Архив на категория: Акценти

Техник, магазинер и касиер са контролирали лекарствата

Регулаторът е бил окупиран от близки до варненския бизнесмен Веселин Марешки

Техник, управител на магазин, касиер в аптека и всякакви разнородни „професионалисти“ и роднини са давали лицензи на аптеките и са контролирали през последните години кой какви лекарства продава в тях и на едро в складовете за медикаменти. Тези експерти са бивши служители на собственика на търговеца на едро „Фармнет“ и на най-голямата верига аптеки в България – варненския бизнесмен Веселин Марешки.

Това става ясно от одитни доклади на Инспектората на здравното министерство от последните години, с които „Капитал“ разполага. На практика това означава, че тези експерти с техните квалификации е трябвало да лицензират аптеки и складове, да преценят дали лекарствата се съхраняват правилно (тъй като за много от тях се изискват определена температура и условия за това), дали са се продавали медикаменти с изтекъл срок на годност и какво точно се е случвало в аптеките. Точно те са и оказвали натиск върху конкурентните аптеки на Марешки или са принуждавали аптеките да пазаруват от неговия склад, става ясно от одитните доклади.

По принцип инспекторите в лекарствения регулатор би трябвало да са лекари, фармацевти, биолози, химици и със специалност, близка до фармацията като цяло. През последните години и двамата директори на лекарствения регулатор бяха свързани по един или друг начин с варненския бизнесмен. Единият – Евелин Благоев, беше съпруг на завеждащата козметичните покупки в аптеките „Марешки“. След назначаването му съпругата напусна поста. Вторият – д-р Кирил Ненов, който беше назначен от кабинета „Орешарски“, пък е бил активист в партията на бизнесмена – „Либерален алианс“. Така се оказва, че лекарственият регулатор, който контролира пазар за около 6 млрд. лв. – производство, търговия на едро и дребно с лекарства и медицински изделия, клинични проучвания, кръвни продукти, лабораторни изследвания и др., е бил изпъстрен с назначения на бивши служители на Марешки. Агенцията надзирава пряко около 100 производителя на лекарства и медицински изделия, 400 търговци на едро, 4000 аптеки и над 100 клинични проучвания на медикаменти.

Предишното служебно правителство е било готово да освободи тези служители, но не му е стигнало времето, твърди се в сектора. Кабинетът „Орешарски“ успя само да освободи директора, но назначи д-р Ненов. От своя страна той изкара почти цялото време от миналия ноември в болнични, за да не бъде сменен. Така целият пазар беше оставен на практика в безтегловно положение, а стотици преписки за нови медикаменти, промени на пазара и проучвания оставаха неподписани. Едва в края на управлението си Таня Андреева назначи нов директор на ИАЛ – доц. Асена Стоименова, известен професионалист в сектора. Едва с помощта на сегашното служебно правителство новият директор успява да извърши преструктурирането и да отстрани незаконно назначените служители. Освен това тя подаде сигнал за случвалото се в прокуратурата.

Конфликт до конфликт на интереса

Според одитния доклад единият от предишните изпълнителни директори на агенцията д-р Евелин Благоев е притежавал фирма за търговия на дребно с фармацевтични стоки, но не е подал декларация за конфликт на интереси. Заради това е подаден сигнал до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

В одитния доклад не е записано, но според информация на „Капитал“ лелята на Веселин Марешки – Албена Найденова, която е икономист и дълги години е била упълномощена да представлява компанията пред институциите, също е била назначена в лекарствената агенция – първо като отговорник за медицинските изделия, а след това – като инспектор по лекарствата.

От доклада обаче става ясно, че директорът на дирекция „Контрол на лекарствени продукти“, която контролира търговците на едро с лекарства и аптеките, е назначен без конкурс. Людмила Ангелова е бивш адвокат на фирма „Хигия“, която бизнесменът Марешки купи. Тя представлява компанията поне до края на 2012 г., както става ясно от последното вписване на годишния финансов отчет на „Хигия“ за същата година. Ангелова е адвокат в Столичната адвокатска колегия, а в Търговския регистър фигурира изрично пълномощно като заявител по партидите на редица дружества, сред които дистрибуторите „Хигия“ и „Фармнет“, собственост на Светлана и Веселин Марешки. Директорката на дирекция е назначена по вътрешно съвместителство на 19 декември 2012 г.

Ако оставим това настрана, подчинените на директорката също не са били случайни хора. Оплакванията на бранша бяха, че агенцията се е напълнила с хора без понятие от сектора, които по един или друг начин са се отнасяли тенденциозно към фармацевтите, и това се оказва наистина така. От общо 7 инспектори по време на проверката трима са бивши служители на Марешки, назначени без стаж по специалността.

Началникът на отдел в регулатора Красимира Шабанова например е магистър по стопански и финансов контрол и има цветен трудов стаж – като сервитьор, продавач, специалист банкови операции, мениджър екип в банка, технически изпълнител, специалист доставки, компютърен оператор и накрая касиер в аптека. За да заеме длъжността, са необходими четири години стаж по специалността, които отсъстват. Връзката й с фармацията е била в работата й в „Софимакс“, „Фармтрей-България“ и накрая „Фармнет“. Във всички дружества съсобственици са Светлана и Веселин Марешки. Една трета от служителите в отдела на Шабанова са назначени по служебно правоотношение при непълно работно време.

По заместване за инспектори са назначени двама души. Единият е завършил счетоводство и контрол, но има трудов стаж единствено като техник в „Сити Фарма“, което пък е собственост на Нина, Веска и Веселин Марешки. Другият инспектор е дама, бакалавър по „Връзки с обществеността“, която е работила като сервитьор, касиер, компютърен оператор в аптека и касиер в аптека, като от 2009 до 2013 г. е полагала труд във „Варнафарма холдинг“, „Софимакс“, „Софитрейд“ и „Медидор“, които са собственост на Светлана и Веселин Марешки. На практика тези и други инспектори без необходимата квалификация и познаване на сектора са служели за нещо като наказателен отряд. /Капитал/

До редакционното приключване Веселин Марешки не отговаряше на мобилния си телефон.

Планът на Кремъл: да разруши ЕС

Не САЩ, а ЕС е главният враг на Москва. И затова Кремъл се опитва да разедини европейците. Прави го с най-различни средства, включително купувайки цели парламенти – например в България, твърди историкът Тимъти Снайдър. /DW/

Историкът Тимъти Снайдър, който преподава в Йейлския университет, през последните месеци публикува поредица от статии и интервюта в редица големи международни медии. Снайдър защитава правото на украинците сами да решават съдбата си и критикува политиката на Путин, който, според него, просто отказва да признае, че Украйна съществува. Историкът изтъква и много грешки на така наречения „Западен свят”. Според него Европа не умее да защитава собствените си интереси и остава пасивна, докато официалната руска пропаганда ѝ приписва какви ли не грехове, включително и съучастие в свалянето на бившия украински президент Янукович. Европа не бива да отстъпва пред претенциите на Кремъл, че Украйна е руска сфера на влияние, Европа е длъжна да покаже морална устойчивост и да защитава своите либерални ценности, свободата, върховенството на закона и правото на самоопределение, твърди историкът. Украинската криза поставя целия Запад на голямо изпитание, убеден е Снайдър, който в статиите и интервютата си описва точно параметрите на това изпитание.

Мирогледът на Путин

Според Снайдър, руско-украинската криза онагледява две различни схващания за политиката. Първото гласи, че политиката е доброволно сдружаване на хора с определена цел – както се случи на киевския Майдан. Второто схващане тълкува политиката най-вече като низ от тайни споразумения, които се постигат далеч от очите на хората. Историкът вярва в индивида и неговата политическа воля – той смята, че мнозинството от украинците са изразили именно тази воля и стремежа си към независимост. Но в мирогледа на Путин няма място за такова нещо, там просто не се предвижда възможността свободните индивиди да взимат свободни решения. Ето защо за Путин и неговите съмишленици има само едно обяснение: събитията на Майдана са резултат от заговор на външни сили, твърди Тимъти Снайдър.

„В продължение на 40 години Евросъюзът получаваше удовлетворението, че много страни искат да се присъединят към него. И тъкмо разширяването се превърна в негов единствен, голям политически проект. Сега обаче ЕС е изненадан от цели три съвсем нови тенденции. Първо – САЩ станаха доста по-непредвидими. Второ – една голяма страна, каквато е Украйна, в труден за нея момент иска да се приобщи към ЕС. И трето, всъщност най-важното: Русия иска да разруши ЕС”. Снайдър прави тази неочаквано остра констатация в интервю за германския седмичник „Ди Цайт”. Историкът е убеден, че за сегашното руско ръководство тъкмо Европа е най-опасният враг – най-вече заради общите ценности на европейците, но и заради икономическата мощ на ЕС.

Аналогии с „1984“ на Оруел

„В Русия просто заявяват, че западните ценности са невалидни. Сегашното ръководство е убедено, че всеки, който се позовава на тези ценности, е или лицемер, или идиот. Но тези ценности са факт”, казва Снайдър и припомня, че в европейските страни правата на гражданите са гарантирани, че никой не може, например, току-така да ти отнеме собственост, както се случва в Русия. А във всички спорни случаи на гражданите е гарантирано правото на честен процес, на какъвто в Русия никой не може да разчита, добавя историкът: „Но най-важното е друго: отричането на западните ценности в Русия вече се е превърнало в цялостен светоглед. Тамошните хора дори се гордеят, че олицетворяват точно обратното на Европа”, казва Снайдър, който в едно свое есе в „Тагесшпигел” сравнява днешна Русия с имагинерния режим от „1984” на Джордж Оруел. Пропагандата, политическата шизофрения, та чак до „Евразия” като една от световните сили – всичко това го има още при Оруел, припомня Снайдър.

Тъкмо във връзка с „Евразия” историкът обяснява защо в момента големият план на Русия е да разруши ЕС: „Руската външна политика взе този курс още преди събитията на Майдана – той произтича от плана за Евразийски съюз. Идеята на Евразийския съюз е, че ЕС представлява идеологическа заплаха за Русия. Разбира се, руското ръководство никога няма да признае, че иска да разруши ЕС. Вместо това признание то изтъква аргумента, че ЕС е декадентен, прогнил и хедонистичен. В действителност обаче Кремъл смята ЕС за заплаха, включително и икономическа. В Москва се опасяват например, че ЕС може да разработи своя собствена, координирана енергийна политика”.

Пропагандни клишета

Продължавайки аналогията с „1984” на Оруел, Снайдър дава още примери за противоречивостта на руската пропаганда. Кремъл твърди, че Украйна е попаднала в ръцете на националисти и фашисти, но крайно десните в страната спечелиха едва 2 процента на президентските избори, пише той и обръща внимание на още няколко противоречия. Ако Украйна всъщност не съществува като нация и държава – как тогава може да се твърди, че националистите са толкова силни? И още: московските политици повтарят обвинението във фашизъм, но то е абсурдно. Най-малкото поради това, че приятелите на Путин в ЕС са именно крайно десни партии и политици като Марин льо Пен. „Как е възможно при това положение да обвиняваш украинците, че са фашисти?”, пита Снайдър и взима под лупа още едно от кремълските пропагандни клишета:

„Украйна не е получавала покана за членство в НАТО. Преди руската агресия повечето украинци бяха против такова членство. Именно руското нахлуване промени тази нагласа. Нека да го кажа пак: Русия смята за свой главен враг не другиго, а ЕС. Но руското ръководство предпочита да сочи с пръст именно НАТО и по този начин да прехвърля върху САЩ отговорността за случилото се в Украйна. По ирония на съдбата тъкмо във времето, когато САЩ се оттеглят от Европа, Русия ги обвинява, че дърпат конците.”

Крайната цел

В интервюто си за „Ди Цайт” Тимъти Снайдър прави дисекция на стратегията на Москва за разрушаването на ЕС – дисекция, в която по адрес на България се изказва едно неочаквано и доста стряскащо предположение: ”Първо – Кремъл разчита на подкрепата на крайно десните в Европа, чиято цел е да разрушат институциите на ЕС. Второ – Путин се опитва да си сътрудничи в енергийната сфера с няколко правителства на европейски държави, с които има и идеологическа близост – Унгария е добър пример за това. Трето – руският режим полага усилия да купи парламентите на някои по-слаби страни-членки на ЕС като България и Хърватия. И накрая – Русия води информационна война. Тази война цели не само да попречи на европейците да защитават собствените си интереси, но и да им наложи идиотско-конспиративния наглед на Москва към случващото се по света. Всичко това се върши с една цел: да се разрушат връзките между националните държави в ЕС, защото поотделно те са много по-слаби и уязвими”, посочва Снайдър.

Шокиращо изследване: Вода, свинска мас и странни съставки в кравето масло!

Производители масово влагат в маслото немлечни мазнини, вода и технологични добавки в нарушение на законодателството и добрите производствени практики. Това установи изследване на Българската национална асоциация „Активни потребители“, което обхваща 15 от най-популярните на пазара марки масло.

В рамките изследването, продуктите бяха тествани за наличие на немлечни мазнини, съдържание на вода, мазнини и сух безмаслен остатък (СБО), се казва в съобщение на асоциацията. При осъществяването на теста, който се проведе в две независими лаборатории, бяха приложени изискванията и методите за изпитване, посочени в Регламент 273/2008 на Европейската комисия и Codex standard
for butter (278e).

Три са основните нарушения, установени от „Активни потребители“.

Най-важното от тях е нерегламентираното влагане на заместители на млечната мазнина, което е установено при четири от изследваните проби. Заместителите най-често биват твърди растителни масла, например палмово масло, което от години се ползва в производството на сирене. Съществуват обаче подозрения и за използването на хидрогенирани отпадъчни мазнини, свинска мас и др., което е незаконна и вредна търговска практика. При някои проби процентът на немлечните мазнини достига шокиращите 75%. В останалите проби, където е установено това нарушение, то варира между 10 и 50%.

„Според българското законодателство, продуктите с добавени немлечни мазнини задължително се обозначават като ”имитиращи”, като на опаковката им се изписват вида и процента на заместителя. Някои производители на “имитиращи продукти” не отбелязват това на етикетите, което е нарушение на регулаторните изисквания и измама на потребителите. При определени обстоятелства, вложените немлечни мазнини могат да бъдат опасни за здравето на хората“, коментира Богомил Николов, изпълнителен директор на „Активни потребители“.

При пет от пробите беше установено значително по-ниско съдържание на мазнини спрямо посочените на етикета. Съгласно изискванията на Регламент 273 на ЕС и Codex standard, макар и препоръчителни, в него трябва да има не повече от 16% вода и не по-малко от 82% мазнини.

Друга лоша практика, която установи изследването, е наличието в кравето масло на повече вода от обявеното. При пет от пробите беше отчетено несъответствие между посоченото на етикета и реалното съдържание на вода в маслото, като при част от пробите то е значително.

По-високото водно съдържание влошава качеството на продуктите, намалява срока им на трайност и повишава вероятността от развитие на патогенни микроорганизми. Освен това, водно съдържание над 25% означава, че е почти сигурно наличието на технологични добавки (влагозадържащи вещества) в продуктите, което е абсолютно недопустимо.

При пет от марките водното съдържание изобщо не беше посочено на етикета. /Труд/

Пеевски и Цонев са написали законопроект за КТБ

Кандидат – депутатите от ДПС Делян Пеевски и Йордан Цонев вече са подготвили законопроект във връзка със ситуацията в поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка (КТБ).

Той ще бъде внесен в първия работен ден на бъдещото  Народното събрание, изборите за което са на 5 октомври. Това съобщи председателят на движението Лютви Местан.

Самият той ще се подпише като вносител,  за да поеме „политическа отговорност в защита на този публичен интерес“.

Отговора на въпроса върху кого тегне сянката на КТБ и кой се бои от истината за КТБ ще намерите в поведението на останалите парламентарно представени и извънпарламентарните политически сили, каза Местан, цитиран от БГНЕС.

Той поясни, че новият законопроект, дело на Пеевски и Цонев, ще е разширена и задълбочена версия на предходния, внесен от Йордан Цонев в края на предишното Народно събрание, който така и не беше гласуван. Той предвиждаше да се разкрива тайната на влоговете на публичните личности, а ако вложителят е офшорка – имената на собствениците.

Днес Местан съобщи, че ДПС настоява международно юридическо лице за финансово разузнаване да разследва всички и всичко в банката. „Защото с КТБ се свързва значим публичен интерес, ние настояваме международно юридическо лице за финансово разузнаване да осъществи пълно разследване на КТБ за вложенията, кредитите, добри, лоши, на търговски дружества, публични фигури, офшорки“, заяви лидерът на ДПС.

Партията настоява България да побърза да се включи към Европейския банков съюз, така че всички български банки да бъдат подложени на европейския банков надзор, и на европейски регулации, защото според Местан „има тежки съмнения, че надзорът и регулацията не са достатъчно ефективни“.

Местан заяви, че вероятно е единственият лидер на партия, който не се познава с председателя на управителния съвет на КТБ и допълни, че дъщеря му няма консултантски договор с КТБ, по който да получава тлъсти хонорари.

„ДПС няма проблем с истината, истината ни е приятел,“, каза лидерът на ДПС и добави, че по неин адрес  политическите й опоненти съзнателно продуцират внушения и митологеми. /Дневник/

Кой и защо внушава, че предстои катастрофа

В България има политици, които се опитват да внушат на хората, че страната им е едва ли не пред апокалипсис. Правят го съвсем умишлено, защото знаят, че уплашеният избирател се манипулира по-лесно, твърди Ясен Бояджиев. /DW/

boiadjiev
Ясен Бояджиев

„Толкова разпаднала държава не сме имали в историята”. Държавата, за която става дума в това изречение, е България. Времето, за което се отнася то, не е Лукановата зима от 1990-а или Виденовата от 1996-а, а лятото на 2014 година. Произнесе го готвещият се да управлява лидер на партията, сочена от всички социологически агенции за сигурен победител на предстоящите избори. От неговите уста тези думи не са изненада. Докато беше министър-председател, той непрекъснато повтаряше, че му се е „паднало да управлява в най-тежката финансова и икономическа криза в света за всички времена”. И ето сега – пак лош късмет с тази „толкова разпаднала държава”.

България е пред финансов апокалипсис?

На същото мнение са очевидно и мнозинството избиратели. Според проведено между 12 и 18 септември представително социологическо проучване, цели 61 процента от българите смятат, че страната им се намира във финансова катастрофа. 23% не знаят какво да мислят, а само 16 на сто не споделят това мнение.

Не го споделят обаче и всички онези независими икономически и финансови експерти, които боравят не с политически аргументи и субективни усещания, а с обективни данни. Защото данните показват, че каквито и да са актуалните икономически, финансови и бюджетни проблеми, не може да се говори за някаква катастрофална промяна нито в личните, нито в държавните финанси. Особено пък на фона на споменатите 1996-а и 1997 година. Днес всичко е съвършено различно, обществените усещания обаче се повтарят. За този парадокс има много причини, а една от тях със сигурност е внушението. Общественото мнение се оказва податливо и реагира на постоянно натрапваните му катастрофични очаквания.

Ето още няколко примера от „репертоара” на същия политически лидер: „Състоянието на държавата е изключително тежко…”; „Толкова е тежко положението в страната, до 15 октомври нямаме ли стабилно правителство – просто няма как да се заздрави държавата”; „Дай Боже, след 5 октомври да има едно стабилно правителство (…) иначе просто зимата ще е катастрофа“; „Сринати всички системи“; „Да вържем двата края в края на годината е огромно предизвикателство, а да минем 2015 година е невероятно умение“; „ДПС нямаше да си тръгне от управлението, ако не знаеше какъв апокалипсис идва”; „Ако след изборите нямаме редовно правителство, България ще влезе в толкова тежък свредел на нестабилност, че няма да има какво да ядем, не да строим магистрали, не да строим мостове и зали, няма да има какво да се яде”.

„Страхувам се да не ми излезе един прякор – Нострадамус“, каза още авторът на всички тези изказвания. Той обаче далеч не е единственият кандидат-пророк.

Дивидентите на страха

Системното, упорито и последователно внушаване на страх едва ли се дължи само на безкористна загриженост за народа. Особено когато се прави във време преди избори. Защото масовият страх носи видими дивиденти.

Страхът прави пътя до властта по-лесен и по-кратък, тъй като уплашеният избирател се мобилизира и манипулира по-лесно. Той е по-склонен да даде гласа си за очаквания победител, за да има „стабилно” (най-добре еднопартийно) правителство, което да го предпази от „наближаващата катастрофа”.

После страхът прави упражняването на властта по-комфортно. Уплашеният човек се управлява по-лесно, защото има по-малки очаквания. Убеден, че го очаква катастрофа, той по-трудно ще различи некадърността и провалите на управляващите. И ще е готов да ги аплодира, ако „случайно” катастрофата се размине.

И накрая – уплашеният човек е по-склонен да приеме всичко. Включително, например, да преглътне факта, че му предстои да плати сметката за КТБ, за задаващите се нови многомилиардни заеми и за поредното преразпределение на благата.

Емигрант в Ню Йорк предлага на американците кисело мляко „Тримона“

24 г. Атанас Вълев не се е разделял с китарата си в САЩ. Но не на нея се дължи сбъднатата му американска мечта, а на българското кисело мляко.

trimona
Авторът на кисело мляко “Тримона” лично презентира своя продукт в американските магазини, докато го наложи на пазара.

“Гласувайте за Вълата!”, “Той е на крачка от големия успех, да го подкрепим!”, “Браво, Насе, с теб сме и се гордеем!”

Това гласят посланията във фейсбук на сънародници, които призовават българите от цял свят да дадат рамо на пловдивчанина. Както “24 часа” първи съобщи, със своето кисело мляко “Тримона” той е финалист в престижния конкурс “Произведено в Америка”, организиран от влиятелната тв водеща и бизнесдама Марта Стюарт. Гласуването приключва на 13 октомври, а на 17-и обявяват победителя.

“Ако спечеля, първото, което ще кажа на тържествената галавечеря, е, че съм българин
и съм роден в един от най-древните градове в света – Пловдив. Пробивът на българското кисело мляко в САЩ ще е голяма реклама за този наш продукт. Най-популярните медии ще говорят за него”, убеден е Вълев. Оценява шансовете си като много големи.

“Удивен съм от солидарността на сънародниците ни в Америка. Отвсякъде се обаждат и заявяват подкрепа. Такова въодушевление срещам за първи път след четвърт век емигрантски живот. Нашенци непрекъснато излизат с възвания: “Вижте, хора, гласувайте за Наско Вълев! Направил е нещо, което заслужава адмирации”, разказва авторът на мляко “Тримона”.

Кръщава своя продукт на родния си град – Тримонциум е римското наименование на Пловдив. Пътят до киселото мляко за Наско е дълъг. “Изобщо не съм си представял преди 24 г., че ще се занимавам с производство на храни”, признава той.

На 16 април 1991 г. се качил на самолета и пристигнал в Америка. Дошъл по програма за обмен на агроспециалисти. Вълев е завършил Висшия селскостопански институт в Пловдив, специалност “Субтропично земеделие”.

“Струваше ми се екзотична наука. Казах си: “О, какъв кеф! Ще работя един ден из плантациите на Южна Америка. Но никога не съм бил луд на тема фермерство”, разказва Наско. Кандидатствал първо стоматология, но балът с малко не му достигнал и той се прехвърлил за агроном, допълва майка му Пенка Вълева.

Според нея синът й от малък бил упорит и каквото захванел, не оставял. “Като ученици с Вълата се срещнахме в кукления театър към Дома на транспортните работници – бяхме кукловоди”, връща се в далечните години неговият приятел, сега главен редактор на радио “Пловдив”, Марин Данев. Той твърди, че Наско имал 3 любови.

“Първата му беше футболът и още го държи. От сутрин до вечер риташе, дори беше в юношеския отбор на “Ботев”, описва Данев. Втората любов на Наско е театърът. Като студент изиграл няколко роли в театър “Проблем 13” на Пловдивския университет под режисурата на Младен Влашки. “Наско е артист по рождение – третата му любов е музиката – свири на китара и пее изумително добре”, твърди Данев.

Когато тръгнал за Америка, Вълев взел китарата си, а в куфара с багажа пъхнал и два буркана българско кисело мляко. Те се оказали решаващи за бизнеса му. Първо работел в оранжерия, после във ферма, а след това свирил по барове в Ню Йорк.

“Като младеж участваше в група “Дилижанс”, свиреха кънтри, много ги харесваше Георги Минчев”, припомня майката на Вълев. Понеже заминал в САЩ без зелена карта, нямало
как да се върне.

Написал на любимата си, че е спечелил пари за нова китара и за обратен билет. “Не ми говори за връщане, а оставай там и гледай и мен да вземеш”, отговорила му Диана Добрева, която става негова съпруга. Сега имат 2 деца – Нански, която е вече журналистка в ТBS, и 14-годишния Дилън.

17 г. Наско не може да види близките си. В мига, в който се сдобива със зелена карта, си купил билет за България. 2009 г. за първи път стъпва на родна земя. “Манията и фукнята са му чужди. Не е човек, който се прави, че е забравил българския, или пък да говори с акцент. Не е мръднал нито като визия, нито като отношение към близките”, категорични са пловдивските му приятели. За тях той е успял човек с прекрасно семейство и с реализирани идеи отвъд океана.

Когато майка му отишла да го види през 1995-а, той  заръчал обезателно да му донесе кисело мляко, за да си подмлади закваската. Успоредно развил бизнес с български кебапчета, кюфтета, карначета и луканка “Тримона”. Те също се продавали като топъл хляб сред сънародниците ни, които били петимни да опитат от родния вкус.

“Около 5 г. ги произвеждах, но вече не са ми основен бизнес. Правя само за много стари клиенти, на които не мога да откажа”, твърди Вълев. Сега хвърля сили да наложи на необятния американски пазар кисело мляко “Тримона”. И в голяма степен е успял. Пробил е в най-реномираните вериги за екохрани в Ню Йорк и Кънектикът, където на рафтовете е нареден този продукт.

“Да, лесно е да влезеш в магазина, но трудно е да докажеш на клиентите, че трябва да посегнат към рафта и да предпочетат твоето мляко. Лично съм участвал в над 200 промоции. На практика съм прекарал година и половина в магазините, където приканвам хората да го опитат.

Някои се мръщят: “О, много ми е кисело!”. Други възкликват: “От години го търся! Най-после го има”, разказва пловдивчанинът. Оказало се, че повечето клиенти харесват българското мляко. Тайната му се крие в оригиналната закваска и най-вече в качествената суровина.

“Кравите не ядат царевица, а пасат чиста трева. Затова казвам, че моето мляко е най-хубаво и здравословно”, твърди Вълев. Според него мит е, че то се получава единствено в България. Все още обаче гръцкият йогурт бил №1 в САЩ. Вълев е категоричен, че то няма качествата на “Тримона”.

“Имам усещането, че той ще успее”, казва Пенка Вълева. “Майко, от цяла Америка, дори от Австралия ми се обаждат и ме подкрепят в конкурса”, окуражавал я синът й. Възрастната жена, от една страна, страда, че двете  деца са в чужбина. Но от друга, се радва, че те успяват там. Сестрата на Вълев Росица от години е в Испания.

“Нямам идея с какво щях да се занимавам, ако бях останал в България. Китатарата и сега е до мен – от време на време я вземам и свиря каквото ми харесва”, обобщава пловдивчанинът. /24часа/

Христо Иванов: В съдебната система не разбират, че България е новият „болен човек“ на ЕС

Намираме се в дълбока криза на институционалността и държавността. Много хора от съдебната система не разбират това, че България се превръща в новия „болен човек“ на Европа.

Фотограф: Юлия Лазарова

Това коментира в сутрешния блок на държавното радио служебният министър на правосъдието Христо Иванов след като вчера Висшият съдебен съвет не успя да избере нов председател на Върховния касационен съд.

Думата „реформа“ отсъстваше от вчерашната процедура, допълва той като уточнява, че една от големите теми за реформата в съдебната власт е свързана със съдийската независимост и самоуправление.

„Нямаше договорка, защото нямаше и резултат“ – така служебният министър на правосъдието Христо Иванов коментира вчерашното заседание на Висшия съдебен съвет. Трябва да бъдат преодолени определени зависимости в съдебната система, допълни той.

Според него следващата  процедура на избор трябва да е изцяло на територията на темата за съдебната реформа, темата за отстояването на независимостта от председателя на ВКС, темата за лидерството на съдебната система, на съда.

Януарският доклад е възможно да бъде първата стъпка за отделянето на България от Румъния, предупреди Христо Иванов. /Дневник/

Нова КТБ утре?

Случаят КТБ оголи истината за състоянието на българската държава, а покрай това стана ясно, че следващата КТБ може всеки момент да се появи зад ъгъла, твърди Иван Бедров в коментара си.

bedrov
Иван Бедров /DW/

Диагнозата на затворената от три месеца Корпоративна търговска банка (КТБ) е новина, която постоянно бива отлагана. Но много преди да чуе заключението на одиторите, обществото постави една друга диагноза – на т.нар. държава. Така наречена, защото не изпълнява основните си функции да гарантира правов ред и сигурност и да контролира правилата, които самата тя е приела. Заключения от типа „фасадна демокрация“, „липсваща държава“ и т.н. звучаха досега като лозунг, защото липсваше толкова всеобхватен пример. Случаят КТБ ни го даде.

Банковата сага оголи проблемите в държавното обвинение, в банковия надзор, в службите за сигурност, в изпълнителната власт, в медиите – остана ли още нещо изобщо? Блокираните пари на отделни вложители, на фирми и на държавни структури притискат и ще притискат всяка власт да търси бързо решение на проблема. Идеите варират от експресно изплащане на малки суми от депозитите, през бърз фалит и изплащане на всичко до 196 хиляди лева, до масирано участие на публичен ресурс и „спасяване“ на цялата банка. Всички варианти обаче са фокусирани върху последиците от проблема, а не върху самия проблем. И не отговарят на въпроса: Възможна ли е нова КТБ утре?

Държава в държавата

Към момента нито предишните управляващи, нито канещите се да бъдат следващи не са дали рецепта как отговорът на този въпрос да бъде категорично НЕ. Лично главният прокурор Сотир Цацаров (който в рамките на три месеца се превърна от поръчител на демонстративни проверки в сградата на все още работещата банка в спасител на същата тази банка) призна, че нещата не са такива, каквито изглеждат.

„КТБ е била банково украшение, била е държана под стъклен похлупак. Държавата е правила максимума, за да обгрижи този похлупак“, каза прокурорът на 3 септември. А на 19 септември допълни посланието си за похлупака – КТБ „се е превърнала в структура, имаща досег с не малък брой политици, общественици, дори с представители на журналистическата гилдия… не може да се каже, че банката просто е фалирала“. Прямият разказ как българската държава си е създала „структура“, която е достатъчно мощна финансово, централна за отделни сектори от икономиката, „имаща досег“ до политици и т.н., отглеждана и държана под похлупак, може да бъде преведен като „държава в държавата“. Признанието е, че за други банки има правила, но за „структурата“ няма. Че за други публични дружества на борсата има контрол, но за „структурата“ няма. Че за други нарушители има служби за сигурност, но за онова нещо под похлупака няма. Списъкът е дълъг и на челно място в него е точно институцията, чийто ръководител призова за „надскачане“ на закона. Към момента отговорът на въпроса „Възможна ли е нова КТБ утре?“ е кратък: разбира се, че да.

И как да е иначе…

Повечето политически реакции на кризата около КТБ също са насочени единствено към последиците, а не към самия проблем. ГЕРБ настояваше за актуализация на бюджета в последните дни на предишния парламент, като един от мотивите беше именно необходимостта от бързо изплащане на депозитите или пък по-широко „спасяване“. БСП заплашва да извади стенограми от първите срещи по казуса, които щели да покажат как опонентите им предлагали въвеждането на банкова ваканция. Реформаторите предложиха отстраняване от разследването на главния прокурор, шефа на ДАНС и още ключови фигури, които били „част от проблема“. Предложиха и международно разследване. В предизборните дебати разделението по темата КТБ е да бъдат или да не бъдат използвани пари на данъкоплатците, както и кое ще излезе по-скъпо – спазването на съществуващия закон или приемането на нов за „спасяване“ на банката.

Отвъд гасенето на пожара отиват единствено обвиненията към управителя на БНБ Иван Искров. В един момент от кризата неговата смяна изглеждаше консенсусен вариант. Той дори подаде полуоставка и декларира, че е готов да се оттегли, ако предишният парламент се заеме с избора на негов наследник. Представители на ГЕРБ се заканиха да сменят Искров веднага след изборите, което го накара да им припомни закона – мандатът е 6-годишен, и да заплаши с последствия от Брюксел.

Все по-видим става консенсусът пожарът да бъде потушен без провеждане на сериозния разговор – какво не е наред с БНБ, какво не е наред с КФН, какво не е наред с прокуратурата и защо едни трябва да спазват законите, а други са под похлупак. При това положение следващата КТБ може всеки момент да се появи зад ъгъла.