Архив на категория: Акценти

Давутоглу: “Българите са приятели“

Турският министър на външните работи Ахмет Давутоглу заяви, че турците и българите винаги са били в приятелски отношения, които ще продължат и занапред. За някои акценти от визитата му в България информира Г. Папакочев.

Единствено България наричаме „комши“ и „Българите винаги са били приятели, ще бъдат и в бъдеще“ – тези думи на турския външен министър Ахмет Давутоглу цитират някои турски медии по повод посещението на Ахмет Давутоглу в България. При срещата си с българските граждани от турски произход в Шумен той подчерта, че те са „мост между нашите страни“ и добави: „Много е радващо, че между нашите народи има близки взаимоотношения, защото ние сме съседи завинаги. Шумен е област, която е специално място за нас“, заяви Давутоглу. Министърът подчерта значението на турските инвестиции в този регион, които създават работни места и заздравяват отношенията между двете страни.

В спокойна и приятелска атмосфера премина преди това и посещението на турския външен министър в София. Рутинните „лозунгови“ протести на националистите от „Атака“ при визити на турски политици също не повлияха върху позитивния тон на официалните междусъседски срещи. Дори повече, площадната изява на Сидеров и неколцината му сподвижници щеше да остане съвсем незабелязана, ако някои телевизии не излъчиха в новините си баналните вече кадри с разправия и „сбутване“ между полицията и крайните националисти.

Затова пък агенциите акцентираха върху общата оценка на президента Плевнелиев и турския външен министър, че проявите на ксенофобия и религиозна нетърпимост са недопустими и трябва да срещнат категоричен отпор от страна на институциите. След срещата си с външния министър Вигенин, турският му колега Давутоглу не пропусна обаче да припомни, че нападението срещу пловдивската джамия на 14 февруари е създало в Турция огромно „огорчение“, след което благодари на българските власти за предприетите от тях мерки.

Енергийна диверсификация и защита на границитеАхмет Давутоглу потвърди, че през март ще бъде подписано споразумението за интерконекторната газова връзка между двете балкански съседки. Той открои важните проекти за пренос на енергийни ресурси от Каспийския регион и Средна Азия към Европа като принос към енергийната диверсификация и повишаването на сигурността и на България.

Турският първи дипломат отбеляза необходимостта от създаването на културни центрове в двете страни с аргумента, че в България има много „турскоговорящи негови сънародници“, както и многобройни български изселници в Турция, които са мост за приятелството между двете държави.

Българският му колега Вигенин от своя страна информира за очакваното подписване на споразумението за тристранния граничен център между България, Турция и Гърция, който да облекчи ефективното наблюдение на границите. Нужна ли е, при това положение, изграждащата се вече 30-километрова телена ограда на българо-турската граница?

Бившият военен министър/1994 – 1995г/ Бойко Ноев каза за Дойче Веле, че според него е необходима временна физическа преграда между двете страни, която не е предназначена да разделя техните народи, а да решава единствено проблема с нелегалното преминаване на големи групи хора. /DW

Български енергийни недомислия

Какво е бъдещето на българската енергетика? Ако например НЕК фалира? И дали украинската криза може да е от полза за България? Енергийният експерт професор Атанас Тасев и икономистът Красен Станчев търсят отговорите.

Влошени кредитни показатели, увеличени дългове, несигурност по проекта АЕЦ „Белене“ – това са основните причини, поради които кредитната агенция „Стандарт енд Пуърс“ намали рейтинга на Националната електрическа компания на В+ с отрицателна прогноза. Бившият премиер Бойко Борисов видя в сриването на кредитния рейтинг на НЕК опасност от фалит не само на компанията, но и на цялата държава. Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев от своя страна обяви, че „без да обещава чудо“ до 4-5 месеца неговото правителство ще стабилизира енергетиката с „двукратно намаляване на цената на електроенергията, увеличаване на нейния износ и натоварване на мощностите“.

На кого да се вярва?

„Нито един от двамата няма право“, заяви за Дойче веле икономистът от Института за пазарна икономика Красен Станчев и поясни, че ако НЕК действително фалира, проблемът няма да е кой знае какъв. Половината задължения на НЕК са задължения към Българския енергиен холдинг и ако платежната система в НЕК е затлачена, това се отразява и на холдинга, откъдето следва, че тези две държавни компании трябва да се продадат. „Това не означава, че техният дълг ще стане държавен, тъй като гарантираният дълг и на двете не е особено голям“, казва Красен Станчев.

„Независимо от общественото недоволство, за хората в крайна сметка е по-добре платежната система в енергетиката да се отпуши и след това да бъде либерализирана – затова не мисля, че министър Стойнев има основания да бъде оптимист. Новите цени в енергетиката и въвеждането на такса за зелените централи много вероятно могат да бъдат обявени от Конституционния съд за незаконни действия на кабинета. Ако това се случи, приходите, които НЕК и Българският енергиен холдинг биха имали и от облагането на фотоволтаичните централи, не биха стигнали за решаването на който и да е от проблемите на НЕК“, предупреждава Красен Станчев.Преувеличените слухове за фалита на НЕК

Професор Атанас Тасев предпочита да филтрира политическите изказвания, тъй като е убеден, че експертната истина и политическият прочит често силно се разминават. Според енергийния експерт, НЕК се нуждае от свеж паричен поток и той вече се гарантира с няколкото взети кредита. „Очевидно с приходите от преноса и достъпа до системата настъпва положителна промяна и това се отнася основно за НЕК и за Електроенергийния системен оператор. Така че всички прогнози за преждевременния фалит на НЕК са силно преувеличени“, смята професор Тасев.

Той определя причините за сегашното лошо състояние на компанията като комплексни. „НЕК винаги е била буфер в опитите на няколко поредни правителства да решават едновременно социални проблеми и задачите, свързани със стабилността на енергийната система, като водеща роля неправилно е била отреждана на социалния вектор. Цените на електроенергията в България отдавна не са пазарни, те са политически обосновани особено в условията на криза, когато основен проблем за държавата е бедността на населението“, казва професорът.

Като друг сериозен проблем той сочи политиката в зелената енергетика. „Вместо първоначално предвидените 303 мегавата от фотоволтаици до 2020 година, те отсега са 1013 мегавата с тенденция за включване на нови мощности. А в ценово отношение разликата между 303 и 1013 мегавата е от порядъка на 500-600 милиона лева годишно. Трети фактор е недовършеният проект „Белене“, който ако не бъде продължен, изразходваните до момента средства ще останат да тежат на държавните компании“, предупреждава професор Тасев.България и кризата в Украйна

„Интересно е, че винаги когато Украйна е преживявала икономически трудности, България по някакъв начин е печелила от това – поради относителната финансова и икономическа стабилност у нас е имало бягство на капитали от Украйна за България“, отбелязва Красен Станчев. Според него ако Украйна получи възможност за европейско членство, от това би спечелила и България, тъй като бъдещото влизане на такава голяма държава в Общността би било добро и за ЕС, и за самата страна. „Онова, което може да се направи, за да се помогне на Украйна, е България да излезе от „Южен поток“, но поне засега никой не допуска подобно развитие“, казва експертът от Института за пазарна икномика.

Професор Тасев също смята, че ако нещата в Украйна потръгнат благоприятно, е възможно едно бъдещо прозападно правителство в Киев да получи съгласието на европейските държави за рехабилитация на газопровода през страната, който е икономически по-целесъобразен. „Това обаче е малко вероятно, тъй като проектът „Южен поток“ е напреднал твърде много, за да бъде спрян. В този смисъл независимо от ситуацията в Украйна, сигурността на газовите доставки за България е гарантирана“, убеден е Атанас Тасев. /Dw/

Германия иска парите, които България не усвои

София и Букурещ не са усвоили 600 млн. евро от ЕС, предвидени за интеграцията на ромите, твърдят германски политици и настояват парите да бъдат пренасочени към техните общини, които имат проблеми с българите и румънците.

Шестстотин милиона евро – толкова са неусвоените от Румъния и България средства от европейския социален фонд. Те са предвидени за интеграцията на ромите, чието положение в двете балкански държави продължава да е катастрофално. Там ромите живеят в селища, напомнящи на гета; дискриминирани са по отношение на достъпа до образование, а ако въобще намерят някаква работа, то тя задължително е непривлекателна и ниско платена, пише Тагесцайтунг. Изданието цитира министъра на интеграцията на провинция Северен Рейн-Вестфалия Гунтрам Шнайдер, който казва, че виновни за това положение са „жалките административни структури“ в Румъния и България.

На този фон правителството на Северен Рейн-Вестфалия е решило да се „пребори“ за тези пари като убеди Брюксел да ги пренасочи към Германия. Шнайдер твърди, че много германски общини са тежко засегнати от наплива на български и румънски имигранти и отчаяно се нуждаят от тези средства. „Това е напълно възможно, стига само да го поискаме“, казва той пред журналисти в Дюселдорф.

Според Шнайдер обаче България и Румъния трябва да получат още един шанс. Той предлага в двете страни да бъдат изпратени експертни групи, например от Германия или Франция, които да помогнат на местните власти да подобрят работата си. „Ако обаче след това все още има неусвоени средства, да речем заради корупция, то тогава тези средства трябва да бъдат предоставени на страните, които са засегнати от проблема с миграцията“, твърди министърът на интеграцията на провинция Северен Рейн-Вестфалия.

Шнайдер уверява, че това искане се подкрепя и от Долна Саксония, Райнланд-Пфалц, Хамбург, Бремен и Берлин. В Брюксел обаче то не е особено популярно – по време на посещение в Северен Рейн-Вестфалия еврокомисарят за социалната политика Ласло Андор се въздържа от обещания в тази посока.

Тагесцайтунг отбелязва, че на 18-те милиона жители на провинция Северен Рейн-Вестфалия се падат по-малко от 90 хиляди румънци и българи, от които новопристигналите са около 17 хиляди. Информационната агенция КНА посочва, че по-голямата част от тях са квалифицирани, както и че проблеми с български и румънски граждани имат само няколко града – като Дуисбург, Дортмунд, Гелзенкирхен и Хаген.По същата тема информационната агенция ЕПД пише, че ограничаването на миграцията по начина, по който решиха да сторят това швейцарците, не е решение за Германия. И министърът на интеграцията на Северен Рейн-Вестфалия смята това решение за грешно. Според него модерните общества, които се обръщат срещу миграцията, си подрязват клона, на който седят – особено пък там, където демографските проблеми водят до застаряване на обществата.

Вестник Аугсбургер Алгемайне пише по темата, че прогнозираната вълна от българи и румънци, които трябваше да залеят Германия след отпадането на ограниченията за тях на германския трудов пазар, така и не се е състояла. „Към днешна дата не се забелязва повишена „миграция по бедност“ от Югоизточна Европа“, посочва изданието. Това се потвърждава и от данните на няколко регионални бюра по труда, цитирани в публикацията. /DW/

Украинци масово бягат от Киев, вървят слухове за въвеждане на извънредно положение

Гражданите в столицата се запасяват с храна и бензин

Киевското летище „Жуляни“ е пълно със заминаващи от страната хора, съобщава изданието „Левий берег“. Особено много хора има във VIP залата на летището. „Един човек пристигна в брониран автомобил от Службата за държавна охрана (еквивалент на НСО – бел.ред.). Носеше две много тежки чанти“, пише журналистът Евгений Лауер. По думите му свободни самолети вече няма.

В същото време в Киев се наблюдава началото на масова паника. В магазините са се извили опашки за основни хранителни продукти. Хората също така изкупуват горивото от бензиностанциите и теглят възможно най-много пари
от банкоматите.

Причината за всичко това са тръгналите в страната слухове, че може да бъде въведено извънредно положение. Ако това стане факт, в Киев и други градове може да бъде наложен комендантски час. Мобилните мрежи, телевизията и радиата може да бъдат изключени. За момента обаче властите не са коментирали официално тази информация, която е разпространяване от привърженици на опозицията. /Капитал/

За Левски, политиците и декларациите

Откъде тръгна свръхпроизводството на декларации за етническия мир? Какво ни казва езикът на тези призиви, в които присъстват и пътеводни думи на Левски? Помним ли думите му и извън официалните изявления,
пита М. Иванова.

На 19 февруари Народното събрание обсъди три декларации за опазване на етническия мир в страната – на Михаил Миков, на „Атака“” и „Герб“. Със 113 гласа „за“, и 3 гласа „против“ бе приета първата от тях. БТА пък разпространи обща декларация по темата на президента Плевнелиев и премиера Орешарски.

Откъде тръгна свръхпроизводството на декларации? Какво ни казва езикът (или пък разноезичието) на декларациите, в които неизменно присъстват пътеводни думи на Васил Левски? Доколко помним и следваме тези негови думи извън паметния ден и извън официалните изявления?

„Декларациите и отчетите“ на Левски, записани в скромното му тефтерче, са твърде лаконични и ясни, затова и тежат като камъни. Идеите му са уплътнени с конкретност и посветеност на народното дело, заплатени са с едно бесило.

Какво се крие зад призивните слова?

Декларациите на политиците се родиха от някакъв „етнически бяс“. Провокативните изказвания на депутата от ДПС Хюсеин Хафъзов и вандалското посегателство срещу Джумая джамия в Пловдив отключиха основателни страхове не само сред гражданите, но и сред политическите сили: видя се, че „играта с огъня“ може да прерасне в пожар, че нечии задкулисни политически и властови амбиции могат съвсем да нахъсят оголелия, ожесточен и готов на всичко лумпенски потенциал.Всички или почти всички призивни слова на политиците звучат коректно, мъдро, прекрасно, разумно и извънредно правилно, като всеки впряга свой си кон пред каруцата. „Атака“ поставя акцент върху разобличаването на Хафъзовото изказване и го провижда за първопричина на пловдивските размирици. ГЕРБ също разобличава „езика на омразата“, с който си е служил въпросният Хафъзов, но набляга на нарушаването на обществения ред и посегателството, извършено върху храм и публична собственост. В приетата декларация на председателя на Народното събрание не се споменава ничие име, патосът на единението е по-общ, утвърждава се постигнатата досега толерантност.Така изглежда картината от пръв прочит – но отвъд думите общественият въздух е нагнетен от напрежение, защото под декларациите тлеят озъбени политически субекти и обекти, таят се твърде остри неразбирателства, кроят се взаимно шапки.

Управляващите се пазят от управляваните

Конкретен знак за това е строгият пропускателен режим до паметника на Апостола. Да отидеш да се поклониш пред паметника на националния си символ и герой с лична карта е повече от тревожен симптом. Миналата година не бе много по-различно – тогава доста бронетранспортьори пазеха народните избраници и водачи от хората. Тъкмо тази пропаст на ожесточено недоверие между политици и граждани, народ, население, електорат е зейнала доста дълбоко и декларациите не могат да я запълнят. Слава богу, че загрижените думи са налице, но привидността им не стига.

Днес, вчера и онзи ден полицейски кордони пазят едни българи от други българи, управляващи от управлявани – защо? Невъзможно ли е да се постигне съгласие в общността ни без посредничеството на МВР, бронираните коли, каските, палките и щитовете? /DW/

Вход свободен за наши и турски тирове

Двете страни махат еднократните разрешителни за превози

Пълна либерализация за еднократните разрешителни за двустранните и транзитните превози договориха министърът на транспорта Данаил Папазов и турският му колега Лютфи Елфан. Това стана на среща в Анкара в понеделник следобед, която продължи 6 часа.

Отпадането на разрешителните ще бъде записано в нова спогодба за международни автомобилни превози на пътници и товари между двете страни.

Документът трябва да е готов до края на март а до края на април и да е подписан. Сегашната спогодба е от 1977 г. До влизане в сила на новото споразумение страните се договориха двете администрации напълно да съдействат на превозвачите.

По време на разговорите Папазов и Елфан се споразумяха и за значително увеличаване на разрешителните за трети страни. Това беше и едно от основните искания, които България имаше към южната ни съседка. В момента документите, които получаваме, са 1100, а желанието ни е те да достигнат поне 5000.

Предстои да стане ясно дали либерализацията ще обхване и входната такса от 43 евро, която турските превозвачите плащат при преминаване на границата. Средно за година от нея България събира 11 млн. евро.

До спешните преговори се стигна, след като в края на януари Турция обяви за невалидни еднократните разрешителни за наши превозвачи. Това доведе до блокада на границата повече от 10 дни.

В момента южната ни съседка получава 250 хил. транзитни разрешителни и предоставя на България 10 хил. Двете страни си разменят и по 32 хил. документа за превоз на товари.

Георги Петърнейчев, председател на УС на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища (АЕБТРИ), коментира, че ефектът ще е основно за малките и средните превозвачи за които ще се намалят разходите и ще могат да се формират по-добри печалби. Например превозвач с 10 15 автомобила прави по около 500 превоза до Турция, за които административните разходи достигат 25 хил. лв. на година. Тази сума ще бъде спестена сега. /Монитор/

Плевнелиев и Орешарски осъдиха езика на омразата в обща декларация

Президентът Росен Плевнелиев и премиерът Пламен Орешарски в съвместна декларация осъдиха заиграването с етническия мир и използването на езика на омразата. Предупредиха, че честването на Деня на Апостола не трябва да се използва за постигане на краткосрочни политически цели и евтин популизъм.

„През последните дни и седмици сме свидетели на опасни за демокрацията и единството на нацията действия. Опитите за налагане на ненавист и нетърпимост към различния, настройването на българските граждани едни срещу други, заиграването с етническия мир и използването на езика на омразата, са неприемливи и категорично трябва да бъдат осъдени“, се посочва в обръщението, разпространено от правителствената пресслужба и от прессекретариата на държавния глава.

В него се припомня, че България е известна по света с толерантността, търпимостта и уважението към различния и е извървяла прехода към демокрация, залагайки на етническия мир и единството на българските граждани. Затова и в преамбюла на Конституцията са посочени общочовешките ценности, около които се обединяваме: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост, напомнят президентът и премиерът.

„Постижение на стремежа ни да живеем в демократично общество е и конституционният принцип: всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние“, се посочва в обръщението.

Плевнелиев и Орешарски отбелязват, че с влизането си в ЕС и НАТО България е направила своя цивилизационен избор. Стабилността на институциите, липсата на дискриминация, свободата на словото, плурализмът и правото на свободен избор – религиозен или политически, са основополагащи за избрания път да изградим модерно и проспериращо общество, подчертават двамата.

Усилията на всички институции, политически партии, неправителствени организации, както и на отделни техни представители, трябва да се насочат към недопускане на насаждането на нетърпимост, успокояване на напрежението и спиране на разделението в обществото, призовават президентът и премиерът.

Те напомнят, че „в навечерието на деня на Левски е недопустимо именно Апостолът на свободата, етническия мир и единението на нацията да бъдат използвани за постигане на краткосрочни политически цели и евтин популизъм“. В обръщението се цитират думите на самия Васил Левски: „Гледай народната работа повече от всички други, повече и от себе си да я уважаваш“, а също и „Всичко се състои в нашите задружни сили, всекиму ще се държи сметка за делата“.

Днес повече от всякога трябва да подхождаме отговорно към запазването на основните демократични постижения, призовават Плевнелиев и Орешарски. Двамата предупреждават, че загубването на което и да е от тях ще ни отдалечи от цивилизационния ни избор да бъдем равноправни с другите европейски народи.

Декларацията завършва отново с думи на Апостола: „Играем с живота на седем милиона българи, трябва зряло да се постъпва“. /Дневник/

Фирма, близка до КТБ и Делян Пеевски, влезе и в пътното строителство

ostavkaКонсорциум, в който „Водстрой 98“ има най-голям дял, подписа договор за северната тангента на София
за 150 млн. лв.

Компанията „Водстрой 98“, смятана за част от кръга около депутата Делян Пеевски и мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев, започва изпълнението на първия си голям обект в пътното строителство – Северната скоростна тангента на София, на стойност 150 млн. лв. Това е една от най-големите пътни поръчки, финансирани с евросредства през този програмен период.
Изграждането стана възможно след подписването на договорите за финансиране и строителство на отсечката в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в понеделник. Изпълнител е консорциум ХПВС ССТ, в който „Водстрой 98“ държи 40%. Останалите дялове са на „Хидрострой“ (30%) плюс още 10% през дъщерното му дружество „Пътстрой Бургас“. С по 10% в обединението влизат и „Пътни строежи Велико Търново“ и „Пътинженерингстрой-Т“.

Подписването стана под освирквания и скандирания „Мафия“ от недоволни от ниските обезщетения собственици на отчуждени земи за строителството

Новият участник

От петте компании в обединение ХПВС ССТ единствено „Водстрой 98“ няма опит в пътното строителство, затова пък има най-голям дял. Компанията е специализирана във водните проекти и през последните години натрупа впечатляващ обем от поръчки в тази сфера, както и в строителството на депа за отпадъци.

Изпълнителният директор на дружеството Момчил Борисов също призна, че северната тангента е първият голям пътен проект за „Водстрой 98“ и „затова сме с колегите от „Хидрострой“. Очевидно по тази причина управител на консорциум ХПВС ССТ е изпълнителният директор на „Хидрострой“ Николай Пашов, който подписа договорите с министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева и председателя на пътната агенция Стефан Чайков. Самият Пашов доскоро бе общински съветник и член на ГЕРБ, но заяви, че в момента не членува в политическа организация.

Строителството на 16.7-километровата отсечка се очертава като сериозно предизвикателство. Тя е с магистрални габарити (три ленти във всяка посока) и трябва да служи като байпас на северната дъга на софийския околовръстен път. Срокът за изпълнение е 15 месеца, от които четири са за подготовка на технически проект. Самото строителство трябва да започне през август и да приключи до есента на 2015 г., което изисква сериозна подготовка, а всяко забавяне може да застраши финансирането. Трасето се финансира с 230 млн. лв. без ДДС от Европейския фонд за регионално развитие, а само строителството ще струва 150 млн. лв. без ДДС. Още в средата на миналата година северната тангента бе обявена като „спасителен проект“ за оперативна програма „Регионално развитие“, по която имаше риск от загуба на средства заради забавени общински проекти. /Капитал/

Сцепление на властите

Сагата „Цветанов-Пеевски-Цацаров“, или как точно се управлява България

„Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява“ – с тези думи, излъчващи страхопочитание, съвсем наскоро в интервю пред mediapool бившият премиер Бойко Борисов се опита да обясни модела на най-успешния (за него) политик в България – този на Ахмед Доган. В същото интервю, въпреки че беше провокиран на няколко пъти, Борисов избягваше да коментира Делян Пеевски, за когото каза единствено, че е депутат от ДПС.

Няколко дни по-късно бившият вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов се опита да обясни битието си на обвиняем и подсъдим по няколко дела с факта, че депутатът от ДПС и медиен магнат (който официално не притежава медии) Делян Пеевски контролира съдебната система и Висшия съдебен съвет (ВСС) чрез главния прокурор Сотир Цацаров. Думите на заместника на Бойко Борисов в ГЕРБ сложиха началото на задочен спор между него и Делян Пеевски. Благодарение на внезапните откровения на неслучилия се шеф на ДАНС и следовател от запаса обществото успя да получи факти, които потвърждават механизмите, по които се реализира властта в България. От тях разбрахме как се кадрува в съдебната система и как се използват медиите за опъване на чадър. Или с две думи – как се управлява по модела на Доган.

Как се кадрува в съдебната система
Един от въпросите, по които Цветан Цветанов и Делян Пеевски се разминават, е точно колко пъти синът на Ирена Кръстева е бил гост в сградата на МВР на ул. „Шести септември“ по времето, когато зам.-председателят на ГЕРБ беше вътрешен министър. Според Цветан Цветанов става дума за няколко срещи, а според сина на Ирена Кръстева – за точно 40 посещения. В подкрепа на думите си депутатът от ДПС представи справка от МВР за това колко пъти е влизал в сградата на министерството – общо 40. От документа, който МВР е издал, не става ясно дали Пеевски е бил на среща и с другите министри на вътрешните работи, които са заемали поста през този период от време (краят на управлението на Михаил Миков, служебният вътрешен министър Петя Първанова и първата половин година на Цветлин Йовчев).И ако „успелият мъж на 33“ е ходил всеки месец при Цветан Цветанов,  той очевидно е  в добри отношения и с настоящото ръководство на МВР.  Няма друго логично обяснение за факта, че ръководеното Цветлин Йовчев министерство успя толкова скоростно да изготви, и то по неясна процедура (нито по реда на Закона достъп до обществена информация, нито по Закона за защита на личните данни), поисканата от Пеевски справка. Никой простосмъртен гражданин не би получил толкова бързо подобна информация, още повече че в последно време вътрешното министерство отговаря (когато въобще намери за необходимо) с месеци закъснение на исканията. Показателно е, че вътрешният министър Цветлин Йовчев отказва категорично да предостави тази информация и когато „Капитал“ я поиска по реда на Закона за достъп до обществена информация още през юли, когато въпросът за срещата между Пеевски с Цветанов и Цацаров беше коментиран и от тримата. След като протака два месеца отговора, Йовчев (който между другото по време на цялото управление на ГЕРБ беше част от властта – било то като председател на ДАНС, съветник на Бойко Борисов или началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев) отказа да даде информацията, мотивирайки се твърдението, че така щял да наруши правата на депутата от ДПС Делян Пеевски.

Задочният дебат между Цветан Цветанов и Делян Пеевски до някъде внесе яснота (не че някога сме си мислили друго) какъв е бил предметът на срещите им. Най-коментираната от тях е тази, на която е присъствал и главният прокурор Сотир Цацаров. Тя трябва да се състояла някъде в края на 2012 или началото на 2013 г. – времето между избора на Цацаров за главен прокурор през декември и назначенията на неговите заместници, които станаха в две поредни заседания на Висшия съдебен съвет (ВСС) през втората половина на януари.

От думите на Пеевски става ясно, че на тази среща Цветанов е поискал от Цацаров да назначи приближената до него окръжна прокурорка на Шумен Ася Петрова за зам. главен прокурор и в „никакъв случай да не бъде избиран Борислав Сарафов за заместник главен прокурор“, защото „не го харесвал“.

Борислав Сарафов е назначен за зам. главен прокурор на 17 януари, а Ася Петрова – на 31 януари. Още тогава в магистратските среди се коментираше предвид близостта между Цветанов и Петрова, че тя е „неговият“ зам. главен прокурор. Те са избрани без дебат, но с впечатляващо мнозинство – от 17 и 18 гласа. По-късно при други гласувания щеше да стане ясно, че толкова гласове се събират винаги, когато минава важно за главния прокурор решение. Очевидно Сотир Цацаров има квота от негови хора, които му гласуват всяко предложение във ВСС.

Друга тема от разговора между вътрешния министър и Цацаров е искането на Цветанов главният прокурор да прикрие разследване срещу съдията от Софийския градски съд (СГС) Румяна Ченалова. Става дума за досъдебно производство за измама в особено големи размери, което се води срещу нея в Македония. За неговото съществуване става ясно през януари 2013 г., а главният прокурор изпрати официално информация до съвета в края на февруари, когато получи отговор от македонския си колега. Сред някои членове има очевидно нежелание да се „рови“ в тази посока. Такъв например е Ясен Тодоров, председател на Етичната комисия, който предложи преписката да се прекрати. След дълго протакане беше образувано дисциплинарното производство срещу Румяна Ченалова, като това стана с половин година закъснение – през лятото на 2013 г., когато ГЕРБ вече не са на власт.

Показателен е мотивът, който Цветанов е изтъкнал в защита на Ченалова – тя е съдия по делото срещу Алексей Петров (т.нар. „Октопод“) и евентуално разследване срещу нея ще доведе до прекратяване на процеса и избор на друг магистрат, а вътрешният министър настоявал именно тя да довърши делото. Този факт повдига редица въпроси – не бива да подминаваме думите на Цветан Цветанов от времето на ареста на Петров, когато той дори посочи размера на присъдата, която трябва да му бъде наложена. Делото се гледа в Софийския градски съд, който е председателстван от семейната приятелка на вътрешния министър Владимира Янева.

Назначаването на Янева през пролетта на 2011 г. взриви магистратската общност и беше посочен от Европейската комисия (ЕК) като пример за непрозрачно кадруване в системата. Изборът на Янева стана повод за оставката на двама от членовете на съвета – Капка Костова и Галина Захарова.

Дали назначаването на Янева е резултат от посещението в кабинета на Цветанов на членове на тогавашния ВСС, не знаем, но от два независими източника „Капитал“ научи, че бившият вътрешен министър действително се е срещал членовете на съвета, за да коментира кадрови въпроси в съдебната система.

Третият сюжет, които изпъкна в задочния спор Пеевски-Цветанов, е самопризнанието на сина на Ирена Кръстева, че притежава медии (каквито по документи няма) и че политици се обръщат за услуги към него за това какво да излиза и какво да не излиза в тях. „Молбата му – ще го кажа в прав текст, бе да осъществявам чадър в моите медии над няколко престъпни босове, с които той и Станимир Флоров били близки“, казва Пеевски пред pik.bg и дава примери: „Ами например за Киро Японеца и за Йоско от Сливен, който оказвал голяма подкрепа на ГЕРБ в изборните кампании.“ После синът на Ирена Кръстева уточнява: „Сега със съжаление ще призная, че съм оказвал такова съдействие.“ Впоследствие Делян Пеевски щеше да уточни, че под „мои медии“ е имал предвид тези на неговото семейство: „Публичен факт е, че това са медиите на моето семейство, на моята майка. Казах го чисто символно. Аз не принадлежа ли към своето семейство?“

По-късно лидерът на ДПС Лютви Местан щеше да коментира, че Пеевски не е имал мандат от партията да говори с Цветанов и става дума за негови бизнес контакти. Синът на Ирена Кръстева официално не участва във фирми. Разбира се, по стандартите на българската политическа действителност – „чадъросването“ на престъпници и кадруването в съдебната система са бизнес теми.

Какъв е бил предметът на останалите (поне) 39 срещи между бившия вътрешен министър и депутат от ДПС не е ясно. Поне засега, защото в четвъртък Пеевски отново направи заявка за разкрития: „Ще го попитам само веднъж – в нощта на 26 срещу 27 юли 2012 г., когато имах рожден ден, дали той ме е извикал в неговия кабинет и, злоупотребявайки със служебното си положение, ми е оказал натиск по определена тема?“

Преглед на медиите на семейство Пеевски от следващите няколко дни показва няколко основни теми – председателят на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова (към онзи момент разпозната от Цветанов, като основен него враг), споровете на Любомир Павлов и Огнян Донев за собствеността на вестниците „24 часа“ и „Труд“ и,  разбира се, разследването на атентата в Бургас. /Капитал/