Архив на категория: Акценти

Два въпроса след българския евровот

България избра своите представители в Европейския парламент. Но два ключови за бъдещето на страната въпроса остават без отговор и след тези избори. Първите резултати от тях анализира Ясен Бояджиев. /DW/

Ясен Бояджиев

Предварителните прогнози за това кои български партии ще изпратят свои представители в Брюксел в общи линии се потвърдиха. Но се провалиха в определянето на дистанциите между тези партии. Основната причина е в катастрофалния спад на подкрепата за БСП. Както се очакваше, ГЕРБ спечели първото място, но с много по-голяма преднина от прогнозираното. На ДПС пък не му достигна съвсем малко, за да изпревари социалистите и да стане втора политическа сила. Раздвижването в съотношението на силите обаче не прави решението на българското политическо уравнение по-лесно. Главно заради появата на нова, при това променлива величина.

Само преди броени месеци самото допускане, че партията на Николай Бареков, а и самият той, ще влязат в Европейския парламент, звучеше за мнозина като виц. За пореден път обаче значителна част от българските избиратели показаха, че са готови да влязат в капана на популизма. И така превърнаха вица в действителност. По добре познат начин на сцената бе пуснат поредният „нов” актьор. Каква ще е неговата роля, ще зависи от създателите му, които ще очакват възвръщаемост от тази своя огромна пряка финансова инвестиция.

Въпрос първи: Нов парламент? Ново правителство?

Изборите излъчиха 17-те български представители в Европейския парламент, но не дадоха отговори на двата основни въпроса, свързани с политическото бъдеще на страната.

Първият от тези въпроси, краткосрочният, е дали има ново съотношение на силите, което да наложи провеждането на предсрочни парламентарни избори и да доведе до радикална промяна в управлението. Резултатите, както се очакваше, дават достатъчно основания и на двете страни – и на управляващите, и на опозицията – да твърдят, че се потвърждава тяхната гледна точка.

Лидерът на ГЕРБ има основание да се похвали, че е „бил БСП и Станишев за осми път”, че партията му дори и в опозиция, подложена на атаки, кражба на електорат и депутати, не само остава първа политическа сила, но дори подобрява резултата си в сравнение с евроизборите през 2009 година.

Само че претенциите на ГЕРБ за предсрочни избори и участие във властта звучат донякъде „дежурно” и не много по-убедително, отколкото през миналата година.От друга страна, както можеше да се очаква, въпреки тежкото си поражение БСП с лекота намира „опорни точки”, за да твърди, че промяна не се налага и днешното правителство може и трябва да продължи да управлява: отливът на гласове е заради отцепилата се формация около бившия президент Първанов; изборите бяха европейски, а не национални; ако вотът бе „наказателен” за управлението, активността щеше да е много по-висока; а и така или иначе двете управляващи партии, взети заедно, получават повече гласове от ГЕРБ.

Същевременно изборните резултати повишиха до такава степен „акциите” на ДПС, че движението има основание да поиска още по-голям дял от властта, което пък може да удължи живота на днешното управление.

Освен това резултатите от изборите могат да укрепят днешното твърде крехко парламентарно мнозинство. Защото крепящата го досега „патерица” – „Атака”, вероятно ще бъде много по-сговорчива, поне на първо време. Цената ѝ падна драматично – заради електоралното ѝ сгромолясване, дължащо се очевидно на подкрепата ѝ за правителството и на съпътстващите я политически „пируети”. Това сгромолясване прави едни скорошни избори твърде опасни за тази партия, тъй като със сигурност биха я оставили извън следващия парламент.

Всичко това съвсем не означава, че такива избори няма да има. Зависи какво ще преценят създателите на новия потенциален политически балансьор – партията на Бареков. Всъщност, чрез него политико-корпоративните интереси, стоящи и зад днешното управление, получават повече опции за действие и контрол върху властта, тъй като ще могат да го насочват натам, накъдето им е изгодно. Той от своя страна с лекота може да вземе всеки завой („бях десен, а сега вече съм ляв“).Въпрос втори: България в Европа или…?

Вторият голям въпрос на тези избори, дългосрочният, бе дали България ще продължи по европейския път или ще се отклони от него. След като предизборната кампания наклони силно везните към второто, изборните резултати дадоха основание на мнозина да твърдят, че антиевропейските сили са претърпяли тежко поражение.

Наистина, техният „ударен отряд” – открилата кампанията си в Москва партия „Атака”, не получи достатъчно доверие, за да изпрати свои депутати в Брюксел.

Наистина, освен партия ГЕРБ, която напоследък се придържаща строго към европейско поведение, свой евродепутат най-вероятно ще има и Реформаторският блок, който очевидно е най-последователно проевропейската политическа сила, с най-ясна програма за реформиране на страната по европейски и единствената, поставила на преден план в кампанията си важни за България въпроси на европейската политика.

И все пак, въпреки относителния успех на Реформаторския блок, изборите по-скоро потвърдиха печалната истина, че тук програмите, интелигентността и нормалността не се котират особено високо.

Изводът, че проевропейското начало е спечелило изборите може да се окаже прибързан. Не само защото гласовете за многобройните, сходни с „Атака”, обитатели на съблазнителната антиевропейска и националистическа политическа „ниша” са сумарно доста повече.

А и защото, както показа предизборната кампания, в антиевропейския лагер с лекота може да се впише и БСП с реториката си и с позицията си по разделителни въпроси като кризата в Украйна, ролята на Москва и санкциите срещу нея, българската и европейската енергийна независимост от Русия.

Най-ясните знаци бяха изгарянето на европейското знаме и продиктуваният от Москва законопроект за „Южен поток”, решаващата битка около който тепърва предстои.За разлика от БСП, по много въпроси ДПС заема по-последователни европейски позиции. Но си мълчи за руските проекти в България (очевидно като част от вътрешното разделение на властта и на политическия бизнес). А и дори само демонстративната номинация на фигура като Делян Пеевски предизвиква силни съмнения относно устойчивостта на европейските позиции както на партията, така и на България.

И накрая – антиевропейски гласове от различни посоки със сигурност формират в значителна степен изборния резултат на „новия” политически играч. Защото една от основните крепости и опори на антиевропейското мислене е именно популизмът, за който знаем, че е несъвместим с жизненоважните за България европейски реформи.

Негов ярък представител е именно бившият телевизионен водещ, който раздава безплатни кебапчета и таблети, обещава всичко на всички и плаче за бедните заедно с богатите си приятели. От интереса на спонсорите и създателите му ще зависи в каква посока ще бъде насочен – дали ще продължи да заема позата на европейски политик или ще възстановява НРБ.

„Южен поток“ извън закона за земята

Заради руския дял от 50% смесеното дружество няма право да притежава ниви след поправките от преди месец

С популисткото отстраняване на чужденците от пазара на земеделска земя управляващите пратиха „Южен поток“ извън закона. Накратко, текстът, подкрепен от БСП, ГЕРБ и „Атака“, ограничава компаниите с чуждестранни съдружници и акционери да притежават и купуват ниви. През последните месеци обаче дружеството „Южен поток България“ активно купува земеделска земя, през която ще минава газопроводът. А в компанията 50% от акциите са руска собственост.

Така гордостта на управляващите, която ще струва 3.5 млрд. евро, нарушава приетото преди месец ограничение. Законът не казва какво да се прави в този случай. Затова е много вероятно да бъде променен скоро пак, само заради българо-руския проект, който всеки момент чака начало на строителството. На останалите чужди инвеститори обаче ограничението ще продължава да пречи, ако Конституционният съд не го отмени.

Купувам земя, но нямам право

За изпълнението на проекта на територията на страната през декември 2010 г. бе основана съвместната компания „Южен поток България“, в която акционери с по 50% участие са държавните Български енергиен холдинг и руската „Газпром“. Оттогава досега обединението активно изкупува имоти, попадащи в обсега на трасето, през което трябва да минат тръбите. Отчуждаването на земята и придобиването на право на строеж е необходимо за пристъпване към строителните дейности, подготовката на които се ускори в началото на тази година с откриването на конкурс за изпълнител на поръчката. Според имотния регистър последната сделка за земя на „Южен поток България“ е от 27 февруари тази година, когато е придобита 3 дка нива в монтанското село Расово. Общо вписаните сделки са в седем области.

Два месеца по-късно притежаването на този и на другите имоти на територията на България от българо-руското дружество би следвало да се счита за незаконно, тъй като на 4 април депутатите в Народното събрание приеха промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, а на 29-и същия месец бетонираха позицията си по въпроса със собствеността, отхвърляйки ветото на президента, който се опита да спре популистката промяна.

Промените въвеждат забрана за притежаването на земя от чужденци и търговски дружества, в които съдружници са чужденци. Изключения се приемат, ако чужденците докажат, че са пребивавали на територията на страната повече от 5 години, като така наречената уседналост важи и за фирмите.

От основаването на „Южен поток България“ досега са минали по-малко от 4 години, което означава, че то не би следвало да има право да притежава земя на територията на страната.

Изключение, което не помага

Потърсени за становище, от дружеството отхвърлиха хипотезата, че са в нарушение, и посочиха, че правото за притежаване на земя им е дадено по силата на междуправителствената спогодба, сключена по международното законодателство, възможност, предвидена и в конституцията.

Факт е, че в конституцията има текст, който казва, че чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя, ако това е разписано в международен договор, ратифициран от парламента. Но изрично е поставено условие: ратификацията трябва да е подкрепена от 2/3 от всички депутати, т.е. 160. Междуправителственото споразумение, на което разчита „Южен поток България“, е сключено през 2008 година, когато е внесено и за ратификация в Народното събрание. Гласуването му протича със 140 гласа „за“, 47 „против“ и два – „въздържал се“. Така резултатът от него не покрива изискването, поставено в конституцията, за постигане на мнозинство на две трети от „всички народни представители“, тоест не на база присъствалите в залата депутати, а пресметнато спрямо имащите право на глас общо 240 народни представители. Такова е тълкуванието и на юристи, с които „Капитал Daily“ се допита, които са на мнение, че за да се счита преминало конституционния праг, гласуването е трябвало да приключи със 160 гласа „за“, а не със 140. Депутатът Янаки Стоилов от БСП, който беше един от авторите на текста за земеделската земя, не успя да коментира казуса и отложи разговора за след седмица.

