Архив на категория: Тони Топ Фолк

Първите солисти на ансамбъл „Филип Кутев”: 80 години от рождението на тракийския певец Груйчо Дочев

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Държавният ансамбъл за народни песни и танци отбелязва 65 години (1951). Инициативата за неговото създаване е на дългогодишния главен художествен ръководител, диригент и композитор – Филип Кутев. В първите години трите звена на ансамбъла (хор, оркестър и танцов състав) се попълват от талантливи изпълнители с богат репертоар, носители на традиционна музикална и танцова култура. Техният подбор се осъществява на различни нива и етапи чрез регионални и национални „прегледи”, където се открояват самобитни певци и свирачи, достойни да продължат развитието си към едно непознато професионално изкуство.
dochev

Едва навършил 16-годишна възраст тракиецът Груйчо Дочев (1936–2014) от Харманли преминава през всички етапи на сценичната практика и застава сред първите солисти на новосформирания професионален състав. Музикалната дарба наследява в семейството от ранна възраст. Най-много песни учи от баба Вела и дядо Теньо, често канени гости на големите сватби в Харманлийско. Груйчо стои с часове до музикантите, слуша в захлас и усвоява песните. През 1952 г. след участие в конкурс за млади изпълнители в родния град, певецът печели първа награда с право да се представи на регионалния преглед на художествената самодейност в Хасково. Наградата там му дава възможност да участва в националния „преглед-конкурс” за певци и инстурменталисти в София (7 и 8 февруари 1953 г.). На сцената в зала „България” впечатление на специалистите правят стилните певици Димитрина Делчева от Огняново, Софийско, Руска Началничка от Дяково, Дупнишко, Янка Узунова от Тополовград, странджанката Комня Стоянова, Елена Запрянова от Асеновград, Надка Караджова от Пазарджишко; инструменталистите Никола Ганчев от Пловдивския край, гайдарят Шахпас Салиев от Карнобат, гъдуларят Янко Петров от Старозагорско и др. „Най-типичен като народен певец беше Груйчо Дочев от Харманли”, изтъква в статия председателят на журито Филип Кутев.
dochev-1

„След първия конкурс в зала „България” не ме пуснаха да се върна в Харманли. От 1 април 1953 г., весела дата, 33 години останах в ансамбъла”
, споделя Груйчо Дочев. На конкурса е поканен от композитора Коста Колев да направи първите записи в Радио София. „Бях само на 16, когато записах първите три песни в радиото: „Вила се гора”, „Дено мъри” и „Баю на Гана думаше”, спомня си певецът. Като солист на ансамбълa той добива широка популярност, неговите тракийски песни често звучат по радиото. Активната концертна дейност и задграничните турнета помагат за артистичното му развитие. Интересен момент предопределя изпълнителската работа и не след дълго е назначен като танцьор в танцовия състав на държавния ансамбъл. В интервю пред в. „Фолклорен хоризонт” Груйчо Дочев разказва: „След една обща репетиция в залата на ансамбъла, по време на почивката с танцьора Никола Рачев от Казанлък, се хванахме да ми покаже как се играе „трополи” на тракийските танци. Казах: „Дай казанлъшкото хоро” и бързо го научих, защото съм ги гледал по концерти. След това още няколко стъпки научих. Филип Кутев видя случайно и ме попита: „Искаш ли да станеш танцьор?”. Веднага се съгласих. „От утре си на разположение на хореографката Маргарита Дикова”, каза той и така постъпих в танцовия състав. Станах певец и танцьор”.
Изявите с ансамбъла се множат. Понякога се налага след танцово изпълнение да запее песен. Участва в камерните постановки „Кукли”, „Левенти”, „Заешката” и като солист в музикално-танцовите картини „Тракийска сватба”, „Събор в Софийско” и др., но не оставя песента. В програмите на ансамбъла често пее индивидуално с оркестъра или с кавалджиите Драган Карапчански и Никола Ганчев. Множат се и записите в Радио София. Голяма част от тях „Балкантон” издава на грамофонни плочи с обработки на Коста Колев, Красимир Кюркчийски, Христо Тодоров, Емил Колев, Михаил Йорданов, Иван Кирев, Петко Радев и др. Най-популярни са песните „Кине ле, мъри хубава”, „Стойне бяло, Стойне”, „Ой Петре, Петре”, „Две Ради”, „Рано ранила Грозданка”, „Белила Злата дарове” и др.
Груйчо Дочев е лауреат на IX световен младежки фестивал (1968), носител на орден „Кирил и Методий” втора степен за принос в българската култура. Повече от 10 години продължително боледуване откъсва тракийския певец от медийни изяви. В последното си интервю през 2013 г. завършва с думите: „От както съм се разболял не съм проговорил никъде. Песента е винаги в мен ама не върви, няма как…”. Почина на 16 януари 2014 г. в София. За многобройните почитатели на българската народна музика Груйчо Дочев остава един признат майстор на тракийската песен.
Мирослав Василев, БНР
                     www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg

 

90 г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НЕЗАБРАВИМАТА ПЕВИЦА РАДКА КУШЛЕВА

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Известната българска народна певица Радка Манолова Кушлева е родена на 12 юли 1926 г. в с. Широка лъка, Смолянско.
В Държавен архив – Смолян се съхранява Семеен фонд Сестри Кушлеви, малка част от снимките в него, споделяме днес.

kushleva

През 40-те години на миналия век, семейството на Радка Кушлева се премества в Скопие (дн. Македония) където се обявява конкурс за народни изпълнители, който  Радка.печели. След това учи в Средното професионално училище в Устово (1944-1945).Солистка  е в самодейния хор към читалището в Устово.Член и основател със съпруга си на театрална група към читалището (1945-1948). През 1949 г. участва и е лауреат на Световния младежки фестивал, проведен в Будапеща.
kushleva2

През 1950 г., Радка Кушлева, прави записи на 70 родопски народни песни със съпровод на Коста Колев, Угърчинската група, Тракийска тройка, оркестъра на Иван Кавалджиев и други. През 1952 г. е създаден смесения ансамбъл към Окръжен народен съвет – Пловдив. Радка Кушлева и съпругът й , Асен Попчев, са едни от първите основатели на състава.
През 1954 г. Радка и сестрите й Мария, Стефка и Анка сформират вокален квартет. От този момент до смъртта й, Радка Кушлева е постоянен сътрудник на Главна дирекция “Българска музика”. Самостоятелно и заедно със сестрите си изнасят множество концерти в страната и чужбина (Полша, Чехия, Белгия, Албания, Унгария, Франция).
Наградена  е с множество отличия и награди за творческата си дейност.
Дъщерите й продължават  нейното дело за съхраняване и популяризиране на българската народна песен.

kushleva3

Държавен архив Смолян

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg

 

 

 

Доайенът на пиринската песен – Роза Цветкова

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Роза Цветкова е родена на 21 юни 1931 г. в китното селце Хотово, между градовете Мелник и Сандански. Тя е най-малкото от децата на семейство, в което песента е на голяма почит. Първоначално пее в къщи и на седенки заедно с майка си – Иванка Цветкова, която е била и нейната първа учителка.

