Архив на категория: Акценти

Атина е доволна от споразумението между Гърция, България и Румъния за газов коридор

Правителството в Атина изрази удовлетворение от споразумението между Гърция, България и Румъния за изграждане на „Вертикален газов коридор“.

Атина предлага като приоритетен проект да се включи и газопровода за трансфер на гориво от Израел през Кипър и от остров Крит към страните от Европа.

Министърът на енергетиката Янис Манятис подчерта пред гръцките медии, че споразумението за изграждане на газов коридор с България е част от политиката за енергийна сигурност на европейските страни.

Атина е в пълна готовност да започне изграждането на интерконекторната връзка при Кавала, която след осъществяване на проекта „Трансадриатически газопровод“ ще снабдява България с азерски газ. Има проект също за втори терминал за втечнен газ до Александруполи, съобщиха от Комисията по енергийно регулиране.

Вицепремиерът Евангелос Венизелос вече подписа споразумение за енергийно сътрудничество с Кипър и Израел за трансфер на газ през Крит за европейските страни.

Депутатите от гръцкия парламент бяха информирани за развитието на проектите и възможностите за нови алтернативи срещу зависимостта от руския газ.

Повишава се и капацитетът на газовото хранилище на остров Ревитуса, откъдето ще се подава втечнен газ за страните от Балканите./BNR/

Петър Ганев: Бюджет 2015 признава стагнацията в икономиката

Това, което е интересно в държавния бюджет, е, че много трудно може да се посочи нещо положително в него, което да го отличава.

Това е бюджет, който до голяма степен е бюджет на статуквото, който признава стагнацията, която има в икономиката, и по никакъв начин не й влияе, каза Петър Ганев от Института за пазарна икономика в интервю за предаването „Преди всички“. Днес Институтът ще представи алтернативен вариант на Бюджет 2015.

Бюджетът е консервативен в приходите, но бих казал и неамбициозен, що се касае до самата структура на бюджета. Ако има проблем в публичните финанси на страната, те очевидно са в разходната част, т.е. ако очакваме нещо да променим, за да излезем от тази стагнация, ние трябва да променим нещо в структурата на бюджета и в разходната част. Първо, трябва да направим така, че бюджетът да не пречи на икономиката за растеж, което означава да излезем от спиралата на дефицитите. Ако се следва правителственият план, вече имаме заложени 9 години на дефицити, 6 минали и още три, като последната е 2%, т.е. на практика ние отиваме на едно пълно десетилетие на бюджетни дефицити. Това обяснява защо дългът скочи от под 20%, до 30%. Очевидно този бюджет не позволява да имаме и една качествена здравна услуга. Причината е, че имаме монопол на Здравната каса. Този бюджет не позволява да имаме какъвто и да е избор по отношение на пенсиите и сигурност, че ще получаваме пенсии. Бюджетът не е реформаторски и то за поредна година, беше категоричен Ганев.

Ние сме представили алтернатива, която е напълно приложима, обясни Ганев: В нея има 4 акцента. Първият е постигането на фискална стабилност, а това, с оглед законодателството на страната, означава само едно – че през следващата година дефицитът трябва да е под 2%, т.е. трябва да бъде съкратен на половина и до 2017-а ние трябва да имаме балансиран бюджет. На следващо място – инвестиции, минава през децентрализация, прехвърляне на една пета от приходите от плоския данък на общините. Това дава стимул самата община да търси инвестиции. На следващо място – в осигурителната система е поставен акцентът върху здравето, а не върху пенсията, тъй като това като че ли е по-наболялата тема, има разбиране в обществото, че трябва нещо да се промени. Монополът на НЗОК трябва да се разбие. На последно място е фокусът върху работните места. Много ясно показваме как трудови осигурителни норми на практика пречат на заетостта и неслучайно през следващата година се залага дори лек спад на заетостта.

