Архив на категория: Акценти

Съдът на ЕС обяви за невалидна директивата за следене в интернет

Задължението на доставчиците да пазят информация за интернет активността на потребителите нарушава основни права, реши институцията

Базираният в Люксембург Съд на Европейския съюз прие за невалидна европейската директива за запазване на трафични данни на гражданите, която задължава интернет доставчиците да пазят информация за виртуалната активност на потребители до две години с цел да послужат при евентуално разследване на тежки престъпления. Това съобщиха във вторник от пресслужбата на институцията. Според съда текстовете на директивата са твърде всеобхватни и позволяват сериозна намеса в личния живот на гражданите от страна на службите, което пък противоречи на Хартата за основните права и по-точно на правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни.

Възможност за злоупотреби

Според решението на съда съхранението на трафичните данни позволява на разследващите органи безпроблемно да установят всякакви подробности за комуникацията на даден потребител в мрежата, както и да изследват детайлно навиците и кръга от приятели на дадено лице във виртуалното пространство. „Съдът преценява, че с налагането на задължението за запазване на тези данни и с разрешаването на достъпа до тях на компетентните национални органи директивата се намесва по особено тежък начин в упражняването на основните права на личен живот и на защита на личните данни. Освен това запазването и впоследствие използването на данните се извършва, без да бъде информиран потребителят, което може да породи чувството, че личният им живот е обект на постоянно наблюдение“, информират от пресслужбата на Съда на ЕС.

Магистратите приемат, че директивата „отговаря действително на цел от общ интерес, а именно противодействието на тежката престъпност“, но преценява, че законодателят на Съюза е престъпил принципа на пропорционалност. Основният аргумент е, че „широкообхватната и особено сериозна намеса на тази директива в разглежданите основни права не е съпътствана с достатъчно гаранции, че тази намеса ще се ограничава действително до строго необходимото“. Сред множеството други аргументи на съда е и този, че няма разписани обективни критерии, които да гарантират, че разследващите органи във всяка страна членка няма да имат възможност да злоупотребяват с данните.

Казусите

Решението на Съдът на ЕС идва след запитвания от Върховния съд на Ирландия и Конституционния съд на Австрия. В ирландския случай става дума за дело между местната Digital Rights и властите във връзка със законосъобразността на националните мерки за запазване на данни, свързани с електронните съобщения. Конституционният съд в Австрия пък е бил сезиран по въпроса от правителството на провинция Каринтия и от общо над 11 хил. граждани, които искат отмяна на местното законодателство, регламентиращо следенето в интернет.

Подобни решения на Съда на ЕС не решават директно национални спорове, във връзка с които са направени, но националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда на ЕС.Това решение обвързва по същия начин и останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.

В България директивата бе транспонирана в Закона за електронните съобщения през 2010 г. и задължава доставчиците да пазят данните до 1 година. Данни от Софийския районен съд, публикувани от в. „Сега“ през февруари месец т.г., показаха, че МВР и ДАНС правят все повече искания до за получаване на справки от трафични данни от интернет и телефони – 8345 искания за 2013 г. при 6918 през 2011 г. /Капитал/

Срамни факти за оградата

Шест месеца всички говорят за нея – оградата по границата на България с Турция. Но ограда още няма. А и не се знае дали въобще ще има. Въпреки това обаче тя успя да се превърне в идеален символ на българската държавност.

Твърди се, че от заплануваните 33 километра са готови едва 400 метра. Колкото и да са обаче, и да я има, и да я няма, тази ограда вече успя да се превърне в идеален символ на българската държавност.

Тук проблемите са като по правило проспани. Или дълго време загърбвани, с надеждата някак си да се разминат от само себе си. Докато накрая не ни се стоварят на главата като природно бедствие. А в настъпващата след това олелия обикновено „на пожар” се взимат прибързани и най-малкото спорни решения.

„Инженерно съоръжение възпрепятстващ тип“

Не е нужно да се разполага с каквито и да било „разузнавателни данни”, за да се прогнозира месеци и даже години по-рано, че България ще се окаже на пътя на бежански поток. Когато в края на лятото това стана факт, се оказа, че държавата пак е неподготвена. Тогава в паниката се роди идеята за ограда по границата с Турция. На специфичния армейско-бюрократичен жаргон: „инженерно съоръжение възпрепятстващ тип“.

Идеята, първо, е спорна от морална, хуманна и международноправна гледна точка. На фона на милионите бежанци в съседни страни, плачът заради няколко хиляди души определено е малко срамен. Идеята за оградата е и доста перверзна. Държавата има задължение (и твърди, че го спазва) да закриля хора, бягащи от конфликти, в които са загубили всичко освен живота си. Те от своя страна имат право да поискат и получат от нея такава закрила. Но няма къде и как да го направят, понеже ако се явят на граничния пункт, ще ги изгонят, а ако го заобиколят, ще се сблъскат с оградата. Затова и тази идея беше разкритикувана от Европейската комисия, ООН и други организации като неотговаряща на цивилизационните принципи и стандарти.

Идеята е доста съмнителна и от чисто практическа гледна точка. Оградата ще покрива малка част от границата, а и няма да разполага дори и с най-простата сигнална система. Най-много да насочи бягащите към по-опасни (включително за живота им) пътища – например по море, и да ги направи още по-зависими от каналджиите, чиито услуги пък със сигурност ще поскъпнат. Да не говорим, че условията за живот в „европейска” България може и да се окажат непреодолим „възпрепятстващ” фактор. Всъщност, ако оградата беше наистина толкова важна и нужна, досега да я бяха направили. Но не са.“Усвояване“ на обществени средства

Необходими или не, неща като оградата очевидно преследват и други цели, освен обявените. Защото се плащат с обществени средства. Начините за „усвояване“ на такива средства в рамките на закона са неизброими. Правилата като че ли се правят, за да се заобикалят, което най-добре се доказва от Закона за обществените поръчки, кой знае колко пъти пренаписван и преправян. Оградата е перфектен пример за тази традиция.

Тя най-напред бе подведена под любимите на знайни и незнайни управленци текстове от споменатия закон, които им дават възможност да избегнат конкурсната процедура и да възлагат поръчки по свое усмотрение при „възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия“.

После напълно в духа на традицията „изненадващо“ и „необяснимо“ цената на оградата набъбна от шест на близо десет милиона лева, а възложителят се опита да засекрети имената на печелившите изпълнители. Никой не се изненада, когато се оказа, че (сигурно случайно) сред тях е и лидерът на една от управляващите партии на местно равнище, както и фирма с огромни просрочени данъчни задължения към държавата и наложено обезпечение върху имуществото.

Които и каквито обаче да са победителите, едно е сигурно: че начинът, по който те биват определяни, е доста смущаващ – не просто без конкурс, а дори „без обявление”, на база „маркетингово проучване на пазара за потенциални изпълнители“. „Проучването“ обаче е продължило само един ден, актуалните пазарни цени на нужните материали изобщо не са били проверени, а изпълнителите трябва да са били не „потенциални”, а предварително известни, след като ценови оферти са поискани само от тях, но не и от конкурентите им. Ако въобще е имало такива. На всичко отгоре се оказа, че около десетпроцентовата им печалба е била включена веднъж при формирането на крайните „цени на производител”, след което е била начислена и втори път в крайния договор.

„Нямаме касателство по този въпрос“

По всичко личи, че задължително условие за „успеха” на подобни процедури е съпътстващият ги институционален хаос, който в края на краищата прави отговорността за тях неоткриваема.В случая са замесени две министерства. Когато избухна скандалът с почти двойното оскъпяване на оградата, двамата министри се заеха лично да прехвърлят топката и да се разграничават, така че да не може да се разбере кой какво и кога е предлагал, проектирал, проучвал, избирал, оценявал и решавал. „Ние просто нямаме касателство по този въпрос”, каза един от тях. По познатата схема опозицията даде случая „на прокурор” и поиска парламентарна „анкетна комисия”. В края на краищата в цялата шумотевица ще се окаже, че никой няма „касателство”. Най-много някой по-дребен началник да отнесе служебно наказание. А през това време парите, естествено, ще бъдат усвоени.

Колкото до оградата, тя трябваше да стане готова ту за 40, ту за 60 дни. Щеше да е готова през февруари, после през ранната пролет, а след това в началото или в края на май. Всеки път, когато се очакваше строителството ѝ да е пред завършване, се оказваше, че даже още не е започнало. Нищо чудно всъщност: колкото и „неотложно” да е дадено нещо, в България то често става чак тогава, когато вече може и без него.

Така или иначе, оградата ще си остане идеален, „бодлив” символ на българската държавност. И няма да е нито най-скъпият, нито първият, нито последният. /DW/

Ще заобиколят ли България?

Анексията на Крим може да засегне пряко България. Твърди се, че има план за „пренареждане“ на газопровода Южен поток – тръбата ще минава през Крим и ще заобикаля България. Т. Ваксберг провери дали този сценарий е реален.

Анексията на Крим има поне една изчислима цена: 2 милиарда долара. Толкова пари би спестила руската държава, ако трасето на газопровода Южен поток мине по кримската суша, вместо изцяло по дъното на Черно море. Съобщението се появи едновременно в специализирания сайт neftegaz.ru и в медиите от холдинга на руския бизнесмен Михаил Прохоров. То беше подето от редица полски и чешки медии, от базирания в Брюксел сайт за европейски новини Europolitics, както и от руската секция на радио „Свобода“.

В съобщението се казва, че скъпият подводен участък на бъдещия газопровод би могъл да се съкрати, като трасето му премине частично през Кримския полуостров. Подобен ход би спестил на Русия 2 милиарда долара, свеждайки общата цена на проекта до 20 милиарда долара, твърдят медиите, но не се позовават на източник. Усилията на Дойче Веле да открие първоизточника на тази информация не се увенчаха с категоричен успех, ако не броим старите изчисления на самата Украйна. Още президентът Янукович беше предложил на Русия трасето на Южен поток да минава през украинския полуостров Крим. На среща с Путин през септември 2011 година Янукович беше казал, че ако се избере това трасе, подводната част ще „поевтинее пет пъти“. Преизчислението показва, че твърдението на Янукович съвпада със сега подмятаното число за поевтиняването на Южен поток.

Има ли Южен поток бъдеще?

Според икономиста Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, евентуална промяна на трасето би могла да доведе само до „известен спад в общата себестойност на проекта“. Този спад ще е от значение за Газпром, но не и за България, която има финансово участие единствено в строежа на тръбата на българска територия. Ганев добавя, че сама по себе си промяната на трасето би довела до дъпълнително забавяне на проекта – поради нуждата от проектиране на новия сухоземен участък.

Самият Газпром до този момент не е коментирал твърденията за възможна промяна на трасето. Единственият известен коментар е този на германската компания Wintershall, която е партньор на Газпром в този проект. Нейният представител Марио Мерен заяви пред РИА Новости, че засега няма причини да се променя трасето на Южен поток.В страните от ЕС темата за газопровода звучи по съвършено различен начин – там се коментира не това откъде ще мине тръбата, а дали изобщо скоро ще има такъв газопровод. „Към момента начинът, по който проектът е структуриран, противоречи на европейското право и трябва изцяло да бъде предоговорен, като преговорите вече ще се водят между Газпром и Еврокомисията, а не между Газпром и съответните национални министерства и оператори“, припомня Георги Ганев.

Нови приоритети

Повечето икономисти от ЕС са на мнение, че анексията на Крим води не до поевтиняване, а до поскъпване на проекти като Южен поток, тъй като кримската криза стана повод за ЕС да преразгледа приоритетите си по отношение на газовите връзки с Газпром.

