Архив на категория: Акценти

Банковият проблем на България

Дали членството в Европейския банков съюз може да реши проблема на България с някои от банките ѝ? Едва ли, но упражнението си струва, коментират за Дойче Веле икономистът Гарабед Минасян и финансистът Илиян Василев./DW/

В началото на седмицата стана ясно, че България иска да стане част от Европейския банков съюз, чиято цел е да подобри банковия надзор и да създаде рамка за единен отговор на финансови кризи. Проектът за общ банков надзор предвижда ЕЦБ да следи изкъсо трите най-големи банки във всяка една от членуващите страни. От което следва, че българското членство в Европейския банков съюз не би имало като последица упражняването на строг надзор върху делата и документите на всички български банки. Докато има лиценз, банката на Цветан Василев ще продължава да е извън списъка на надзираваните банки, тъй като се води четвъртата по-големина в страната.

Илиян Василев

Кой да напише домашното на БНБ?

„Българският банков надзор не бива да е по-лош от надзора на ЕЦБ”, казва в тази връзка финансистът Илиян Василев и добавя: „Това, че някои хора в БНБ не са си вършили работата, означава, че те трябва да бъдат сменени и надзорът да започне да работи. Не виждам с какво европейският надзор може да помогне на БНБ при положение, че качеството на българските институции се определя от качеството на българските експерти и техния професионален морал. Всичко останало е бягство от темата“, посочва Василев.

Според него, единствен позитив от членството на България в Европейския банков съюз е опцията за подновяване на занемарените усилия за присъединяване към еврозоната. „Какъвто и външен надзор да имаме, ако ние вътре не си вършим работата, българските институции никога няма да се превърнат в гаранти и регулатори на финансите и банковата система. Подхвърляните в пожарен порядък решения да поканим някого отвън да ни свърши работата говорят не за системни усилия, а за политически фойерверк“, коментира финансистът.

„Някой трябва да ни бие през пръстите“

Професор Гарабед Минасян, бивш надзорник в БНБ, твърди на свой ред, че съвсем доскоро в българските финансови среди е битувало убеждението за „самодостатъчността на националния банков и финансов надзор”, който си знаел работата и можел без помощ отвън да надзирава банките. „Твърдеше се, че ако европейски надзорници дойдат на проверка в България, те по-скоро ще объркат нещата, отколкото да ги оправят. Сега, когато ножът опря до кокала, търсим някого отвън, който да поеме отговорността, а ние да гледаме отстрани“, казва проф. Минасян, но същевременно отбелязва, че евентуалното присъединяване на България към Европейския банков съюз е стъпка в правилната посока: „Някой трябва да ни бие през пръстите, когато вършим поразии“, обобщава икономистът.

Гарабед Минасян

И двамата експерти са против подкрепяния от БНБ закон за пълно компенсиране на вложителите в КТБ. „Депозитите на стойност над 100 000 евро трябва да се отчитат като инвестиция, защото вложителите на големи суми в КТБ са очаквали инвестиционен доход от осезаемо по-високите лихви в банката на Цветан Василев. Но както знаем, всяка инвестиция носи риск. Инвеститорът може да загуби капиталовложението си, без някой да приема това за нередно“, казва професор Минасян. В битието на КТБ той съзира характерните белези на разцвета и сгромолясването на класическата финансова пирамида. Сходни заключения провокират и обнародваните данни за огромните кредити, отпускани от КТБ на свързани с Цветан Василев лица и фирми, на които впоследствие са били отпускани нови кредити за покриване на старите заеми.

КТБ се срина заради „Южен поток“?

Според финансиста Илиян Василев, няма нищо случайно в това, че проблемите около КТБ лъснаха точно в момента, когато започнаха плащанията по проекта „Южен поток”. „Вероятно това е катализирало някакви дремещи процеси и е събудило желанието на определени групировки да участват в преразпределението. Всички знаем, че КТБ има ключова роля в тези разплащания. Твърде възможно е именно неудовлетворените да са предизвикали първоначалните атаки срещу сриналата се впоследствие банка“, посочва Илиян Василев.

Широко затворени очи

Как гуверньорът на БНБ Иван Искров винаги се оказваше удобният банкер за всяка власт

„КТБ не е фалирала банка. Хората трябва да бъдат спокойни за своите депозити. Стига сме създавали страхове!“ Датата е 20 юни. Гласът на видимо смутения управител на БНБ Иван Искров, който за първи път от години се появява на живо по БНТ, се извива нагоре и достига почти до фалцет.

Няколко часа по-рано ръководството на БНБ спешно е взело решение да постави под „специален надзор“ четвъртата по големина банка в България, която е декларирала, че вече не може да обслужва своите плащания поради масирано теглене на депозити. Седмица по-късно упражнението пред камерите се повтаря, но този път Искров изчита суха декларация срещу разпространителите на зловредни слухове по адрес на ПИБ – третата по големина банка в България.

Събитията около проблемните банки в България се развиха с главоломна скорост през последните три седмици. Неубедителната реакция на централната банка по време на атаката срещу КТБ, както и подкрепата на Искров и ключовите хора около него за решението да се затворят всички банки след паниката около ПИБ фокусираха вниманието върху гуверньора на БНБ. На практика обаче те са само финалният акорд на процес, който тече от години и за който многократно е предупреждавано (повече по темата – на стр. 8).

И именно Иван Искров и подопечният му „Банков надзор“ са институциите, които трябваше да видят проблема навреме и да намерят правилното решение.

В сегашната банкова драма за жалост централната банка не можеше да бъде решението, защото всъщност е част от проблема. И отговорността за това в голяма степен е на Искров – управителят на БНБ, който попадна в ръководството й от политиката, а преди това и от банковия сектор. И волно или неволно не успя да скъса напълно връзките, които му помогнаха да заеме този пост, а и да се противопостави на най-вредната част от задкулисието.

Искрено за Искров

За широката общественост юнските телевизионни изяви на Искров вероятно са били първият сблъсък „лице в лице“ с човека, който седи начело на централната банка. Той заема този пост вече втори пореден мандат и умело лавира между различните политически интереси, като реално е избиран от три различни правителства.

Може да се каже също така, че съдбата като че ли по-скоро е била благосклонна към него през тези близо 11 години. На практика случващите се в момента събития около КТБ и ПИБ са първото видимо сериозно изпитание за централния банкер, за неговия екип и най-вече за здравината на техните нерви.

Това от своя страна означава или че българската банкова система наистина е била много стабилна през последното десетилетие, или че Искров досега е бил голям късметлия, като замитаните под килима проблеми при надзора не са изскачали от другата страна.

Изненадващото образуване на досъдебно производство точно срещу подуправителя на БНБ и ръководител на „Банков надзор“ Цветан Гунев, за което изтече информация два дни преди затварянето на КТБ, обаче като че ли накланя везните в полза на последната теза.

Макар и по всичко да личи, че таймингът на акцията е част от планирана акция срещу КТБ, тя е базирана именно на факта, че БНБ системно си затваряше очите за лошите практики в част от банките с местни собственици. При всички положения върху плещите на Иван Искров падна нелеката задача да покаже недвусмислено, че турбуленциите около КТБ и ПИБ не са предвестник на криза в целия банков сектор.

Относително добрата новина е, че с годините Искров успя да изгради около себе си стабилен екип в централната банка, който би трябвало да е подготвен за събития като случващите се в момента. Погледнато в личностен план, може да се каже, че сегашният управител на БНБ е доста противоречива фигура.

От една страна, той действително е икономически и банков специалист – завършва „Финанси и кредит“ в УНСС през 1992 г., работи като хоноруван преподавател в същия ВУЗ, а след това е приет с конкурс в управление „Банков надзор“ на централната банка, където до 1997 г. последователно заема позициите експерт, инспектор и старши инспектор (което предвид банковата криза от 1996 г. може и да не е атестат за идеално свършена работа от цялата тогавашна централна банка).

От друга страна обаче, възходът му до управител на БНБ вероятно нямаше да се случи без сериозните политически протекции, с които през годините се ползва.

И които с времето претърпяват многократни, често странни метаморфози. На практика той е първият висш член на политическа партия, който оглавява централната банка след 10 ноември 1989 г. Което самият Искров не отрича, но уточнява, че първо се е доказал като специалист в банковия сектор, след което е влязъл в политиката, а не обратното.

За пръв път Искров попада в обществените прожектори с идването на НДСВ на власт. Годината е 2001 г., а 34-годишният царски депутат е избран за председател на бюджетната комисия в парламента. Малко известно е обаче, че НДСВ не е първия политически трамплин на Искров.

Тогавашни функционери от СДС си спомнят, че неговата партийна кариера всъщност тръгва от регионалната структура на БЗНС в Златица. Там Искров е забелязан от лидера на земеделската партия Петко Илиев, който впоследствие го представя на синия вицепремиер Александър Божков. Така по времето на служебното правителство на Стефан Софиянски бъдещият гуверньор на БНБ е назначен за зам.-управител на все още държавната банка ДСК.

Синият финансов министър Муравей Радев също си спомни, че е заварил Искров като член на управата на спестовната каса. Той обаче не успя да се сети каква точно е била причината за изненадващото освобождаване на банкера през 1999 г. Стенограмата от дебатите около преизбирането на Искров през 2009 г. все пак хвърлят малко повече светлина по въпроса.

Според изказване на депутата от БЗНС Георги Пинчев именно Муравей Радев е сложил точка в синята партийна кариера на бъдещия гуверньор. „Когато по време на 38-ото Народно събрание един финансов министър си позволи да го уволни от заместникпредседателското място в ДСКаса, аз бях вероятно единственият народен представител, който отиде при този финансов министър – Муравей Радев, да протестира и да му кажа, че върши груба грешка.

Позволете ми за политическия момент, който ще възпроизведа – министърът стана от стола си, погледна ме със сините си очи и ми каза: „Господин Пинчев, знаете ли, че Вие сте дошъл да защитавате един комунист?“ Аз му казах:

„Господин министър, аз съм дошъл да защитя един перфектен специалист в областта на финансите“, казва Пинчев от трибуната на парламента. Няколко източници от сините среди обаче уточниха, че нареждането за отстраняването на Искров всъщност е дошло от самия Иван Костов. Лидерът на СДС бил бесен, защото зам.-управителят на ДСК самоволно отпуснал кредит на Росексимбанк на покойния бизнесмен Емил Кюлев, с който той имал намерение да приватизира активи на фалиралата Балканбанк. /Капитал/

Една типично българска история

За началото на тази история писахме преди 2 години. Днес отбелязваме задаващия ѝ се край. Тя може и да не е сред най-важните сюжети в сегашната криза, но пък е изключително показателна за това как функционира държавата.

Анализ на Ясен Бояджиев: /DW/

И днешното управление следва старата българска традиция, съгласно която най-усилното време във всеки мандат е не в началото или в средата му, а в края.

Време вече няма, а има много работа за довършване – да се доназначат (по възможност дългосрочно) „наши хора” на ключови постове, да се допреразпределят публични ресурси накъдето трябва, да се дозаличат оставените следи и да се доизпълнят ангажиментите, „поети пред избирателите” и най-вече пред някои отделни групи и индивиди.

„Кипеж на парламентаризъм“

В Народното събрание, чийто кворум цяла година бе сред най-проблематичните и непредвидими неща в държавата, през последните седмици (по ироничния израз на един депутат) се наблюдава „кипеж на парламентаризъм” – лавина от нови законопроекти, кой от кой по-„спешен”.

Целта и смисълът на много от тях остават дълбоко неясни, а приемането на повечето изглежда невероятно. Но кой знае до какви изненади могат да доведат пазарлъците и взаимните отстъпки в днешната ситуация, в която вече не е ясно кой е управляващ и кой е опозиция и всякаква „тематична коалиция” е възможна.

Законодателната инициатива, за която ще стане дума тук, е подсигурена не с един, а с цели два законопроекта. Целта и „бенефициентите” ѝ са съвършено ясни, а приемането ѝ, рано или късно, е напълно сигурно. На фона на „важните за страната и хората закони” тя може и да изглежда дребна, незначителна и банална. Но пък е изключително показателна за това как функционира държавата. И доказва, че когато трябва, българските политици могат да изпипват работата си докрай, без значение кой точно е на власт.

Зад кулисите

За началото на тази история Дойче Веле писа преди две години. Тогава на власт беше ГЕРБ, а депутатите от тази партия гласуваха уникалната за европейската и световната практика забрана на производството и търговията с т. нар. цигарени гилзи – нещо като готови цигари, но празни, без тютюн. По същество чрез закон бе забранен един нормален, легитимен в цял свят бизнес. На практика забраната означаваше закриване на мощности в няколко печеливши български фабрики, съкращаване на стотици работни места, обезсмисляне на инвестиции за няколко милиона, загуба на разработени пазари и на приходи от десетки милиони.

За пред публиката аргументът тогава беше, че „гилзите” често се пълнят с контрабанден тютюн, поради което намаляват продажбите на готови цигари. А от това страдат приходите от акцизи в държавния бюджет. Всички обаче предполагаха, че истинската цел е да бъде ударена най-голямата фабрика за цигарени опаковки и заготовки, за да бъдат накарани собствениците ѝ да се откажат от този бизнес, а фабриката да бъде придобита на безценица от приватизирания малко по-рано „Булгартабак” – очевидно (въпреки офшорната си обвивка) контролиран тогава от дуото „Василев-Пеевски”, а днес вече само от втората част на това дуо или от лицата, които стоят зад него.

Предположението бе потвърдено от последвалите събития. Бизнесът на фабриката спадна, акциите ѝ се сринаха и в края на краищата през февруари тази година тя беше придобита от свързани с „Булгартабак” офшорни дружества – на далеч по-ниска цена от тази, срещу която преди години беше приватизирана. Покрай тази фабрика няколко други компании спряха производство, две от тях се преместиха в Румъния, няколкостотин души останаха без работа.

Краят на историята

И ето че сега, след като бизнесът с „гилзите” премина в правилните ръце, държавата реши, че той вече не стимулира контрабандата и не ощетява бюджета. И се кани да отмени забраната му, като за целта за броени дни в НС бяха внесени два законопроекта – написан от депутати от ДПС нов закон за тютюна, в който тази забрана вече не фигурира, и приета от правителството специална поправка в действащия закон. За пред публиката отново има благовидно обяснение – „привеждане на националното законодателство в съответствие с европейските разпоредби”, за да се избегне започнатата от ЕК наказателна процедура. Надеждата е публиката да не забележи, че европейските разпоредби си бяха същите и преди две години.

Дали сега ще стигне времето някой от двата законопроекта да бъде приет, не е ясно. Но не се притеснявайте – ако не този, следващият парламент със сигурност ще го направи. Както отбелязахме и преди две години, конвейерът на законодателния лобизъм работи изобретателно и неуморно. И както се видя, политическото обслужване на най-мощния в момента олигархичен кръг не зависи от това кой е на власт. Пък и има неопровержимо алиби за приключване на историята с „гилзите” в нечия полза – забраната наистина е абсурдна, а и ЕС го иска.

Защото знаят, че скоро си отиват

Понеже знаят, че скоро си отиват, управляващите бързат да наместят свои кадри на високи позиции и да усвоят колкото може повече публичен ресурс. Това е непочтено, но не изненадва никого. Защото не се случва за първи път.

Иван Бедров /DW/

„След като парламентът работи до 12 часа, нормално е и в 12 без 2 също да работи“ – така председателят на Народното събрание Михаил Миков отговори на въпросите за масираните назначения и законови промени, които отиващото си управление на БСП и ДПС предприема в последния момент. Този сюжет не е непознат – той силно напомня на случилото се през пролетта и лятото на 2009 година, когато отиващата си тогава Тройна коалиция също назначаваше ударно свои кадри в държавни комисии.

Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров е назначен от правителството за 5-годишен мандат, който не може да бъде прекъсван от следващ кабинет. Това предвижда новият закон за МВР, който отне и правомощието на президента да разписва това назначение. Този случай е само черешката на тортата, която БСП и ДПС – често в противоборство, приготвят в момента. В деловодството на Народното събрание само за последния месец са внесени 32 предложения за промени в законодателството. Това е рекорд за тази година. За сравнение – през април предложенията са били три пъти по-малко. Тази активност се случва въпреки факта, че сегашният парламент си отива. Или може би точно поради това.

Време за приятели

Разпадащата се коалиция реши да си послужи с добре познатата формула за разпределяне на властта. И паднаха всички задръжки. Някои законопроекти са откровено лобистки – например узаконяването на стари нередовни строежи на писти и лифтове в планините или пък удължаването на срока, в който частни фирми да събират отпадъци от черни и цветни метали. Срещу заплащане от общините, разбира се.

Министерството на земеделието и храните се разтресе от скандал между министъра и ръководството на фонд „Земеделие“, който разпределя европейските пари в сектора. Първо министърът поиска оставката на шефа на фонда. След това дойде отговорът, който гласеше, че министърът лобирал за свой проект. Ден по-късно обвиненията вече звучаха така: министърът бил от ДПС и искал да овладее фонда, който е в квотата на БСП.

Стремежът за овладяване на повече и повече позиции, свързани с разпределянето на огромни ресурси, вече е неприкрит. Успоредно с лобистките поправки и назначенията, върви и директно раздаване на пари. В последния момент Националната служба за охрана получи допълнително 4 милиона, ДАНС – 3,6 милиона, Министерството на икономиката – 2 милиона. Продажба на имоти на военните по морето, обществени поръчки за стотици милиони левове, обявени в последните дни на юни… Списъкът е дълъг.И какво от това?

Поведението на тези управляващи не е много по-различно от поведението на предишни управляващи. Мащабът може и да е друг, но по същество всичко се повтаря. ГЕРБ продължи заварената практика и роди прословутото име „калинки“, а БСП и ДПС доразвиха още повече този порочен модел. Но никой не е изненадан – обществото изглежда е привикнало към всичко това. От време на време някой представител на ГЕРБ или Реформаторския блок поставя въпроса за действията в стил „12 без 5“, но това не се превръща във водеща новина.

Дори обявената дата за предсрочни парламентарни избори не предизвиква ентусиазъм и надежда за дълбока промяна в стила на управление. Бойко Борисов вече се държи като следващ министър-председател, но полемиката не излиза от рамките „ние срещу тях“.

В публичния разговор не се долавя достатъчно значима политическа заявка за радикална промяна в стила на управление. А когато не се говори за смяна на модела, а само за смяна на едни с други, тогава няма нищо по-нормално от случващото се в момента – да окопават верни кадри и да усвояват до последно публичен ресурс. А ние да го приемаме за неизбежно.

В началото беше КТБ

Как да си обясним това, което се случва в българския банков сектор? Откъде тръгна всичко и как ще приключи? Татяна Ваксберг обобщава фактите:/DW/

Кой печели от сътресенията около КТБ?

Може би си спомняте, че в началото не бяха опашките. В началото беше акцията на полицията и прокуратурата в КТБ. Тя се състоя на 13 юни и беше аргументирана с твърдението, че шефът на КТБ Цветан Василев е проверяван за евентуално намерение да убие депутата от ДПС Делян Пеевски. Акцията започна сутринта, а следобяд беше вече пределно ясно, че тандемът Василев-Пеевски е разбит. Нещо повече дори: между двамата е започнала война.

Да обсъждаме цялата последвала паника без да си спомним събитията от този ден, би било по-лесно, но не и по-достоверно. Защото е факт, че за добро или за зло полицията и прокуратурата стоят в началото на целия стихиен процес.

Хронологията

От онзи ден първи до днес събитията се развиха главоломно: хората се наредиха на опашки, за да изтеглят парите си от КТБ; някои фирми, които държат активите си в тази банка, бяха блокирани; „Булгартабак” обяви, че е прехвърлил задълженията си към КТБ към друга банка, а накрая КТБ беше поставена под надзора на БНБ.

Седмица по-късно възникна проблем с втора банка – ПИБ. В нощта срещу 29 юни стотици абонати са получили анонимни текстови съобщения, в които се твърди, че и тази банка е разклатена. Часове по-късно, когато хората се наредиха на опашки пред филиалите на ПИБ, в страната вече масово се говореше за сценарий, който цели дестабилизирането на банковата система. Ден по-късно Европейската комисия разреши на българските власти да предоставят на банковия сектор кредитна линия в размер на 3,3 милиарда лева. Целта е да се осигури ликвидност на банките и да се успокоят вложителите. Подробностите около това разрешение все още не са известни, така че не е възможно да се правят предположения за по-нататъшната съдба на тези пари.

Късно вечерта в понеделник дойде и съобщение от Международния валутен фонд. В него се казва, че институцията е готова да помогне на България, но се уточнява, че по данни на Фонда финансовият сектор на страната е „добре капитализиран“. Пак в понеделник БНБ обяви, че напрежението в сектора е преодоляно.

В същото време е факт, че България излиза от тази история със следния микс от нерадостни констатации: коментирайки банковите сътресения, анализаторите не спират да говорят за „грабеж“ и за „шайка престъпници“, списание „Форбс“ недоумява от факта, че хората в България реагират на анонимни съобщения, а вестник „Файненшъл таймс“ констатира, че страната продължава да е управлявана от едно неуспешно правителство, което вече няма никакъв полезен ход.

А сега ето и мненията на авторитетни български икономисти, коментирали основните въпроси, които вълнуват българите:

Как си обяснявате това, което се случи?

Георги Ганев (пред сайта ClubZ): “… това, което се случва, е абсолютно целенасочена, обмислена и предумишлена атака срещу цялата българска банкова система, основана на разпространяване на слухове и директен опит да се убие доверието на хората към банките и да се причини паника, при която да стане пожар и да изгори всичко“. И още: „… външнополитически сценарий, идващ от Кремъл, категорично не мога да изключа. Знаем, че в момента се решават нещата с Южен поток.”

Красен Станчев (пред сайта desebg.com): „Очевидно е, че правителството е било приватизирано от тези хора [Василев и Пеевски], а когато те започват да се карат, това се отразява на настроенията спрямо банката [КТБ]. (…) Фрапантното в този случай е, че политиката на едно правителство и един парламент за относително дълъг период от време е диктувана от интересите на една банка, по-скоро от двама души. Дали това е в интерес на хората? Очевидно не е. И това се вижда по обстоятелството, че след като са изтеглени държавните депозити, главоболията са за сметка на частните спестители. Но те сами са поели този риск, никой не ги е завел там насила“. И още, този път за ПИБ: „Хората знаят, че малките влогове са гарантирани. Но те знаят и друго: че КТБ ще изсмуче всички резерви. Затова и започват да си теглят парите.“Петър Ганев (в бюлетина на Института за пазарна икономика): “Очевидно е, че „крахът” на банката [КТБ] не е причинен от натрупване на лоши кредити, а от координирана атака, породена от динамиката на политическата сцена”. И още: „Неслучайно там, където държавните компании държат парите си, е и мястото, където се случват такива катаклизми.“

Владимир Каролев (пред „24 часа“): „Причината е отново медийна и пропагандна атака, от една страна, както и непремерени и безотговорни изказвания на политици от практически всички водещи партии в страната (за държавни фалити, банкови фалити, клатения на банки и т.н.). (…) Прокуратурата пък ненужно огласи разследване срещу водеща фигура в БНБ, с което наля масло в огъня.”

Трябва ли да се страхуваме от това, което предстои в банковия сектор?

Петър Ганев (в бюлетина на ИПИ): “При нас я няма тази взаимообвързаност на банките, която би създала ефект на доминото – тоест, една банка дори и да фалира, това чисто оперативно не води до автоматични проблеми за всички останали.”

Георги Ганев (пред сайта ClubZ): „От всичко, което наблюдавам като данни за българската банкова система, тя има изключително високи ликвидни наличности.“

Красен Станчев (пред сайта desebg.com): “Важно е да се знае, че няма системен проблем в банковия сектор. Второ, има относително бързи действия на централната банка.“

Левон Хампарцумян (пред Нова телевизия): „Банковата криза от 1996-1997 година не може да се повтори заради ситуацията с КТБ. (…) Една банка не може да повлече останалите.”

Трябва ли да изтеглим парите си от банките?

Георги Ангелов (в профила си във Фейсбук): „Депозитите са защитени от държавата. Банките, БНБ и правителството имат необходимите ресурси за това. Вложителите няма да загубят пари.”

България изтегли външен дълг за 1.5 млрд. евро при добра доходност

Международните пазари демонстрираха силен интерес, слабо повлиян от негативните събития в страната

При силен интерес от страна на международните инвеститори България пласира 10-годишни облигации за 1.493 млрд. евро при доходност от 3.05%. Подадените поръчки са били два пъти повече от предложеното количество ценни книжа, показват предварителните данни от предлагането, с които „Капитал Daily“ разполага.

Първите анализи на финансисти са, че пониженият рейтинг, политическата нестабилност и проблемите с четвъртата по големина банка в страната не са влошили способността на държавата да се финансира при изгодни условия. В полза на България е пазарната ситуация в момента –  отрицателните лихви на ЕЦБ засилиха глада на инвеститорите за високодоходни активи. Предстои Министерството на финансите да обяви официалните резултати от предлагането и да посочи какво е разпределението на книжата сред участвалите в процедурата. За пласирането на дълга помогнаха три от най-големите банки – JP Morgan, HSBC и Citibank.

Двойно презаписване

Съмненията, че правителството ще се възползва от предлагането и при интерес от страна на инвеститорите ще изтегли по-голям заем от планирания, не се сбъднаха. А и това е технически невъзможно, защото ратификацията на парламента е за тази сума.

Въпреки че емисията е била презаписана повече от два пъти, одобрените поръчки са за около 3 млрд. лв., колкото бе предварително планирано. Така страната може при нужда от финансиране да потърси още един заем до 900 млн. лв., с което ще запълни лимита на допустимия външен дълг за тази година.

Към края на май вътрешният дълг на България е 3.6 млрд. евро, а външният възлиза на 3.9 млрд. евро, с което съотношението публичен дълг към БВП е 18.3% – едно от най-ниските в Европа. Заедно със стабилните макроикономически и фискални показатели това е надделяло над последните неблагоприятни събития, коментира икономистът Владимир Каролев.

Според експерт от финансовите пазари понижението на рейтинга от агенция Standard & Poor’s до BBB- (едно ниво под степен junk) и кризата с Копроративна търговска банка (КТБ) са се отразили минимално върху доходността по новия дълг. „Преди да станат тези неочаквани събития, най-вероятно доходността щеше да бъде около 2.90%, а сега е 3.05%, което не е много голямо отклонение“, коментира анализаторът, пожелал анонимност.

Доходността – леко надолу

Самото записване на предложените облигации е продължило повече от 6 часа и половина, като в началото цената на книжата се определяше от лихвения индекс (midswap), който за 10-годишните облигации в момента е 1.45% плюс надбавка от 170 базисни пункта. Последва опит от страна на емитента да поиска по-ниска надбавка и така тя достигна 160 базисни пункта, което определя доходност от 3.05%.

Последната емисия еврооблигации, които България пласира, бяха 5-годишни и при тях доходността бе 4.436%, но за тогавашните условия също се определяше като успешна. Тогава местните инвеститори бяха ограничени от участие, докато този път имаха възможност да купят от облигациите.

С основната част от набраните средства ще се изплати падежиращата през януари доларова емисия облигации за 1.086 млрд. долара и ще се финансира бюджетен дефицит, който е планиран на 1.5 млрд. лв. /Капитал/

КТБ става държавна

Банката за развитие и Фондът за гарантиране на влоговете в банките ще увеличават капитала й, правата на акционерите на КТБ ще бъдат отнети

Корпоративна търговска банка (КТБ) и дъщерната й „Креди агрикол България“ стават държавни. Средствата за практически национализацията на двете банки ще бъдат осигурени от държавната Българска банка за развитие (ББР) и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Това стана ясно от съобщение на БНБ, разпространено в неделя следобед. БНБ поставя и „Креди агрикол България“ под специален надзор и назначава двама квестори в нея.

Капиталът на акционерите на двете банки (в случая едната е собственик на другата) ще бъде отписан и ще бъдат отнети правата им. След това ще се премине към увеличение на капитала, като то ще се поеме от ББР и фонда. Всичко това трябва да се случи до 20 юли 2014 г. На 21 юли в 9.00 ч. КТБ и дъщерната й „Креди агрикол България“ ще отворят, се посочва още в съобщението на БНБ.

Така след успешно проведените преди едно десетилетие преструктуриране и приватизация на банковия сектор кръгът се завъртя и се стигна до национализация в сектора, но в случая с КТБ това изглеждаше най-вярното и бързо решение, което да успокои цялата банкова система.

Бърза национализация

Възможността фондът и в случая ББР да увеличат капитала на КТБ и дъщерното й дружество е разписана в Закона за кредитните институции. Там е посочено, че ако една банка е под специален надзор, БНБ може да разпореди увеличение на капитала й с нови акции, които да бъдат придобити от ФГВБ или посочена от централната банка финансова институция. В случая изборът логично е паднал на банката за развитие, която е държавна. В съобщението на централната банка се казва: „Правителството и БНБ ще осигурят необходимата ликвидна подкрепа на банковата група (КТБ и „Креди агрикол“ – бел. ред.), за да се удовлетворят в пълния размер задълженията й към нейните клиенти.“

На държавата ще й се наложи да поеме разходите и по падежиращата през август емисия облигации на КТБ от 150 млн. долара, освен ако дотогава не е намерила купувач. Сделка с частен инвеститор обаче едва ли ще е възможна в толкова кратки срокове.

В съобщението на регулатора не се посочват конкретики, като например в какво съотношение ще бъде участието на ББР и фонда, за какъв период от време ще е то, т.е. одържавяването, кога и как се предвижда да излязат.

БНБ посочва, че квесторите в двете банки ще трябва да осигурят „пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група от независим външен одитор за срок от десет дни“. Това означава, че най-рано след десет дни може да се случи фактическото влизане на държавата в КТБ и ще е ясна нужната сума.

Към края на март 2014 г. (последни данни по отчетите на банките в БНБ – бел. ред.) активите на ББР са 1.7 млрд. лв., от които раздадените кредити са за 1.2 млрд. лв., а капиталът й е близо 700 млн. лв. Към същата дата във ФГВБ има 2.104 млрд. лв. Капиталът на КТБ е 621 млн. лв., а активите й са 7.3 млрд. лв.
Активите на „Креди агрикол България“ в края на март са за 403 млн. лв., а капиталът й е 34.5 млн. лв. По неофициална информация Корпоративна банка е платила за придобиването на 100% „Креди агрикол“, която е една от най-малките в сектора, не повече от 10-20 млн. лв. Сделката беше окончателно финализирана с фактическото прехвърляне на собствеността на 12 юни 2014 г.

БНБ поставя под специален надзор и дъщерната на КТБ „Креди агрикол България“. В нея са назначени двама квестори – Станислав Лютов и Елена Костадинчева. Отстранени са от длъжност членовете на управителния и надзорния съвет. Председател на надзорния съвет на „Креди агрикол“ е дъщерята на Цветан Василев – Радосвета Василева.
„Недостигът на ликвидност в банковата група КТБ е изолиран случай от цялата банкова система и не е свързан с функционирането на останалата част от банковия сектор“, се посочва още там.

И от ББР, и от фонда не коментираха новината на БНБ.

За да се приложи спасителният план, ще трябва и подкрепа от политиците. Причината е, че КТБ е публично дружество и като такова обезсилване на акции е невъзможно. По тази причина вероятно ще са нужни законови промени, които да уредят изключението.

След фаталния петък

Неделното съобщение на БНБ е значително по-ясно и конкретно. То дойде, след като в петък – 20 юни, Корпоративна банка поиска от регулатора да влезе специален надзор в кредитната институция заради липса на ликвидност. Това се случи три дни след като от БНБ заявиха, че „КТБ е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално“ (съобщение на 17 юни). На специалната пресконференция на 20 юни централната банка заяви, че до ликвидната криза в КТБ се е стигнало след медийните атаки и разпространението на анонимни сигнали. На 18 юни чрез анонимно писмо в някои електронни медии беше съобщено, че от два дни подупраивтелят на БНБ, ръководещ „Банков надзор“, Цветан Гунев е обвинен в престъпление по служба именно заради несвършена работа по надзора на КТБ. Едва тогава от БНБ излязоха с официално съобщение, че това наистина е така.

В петък централната банка съобщи, че миноритарният собственик на Корпоративна банка, руската ВТБ (Внешторгбанк), е „заявила интерес за водене на разговори с БНБ за подкрепа на КТБ“ (ВТБ има дял от 9.9% в капитала на КТБ). Два дни по-късно стана ясно, че държавата ще спасява банката на Цветан Василев. Възможно е през уикенда ВТБ да е оттеглила предложението си.

Покрай ликвидната криза няколко банкови представители и политици заговориха, че държавата е дала силен импулс за ликвидната криза. По неофициална информация в четвъртък депозитите си от КТБ са изтеглили „Булгаргаз“ и ТЕЦ Марица-изток 2″, след обаждане от БЕХ, който наредил това да се случи. Източник на „Капитал“ уточни, че от АЕЦ „Козлодуй“ не са теглили средствата от сметките си в КТБ. /Капитал/

Потопът на политическото говорене

23 юни е обявен за ден на национален траур за загиналите във Варна. Кога обаче трябваше да бъдат разпоредени спешните мерки за справяне с природните стихии, за да не се стига до човешки жертви, пита Мирела Иванова?/DW/

“Спешни мерки за отводняване и разчистване в Добрич разпоредиха Орешарски и Йовчев” – заглавие на в. “Труд”

Разрастващите се наводнения и поройни дъждове изненадаха страната по същия абсурден начин, по който снегът ни изненадва всяка зима… Потопът във Варна е страшен, жертвите му засега са 10, жертви има и в Добрич. Янтра също приижда и в Дряново бедствието залива къщи и хотели, фабрики и стадиони. Придошлата река Белица причини непоправими и страшни щети в Килифарево, залята е свинеферма с триста животни, които са удавени.

От варненския квартал “Аспарухово” министър Йовчев увери, че много бързо щели да бъдат отпуснати средства от Междуведомствената комисия за възстановяване при бедствия и аварии и допълни, че това зависело и от факта колко бързо местната администрация ще си свърши работата. Две от националните телевизии, заедно с други неправителствени организации, подеха дарителска кампания “Заедно в бедствието”, а в специално откритата за това сметка събранните с есемеси средства вече надхвърлят 22 хиляди лева. Към засегнатите от природната стихия селища се отправят и доброволци, защото от кризисния кабинет на варненския областен управител уверяват, че има нужда от жива сила за разчистване на местата, до които не може да се стигне с техника.

Нехайството на институциите

На фона на човешките трагедии, причинени от природния порой, пороят от политически изявления изглежда два пъти по-циничен. Изпълнителната и местната власт си отправят обвинения в медиите и по Фейсбук. “Остри реплики кой е бил по-безполезен при трагедията снощи във Варна си размениха премиерът, министрите и кметът на Варна Иван Портних. Късно снощи кметът обяви, че неуспешно се е опитвал да се свърже с всички министерства, но никой не му вдигнал телефона”, информира в. “Сега”. Един от доброволците, Иван Пондоков, също твърди пред БНР, че “не личат особено активни действия от страна на институциите”.

Поройните дъждове в България продължават повече от седмица, необичайно дъждовен бе и целият месец май. На този фон изпълнителната власт бе заета с политиканстване, втренчена в процедурни парламентарни хватки. Вчера дори бе избран нов министър на екологията, а след множество неспазени уговорки между партиите, разменени обиди и нескончаеми скандали парламентът прегласува и закона за МВР. Създава се впечатлението за две различни и недосягащи се действителности в България: едната, обитавана от политиците, и другата – изоставена на самата себе си в изпитанията и бедствията.

Колата е преобърната, но пътищата не са много

Днес ГЕРБ декларира, че ще отпусне пари от субсидията си както при наводнението в с. Бисер и разкритикува остро управляващите, както и кмета Портних, излъчен и подкрепен именно от тях. “Атака” пък предложи той да бъде съден. Можем да очакваме, че политическият език ще се изостри на ента степен за сметка на огромното бедствие и ще се разгорят нови и непристойни политически схватки – да не забравяме, че Бареков още не се е разприказвал.

Както винаги за накрая остават въпросите: защо изпълнителната и местната власт не взеха предварителни мерки за предотвратяване на огромните щети? Какво пречеше да се организират и самоорганизират и хората по места, да се създадат доброволчески групи, които да работят съвместно с „Гражданска защита“, пожарната и военните? Не е ли време да си дадем и сметка, че изсечените гори, затлачените от боклуци речни корита и незаконното и неправомерно строителство също си “отмъщават”?

Въпросите обаче няма да получат отговори нито само с партийно-политическо дърдорене, нито със споделяне пред медиите на трагичните последици за хора и места. Въпросите искат в отговор конкретна, обмислена и отговорна работа, искат действителна държава и граждани, които да си сътрудничат с нея, защото ѝ вярват.