Ганев определи като притеснителен фактът, че всяко правителство се опитва да повлияе или да смени ръководството на Сметната палата./BNR/

Шантажът на Милер прикрива слабостите на „Газпром“

Владимир Милов
/руски политик, председател на „Демократичен избор“, член на федералния съвет на Обединено демократично движение „Солидарност“ и един от създателите на „За Русия без произвол и корупция“. Ген. директор на Института за енергийна политика/

Превод от руски Николай Панайотов

Шефът на „Газпром“ Алексей Милер тези дни се изцепи  в смисъл, че видите ли, ядосаха руската мечка, Русия се отказва от „Южен поток“ и сега европейците ще мръзнат на студено, ще се наредят пред „Газпром“ с протегната ръчичка, ще молят за прошка, ще си късат косите от яд, че са били толкова несговорчиви и така нататък. Милер, който е известен с прогнозите си, че съвсем скоро цената на нефта ще бъде 250 долара на барел, май е по-добре повече да мълчи и по-малко да говори. Особено в ситуация когато „Газпром“ катастрофално губи пазари в Европа. По-добре е да успокои европейските потребители, да им покаже човешко лице и да съхрани позициите на компанията. Но, не. Ние сме страшни и пак заплашваме.

Едновременно всякакви руски и европейски експерти на заплата в Кремъл започнаха да вещаят с всички сили, че след отказа от „Южен поток“ Европа ще започне „страшно да съжалява“, „да си плати за гяволъка“ и още от тоя сорт. Въпреки че всъщност отказ от проекта няма, а просто входната точка на сушата за същия газопровод с 63 милиарда куб.м. се премести с няколко стотин километра на юг.

Ето затова настоятелно препоръчвам на ръководството на „Газпром“ да се вгледа в това какво го чака в близките 10-15 години на пазара в същата тази югоизточна Европа за където бяха планирали да насочат „Южен поток“, а сега и турския заместител. Първо, това не е голям пазар, той потребява по-малко от 30 милиарда куб. м. газ на година:

Унгария – потребление – 8.6 милиарда куб. м. на година

Австрия – 3.6 милиарда куб.м.

Сърбия – 2.8 милиарда куб.м.

България – 2.6 милиарда куб.м.

Словения – около 1 милиард куб. м.

Босна и Херцеговина и Македония взети заедно – около 0.5 милиарда куб.м

Тук е още и Румъния, но тя практически има баланс между производство на газ и потребление /добива 11 милиарда куб. м. годишно и потребява 12.5 милиарда куб.м./. Също и Хърватия, която покрива потреблението със собствено производство /около 2 милиарда куб.м. годишно/ и в резултат от няколко години вече не купува газ от „Газпром“ /в документите на „Газпром“ срещу Хърватия твърдо стои 0/ Остатъкът от 0.7-0.8 милиарда куб.м. купува от италианската компания „Ени“.

Първи въпрос: а къде ще продава „Газпром“ тези 63 милиарда куб. метра газ, който ще се доставя по новия газопровод, ако обемът на пазара в югоизточна Европа е само половината от това количество? Може би в „Газпром“ имат някакви тайни и страшни прогнози, че икономиката на Гърция ще расте с гигантски темпове и скоро ще надмине Германия? Предвид прогнозата на Милер за цената на нефта от 250 долара за барел това няма да ме учуди. Е, добре. Важното обаче е да се разбере че и такава относително малка ниша може напълно да бъде заета от други източници, а именно:

– Добивът на газ в Черно море. В последно време върви активно проучване на шелфа в Румъния, където по независими оценки има находища от близо 600 милиарда куб. метра газ. Ако се стигне до промишлена разработка, Румъния може да добива около 25 милиарда куб. метра годишно. Голяма част ще отиде за износ, тъй като както по-горе написах, страната и сега почти се самозодоволява. Същият потенциал има и България, въпреки че там, за разлика от Румъния още нищо не са проучвали, но ако тази страна активно се заеме с проучване и добив на газ от черонморския шелф, то количествата които внася от „Газпром“ в обем по-малък от 3 милиарда куб. метра годишно вече няма да й бъдат нужни. Доколкото мога да разбера, логиката на новото българско правителство с премиер Бойко Борисов/за разлика от от предишните правителства на социалистите, които играеха по свирката на „Газпром“/ е именно такава.

– Шистов газ. Същата тази Румъния има третия по обем потенциал от шистов газ в Европа, като запасите са около 1.5 трилиона куб. метра.

– Внос на втечнен газ по море. В близост до тези региони вече има няколко терминала за втечнен газ – един в Гърция с възможност да приема около 5 милиарда куб. метра, и два в Турция /в Измир и и Мармаре Ереглъсъ с общ капацитет 13 милиарда куб. метра на година/, но имам впредвид обсъждането на планове за изграждането на нови терминали в Хърватия и Албания.

– Внос на газ от Западна Европа. Словакия вече предложи да построи нов газопровод Eastring с капацитет 20 милиарда куб. метра годишно, който да мине през Словакия, Украйна и Румъния към Балканите и да доставя газ от Западна Европа в това число и втечнен газ постъпил на някой от западноевропейските терминали. Не е изключено спешното обявяване на отказа на Русия от Южен поток да е провокирано от страхове, че този евтин проект /около 750 милиона долара/ бързо ще погребе Южен поток и е по-добре да започнем с глобален шантаж още сега, защото после ще бъде късно и ненужно.

– Внос на газ от Турция. В близките години през Турция ще мине още дна тръба – TANAP (Trans-Anatolian Pipeline), която ще доставя в Европа газ от Азърбайджан, като начало 16 милиарда кубически метра, а впоследствие ще се разшири до 60 милиарда. В това число трябва да включим и доставка на газ през тази тръба от Кюрдистан, Иран и Туркмения. TANAP ще бъде съединен с Транс-адриатическиия газопровод (TAP), който после ще бъде продължен до Италия и би бил пряк конкурент на газпромската тръба. „Газпром“ впрочем, преди няколко години /горе-долу когато Милер прогнозира че нефтът ще струва 250 долара/ се опита да купи всички бъдещи обеми на азерския газ, но без успех.

– Развитие на газодобива в източната част на Средиземно море. За разкриване на запаси в Израел, Кипър, Ливан и други страни от региона вече е известно. Като цяло в перспектива от 10-15 години, районът може да доставя в Европа не по-малко от 50 милиарда кубически метра газ годишно. Тук е редно да отбележа, че най-големите запаси в региона са в шелфа на Гърция: те се оценяват на близо 5 трилиона кубически метра. Разбира се разработването им няма да стане толкова бързо. Но не кой знае колко по-късно от началото на доставките на руски газ в Китай например.

Така че за „Газпром“ перспективата хич не е радостна. На и без това малкия пазар, в близките 10 години ще настане такава трапана, която ще притисне яко нашия неповратлив монополист. Газ ще има на корем от къде ли не. „Газпром“ рискува напълно да загуби пазара в Югоизточна Европа.

Разбираемо е, че главната цел на Южен поток е Италия, която е голям пазар. Но пък тук езикът на шантажа е съвсем неуместен. Италианската компания „Ени“ е крупен играч в разработването на добив на газ в източното Средиземноморския шелф и планира да строи нови терминали за втечнен газ, така че „Газпром“ за нея не е единствена и неповторима възможност. Не е чудно, че новият шеф на „Ени“ Клаудио Дескалци неотдавна изпрати на „Газпром“ ултиматум със заплаха, че ще се оттегли от Южен поток. /за разлика от предишния шеф на „Ени“ Паоло Скарони, Дескалци въобще няма намерение да лиже задници в „Газпром“/. А чрез вече споменатия Трансадриатически газопровод ТАР Италия ще получи достъп до азерския газ.

В тези условия в „Газпром“ трябва повече да мислят и анализират как да си запазят пазарите в условията на бързо развиваща се конкуренция, а не да размахват калъча и да правят назидателни изявления. Как си представя Милер, при тези възможности, европейците да му се кланят с протегната ръчичка???

Христо Иванов: Трябва да мислим за евродоклада като дъното, от което трябва да отскочим

Христо Иванов за случайното разпределение на делата: При поредица Висши съдебни съвети става дума за верижна, щафетна, колективна безотговорност

hristoivanov

Трябва да мислим за доклада като дъното, от което трябва да отскочим и да мислим за след него. Има някои неща, на които трябва да реагираме в момента и трябва да е адекватно, но не заради доклада, а защото е въпрос на елементарно държавно самоуважение. Това заяви в предаването „Преди всички“ министърът на правосъдието Христо Иванов. Той подчерта, че мониторинговият доклад е огледало и за да го променим, е необходимо ние да се променим.

Важно е да направим всичко възможно, за да предотвратим оставяне на България извън Шенген, ако Румъния бъде приета. Това ще бъде много голям проблем за страната ни. Ние трябва да си свършим работата. Нерешените проблеми ежедневно дават нови къси съединения. Когато започнем да реагираме добре и адекватно, нашите партньори от ЕС ще го забележат.

Ситуацията със случайното разпределение на делата е кризисна, подчерта Христо Иванов в коментар за готвени промени в Закона за съдебната власт и добави: Фактът, че ВСС толкова време не може да формира адекватна реакция, не знам дали е въпрос на искане или на можене, но не виждаме реакция. Плаши ме осъзнаването, че зад това вероятно не се крие основният мотив, не е корупция. Корупцията създава рационалност, създава ясна цел на действията. Когато имаш поредица от Висши съдебни съвети, които си затварят очите за тази ситуация, става дума за верижна, щафетна, колективна безотговорност. Това е по-страшно и от корупцията. Да, ще се налага да търсим спешни решения.

Позицията на Франция, чийто посланик протестира срещу действията на съдията от Софийския градски съд Румяна Ченалова по дело за несъстоятелност срещу френска фирма у нас, ще бъде решаваща за падането на шенгенските граници за България, изтъкна министърът.

Искам да напомня, че ВСС сега се разбърза да отвори дисциплинарно производство, но то няма да е първото. Ако съдим по досегашните прецеденти, предишното дисциплинарно производство срещу съдия Ченалова му отнема мисля повече от година изобщо, да видим дали ще стигне до някакъв край.

За стратегията за продължаване на реформата в съдебната система Иванов коментира: България наистина трябва да мръдне от тази мъртва точка, в която се намира с години вече. Мисля, че достатъчно хора разбират, че не е добра идея да се окажеш опонентът и главната пречка за това помръдване. Предполагам, че не малко хора се надяват, че тези промени могат да станат само с промени в Конституцията и то не от обикновено НС, а от Велико народно събрание, и то не от ВНС, ако може с чисто нова Конституция. Така или иначе – продължаваме играта.

Положението трябва да е тревожно. Даже не съм сигурен дали изглежда толкова разтревожено, колкото би трябвало да е. България наистина не изглежда добре, България не изглежда да има ясна посока. България в елементарни ситуации, пълни с очевидности, институциите й не могат да реагират адекватно и бързо и това прави много лошо впечатление.

При цялата добронамереност, която срещаме в Брюксел, която се видя и при изказванията на Юнкер и в реакцията на френския посланик, който в крайна сметка, чувствайки се като в една приятелска държава от семейството, излезе и каза нещата както си говорят хората в семейството, а не на дипломатически език – зад всичко това се крие едно огромно желание България най-сетне да излезе от това безвремие, в което се намира. На този фон нашата неспособност да реагираме адекватно изглежда още по-лошо. /BNR/

Борисов има най-малко едно предимство

В миналото на българския премиер има смущаващи факти, но едно трябва да му се признае: ясната ориентация към Европа. Това твърди Михаел Мартенс в портрет на Б. Борисов, публикуван във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”.

boikob

Когато човек за пръв път види Бойко Борисов, неминуемо ще си помисли, че това е бодигардът на премиера, а не самият премиер. И няма да е толкова далеч от истината, защото преди да влезе в политиката, Борисов е работил, използвайки физическата си сила. През 1991 година, когато България встъпи в едно бясно десетилетие на поръчкови убийства и мафиотска власт, бившият пожарникар основа „Ипон 1”, която според собствените му думи била една от най-големите охранителни фирми в страната.

Ако трябва да се изразим предпазливо, тази фирма е извършвала и определени услуги, свързани с несъбираеми вземания. Достатъчно е едно ръкостискане с Борисов, за да почувстваш съвсем осезателно, че е по-добре да не дължиш пари на този човек. Между другото, сред клиентите, за чиято телесна неприкосновеност се грижеше Борисов, беше и Тодор Живков, дългогодишният диктатор от онези времена, когато България, редом с ГДР, беше най-верният васал на Москва.

Днес България вече не е най-верният васал на Москва и тъкмо Борисов е най-доброто доказателство за това. Откакто се срутиха комунистическите диктатури, българските правителства гледат ту към Москва, ту към Брюксел. Когато в София на власт дойдеха коалиции под ръководството на БСП, погледът автоматично се насочваше на изток.

Предпочитаната от Борисов посока е ясна

Вярно, че България влезе в ЕС по време на мандата на тогавашния премиер и председател на БСП Сергей Станишев, роден в Украйна от майка-рускиня и баща българин – в същото време обаче пак той водеше насочена на изток политика. На другия полюс са политиците с консервативна или центристка ориентация като Борисов. Той е и единственият политик след промяната в България, на когото уморените от избори и обикновено наказващи правителството избиратели дадоха втори мандат.

По време на първия си мандат Борисов обяви мораториум върху всички енергийни споразумения на България, с аргумент, че при сключването им може би са били накърнени националните интереси. Този мораториум засягаше решения, инициирани от БСП и изрично се отнасяше до „Южен поток”. Правителството се съсредоточи най-вече върху проверката на договорките за строеж на АЕЦ с руска техника.

В крайна сметка се оказа, че за България разноските ще бъдат повече от ползите. Борисов се обяви срещу изграждането на атомната електроцентрала, а когато през 2013 БСП отново се върна на власт за една година, съживяването на проекта не се осъществи.

Борисов, който е роден на 13-ти юни 1959 година, иска здраво да обвърже страната си със Запада. Това негово предпочитание ясно личи в профила му във Фейсбук и на официалната страница на ГЕРБ. Във Фейсбук най-напред ще видите снимка на Борисов с Жан-Клод Юнкер в триумфална поза, а партийният сайт показва серия от снимки на българския премиер с Ангела Меркел. Фотографии на Борисов с Владимир Путин няма да откриете.

Михаел Мартенс, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”/DW/

Премиерът и правосъдният министър с ултиматум към съдебната власт

По повод скандалите, свързани със съдебната система от последните дни, премиерът Бойко Борисов и правосъдният министър Христо Иванов са имали разговор, след който двамата настояват за бърза реакция за разсейване на съмненията в безпристрастното разпространение на делата

boikob

Те искат незабавни действия от ВСС и прокуратурата. Конкретният повод за реакцията им е случаят с делото за несъстоятелност на „Домейн Менада“ и „Белведере дистрибуция“, което предизвика реакция и от френския посланик.

В петък вечер стана ясно, че прокуратурата е изпратила сигнала на посланика на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан по този случай до ВСС – опита за кражба на клона на френска фирма чрез назначен от съдия Румяна Ченалова синдик, за който има основателни съмнения, че е подставено лице в мащабна схема за рейдърство. Освен сигнала на посланика на Франция, в прокуратурата е постъпило и писмо от съдия Ченалова, която е назначила синдика – тя също искала проверка.

В съобщение, разпространено от правителствената пресслужба, изрично се подчертава, че изпълнителната власт не може да се намесва в разглеждането на конкретни дела и работата на институциите на съдебната власт по осъществяването на правосъдието. Допълва се обаче, че когато публичното им отразяване показва системни проблеми, изпълнителната и законодателната власт не могат да останат безучастни с оглед на конституционните си правомощия.

Ето и пълното съобщение, разпространено от правителствената информационна служба:

След разговор между правосъдния министър Христо Иванов и министър-председателя Бойко Борисов във връзка с твърденията за нередности в откриването и разглеждането на делото за несъстоятелност на „Домейн Менада“ и „Белведере дистрибуция“, както и другите случаи, които повдигат съмнения в начина на разпределяне и администриране на дела в търговско отделение на Софийския градски съд, двамата заявяват следното: Изпълнителната власт не може да се намесва в разглеждането на конкретни дела и работата на институциите на съдебната власт по осъществяването на правосъдието. Но, когато публичното им отразяване показва системни проблеми, изпълнителната и законодателната власт не могат да останат безучастни с оглед на конституционните си правомощия.

Изпълнителната власт е задължена на основата на изяснените факти да вземе политическо решение дали да предлага изменения в действащото законодателство, за да се осигури реална независимост на съдебната власт и честно правосъдие. А законодателната власт се налага да прецени своята отговорност за актуалното състояние на управлението на съдебната власт, защото избира половината от членовете на Висшия съдебен съвет и може да им потърси отговорност.

В настоящия случай ситуацията е именно такава, защото казусът показва дългогодишен отказ на всички власти да решат спешни проблеми на съдебната система и има сериозно въздействие върху инвестиционния климат в страната, върху нашите отношения с важни международни партньори и съвсем не на последно място – обществените очаквания и реакцията на силно гражданско недоволство и недоверие към някои институции на съдебната власт. Всичко това се отразява и върху диалога ни с ЕК и държавите-членки на ЕС в рамките на Механизма за наблюдение в областта на правосъдието и вътрешния ред.

Изпълнителната власт и Народното събрание заявиха недвусмисленото си намерение да положат сериозни усилия за реформа на съдебната система и институциите на вътрешния ред. Тези мерки обаче няма да имат очакваното въздействие за повишаване на доверието към българското правосъдие, ако в конкретни случаи като този Висшият съдебен съвет и прокуратурата не реагират бързо и решително, така че да разсеят всякакви съмнения за търпимост към некомпетентност или криминализиране на органи на съдебна власт и да дадат ясен отговор на всички въпроси, което да доведе до понасяне на отговорност.

Затова настояваме Висшият съдебен съвет да вземе бързи и прозрачни мерки за премахване на съмненията в системата за разпределение на делата и за оповестяване на отговорите на всички въпроси за начина на администриране на търговско отделение в СГС. За международната репутация на страната ще бъде важно и прокуратурата да изясни всички съмнения за злоупотреби както по конкретния случай, така и по останалите казуси, по които в последните дни се повдигнаха въпроси за начина на тяхното разпределение и администриране.

Само нулевата толерантност към всички съмнения за злоупотреби ще даде шанс на България да избегне все по-голямото уронване на престижа и нарастването на недоверието на гражданите в правосъдието. /Дневник/

Разстреляха свидетел срещу „Килърите 4”

Улучили шест пъти Хрисим, който дал показания срещу Йоско Костинбродския

Един от основните прокурорски свидетели срещу групата за отвличания и мокри поръчки „Килърите 4”, ръководена от Йосиф Йосифов-Костиндбродския беше брутално разстрелян в София. 53-годишният Хрисим Хрисимов, който само две седмици по-рано се оплакал пред съда, че се чувства застрашен, бил покосен от над 15 куршума в столичния квартал „Банишора”. Шест от тях попаднали в тялото му.
Останалите натрошили стъклата на малкия му клуб в блок 42 в квартала. „Беше късно вечерта, когато се чуха поредица от изстрели. Погледнах през терасата, но не видях нищо.

По-късно разбрах, че са убили Хрисим, когато видях няколкото полицейски коли пред входа”, разказа пред „Монитор” живеещ в кооперацията, пред която Хрисимов бил разстрелян.

Тялото на мъжа било буквално раздробено от множеството попадения на стрелеца, а цялата площадка пред Клуба на бившите шафнери, който стопанисвал убитият, била обляна в кръв. До момента не се знае колко са били убийците.

Знае се обаче, че покушението е било предварително планирано, тъй като са изчакали Хрисим до момента, в който е заключвал клуба. Когато той е бил в гръб, килърът е изпразнил поне един пълнител в него. Имало е и контролен изстрел, за да е сигурно, че Хрисим е мъртъв.

Хрисим дал ключови показания срещу Йосиф Йосифов – Йоско.

През вчерашния ден свидетелските показания на Хрисимов бяха основният мотив, който се коментираше като причина за разстрела му. Думите му заковавали петчленната група на Йоско, която беше разбита в началото на 2013 година, а по-късно пусната да си ходи по домовете. В бандата участвали Ивайло Симеонов-Богьовеца, Вергил Славов, Александър Йорданов и Марян Атанасов.„Хрисим Димитров Хрисимов е бил разпитан като свидетел по делото срещу „Килърите 4” в Специализирания наказателен съд на 19 ноември тази година”, каза вчера председателят на съдебния състав по делото и председател на спецсъда Георги Ушев.

Хрисимов е дал показания като явен свидетел, но при закрити врати, тъй като преди него съдът разпитал свидетел с тайна самоличност. На 19 ноември Хрисимов е заявил, че е дошъл в съда с държавна охрана, но тя не била в съдебната зала. „Не зная кой и защо му е осигурил тази охрана. Не зная дали се е оплаквал пред разследващите, но до съда няма оплаквания за заплахи към него”, обясни Ушев.

Показанията на Хрисимов са били подробни, а разпитът продължил дълго. Имало е много въпроси от защитниците. По време на разпита той разказал, че е бил свидетел по делото за отвличането на бизнесмена Стефко Колев преди повече от 10 години, по което подсъдими бяха хората на Костинбродския.

Приближени до Йосифов намекнали тогава любезно на Хрисимов да промени показанията си и той ги променил, защото се страхувал. Присъдата по делото за отвличането на Колев е оправдателна. /Монитор/

“Южен поток“ и подменените факти

Някои коментари след спирането на проекта „Южен поток“ нямат никаква връзка със здравия разум. И много приличат на пропагандна война. Иван Бедров изброява заблудите и подменените факти в казуса „Южен поток“:/DW/

Кой е виновен за спирането на „Южен поток”? – политици и коментатори си задават сега този въпрос, провокиран от изявлението на президента Владимир Путин, че Русия се отказва от газопровода, защото България не била надежден партньор. Представители на опозицията обвиняват управляващите, които от своя страна хвърлят вината върху бившите. Те пък насочват стрелите срещу по-бившите и т.н. Посочва се вина, търсят се виновни. И никой не забелязва, че начинът на задаване на този въпрос вече предопределя, че спирането на „Южен поток“ е безспорно лоша новина. Забравяме всички спорове за това полезен ли е проектът за България, изгоден ли е икономически, носи ли някакви рискове. Към един неизвестен момент очевидно сме приели, че тръбата е национална ценност и сега се държим така, сякаш някой е посегнал на тази ценност. Така изглеждат нещата.

Иван Бедров /радио /ДВ/

Къде стои България?

Третата опорна точка е за ролята на България в глобалната политика. Традиционното разделение в главите на повечето хора между Ние и Те, България и Европа, се използва много умело в пропагандните спорове по темата „Южен поток“. Каква Европа, защо не си защитаваме нашите интереси? Те ли ще ни развалят традиционно топлите отношения с Русия? И политици, и коментатори, и журналисти много добре знаят, че България вече осма година напълно доброволно е част от Европейския съюз. И напълно съзнателно експлоатират шаблона, в който ние сме някъде по средата. А фактите са всъщност много лесни за възприемане – европейските правила са и български правила, енергийната сигурност на Европа е и енергийна сигурност за България. И т.н., и т.н.

Въпреки че всичко това е достатъчно ясно за публичните говорители, голяма част от тях се правят на разсеяни. Обяснението е лесно – само така разговорът може да се заклещи в ъгъла на търсенето на виновен за нещо, за което всъщност все още не знаем дали е добро или лошо. Но пък в същото време пропускаме въпроса кой е отговорен за въвличането на България в дългосрочни договорености за огромно харчене на пари, без изобщо да са изяснени двете най-важни неща за всяко едно начинание – законно ли е и изгодно ли е?

На същия принцип са построени опорните точки на най-шумните защитници на „Южен поток“ в страната – подменени факти още в самото задаване на въпроса. Ето примерите:

Студена ли ще бъде зимата?

И политици, и коментатори, че дори и някои журналисти започнаха да задават въпроса какво ще прави България без газ в студената зима. Откъде другаде ще купуваме газ, освен от Русия? В кофи ли ще го носите от САЩ? Пак ли ще сме под турско робство и ще купуваме газ от Анкара? Тези доводи се реална част от разговора по темата. На пръв поглед може и да звучат логично, но пропускат един основен факт – България и в момента има редовни доставки на газ, и в момента има тръба, която идва от Русия, и в момента промишлените и битови потребители получават без проблем горивото. Минаващата през Украйна тръба доставя малко под 3 милиарда куб.м. газ годишно, което е над 90% от потреблението в страната. Тоест, България купува газ от Русия и този факт по никакъв начин не се променя след обявения край на „Южен поток“. Страната няма да има нужда нито да носи в кофи газ от САЩ, нито да купува нови количества от Турция, защото няма прогнози за значително увеличаване на потреблението. Фактите обаче нямат значение, когато целта е да обвиниш някого, че „продава България“ или че „излага на риск населението”.

Ще замре ли икономиката?

Втората често използвана опорна точка е централната роля, която проектът „Южен поток“ е трябвало да изиграе в ускоряването на икономическия растеж. Да, строителството на тръбата е оценено на 3,5 милиарда евро и значителна част от тези пари щяха да бъдат получени от български фирми. Сега обричате България на безкрайна криза ли? Прогонвате най-голямата инвестиция ли? Подобни въпроси се задават тези дни и целта е не търсене на отговор, а отново внушаване на вина. Строителството трябваше да стане със заем от руската страна, който българската да изплаща с приходи от транзитни такси. Такива обаче не са договаряни до момента и не е известно нито колко щяха да бъдат те, нито колко години щяха да са необходими за връщане на заема, нито дали целият проект щеше да бъде рентабилен. А да се нагърбиш с огромен заем, без да знаеш кога ще го върнеш и дали изобщо ще имаш възможност да го върнеш, определено не е елемент от разумното поведение. Но не това е темата. Темата е отново вината за нещо, за което не знаем дали задължително е беля.