Архив на категория: Акценти

Как се сади омраза

Защо медиите и държавната власт са виновни за случващото се в Калище, община Ковачевци

Пернишкото село Калище вчера отказа да допусне до местното училище деца, получили статут на защита от държавата. За да засили усещането за абсурд, на извънредна сесия общинският съвет на родното село на Георги Димитров Ковачевци, под чиято юрисдикция попада Калище, взе решение да изгони от общината настанените там бежанци.

Родителите на българските първолаци подкрепиха с доста нелепи аргументи ксенофобското си поведение: „Те носят заразни зарази“, „Те изнасилват“, „Нищо нямаме срещу тези деца, но не в това училище“, „Нашите деца са много по-напред по отношение на интелигентност, по отношение на образование“, „Нито са прегледани, нито нищо“, „Да си намерят място, но не и при нашите деца“. Децата казват това, което родителите им спестяват пред телевизионните камери, но вероятно са чули вкъщи: „Ще ги бием. Те са болни и без това – не заслужават да живеят“.

Основен проблем са липсата на познания по български език, твърдят родителите пред камерите. „Кой ще се интегрира? Българчета ще ги накараме да научат афганистански, така ли?“, демонстрира своите езикови познания председателят на общинския съвет Венцислав Тодоров, вероятно без да подозира, че в Афганистан официалните езици всъщност са пущу и дари.

Картината от село Калище, община Ковачевци, се превърна в първа новина за българските медии. Сутрешните блокове започват с нея. Журналисти и политици се питат – защо така стана? Срамуват се. Хулят реакцията на местните хора.

Неадекватността на негостоприемните селяни е достъпен обект за възмущение. Фашизоидната местна власт го заслужава, но дали всъщност тя е първопричината? Дали тези объркани родители са реалния източник на проблема? Всъщност случващото се в село Калище, а няколко месеца по-рано и в казанлъшкото Розово, са плодове на омразата, която медиите и държавната власт методично засаждаха, поливаха и отгледаха през последните години.

Стъпка първа: Държавна агенция по омразата

Сещате ли се за запасния офицер Николай Чирпанлиев – инсталираният от Цветлин Йовчев директор на Държавната агенция по бежанците? Именно той активно работеше за създаването на стереотипа на бежанците, който хората в Калище сега са възприели. Цитиран от New York Times о.р. полковникът описва вълната от сирийските бежанци така: „Това е, както когато хуните идват в Европа“. После обвини за лошото състояние на бежанските центрове самите чужденци, защото „тези хора не знаят как да използват тоалетни“.

„Тия хора, които остават в България, са най-ниските слоеве на сирийските и афганистанските бежанци. Хора, които са живели в землянки. Тук остават най-неграмотните“, са други откровения от репертоара на председателя на Държавната агенция по бежанците. Правозащитните организации поискаха оставката му, но Чирпанлиев е на поста си и до днес.

Поведението на Чирпанлиев е може би най-ярката илюстрация за държавната политика на омразата. Това, което е не по-малко опасно от активното насаждане на нетърпимост, е бездействието на държавните институции. Помните ли един от приоритетите на служебното правителство? То трябваше да гарантира нормално започване на учебната година. Тогава подобна цел звучеше нелепо.

Днес разбираме, че тя всъщност е била крайно уместна, но служебното правителство се провали да я изпълни. Защото нещата в Калище нямаше да изглеждат така кално, ако местното население беше подготвено за новите ученици.

Стъпка втора: Медии на омразата

Всъщност колкото и усилия да беше положила властта, за да обясни на местното население, че търсещите закрила не са страшни, това така ли иначе щеше да е трудна задача. Защото населението е трайно облъчено от медиите и възприема бежанците като заплаха.

От първите страници най-четените вестници се обяснява как бежанците носят малария, хепатит, краста и каквото още се сетите. Освен че създават опасност за местното население, посланието е, че те носят и престъпност. Защото според медиите бежанците грабят, крадат и изнасилват.

Или както обобщи наскоро в един свой анализ дългогодишния главен редактор на „Обектив“ Юлиана Методиева: „Имигрантите са „не-наши“, те са незаконни, illegal, следователно заплашват родината ни. Омразата срещу вълната от временно пребиващи и търсещи хуманитарен статут в България се разнесе чак до бившата еврейска махала около Женския пазар. Изпадналите в беда и бягащи от войната и глада хора бяха наричани „мангали“, „боклуци“, „рязани“.“

През това време главни редактори на жълто-популярни сайтове с лекота агитираха: „С риск да ме обявят за коравосърдечен ксенофоб, и аз не бих пуснал децата си да учат с афганистанчета от бежански лагер.“
Създаването на масова психоза от медиите няма как да се парира дори вътре от самата гилдия, защото механизмите за саморегулацията й са разбити. В България има два вестникарски съюза, два етични кодекса, но нито една етична комисия.

Стъпка трета: Прокуратура в защита на омразата

Сещате ли се за онова шествие с високо вдигната ръка, което обиколи в София след нападението над Виктория Христова в денонощния магазин на „Пиротска“. Ами среднощните патрули на Боян Расате? Прокуратурата започна разследване за проповядване на омраза срещу Ангел Джамбазки, но днес, както много други подобни, то е на ниво „процесуално-следствените действия продължават“. А докато те продължават Джамабзки бе избран за депутат в Европейския парламент и е на път да влезе и в националния такъв.

Горе долу по същото време прокуратурата започна разследване и срещу Бисер Миланов-Петното за това, че е насаждал омраза към събрало се множество около джамията „сред които е имало и лица от афроамерикански произход“ (последното е цитат от прессъобщението на прокуратурата). Делото срещу него влезе в съда, едва когато Петното изпадна в немилост.

Наскоро стана ясно също така, че държавното обвинение е отказало да образува дело по сигнал на Българския хелзинкски комитет (БХК) срещу програмите на крайнодесни политичекски партии, в които се предвижда ромите, които не желаят да се интегрират, да бъдат затваряни в лагери. Аргументът на прокуратурата беше, че „посочените крайни мерки, като изолация на ромското население в програмата на НФСБ, например, са за лица, които не желаят и не полагат усилия за интегриране“.

Действително прокуратурата започна разследване по повод нападението над молещите си при джамията Баня Башъ. По случая има дело в Европейския съд по правата на човека, което е взето за приоритетно разглеждане. По него обаче българското правителство удари рамо на АТАКА и каза, че нападението над молещите се с камъни и горенето на молитвени килимчета не е незаконно, защото „не е преминало изискуемия минимум на грубост.“

Прокуратурата, която единствена по закон може да повдига обвинения, също така до ден днешен демонстрира, че не желае да ползва текстовете в Наказателния кодекса, които санкционират престъпленията от омраза. И не само – наскоро държавното обвинение дори предложи нанасянето на телесна повреда по хулигански, расистки и ксенофобски подбуди да се декриминализира. Така, когато омразата премина границите и стана престъпно деяние, единствената институция, която можеше да я разследва, просто поиска да абдикира от функциите си.

И така стъпка по стъпка се стигна до срамните сцени в село Розово. После дойде и Калище. Затова не се учудвайте, когато утре станем свидетели на следващото още по-радикално ксенофобско изпълнение. Защото тази сутрин министърът на образованието в пристъп на иновативност призовава хората, които не искат чужденци, да го обявяват по-рано. Очевидно вече омразата е приемлива с предварителна заявка. /Капитал/

КЗП съди телекомите за високи неустойки

Обект на спора е дъжимото при предсрочно прекратяване на договорите

Комисията за защита на потребителите (КЗП) е подала колективен иск срещу трите телекома заради високите неустойки, които абонатите на компаниите трябва да платят при предсрочно прекратяване на договорите. Според ведомството и трите оператора – „Мобилтел“, „Глобул“ и БТК, използват една и съща неравноправна клауза в общите условия на срочните договори при предоставяне на мобилни услуги.

Тя предвижда клиентите да заплатят прекомерно висока неустойка – всички месечни такси до изтичане срока на контракта, в случай на прекратяването му по тяхно желание, независимо по каква причина, поясняват от регулатора. Това става дори когато потребителят пожелае да прекрати договора заради лошо качество на услугите, неправилно или неточно изпълнение на договора от страна на доставчика, промяна на адреса за ползване на услугата и невъзможност от страна на телекома да я достави на новата му регистрация и други.

Неравноправни условия

Според регулатора уговорената неустойка, включена в договорите на телекомите, има за цел да санкционира потребителите и излиза извън предвидените по закон присъщи функции на неустойката. Която трябва да бъде обезпечителна, обезщетителна и санкционна, като всичките фактори трябва да са налице едновременно. КЗП е на мнение, че в конкретния случай клаузата става неравноправна и попада в хипотезата на текст от Закона за защита на потребителите (чл. 146, ал. 2). Според него при подобен тип неравноправни условия договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално с клиентите. Това е така, защото те нямат възможност да им влияят при поставянето на подобни клаузи от страна на оператора. Регулаторът е на мнение, че подобни условия са неравноправни, защото принудително обвързват потребителя и водят до явно неравновесие между правата и задълженията на двете страни по договора.

КЗП обяви, че е изпратила писма до трите мобилни оператора, с които им е представила направените бележки и е издала препоръки за коригиране на клаузите в определени срокове. Телекомите не са се съобразили с препоръките, поради което регулаторът завежда колективни искове срещу тях, като целта е да се обявяват тези клаузи за нищожни.

Търсене на диалог

Лидерът на GSM пазара „Мобилтел“ коментира пред „Капитал Daily“, че компанията винаги е действала в съответствие със законодателството и се е съобразявала с препоръките на регулатора. Мобилният оператор посочва, че за това говорят многобройните промени в общите условия през изминалата година. Според „Мобилтел“ в техните договори съществува възможност да се прекрати предсрочно договорът при неизпълнение от страна на компанията, без да се плащат неустойки.

„В правния свят съществуването на неустойка е нормална законосъобразна уговорка между страните при неизпълнение на задължения по съответен договор. Клаузите за неустойките в потребителските договори не са по-различни от съответните такива клаузи при другите доставчици на електронни съобщителни услуги и не противоречат на законовите изисквания“, допълват от „Мобилтел“. Компанията подчертава, че ще продължи диалога с регулатора.

От „Глобул“ отговориха, че все още не са получили исковата молба от регулатора и затова не могат да коментират конкретно казуса. От оператора обявиха, че водят „непрекъснат конструктивен диалог с КЗП“, като се работи по различни решения на проблема, който да удовлетвори потребителите и регулаторите. „Смятаме, че ще стигнем до взаимно приемливо решение много преди приключване на всички съдебни процедури“, допълват от „Глобул“.

В кратко свое становище БТК обявява, че е внесла конкретни предложения до КЗП за промяна на клаузите за предсрочно прекратяване на договора. От телекома не дават подробности за предложения, като само обявяват, че „отчитат интересите на потребителите и правото им на свободен избор“.

От БТК допълват, че все още не са получили отговор от регулатора дали тези промени отговарят на изискванията на комисията. /Kapital/

Иво Прокопиев: КТБ е грубо източена и няма какво да се спасява

Корпоративна търговска банка (КТБ) е грубо източена и в нея няма какво да се спасява. БНБ трябва да изпълни закона, да отнеме лиценза и да започне изплащането на гарантираните депозити. Това мнение изрази пред Нова телевизия издателят на „Дневник“ и „Капитал“ Иво Прокопиев. 

Иво Прокопиев Фотограф: Надежда Чипева Капитал

Той посочи, че банката дълго време е действала като инвестиционна схема за финансиране с парите на вложителите на начинанията на мажоритарния си собственик в областта на медиите, неправителствените организации, спорта, с които той е печелел и влияние. Това е ставало и с подкрепа на политиците, които са се възползвали от банката, каза Прокопиев.

„За да може да съществува октоподът КТБ, за да стане срастването на медийна и финансово-политическа власт толкова голямо,  бяха разбити множество ключови финансови регулатори и независими институции“, каза бизнесменът и подчерта, че проблемът с КТБ е възникнал, защото и централната банка, и Комисията за финансов надзор не са независими.

Прокопиев припомни, че 90% от кредитния ресурс е в 150 кредита към свързани лица. По думите му две-три седмици са били достатъчни за анализ на тези кредити и да стане вече ясна реалната стойност на активите и дупката в банката. „Да се говори за спасяване на системна банка, която има 150 свързани кредита, е нелепо,“ подчерта той.

Ако вървим по закон, централната банка има достатъчно основания да отнеме лиценза на КТБ заради нарушенията, които сама призна,  извършвани са операции несъвместими с добрите банкови практики, продължи бизнесменът.

Прокопиев прогнозира, че колкото повече нездрави интереси влияят върху БНБ, правителството и парламента да бъдат похарчени пари за спасение на банката, толкова повече проблемът ще се задълбочава. „Всяко нещо може да бъде оздравено, въпросът е има ли смисъл и струва ли тази цена. Ние отдавна знаем, че може би царя е гол, но сега научаваме, че няма цар“, каза той.  Според него в спасяването няма и икономически смисъл, защото банката е разрушавала, вместо да създава стойност. Това ще е лош сигнал и за други, които ще поискат да действат по същия начин, предупреди бизнесменът.

Дълго време живеехме в лъжа, сега въпросът е дали искаме да продължим с тази лъжа или да върнем доверието в банковата система и в регулаторите – нещо, което засяга всеки човек с почтен бизнес, обобщи той.

Оманският фонд поискал таен план за преструкутриране и държавна помощ за КТБ

Оманският фонд, който държи около 30% от поставената под специален надзор КТБ, е поискал тайни преговори с правителството и БНБ за преструктурирането на банката, което да стане според правилата на ЕС за за държавна помощ. Това се разбира от прессъобщение на Българската народна банка.

Преди дни мажоритарният акционер в банката Цветан Василев обеща група инвеститори да се включат в оздравяването на банката.

Днес постъпи писмо от EPIC като финансов консултант с изключителни права, избран от консорциум между Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман (ФГДРСО), други не посочени акционери и потенциални инвеститори. С това писмо се предлага сключване на договор за не разкриване на информация между EPIC, правителството и Българската народна банка, на основата на който EPIC да имат достъп до непублична информация за КТБ и да водят разговори с правителството и БНБ с цел изготвяне на план за преструктуриране на КТБ, който да отговаря на правилата и изискванията за държавна помощ в Европейския съюз, се  посочва в прессъобщението на централната банка.

В него се уточнява, че писмото не съдържа конкретни параметри за финансови и правни ангажименти от подателя. То ще бъде разгледано внимателно от БНБ „като важна част от процеса на търсене на решение от страна на акционерите и други потенциални инвеститори“, а в координация с правителството своевременно ще се вземе отношение по направеното предложение, допълва централната банка.

Тя припомня, че на 22 август с писма е поискала двамата най-големи акционери – фондът и дружеството на Василев „Бромак“  до края на август да представят конкретни предложения за капиталова и ликвидна подкрепа на КТБ. На 1 септември фондът е изразил готовност да създаде консорциум от инвеститори, които да предложат преструктуриране на КТБ. Заявено бе, че това предложение ще бъде основано на оценката на активите, която в момента се извършва от квесторите; на допълнителна оценка („дю дилиджънс“) и на адекватна държавна подкрепа от страна на българското правителство, припомня прессъобщението.

До края на днешния работен ден, 10 септември 2014 година, не е постъпило никакво предложение от страна на мажоритарния собственик на капитала на банкова група КТБ г-н Цветан Василев, посочват от БНБ. За такъв план твърдеше тази сутрин в телевизионно интервю треньорът по баскетбол Константин Папазов. /Дневник/

На срещата за КТБ: Банката да се спаси с публични средства

Информацията за състоянието на поставената под особен надзор банка щяла да бъде публична

БНБ ще направи всичко възможно до 20 септември да има предварителни данни за състоянието на поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка (КТБ) и тези данни да бъдат огласени. Това посочили от централната банка на срещата във вторник сутринта с финансовия министър Румен Порожанов, за която прокуратурата „осигурила терен“.

Софийски потайности

По-късно същия ден в прокуратурата се проведе среща на главния прокурор Сотир Цацаров с работодателските организации и синдикатите по темата КТБ. Източник, присъствал на срещата, който пожела да не бъде цитиран, посочи пред „Капитал Daily“, че целта й е била обмяна на мнения, като от прокуратурата са поискали да чуят експертните мнения на организациите на бизнеса. Той посочи още, че на този етап БНБ категорично отказва да се срещне с тях.

Сашо Дончев, председател на БСК и член на създадения през август Експертен съвет по проблемите на КТБ, заяви, цитиран от „Дневник“, че основните решения след разговорите са свързани с: нови срещи в по-широк формат – между работодатели, синдикати, но и с участието на експерти и ръководството на БНБ; обещание от страна на централната банка за изготвянето на доклад на 21 септември, който да бъде представен публично и който да представя положението на банката; обединение около тезата, че банката трябва да се оздрави в името на бизнеса, и то с публични средства.

„Категорично вярвам, че ако КТБ не бъде спасена, загубите за обществото ще бъдат много по-големи. До вчера бяхме и на мнението, че не трябва да се използват публични финанси, но за съжаление за два месеца след като банката не функционира нормално, ситуацията там е все по-лоша и е очевидно, че без публични финанси там няма как да се получи. Въпросът е дали ще чакаме деня, в който и публичните финанси вече няма да помогнат“, каза Дончев.

