Архив на категория: Акценти

Съдът в Страсбург осъди България за нападението на „Атака“ при „Баня башъ“

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България заради действията на представителите на „Атака“ и техният лидер Волен Сидеров, които през май 2011 година нападнаха молещите се мюсюлмани пред софийската джамия „Баня башъ“ с искане шумът от колоните на храма да бъде намален.

Районът около джамията след нападението на симпатизантите на „Атака“ Фотограф: Георги Кожухаров /Дневник

Делото беше образувано по жалба на Вели Караахмед, с правната помощ на Българския хелзински комитет (БХК). Той е един от пострадалите при сблъсъците пред мюсюлманския храм, и се разглеждаше от съда приоритетно. ЕСПЧ е присъдил обезщетение от 3000 евро за Караахмед и неимуществени вреди и 4668 евро за разноски по делото.

Становището на българските власти, изготвено от Министерството на правосъдието по времето, когато то беше оглавявано от Зинаида Златанова) активистите на „Атака“ не са преминали „… изискуемия минимум на грубост, така че това да доведе до нарушаване на правото“.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е приел, че конвенцията за защита на основните права и човешките свободи повелява всеки да има правото на свободно вероизповедание, без дискриминация по пол, раса, етническа принадлежност. Затова приема, че има нарушение на член 9 от Конвенцията. Според съда обаче няма нарушение на член 3 и чл. 14 от Конвенцията. В жалбата си Караахмед твърди, че „груповата, политическа антимюсюлманска агресия, на която е жертва, съставлява унизително отнасяне в нарушение на правото му на свобода от такова по Член 3 от Конвенцията (алтернативно, на правото му на лична неприкосновеност по Член 8), във връзка с Член 14 – гаранцията срещу дискриминация“.

В жалбата си пострадалият отбелязва, че властта, с пасивното си, допускащо нападението поведение и с последвалия отказ да му признае правата на пострадал, е нарушила своите позитивни задължения да му осигури ефективна защита срещу тези нарушения. Спорната практика, която прегражда пътя на Вели Карахмед като жертва на престъплението от омраза е непряко дискриминационна, защото несъразмерно засяга именно жертвите на проповядване на религиозна/расова омраза.

В присъдата е отбелязано, че заради сблъсъците пред джамията са били образувани три досъдебни производства, като две от тях са били прекратени без повдигане на обвинения, а седмина са били подведени под отговорност по третото, без досега да е ясно дали са били изправени пред съда. Съдът отбелязва, че градският прокурор на София (по това време Николай Кокинов – бел. ред.) също е открил следствие, от което досега също няма резултат.

В съобщение Българският хелзински комитет цитира част от решението, в което е записано, че:

„жалбоподателят и другите молещи се са жертви на нарушение на свободата им да практикуват религията си вследствие действията на демонстрантите от „Атака“, а властите не са реагирали ефективно.

Резултатът от действията на полицията е, че голям брой демонстранти са могли да стоят на една ръка разстояние от джамията, да крещят обиди към молещи се вярващи, да извършват заплашителни и провокативни действия и, в крайна сметка, да осъществят достъп до джамията. Те са упражнили буквално неограничено право да протестират, докато жалбоподателят и другите вярващи са понесли молитвата им да бъде изцяло разтурена. Ясно е, че полицейските действия са били сведени само до това да ограничат насилието и че не е адекватно помислено как да се постигне баланс между правата на демонстрантите и тези на жалбоподателя и другите молещи се“, пише още в решението.

Мотивите на ЕСПЧ са унищожителни за действията на властите и разкостват адекватността на полицията по време митинга на „Атака“.

„Предвид публично известните възгледи на „Атака“ за исляма и мюсюлманите, за властите е било ясно що за демонстрация ще е тази, която съвпада с петъчната молитва и се провежда до джамията. Такава демонстрация по естеството си е съдържала риск от напрежение между демонстрантите и молещите се. Властите са били наясно с този риск и затова са пратили полиция на мястото. Трябвало е обаче да вземат мерки да намалят риска и да гарантират правата както на демонстрантите мирно да се съберат, така и правата на молещите се мирно да се молят.

Можели са да вземат ред мерки, например, да определят пространства, където демонстрантите да протестират на безопасно разстояние от молещите се и да осигурят достатъчен брой полицаи.

Властите са имали времето, необходимо да вземат тези мерки. Ясно е обаче, че не са взети никакви мерки за управление на ситуацията, преди да започне демонстрацията. Първите полицаи са изпратени на място едва след като получават информация, че демонстрантите се събират при джамията. Подразбира се от това бездействие да вземат каквито и да било мерки преди началото на демонстрацията, че властите изобщо не са обмислили предварително как да балансират конкуриращите се права на демонстрантите и молещите се така, че да бъдат зачетени и двете групи.

Дори и да не е била ясна, преди да започне демонстрацията, нуждата да се вземат мерки е станала очевидна веднага след това. Малко е да се каже, че демонстрацията е била заради силата на звука на молитвения призив.

Демонстрантите, повечето в черно, са викали и носили анти-турски и анти-мюсюлмански лозунги, някои от които злобни и вулгарни. Демонстрантът, който разрязва с нож фес и извиква „Сега ще ви покажем какво ще стане с всеки от вас“, е получил явното одобрение на останалите.

Опитите на някои да сложат високоговорители върху пристройката към джамията също срещат одобрението на демонстрантите. Това са актове, които не целят да изразят неодобрение към силата на звука или към исляма, а са били очевидно пресметнати максимално да разтурят молитвата и да провокират насилие. От другата страна, молещите се са били там, за да се молят на редовната си молитва и не са имали цел да се ангажират с демонстрантите.

Втора присъда срещу България и за убийство от полицай

Днес съдът произнесе осъдителна присъда срещу България и по друго дело, заведено от Ана и Лилянка Михайлови за убийството от полицията на младеж от ромски произход, баща на една от двете жалбоподателки, през 2004 година. При инцидента полицията е получила сигнал, че убитият се опитва да отвори камион. При последвалото преследване и борба полицай е убил младежа с обяснението за самоотбрана. Делото се води също с помощта на Българския хелзински комитет.

В хода на следствието прокуратурата е прекратила проверката два месеца след събитията, съобразно становището на дознателя. Софийският военен съд е разпоредил възобновяване на разследването, след което прокуратурата общо осем пъти го е прекратила по същия начин.

През 2009 г. по искане на полицая Военноапелативният съд е разгледал отново делото и се е произнесъл, че разследваният е действал в условията на неизбежна самозащита.

Жалбоподателките се основават на правото на живот и твърдят, че използването на оръжие в случая не е било неизбежно. Те оспорват и работата на следствието. Съдът уважава жалбата и определя обезщетение от 16 000 евро за претърпени неимуществени вреди, както и 6000 евро за разноски по делото.

Прокуратурата се държи като „прикриватура“

„Днешните осъдителни решения са поредно свидетелство за липсата на воля и капацитет у прокуратурата да преследва престъпленията на представители на властта срещу хора от малцинства. Тези две дела са емблематични за държането на прокуратурата не като държавно обвинение, а като „прикриватура“, както я наричат омерзените български юристи от години, когато трябва да застане на страната на слабите и на законността срещу силните на деня“, коментира адвокат Маргарита Илиева, ръководител на правната програма на Българския хелзински комитет и защитникът, който води двете дела пред ЕСПЧ.

Според нея „реалността е, че жертвите от малцинствата нямат достъп до наказателноправна закрила, а техните насилници са безнаказани“.

„Вандализмът на „Атака“ спрямо софийската джамия е само едно от многото престъпления от омраза, извършени от български политици, оневинени от бездействащата прокуратура, която ревиктимизира техните жертви вместо да ги защити със силата на наказателния закон. Наказателният закон не действа в защита на хората от малцинствата. Натрупаната критична маса от осъдителни решения на ЕСПЧ за бездействието на прокуратурата изисква много сериозна реформа в тази закърняла институция“, смята още правозащитникът./Дневник

Купонът свърши, уважаеми гърци!

Защо страни, които проведоха своите реформи, да затягат още коланите си, та да могат други, които живеят на кредит, да ги отпуснат с една дупка? На гърците трябва да е ясно, че купонът свърши.

gregeДнес виждаме с болезнена яснота какво огромно постижение е европейското единение, независимо от всички грешки, допуснати в хода на този процес. ЕС е същинска крепост, защитаваща свободата, стабилността и благоденствието. В момента пред дверите се води война, но въпреки това и зад вътрешните стени цари тревога. Дълговата криза безпощадно показа, че по много въпроси европейците все още са ужасно разединени. В хода на интеграцията народите непрекъснато се сближаваха, но успоредно с това ставаше все по-очевидно колко големи са разликите помежду им – в манталитета, културата и историческите напластявания. Едни изобщо не се тревожат от „мъничко инфлация”, други изпадат в панически страх от всеки инфлационен процент. За едни хубавият живот на кредит може да продължава вечно, другите обаче решават, че не искат повече да плащат за чуждия хубав живот.

По стара традиция кризите в ЕС се потушаваха с (германски) пари. Този модел обаче се изчерпа. Днес дупките са прекалено големи. В тези дупки потънаха не само много пари, но и много доверие. Валутният съюз се издигна върху обещанието, че нито една страна няма да плаща чужди дългове. Междувременно се извършиха какви ли не маневри, за да се опази привидността на това обещание, но днес вече никой не му вярва.

Атина злоупотреби с лоялността и жертвоготовността на Европа

ЕС не бива да допуска да бъде изнудван от Атина

И защо ли всъщност страните, които успешно проведоха своите реформи, сега изведнъж трябва още повече да затягат коланите си, та да могат други да отпуснат своя колан с още една дупка? Това изисква от европейците повече всеотдайност и солидарност, отколкото са успели да натрупат. Атина злоупотреби с готовността на европейците да проявяват лоялност и жертвоготовност, а това няма да остане без последствия. Не само в по-бедните страни, които разчитат на финансова подкрепа, мнозина се радикализират и обръщат гръб на Европа – същото се случва и в страните, които ги кредитират. Гърците кълнат германците, германците кълнат гърците. Нима такава беше целта, когато решихме да въведем еврото?

Значи ли това обаче, че Гърция трябва да напусне валутния съюз? Самите гърци очевидно не го искат. Трябва ли останалите така да притиснат Атина, че тя скоро да обяви банкрут? Ужасният край обаче може отново да се превърне в ужас без край: да се изправим пред затънала в мизерия страна, която не може да стъпи на краката си без чужда помощ и затова упорито си търси виновник.

Към кой свят искат да принадлежат?

Ако Гърция рухне, това тежко ще разтърси и самия ЕС. Процесът на единение ще претърпи първия си провал. И то поради неумението да се удържи една всъщност малка страна с незначителна икономика, която обаче е и една от люлките на европейската култура. Всъщност европейските политици се боят най-много именно от този провал и от непредвидимите последици, които той ще предизвика както във вътрешния живот на ЕС, така и в позициите на Евросъюза навън. И с основание се боят. Тъкмо това е слабото място, пукнатината, в която вкарва своя лост хитроумното правителство на Ципрас. Ала ЕС не може до безкрай да бъде залъгван, успокояван и изнудван. Докато съвсем наблизо Путин с големия военен чук руши периферията на континента, Атина продължава да говори за „Берлински диктат” и да изобразява германските политици в униформи на Вермахта, тъй че закономерно трябва да се запитаме: в кой век живеят гръцките управници? И към кой свят искат да принадлежат: към свободна, обединена Европа, където балансът на интересите се осъществява в условията на демократично управление колкото и това да е трудно за всички, или пък в сферата на влияние на един азиатски деспотизъм?

За гръцките уши навярно звучи цинично, но трябва да им е ясно, че купонът вече свърши!

* Статията от „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, преведена от „Дойче веле”,

България харчи за болници с 20% повече от европейските страни

Въпреки големите разходи страната ни е с едни от най-лошите здравни показатели – с високо ниво на смъртност, увреждане и загуба на работоспособност
bolnicauБългария не може да се похвали с добри здравни показатели, но е сред лидерите в Европа по разходи за болнична помощ. У нас 52% от изразходваните държавни средства за лечение са за болниците, което е близо с 20% над дела, предназначен за болници в другите страни. Това е записано в концепцията „Цели за здраве 2020“, приета от кабинета миналата седмица. Във Франция например за болници отиват 37% от публичните разходи за лечение, в Чехия – 33%, в Испания – 31%, а в Белгия – едва 29%, сочат данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, цитирани в концепцията.

