Архив на категория: Акценти

Какво очаква Европа през 2015-та?

Новата година няма да е лека за Европа. Икономиката трябва да бъде съживена с милиардни инвестиции. Крайно нужно е да се разработи единен и ясен курс спрямо Русия. А и главоболията с британците още не са отминали.

evropa_uncer
Ослушване за свеж вятъра: председателят на ЕК Юнкер иска да обнови Европейския съюз

„Ще има свеж вятър, но няма да е буря“ – така отговори председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер на въпроса на Дойче веле за предстоящите промени през 2015 година. ЕК иска да даде нов тласък на развитието на ЕС и ще се съсредоточи най-вече върху създаването на нови работни места и реализацията на обявената инвестиционна програма в размер на 315 милиарда евро. „Въпреки това санирането на държавните бюджети остава една от важните европейски теми“, заяви Жан-Клод Юнкер и същевременно призна, че не храни прекомерни надежди относно кризисните държави като Италия и Франция. Икономистите на ЕК прогнозират повече от скромен икономически ръст от 1,1 процента за страните-членки на еврозоната.

И през 2015 година ще има големи разлики в развитието на отделните страни-членки. Докато в Германия икономиката върви добре, другите големи страни от еврозоната са застрашени от стагнация. „Икономиката и трудовият пазар се възстановяват по-бавно, отколкото ни се иска“, заяви еврокомисарят по финансовите въпроси Юрки Катайнен. Европейската централна банка ще продължи да се бори с последиците от дълговата криза и вялия икономически растеж. В последния анализ на ЕЦБ пише, че рисковете все още преобладават. ЕЦБ е обезпокоена най-вече от ниското ниво на инфлацията. Банката е готова да наводни пазарите със свежи пари. Остава обаче неясно кога трябва да бъде предприета подобна стъпка. Италия настоява за повече разходи, докато Германия, както винаги досега, апелира към сдържаност в паричната политика.

Гърция може отново да затъне в криза

Еврокризата, която мнозина смятат за преодоляна, може да се разрази още по-силно през 2015 година. Ако водещата лява партия СИРИЗА спечели изборите в Гърция, както сочат прогнозите, доверието на финансовите пазари ще бъде сериозно накърнено. „Гърците отлично знаят какви последствия би имал грешен резултат от изборите“, откровено заяви Жан-Клод Юнкер. Инвестиционната банка „Goldman-Sachs“ е още по-категорична в анализа си. „Ако бъдещо правителство на СИРИЗА изпълни заканите си, тоест прекрати погасяването на държавните дългове и се конфронтира с международните кредитори, ЕЦБ ще бъде принудена да затвори гръцките банки за неопределено време“, четем в анализа на „Goldman-Sachs“. В такъв случай страната ще затъне във финансов хаос.

Външният дълг на Гърция към МВФ и различни европейски институции е общо 250 милиарда евро. Естествено подобна гръцка трагедия би се отразила и на други страни с високи дългове. Биха нарастнали рисковите премии за Кипър, Италия, Португалия, а вероятно и за Франция. Подобно развитие ще е пагубно за държавните бюджети, които всъщност трябва да инвестират, а не да понасят високи лихвени проценти.

Великобритания – зад борда?

Скептицизмът в ЕС нараства и то не само заради икономическата криза и общото недоволство от Европа и „онези там, в Брюксел“. Тази тенденция може най-ясно да се види в хода на насрочените за средата на май парламентарни избори във Великобритания. Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP), която получи най-много гласове на изборите за Европарламент, може да повтори своя триумф и в изборите за долна камара на британския парламент. Притиснат от UKIP, премиерът Дейвид Камерън обеща на своите избиратели нови преговори с ЕС за разширяване на суверенитета на Великобритания.

Германската канцлерка Ангела Меркел обаче тегли червената линия. „Свободата на придвижване на гражданите на ЕС в търсене на работа в рамките на съюза не подлежи на коментар“, заяви тя. Дейвид Камерън се обяви за ограничаване на достъпа до трудовия пазар като средство за борба срещу растящата ксенофобия във Великобритания. Ако планът му се провали, Камерън може сам да започне агитация за излизането на Великобритания от ЕС на планирания за 2017 година референдум. Така че още през май тази година може да стане стане ясно дали Великобритания е готова да каже „гудбай“. Подобно развитие би вкарало ЕС в дълбока криза. Евроскептиците в Унгария, Франция, Италия, Швеция, а и в Германия ще бъдат силно поощрени. Затова и основната задача на новия председател на Съвета на Европа Доналд Туск ще бъде да посредничи между Великобритания и останалите страни-членки.

Външнополитическите предизвикателства

Едно от най-големите предизвикателства за Доналд Туск е външнополитическата криза № 1: Украйна и отношенията с Русия. В качеството си на председател на Съвета на Европа Туск възнамерява да убеди ЕС в необходимостта от бдителност по отношение на Изтока и същевременно да подтикне Русия към установяване на диалог. През март ЕС ще вземе решение дали да удължи санкциите срещу Русия. Това ще бъде и първото сериозно изпитание за сплотеността в собствените му редици. Още отсега в Италия и Унгария се надигат гласове, които поставят под съмнение икономическите санкции, наложени на Русия след анексията на Крим. През март в Рига ще се проведе среща на върха на ЕС, в която ще участват и източните съседи Украйна – Грузия и Молдова.

Латвийският министър на външните работи Едгарс Ринкевич заяви в интервю за Дойче веле, че през 2015 година ЕС и НАТО са длъжни да подготвят адекватен отговор на действията на Русия в Украйна. „Ние имаме нужда от политически диалог с Русия, но в същото време трябва да провеждаме политика на възпиране, с оглед на агресивното й поведение. Руският президент Путин ще продължи да поставя НАТО на изпитания. И ние трябва да бъдем много внимателни“, подчерта той.

ЕК пое ангажимент през 2015 година да отдели особено внимание на намаляването на бюрокрацията и да внася по-малко, но по-важни законопроекти в парламента. Тепърва ще стане ясно дали тези планове ще бъдат осъществени. Някои депутати са категорично против. Те смятат, че определени законопроекти, свързани с екологията, ще бъдат орязани или изцяло снети от дневния ред. В края на годината екологичните въпроси ще играят главна роля в Европа. В Париж ще се проведе световна климатична конференция, организирана от ООН. ЕС се застъпва за обвързващи цели и норми за намаляване на парниковия ефект.

Ватерло и краят на Втората световна война

Както отминалата, така и тази година е наситена с исторически дати. През май се навършват 70 години от края на Втората световна война. Преосмислянето на темата за мира и войната в Европа ще придобие особено значение на фона на сегашната криза на източните граници на ЕС. А за това до какви последици могат да доведат завоюването на чужди територии и унищожаването на цели държави, ще напомни една друга дата. През юни се навършват 200 години от битката при Ватерло. Съвсем близо до сегашната европейска столица Брюксел император Наполеон претърпява решително поражение. Самата битка ще бъде показана във възстановка с участието на няколко хиляди статисти. На тържествата се очакват гости от цяла Европа. През 1815 година Великобритания Прусия, Австрия и Русия са съюзници срещу агресора Франция.

Втори съдия се оттегли от делото ”Белведере”

Съдия Пламен Колев от Софийския градски съд си направи в понеделник сутринта отвод от делото за обявяването в несъстоятелност на дружествата „Белведере дистрибуция“ и „Домейн Менада“, показа проверка в деловодството на съда.

syd1

Преди седмица отвод от делото си направи и съдия Румяна Ченалова, срещу която Висшият съдебен съвет започна дисциплинарно производство.

Все още не са известни мотивите, с които Пламен Колев се е отвел от делото. Сега делото трябва да бъде разпределено на трети съдия.

Отводът на Ченалова бе поискан от адвокатите на френския инвеститор „Белведере груп“, който притежава ”Домейн Менада” и ”Белведере дистрибуция”. Тя в крайна сметка се оттегли с аргумента, че срещу нея е започнало дисциплинарно производство за работата й по конкретното дело.

Преди две седмици изпълнителният директор на „Белведере Кепитъл Мениджмънт“ Николаос Смирноф си пожела „Дядо Коледа да донесе справедливо решение“ по казуса“Белведере“. Представителите на френските фирми изказаха предложения, че отвод от този случай трябва да си направят всички съдии от градския съд.

Случаят ”Белведере”нашумя след като френският посланик Ксавие дьо Кабан обяви, че се прави опитът за тайна приватизация на българските дружества на френския инвеститор с помощта на съда. В началото на декември той обяви публично, че в съдебната ни система има „гнили ябълки“.