„В момента проекти от типа на Южен поток видимо и бързо слизат надолу по важност, а нагоре се изкачват всички проекти за алтернативни източници и трасета на доставки“, казва Георги Ганев. Според него тази стратегия включва проекти като интерконекторите на България с Румъния и Гърция, реверсивната връзка с Турция и – което е особено важно, терминала за втечнен газ в Северно Егейско море. Ганев допуска, че вече може би се мисли и за разклонения на трасето на газопровода Набуко към териториите на България и Румъния. „От тази гледна точка анексията на Крим може да се окаже непреодолимо скъпа за Южен поток“, заключава Георги Ганев. /DW/

Една важна българо-германска годишнина

Преди 135 години между България и Германия се установяват дипломатически отношения. По този повод потърсихме мнението на трима събеседници, които от десетилетия са ангажирани с българо-германските отношения.

Гернот Ерлер, депутат в Бундестага и председател на Германо-българския форум, изтъква, че от гледна точка на Германия две неща са на този етап особено важни за двустранните отношения: „Доверието в регионалната политика за стабилиризане, водена от София, и надеждата, че скоро ще се прояви вътрешнополитическа воля за действие, която най-накрая да задвижи дълго отлаганите реформи, особено в съдебната система и по отношение на борбата срещу корупцията и организираната престъпност“.

Дългогодишният германски посланик в София Валтер Левалтер също припомня, че членството на България в ЕС налага определени стандарти във вътрешната политика. „За да бъдем добри съседи в рамките на ЕС, трябва взаимно да се поддържаме. Това изгражда доверие“, казва дипломатът.Възходи и падения

Гернот Ерлер посочва, че още от времето на Бисмарк двустранните отношения са изживявали както възходи, така и падения – с фази на взаимно разбирателство и периоди на отчуждение. В сферата на науката, образованието и културата обаче Германия и България открай време си сътрудничат последователно и успешно, казва Ерлер.

За историческите амплитуди в двустранните отношения говори и Валтер Левалтер: „През втората половина на XIX век, когато в борбата за свобода и независимост България намери своята форма на държавно управление, тя същевременно попадна в зоната на пресичащите се интереси на европейските сили. Нашите двустранни отношения тогава също бяха функция на създалото се напрежение. Германци и българи имаха много причини да изпитват братска близост едни към други, но тази близост имаше и своите сенчести страни, които особено драматично се проявиха във времето на националсоциализма“.

„Свързват ни общи ценности и цели“

Левалтер припомня и за отпечатъка, който сложи Студената война върху двустранните отношения. „Но след падането на Желязната завеса и най-вече след приема на България в ЕС, днес германци и българи могат невъзпрепятствано да изпитват братски чувства и да поддържат жив спомена за 135-те години двустранни отношения“, казва дипломатът. На същото мнение е и посланикът на България в Берлин Ради Найденов:“България и Германия имат днес отлични отношения не само в двустранен план, но и като партньори в Европейския съюз и НАТО. Свързват ни общи ценности и цели, общи политики и перспективи за развитие. Днес ни свързва дори онова, което ни е разделяло в отделни периоди от миналото“, казва Ради Найденов, но същевременно припомня, че между България и Германия все още има нерешени въпроси: България очаква германско „да“ за влизането в Шенген, германците са обезпокоени от притока на български и румънски мигранти, а напреженията около електроразпределителните дружества в България тревожат потенциалните външни инвеститори. Тези проблеми обаче не бива да се надценяват, смята Ради Найденов:

„Възможно е да има разлики във виждането и подхода при решаването на определени въпроси, но така е във всяка демократична страна. Тези различия, представяни понякога от политици и медии в популистки контекст, може и да създават краткотрайни ефекти върху обществените настроения, но в средносрочна и дългосрочна перспектива те са без значение. А въпросът за включването в Шенген и еврозоната е актуален, тъй като е важен елемент на европейската интеграция. Аз лично съм оптимист за присъединяването на България към тези структури.“

България в контекста на украинския конфликт

България и Германия са субекти и на европейската външна политика. Според Гернот Ерлер, който в момента заема много важната позиция на координатор на германското правителство за Русия, Средна Азия и страните от Източното партньорство, сегашните проблеми около Украйна са предизвикателство за всички еврочленки, в това число и за България: „Заедно трябва да стабилизраме Украйна, да покажем, че стоим рамо до рамо с източните държави-членки на ЕС и да склоним Русия към политически диалог. България, която в момента е почти изцяло зависима от енергийните ресурси на Русия, може да изиграе водеща роля в един бъдещ южен енергиен коридор. Страната би получила одобрение и подкрепа, ако реши да застане зад идеята за повече енергийна ефективност и употреба на възобновяеми енергийни източници“, казва Ерлер.Ради Найденов вярва, че всеки демократично мислещ човек е солидарен с украинците, които се стремят към демокрация, правова държава и гарантирани човешки права в една суверенна модернизираща се страна: „Аз лично се надявам събитията в Украйна да катализират процеса на засилване на единството в Европейския съюз“, казва посланикът.

И Валтер Левалтер е на мнение, че напрежението около Украйна допълнително укрепва убеждението в предимствата на европейската интеграция: „Времената, в които границите на Европа се чертаеха и изместваха, ни научиха, че границите не бива да са толкова важни, че тяхното постепенно премахване ще помогне на хората да се разделят със старото мислене“.
/DW/

Защо днес България нямаше да влезе в ЕС и НАТО

Накъде върви България? Този въпрос бе актуален преди 15 г., покрай югославската криза. Актуален е и днес, този път заради кримския конфликт, който върна България в изходна позиция: едни искат с Русия, други – със Запада.
/Коментар на Иван Бедров:
/

Точно преди 15 години кризата в Югославия беше в своя финален и най-остър стадий – след дългогодишни сблъсъци в рамките на бившата федерация, след разцвет на паравоенните групи и етническо прочистване, се стигна до бомбардировките на НАТО над Белград. Тогава БСП поведе антивоенните протести в София, червеният депутат Илия Баташки издигна черно знаме по време на гласуването за даване на въздушен коридор на Алианса, а лидерът на партията Георги Първанов застана пред плакат, на който беше изписано „НАТО вън!“.

Преди 15 години България все още беше много далеч от членство в Северноатлантическия пакт и още по-далеч от членство в Европейския съюз. А основната причина за това беше не толкова развоят на техническите преговори, колкото липсата на консенсус сред основните политически сили за посоката на развитие. Затова преобръщането на позицията на БСП от „НАТО вън!“ в подкрепа за присъединяването към военния алианс бе ключово събитие в процеса на интеграция. Защото нито един съюз не желае да приема държава, в която има сериозни политически противоречия по въпроса накъде да се върви. Днес този консенсус все по-често изглежда пропукан и все по-често се поставя отново въпросът „Накъде вървим?“.

„Честито на славяните!“

Допреди няколко години бе немислимо депутат от управляващата партия неприкрито да изпада във възторг от най-агресивното действие спрямо Запада от години насам. Лидерът на националното движение „Русофили“ и издател на партийния вестник „Дума“ Николай Малинов използва студиото на националната телевизия, за да каже: „Бих желал да честитя на всички православни славяни в света победата в Третата кримска война. И да напомня, че след Кримската идват Балканите по южния път. Смятам, че можем да се поздравим поне русофилите на тази маса“.Не е толкова важно колко точно са кримските войни и кога точно наследниците на БКП са се превърнали в изразители на православието. Важно е как представител на управляващата партия заема позиция, противоположна на тази, изказана от премиера и от министъра на външните работи. Докато Орешарски и Вигенин заявяват ясно в Брюксел, че не признават референдума в Крим и че действията на Русия са според тях „окупация“, подкрепящите ги депутати в София почти са се подредили да посрещат съветските войски.

Ако Николай Малинов беше сам в тази позиция, това изобщо нямаше да бъде тема. Само че преобладаващите русофилски настроения в БСП принудиха ръководството на партията да бламира собствения си външен министър и да приеме позиция по кризата в Крим, която да се хареса или поне да не подразни Кремъл. Вигенин бе разпънат в серия от публични изказвания, а в предизборните програми на БСП „евроатлантическата ориентация“ все повече се превръща в мъртъв текст. Посещението на депутата Страхил Ангелов в Сирия и подкрепата му за режима на Асад е само брошка върху завършения ретро тоалет на столетницата.

„KLETA MAJKA BALGARIQ“

Този ироничен израз става все по-популярен в социалните мрежи като реакция срещу надигащите се ксенофобски изказвания, според които България винаги е жертва на световен заговор, западните инвеститори са колонизатори, а руснаците са единствените, които искрено ни обичат. При това в случая не става дума за изолирани мнения на анонимни форумци. Част от политиците се усетиха, чо това все пак са живи избиратели и активно се насочиха към тях. Волен Сидеров и „Атака“ са най-успешният засега проект, който разчита именно на това. Новият политик Николай Бареков декларира, че партията му „България без цензура“ е проевропейска, но и той избягва директния отговор на въпроса дали признава референдума в Крим. В интервю за руска информационна агенция Бареков дори открито предложи „България да стане врата на Русия към ЕС“.Значителното руско присъствие в българската икономика вероятно улеснява още повече обезпечаването на подобни политически проекти. Притисната от по-леви или по-десни популисти, БСП се оказа принудена да си спомни времената, когато нейни лидери предлагаха България да стане 16-а република в рамките на СССР.

Така 15 години след кулминацията на югославската криза, българската политическа сцена изглежда в изходна позиция: едни искат с Москва, други – с Брюксел. Разговорът като че ли започва отначало, а сигурни са само две неща – че България все пак е член на НАТО и ЕС, но че ако днес страната ни отново кандидатстваше за прием, резултатът може би нямаше да е положителен. /DW/

Путин и Обама обсъдиха Украйна

Договориха се за нова среща на първите си дипломати

Руският президент Владимир Путин и президентът на САЩ Барак Обама са обсъдили в телефонен разговор руско-украинския конфликт. Телефонният разговор е бил иницииран от Путин, който е позвънил на Обама за пръв път, след като на Русия бяха наложени санкции заради анексирането на Крим. Референдумът, на който с голямо мнозинство жителите на Крим избраха автономната република да излезе от състава на Украйна и се присъедини към Руската федерация, не бе признат от САЩ и западните им съюзници, отбелязва АФП.

Путин и Обама са обсъдили ситуацията и възможностите за мирно уреждане на конфликта. Путин е предложил възможни стъпки, които международната общност да разгледа с цел
стабилизация на обстановката съобщи пресслужбата на Кремъл. Обама, от своя страна, е подчертал, че САЩ са за мирно урегулиране на ситуацията в Украйна.

В разговора, продължил според Ройтерс един час, Обама е казал на Путин Русия да даде “конкретен писмен отговор” на американските предложения за излизане от кризата по дипломатически път. Агенцията припомня, че Вашингтон търси руската подкрепа за своята идея в Крим да бъдат пратени международни наблюдатели, които да гарантират, че правата на руснаците там се зачитат, като същевременно руските войски се завърнат в базите си.

АП допълва, че в разговора Обама, който в петък бе на посещения в Саудитска Арабия, е приканил Путин да изтегли руските войски от границата с Украйна.

Според ИТАР-ТАСС Владимир Путин е привлякъл вниманието на събеседника си към “продължаващите безчинства на екстремистите” в Украйна, които “безнаказано извършват актове на сплашване по отношение на мирни граждани, властови структури и органи на реда в различни региони и в Киев”. Освен това е изтъкнал пред Обама, че Приднестровието е изложено на “фактическа блокада”, което води до “съществено усложнение на условията на живот на жителите на региона, пречи на придвижването им, на нормалната търговия и икономическата дейност”.

Двамата президенти са се договорили в близко време външните министри на Русия и САЩ Сергей Лавров и Джон Кери да се срещнат, за да обсъдят следващите стъпки по разрешаване на конфликта.

Русия няма никакво намерение да пресича границите на Украйна, заяви министърът на външните работи Сергей Лавров в интервю за програмата “Вести в суботу”.

„Искаме само работата да бъде колективна, безчинствата, които западните страни се опитват да заметат под килима, и опитите им да представят ситуацията в благи тонове, да бъдат прекратени, тоест и те да осъзнаят своята отговорност”, заяви още Лавров.

Той припомни изявление на украинския и.д. министър на вътрешните работи Арсен Аваков, че последните действия на украинското ръководство са насочени към разоръжаване на всички, които разполагат с незаконно оръжие, сиреч престъпници.

„Ако това е резултат от работата на нашите западни партньори, то, повтарям, ние сме доволни от случващото се и сме готови да продължим заедно с тях да търсим съвместни препоръки за украинците, насочени към прекратяване на всяка незаконна дейност и начало на дълбок конституционен процес”, добави Лавров. /Монитор/

Още повече безобразия?

Колкото по-кротко реагират ЕС и САЩ на Русия, толкова по-смело българските управници ще нарушават правилата в собствената си страна. Двете тенденции са тясно свързани, твърди Татяна Ваксберг. Ето аргументите ѝ:

Българските власти виждат в момента следното: щом светът не е в състояние да намери противоотрова дори за такава безспорна агресия, каквато представляват действията на Русия спрямо Украйна, значи далеч по-дребните вътрешнополитически безобразия в една маргинална България съвсем няма кого да впечатлят.

За страна, която от поне десет години се лута между полукриминализация и пълна криминализация на политическото, случаят с анексията на Крим не би трябвало да се свежда единствено до вековния провинциален въпрос за русофилията и русофобията. Защото мека реакция на НАТО и ЕС срещу Русия означава директно повече криминализация вътре в България.

Кратко описание на държавата България

Да припомним за каква държава става дума. Преди всичко за страна-членка на ЕС и на НАТО, която измерва мястото си в демократичния свят чрез степента, в която усвоява еврофондове. В тази държава не просто няма работеща система за правосъдие, а се предполага, че тази система укрива престъпници, вместо да ги преследва. Медийната свобода намалява, но се покачва свободата за неонацизма. Намалява качеството на образованието и здравеопазването, но се увеличава бедността. Унищожава се природа, но се опазват корумпирани чиновници. Бандити с петдесет висящи дела се наричат бизнесмени, а успешните купувачи на гласове – политици.

Жителите на такава страна би следвало да се боят предимно от две неща: от собствената си апатия и от липсата на външен натиск върху страната им. И ако доскоро можехме да кажем, че обществото само си е виновно, понеже мълчи, днес това обвинение вече не е валидно. Днес проблемът вече е друг – а именно, че хората, които от година и повече протестират срещу мафиотизацията, бедността на обществото и лумпенизирането на политиката, вероятно няма да намерят адекватна подкрепа извън страната си. Не и при тези международни институции, които се затрудняват да реагират решително дори и при такава греда в окото, каквато е анексията на Крим.“Да не ядосваме Кремъл!“

Впрочем, реакцията на САЩ и ЕС спрямо Русия не е проблем на 2014 година, а на цялото изтекло десетилетие. В него Кремъл беше разглеждан като полезен партньор, който не бива да бъде прекомерно ядосван. В началото на новия век Вашингтон обяви Русия за свой съюзник в борбата срещу тероризма, пренебрегвайки както войната в Чечения, така и нарастващите опасения, че възродените служби за сигурност по-скоро създават ново поколение тероризъм, вместо да се борят срещу него. Приблизително по същото време големи и важни държави от Западна и Централна Европа започнаха прогресивно да изпадат в енергийна зависимост от Кремъл. Цената на тази зависимост излезе твърде висока – Путин си остана партньор на демократичния свят дори и след радиоактивното убийство в центъра на Лондон, посегателствата срещу журналисти в Русия, национализирането на частни медии, криминализирането на хомосексуалността и сталинския тип показни процеси срещу физици, химици, бизнесмени, певци…

Ерозията

Във всичките тези години българските власти стояха на почтително разстояние от проблемите между Русия и ЕС, но провеждаха собствена ерозираща политика вътре в страната. През последното десетилетие на карта бе поставено почти всяко завоевание на демокрацията: от свободата да избираш политическите си представители по съвест до свободата на инициативата или словото. Без да говорим за прогресивното деградиране на политика като личност, което стана факт с идването на ГЕРБ на власт през 2009 година.ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака”, които управляват заедно и поотделно в последните десетина години, вече са намерили начин да се справят с отрицателните доклади на Брюксел за напредъка на България: при негативен доклад тези политически сили просто обявяват, че докладът е положителен. Благодарят за високата оценка, както и за справедливата критика по някои въпроси. Този подход обикновено води до възмущение сред ограничен кръг наблюдатели. А Брюксел? Как реагира той? Има ли механизъм за по-остър натиск върху загърбваща правилата страна-членка? И ако няма – защо? Все въпроси, на които досега не винаги сме знаели отговора. Покрай случая „Крим“ обаче ще ни се наложи да го открием. /DW/

Цветан Василев е финансирал първата покупка на медии от майката на Пеевски

Вестниците на Ирена Кръстева „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“, които Делян Пеевски нарича „моите медии“, са купени с кредит от Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, съобщи „Биволъ“, като се позова на проверка на Софийска градска прокуратура (СГП), поискана по реда на Закона за достъп до информация от Народното събрание.

Този факт е съобщаван в разследване на „Капитал“ още през 2010 година. Тогава медиата припомня и разговор на журналист с Василев от началото на 2009г., в който той казва, че „вестниците са много сериозен проект, който си е мой проект и го реализирам чрез Ирена. В смисъл – аз работя и в други сфери така: някой който движи текущата работа, аз участвам във финансирането.“ През годините Василев е потвърждавал и други интереси в медиите като консултант за ТВ7 или идеята за нейното партньорство със CNN, но през последната почти година след събитията и протестите срещу Пеевски, той се опитва да се разграничи.

В средата на февруари от КТБ, чийто мажоритарен собственик в Василев изпратиха писмо дори до Европейската комисия по повод на публикация във вестник „Сега“, в което заявяваха, че твърдението, че банкерът е „кредитор“ на Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, е грешно.

Проверката, предоставена на „Биволъ“ е направена през 2009 г. по инициатива на депутата Митко Димитров („Атака“), а първоначално информацията за проверката е била отказана от прокуратурата. От документите се вижда, че кредитът от КТБ е взет през юли 2007 г., а през ноември 2007 г. е изплатен след продажба на акциите на „Монитор“ ООД и „Пресмаркет“ ООД в капитала на „Обединени български вестници“ АД.

В този период Цветан Василев и Ирен Кръстева са в борда на „Обединени български вестници“ АД, създадена за приватизацията на ИПК Родина, пише „Биволъ“, който отбелязва, че има данни за кредитиране от КТБ на свързани лица в нарушение на закона, които обаче ДАНС и СГП не са изследвали.

Прокурор Ангел Илиев, който е подписал постановлението за липса на данни за престъпление, подаде оставка през март миналата година като апелативен прокурор на София, след като беше изслушан във Висшия съдебен съвет заради дисциплинарното производство срещу него. Той за кратко оглавяваше важната апелативна прокуратура, след като се беше появил в надпреварата за поста изненадващо и спечели със солидното мнозинство от 18 гласа „за“.

От КТБ твърдяха в писмото пред Брюксел, че печатни и електронни медии водят целенасочена и злонамерена кампания срещу банката и  Василев, а председателят на управителния съвет на КТБ се свързва необосновано икономически и юридически с Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, като му се приписва и финансиране на медии.Формално „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“ принадлежат на Ирена Кръстева, но нейният син, който стана за кратко и председател на ДАНС, говори за тях като за „моите медии“.

Проверката е била направена от ДАНС през 2009 г. От постановлението на Илиев става ясно, че той е проверил и стара преписка, образувана по сигнал на Славчо Кънчев, председател на Асоциацията за борба с корупцията в България за неясни банкови обезпечения по сделката за вестниците. Тази преписка е била прекратена след проверка и липса на данни за престъпления в началото на януари 2008г. и приложена към проверката през 2009г.

Славчо Кънчев е баща на Делян Пеевски, но от негови интервюта преди години стана ясно, че те не са в добри отношения и той дори се разграничи от сина си. /Дневник/