Освен това болничният капацитет и делът на хоспитализациите са над средното равнище, дори при сравнение на България със страни със сходни равнища на приходи и разходи за здравеопазване. Въпреки че броят болнични легла на 1000 души е намалял значително в сравнение с пика през 90-те години на миналия век, той остава по-висок от средните европейски нива. В същото време нараства броят на разкритите нови болнични заведения, основно в частния сектор. „Болничният сектор в България се характеризира с голям брой болнични заведения и болнични легла и нарушена структура на легловия фонд с превес на леглата за активно лечение. Тази излишна инфраструктура е придружена и от по-високо от средното за ЕС потребление на болнични услуги“, пише в концепцията. През 2011 г. хоспитализациите в България са били с близо 40% повече в сравнение с неотдавна присъединилите се държави-членки на ЕС. Анализът на хоспитализациите в България, изготвен от Световната банка през 2013 г., показва, че поне 20% от стационарно извършените процедури в болници в България е можело да бъдат проведени в амбулаторни условия.

В същото време извънболничните прегледи са сравнително по-малко в България – средно 5.5 амбулаторни посещения на човек за година през 2011 г., в сравнение със средно 7.23 посещения в страните, присъединили се към ЕС след 2004 г.

От друга страна, въпреки големите разходи за болнично лечение, здравните показатели на България са в дъното на европейската статистика – ние сме с високо ниво на преждевременна, майчина и детска смъртност, високи нива на увреждане и загуба на работоспособност и ниска продължителност на живота и на живота в добро здраве.

Целта, заложена в концепцията, е оптимизиране на мрежата от болници за активно лечение и намаляване на броя на леглата в тях. Трябва да се разработят критерии за хоспитализация и дехоспитализация в планов и спешен порядък, както и „въвеждане на изисквания и критерии за качество на медицинските дейности, обвързани с краен резултат от болничното лечение като основание за заплащане“.

Болничният сектор следва да се преструктурира чрез въвеждане на задължителна Национална здравна карта, в която да са описани потребностите населението от медицинска помощ и в която да има задължителни минимални и максимални изисквания за нужните лечебни заведение по райони, т.е. когато нуждите от болници са покрити, да не се отпускат обществени пари за нови структури. Предвижда се връщане на задължителната акредитация на болниците, стимулиране на създаването на болнични обединения с цел ефективно използване на ресурсите. Връща се и идеята отпреди няколко правителства да се стимулира процесът на преобразуване на леглата за активно лечение в легла за продължително лечение, както и за развитие на еднодневната хирургия, дневните стационари и амбулаторната дейност.

ПАКЕТИ

Другата предвидена мярка, целяща намаляване на разходите и пренасочването им към приоритетни болести, които причиняват 95% от смъртността у нас, е разделянето на пакета на здравната каса на основен – гарантиран за всички и включващ лечението на приоритетните болести, и допълнителен – с медицински дейности, за които ще се отпускат по-малко пари в сравнение със сега с цел те да се разсрочват във времето.

Ще има и трети пакет – за спешни здравни дейности. Той, според концепцията, ще се финансира от държавния бюджет и чрез него ще се гарантира и достъп до спешно лечение на абсолютно всички граждани. В момента за спешна помощ плащат държавата – финансирайки „Бърза помощ“, здравната каса – по клинични пътеки за осигурените граждани, и понякога – никой – за част от неосигурените. Все още не е ясно какво точно ще има във всеки от трите нови пакета и съответно – откъде държавата ще вземе пари, за да поеме изцяло спешното лечение на всички граждани.

РАЗХОДИ

Очакванията на Световната банка са разходите на здравната каса да се увеличат от 3.6% от БВП през 2013 г. на 4.3% от БВП през 2020 г., пише в концепцията. Същевременно се прогнозира намаление на приходите като относителен дял от БВП – от 3.6% от БВП на 3.4% от БВП през 2020 г. Това, според прогнозите, може да доведе до дефицит във финансирането на НЗОК от 0.9 процентни пункта от БВП, или 906 млн. лв./Сега

Теменужка Петкова: Енергетиката е във финансов колапс

Теменужка Петкова /БГНЕС

Енергетиката е във финансов колапс и ако ние не предприемем бързи и адекватни действия, много от които са непопулярни и никой до сега не си и помислял да предприема, състоянието ще се влоши и българската енергетика ще колабира, а от там и българската икономика, каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова в интервю за предаването „Неделя 150“.

Министърът посочи, че на първо място е необходимо да се стабилизира финансово сектора: През първите 100 дни от нашето управление, първото нещо, към което пристъпихме като спешни и краткосрочни действия беше да поканим на масата на преговорите нашите американски партньори от двете американски централи „Марица-изток“ 1 и 3. В петък успяхме да подпишем меморандум за разбирателство с двете централи, като постигнахме общо виждане, че трябва да бъдат предоговорени условията по дългосрочните договори по отношение на цената. Поставили сме си срок до края на месец март да предоговорим условията. Паралелно с това трябва да търсим вариант за изплащане на просрочените задължения на НЕК към двете централи. Тези просрочени задължения са малко над 600 млн. Наред с това НЕК дължи над 1,2 млрд. на производителите на електрическа енергия. Другата важна мярка са промените в Закона за енергетиката. В четвъртък мина на второ четене в комисията Законът за енергетиката с измененията, които се предвиждат. Всяка една от промените е насочена към това да бъде свит дефицитът в НЕК. Това, което предлагаме, е  от енергийния микс да бъдат извадени топлоелектрическите централи, които не произвеждат по високоефективен начин. Смятаме, че ефектът ще бъде около 100-150 млн. на година, което не е малко. Наред с това преференциалните цени и насърченията, които са по Закона за енергията от възобновяемите източници,  няма да се прилагат вече за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след влизането на промените в Закона за енергетиката.

Петкова заяви, че по отношение на ВЕИ централите България е достигнала националната си цел: По отношение на необходимостта определен процент от електрическата енергия да бъде произвеждан точно от такива възобновяеми източници, така че смятам, че ще имаме разбирането на партньорите ни от този сектор и не смятам, че ще има сериозен отпор или някакви сериозни аргументи против тази промяна.

Енергийният министър обясни, че към момента НЕК няма как да се справи със задълженията си: Трябва да мислим за начин, по който системата да бъде финансирана, така че да може да разплати задълженията си и да тръгнем на чисто. За да стане това,  ние трябва да предприемем всички мерки течовете в системата  да бъде занулен.

По отношение на новосъздадената в парламента комисия, която да изясни състоянието на енергетиката,  Петкова обясни: Сигурна съм, че тази Комисия ще има своята много важна роля, тъй като тя ще навлезе много навътре в проблемите на енергийния сектор и няма как да не се стигне и до конкретните периоди, в които са извършвани нарушения и до конкретните лица, които по това време са управлявали сектора. Разчитам много на тази комисия.

Петкова посочи още, че либерализацията на пазара е задължително условие за ясен хоризонт в енергетиката и за разплитане на много от възлите в сектора: С либерализацията на пазара ние ще постигнем прозрачност  в сектора и всяко едно българско домакинство ще може да избира своя доставчик на електрическа енергия. Съответно ще може да избира между условията, които доставчиците предлагат. Ние работим усилено в тази посока. Българската енергийна борса получи лиценз от ДКЕВР. Сега се работи по избора на платформа, така че смятам, че до края на годината ще либерализираме сектора.

Най-важното е да има конкуренция. Силно се надявам, че ще помислим за съответните механизми, така че да не се отрази негативно либерализацията на пазара върху джоба на българските потребители, добави тя.

Министърът коментира и Европейския енергиен съюз: Нашето правителство е посочило, че ние ще работим активно и ще работим в посока в подкрепа за създаване на Европейския енергиен съюз. Считаме, че това е една форма, която ще допринесе за това да бъде осигурена енергийната независимост, както и ще се повиши конкуренцията. Стоим твърдо зад тази наша позиция.

Петкова заяви категорично, че до настоящия момент България не е получила официална писмена информация от своя акционер „Газпром“ за това каква е визията му във връзка с проекта „Южен поток“: Така че смятам, че е рано да говорим за каквито и да е било развития на събитията във връзка с т.нар. Турски поток. /BNR

Главният прокурор Цацаров поиска отстраняването на Владимира Янева заради Червеи

Главният прокурор Сотир Цацаров поиска отстраняването от длъжност на председателя на Софийски градски съд Владимира Янева, съобщи БГНЕС.

szazarovВ началото на днешното заседание на ВСС главният прокурор поиска включването на допълнителна точка в дневния ред, въз основа на която поиска съдия Янева да бъде отстранена от длъжност. В мотивите си Цацаров посочи престъпление по служба въз основа на член 284 от Наказателния кодекс.

Искането е свързано с установените нарушения с издаването на разрешения за ползване на СРС-та от шефката на СГС Владимира Янева във връзка с разработката „Червеи“./Trud.bg

Идеята за данък върху пенсиите на работещите пенсионери оживи пенсионния дебат

Предложението за 10% данък върху пенсията на работещите пенсионери оживи дебатите по пенсионната реформа във вторник.

sybranie

Идеята е на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) в България и аргументите за това са, че практиката в много страни е да не се получават пълна пенсия и пълна заплата едновременно и по този начин ще се намалят разходите НОИ за пенсии. Пълният вариант на предложението е или да има 10% данък върху общия размер на двата дохода – пенсия и заплата или да се получава по избор само пенсия или само заплата.

Мярката естествено не е приета еднозначно. „Имаше оживена дискусия по това предложение“, коментира след заседанието на съвета по пенсионна реформа зам.-министърът на социалната политика Николай Николов. Аргументите против на синдикатите и други експерти са били, че у нас няма необлагаем минимум и освен това стотици хиляди пенсионери са с минимални пенсии, за да бъдат намалявани доходите им допълнително.

Николов съобщи, че, тъй като идеята е спорна, ще й бъде посветено цяло отделно заседание през някоя от следващите седмици. Той коментира, че облагането с данък е единственият възможен вариант за налагането на ограничение да не се получават едновременно пълна пенсия и заплата. Николов припомни, че до 1997 година пенсионерите, които са работили и са получавали до две минимални работни заплати, са получавали пълния размер на пенсиите и заплатите си, а за всеки лев превишение са им удържани по 35 стотинки. Този режим обаче е отменен от Конституционния съд с мотивите, че правото на пенсии и труд са две отделни конституционни права и в Конституцията не е записано, че едното трябва да влияе на другото. Николов коментира, че връщането на подобен режим е невъзможно и данъкът е единствената възможност в тази посока.

Практиката да се облагат пенсиите на работещите пенсионери е широко разпространена в Европа, като само в три държави – Литва, Словения и Унгария – пенсиите безусловно не се облагат.

За момента няма актуални данни колко всъщност са работещите пенсионери и какъв ще е фискалният ефект от облагането на пенсиите им.

По данни на Евростат за 2012 година 10% от двата милиона пенсионери или около 200 000 души работят след пенсия, повечето заради невъзможността да преживяват с ниските пенсии.

Друга спорна идея на АИКБ, по която няма консенсус, е изравняване на съотношението, в което работниците и работодателите внасят осигуровки на 50:50. Сега то е 40:60 във вреда на работодателите. Европейският опит показвал, че в три страни съотношението е 50:50 – Германия, Полша и Кипър, а в Хърватия цялата вноска от 20% е изцяло за сметка на работниците. Навсякъде другаде работодателите поемали по-голямата тежест.

При ръст на вноските, осигуровката за втора пенсия да се замрази

По време на заседанието социалното министерство е предложило, ако се приеме идеята за плавен ръст на осигуровките за пенсия и безработица с 4.5 % за 12 години, тогава да не се увеличава осигурителната вноска за втора пенсия в частните пенсионни фондове от 5% на 7% през 2017, както предвижда Кодексът за социалното осигуряване. Аргументът е, че така много рязко ще бъде увеличена осигурителната тежест върху работниците и бизнеса.

Според социалното министерство текстът, разписан в КСО, предвижда именно увеличение на вноската за втора пенсия с два пункта за сметка на осигурените, а не за сметка на намаляване на вноската в държавното осигуряване.

При плавен ръст на осигуровките за пенсия и безработица в държавното осигуряване до 2027 година допълнителните приходи в НОИ се оценяват на 1.7 млрд. лева, а загубите за универсалните пенсионни фондове от замразяването на вноската на 731 млн. лева.

Право на избор за трите най-добри години преди ’97 г.

Друга обсъждана на заседанието във вторник мярка е идеята на КНСБ хората да имат право на избор дали при изчисляването на пенсиите им да се включват трите най-добри години преди 1997 година. Преди няколко заседания социалното министерство предложи тази опция въобще да отпадне. От НОИ са представили становище, че ако се даде възможност за избор това би било по-изгодно за 30 на сто от пенсиониращите се и това би увеличило разходите за пенсии с около 5 млн лева за следващата година.

От НОИ са повдигнали и въпроса за хората без нужните стаж и възраст, които сега могат да се пенсионират на 65 години и 8 месеца. От НОИ обръщат внимание, че с нарастването на възрастта и стажа за трета категория труд пенсионната възраст се изравнява за двете категории, което е несправедливо. Освен това в много държави 65 години е редовната пенсионна възраст. Социалното министерство вече предложи хората без стаж и възраст да се пенсионират на 67, а не на 65 години, но от НОИ настояват и за покачване на изискуемия стаж от 15 на 20 години./mediapool.bg