-популярните сватбарски оркестри – “Канарите“ и 15 години Елена Граматикова радва почитателите си в техния най-щастлив ден. И както някога по-опитните предавали на по-младите своите умения и опит, така и певицата посвещава години на педагогическата работа с талантливи деца от музикалните училища в Котел, Широка лъка и Музикалната академия в Пловдив.
За заслугите си тя получава различни награди, златни медали и държавни отличия. Но поетът Марко Недялков като че ли най-точно предава мнението на нейните почитатели: “…Времето е оценило таланта на Елена, може би един ден името й ще се превърне в легенда, защото тя е олицетворение на хубавата, вечната народна песен.“

Да подкрепим кампанията „Дряновските баби“!

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+
Share on Google+

noviniДа помислим за децата си, за искрицата българско, което ще запазим и им предадем !

Сдружение „Български ритми“ набира средства в подкрепа на кампания „Дряновски Баби“ инициатор, на която е Елена Стойчева в партньорство с Фабрика за Идеи. Целта на проекта е да се направи звукозапис и се съхранят уникалните родопски песни от село Дряново.

Drianovski-babi

Дарение може да направите на сайта на проекта
(url: http://tinyurl.com/z6dr4kl). Там ще намерите видео репортаж за певиците от Дряново, за това малкото обезлюдяващо се село в Родопите, за това как ще бъде направен звукозаписа и какво ще получите, ако подкрепите проекта.

Повече информация може да получите от Елена Стойчева на адрес: kitka@chello.at за кампания „Дряновски Баби“.
                                                       www.horo.bg

Детско-юношески фолклорен ансамбъл „Чудно оро“ – град Перник

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Ансамбълът е създаден през 2000-та година и първоначално носи името „Български ритми“.chudno oro 2
Негови основатели са Гуна Иванова – ръководител на вокалната група за народни песни, Росен Антонов – ръководител на танцовия съсътав и Цветан Боянов – корепетитор. От 2009-та година ръководител и хореограф на състава е Йовчо Георгиев, а за ръководител на групата за народни песни е назначена певицата от хор „Мистериите на българските гласове“ Силвия Владимирова.

chudno oro 1
От 2011-та година ансамбълът се преименува на „Чудно оро“.
Репертоарът на ДЮФА „Чудно оро“ включва основно песни и танци от Граовския регион, но се изпълняват танцови и песенни образци от всички етнографски области на България.
Ансамбълът е носител на много грамоти и награди.Има множесто участия на различни фолклорни конкурси и фестивали: „Чичо Стоян“ в село Дивотино, в конкурса „Пиленце пее“, на Международния детски фестивал „Млади таланти“ в София, в конкурса „Дай, бабо, огънче“ в село Мещица и други. Гостувал е в Чехия, Сърбия, Македония,Русия, Турция, Гърция.

chudno oro 3
ДЮФА „Чудно оро“ възпитава младите българи в любов и уважение към непреходните български фолклорни традиции, носи радост и наслада за сърцата на любителите на българските народни танци.

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg