Архив на категория: Акценти

Премиерът и правосъдният министър с ултиматум към съдебната власт

По повод скандалите, свързани със съдебната система от последните дни, премиерът Бойко Борисов и правосъдният министър Христо Иванов са имали разговор, след който двамата настояват за бърза реакция за разсейване на съмненията в безпристрастното разпространение на делата

boikob

Те искат незабавни действия от ВСС и прокуратурата. Конкретният повод за реакцията им е случаят с делото за несъстоятелност на „Домейн Менада“ и „Белведере дистрибуция“, което предизвика реакция и от френския посланик.

В петък вечер стана ясно, че прокуратурата е изпратила сигнала на посланика на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан по този случай до ВСС – опита за кражба на клона на френска фирма чрез назначен от съдия Румяна Ченалова синдик, за който има основателни съмнения, че е подставено лице в мащабна схема за рейдърство. Освен сигнала на посланика на Франция, в прокуратурата е постъпило и писмо от съдия Ченалова, която е назначила синдика – тя също искала проверка.

В съобщение, разпространено от правителствената пресслужба, изрично се подчертава, че изпълнителната власт не може да се намесва в разглеждането на конкретни дела и работата на институциите на съдебната власт по осъществяването на правосъдието. Допълва се обаче, че когато публичното им отразяване показва системни проблеми, изпълнителната и законодателната власт не могат да останат безучастни с оглед на конституционните си правомощия.

Ето и пълното съобщение, разпространено от правителствената информационна служба:

След разговор между правосъдния министър Христо Иванов и министър-председателя Бойко Борисов във връзка с твърденията за нередности в откриването и разглеждането на делото за несъстоятелност на „Домейн Менада“ и „Белведере дистрибуция“, както и другите случаи, които повдигат съмнения в начина на разпределяне и администриране на дела в търговско отделение на Софийския градски съд, двамата заявяват следното: Изпълнителната власт не може да се намесва в разглеждането на конкретни дела и работата на институциите на съдебната власт по осъществяването на правосъдието. Но, когато публичното им отразяване показва системни проблеми, изпълнителната и законодателната власт не могат да останат безучастни с оглед на конституционните си правомощия.

Изпълнителната власт е задължена на основата на изяснените факти да вземе политическо решение дали да предлага изменения в действащото законодателство, за да се осигури реална независимост на съдебната власт и честно правосъдие. А законодателната власт се налага да прецени своята отговорност за актуалното състояние на управлението на съдебната власт, защото избира половината от членовете на Висшия съдебен съвет и може да им потърси отговорност.

В настоящия случай ситуацията е именно такава, защото казусът показва дългогодишен отказ на всички власти да решат спешни проблеми на съдебната система и има сериозно въздействие върху инвестиционния климат в страната, върху нашите отношения с важни международни партньори и съвсем не на последно място – обществените очаквания и реакцията на силно гражданско недоволство и недоверие към някои институции на съдебната власт. Всичко това се отразява и върху диалога ни с ЕК и държавите-членки на ЕС в рамките на Механизма за наблюдение в областта на правосъдието и вътрешния ред.

Изпълнителната власт и Народното събрание заявиха недвусмисленото си намерение да положат сериозни усилия за реформа на съдебната система и институциите на вътрешния ред. Тези мерки обаче няма да имат очакваното въздействие за повишаване на доверието към българското правосъдие, ако в конкретни случаи като този Висшият съдебен съвет и прокуратурата не реагират бързо и решително, така че да разсеят всякакви съмнения за търпимост към некомпетентност или криминализиране на органи на съдебна власт и да дадат ясен отговор на всички въпроси, което да доведе до понасяне на отговорност.

Затова настояваме Висшият съдебен съвет да вземе бързи и прозрачни мерки за премахване на съмненията в системата за разпределение на делата и за оповестяване на отговорите на всички въпроси за начина на администриране на търговско отделение в СГС. За международната репутация на страната ще бъде важно и прокуратурата да изясни всички съмнения за злоупотреби както по конкретния случай, така и по останалите казуси, по които в последните дни се повдигнаха въпроси за начина на тяхното разпределение и администриране.

Само нулевата толерантност към всички съмнения за злоупотреби ще даде шанс на България да избегне все по-голямото уронване на престижа и нарастването на недоверието на гражданите в правосъдието. /Дневник/

Разстреляха свидетел срещу „Килърите 4”

Улучили шест пъти Хрисим, който дал показания срещу Йоско Костинбродския

Един от основните прокурорски свидетели срещу групата за отвличания и мокри поръчки „Килърите 4”, ръководена от Йосиф Йосифов-Костиндбродския беше брутално разстрелян в София. 53-годишният Хрисим Хрисимов, който само две седмици по-рано се оплакал пред съда, че се чувства застрашен, бил покосен от над 15 куршума в столичния квартал „Банишора”. Шест от тях попаднали в тялото му.
Останалите натрошили стъклата на малкия му клуб в блок 42 в квартала. „Беше късно вечерта, когато се чуха поредица от изстрели. Погледнах през терасата, но не видях нищо.

По-късно разбрах, че са убили Хрисим, когато видях няколкото полицейски коли пред входа”, разказа пред „Монитор” живеещ в кооперацията, пред която Хрисимов бил разстрелян.

Тялото на мъжа било буквално раздробено от множеството попадения на стрелеца, а цялата площадка пред Клуба на бившите шафнери, който стопанисвал убитият, била обляна в кръв. До момента не се знае колко са били убийците.

Знае се обаче, че покушението е било предварително планирано, тъй като са изчакали Хрисим до момента, в който е заключвал клуба. Когато той е бил в гръб, килърът е изпразнил поне един пълнител в него. Имало е и контролен изстрел, за да е сигурно, че Хрисим е мъртъв.

Хрисим дал ключови показания срещу Йосиф Йосифов – Йоско.

През вчерашния ден свидетелските показания на Хрисимов бяха основният мотив, който се коментираше като причина за разстрела му. Думите му заковавали петчленната група на Йоско, която беше разбита в началото на 2013 година, а по-късно пусната да си ходи по домовете. В бандата участвали Ивайло Симеонов-Богьовеца, Вергил Славов, Александър Йорданов и Марян Атанасов.„Хрисим Димитров Хрисимов е бил разпитан като свидетел по делото срещу „Килърите 4” в Специализирания наказателен съд на 19 ноември тази година”, каза вчера председателят на съдебния състав по делото и председател на спецсъда Георги Ушев.

Хрисимов е дал показания като явен свидетел, но при закрити врати, тъй като преди него съдът разпитал свидетел с тайна самоличност. На 19 ноември Хрисимов е заявил, че е дошъл в съда с държавна охрана, но тя не била в съдебната зала. „Не зная кой и защо му е осигурил тази охрана. Не зная дали се е оплаквал пред разследващите, но до съда няма оплаквания за заплахи към него”, обясни Ушев.

Показанията на Хрисимов са били подробни, а разпитът продължил дълго. Имало е много въпроси от защитниците. По време на разпита той разказал, че е бил свидетел по делото за отвличането на бизнесмена Стефко Колев преди повече от 10 години, по което подсъдими бяха хората на Костинбродския.

Приближени до Йосифов намекнали тогава любезно на Хрисимов да промени показанията си и той ги променил, защото се страхувал. Присъдата по делото за отвличането на Колев е оправдателна. /Монитор/

“Южен поток“ и подменените факти

Някои коментари след спирането на проекта „Южен поток“ нямат никаква връзка със здравия разум. И много приличат на пропагандна война. Иван Бедров изброява заблудите и подменените факти в казуса „Южен поток“:/DW/

Кой е виновен за спирането на „Южен поток”? – политици и коментатори си задават сега този въпрос, провокиран от изявлението на президента Владимир Путин, че Русия се отказва от газопровода, защото България не била надежден партньор. Представители на опозицията обвиняват управляващите, които от своя страна хвърлят вината върху бившите. Те пък насочват стрелите срещу по-бившите и т.н. Посочва се вина, търсят се виновни. И никой не забелязва, че начинът на задаване на този въпрос вече предопределя, че спирането на „Южен поток“ е безспорно лоша новина. Забравяме всички спорове за това полезен ли е проектът за България, изгоден ли е икономически, носи ли някакви рискове. Към един неизвестен момент очевидно сме приели, че тръбата е национална ценност и сега се държим така, сякаш някой е посегнал на тази ценност. Така изглеждат нещата.

Иван Бедров /радио /ДВ/

Къде стои България?

Третата опорна точка е за ролята на България в глобалната политика. Традиционното разделение в главите на повечето хора между Ние и Те, България и Европа, се използва много умело в пропагандните спорове по темата „Южен поток“. Каква Европа, защо не си защитаваме нашите интереси? Те ли ще ни развалят традиционно топлите отношения с Русия? И политици, и коментатори, и журналисти много добре знаят, че България вече осма година напълно доброволно е част от Европейския съюз. И напълно съзнателно експлоатират шаблона, в който ние сме някъде по средата. А фактите са всъщност много лесни за възприемане – европейските правила са и български правила, енергийната сигурност на Европа е и енергийна сигурност за България. И т.н., и т.н.

Въпреки че всичко това е достатъчно ясно за публичните говорители, голяма част от тях се правят на разсеяни. Обяснението е лесно – само така разговорът може да се заклещи в ъгъла на търсенето на виновен за нещо, за което всъщност все още не знаем дали е добро или лошо. Но пък в същото време пропускаме въпроса кой е отговорен за въвличането на България в дългосрочни договорености за огромно харчене на пари, без изобщо да са изяснени двете най-важни неща за всяко едно начинание – законно ли е и изгодно ли е?

На същия принцип са построени опорните точки на най-шумните защитници на „Южен поток“ в страната – подменени факти още в самото задаване на въпроса. Ето примерите:

Студена ли ще бъде зимата?

И политици, и коментатори, че дори и някои журналисти започнаха да задават въпроса какво ще прави България без газ в студената зима. Откъде другаде ще купуваме газ, освен от Русия? В кофи ли ще го носите от САЩ? Пак ли ще сме под турско робство и ще купуваме газ от Анкара? Тези доводи се реална част от разговора по темата. На пръв поглед може и да звучат логично, но пропускат един основен факт – България и в момента има редовни доставки на газ, и в момента има тръба, която идва от Русия, и в момента промишлените и битови потребители получават без проблем горивото. Минаващата през Украйна тръба доставя малко под 3 милиарда куб.м. газ годишно, което е над 90% от потреблението в страната. Тоест, България купува газ от Русия и този факт по никакъв начин не се променя след обявения край на „Южен поток“. Страната няма да има нужда нито да носи в кофи газ от САЩ, нито да купува нови количества от Турция, защото няма прогнози за значително увеличаване на потреблението. Фактите обаче нямат значение, когато целта е да обвиниш някого, че „продава България“ или че „излага на риск населението”.

Ще замре ли икономиката?

Втората често използвана опорна точка е централната роля, която проектът „Южен поток“ е трябвало да изиграе в ускоряването на икономическия растеж. Да, строителството на тръбата е оценено на 3,5 милиарда евро и значителна част от тези пари щяха да бъдат получени от български фирми. Сега обричате България на безкрайна криза ли? Прогонвате най-голямата инвестиция ли? Подобни въпроси се задават тези дни и целта е не търсене на отговор, а отново внушаване на вина. Строителството трябваше да стане със заем от руската страна, който българската да изплаща с приходи от транзитни такси. Такива обаче не са договаряни до момента и не е известно нито колко щяха да бъдат те, нито колко години щяха да са необходими за връщане на заема, нито дали целият проект щеше да бъде рентабилен. А да се нагърбиш с огромен заем, без да знаеш кога ще го върнеш и дали изобщо ще имаш възможност да го върнеш, определено не е елемент от разумното поведение. Но не това е темата. Темата е отново вината за нещо, за което не знаем дали задължително е беля.

Правителството с две надежди за местен газ

Кабинетът започна конкурси за два блока в Черно море – „Силистар“ и „Терес“, въпреки че шансът за намиране на находища е нисък

Общата площ на блокове „Силистар“ и „Терес“ е много по-малка от тази на „Хан Аспарух“, който е 14 хил. кв. км, което означава, че шансовете да бъдат открити залежи на нефт и газ са доста по-слаби © CAREN FIROUZ

След спирането на проекта „Южен поток“ сякаш по спешност в сряда правителството обяви, че започва два конкурса за търсене и проучване на нефт и природен газ в Черно море в блок 1-14 „Силистар“ и блок 1-22 „Терес“. Според условията потенциалните инвеститори ще получат разрешение за срок от пет години, след което, ако бъдат открити запаси от нефт или газ, могат да сключат и концесионен договор за добив. Това обаче е много малко вероятно да се случи, тъй като двата блока са проучвани многократно, а натрупаните данни не дават голяма надежда за залежи, твърдят експерти. Но слабата надежда не пречи да се потърсят инвеститори, желаещи да проучват има ли залежи.

Срещу малка такса

Това, което официално беше съобщено за условията на конкурса, е, че за блок 1-14 „Силистар“, който е с площ 6893 кв. км, инвеститорите ще трябва да платят годишна такса в размер на 275 720 лв. Дължимата сума за блок 1-22 „Терес“ с площ 4032 кв. км, е 161 280 лв. за година. Въпросът обаче е дали останалите условия не са прекалено завишени, което би отблъснало потенциалните инвеститори. Според източници на „Каптал Daily“ в конкурса, който беше обявен през 2013 г. за блок „Терес“, е имало изискване за предоставяне на бонус от 1 млн. евро на държавата и изискване за задължителен сондаж, което е и причината нито един кандидат да не подаде оферти.

Слаб потенциал

За сравнение, бонусът, който беше даден от френската Total през 2012 г. за проучването на блок „Хан Аспарух“ в Черно море, бе 40 млн. евро. Двата участъка, обявени от правителството в сряда, обаче са далеч не толкова апетитни. Специално „Хан Аспарух“ се счита за изключително перспективен заради близостта му до румънското находище „Нептун“, където по първоначални оценки има между 42 и 84 млрд. куб.м природен газ.

Двата нови блока, за които правителството обяви конкурс, също се намират в Черно море, но доста по на юг от „Хан Аспарух“. Също така общата площ на блокове „Силистар“ и „Терес“ е много по-малка от тази на „Хан Аспарух“, който е 14 хил. кв. км, което означава, че шансовете да бъдат открити залежи на нефт и газ са доста по минимални.

Според Христо Казанджиев от Българския енергиен форум няма много смисъл да се проучват блоковете „Терес“ и „Силистар“. Той допълни, че в такива случаи европейското законодателство дава възможност държавата да предостави блоковете на постоянно разположение, което означава, че компанията, проявила първа интерес, получава правото за проучване.

Кой вече е проучвал

Първите проучвания на блоковете „Терес“ и „Силистар“ са правени още през 90-те години на миналия век. След това в периода 2002 – 2007 г. право за проучване получава американската „Винтидж петролеум интернешънъл инк.“, която обаче провежда ограничено изследване на двете площи. В началото на 2011 г. компанията „Ледербел“, в която участва собственикът на фирмата „Фронтиер“ Красимир Георгиев, печели конкурса за търсене и проучване в блок „Силистар“. Процедурата обаче беше обжалвана от останалите участници, а през 2012 г. проверка на Държавната финансова инспекция показа, че конкурсът е бил нагласен.

Голямото очакване

За разлика от ниските перспективи на тези два блока надеждите да бъдат открити големи залежи природен газ в блок „Хан Аспарух“ са огромни. През юни 2014 г. стана ясно, че Total, която заедно с австрийската OMV и испанската Repsol проучва тази площ, е пред започване на ключова фаза от проекта – проучвателните сондажи, които трябва да бъдат направени през 2015 г. Така че страната скоро ще знае ще разполага ли със собствен енергиен ресурс.

По повод обявените конкурси премиерът Бойко Борисов коментира вчера пред парламента, че България не само ще има газ за своя консумация, но и ще изнася газ, защото има огромни количества. „Това е надеждата за бъдещите поколения, защото това е не само 100% диверсификация, това е гарантирано бъдеще за българската икономика, че ще има евтино парно, топло и на практика газови централи с наш по-евтин газ“, допълни той. /Капитал/

Радан Кънев: Путин призна, че няма интерес „Южен поток“ да е изгоден за България

Във „Фейсбук“ профила си лидерът на ДСБ и съпредседател на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев написа, че това е признание, че руската страна няма интерес проектът да се реализира законно и в интерес на България.

Фотограф: Георги Кожухаров Дневник

„Твърдението на президента Путин е, че България е пречката пред „Южен поток“. А днешното българско правителство има две условия – законност по Европейското право и стопанска изгода за България.

Разбирам изявлението на руската страна като признание. Признание, че правителството на Путин няма интерес от Южен поток‬, ако той е законен и изгоден за нас. Има други – политически и имперски интереси“, написа Кънев и добави: „Ако сме виновни, че защитаваме своите интереси и закони, да поемем тази вина.“

По-рано днес вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев обяви, че България може да разчита на съдействие за алтернативни трасета за доставки на газ от Гърция и финансиране на една или повече междусистемни газови връзки след заявеното от Русия намерение да спре „Южен поток“. /Дневник/

България ли спря “Южен поток“?

Световната новина за отказа на Кремъл от „Южен поток“ изненада мнозина. Не обаче и финансиста Илиян Василев, който знае защо малка България бе посочена като основен препъни-камък по трънливия път на руската тръба. /DW/

Путин обяви края на „Южен поток“ по време на посещението си в Турция /DW/

Финансистът Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, не е изненадан от неколкократното споменаване на България в анонса на Путин за края на „Южен поток“: „Подобни приказки се изговориха преди няколко години и по повод изграждането на газопровода „Син поток“ между Русия и Турция. Тогава също се казваше, че отказът на България бил основната причина да бъде избрано алтернативно трасе за първия газопровод по дъното на Черно море“, спомня си Илиян Василев и допълва, че както тогава, така и сега решението дали тръбите с руски газ ще минават през България е зависело от външни фактори.

Същинската причина за края наЮжен поток

„Истинската причина за отказа от „Южен поток“ са новините от Русия и котировките за нефта на световните пазари. На фона на безспирния срив на рублата изпълнението на проект, чиято стойност достигна астрономически висоти, стана невъзможно дори при най-оптимистичните сценарии – това от една страна. От друга Русия вече получи пари от Китай за съвместните им енергийни проекти и сега трябва да пренасочи възможностите си за инвестиции към азиатските си начинания „Алтай“ и „Силата на Сибир“. Не без значение са и сериозно намалелите приходи на „Газпром“, които издават не само текущите затруднения на концерна, но и дългосрочна тенденция към намаляване на цената на газа и на количествата, които монополистът ще добива и продава. Истината за финансовото състояние на Русия излиза постепенно на повърхността и вече никаква геополитика на Кремъл не би могла да я игнорира“, посочва финансистът.

Путин пак се обърка

Нещо не е наред в сметките на Путин, според които България щяла да губи по 400 милиона евро годишно заради пропиляната възможност „Южен поток“ да преминава през територията ѝ, отбелязва Илиян Василев и твърди, че по време на визитата си в България през 2008 година руският президент пак е бил заблуден от сътрудниците си с невярна информация за ползите на България от „Южен поток“: „Тогава Путин говореше, че годишно България щяла да печели от преноса на газ между 2 и 3 милиарда долара. Споменатите вчера загуби в размер на 400 милиона евро годишно са абсолютно хипотетична величина, защото „Газпром“ не се е обвързвал пред София нито със задължителни количества за транзит на газ, нито пък с тарифите за преноса му. За мен остава пълна загадка как са били направени изчисленията за българските загуби, цитирани от Путин“, посочва Василев. От гледна точка на газовия баланс на България проектът „Южен поток“ няма никакво значение, твърди финансистът. „Нещо повече: проектът носи на страната негативи, защото досега получавахме руски газ по стари и амортизирани газопроводи, за които не плащаме нищо. Но за новите тръби на „Южен поток“ вече бяхме започнали да си плащаме“, казва финансистът.

Газовият покер на Кремъл

„Руснаците никога не са си представяли, че „Южен поток“ може да работи по европейски правила. Затова те дори не стартираха процедурата за дерогация (изключване – б.а.) от европейското енергийно законодателство, каквато извършиха за газопровода „Опал“ – сухопътното продължение на „Северен поток“ през територията на Германия. В този смисъл „Южен поток“ е средство за натиск, а не икономически обоснован проект. Нонсенс са и сценариите, които шефът на „Газпром“ Милер чертае за навлизането на „Южен поток“ в Европа през Турция или за превръщането на Гърция в някакъв разпределител за руски газ в Европейския съюз. Идеята на Милер, че в Гърция „Газпром“ ще може да заобиколи Третия енергиен пакет на Евросъюза, е повече от наивна. Освен това гръцкият пазар е ограничен, а в страната няма нито едно голямо газохранилище, с което да се осигури ритмично поемане и подаване на газ към други страни. Финансирането на проектирания към Италия Трансадриатически газопровод пък изпитва сериозни затруднения“, посочва Василев.

Тактиката на Путин

Според финансиста, приказките на Путин и Милер за причините, предизвикали края на „Южен поток“, имат само една цел – да оправдаят пред руснаците факта, че поредният голям проект на страната им трябва да бъде спрян. А всъщност причината за провала са погрешните икономически и политически разчети на руските управници. „Путин има проблем да комуникира новини, в които изглежда като неуспял управник. В такива случаи той винаги чертае някаква виртуална алтернатива, която да опази образа му на силен, мъдър и непобедим държавник. Верен на тази тактика, Путин постави вчера България в ролята на губеща страна, окачи на Брюксел табелата “Главен виновник” и очерта хипотезата как Турция и Гърция щели да спечелят от изключването на България от газопровода“, резюмира Василев казаното от Путин в Турция.

Финансистът допълва, че в приказките на руския президент всъщност няма нищо ново. „Тук става дума за старата изпитана тактика „Разделяй и владей“, както и за познатия прийом да се настройват едни държави срещу други. Смятам, че анализите за кончината на „Южен поток“ трябва да почакат, защото не е ясно какво реално значение и практическо приложение ще имат високопарните изявления на Путин и Милер от вчера“, заключава Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия.