Архив на категория: Фолклорни новини

След девет години Роженският събор отново възкръсва

noviniЕдва ли има българин, който , докосвайки се до Родопа планина, да не се влюби в магичната й природа и гостоприемните й домакини. Родопската народна музика прослави България по целия свят и се радва на голяма обич от млади и стари. След близо деветгодишно прекъсване съборът на връх Рожен възкръсва отново, за да ни направи съпричастни към магията на Родопа и нейните певци.

rozhenski

От стари времена на роженските поляни са почитани стари черковища, свързани с християнски светци, чиито празници са в рамките на два месеца – юли и август. През 1898 г. отец Ангел Инджов, свещеник в с. Соколовци, пръв дава идея за общ събор по тези земи, като призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на Св. Пантелеймон – 27 юли. Рожен се превръща в място, където веднъж в годината близки, роднини и приятели могат да споделят болка и радост. Неусетно поколенията превръщат тези сбирки в традиция, организирайки родови и дружески срещи на родопчани – не само населяващи околността, но и изселени във вътрешността на страната.
Изминават 63 години и през август 1961 се провежда събор-надпяване в рамките на три дни. Ражда се емблемата на Родопа планина – самобитният гайдарски оркестър “100 каба-гайди” с ръководител Апостол Кисьов.
Макар че през годините Роженският събор търси своята социална значимост чрез различни национални събори на туристи, автомобилисти и т.н., той не губи същността си – да бъде средище и сцена за родопския фолклор. Това доказват многото самодейци и нарастващата публика в следващите издания. През 1993 г. съборът е обявен като Национален – поканени са да участват изпълнители от цялата страна за да се покаже богатото фолклорно наследство на България. Проведен е за последно през 2006 година. Осем години Рожен запазва мълчание, по поляните не се виждат въодушевени хора, приласкани от фолклора.subora-na-Rogen

Със своята 100-годишна история Роженският събор е пазител на традициите и носи духа на българщината. Наследство, в което намираме идентичността си като нация.
Ние, Сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“ и Община Смолян, имаме амбициите и възможностите да го възстановим, като утвърждаваме и развиваме равностойно стопанския и етнокултурен аспект на събитието, отстоявайки автентичността на родопския бит и фолклор. Така ще акцентираме върху съзвучието на традиция и съвремие, история и настояще, наследство и перспективи в животновъдството, което е традиционен поминък и е в основата на народната култура, фолклора, занаятите и съответните дялове от българската икономика. Това е път към утвърждаването на тези ценности, усвояването им от младото поколение и пренасянето им в бъдещето на нацията.

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg

 

novini

Нов компактдиск на музикална къща „Гега Ню“ Музикалните инструменти в България. Гъдулка Колекцията МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ продължава. Досега представихме тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299) и гайда (GD 106). Обогатяваме я с един древен инструмент – гъдулка, който е променил съществено музикалното развитие на Европа.

До възникването на нейния предшественик, първият в света струнно-лъков инструмент Морин хур или гусла, народите на древен Китай, Египет, Индия, Елада, Рим и т.н. не са познавали подобен инструмент, въпреки богатството и разнообразието в музикалната им култура. Епохалното откритие, което правят прабългарите – да се произвежда звук чрез триене на лък върху струна, а за извличане на различни по височина тонове – чрез поставяне на пръстите върху нея, т.е. чрез съответното скъсяване и удължаване – променя съществено музикалното развитие на Европа, Азия и Северна Африка.

В Азия и Африка възникват (със закъснение от няколко века) подобни инструменти, а през 711 г. при завземането на Пиринейския полуостров маврите пренасят редица музикални инструменти, между които е и гуслата и западноевропейските народи създават по нейно подобие струнно-лъковия инструмент фидел.

Така се полага началото на великата 1000-годишна еволюция на струнно-лъковите инструменти или т.нар. цигулков период.
В българската музикална практика гуслата е заменена по-късно от гъдулката. Устройството й е примитивно и в различните фолклорни области гъдулката се различава по размер, по формата на резонатора, по брой струни (от 3-4 до 14), по настройването (според традициите на съответния регион).

Но и досега тя е любим инструмент в по-голямата част от страната. Най-добрата гъдуларска изпълнителска школа се намира в Тракия, а в Добруджа е известна копaнката – малка гъдулка с три струни, с по-висока звучност.

И днес гъдулковото свирене се развива и усъвършенства, като всеки един от големите майстори-гъдулари внася свои промени: в позиции, пръстова техника, начин на поставяне на пръстите върху струните и т.н. – нещо, в което ще се убедите от записите в тази програма.

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА


Антон Гърдев

agurdev@abv.bg