Архив на категория: Фолклорни новини

Заповядайте на втория Национален фолклорен фестивал“Да тропнем на море“ – град Свети Влас 27-28 май 2016!

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

noviniДа запазим уникалния български фолклор!
На 27 и 28 май 2016 година в Амфитеатъра на град Свети Влас ще се проведе Втория национален фолклорен фестивал „Да тропнем на море“.
na more

Организатори на фестивала са Марияна Трифонова и Васил Василев, а основни спонсори Диневи Груп. Във фестивала могат да вземат участие групи, школи и клубове, занимаващи се с фолклор непрофесионално. Облеклото припредставянето е по желание на участниците, като автентични носии не се препоръчват, за да са еднакви критериите и условията при оценка за всички кандидати. Ръководителите на групите не вземат участие в конкурсната част от програмата, както и професионални танцьори.
Представянето на всяка група ще е с продължителност до 8 минути, като в тях се включват две хора и една хореографска разработка. Участниците имат право сами да изберат хората, които желаят да представят. Хореографската разработка да е с продължителност 3 минути и разработена върху копаница.
Музикалния съпровод може да е на диск, флашка или на друго преносимо устройство. За повече информация и въпроси, пишете  на e-mail: da.tropnem.na.more@abv.bg
www.horo.bg

Втори фолклорен танцов фестивал „Хоро край Пирина“ град Сандански – 18-19 юни 2016

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

noviniДа запазим уникалния български фолклор!
MagicArt company и фолклорни танцови школи „Македонци“ със съдействието на община Сандански,организират втори фолклорен танцов фестивал за деца и любители „Хоро край Пирина“. Събитието ще се проведе на 18 и 19 юни в град Сандански.
pirina
Участие могат да вземат всички любителски клубове,школи и групи изучаващи български народни танци и хора. Повече информация на посочения уеб сайт: www.horokraipirina.com

Шести Национален фолклорен фестивал“Фолклорен извор“ село Царевец, община Свищов – 04 – 07 август 2016

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

novini

За шеста поредна година село Царевец ще отвори широко врати, за да посрещне всички почитатели на българския фолклор. Предстои Шести Национален фолклорен фестивал „Фолклорен извор“, който ще се проведе от 04 до 07 август 2016 година.

folkizvor

Подготовката за фестивала вече започна. Всички желаещи да участват могат да се запишат като използват посочените телефони и емейл адреси в официалния сайт на фестивала или попълнят електронната форма. Официалния срок за записване е от 01 април до 30 май. Желателно е да не оставяте записването за последния момент тъй като програмата се запълва бързо, след което е невъзможно да ви включим. Условията за участие и регламента на фестивала са обстойно написани и изложени в сайта.

За шести път организаторите обещават изрядна организация, достойна конкуренция и справедливо жури. Очакват ни нови изненади, концерти и специални гости. Всички големи награди ще бъдат връчени на заключителна церемония, която се превърна в най-вълнуващия и очакван момент за участници и публика.

www.folklorenizvor.com

Редакция „Народна музика“ на програма „Христо Ботев“ раздаде на гала концерт призовете в класацията „Надпяване“

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

novini

На 5 април в Първо студио на БНР се състоя Петата юбилейна церемония по награждаване на победителите от класацията „Надпяване“. С колоритен концерт редакция „Народна музика“ на програма „Христо Ботев“ зарадва гостите в студиото и верните си слушатели пред радиоприемниците.

bnrc1
На сцената на Първо студио се изявиха любими изпълнители от различни фолклорни жанрове, а победителите в дванадесет месечната музикална надпревара получиха красиви статуетки и грамоти в знак на уважение и признание на тяхното творчество.
bnrc2

Юлия Гатдерова
www.bnr.bg

 

Нови записи на добруджанската народна певица Галина Дурмушлийска

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

novini

Популярната и обичана изпълнителка на добруджански песни Галина Дурмушлийска е изключително приятен събеседник. Освен талантлива певица с ярък тембър и характерен изпълнителски стил, тя е позната като сладкодумен разказвач. С вълнение говори за песните, за живота, за мечтите, знае историята на всяка своя песен.

durmushliiska

След последните музикални проекти с акордеониста Ангел Чакъров и оркестър „Бисери” от Добрич, Галя Дурмушлийска представи нови записи в предаванията за българска народна музика на програма „Христо Ботев” и регионалните радиостанции. Повече от седем години тя живее в Котел и гостоприемно посреща гости във възрожденска къща от ХIХ век. Постепенно започнах да чувствам и разбирам местната котленска музика, да усещам песните, които ние в Добруджа си пеем като наши добруджански”, споделя Галина. „Разбиране за това, че те първо са родени в Котел, и после са дошли при нас, придобили са друга форма, защото всеки творец влага неговото разбиране, неговото умение да пее и да разказва. Откривайки тези неща, започнах да работя в тази посока – котленските песни, пренесени в Добруджа, известни на публиката с добруджанския си вид.

Мирослав Василев, БНР

Нов диск на народната певица Елена Граматикова от музикална компания „Гега ню“

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+
Share on Google+

novini

Музикална компания „Гега ню“ зарадва почитателите на народната музика с още един фолклорен бисер – компакт диск на любимата народна певица от Тракия Елена Граматикова.

gramatikova

Тракийската фолклорна област е дала на България много изтъкнати певци и свирачи. Чрез тях тракийският вокален и инструментален стил достигна до всяко кътче на страната ни и навлезе в съвременните прояви на народното и авторско творчество. Елена Граматикова (1939 – 2005) е една от многобройните звезди на Тракия, прославила родния си край не само в България, но и по света. Наследила песните си от роднини и близки, певицата е пяла по сцените на България, Франция, Германия, Австрия, Русия и още много други страни. Нейни изпълнения (над 120) са записани в Българското национално радио, Радио Стара Загора, Радио Пловдив, Радио Варна, както и в Радио “Солей“ – Франция (1984 г.). Безброй са концертите, в които е участвала като дългогодишна солистка на Тракийския ансамбъл за народни песни и танци – гр. Ямбол. 36 години от творческата й кариера преминават там. Необходимостта да усеща живата традиция я свързва с един от най-популярните сватбарски оркестри – “Канарите“ и 15 години Елена Граматикова радва почитателите си в техния най-щастлив ден. И както някога по-опитните предавали на по-младите своите умения и опит, така и певицата посвещава години на педагогическата работа с талантливи деца от музикалните училища в Котел, Широка лъка и Музикалната академия в Пловдив.
За заслугите си тя получава различни награди, златни медали и държавни отличия. Но поетът Марко Недялков като че ли най-точно предава мнението на нейните почитатели: “…Времето е оценило таланта на Елена, може би един ден името й ще се превърне в легенда, защото тя е олицетворение на хубавата, вечната народна песен.“

Да подкрепим кампанията „Дряновските баби“!

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+
Share on Google+

noviniДа помислим за децата си, за искрицата българско, което ще запазим и им предадем !

Сдружение „Български ритми“ набира средства в подкрепа на кампания „Дряновски Баби“ инициатор, на която е Елена Стойчева в партньорство с Фабрика за Идеи. Целта на проекта е да се направи звукозапис и се съхранят уникалните родопски песни от село Дряново.

Drianovski-babi

Дарение може да направите на сайта на проекта
(url: http://tinyurl.com/z6dr4kl). Там ще намерите видео репортаж за певиците от Дряново, за това малкото обезлюдяващо се село в Родопите, за това как ще бъде направен звукозаписа и какво ще получите, ако подкрепите проекта.

Повече информация може да получите от Елена Стойчева на адрес: kitka@chello.at за кампания „Дряновски Баби“.
                                                       www.horo.bg

Ансамбъл „Тракия“ празнува 40 години от създаването си с грандиозен концерт на Античния театър в Пловдив

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+
Share on Google+

noviniАнсамбъл „Тракия“ отпразнува своя 40-ти юбилей с вълнуващ концерт на Античния театър. Над 4000 бяха зрителите, които станаха свидетели на емоционалните изпълнения на превърналия се в културна емблема за град Пловдив ансамбъл.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Ансамбълът е основан през 1974 година в Пловдив. Ембелематични за състава са имената на професор Кирил Дженев, професор Николай Стойков и Стефан Мутафчиев, които са инициатори за неговото създаване.През годините „Тракия“ се налага като водещ ансамбъл, обединяващ в себе си архаичното и модерното, с новаторско и вълнуващо сценично изкуство и с уникална за годините си идея за синкретичност на изпълненията – единствено тук танцьорите са едновременно и певци и инструменталисти.

Творчеството на двамата невероятни музиканти Дженев и Мутафчиев издига ансамбъл „Тракия“ до големи висоти – хоровите обработки на Стефан Мутафчиев  и Хора на ансамбъла са номинирани за наградата „Грамми“ , достигат до трето място в музикалната класация на списание „Билборд“ и са включени  в дисковете на швейцарския музиковед Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“.

След девет години Роженският събор отново възкръсва

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

noviniЕдва ли има българин, който , докосвайки се до Родопа планина, да не се влюби в магичната й природа и гостоприемните й домакини. Родопската народна музика прослави България по целия свят и се радва на голяма обич от млади и стари. След близо деветгодишно прекъсване съборът на връх Рожен възкръсва отново, за да ни направи съпричастни към магията на Родопа и нейните певци.

rozhenski

От стари времена на роженските поляни са почитани стари черковища, свързани с християнски светци, чиито празници са в рамките на два месеца – юли и август. През 1898 г. отец Ангел Инджов, свещеник в с. Соколовци, пръв дава идея за общ събор по тези земи, като призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на Св. Пантелеймон – 27 юли. Рожен се превръща в място, където веднъж в годината близки, роднини и приятели могат да споделят болка и радост. Неусетно поколенията превръщат тези сбирки в традиция, организирайки родови и дружески срещи на родопчани – не само населяващи околността, но и изселени във вътрешността на страната.
Изминават 63 години и през август 1961 се провежда събор-надпяване в рамките на три дни. Ражда се емблемата на Родопа планина – самобитният гайдарски оркестър “100 каба-гайди” с ръководител Апостол Кисьов.
Макар че през годините Роженският събор търси своята социална значимост чрез различни национални събори на туристи, автомобилисти и т.н., той не губи същността си – да бъде средище и сцена за родопския фолклор. Това доказват многото самодейци и нарастващата публика в следващите издания. През 1993 г. съборът е обявен като Национален – поканени са да участват изпълнители от цялата страна за да се покаже богатото фолклорно наследство на България. Проведен е за последно през 2006 година. Осем години Рожен запазва мълчание, по поляните не се виждат въодушевени хора, приласкани от фолклора.subora-na-Rogen

Със своята 100-годишна история Роженският събор е пазител на традициите и носи духа на българщината. Наследство, в което намираме идентичността си като нация.
Ние, Сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“ и Община Смолян, имаме амбициите и възможностите да го възстановим, като утвърждаваме и развиваме равностойно стопанския и етнокултурен аспект на събитието, отстоявайки автентичността на родопския бит и фолклор. Така ще акцентираме върху съзвучието на традиция и съвремие, история и настояще, наследство и перспективи в животновъдството, което е традиционен поминък и е в основата на народната култура, фолклора, занаятите и съответните дялове от българската икономика. Това е път към утвърждаването на тези ценности, усвояването им от младото поколение и пренасянето им в бъдещето на нацията.

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg

 

novini

Нов компактдиск на музикална къща „Гега Ню“ Музикалните инструменти в България. Гъдулка Колекцията МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ продължава. Досега представихме тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299) и гайда (GD 106). Обогатяваме я с един древен инструмент – гъдулка, който е променил съществено музикалното развитие на Европа.

До възникването на нейния предшественик, първият в света струнно-лъков инструмент Морин хур или гусла, народите на древен Китай, Египет, Индия, Елада, Рим и т.н. не са познавали подобен инструмент, въпреки богатството и разнообразието в музикалната им култура. Епохалното откритие, което правят прабългарите – да се произвежда звук чрез триене на лък върху струна, а за извличане на различни по височина тонове – чрез поставяне на пръстите върху нея, т.е. чрез съответното скъсяване и удължаване – променя съществено музикалното развитие на Европа, Азия и Северна Африка.

В Азия и Африка възникват (със закъснение от няколко века) подобни инструменти, а през 711 г. при завземането на Пиринейския полуостров маврите пренасят редица музикални инструменти, между които е и гуслата и западноевропейските народи създават по нейно подобие струнно-лъковия инструмент фидел.

Така се полага началото на великата 1000-годишна еволюция на струнно-лъковите инструменти или т.нар. цигулков период.
В българската музикална практика гуслата е заменена по-късно от гъдулката. Устройството й е примитивно и в различните фолклорни области гъдулката се различава по размер, по формата на резонатора, по брой струни (от 3-4 до 14), по настройването (според традициите на съответния регион).

Но и досега тя е любим инструмент в по-голямата част от страната. Най-добрата гъдуларска изпълнителска школа се намира в Тракия, а в Добруджа е известна копaнката – малка гъдулка с три струни, с по-висока звучност.

И днес гъдулковото свирене се развива и усъвършенства, като всеки един от големите майстори-гъдулари внася свои промени: в позиции, пръстова техника, начин на поставяне на пръстите върху струните и т.н. – нещо, в което ще се убедите от записите в тази програма.

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg