Архив на категория: Фолклорни новини

Национален фестивал за народни хора „Тракийска броеница“ – Пазарджик – 26.11.2016г.

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Всяка година в последна събота на месец ноември в Пазарджик се провежда традиционния Национален фестивал за народни хора „Тракийска броеница“. Организатор на фестивала е танцова формация „ХОРЦЕ“ – Пазарджик.
broenica

Мотото на фестивала е „Нека заедно запазим българското – то си е наше!“. Фестивала има за цел популяризиране и съхраняване на автентичния български фолклор. VІІІ-ми Национален фестивал за народни хора „Тракийска броеница“ ще бъде открит на 26 ноември 2016г. Място на провеждане: Спортна зала „Васил Левски“ в Пазарджик.
broenica1
ПРОГРАМА 2016
08.15 часа – Регистриране на групите и теглене на жребий за ред на представяне в спортна зала „В. Левски“
09.00 часа – Откриване на фестивала и представяне на групите и ръководителите.
09.15 часа – Представяне на групите по реда на изтегления жребий.
– в почивките – групите танцуват заедно популярни хора под музикалния съпровод на оркестър за народна музика.
След представянето на последната група:
Надиграване на „Тракийска ръченица“
– докато журито заседава, групите танцуват заедно популярни хора под музикалния съпровод на оркестър за народна музика.
Награждаване.
Закриване на фестивала.

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми      e-mail:agurdev@abv.bg. Благодаря Ви!

Антон Гърдев

 

Теодосий Спасов представя албумите „Белези“ и „О’Майно хоро“

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Обединяващото начало в двата проекта е стилът – всички пиеси са върху народни теми, композирани или цитирани от прочутия музикант. На пръв поглед, Теодосий се завръща към първите си стъпки и своето творческо начало. Прави го с благодарност към хората, на които дължи пътя, вдъхновението и любовта в живота си. Но това завръщане съвсем ясно очертава и огромния скок, който се е състоял през годините в областта на фолклорното изкуство и неговото претворяване. А Теодосий безспорно е сред основните двигатели на тези процеси. Едва ли е необходимо да припомняме, че още с първите си студентски изяви виртуозният кавалджия впечатли публиката с новаторските си идеи, очерта посоките, които следва вече десетилетия. Албумът „Белези“ Теодосий записа заедно с ОНМ на БНР. Програмата, посветена на 80-годишнината на БНР, беше представена на концерт през 2014 г., но със заглавие „Златната ябълка“.

spassov-1

Това е внимание към народната музика и начина, по който бих искал да звучи днес. Това е и внимание към моите предци, а също – към майсторите на инструментите, с които свиря. В книжата към диска ще намерите техните биографии (на български и английски). Често забравяме, че държим в ръцете си техните рожби, а те се вълнуват, когато чуят как инструментите звучат под нашите пръсти, с нашия дух, мисъл и сърце. И трите инструмента, които използвам в албума, имат интересна история. Изпълнявам една бавна мелодия на уникален кавал, изработен от Иван Нешев. Той е от чимшир, с гривни от еленов рог, а това е рядкост днес. Друг кавал, направен от Слави Иванов, звучи в „Пчеларска ръченица”. Подарък ми е от сина на кавалджията Станил Паяков – един от пионерите, изградили сценичната ни фолклорна култура. Има много добри майстори, всеки влага своя дух, но аз някак се влюбих в инструментите, изработени от Жечко Маринов. Чувствам се много комфортно, когато свиря на тях, те са най-близки до мен. Повечето пиеси в „Белези“ изпълнявам с кавал на този майстор, направен от абанос. Получих материала от 90-годишен лютиер, който дори не пожела да си каже името. Научил, че имам концерт във Варна, той изпратил свой приятел с поръката да ми предаде една торба със заготовка за обой. От този подарък се получи прекрасен инструмент, явно духът на този неизвестен лютиер продължава да живее в него.

Загубих своите родители и осъзнах, че това, което съм написал, цялото ми отношение към фолклора, е свързано с тях. Осъзнах, че музиката ми е посветена преди всичо на тях, на съпругата и сина ми, на приятелите ми. Сетих се и за баба и дядо, за моите първи стъпки в народната музика, които направих в родното ми село Белица. Спомних си за първите вълнения в студиото на БНР в Пловдив, където записвах още като студент. С Националното радио е свързан всъщност целият ми професионален живот. И си казах, че това са белезите, останали по мен и запечатани в музика. Оттам дойде и заглавието.

Ако някой реши да си потанцува – сам или с приятели, у дома или в някой клуб, може да си пусне „О ‘ Майно хоро“ – така Теодосий Спасов представя албума, записан с неговия квинтет. Посвещението, отправено към съпругата и сина му, гласи: Танцът – свободата, която дължим на тялото си.

Албумът е записан по време на десетдневно турне из България, започнало в края на май и завършило в първата седмица на юни – продължава той. –  Идеята да запишем репертоара, който представяхме, е на Пейо Пеев, направихме го в Коматево (квартал на гр. Пловдив), в частното студио на Тодор Чорбов. Пейо е гъдуларят от моя фолкквинтет, в който са и Иван Георгиев – гайда , Генади Рашков – тъпан, Християн Цвятков – китара. Те са асове на своите инструменти, майстори, дават ми много енергия и приятни изживявания по време на свирене. Между концертите в Стара Загора и Пловдив имахме свободно време, а Коматево е наблизо. За около три дни записахме албума в много хубава атмосфера. Бяхме в много добра форма, винаги по турнета се влиза във форма. Албумът се казва „О’майно хоро”, което на пловдивски звучи с конкретно значение. Там хората се обръщат един към друг с „О, майна, как си, какво правиш.“ Колкото до снимката на обложката, аз импровизирах на тема комат хляб (заради Коматево). Така стигнах до идеята да се снимаме с „циганска баница“. Всички от моето поколение, които са играли до здрачаване през ваканциите, знаят какво е това. Огладнели, притичвахме до дома и там нашите баби набързо ни приготвяха комат хляб с олио или зехтин, сол и червен пипер. Тази “циганска баница” ни даваше енергия да продължим с нашите игри. С играта е свързана и музиката в албума. Пиесите са с много импровизации на всички инструменти – както сме ги изсвирили, така съм ги оставил, не съм съкращавал нищо. За да обясним заглавието на албума и едноименното хоро, трябва да се впуснем в дълги обяснения, които включват „пловдивски реалии“, местни закачки, както и смешни обяснения за характерното обръщение между жителите на града…

Интересна трактовка можете да чуете в интервюто с Теодосий Спасов, където той говори и за играта на думи. Защото „О’Майно хоро”, хем е за пловдивчани и преживяванията на Теодосий, хем е омайно като чудотворните билки по нашите земи.

Албена Безовска
www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми      e-mail:agurdev@abv.bg. Благодаря Ви!

Антон Гърдев

 



 

 

 

Национален фолклорен фестивал „Нашенско хоро“ – гр. Самоков – 12.11.2016г.

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

На 12 ноември ще се проведе третият Национален фолклорен фестивал „Нашенско хоро“-гр.Самоков. Организатори са Школа за народни танци SunDance, подкрепяни от Община Самоков. Както обикновено мястото на провеждане ще е зала „Арена Самоков, а участие могат да вземат всички школи и клубове за любители, изучаващи български народни танци и хора. Целта на фестивала е да поддържа и обединява всички, занимаващи се с разпространението и запазването на българския танцов фолклор.

samokov

Тазгодишното издание 2016г. ще се отличи с нов втори етап – „Общо хоро“. От всеки клуб (предварително избрани) излизат на сцената по двама участници, които трябва да изпълнят „Чичово хоро“ хванати на общо хоро с останалите танцьори. Редът на хващане е спрямо редът на подаване на заявките за участие
samokov1

Танцува се докато журито не оцени изпълненията на всяка двойка. Целта на вторият етап от събитието е да покаже майсторството при танцуване с танцьори, с които не сте се хващали до сега. Музиката за танците ще бъде осигурена от организатора, като ще бъде съобразена с изпълнителите.Входът за всички зрители и придружители е безплатен.
  www.fest-bg.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми      e-mail:agurdev@abv.bg. Благодаря Ви!

Антон Гърдев

 

Регионален фолклорен фестивал „Разказвачи“ Перник – 01.11.2016г.

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

В навечерието на деня на будителите – 1 ноември ще се проведе Регионалния фолклорен фестивал „Разказвачи“. Празникът на фолклорното слово ще е в пернишкото народно читалище „Миньор“. Фестивалът има конкурсен характер и изпълненията се оценяват от професионално жури.
razkazvachi

Разказвачите представят словесното творчество и неговот разнообразие. Могат да участват различни любителски формации при читалища, училища и младежки домове.
Целта на този проект е да се създадат нови социални контакти и приятелства, не само в рамките на една и съща възрастова група, а между всички участници.

razkazvachi1

Младото поколение има нужда да бъде провокирано да издирва и опазва народното словесно творчество като залог за местната ни и социална идентичност.
Финансово съдействие за фестивала оказват Министерство на културата и Община Перник.

     www.opoznai.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми      e-mail:agurdev@abv.bg. Благодаря Ви!

Антон Гърдев

 

 

Коста Колев – Единствено и само българска звучност

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Коста Колев още приживе е наричан епоха, явление, легенда в жанра на авторската музика в народен стил. Тази година отбелязваме 95 години от рождението на именития ни композитор и диригент. Както сам признава, творчеството му е посветено …единствено и само на българската звучност. Забележително е звукозаписното му наследство във фонда на БНР. Повече от 4 000 са регистрираните записи на песни, инструментални мелодии, хора, сюити, музикално танцови творби, реализирани от майстора на фолклорната обработка, и под диригентския му жест.
104_kosta_kolev

Интересът към фолклора у младия музикант е събуден още в детските му години в родното село Кортен, Сливенско, благодарение на заниманията по акордеон. След завършване на Музикалната академия в София постъпва в Националното радио през 1949г., за да остане свързан с него цял живот. Първоначално работи с Угърчинската група, а по-късно поема ръководството на Ансамбъла за народни песни, на който посвещава повече от 30 години. Негова е изключителната заслуга да превърне оркестъра в най-добрия фолклорен състав у нас. Взискателен и като диригент, и като композитор, той осигурява огромен по обем репертоар. Коста Колев е задълбочен познавач на традиционните инструменти.
kolev-hristova

Това му помага да балансира разноликите им тембри в блестяща оркестрова звучност. Колегите му с удоволствие свирят неговите композиции – винаги съобразени с удобни регистри, щрихи, пръстовка, за да зазвучат с целия си блясък. Той е предпочитан автор за соловите аранжименти на народни певци и инструменталисти, които приемали като признание за таланта им, ако той да създаде за тях обработка или авторска пиеса. Музиката му става изключително популярна и за радио-аудиторията.
kolev1

При авторската си намеса като композитор Коста Колев винаги е спазвал чистота на стила, диалекта, съобразявал се е със спецификата на фолклорните образци. Той е сред първите, които умело смесват звука на традиционни и класически инструменти. Неговото творчество е основополагащо за музикалното обучение по фолклор в специализирани училища и университети. Мнозина дължат първите си стъпки в композирането, благодарение на неговия опит. Разказва неговата съпруга, народната певица Мария Лешкова.

Чест е да бъдеш негов партньор и в живота, и в работата. Ние прекарахме много хубави години заедно. Бог беше благосклонен да му дари дълъг живот, много неща да преживеем заедно. Той не беше лесен за разгадаване, не се разкриваше лесно. Когато идва в София след войната, неговите близки са смятали, че да се занимава с музика е празна работа, въпреки че започва от дете да свири на акордеон и сам се образова в музиката. Всъщност Парашкев Хаджиев го отказва от зъболекарството, за което го пращат да учи. Най-важното, което научих, е да черпя идеи от автентичния материал. Това правеше и той. Скоро открих бележки, писани под една партитура – „единствено и само българска звучност“. Когато го срещнах бях само на 23 години. Бях завършила вече Музикалната академия в Пловдив, но той ме съветваше – за начина, по който да подбирам репертоара или това, което правя с песента да има висока художествена стойност. Да не напомня на никоя друга. Работил е в журито на всички събори, надпявания и пр. И се е връщал с много събран материал от всички фолклорни области. Приживе имаше признанието на колеги и публика, надяваше се младите хора да почерпят от неговия опит. Имаше много предложения да преподава, обаче казваше: „Нямам време, мен ме влече творческата работа. Който иска да идва, да слуша, да ме пита“. Преглеждал е разбира се партитури на колеги, които са искали съвета му. Много работеше за радиото, както и за всички състави, обърнали се към него. Ако отиваше да записва в радио Стара Загора например, използваше местни музиканти, които носят стила на Тракия. Мотивираше музикантите да записват, амбицираше ги, провокираше ги. В момента дигитализирам най-важните неща от неговото творчество, но по-голямата ми грижа е да предоставя на младите хора архивния материал от съборите – неизвестни песни. Работя върху такъв сборник с народни песни от цяла България, който мисля ще свърши добра работа на младите изпълнители.
Илка Димитрова, БНР
www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми      e-mail:agurdev@abv.bg. Благодаря Ви!

Антон Гърдев

 

Първите солисти на ансамбъл „Филип Кутев”: 80 години от рождението на тракийския певец Груйчо Дочев

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Държавният ансамбъл за народни песни и танци отбелязва 65 години (1951). Инициативата за неговото създаване е на дългогодишния главен художествен ръководител, диригент и композитор – Филип Кутев. В първите години трите звена на ансамбъла (хор, оркестър и танцов състав) се попълват от талантливи изпълнители с богат репертоар, носители на традиционна музикална и танцова култура. Техният подбор се осъществява на различни нива и етапи чрез регионални и национални „прегледи”, където се открояват самобитни певци и свирачи, достойни да продължат развитието си към едно непознато професионално изкуство.
dochev

Едва навършил 16-годишна възраст тракиецът Груйчо Дочев (1936–2014) от Харманли преминава през всички етапи на сценичната практика и застава сред първите солисти на новосформирания професионален състав. Музикалната дарба наследява в семейството от ранна възраст. Най-много песни учи от баба Вела и дядо Теньо, често канени гости на големите сватби в Харманлийско. Груйчо стои с часове до музикантите, слуша в захлас и усвоява песните. През 1952 г. след участие в конкурс за млади изпълнители в родния град, певецът печели първа награда с право да се представи на регионалния преглед на художествената самодейност в Хасково. Наградата там му дава възможност да участва в националния „преглед-конкурс” за певци и инстурменталисти в София (7 и 8 февруари 1953 г.). На сцената в зала „България” впечатление на специалистите правят стилните певици Димитрина Делчева от Огняново, Софийско, Руска Началничка от Дяково, Дупнишко, Янка Узунова от Тополовград, странджанката Комня Стоянова, Елена Запрянова от Асеновград, Надка Караджова от Пазарджишко; инструменталистите Никола Ганчев от Пловдивския край, гайдарят Шахпас Салиев от Карнобат, гъдуларят Янко Петров от Старозагорско и др. „Най-типичен като народен певец беше Груйчо Дочев от Харманли”, изтъква в статия председателят на журито Филип Кутев.
dochev-1

„След първия конкурс в зала „България” не ме пуснаха да се върна в Харманли. От 1 април 1953 г., весела дата, 33 години останах в ансамбъла”
, споделя Груйчо Дочев. На конкурса е поканен от композитора Коста Колев да направи първите записи в Радио София. „Бях само на 16, когато записах първите три песни в радиото: „Вила се гора”, „Дено мъри” и „Баю на Гана думаше”, спомня си певецът. Като солист на ансамбълa той добива широка популярност, неговите тракийски песни често звучат по радиото. Активната концертна дейност и задграничните турнета помагат за артистичното му развитие. Интересен момент предопределя изпълнителската работа и не след дълго е назначен като танцьор в танцовия състав на държавния ансамбъл. В интервю пред в. „Фолклорен хоризонт” Груйчо Дочев разказва: „След една обща репетиция в залата на ансамбъла, по време на почивката с танцьора Никола Рачев от Казанлък, се хванахме да ми покаже как се играе „трополи” на тракийските танци. Казах: „Дай казанлъшкото хоро” и бързо го научих, защото съм ги гледал по концерти. След това още няколко стъпки научих. Филип Кутев видя случайно и ме попита: „Искаш ли да станеш танцьор?”. Веднага се съгласих. „От утре си на разположение на хореографката Маргарита Дикова”, каза той и така постъпих в танцовия състав. Станах певец и танцьор”.
Изявите с ансамбъла се множат. Понякога се налага след танцово изпълнение да запее песен. Участва в камерните постановки „Кукли”, „Левенти”, „Заешката” и като солист в музикално-танцовите картини „Тракийска сватба”, „Събор в Софийско” и др., но не оставя песента. В програмите на ансамбъла често пее индивидуално с оркестъра или с кавалджиите Драган Карапчански и Никола Ганчев. Множат се и записите в Радио София. Голяма част от тях „Балкантон” издава на грамофонни плочи с обработки на Коста Колев, Красимир Кюркчийски, Христо Тодоров, Емил Колев, Михаил Йорданов, Иван Кирев, Петко Радев и др. Най-популярни са песните „Кине ле, мъри хубава”, „Стойне бяло, Стойне”, „Ой Петре, Петре”, „Две Ради”, „Рано ранила Грозданка”, „Белила Злата дарове” и др.
Груйчо Дочев е лауреат на IX световен младежки фестивал (1968), носител на орден „Кирил и Методий” втора степен за принос в българската култура. Повече от 10 години продължително боледуване откъсва тракийския певец от медийни изяви. В последното си интервю през 2013 г. завършва с думите: „От както съм се разболял не съм проговорил никъде. Песента е винаги в мен ама не върви, няма как…”. Почина на 16 януари 2014 г. в София. За многобройните почитатели на българската народна музика Груйчо Дочев остава един признат майстор на тракийската песен.
Мирослав Василев, БНР
                     www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg

 

90 г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НЕЗАБРАВИМАТА ПЕВИЦА РАДКА КУШЛЕВА

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Известната българска народна певица Радка Манолова Кушлева е родена на 12 юли 1926 г. в с. Широка лъка, Смолянско.
В Държавен архив – Смолян се съхранява Семеен фонд Сестри Кушлеви, малка част от снимките в него, споделяме днес.

kushleva

През 40-те години на миналия век, семейството на Радка Кушлева се премества в Скопие (дн. Македония) където се обявява конкурс за народни изпълнители, който  Радка.печели. След това учи в Средното професионално училище в Устово (1944-1945).Солистка  е в самодейния хор към читалището в Устово.Член и основател със съпруга си на театрална група към читалището (1945-1948). През 1949 г. участва и е лауреат на Световния младежки фестивал, проведен в Будапеща.
kushleva2

През 1950 г., Радка Кушлева, прави записи на 70 родопски народни песни със съпровод на Коста Колев, Угърчинската група, Тракийска тройка, оркестъра на Иван Кавалджиев и други. През 1952 г. е създаден смесения ансамбъл към Окръжен народен съвет – Пловдив. Радка Кушлева и съпругът й , Асен Попчев, са едни от първите основатели на състава.
През 1954 г. Радка и сестрите й Мария, Стефка и Анка сформират вокален квартет. От този момент до смъртта й, Радка Кушлева е постоянен сътрудник на Главна дирекция “Българска музика”. Самостоятелно и заедно със сестрите си изнасят множество концерти в страната и чужбина (Полша, Чехия, Белгия, Албания, Унгария, Франция).
Наградена  е с множество отличия и награди за творческата си дейност.
Дъщерите й продължават  нейното дело за съхраняване и популяризиране на българската народна песен.

kushleva3

Държавен архив Смолян

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg

 

 

 

Доайенът на пиринската песен – Роза Цветкова

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Роза Цветкова е родена на 21 юни 1931 г. в китното селце Хотово, между градовете Мелник и Сандански. Тя е най-малкото от децата на семейство, в което песента е на голяма почит. Първоначално пее в къщи и на седенки заедно с майка си – Иванка Цветкова, която е била и нейната първа учителка.

За първи път пее пред много хора в прогимназията – на ученически лагер в Попина лъка. След това учи в гимназията в Сандански, където се изявява с красивия си глас и в друг жанр – изпълнява главната роля в оперетата „Аршин – Малалан“.
Още ученичка в 11 клас се явява на прослушване пред Филип Кутев, Светослав Обретенов, Елена Стойн и Райна Кацарова.
rozacvetkova
Така, през 1951 г. Роза Цветкова става една от първите участнички в основаването на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев”, където остава повече от 35 години. Вдъхновен от изящния й глас, Филип Кутев създава едни от най-красивите песни за хор – „Айде, слънце зайде”, „Кажи, кажи, Ангьо”, „Залюбих си едно либе”, „Видо, Видо, бяла Видо”.
През 1953 г. Роза Цветкова прави първите си записи в БНР. Регистрирани са над 50 солови песни, а обработките са на Коста Колев, Христо Тодоров, Георги Минчев, Божидар Абрашев, Николай Кауфман и други.
Сред най-известните й песни са: „Сестра брата кани на вечера”, „Зайди, зайди, ясно сонце”, „Лозо Лозано”, „Айде, пушка пукна”, „Панаир ми се сбираше” и много други. А любопитното е, че самата тя ги е събирала от селищата Пирин, Беласица, Огражден, Горешево.
Интересно е да се знае, че една от най-популярните и обичани песни – „Зайди, зайди, ясно сонце” е изпята за първи път именно от Роза Цветкова. Песента е донесена и записана за фонотеката на БНР през 1972 година, съпроводът е на Оркестъра за народна музика на БНР. Оттогава и до днес „Зайди, зайди, ясно сонце” остава неотменима част от българската звукова памет.
Освен като солова изпълнителка, Роза Цветкова участва успешно и в различни камерни състави – триа, квартети, секстети и други концертиращи групи. Заедно с Янка Младенова и Стоянка Лалова създават трио „Фида”, с което печелят златен медал от Московския младежки фестивал през 1957 г.
Носителка е на орден „Кирил и Методий” – II степен, както и на юбилеен медал „25 години народна власт”. Има издадени три дългосвирещи плочи от „Балкантон”.
През месец август 2016 г., на 85 години Роза Цветкова ни напусна. Сигурна съм обаче, че тя няма да бъде забравена, защото гласът ѝ, творчеството ѝ, са наистина прекрасни, и музиката ѝ ще продължава да звучи в ефира на Българското национално радио.
Магдалена Стоянова, Редакция „Народна музика“ БНР
www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg

Оркестърът за народна музика на БНР открива новия концертен сезон на 13 октомври 2016г.

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

noviniДа запазим уникалния български фолклор!

Най-колоритният от съставите на Българското национално радио – Оркестърът за народна музика ще открие творческия си сезон на 13 октомври 2016 г.

bnr

Виртуозните музиканти с диригент Димитър Христов ще изпълнят в Първо студио на БНР от 19 часа знакови за оркестъра инструментални пиеси. Солисти ще са народни певци от Шоплука, Добруджа, Родопите и Странджа, направили своите звукозаписи с оркестъра през миналия сезон – Валерия Момчилова, Даниела Кремов и Даниел Спасов, Рафаел Боболев и Костадин Михайлов.
На концерта ще бъде почетена и 80-годишнината от създаването на Бистришката четворка, която е в основата на създаването на Оркестъра за народна музика на БНР. Във фоайето на БНР ще бъде подредена и експозиция на архиви за групата от Бистрица, предоставени от читалището в едноименното село.

Билети за събитието може да закупите на Рекламно-информационния център в двора на БНР до началото на концерта, както и онлайн в мрежите на Eventim и Ticketsbg
www.bnr.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg

.