Преди време в интервю за „Дневник“ Сашо Дончев беше на противоположната теза – че спасението на КТБ трябва да мине през пазарно и бизнес решение.

Малко след края на срещата от прокуратурата разпространиха съобщение, в което на практика опровергават Дончев във връзка с очаквания на 21 септември доклад за КТБ, и обявиха, че не са поемани никакви ангажименти за срокове от името на централната банка.

Проверка след проверка

Единственият доклад, който БНБ е публикувала досега за състоянието на КТБ, която е под специален надзор от 20 юни 2014 г., е на квесторите и той е към края на юни. Избрани данни от одиторските доклади от първата 10-дневна проверка („Ърнст и Янг одит“, „Делойт одит“и „Афа“) БНБ оповести на 11 юли.

Миналия месец регулаторът обяви, че ще се прави нов одит на КТБ – цялостна оценка на активите, който ще започне в средата на септември и ще приключи до 20 октомври. На 10 септември изтича и срокът, в който трябва да се внесе от изпълняващия длъжността подуправител на банковия надзор Нели Кордовска предложение за удължаване на срока на специалния надзор, който първоначално беше обявен, че ще продължи до 3 месеца и на практика изтича на 21 септември. /Kapital/

Колко да плащаме за пенсия?

Експертите са единодушни, че следващите управляващи, които и да са те, ще трябва спешно да се заемат с пенсионната система. Те обаче не са единодушни по един от основните въпроси – какъв да е размерът на осигуровките. /DW/

Социалният експерт Иван Нейков пледира за постепенно повишаване на пенсионните вноски

Пенсионната система се нуждае от спешни мерки, за да бъде обърната катастрофалната тенденция – вече над половината пенсии се изплащат не от събраните осигуровки, а от държавния бюджет, а дефицитите в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) постоянно нарастват. Нарастването на самите пенсии пък е все по-отдалечаващ се мираж.

Какво да се прави? В дебатите по този въпрос си пробива път идеята за повишаване на пенсионната вноска – като логическо продължение на появилите се на бял свят разчети на НОИ, според които за балансирането на системата би било необходимо повишение на вноските от 7,7 процентни пункта.

Някои казват, че такова „шоково” повишение е невъзможно, но че по-плавното нарастване на вноските е неизбежно. И че именно намаляването им през годините е причина за днешния дефицит. Други смятат, че повишението им по време на криза може да „убие икономиката” и че основен път за преодоляване на дефицитите трябва да са радикалните реформи.

„По-ниски осигуровки – по-висок дефицит“

На въпроса трябва ли да се повишат осигуровките Иван Нейков от Балканския институт по труда и социалната политика, отговаря с твърдо „да”. На въпроса „кога?” отговорът му е: „от вчера”. Още преди 3-4 години, казва той, категоричното мнение на експертите в социалната политика бе, че причина за дупката в бюджета на НОИ е продължилото от 2003-та до 2010-та „неразумно и неподкрепено с експертни разчети” намаляване на осигуровките. Нейков обаче признава, че има и други причини – облекчен достъп до пенсия чрез повече възможности за ранно пенсиониране, спрялото увеличаване на пенсионната възраст и стажа за пенсиониране. Така намаляването на осигуровките „на входа” на системата доведе до намаляване на приходите, а облекченият достъп до „изхода” водеше до увеличаване на разходите. Което означава гарантиран дефицит.

„Първо разходите, после приходите“Икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика смята, че осигуровките не бива да се увеличават или че най-малкото е рано да се говори за това, преди да се реши проблемът с неефективните и фиктивни разходи в системата – свързани например с ранното пенсиониране и инвалидните пенсии. „Да се говори, че намаляването на осигуровките по някакъв начин е създало дефицит в системата, е несериозно при наличието на толкова много пробойни в разходната част. Ако искаме да се движим към система, която се издържа сама, а не да е на изкуствено дишане от бюджета, първо трябва да се запушат тези дупки. Иначе, колкото и да се увеличават осигуровките, през тях ще изтича допълнителният ресурс и системата отново ще бъде на загуба. Едва когато разходите са реални и оправдани, може да се види какви приходи са необходими”, казва Стайков.

Трудният въпрос с повишаването на осигуровките е „как“

За привърженика на обратната теза Иван Нейков трудният въпрос е как да се повишат осигуровките. Чисто теоретично най-добре би било това да стане много бързо. Но разумът и политическата реалност показват, че бързи стъпки са невъзможни. Затова остава „по-малката злина” – повишение с по-бавни стъпки. Примерно, в рамките на десет години с по около половин до един процент годишно, което според Нейков би било съвсем поносимо за бизнеса. Другият вариант, по думите му, е вместо осигуровките да се вдигнат заплатите, а това означава да се повиши и базата, която ще доведе до повече постъпления в НОИ. Само че, казва експертът, работодателите няма да приемат нито един от двата варианта. А това, според Нейков, би довело до принудата да се вдигат данъците. Иначе дефицитът ще нараства всяка година, ще трябват още и още пари от данъци, което ще означава по-малко пари за инфраструктура примерно. Така че изборът, честно казано, е на работодателите: или по-високи осигуровки, или по-високи заплати, или по-високи данъци, смята Иван Нейков.

„По-високи осигуровки – по-малко работни места“

Калоян Стайков обаче посочва, че е редно да се помисли какви ще бъдат ефектите за икономиката от евентуалното повишаване на осигуровките. Според него в момента те ще са силно негативни. По-високите осигуровки означават по-високи разходи за труд. При доста слабия икономически растеж, засилената конкуренция, бавния растеж на пазарите в Европа, проблемите на българския пазар на труда и подтиснатия ръст на доходите добавянето на още един разход за компаниите ще означава по-малко инвестиции, допълнително задържане на ръста на заплатите и съкращаване на работници.

Единодушие относно нуждата от спешните меркиДвамата експерти обаче са единодушни, че каквито и да са осигуровките трябва спешно да се предприемат действия в други посоки. Калоян Стайков пледира за ограничаване възможностите за ранно пенсиониране и за злоупотреби и дава пример с въвеждането на изискване за възраст при пенсиониране на служителите в армията и МВР и с преглед на инвалидните пенсии.

Новото правителство и новият парламент още до края на годината трябва да се произнесат по условията за пенсиониране 2015-та година нататък. Първите стъпки трябва да бъдат изравняване на възрастта за пенсиониране на мъжете и на жените и постоянно, поетапно (през следващите поне 10 години) увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране. Всъщност, в крайна сметка, и тези мерки, както и увеличаването на вноските, имат една крайна цел – по-високи пенсии, добавя Иван Нейков.

Мобилизация на българската памет срещу съветската пропаганда война

Автор: Иво Инджев

На 8 септември 1944 България все пак обявява война на Германия, но забавянето на това решение с три дни поради настояването на съветския агент Иван Маринов , министър на войната в правителството на Констанин Муравиев, Сталин вече е получил измисления от него повод да скъса дипломатическите отношения с България и да нареди окупацията й въпреки очакванията на българските власти и на западните съюзници на СССР, че Червената армия ще премине транзитно през опразнените от германски български земи, за да ги преследва на Запад.

На т.н. народен съд Иван Маринов откровено се хвали с „подвига” си да помогне на Сталин да получи повод за война ( и окупиране на България), припомняйки заслугата си за тридневното забавяне, оказало се фатално за съдбата на България след като болшевишкият диктатор ултимативно настоява София да не се задоволява само със скъсването на отношенията с Германия, а така също да й обяви война. Българското правителство, в лицето на премиера Муравиев и на най-влиятелната фигура в кабинета Атанас Буров, решили да изчакат „експертизата” на Маринов, който ги умолявал да не бързат с акта на обявяването на война на Германия, за да не бъдат застрашени от обкръжение и репресии от страна на германските войски българските дивизии в Македония. В края на краищата Иван Маринов имал личен опит от Македония, където командвал една дивизия преди да бъде поканен да се присъедини към новото правителство в София.

Тази история е известна- само предположението за решаващата роля на Буров в избора на Маринов като мъж на сестрата на Георги Кирков, е мое. Правя го в „Течна дружба” на базата на съпоставяне на факти, свързани с банкера Буров. Той е съчетавал в себе си омразата срещу комунизма с русофилството, но като русофил се е надявал на добрата воля на Русия. Очаквал е Сталин да бъде умилостивен от факта, че зетят на комунистическия български вожд Георги Кирков, никому неизвестен дотогава български генерал, е поканен да сподели властта в кабинета на Муравиев.

Когато т.н. народен съд осъжда Буров, той се разкайва за наивността си, а Маринов ( единственият от наградените за участието в преврата български генерал, на когото Сталин не отнема в последствие дадения му за предателството съветски орден „Суворов”) тържествува угоднически за измамата. Благодарение на нея СССР си намира формален повод за окупацията на България, а руската агентура в българската армия извършва просъветския преврат в нощта на 8 срещу 9 септември с личното съучастие на военния министър в ролята на главен троянски кон.

Тази премълчавана от съветизираната пропаганда „подробност” от историята е поучителна с днешна дата. Не авторът на тези редове, а самият председател на ЕК Жозе Мануел Барозу, цитиран от в. „Дейли телеграф” на 8 април тази година, предупреди, че сред българските политици има агенти на Русия.

И днес задачата на въпросните агенти е подобна: да задържат колкото се може повече България в кремълската конюшня с европейски троянски коне. Арестуването на българи заради това, че са дръзнали да напишат истината върху най-мащабния символ на лъжата за съветското освобождение на България, доминиращ над столицата на евроатлантическа България, е арогантното доказателство за пришпорването на българския троянски кон с кремълския камшик.

Гражданската инициатива за демонтирането на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) организира за опресняване на замъглената от пропагандата памет бдение на 9 септември от 19 часа с призив гражданите да донесат снимки на свои близки, жертви на бруталната съветска колонизация.

Поканени са и медиите, които могат да допринесат за опресняване на националната памет пред един паметник на българската безпаметност за престъпленията на съветския колониализъм. Негова производна са всички останали политически и идеологически мотивирани престъпления, извършени на вълната на съветската окупация на България, поддържала дипломатически отношения със СССР до деня на вероломното съветско скъсване на тези отношения през септември 1944 г., довело до непризнатата и до днес като национална катастрофа насилствена съветизация.

Една трагична фигура начело на Русия

Путин е трагична фигура, защото иска да реставрира тъкмо онова, което срина бившия СССР. Самият той е русофоб, защото смята руснаците за незрели хора, които имат нужда от твърда ръка, твърди журналистът Борис Райтшустер./DW/

Борис Райтшустер

Какво означава понятието „Нова Русия“, за което говори Путин?

БР: По този начин Путин описва новата си идеология, с която иска да манифестира руските претенции спрямо части от Украйна. За тази цел той често използва исторически термини. Това е типично за неговите езикови нововъведения, с които иска да легитимира агресивната си политика.

Какъв е произходът на това понятие?

БР: Това понятие е още от царски времена. С него навремето са обозначавали определени части от онези региони, към които Путин сега очевидно предявява претенции.

Откога съществува идеята за руска експанзия?

БР: Тя са забелязва поне от десет години насам. Когато навремето предупреждавахме за тази опасност, ни казваха, че преувеличаваме. А Путин иска да реставрира Съветския съюз под нова форма и иска да запази вътрешнополитическата си власт. Защото външната агресия отклонява вниманието от вътрешното подтисничество и огромната социална несправедливост в Русия.

Кои бяха първите белези за това, че Путин планира да води агресивна политика?

БР: Всичко започна с това, че вината за всевъзможни проблеми на самата Русия беше приписвана на Запада. Дори и в най-дребните гранични спорове официална Русия виждаше „западния агресор“. От десет години насам руските медии внушават на хората мисълта, че Америка си няма друга работа освен да подготвя агресия срещу Русия. По този начин се създава масова психоза. Мисля, че и Путин в известна степен вярва в тези сценарии. Тази тенденция се засили особено драматично през 2012, когато по времето на предизборната си кампания, той изведнъж започна да говори за война и за защита на отечеството. Моето впечатление е, че оттогава насам Путин вътрешно се намира в състояние на война.

Как Западът би могъл да се противопостави на тази политика, а и да спечели Путин за партньор?

БР: Западът се опита да го спечели за партньор, но това беше невъзможно от самото начало, защото под партньори Путин си представя съзаклятници, които просто подминават нарушенията на човешките права. Когато започнаха да го критикуват за нарушенията на човешките права в Русия, настъпи „леден период“ в отношенията със Запада. Във външнополитическо отношение Западът беше твърде снизходителен и игнорира безброй нарушения на човешките права след конфликта с Грузия.

Каква е сегашната ситуация?

БР: Същото се случи и сега по отношение на Крим. Западът продължи да се колебае, а Путин разтълкува това като даване на „зелена светлина“. В Украйна в момента се извършва инвазия и се води война, но нещата не се назовават с истинските им имена. Ние всъщност правим услуга на Путин когато възприемаме неговата лексика и говорим единствено за „конфликт“ и „сепаратисти“.

Какво е отношението на Путин към американския президент Обама?

БР: Под сурдинка се разказват вицове за тъмнокожия американски президент. Путин не изпитва твърде голямо уважение към Обама – в неговите очи тай е слаб президент и марионетка на Уолстрийт. Путин обаче изпитва респект пред Меркел, защото е израснала в бившата ГДР и е в състояние да разгадае неговия начин на мислене.

Каква роля играе загубата на Студената война и разпадането на Съветския съюз?

БР: Лайтмотив на руската пропаганда е чувството за унижение. На хората се внушава, че Съветският съюз е бил прекрасна държава, която е била „предадена“ от Горбачов и неговата перестройка. А голямото послание на руската пропаганда днес гласи, че Русия отново ще си възвърне предишното могъщество.

Вярва ли Путин на тази пропаганда?

БР: Путин е убеден в това, при него се смесват лични и политически фактори. Той произхожда от обикновено семейство, в което е преживявал и насилие. Затова за него най-важна е силата. И това е трагичното, защото той не е в състояние да разбере кои са истинските причини за разпадането на Съветския съюз. Вместо това се опитва да реставрира именно онова, което в крайна сметка доведе до разпаденето му.

Какви са убежденията на Путин и защо в Европа го ценят предимно националисти и десни популисти?

БР: Страната, държавата и народността стоят в неговите очи над всичко останало. Отделният индивид няма особена стойност. Към това се прибавя и убеждението, че Русия трябва да се ръководи „с твърда ръка“. А всичко това добре приляга към принципите на десните.

Какво е общото между концепцията на Путин за „Нова Русия“ и идеята за нео-евразийско сътрудничество, която пропагандира руският публицист Александър Дугин, популярен сред дяснорадикалните кръгове?

БР: Подозирам, че Дугин често пъти изговаря това, което Путин не може да си позволи по политически причини. Някои пък смятат, че Путин използва Дугин като своего рода плашило, с което иска да подскаже, че има и по-лоши варианти, свързани със силно радикални сили в обществото. Но начинът на мислене на Дугин е дълбоко вкоренен сред господстващите политически кръгове. Това си личи и от факта, че Дугин може да разпространява своята идеология чрез държавно направляваните медии.

Преди няколко дни Путин сравни боевете в Източна Украйна с обсадата на Ленинград по времето на Втората световна война, при която загинаха над един милион цивилни граждани. Какво се цели с подобно сравнение?

БР: Победата във Втората световна война е най-големият национален символ в Русия. По този начин Путин легитимира своята система. Подобни сравнения се правят в Русия постоянно, също и в медиите. Постоянно се говори за фашизъм, което веднага напомня за Втората световна война.

Дали това, което преживяваме в момента не е възраждане на Студената война?

БР: Това вече не е студена война. Ставащото в Украйна е гореща война. Путин непрекъснато твърди, че Западът ползвал реториката на Студената война, а в самата Русия не се притесняват да пускат в ход старата съветска пропаганда. Мисля, че трябва да назовем нещата с истинските им имена, а не да ги игнорираме. Германската реакция ми напомня за поведението на щрауса, който си крие главата в пясъка. Сегашното развитие е много по-опасно от положението по времето на Студената война, защото тогава имаше стабилност и баланс между двата лагера.

Към какво се стреми Путин в крайна сметка? Как изглежда в неговите очи идеалната Русия?

БР: Путин иска авторитарна държава. Той всъщност е русофоб – т.е. именно това, в което обвинява останалия свят. Путин няма особено високо мнение за своите сънародници, смята ги за незрели и се отнася към тях като към деца, които трябва да бъдат държани изкъсо и които от време навреме се нуждаят от малко бой. Путин иска да управлява в стил „Stalin ligth“, но и да живее като мултимилиардера Роман Абрамович. Опасявам се, че Путин иска да подмени традиционното партньорство между САЩ и Европа със сътрудничество между Европа и Русия. Неговите апологети в Западна Европа вече говорят за някаква нова архитектура на сигурност. Путин се изживява като борец срещу американската хегемония, от която иска да освободи света.

Какво толкова го плашат САЩ?

БР: Той е научен да мисли, че Западът е олицетворение на злото. Това вероятно му е обяснявал още дядо му, който е бил готвач при Сталин. Във времето, в което е работил за КГБ, този светоглед е бил допълнително бетониран. Ако ми позволите едно малко преувеличение, бих казал, че за Путин Западът е онова, което е дяволът за децата на католиците.

*Борис Райтшустер е журналист и ръководител на бюрото на списание „Фокус“ в руската столица. Написал е няколко книги, като последната от тях е озаглавена „Путиновата демократура. Един властелин и неговата система“.