За първи път пее пред много хора в прогимназията – на ученически лагер в Попина лъка. След това учи в гимназията в Сандански, където се изявява с красивия си глас и в друг жанр – изпълнява главната роля в оперетата „Аршин – Малалан“.
Още ученичка в 11 клас се явява на прослушване пред Филип Кутев, Светослав Обретенов, Елена Стойн и Райна Кацарова.
rozacvetkova
Така, през 1951 г. Роза Цветкова става една от първите участнички в основаването на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев”, където остава повече от 35 години. Вдъхновен от изящния й глас, Филип Кутев създава едни от най-красивите песни за хор – „Айде, слънце зайде”, „Кажи, кажи, Ангьо”, „Залюбих си едно либе”, „Видо, Видо, бяла Видо”.
През 1953 г. Роза Цветкова прави първите си записи в БНР. Регистрирани са над 50 солови песни, а обработките са на Коста Колев, Христо Тодоров, Георги Минчев, Божидар Абрашев, Николай Кауфман и други.
Сред най-известните й песни са: „Сестра брата кани на вечера”, „Зайди, зайди, ясно сонце”, „Лозо Лозано”, „Айде, пушка пукна”, „Панаир ми се сбираше” и много други. А любопитното е, че самата тя ги е събирала от селищата Пирин, Беласица, Огражден, Горешево.
Интересно е да се знае, че една от най-популярните и обичани песни – „Зайди, зайди, ясно сонце” е изпята за първи път именно от Роза Цветкова. Песента е донесена и записана за фонотеката на БНР през 1972 година, съпроводът е на Оркестъра за народна музика на БНР. Оттогава и до днес „Зайди, зайди, ясно сонце” остава неотменима част от българската звукова памет.
Освен като солова изпълнителка, Роза Цветкова участва успешно и в различни камерни състави – триа, квартети, секстети и други концертиращи групи. Заедно с Янка Младенова и Стоянка Лалова създават трио „Фида”, с което печелят златен медал от Московския младежки фестивал през 1957 г.
Носителка е на орден „Кирил и Методий” – II степен, както и на юбилеен медал „25 години народна власт”. Има издадени три дългосвирещи плочи от „Балкантон”.
През месец август 2016 г., на 85 години Роза Цветкова ни напусна. Сигурна съм обаче, че тя няма да бъде забравена, защото гласът ѝ, творчеството ѝ, са наистина прекрасни, и музиката ѝ ще продължава да звучи в ефира на Българското национално радио.
Магдалена Стоянова, Редакция „Народна музика“ БНР
www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg

Оркестърът за народна музика на БНР открива новия концертен сезон на 13 октомври 2016г.

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Най-колоритният от съставите на Българското национално радио – Оркестърът за народна музика ще открие творческия си сезон на 13 октомври 2016 г.

bnr

Виртуозните музиканти с диригент Димитър Христов ще изпълнят в Първо студио на БНР от 19 часа знакови за оркестъра инструментални пиеси. Солисти ще са народни певци от Шоплука, Добруджа, Родопите и Странджа, направили своите звукозаписи с оркестъра през миналия сезон – Валерия Момчилова, Даниела Кремов и Даниел Спасов, Рафаел Боболев и Костадин Михайлов.
На концерта ще бъде почетена и 80-годишнината от създаването на Бистришката четворка, която е в основата на създаването на Оркестъра за народна музика на БНР. Във фоайето на БНР ще бъде подредена и експозиция на архиви за групата от Бистрица, предоставени от читалището в едноименното село.

Билети за събитието може да закупите на Рекламно-информационния център в двора на БНР до началото на концерта, както и онлайн в мрежите на Eventim и Ticketsbg
www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg

.

 

Нов фолклорен диск от музикална компания „Гега ню“ – „Музикалните инструменти в България. Кавал“

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Музикална компания „Гега ню“ ни зарадва с нов компактдиск от богатата си фолклорна колекция, който представя един от най-обичаните български  народни инструменти – кавала.

kaval-cd

Българският музикален фолклор е самобитно, уникално явление в световната музикална култура. С този компактдиск МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ – кавал, добавяме още един инструмент към колекцията ни с български фолклорни инструменти. Досега представихме тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106) и гъдулка (GD 374) .
Кавалът е част от многовековната фолклорна традиция в България и е сред любимите инструменти, особено в Тракия и Добруджа. От тези два региона са и най-изкусните кавалджии-виртуози. Среща се и в други области, като едноставните кавали са предпочитани например в част от Западна България, а в Югозападните Родопи – „чифт кавали“ – по два в една кавалница. Триставните кавали са по-разпространените и с повече технически възможности. С еднаква лекота могат да се изпълняват и бавни, богато орнаментирани мелодии и бързи хороводни мелодии, изискващи голямо майсторство и техника.
Кавалът заема особено място и в един интересен дял от българската инструментална народна музика – буколическата (от гр. boukolikos – пастирска). Чрез определени мелодии овчарят води многочисленото си стадо: „На разсъмване“, „Водена свирня“ (за водене на стадото), „Изгубеното стадо“ и т.н.
Днес кавалът участва в оркестри, където има водеща функция, а талантливи музиканти постигат неподозирани технически възможности и разширяват неговите жанрови граници.
www.geganew.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg

 

Заповядайте на събора „Сандански пее, заиграва – Пирина залюлява“ на 21-23 октомври 2016г. в град Сандански

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Заповядайте на 21-23 октомври 2016г. в най-слънчевия български град – Сандански!

Нека заедно сътворим магията, нека заедно изковем незабравими спомени и емоции, които да ни водят тук за всяко следващо издание!

sandlogo
Заповядайте – ще ви очакваме!
Летен театър – град Сандански

Организатор на събитието е Танцова формация „Македонска хубост” с любезната подкрепа на Община Сандански
sandanski


За повече информация и записване за участие:
zaigrasandanski@gmail.com

www.horo.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg

 

 

 

11-ти Международен фестивал на народното творчество „Кукурузени усмивки“ – Селановци – 14, 15 октомври 2016г.

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

На 14 и 15 октомври 2016г по традиция ще се проведе 11ти Международен фолклорен фестивал „Кукурузени усмивки“. От 2011г същият придоби международен характер с участието на танцови състави от Украйна, Румъния, Молдова и Сърбия.
Фестивалът се доказа като празник на младостта, танца, песента и красотата във фолклора на различните общности и кътчета от нашата Родина и извън нея. Селановчани и гости на селото могат да се насладят на разнообразието от оживелите в танца автентични и осъвременени фолклорни носии, ритъма и вихъра на завладяващата енергия на българското хоро, както и да се запознаят с фолклора на други народи, или просто да се наслаждават на движението и танца, независимо от възрастта.
kuk4

С всяка изминала година фестивала се разраства и за него участие заявяват все повече колективи и изпълнители. От седем години Фестивалът е включен в Националния културен календар.

Фестивал „Кукурузени усмивки“ е една от малкото възможности да предостави сцена и на самодейните формации от района на Северозападна България, които нямат финансова възможност да представят себе си на голяма сцена. И всичко това по впечатляващ начин – с усмивка. Освен „Кукурузени усмивки“, селановският събор предлага различни мероприятия, които гостите могат да посетят по време на панаирните дни.

Богатството и многообразието на културния живот и бит на всяко кътче по света дава възможност да се съхрани като неповторима идентичност през вековете.

www.opoznai.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg

 

 

17-ти народен събор на ваяшки певци и свирачи в местността „Гермето“, с.Голица, област Варна

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

На 6.08.2016г. в местността „Гермето“, край село Голица , община Долни чифлик, област Варна се проведе 17-тият народен събор на ваяшки и други народни певци и инструменталисти. В първата събота на месец август ваяци от цялата страна и техните потомци от чужбина се събират на традиционния народен събор в местността Гермето край с. Голица, В събора ежегодно участват български и чуждестранни изпълнители на народни инструменти (кавал, гайда, тамбура, гъдулка), както и български и чуждестранни народни певци, изпълняващи необработен, автентичен фолклор от ваяшката и други етнографски групи в България.
vaiaci

Целта на събора е да проучва, съхранява и популяризира автентичния фолклор от ваяшката и други етнографски групи, както и да допринесе за откриването на млади таланти, да осъществи приемственост между поколенията и да възроди интереса и любовта към българското народно творчество. Участниците в събора са разделени по възраст в групи и категории, а техните изпълнения ще бъдат оценявани от компетентно жури.
vaiaci 2

Ваяците са етнографска група, първоначално населяваща източните области на Стара планина, основно в селата Голица, Козичино (Еркеч) и Аспарухово (Ченге). Това са села с много стара история, датираща още от първите векове след основаването на Дунавска България. Самите ваяци имат себе си за преки потомци на Аспаруховите българи. Ваяците запазват автентичния си език и старите си традиции. Диалектът е един от най-старите и е запазен в значителна степен в почти всички села, като се използва и до днес.

www.opoznai.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg