Архив на категория: Акценти

Раздялата между Делян Пеевски и Цветан Василев „влезе“ в БНБ

Прокуратурата е обвинила подуправителя, ръководещ „Банков надзор“, в длъжностно престъпление, той излезе в отпуск

dp

Започналата война между собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски вкара прокуратурата и в централната банка. В сряда стана ясно, че подуправителят на БНБ, ръководещ „Банков наздор“, Цветан Гунев е бил обвинен в длъжностно престъпление и разрешението му за достъп до класифицирана информация е било отнето. Първоначално това се разбра от писмо на анонимен служител на БНБ, изпратено до медиите, а след това информацията беше потвърдена от банката и прокуратурата.

Срещу Гунев е образувано досъдебно производство, поради което той излиза в отпуск по свое желание до приключване на процесуалните действия. Макар в съобщенията и коментарите да не се цитира конкретно име на банката, е ясно, че става дума за разследването по сигнала на „Протестна мрежа“, в който се иска проверка на действията на „Банков надзор“ заради общоизвестните факти, че Корпоративна търговска банка многократно е надхвърлила ограниченията за кредити към свързани лица.

„Извършена е проверка по сигнал, касаещ начина на упражняване на действия на „Банков надзор“ съобразно Закона за кредитните институции и Закона за БНБ“, коментира главният прокурор Сотир Цацаров. „На тази база и на базата на сигнала на „Протестна мрежа“ е била възложена проверка на дирекцията на Национална служба „Полиция“. Тя е завършила с определена справка, на базата на справката е образувано досъдебно производство и в рамките на това досъдебно производството са били извършени претърсвания и изземвания на 19 адреса“, добави още той. Той допълни, че Гунев е с мярка за неотклонение „подписка“ и няма да се иска отстраняването му от длъжност.

В съобщението на БНБ се посочва още, че функциите на Цветан Гунев са поети от Нели Кордовска, главен директор „Банков надзор“. Още в момента, в който банката е била уведомена, че допускът на Гунев до класифицирана информация е отнет, „достъпът му до такива документи е преустановен“, коментираха още от БНБ.

С известно закъснение

Преди година „Капитал“ показа в свое разследване, че на свързани с Василев фирми са отпуснати над 1 млрд. лв. кредити към края на 2011 г. Тогава „Капитал“ опита да събере тази информация по публични източници без претенция за изчерпателност. Разследването показа, че се раздават огромни кредити на дружества, регистрирани на едва три-четири адреса, които при това са в имоти, собственост на банката или на свързани лица, съвпадат с тези на клонове на самата банка, на нейни акционери или на други свързани лица.

От разгледаните тогава 107 свързани компании успяхме да установим задължения към КТБ на 51 (директно декларирани в отчетите задължения към КТБ на база залози в Търговския и Имотния регистър, както и в Централния регистър на особените залози), а при още 17 има „задължения към финансови институции“, за които имаме неофициална информация, че са към банката. Така ограничението за кредити към свързани лица (не повече от 25% от собствения капитал на банката) към онзи момент беше надхвърлено над 10 пъти. На практика в последните три години активите на КТБ се увеличиха три пъти на фона на свиване или съвсем слаб растеж в банковата система (6.7 млрд. лв. активи в края на 2013 г. при 2.7 млрд. лв. две години по-рано).

С известна неохота

„Банков надзор“ е органът, който следи за изпълнението на нормативните изисквания по отношение на големи експозиции, лимити за кредити на свързани лица, капиталови отношения и пр. Законодателството в банковата сфера дава на БНБ големи правомощия и механизми за установяване на нарушения и съответно предприемане на мерки за отстраняването им. Възможностите й са от писмено предупреждение до отнемане на лиценз.

Междувременно може да налага на ръководството на съответната банка ограничения за отпускане на кредити, да свиква общи събрания, да предписва надзорни мерки с по-високи изисквания по основни показатели, да ограничава банката от определени сделки или дейности, да променя управители, да лиши от глас акционери и дори да ги принуди да си продадат акциите в едномесечен срок. Може и да постави дадена банка под особен надзор и да назначи квестори.

Развиващите се към момента събития показват, че нещо в конкретния казус не се е случило, въпреки че информацията в сигнала на „Протестна мрежа“ е публично достояние още от март 2013 г., а БНБ би трябвало да може да я провери, тъй като има достъп до пълните кредитни портфейли на банките и може да изисква и допълнителни документи.

Това означава, че или БНБ не е виждала проблем, или го е виждала, но по някакви причини не му е обърнала внимание, което говори за огъване под политическо или икономическо влияние. Повдигнатото обвинение на Гунев показва, че прокуратурата потвърждава изводите от разследването на „Капитал“, че КТБ е раздавала кредити на свързани компании превишаващи законовите лимити.

Странният случай на Цветан Гунев

Цветан Гунев е член на управителния съвет на БНБ и подуправител от 16 юни 2013 г., след като на 15 юни изтече пълният шестгодишен мандат на неговия предшественик Румен Симеонов. Самото издигане на кандидатурата на Гунев се случи по изненадващ начин.

До последно в сектора се знаеше, че Симеонов ще бъде предложен за втори мандат, което обичайно е предшествано от тиха дипломация. Според Закона за БНБ управителят на централната банка предлага тримата подуправители на парламента, който ги одобрява. Горе-долу преди една година, около 17.30 ч. БНБ разпространи официално съобщение, че на „10 юни 2013 г. в 16.43 ч. управителят на БНБ Иван Искров внесе в Народното събрание на Република България предложение за избор на подуправител на БНБ – ръководител на управление „Банков надзор“. Сам по себе си този акт не беше изненада. Голямата изненада беше за банковия сектор, в който не знаеха за внесената номинация като такава и за номинацията като личност.

Неочакваното беше новото име, предложено за подуправител, тъй като се знаеше, че вече има консенсус с политическите сили за Румен Симеонов. Като обяснение тогава се възприе, че е търсен човек „отвътре“ – експерт от регулатора, тъй като не е искан външен за централната банка, за сектора и системата човек на това ключово място. Цветан Гунев работи в БНБ от 1992 г.

Доколкото обаче фактите в сигнала на „Протестна мрежа“ засягат и период отпреди Гунев да поеме „Банков надзор“, остава отворен въпросът дали обвинение ще получи и неговият предшественик – Румен Симеонов, който предстои да влезе в надзорния съвет на Централна кооперативна банка. /Капитал/

Да поговорим за Пеевски и Василев

Банкер и депутат се скараха. Засега депутатът печели, а банката губи пари, добити по време на приятелството. В опит да сглоби поне част от историята Татяна Ваксберг синтезира основните факти от този мафиотски сюжет. /DW/

Началото на тази история е с много далечна дата. Тя започва още по времето на кабинета „Станишев“, когато изпълнителната власт започва да фаворизира някои банки. Една от тях е Корпоративна търговска банка (КТБ) на Цветан Василев. Към момента, в който правителството на ГЕРБ поема управлението през 2009 година, КТБ вече държи 35 на сто от парите на всички държавни предприятия. Тази новина е съобщена от новия министър на финансите Симеон Дянков и оставя впечатлението, че става дума за нередност, сътворена от предишния кабинет, която скоро ще бъде отстранена. Но се случва точно обратното – няколко месеца по-късно, по време на управлението на ГЕРБ, в банката вече постъпват 48 на сто от парите на държавните предприятия. Тази информация е също официална – министерството на финансите я предоставя на Съюза на издателите.

Цветан Василев винаги е отричал в този ръст да има нещо съмнително – нищо, че показателите на банката му приближават тези на пещерата на Аладин: през 2012 година вестник „Капитал“ изчислява, че КТБ е най-бързо растящата банка в страната – нейните активи са нараснали с 39% при средно 7% ръст за банковата система.

Това развитие съвпада с друг подозрителен процес – още по времето на Тройната коалиция, управлявана от Сергей Станишев, на медийния пазар се появява непознат собственик. Той не просто изкупува стари медии и създава нови, но и завзема огромна част от разпространителската мрежа, както и печатницата ИПК „Родина“. Купувачът е Ирена Кръстева, майка на Делян Пеевски. Първата покупка на медии е осъществена през 2007 година с кредит от КТБ. Този факт бе съобщен от Софийската градска прокуратура, а като журналистическо разкритие е известен поне от 2010 година.

Скандалът днес

Без цялото това припомняне днешният скандал би могъл да изглежда като нещо извънредно. В действителност обаче той е закономерност. Това, което се случва днес, е просто фаза от един криминален процес, развил се безконтролно благодарение на зависимата съдебна система. И благодарение на още нещо: че малкото гласове, които навреме разкриха и разказаха горната история, бяха обвинени, вместо да бъдат чути. Днес снежната топка вече е достигнала непосилни за окото размери.

Според медиите хронологията на последните събития изглежда така:

Някога партньори, днес банкерът Цветан Василев и депутатът от ДПС Делян Пеевски са в конфликт и в процес на „подялба“ на активите, към които съвместно са имали отношение. Според mediapool.bg в основата на спора стоят около 100 милиона лева, за които КТБ смята, че ѝ принадлежат. На пресконференция в началото на седмицата от КТБ заявиха, че навремето са отпуснали кредит за над 25 милиона лева на дружеството „Булгартабак холдинг“, с което се свързва Делян Пеевски. Преди месец обаче длъжникът е спрял да си изплаща кредита. Пак според КТБ банката трябва да получи още около 80 милиона лева от печалбата на „Булгартабак“ за миналата година, тъй като КТБ държи 6 на сто от акциите на компанията. Банката не получила въпросните пари, защото мажоритарният собственик решил да не се изплащат дивиденти.

Според вестник „Капитал“ КТБ е опитала да внесе предложение за смяна на ръководството и за изплащане на дивидентите на предстоящото общо събрание на акционерите. Този опит е бил осуетен от Агенцията по вписванията, която е отказала да обяви поисканите от КТБ допълнителни точки в дневния ред.

Според изпълнителния директор на КТБ Георги Христов, банката е завела дела срещу фирми-длъжници, за „които се твърди, че са контролирани пряко или непряко от господин Пеевски“.

Пеевски на свой ред отрече да е длъжник на банката. От „Булгартабак“ също казаха, че (вече) нямат кредити в КТБ и че са „в процес на закриване на всички свои банкови сметки в КТБ“.

Според по-рано постъпила информация на сайта Club Z, кредитите на тютюневия холдинг се прехвърлят към държавната Българска банка за развитие.

И още факти

Повечето медии обобщават, че Цветан Василев вече е загубил битката за „Булгартабак“. И тепърва му предстоят нови загуби. За това свидетелства и решение на Софийския градски съд от вторник, с което се запорират сметките на други две дружества в КТБ. Решението е взето въз основа на твърдението на трета, свързана с Пеевски фирма, че двете дружества са нейни длъжници. Според вестник „Капитал“ консолидираните активи на двете дружества достигат 1.45 милиарда лева, а запорът може да засегне сериозно КТБ.

Според юристи, консултирани от изданието, последното съдийско решение е взето в нарушение на няколко главни принципа. Основният от тях е, че за компаниите се прилага законът на страната, в която е тяхното седалище. Една от засегнатите компании е регистрирана на Британските Вирджински острови, но съдия Ченалова от София е приложила към нея българския Търговски закон.

Прогресивното изтикване на Цветан Василев от управлението на държавно подпомаганите финанси е събитието, около което се развиха два допълнителни сюжета – гангстерските обвинения на единия участник, че другият иска да го убие, и инсценираната готовност на социалистите да подадат оставката на Пламен Орешарски.

Даймел: ГЕРБ вероятно предпочита ДПС

ГЕРБ ще спечели предсрочните избори, ДПС и Бареков ще се състезават кой да стане коалиционен партньор на Борисов, а Станишев ще се бори за еврокомисар. Прогнозата е на политоложката Й. Даймел. С нея разговаря Е. Лилов./DW/

Избори още през юли биха помогнали на лидера на БСП Сергей Станишев да запази председателското си място в партията, тъй като няма да има време за свикване на нов конгрес, който да приеме ново ръководство. Така германската политоложка и заместник-директорка на Дружеството за Югизточна Европа Йохана Даймел тълкува бързането на Станишев със следващите избори. Социалистическият лидер обаче е поставен под натиск не само вътре в партията си – в лицето на АБВ се появи нова политическа сила, която може да предложи интересна социалдемократическа алтернатива на БСП. Независимо от провала си на европейските избори в България, АБВ има потенциал да се превърне в сериозен конкурент на БСП, смята Даймел. Според нея Станишев сега прави опит да си осигури европейско политическо бъдеще и да участва в разпределенито на ключовите европейски постове: именно сега, а не чак наесен се договарят персоналните попълнения и Станишев би желал да бъде номиниран за европейски комисар, смята Даймел.

Бареков или ДПС – кой ще партнира на ГЕРБ?

Що се отнася до шансовете на основните политически партии на следващите избори, германската политоложка прогнозира победа за ГЕРБ. Според нея БСП в най-добрия случай ще успее да запази резултата си от май. „Ще бъде интересно да видим, дали на ДПС и на Бареков ще им се наложи да се конкурират взаимно за влизане в управляващата коалиция. Всичко ще зависи от това, дали Бареков ще успее да вземе достатъчно гласове на изборите. През май ДПС постигна рекордно висок резултат, а партията винаги е работела добре с ГЕРБ. Затова смятам, че ДПС е предпочитаният партньор от Борисов“, казва Йохана Даймел. Тя прогнозира още, че от предсрочните избори най-голяма полза ще извлече Бареков, защото те ще легитимират присъствието на неговите депутати в парламента. „Интересно ще бъде също така да видим, какво отражение ще имат новите търкания между Делян Пеевски от ДПС и банкера Цветан Василев. И двамата играят сериозна роля в сферата на медиите и бизнеса, а Василев стои зад Бареков“, припомня Даймел.

Сривът на „Атака“ на Волен Сидеров не означава край на националистите, продължава тя: „За жалост в България винаги е имало място за националистически или крайнодесни политически формации. Затова просто не вярвам, че със залеза на „Атака“ национализмът ще си тръгне от България. Националният фронт за спасение на България /НФСБ/вече стяга редиците си“.

Кризата на доверието не може да се реши чрез задължително гласуване

Политическа стабилност не може да бъде постигната със задължително гласуване, предупреждава зам.-директорката на германското Дружество за Югоизточна Европа. Тя припомня, че и негласувалите също дават „глас“ със своето въздържание. В тази връзка Даймел говори за криза на доверието между политическите ръководства и населението, която си е проличала ясно и по времето на продължителните улични протести. Подобна криза на доверието не може да бъде преодоляна с въвеждането на задължително гласуване, смята тя.

По-нататък Йохана Даймел цитира вестник „Капитал“, според който враждата между Пеевски и Василев може да доведе до структурни размествания в енергийния сектор, в телекомуникациите и други области. „По отношение на „Южен поток“ можем да станем свидетели на неочаквани вътрешнополитически изненади“, казва тя и уточнява, че има предвид неяснотите около политическите влияния над проекта: „Ако всичко това породи обществен дебат за влиянието на българските и руските олигарси при вземането на политически решения, това ще бъде полезно за страната и ще отговори на исканията на българските граждани и протестиращите хора за демократизиране и прозрачност на политическата култура. Съмнявам се обаче, че ще бъдат оповестени договорите с Газпром“, допълва тя. А дали ще се стигне до предоговаряне на проекта, зависи едновременно и от София и от Москва, но също така и от по-нататъшното развитие на геополитическата сага около кризата в Украйна, смята политоложката.

От внасяне на прозрачност, според Даймел, се нуждае и темата за това как в България се усвояват средствата от европейските фондове, които Брюксел продължава да замразява. Политоложката е на мнение, че в България е нужен обществен дебат най-вече за начина на разпределянето на въпросните средства. Този дебат също би могъл да помогне за повишаване на политическата култура в страната, казва в заключение зам.-директорката на германското Дружество за Югоизточна Европа Йохана Даймел.

Феноменът МВР

Защо бюджетът на МВР постоянно набъбва, а равнището на престъпността в България остава сред най-високите в Европа? Отговорът е лесен, решението на проблема – също. Но по (не)знайни причини никой не се захваща с него.

Годишната издръжка на МВР струва на българските данъкоплатци над 1 милиард лева, което е най-големият публичен разход в българската администрация. И още нещо: България заема осмо място в света по брой полицаи на глава от населението. Кипър е единствената страна от ЕС, която я изпреварва по този показател.

Иванка Иванова, която ръководи правния отдел на софийския институт „Отворено общество“, намира за парадоксален факта, че в България се харчат повече пари за полиция и вътрешна сигурност, отколкото за социални нужди и отбрана. „Това определено е феномен. В Европейския съюз и останалите развити страни нормата е социалните плащания и бюджетът за отбрана да са по-големи от бюджета на вътрешното министерство. На този фон още по-скандално е обстоятелство, че резултатът от този несъразмерно голям публичен разход е нарастващо обществено недоверие към правоохранителната и правораздавателната система, част от която е и полицията“, посочва Иванова.

Проспаните реформи

Шефът на фондация „РискМонитор“ Стефан Попов твърди на свой ред, че силната съпротива срещу реформирането на МВР се дължи до голяма степен на огромната численост на личния състав на ведомството: „Когато предлагаме начини за съкращаване и оптимизиране на състава и функциите на вътрешното министерство, политиците ни казват, че редуцирането на броя и отнемането на привилегии ще повлияе на начина, по който гласуват десетки хиляди хора от персонала на МВР, които заедно със семействата си представляват внушителна електорална сила от около 250 хиляди души“, казва Попов.

Според Веселин Методиев, бивш депутат и министър, МВР е придобило чертите на институция, която се грижи повече за служителите си, отколкото за вътрешната сигурност. В този дух е написан и новият закон за МВР, който засега е спрян с ветото на президента Росен Плевнелиев, допълва Методиев.

Според него, реформите в системата са много трудни и заради „обрастването“ на едно полицейско по предназначение министерство с множество несвойствени функции. „Навсякъде по света паспорти и шофьорски книжки се издават от несвързаните с полицията служби за гражданска регистрация и от транспортните министерства, а пожарните команди са подчинени на отделните общини.

В България всички тези дейности продължават да са под крилото на МВР. И макар че има специална агенция за бежанците, българското МВР си има собствен отдел „Миграция““, отбелязва Методиев.

Кривото огледало на МВР

Иванка Иванова от „Отворено общество“ обръща внимание и на един друг проблем: „На книга престъпността в България намалява, но това е заради демографското редуциране на групата, която е най-активна в извършването на криминални деяния – мъжете на възраст до 30 години. Резултатите от анализа за специфичната повъзрастова престъпност показват едни от най-високите равнища на криминална активност в Европа. По брой на убийствата София попада в групата на най-опасните столици в Европа.

И още нещо: сравнителните изследвания сочат, че честотата на кражбите и престъпленията срещу бизнеса и частната собственост е средно с 18 процента по-висока в сравнение с останалите бивши социалистически страни, които сега са членки на Европейския съюз“, посочва Иванова. Според нея, изкривяването на полицейската статистика идва и от неотчитането на много престъпления, което е свързано с нежеланието на полицията да си влошава онези показатели, които обосновават харчовете ѝ.

Какво да се прави?

Стефан Попов от фондация „РискМонитор“ предлага следното решение: „МВР трябва да се закрие и след това да се учреди наново като „национална полиция“, изчистена от всички ненужни и несвързани с охраната на вътрешния ред дейности“, казва Попов.

Според него, в криминализирана държава като България демократичната процедура работи само ако на власт са конкуриращи се сили. „Преди пет години Тройната коалиция можеше да извърши реформите в МВР, защото участниците в тази коалиция се дебнеха един другиго в битката за повече власт и ресурс. По време на моно-управлението на ГЕРБ шансовете за демократично реформиране на МВР силно намаляха“, отбелязва Стефан Попов от фондация „РискМонитор“ /DW/

Прокуратурата пое остър курс срещу Цветан Василев

Хора от мениджмънта на КТБ са били разпитани по искане на държавното обвинение

Ръководството на КТБ е било разпитано във връзка със сигнала на „Протестна мрежа“, подаден през март за евентуални престъпления, извършени от депутата от ДПС Делян Пеевски, банкера Цветан Василев и новия политик Николай Бареков. Информацията беше потвърдена неофициално за „Капитал“ от държавното обвинение с уточнението, че разпитът вече е минал и „на някои хора не им е било много приятно“.

Официалната позиция на прокуратурата е, че  „нито отрича, нито потвърждава“, но и че по сигнала, подаден от „Протестна мрежа“, се работи активно. Неофициалната информация е, че разпитът е станал в СДВР. Цитиран от dnevnik.bg, и.д. директорът на столичната полиция Ивайло Спиридинов категорично отрече това да се е случвало.

В началото на май, в отговор на журналистически въпрос, главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че разследването по сигнала се забавя заради затруднено сътрудничество на прокуратурата с БНБ и НАП. Тогава главният прокурор намекна, че банковият надзор или не може да разбере каква информация точно иска прокуратурата или нарочно не я изпраща в пълен обем.

В частта на сигнала на „Протестна мрежда“ срещу Цветан Василев се визира бездействието на банковия надзор по публикуваните на няколко пъти данни, че кредитите на банката към свързаните с нея фирми надвишават многократно законовите лимити. В първите няколко дни след получаването на сигнала, от държавното обвинение обявиха, че са били разпоредени данъчни проверки и е изискана информация от БНБ и други институции. Това на практика означавa, че разследването би следвало да е насоченo и срещу длъжностни лица от БНБ.

Към момента няма данни какво се случва със сигнала в частта срещу Делян Пеевски. Източници, запознати със съдържанието, му разказаха, че там се съдържали конкретни данни за разработки срещу сина на Ирена Кръстева, както и нарушения при процедурата му за проучване за класифицирана информация. /Капитал/

Последният скандал на кабинета „Орешарски“

Ако беше премиер на място, Орешарски нямаше да спира българското участие в „Южен поток“, а щеше да настоява за предоговаряне на условията с руснаците. Защото проектът може да е и полезен за България, казва Огнян Минчев. /DW/

Споразумението между „Газпром“ и Българския енергиен холдинг беше подписано при предишното управление

„Южен поток“ е проблем преди всичко на Европейския съюз заради несъвместимостта му с енергийното законодателство на общността. „Ако Пламен Орешарски беше истински премиер, той нямаше да спре българското участие, а щеше да настоява пред руската страна проектът да бъде изчистен от несъвместимостите му с Третия енергиен пакет на Евросъюза и с европейските правила за избор на проектен изпълнител“, казва Огнян Минчев.

Според политолога нежеланието на българското правителство да предоставя публична информация за договорките с Москва отваря широко вратата за всевъзможни слухове относно причините, довели до замразяванете на българското участие и до анонса на ДПС за предсрочни избори.

От скандала „Пеевски“ до мегаскандала „Южен поток“

Така например се говори за настъпили сериозни разногласия в управляващата коалиция относно договорените схеми за подялба на приходите между тях: „Знаем, че в България има една много силна корпоративно-търговска групировка, на върха на която стои почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Свръзката му с групировката се осъществява чрез Пеевски, Василев и компания. Говори се, че има сериозни разногласия между основните играчи в тази групировка, което се отразява върху политическата структура, създадена да я обслужва – правителството на Пламен Орешарски. В тази връзка се спекулира, че разногласията са свързани с промени в поделените сфери за приходи: ДПС била поела министерствата, към които е насочена основната част от европейските фондове, а БСП и нейните корпоративно-търговски партньори били удостоени с обслужването на проекта „Южен поток““, казва Минчев.

Ето и неговото тълкувание на събитията: ако всичко дотук отговаря на истината, то очевидно ДПС се е почувствало ощетено от това разпределение, след като последователно бяха спрени средствата по европейските оперативните програми в областта на екологията и регионалното развитие.

Политологът Даниел Смилов поставя безпринципността, прибързаността и пълната непрозрачност на договорките между Москва и София за изпълнението на „Южен поток“ в основата на всички злини, принудили правителството на Орешарски да замрази българското участие в проекта: „Ние дори не знаем какви неустойки са разписани като плащания за подобен ход и много се страхувам, че България ще бъде поставена пред свършени факти, както с поискания от Русия международен арбитраж за компенсации след отказа от проекта за АЕЦ „Белене“.

Видовете щети за България

Ситуацията между двата скандала може да се окаже абсолютно аналогична – без България дори да е подписала какъвто и да е договор за изпълнение на проекта, към нея могат да бъдат отправени претенции за дължими неустойки за милиарди долари. Но далеч по-големи от тази опасност са политическите и моралните щети, предизвикани от основателните съмнения в лоялността на България към нейните западни партньори, казва Смилов.

И допълва, че по-конфузно дори от повторение на фарса „Белене“ се оказва обстоятелството, че премиерът Орешарски е обявил решението за временно прекратяване на българското участие в проекта веднага след срещата си с тримата американски сенатори. „Това решение трябваше да бъде взето преди срещата на Орешарски с Джон Маккейн и колегите му. А фактът, че това се случи след това, ми прилича на изработване на алиби от БСП под мотото: опитахме се да защититм „националния“ интерес, тръбата да излезе благополучно на българския бряг, но лошите американци ни извиха ръцете“, казва още политологът.

Кой продаде българския национален интерес?

С това е съгласен и политологът Огнян Минчев: „Опитът да бъдат натопени тримата американски сенатори като изнудвачи на Орешарски е нелеп, защото САЩ имат твърде косвено отношение към „Южен поток“ – единствено през призмата на енергийната сигурност като част от сигурността на южния фланг на НАТО“, пояснява Минчев.

Мнението на политолога е, че след неизбежните корекции проектът „Южен поток“ все пак би могъл да бъда полезен за България, ако бъде правилно преоценен и предоговорен. „За да отговаря на националния интерес, „потокът“ в никакъв случай не трябва да пречи на развитието на автономните български източници за добив, транспортиране и използване на природен газ, които са главно в шелфа на Черно море. Не бива да бъде допуснато проектът за газопровод по морското дъно да засили руския енергиен монопол в България и Европейския съюз. А това би могло да се случи единствено ако тръбата е напълно отворена за всички доставчици, които биха могли да я използват за транспортиране на собствен газ срещу заплащане“, заключава Огнян Минчев.

Една пропиляна година

България се нуждае от дълбоки реформи. Отиващото си обаче управление не искаше и не можеше да отговори на тази нужда, понеже бе замислено и конструирано с друга цел, казва в коментара си Ясен Бояджиев:/DW/

Бранейки интересите на Русия и нейния „Газпром“ това управление вкара България във война с ЕС

Независимо кога ще са следващите избори вече е ясно – управлението на БСП, ДПС и „Атака” си отива. Защото те имали само аритметично мнозинство, но не и реално доверие – затова нямало ефективно управление, а само „стратегия и режим на оцеляване“. Освен това идеята за пълен мандат не била път към стабилност, казват още управляващите днес.

Всичко това обаче беше съвсем ясно и преди година, когато чрез парламентарни игри с кворума те взеха властта. Още повече, когато само за 15 минути избраха Делян Пеевски за председател на една от най-важните институции в държавата. Точно същото тогава казаха и после повтаряха месеци наред хилядите протестиращи. Времето доказа тяхната правота.

Кому тогава беше нужно това „оцеляване”?

Зависи от гледната точка. То очевидно имаше смисъл за управляващите и техните задкулисни патрони и съдружници, вкопчили се за властта на всяка цена, за да я „оползотворят” в свой интерес. От гледна точка на обществения интерес обаче, изминалата година е безсмислено пропиляно време. Единствената полза ще е, ако този отрицателен и скъпоплатен обществен опит накара повече хора да осъзнаят, че така повече не може. Защото страната се нуждае от дълбоки и последователни реформи.

Може някои от отиващите си министри да са имали достатъчно компетентност и искрено желание за промяна и да са вложили много усилия за решаването на някакви всекидневни проблеми. Като цяло обаче отиващото си управление не искаше и не можеше да отговори на нуждата от реформи, защото бе замислено и конструирано с друга цел.

С какво ще ги запомним?

Вярно е, че то получи в наследство много, отдавна залежали проблеми. Но не направи почти нищо за решаването на нито един от тях. Напротив – задълбочи ги и създаде нови. Така че оставеното от него наследство ще е още по-тежко, а цената за преодоляването му – още по-висока.

Ще запомним това управление с нищоправенето в редица, крайно нуждаещи се от реформи, публични сфери – образованието, здравеопазването, съдебната система. А в пенсионната система започнатата макар и плаха реформа даже бе върната назад.

Ще го запомним и с баналния му опит да си купи доверие и подкрепа чрез прехвалената си социална загриженост. Както показаха резултатите от последните избори, този опит не успя. Надеждата е повече хора да са разбрали, че не галещата ухото популистка реторика и не дребните подаяния на „добрата” държава ще ни измъкнат от бедността, а добре работещата икономика.

В обратна посока

кономическата им политика обаче бе насочена по-скоро в обратната посока. Държавата продължи да налива пари в издъненото корито на губещи фирми вместо да ги преструктурира и приватизира. Добре че засега поне не успяха, и дай боже да не им стигне време, да загробят още пари в тъй наречената „реиндустриализация”.

Успяха обаче да забъркат каша с популистките си опити „в интерес на потребителите” да регулират банките и търговските вериги, ефектът от които за самите потребители ще се изрази в по-недостъпни кредити и по-високи лихви и цени. И с прословутия си мораториум върху продажбата на земя на чужденци.

„Шедьовърът” на икономическата им политика обаче безспорно е чудовищният батак, който сътвориха в енергетиката, докато сваляха цените на тока и преразпределяха икономическо влияние в нея. Катастрофалната цена на този батак тепърва ще плащаме всички. Това ще е и поредният болезнен урок за голяма част от населението – че няма нищо безплатно, че евтиното в крайна сметка винаги излиза по-скъпо. И че гаранция за по-високи доходи и повече работни места могат да бъдат само правилно функциониращите пазари. Енергетиката, впрочем, е пример и за друго, с което ще запомним това управление – подетата от него война с чуждестранните инвеститори.

То (също като предишната „тройна коалиция”) успя някакси пак да забатачи еврофондовете. Едновременно с това влезе във война и с Европейския съюз, защитавайки на живот и смърт интересите на Русия и нейния „Южен поток”. При това в момент, когато тя с експанзията си в Украйна постави на карта мира и стабилността на континента. Така това управление подхрани и без това силните съмнения в трайността и устойчивостта на българската евро-атлантическа принадлежност.

Моделът, който прави развитието невъзможно

И накрая – това управление затвърди пагубния за България модел на срастване на политическа и икономическа власт, при който държавата и нейните институции са в плен на олигархични интереси. Моделът, определен тези дни от Лешек Балцерович като политизиран или връзкарски капитализъм, който е не само несправедлив, но и неефективен. Без неговото премахване развитието на страната и нарастването на благосъстоянието на българите са невъзможни.

Единственото хубаво в тази ситуация е, че „благодарение” на отиващото си управление този модел стана по-видим, а истината за него – по-разбираема за повече хора.

Сега те трескаво, като за последно ще се опитат да „оползотворяват” остатъка от пребиваването си във властта. А през това време задкулисно ще изчисляват и договарят следващата парламентарна комбинация, за да възпроизведат статуквото. За целта вече си произведоха и пуснаха на сцената следващите си фалшиви играчи. Сметките им могат да бъдат объркани само от хората, които са осъзнали, че така повече не може. Дали обаче техните гласове ще са достатъчни?

Kандидатите за съдебни инспектори: радикални идеи срещу плахи констатации

Председателят на правната комисия Четин Казак си пожела най-накрая да приключи сагата с избора

При изключително слаб интерес – едва половината членове на правната комисия, без нито един представител на Висшия съдебен съвет (ВСС) или Инспектората към него (ИВСС), бяха изслушани двамата кандидати за главен съдебен инспектор.

Съдията от Софийски градски съд (СГС) Вера Чочкова и ръководителят на Административния съд в Хасково Теодора Точкова бяха предложени от най-голямата магистратска организация – Съюза на съдиите, а кандидатурите им бяха внесени от депутати от Коалиция за България.

На изслушването в сряда съдия Вера Чочкова направи впечатление с откритата си позиция и показа, че не се притеснява да говори за проблемите на системата. Другият кандидат – съдия Теодора Точкова беше по-предпазлива в представянето си.

Главен съдебен инспектор се назначава с гласовете на 2/3 от народните представители, което означава, че това не може да стане без договорка между ГЕРБ и БСП.

Мандатът на главния съдебен инспектор Ана Караиванова изтече преди година и половина, но предишният парламент така и не откри процедура за избора на нейн наследник. Чак в края на 2013 г., ДПС и БСП я започнаха, като дадоха срок за номинации от няколко дни – между коледните и новогодишните празници. В последния момент двете управляващи партии издигнаха Веселина Тенева от Въховния административен съд, но впоследствие името й беше оттеглено след серия разкрития около имотното й състояние.

Съдия Чочкова: Не се плаша от сблъсъци. Ефективното правосъдие е качественотo

Вера Чочкова каза, че е съдия от 16 години и има наблюдение върху работата на едни от най-натоварените звена в съдебната система, като освен софийския районен и градски съд познава и софийските районна и градска прокуратура, както и следствието.

„Има нужда от концептуална промяна в работата на инспектората, защото резултатите не са задволителни“, посочи тя, като сред проблемите на системата открои случайното разпределение на делата, натовареността, неравномерното разпределение и статистиката. Според нея ИВСС може да помогне за решаването им като премахне формалността на проверката и уеднакви критериите за оценка.

За целта трябва да има единен формуляр за провеждане на проверките, както и съответна методика, в която да е разписано по какъв начин трябва да се проверяват различните показатели, но и да бъдат посочени общовалидни критерии, по които да става оценяването.

Според нея ИВСС не е взел необходимите мерки, за да реши проблема със софтуера за случайно разпределение на дела, като една от причините е липсата на ИТ експерти. По думите й миналата година, след двете независими проверки на софтуера за случайно разпределение (във Върховния административен съд и СГС) инспекторатът е трябвало да извърши ревизия, която или да потвърди или опровергае откритите пропуски.

Съдия Чочкова обърна внимание и на факта, че инспекторатът се разпознава единствено като репресивен орган, защото наложи да се следи единствено за крайният срок за изготвяне на актовете.

„Ефективното правосъдие е качественотo правосъдие“, каза съдията от СГС, като допълни, че трябва да се намери баланс между бързина на съдебните актове и качеството им.

Чочкова смята, че при проверката трябва да се взима предвид какво се е случило с решенията на един магистрат и да е ясно дали са отменени или са били потвърдени: „Нямаме нужда от copy&paste актове с грешките на предходната инстанция.“

Тя изтъкна и необходимостта Инспекторатът да анализира практиката си и да излезе с ясни правила, така че  да има яснота за магистратите при каква натовареност, за колко дела и за какво забавяне може да станат обект на дисциплинарно производство.

Необходим според нея е анализ и на практиката Европейския съд за правата на човека. Така ще стане ясно кои магистрати са ставали причина за осъдителни решения в Страсбург, защото сред колегите й имало и „рецидивисти“, а в такива случаи от тях трябва да се търси дисциплинарна отговорност.

Съдия Чочкова отбеляза също, че не се притеснява да влиза в конфликт с колегите си, когато не е съгласна. Даде пример с това, че на свои колеги, забавили актовете си с обяснението, че не са „занаятчии“ и съдийската работа е творческа, е казвала, че и страните по делата не са стоици и не могат да чакат с години решенията по казусите им.

„Не се плаша от сблъсъци. В работата ми често се е случвало да имам конфликти с колеги. Мога да поема ангажимент, че чадър няма да има. Не бих си позволила да толерирам поведение, с което се нарушава законът, независимо от кого“, заяви тя.

По думите й след като нерадикалните мерки не дават резултат, трябват радикални действия: „Ние сме гръбнакът на системата от нас трябва да тръгне промяната.“ След изслушването уточни: „Изненадах се, че концепцията ми беше квалифицирана като радикална, защото аз не виждам нищо радикално в нея. Смятам, че работата трябва да се върши качествено и в това не виждам никакъв радикализъм, според мен е нормално.“

Чочкова определи евентуалното й избиране за главен съдебен инспектор като „окуражителен знак за професионалната общност, за това, че редови съдия би могъл да заеме позиция като тази“. В този смисъл липсата на управленски опит в кариерата й не е недостатък, а предимство.

„Наскоро четох статистика, че в България има много голям дял на прокурори и съдии на глава от населението, но и много ниско доверие в българската съдебна система. Естествено, малко по-високо е отколкото в парламента“ завърши изказването си съдия та от СГС.

Съдия Точкова: Нужен е преглед на нормативната уредба
От своя страна съдия Теодора Точкова каза, че за работата на ИВСС има както критики така и положитлена оценка. „Инспекторатът следва най-вече да анализира събраните данни и да предлага решения за преодоляване на слабостите, следва да сигнализира за отправяне на искания за приемане на тълкувателни решени“, обясни тя.

Според нея трябва да се повиши публичността в работата на Инспектората: „Нужно е създаване на по-подробна вътрешна норма за функционирането на Инспектората, както и приемане на стратегия за работата му. Липсва правна основа, на която да се базира извършването на аналитичните функции на Инспектората.

Следва да се създаде цялостен вътрешен механизъм, по силата на който да се анализират и обобщават събраните данни и на базата на анализа да се правят изводи и да се взимат мерки за преодоляване на слабостите.“

Като належащи проблем за решаване Точкова посочи липсата в Инспектората на изчерпателна вътрешна нормативна основа, върху която той да функционира. Ето защо първата й работа ще е да прецизира вътрешната правната рамка на институцията.

Друга необходимост е приемането на вътрешни правила, от които да стане ясно по какъв начин ще се осигурява работата на съдебната власт.

Съдията настоя за уеднаквяване на разнопосочната практика по дисциплинарни производства, като предложи това да стане на съвместни обучения между инспектори, представители на ВСС и ВАС. За последното, извън протокола, в залата се чу  реплика от съдия във ВАС, че съдът е контролна инстанция и няма как да се сългасува се с ВСС.

„Инспекторатът следва най-вече да анализира събраните данни и да предлага решения за преодоляване на слабостите, следва да сигнализира за отправяне на искания за приемане на тълкувателни решения“, каза по този въпрос съдия Точкова.

Обосновано предполаган фаворит
Нито един от членовете на правната комисия не се осмели да зададе някой от изпратените от неправителствения сектор въпроси до кандидатите.

По време на представянето си съдия Чочкова по свая инициатива отговори на два от тях – за начина на формиране на петлченни състави във ВАС и за проблемите със случайното разпределение на делата.

В края на заседанието председателят на комисията Четин Казак пожела „повече конструктивност и да бъде приключена успешно сагата с избора на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.“

Mediapool цитира свои източници, според които за фаворит се смята съдия Точкова, като за избора й вече е имало совалки сред депутатите лично от председателя на Върховния административен съд Георги Колев, който преди време подкрепи избора й за ръководител на хасковския съд. Колев е в открита война със Съюза на съдиите, но в случая явно няма проблем с факта, че и двете кандидатки са номинирани оттам.

Депутати от ГЕРБ коментираха пред „Капитал“, че не им е известно да е взето решение за това кой от кандидатите да бъде подкрепен.

Според приетите процедурни правила, най-ранната дата за избор е 19 юни.  /Капитал/

Чужди експерти за България след евровота

Голяма част от българите гласуваха за популистите, тъй като се надяваха, че така ще осуетят евентуално ново засилване на руското влияние в България, казва в интервю за Дойче Веле германската политоложка Йохана Даймел. /DW/

Д-р Йохана Даймел

На изборите за Европейски парламент победиха популистите. И това важи не само за България – в много други държави от ЕС се случи същото, казва германската политоложка Йохана Даймел, зам.-директор на германското Дружество за Югоизточна Европа. Евровотът показа съвсем еднозначно, че правителството на Орешарски очевидно не е в състояние да обедини зад себе си мнозинството българи. Докато социалистите бяха истински наказани, популистите – нови и стари, успяха да натрупат точки. Изборните резултати са за БСП много неприятни и поради факта, че Станишев е лидер и на европейските социалисти, казва д-р Даймел.

Германската политоложка е на мнение, че нагласите на българските избиратели са били повлияни и от кризата около Украйна. Фактът, че 20 процента от българите виждат страната си по-скоро в Евразийския, отколкото в Европейския съюз, вероятно допълнително е мотивирал част от избирателите да гласуват за популистите – с надеждата, че по този начин ще се осуети евентуално ново засилване на руското влияние в България, посочва Даймел.

„Никой няма да плаче за Сидеров“

Германската политоложка смята, че добрият резултат на ГЕРБ се дължи както на несполуките на управляващите социалисти, така и на брилянтния ход с избора на Томислав Дончев за водач на листата на ГЕРБ. В същото време партията на Борисов се сдоби с нов сериозен противник, казва Даймел, визирайки Бареков и неговата партия „България без цензура”.

Германският политолог д-р Хайнц Брам твърди на свой ред, че на хората на Бареков в Страсбург няма да им е никак лесно. „В Европейския парламент неговата партия ще бъде гледана критично, а за хората на Сидеров никой няма да плаче”, казва Брам и добавя: „В общи линии евровотът подейства на България като пречистваща буря“.И двамата германски експерти приветстват решението на Делян Пеевски да се откаже от евродепутатското си място. „Когато ДПС изпраща свои представители в Брюксел и Страсбург, те трябва да са добре дошли поне в собствената им фракция. В случая с Пеевски обаче тази подкрепа не е налице. Европейските либерали бяха твърдо против номинирането му, което беше заявено недвусмислено и от лидера им Ги Верхофстад”, припомня Йохана Даймел. Според нея изпращането на Пеевски в ЕП, където той щеше да е все на едно от най-задните места, нямаше да донесе никакви активи на ДПС. Затова решението му да се откаже от мандата е съвсем закономерно. Хайнц Брам пък е на мнение, че по този начин Пеевски си е спестил неудобството да е постоянно под зорко наблюдение.

Изборите – все по-вероятни

Съотношението на силите в българската политика се промени още в момента, когато депутати започнаха да преминават към лагера на Бареков, а правителството на Орешарски остана с крехко мнозинство. Левите сили се намират в отстъпление, доминират отново десните – евроизборите го показаха съвсем еднозначно, казва Йохана Даймел и добавя, че поради този факт предсрочните избори стават все по-вероятни. Но този път като следствие от евровота, а не заради продължителните, но безплодни искания на улицата за оставка, посочва германската експертка.

За разлика от една Франция например, където „Националният фронт” спечели убедително, в България евроскептичните сили не успяха да надделеят, а утвърдените партии не поставят под въпрос членството на страната в ЕС. С това България остава твърдо на европейската писта. Нещо повече дори: тя се движи по нея много по-уверено, отколкото някои други страни-членки на ЕС, коментира Йохана Даймел, зам.-директор на германското Дружество за Югоизточна Европа.