Попитана какви ще бъдат последствията за лицата, оказали се в нарушение на закона, председателят на парламентарната комисия по земеделие Светла Бъчварова обясни, че засега последствия за тях не са предвидени. Предстои да се изработят заключителни разпоредби в закона, които да указват какви са санкциите за неизпълнение на разпоредбите. Сред вариантите, които са били обсъждани, е налагането на глоба от 100 хил. лв. и даването на гратисен срок до края на годината, през който чуждите юридически лица да се освободят от придобитата собственост на територията на страната. Друго предложение за санкция е налагането на глоба от 100 лв. на декар и 6-месечен срок за изпълнение на законовите изисквания. Бъчварова е на мнение, че дори и да блокира работата по газопровода, законът няма основания да бъде променян отново. Законът не е правен за „Южен поток“, а за офшорни компании и компании извън Европейския съюз. Въпросът е принципен за територията на страната, коментира председателят на земеделската комисия.

Така създаденият от незнание или некомпетентност казус показва, че депутатите творят норми, които „любими“ проекти погазват. И макар първият коментар да е, че няма да има законова промяна, предвид предишната поправка „Южен поток“ за морската отсечка, редакцията по-скоро наближава.
/Капитал/

Защо Русия внезапно отстъпи пред Китай?

Русия сега се нуждае от Китай повече, отколкото Китай – от Русия. Притисната от европейските санкции заради Украйна, единствената опция на Москва е да гледа към Китай. Това си личи и по едно актуално събитие.

Путин и Си Цзинпин .Руският газ към Китай ще потече през 2018 година

Повече от десет години Москва и Пекин безуспешно преговаряха за газопровод. Сега обаче всичко изведнъж потръгна бързо. По време на посещението си в Китай / 20 и 21.5./ Владимир Путин ще подпише милиардно споразумение за доставки на газ за Китай. А то несъмнено ще има отражение и над Европа.

Газопровод от Русия към Китай – години наред това беше проект, на който не се виждаше края, със стандартните уверения и успокоения от страна на Москва: „Още не сме подписали договора, защото не сме се споразумели за цената. Но проблемът ще бъде решен“, заяви например руският премиер Дмитрий Медведев миналата година. Китай явно също не бързаше много: „Относно цената все още нямаме резултат. Готови сме да се съобразим с руските искания, но цената не бива да е по-висока от тази на нашия газ от Централна Азия“, заяви също миналата година представителят на китайската страна Панг Чанквей.

Сега и двете страни очевидно са готови на споразумение. Планира се газопровод, по който от 2018 година нататък от Сибир към Китай ще текат годишно по 38 милиарда кубически метра газ. Договорът е за 30 години. Бързо растящ Китай спешно се нуждае от енергия. Освен това страната иска да намали зависимостта си от въглища.

С огромните си газови находища съседна Русия е на пръв поглед най-подходящия доставчик. Само че преговорите се проточиха повече от десетилетие. Проблемът винаги е бил в договарянето на цената, но и в дълбоко залегналите взаимни предубеждения на двете страни, както и в наличието на исторически конфликти и конкуренция за влияние и власт в Централна и Източна Азия. Москва е обезпокоена от шеметния възход на съседен Китай с неговото милиардно население.

Как се обяснява внезапното сближаване на позициите за газа?“Китай и Русия говорят за газопровода още от 1997 година насам“, казва Джефри Уу от хонконгския мозъчен тръст Тианда и добавя: „Но винаги досега е имало пречки. След кризата в Украйна, която доведе и до нов конфликт между Русия и САЩ, много руснаци преосмисиха отношението си към Китай. Украинската криза помогна, така да се каже, за създаването на новото газово споразумение.“

Западът реагира на украинската криза, въвеждайки санкции срещу Русия. Според преценки на Европейската централна банка, от Русия вече са се оттеглили около 160 милиарда евро. Освен това Европа се опитва да постигне по-голяма независимост от руския петрол и газ в средносрочна перспектива. В подобна почти безизходна ситуация за Русия, Китай е нещо като спасителна сламка. А това, несъмнено кара Москва да направи някои отстъпки в преговорите с Китай, включително по отношение на цената на газовите доставки.

От началото на кризата в Украйна Пекин е в по-силна позиция от Москва. Докато Русия е в международна изолация, Китай разширява мрежата си от връзки. Дори по отношение на газовите доставки китайците отдавна са си осигурили алтернативи и не са зависими от Русия. Чрез свой газопровод Пекин се снабдява с газ от бившата съветска република Туркменистан. Миналата година беше завършен и газопровод от Бенгалския залив през Мианма до Китай. „Китай продължава да диверсифицира енергийните си източници и не залага само на една карта“, казва Джефри Уу.

В Пекин очевидно ще се говорят възторжени слова за тясното сътрудничество между Китай и Русия. Само че междувременно Пекин е в по-силна позиция от Москва и със сигурност няма да пропусне да го демонстрира, включително и по отношение на украинския конфликт, смята Арне Уестад от London Scool of Economics: „От икономическа гледна точка за Китай е важен най-вече Вашингтон.

Затова Пекин няма да подкрепи политика, която е скандална в очите на американците, а и на европейците, които за Китай също са много важен икономически партньор“, казва експертът. /DW/

Все по-малко хора внасят осигуровки

През 2013 г. дефицитът на пенсионната система е намалял, но демографската криза ще доведе до растящ недостиг в бъдеще

Дефицитът на държавното обществено осигуряване през 2013 г. е намалял с почти 33 млн. лв. спрямо година по-рано и е с 93 млн. лв. под първоначално планирания. Така през миналата година дупката в държавното обществено осигуряване се свива леко до 1.8 млрд. лв. Основната причина за по-добрите резултати е, че разходите за пенсии са по-малко от планираните заради намалелия брой пенсионери.

Същевременно обаче броят на хората, които внасят осигуровки, също се е свил и в резултат се затруднява и изпълнението на приходната част. Това показват данните от годишния отчет на Националния осигурителен институт (НОИ) за изпълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

През следващите години обаче дупката в бюджета на осигурителната система ще продължи да расте като ефект от все по-застаряващото население и паралелно намаляващата работна сила. Осигурените вече почти са се изравнили с хората, излезли от пазара на труда, и са спаднали до 2.7 млн. души (виж графиката). Това означава, че всеки работещ издържа един пенсионер. През 2060 г. пък дупката в бюджета на фонд „Пенсии“ ще се е увеличила над четири пъти и дефицитът ще достига почти 9 млрд. лв., показват прогнозите на Националния осигурителен институт.

По-малко осигуровки

Разходите на държавното обществено осигуряване през миналата година са били почти 9 млрд. лв., или почти 10% от БВП, като от осигурителния институт са направили икономия от 72 млн. лв. Тя идва основно от плащанията за пенсии, но са направени и по-малко разходи спрямо планираните по всички фондове с изключение на някои краткосрочни обезщетения (болнични и отглеждане на малко дете например), уточняват от НОИ.

Едновременно с това обаче събраните приходи също са по-малко от заложените – с 38 млн. лв., или 99.1% от плана (виж инфографиката). Основната причина е, че броят на осигуряващите се в системата също е бил по-малък от очакваното с почти 48 хил. души, като вноски за пенсия са правили едва 2.7 млн. души. Затова и приходите от осигуровки са с 67 млн. лв. под първоначално разчетените 4.2 млрд. лв. (виж графиката).

Почти толкова са и общо събраните приходи – 4.3 млрд. лв., като останалото е трансфер от държавата. Тя внася 12% върху доходите на всички осигурени. Освен това покрива и дефицита в системата с приходи от данъци. Така за миналата година общият трансфер на държавата в бюджета на държавното обществено осигуряване е бил 4.7 млрд. лв.

Демографска заплаха

Въпреки по-добрия общ резултат в системата на общественото осигуряване обаче фонд „Пенсии“ е превишил предвидения в бюджета дефицит. Там недостигът е бил с 47 млн. лв. повече от планираното и е достигнал почти 1.8 млрд. лв. (почти целият дефицит идва от фонд „Пенсии“).

Това е резултат от по-малко постъпили приходи от пенсионни вноски – със 144.4 млн. лв. (заедно с по-ниски разходи за доходи за старост – с 97.6 млн. лв.).

В същото време през 2013 г. са се пенсионирали почти 9 хил. души по-малко в сравнение с година по-рано. Причината е реформата от 2012 г., след която стажът и възрастта за пенсиониране започнаха да нарастват с по 4 месеца годишно. Така  на пазара на труда през предходните две години останаха повече хора. Реформата обаче беше спряна през тази година от кабинета „Орешарски“ и това вероятно ще доведе до по-голям брой нови пенсионери за тази година. /Капитал/

Дължат извинение на България и Румъния

Месеци наред политици и медии във Великобритания всяваха паника заради очаквания наплив на българи и румънци. Сега обаче статистиката доказа, че апокалиптичните им прогнози нямат нищо общо с реалността. Ето фактите:

Британският депутат Кийт Ваз, придружаван от десетки журналисти, прекара 1-ви януари 2014 година на лондонското летище „Лутън”. Той отиде там, за да види с очите си българите и румънците, които се очакваше да залеят страната му след отпадането на ограниченията за работа. В крайна сметка обаче Ваз посрещна един-единствен пришълец, което го накара да заяви, че опасенията за огромна имигрантска вълна от България и Румъния са безпочвени.

Днес думите му намират потвърждение в статистическите данни: през първите три месеца на 2014 година броят на работещите във Великобритания български и румънски граждани е намалял с 4 000 души в сравнение с последното тримесечие на миналата година. Данните на британската статистическа служба сочат, че общият брой наети на работа българи и румънци е 140 хиляди. Това представлява по-малко от половин процент от работната сила на Острова.

Много шум за нищо?

Увеличение все пак има: с 28 хиляди спрямо същия период на 2013 година, но това нарастване е много по-малко от очакваното, а и е настъпило още преди отпадането на трудовите ограничения в началото на тази година. Така „малкият брой българи и румънци, които пристигат да работят във Великобритания, е в силен контраст с взривоопасната реторика по-рано”, коментира Дани Алекзандър, главен секретар на британското министерство на финансите.

Реториката, за която говори Алекзандър, не остана без ефект: британският премиер Дейвид Камерън отвърна на страховете на сънародниците си с редица законодателни промени, ограничаващи достъпа на имигрантите до социални помощи. Макар статистическите данни да доказват, че очакваният наплив на имигранти не се е състоял, малко вероятно е тези промени да бъдат анулирани.

Нещо повече – на предстоящите европейски избори националистическата партия UKIP се очаква да заеме второ място, изпреварвайки управляващите консерватори на Камерън. Лидерът на UKIP Найджъл Фараж беше един от най-активните в кампанията срещу българите и румънците. Той не пропускаше възможност да изплаши британците с прогнози като тази, че всяка седмица в страната щели да пристигат по 5 000 души в търсене на работа. През април пък UKIP излезе с плакати, които предупреждават, че британците са застрашени от 26 милиона европейски имигранти. Дойче Веле се обърна към партията с молба за коментар на новите данни, но запитването ни остана без отговор.

„Тези, които предвещаваха края на света на 1-ви януари, сега дължат извинение на България и Румъния“, настоява депутатът Кийт Ваз, който е шеф на парламентарната комисия по вътрешните работи. На същото мнение е и Барбара Рош, председател на организацията „Migration Matters”, която в интервю за Дойче Веле заяви, че след „цялата паника около Румъния и България статистиката съвсем ясно доказва, че броят на техните граждани всъщност намалява“. Рош дори прогнозира, че според днешните данни ще са нужни цели 90 години, за да се стигне до 26-те милиона имигранти от плакатите на UKIP.

Напливът тепърва предстои?

Не всички обаче смятат новите данни за надеждни. Сър Андрю Грийн, председател на организацията „Migration Watch UK”, коментира за Дойче Веле, че макар да е трудно да се правят заключения на базата на данни за период, който обхваща само три месеца, тези данни все пак показват увеличение в сравнение със същия период на 2013 година. Фактът, че това нарастване се е състояло още през миналата година, означава, че сега, след падането на ограниченията, може да се очаква още по-голям скок на имиграцията от двете страни, казва Грийн и добавя: „Това е в съответствие с нашата прогноза за увеличение на българите и румънците с 50 хиляди души във всяка от следващите пет години“. /DW/

Абсурдите около комисията “Плевнелиев“

В България е прието да се мисли, че т.нар. временни анкетни комисии са безсмислени. Зависи от гледната точка. Защото за създателите си те са много полезни. Особено преди избори. Последния пример коментира Ясен Бояджиев. /DW/

Кадър от протест пред президентството

Както обикновено, и тя има дълго и засукано име: „Временна анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства, свързани с дейността на фирмите лицензианти на ДКЕВР за разпределение и снабдяване с електроенергия, а също и дружества концесионери за добив на природни богатства, довели до ощетяване на българските граждани и българската държава, както и нерегламентираните им контакти с представители на държавата и свързани с политически партии лица“. Всъщност, никой не крие (нито „Атака”, която я инициира и оглави, нито БСП и ДПС, които я гласуваха), че комисията се създава, за да „разследва” една среща на българския президент с изпълнителния директор на австрийската енергийна компания ЕВН и да „докаже” (по думите на лидера на „Атака”) „търговия с влияние и държавна измяна”.

Пълен абсурд

Всеки непредубеден страничен наблюдател, който познава българската парламентарна практика, разсъждава от гледна точка на здравия разум и търси някакви свързани с обществения интерес ползи, веднага ще заподозре, че става дума за поредната безсмислена комисия. И ще е прав. Достатъчно е да си спомним само за комисията, която трябваше да се занимава с Бисеров, но всъщност се посвети на Петното.

Новосъздадената комисия обаче надминава всички останали. Защото, както ще видим, тя нито има какво, нито има как да „анкетира”, поради което не може да установи каквото и да било. От друга страна, точно защото е доведена до пълен абсурд, тя още по-ясно показва, че от гледна точка на своите създатели подобни комисии могат да бъдат много полезни.

Въпреки конституцията

Първо: тази комисия няма как да „анкетира”, защото по конституция и заради разделението на властите парламентът не може да „разследва” и контролира държавния глава (както, впрочем, и всички останали граждани, които не са свързани с изпълнителната власт). В този смисъл има две ясни решения на Конституционния съд, второто от които е свързано с подобен опит на предишните управляващи спрямо предишния президент. Вероятно именно заради това създателите на комисията ѝ дадоха такова дълго и засукано име.

Същевременно парламентът би могъл да инициира срещу президента процедура по импийчмънт, но не го прави, защото в този случай трябва да посочи негови конкретни действия, които противоречат на конституцията. А такива очевидно няма.Измислен скандал

Но дори да оставим конституционната невъзможност настрана, в случая с президентската среща комисията няма как да „разследва”, защото просто няма какво. Въпросната среща не е била предварително обявена, защото е поискана в последния момент. Но нито е била тайна, нито „нерегламентирана”, нито престъпна. Напротив – тя напълно се вписва в обичайната световна (и българска) практика. А и отказът ѝ би бил политически недопустим и вреден. Защото става дума за един от най-големите инвеститори в България. И защото минути по-късно същите проблеми е поставил и следващият събеседник на българския държавен глава – президентът на Австрия, чиято страна неизменно е на първо място по чуждестранни инвестиции в България.

Освен това българският президент няма никакъв реален лост, за да решава или регулира каквото и да било. За разлика от министър-председателя например, който – по собственото му признание, неотдавна е имал също толкова необявена среща с представители на същата компания. „Не съм обявявал много срещи”, каза той по този повод. Да не говорим, че от месеци отказва да каже (а и почти никой не го пита) за какво са си говорили 5 часа с шефа на „Газпром“ Алексей Милер на 31 октомври 2013 година.

„Престъпните“ ЕРП-та

„Съмненията” около виенската среща на президента се крепят върху легендата за „престъпните” чуждестранни ЕРП-та, които „грабят народа”. В последните дни упорито се разпространява слухът (включително в парламентарните среди), че предстои лицензите им да бъдат отнети. Което ще вкара държавата в тежки съдебни процедури, ще задълбочи бъркотията в доведената до фалит (от управляващите) енергетика и ще предизвика международен скандал. Защото, както вече е ставало дума, в случая ЕРП-тата имат не да дават, а да взимат пари. И защото отнемането на лиценза им ще противоречи както на българските, така и на европейските правила. За което изрично предупреди и Европейската комисия.Всъщност, ако в енергетиката има грабители, те са на съвсем друго място. Цените на ЕРП-тата се определят от държавна комисия, дейността им се регулира и наблюдава „под лупа” и вече многократно е била „разследвана” от какви ли не органи, включително от парламентарни комисии. Естествено, също като тях, и новата комисия няма да установи нищо.

Трите предназначения на комисията

Но колкото и безсмислена да изглежда тази комисия, за създателите си тя има дълбок смисъл (без да се броят високите допълнителни възнаграждения за членовете ѝ). Първото ѝ предназначение е непосредствено – тя е поредната отстъпка, с която БСП и ДПС си плащат на „Атака” за това, че крепи кворума в Народното събрание, на което пък се крепи днешното управление.

Второ, тя е поредният етап в постоянната кампания за компрометиране и неутрализиране на президента – единствената независима и противопоставяща се на управлението институция. Третото предназначение е чисто предизборно. „Проевропейските” БСП и ДПС подаряват на откровено антиевропейската „Атака” една шумна пропагандна трибуна, от която могат да се възползват и те – правейки се, че се грижат за хората, като ги защитават от „грабителските” чуждестранни компании и се опъват на „колонизаторския” Европейски съюз.

Как ще се разпределят новите 1.4 млрд. евро за бизнеса

Новата оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ ще комбинира директна помощ и финансови инструменти през следващите седем години

Над 1.4 млрд. евро ще могат да получат българските предприятия през следващите седем години, за да станат по-конкурентни и ефективни. Средствата са заложени в оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014 – 2020 г., която е публикувана за обществено обсъждане до 21 май. Най-много средства са предвидени за мерки, които да увеличат експортния потенциал на фирмите, тъй като износът остава основен двигател на икономиката заради ограничения вътрешен пазар.

Насърчаване на предприемачеството, технологичното развитие и иновациите също ще бъде приоритет през новия програмен период, а около четвърт от цялата сума ще бъде насочена за повишаване на енергийната и ресурсната ефективност на предприятията. Освен чрез директна помощ подкрепа ще бъде предоставяна и чрез финансови инструменти, които вече ще бъдат част от мерките по отделните приоритети.

Бизнесът може да очаква и по-леки процедури за кандидатстване, тъй като административната тежест е отчетена като една от грешките на предишния програмен период. Амбициите на правителството са да започне с изпълнението на програмата още тази година, но това ще зависи от това кога ОПИК ще бъде окончателно одобрена от Европейската комисия.

Партньорства

Новият фокус на програмата върху иновациите се дължи както на изключително слабото представяне на България в тази област (страната е на последно място в ЕС по иновации), така и на възможностите, които те дават за създаване на продукти с висока добавена стойност.

Предложеният проект дава заявка, че ще се насърчават партньорствата в т.нар. триъгълник на знанието – университети, научни звена и индустрия. Като приоритетни са определени няколко сфери (енергийна ефективност, зелени и екотехнологии; здраве, медицина и качество на живот, биотехнологии и екологично чисти храни; нови материали и технологии, включително инженерна индустрия; информационни и телекомуникационни технологии; културно-историческо наследство), но програмата ще подкрепя и други сектори, които са експортно ориентирани и имат висока добавена стойност или са с потенциал за съживяване на изостанали региони. Специално внимание се обръща и на развитието на иновационната инфраструктура, включително втората фаза на „София тех парк“.

Над половината от общия бюджет на програмата е определена специално за малките и средните предприятия, като целта е да се насърчи предприемаческата активност и да се засили експортният им потенциал. Подкрепата за клъстерите е една от мерките, които да направят фирмите по-иновативни и да подпомогнат растежа им.

По-ефективно

Вторият основен приоритет на програмата е енергийната и ресурсната ефективност. Причината за това е, че България заема първо място по енергийна интензивност в ЕС, т.е. българската икономика изразходва най-голямо количество енергия, необходимо за производството на единица брутен вътрешен продукт (със 77.34% повече от средното за ЕС). Макар че енергийната зависимост на страната намалява през последните години (от 51.67% през 2007 г. до 37% през 2011 г.) , тя все още остава висока.

Затова една от мерките в програмата е подкрепа за изграждането на газовата връзка България – Сърбия. Ресурси се предвиждат и за намаляване на енергоемкостта на предприятията както чрез по-енергоефективно производство, така и чрез подобряване на сградния фонд. Специално внимание се обръща на преработващата индустрия, където ефектът се очаква да е най-голям.

Финансови инструменти

Като много успешни проектопрограмата отчита финансовите инструменти по инициативата JEREMIE през изминалия програмен период. Затова те ще продължат да се използват и през новия, но без да се обособяват в отделна приоритетна ос. Вместо това ще бъдат „вградени“ в самите приоритетни направления, което се очаква да осигури повече гъвкавост и да помогне за изпълнението на целите на програмата.

С уговорката, че предстои оценка от Министерството на финансите, на този етап подкрепа се предвижда да бъде предоставяна под формата на безвъзмездна финансова помощ (включително ваучери), награди, възстановима помощ или финансови инструменти или комбинация от тях.

Резултатите от изминалия програмен период показват, че инструментите за финансов инженеринг не само помагат да се реши проблемът с достъпа до финансиране, който е основната пречка за стартиране на бизнес и инвестиции на предприятията, но и води до значителна мобилизация на допълнителен капитал.

Предимства са също възможността за повторното използване на средствата в дългосрочен план, бързината на подбора и гъвкавост при изпълнението по отношение крайните получатели, включително кратк. /Капитал/

Краят на тайните около “Южен поток“

Дълъг списък, който съдържа 678 документи, архивирани под името „Южен поток“, слага край на тайните около руския газов проект и българското участие в него. Ето какво научи Татяна Ваксберг, след като прегледа документите:/DW/

Кабинетът на Пламен Орешарски очевидно работи три пъти по-усърдно по проекта „Южен поток“, отколкото са го правили правителствата преди него. Това проличава от документацията по газопровода, съхранявана през последните 7 години в Министерството на икономиката. Списъкът с тези документи, с който Дойче Веле разполага, беше изискан от Административния съд в рамките на дело за достъп до обществена информация. Той слага точка на дългогодишната потайност около руския газов проект.

Кой, кога, защо?

„Заведохме делото преди няколко месеца“, казва за Дойче Веле икономистът Мартин Димитров, който е един от ищците. „Искахме съдът да постанови, че информацията за „Южен поток” не може да бъде засекретявана и укривана от обществото“. Димитров припомня, че тайните около „Южен поток“ са по-особени, тъй като информацията за газопровода е била укривана включително от министри и депутати.

„Дълго време от Министерството на икономиката твърдяха, че при тях не се съхранява никаква документация по темата, защото всичко се пазело в Българския енергиен холдинг“, посочва Мартин Димитров. Според него, тази лъжа си има обяснение: холдингът не подлежи на контрол по Закона за достъп до обществена информация. Съгласно този закон съдът не би могъл да задължи холдинга да предостави исканата информация. Но би могъл да задължи едно министерство.

Документите, които „не съществуват“

Резултатът от тази битка е един списък, дълъг около 70 страници. В него са описани общо 678 документи, архивирани под името „Южен поток“. Повечето от тях не са свързани нито с икономически стратегии, нито с финансови разчети или строителни изчисления. Най-често става дума за информация от дипломатически срещи, доклади от посолства и сведения за по-сензационни чуждестранни публикации по темата.

Значителен брой документи съдържат информация за срещи на български официални лица с представители на други балкански държави – не само със съседните Румъния и Сърбия, но и с Хърватия и с Република Сръбска в Босна, например. Очевидно България не е била фокусирана само върху българската част от трасето или върху отстояването на проекта в Брюксел – тя е играла далеч по-активна роля в цялостното реализиране на руския газов проект. „Много от нещата, които прочетохме, ги знаем отдавна“, коментира Мартин Димитров. „Но чак сега имаме нещо черно на бяло, чак сега можем да го докажем“, добавя той.

Документите, получени след увъртане и отлагане от Министерството на икономиката и енергетиката, предлагат една безапелационна картина: от всичките четири последни правителства именно кабинетът на Пламен Орешарски се е посветил най-усърдно на каузата „Южен поток“. Само за първите три месеца на тази година министерството се е занимало с 86 документа, свързани с газопровода – точно толкова, колкото са се натрупали в същото министерство за цялата 2012 година.Според описа, Министерството на икономиката е архивирало общо 37 документа през 2007-ма – годината, в която за първи път се говори официално за проекта „Южен поток“. В следващите година и половина, в които управлява Сергей Станишев начело на Тройната коалиция, в министерството се натрупват още 96 документа. През остатъка от 2009 година, когато вече управлява Бойко Борисов, документите са общо 20. Това е и периодът, в който българският премиер се оплака на руския си колега Владимир Путин, че в София нямало никаква документация за „Южен поток“. Прегледът на описа показва, че това не е съвсем вярно: информация е имало, но очевидно не е била достатъчна. Краят на 2009 година е белязан от непрекъснати справки за свършеното по „Южен поток“ до съответния момент. В годините на ГЕРБ постъпва следната документация: 91 документа за 2010 година, 108 за 2011 година, 85 за 2012 година.

През 2013 година се забелязва рязък ръст на документацията – по време на управлението на Бойко Борисов и Марин Райков (януари-май) са натрупани само 47 документа, докато от момента, в който е съставено правителството на Пламен Орешарски, броят им вече надминава 130. В цялата седемгодишна история на „Южен поток“ не е имало по-активен период.

„Най-страшният извод“

Но не е само количеството. От описа става ясно, че руската страна в проекта „Южен поток“ е „предложила изменение в българското законодателство, което е било внесено от депутати на БСП и гласувано в пленарна зала“, казва Мартин Димитров. За него това е основният и „най-страшен“ извод от документите. Всъщност, не от документите, а от описа им. Засега никой не е чел самите документи, но икономистите на Реформаторския блок обещават да ги изискат. „Преди да са ни казали, че документите са изчезнали, нали разбирате?“, казва Мартин Димитров.

Дългото сбогуване

Защо западните инвеститори напускат България и какви са рисковете от това

„Никога повече в България.“ С тези думи не един чужд инвеститор напусна през последните четири години. Процесът започна малко след старта на кризата и продължава и в момента. Причините са както външни, така и изцяло вътрешни за България. А тенденцията е почти винаги местни лица да заемат овакантените позиции. Този процес затваря икономиката и поставя различни спирачки пред растежа й.

Преди десетина години повечето от сделките на българския пазар бяха свързани с навлизането на чужди инвеститори. В последните две-три години това видимо започна да се обръща – през 2013 г. например по-големият дял от сделките по сливане и придобиване вече бяха между чужда и местна компания (или свързана с български собственици), като последните този път са в ролята на купувачи.

Подобна е ситуацията и в двете предходни години. „Ако преди 2009 г. имахме по 9-10 сделки с чужди инвеститори, сега те са едва една-две“, лаконично коментира случващото се представител от адвокатските среди, които имат доста ясна представа за промените в средата.

По думите му повечето стратегически инвеститори, особено в силно регулирани сектори, просто нямат предвидимост за дейността си в страната и по тази причина я напускат. Фондовете за дялов капитал пък до такава степен вече имат негативен опит тук (на едни бизнесът направо беше откраднат, на други със законови промени секторът беше направен неатрактивен), че решението им да не инвестират повече в България вече е не само рационално, но и емоционално.

Количествено доказателство, че инвеститори изчезват, са стопилите се преки чуждестранни инвестиции в страната след началото на кризата. Ако преди нея те бяха в рамките на няколко милиарда евро годишно (виж графиките), последните три години едва стигат 1 млрд. евро. Като немалка част от тях идват от чужда дестинация – например Холандия, Кипър, Швейцария или Британски Вирджински острови, но в действителност произходът на средствата за вложението често е местен, т.е. зад офшорното дружество инвеститор стои български играч.Инфографика

Увеличаване

Спадът не е проблем, създаден вчера, нито ще изчезне с магическа пръчка. Виновни за ситуацията, разбира се, са и кризата, която оголи истината за нереформираната българска държава и икономика, и правителството на ГЕРБ, което прогресивно влошаваше средата до падането си от власт. Но настоящото управление не само не прави нищо, за да коригира тази тенденция, а сякаш има за цел да я подсили. През ден правителството и парламент излъчват сигнали към чужденците, които казват „не сте желани“. Изгонването на европейците от пазара на земя, войната с чуждите собственици на ЕРП чрез заплахите за отнемане на лицензите, специалното законодателство срещу големите вериги.

Приемани като част от някакъв криворазбран поход срещу „колонизаторите“, тези стъпки няма да постигнат нищо друго, освен да вдигнат разходите и съответно цените, които българите плащат за различни услуги. Но по-важно е, че те може да окажат негативно влияние и на онези отвън, които смятат да вложат парите си тук. В икономика, която не създава особено големи вътрешни ресурси за растеж, това може да е разликата между нагоре и надолу. /Капитал/