Това предизвика образуване на дисциплинарно производство срещу съдия Ченалова и проверка на цялата работа на синдика Панайот Велков. Инспекторатът на правосъдното министерство откри, че той редовно си е превишавал правомощията. /mediapool.bg/

ЕВРИДИКА в подземния свят – ПРЕМИЕРА

от Сара Рул
превод Матей Тодоров

evridikaПостановка на Стайко Мурджев сценография и костюми – Марина Райчинова музика – Петър Дундаков циркови номера и сценична пластика – Бенита Примо мултимедия и интерактивна среда – Петко Танчев видео – Георги Вачев Песните изпълняват Гергана Димитрова (вокали) и Росен Балкански (китара) Плакат – Радослава Боор

Участват:
Луиза Григорова, Петко Венелинов, Стефан Попов, Дамян Тенев,  Мариана Йотова, Радина Думанян, Боряна Братоева, Тодор Дърлянов, Троян Гогов  /ДТП/

Управляващите готвят нов данък за капиталовия пазар

Ще се облагат оборотите от сделките по подобие на европейската такса върху финансовите транзакции

Данък върху операциите на капиталовите пазари по подобие на европейската такса върху транзакциите се готвят да въведат партиите от мнозинството, става ясно от одобрената от ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ управленска програма.

Намерението е не да се облагат печалбите от сделки на борсата (които ще останат освободени), а да се правят отчисления върху оборотите от операции с ценни книжа.

Според пазарни участници въвеждането на такъв данък би влошило допълнително незавидното състояние, в което се намира капиталовият пазар в България, а приходите от него не биха оправдали щетата, която ще понесе бизнесът. „Преди да се пристъпи към подобна крачка, настояваме да се извърши анализ на ползите и вредите“, коментира Любомир Бояджиев от името на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП).

Как го правят в Европа

Идеята за облагане на сделките с ценни книжа е поднесена с едно-единствено изречение в управленската програма, с която второто правителство на Бойко Борисов пое новия мандат. От него не става ясно дали намерението е да се облагат капиталовите печалби, или ще се правят отчисления от оборотите при сделки с ценни книжа. Пред „Капитал Daily“ вицепремиерът Ивайло Калфин, чиято партия АБВ е вносител на предложението, уточни, че замисълът е да се прилага европейската транзакционна такса (Financial Transaction Tax). Тя вече се събира в страни като Франция, Италия и Австрия, но други държави, като Великобритания например, категорично отказват да я въведат, защото води до спад на търговията.

Намерението на Европейската комисия бе този данък да започне да се събира от 2014 г. като форма на компенсация към данъкоплатците, които оказаха подкрепа на финансовата индустрия при последната криза. Наред с това се разчиташе, че той ще ограничи спекулативната търговия и високорисковите операции на банките, довели до кризата.

Определеният размер на европейския данък бе 0.1% при сделките с акции и облигации и 0.01% при търговия с деривативни инструменти, като от налога се освобождават плащания по заеми, застраховки, депозити, операции по вдигане на капитала и други, които съставляват около 15% от всички транзакции с финансови инструменти.

По предварителни очаквания това би донесло около 57 млрд. евро годишно, които ще отиват директно в бюджета на страните членки. Данъкът трябва да облага сделки само между финансови институции. Но докато не е гласуван окончателно от депутатите в европарламента, всичко е само намерения.

Резултатите от първите години на прилагане на такъв данък в някои европейски държави вече показват, че целите не се постигат, а тежестта от данъка отново пада върху крайните потребители на финансови услуги. Нещо повече – практически се потвърждава опасението, че такъв налог допълнително вреди на малките и неликвидни пазари, какъвто е българският.

Секторът е твърдо против

Според участници на българския капиталов пазар налагането на такъв данък би бил погрешна стъпка, която само ще навреди на бизнеса. „Прякото му отражение ще е под формата на свиване на печалбите за инвеститорите и усложняване на процеса на инвестиране“, коментира анализатор. Друг аргумент против данъка е свързан с малките суми, които ще се съберат в бюджета от него. При 500 хил. лв. среднодневен оборот на фондовата борса това прави по 500 лв. данък на ден (ако се приложи европейската ставка).

„Трябва да се направи оценка на въздействието на този данък върху бизнеса, за да не се окаже, че приносът му за бюджета ще е пренебрежим, а ударът върху бизнеса – съкрушителен“, коментира Любомир Бояджиев, председател на БАЛИП.

Негови колеги от инвестиционните посредници припомнят какво се случи с данъка върху лихвите по депозитите. И той не оправда целите, с които бе въведен, а разходите по администрирането му обезсмислят усилията по събирането му. /Капитал/

Още една загубена година

Каква беше 2014 година за българската икономика и какво ще ни донесе 2015-а? Прогнозите на трима икономически експерти, които потърсихме за коментар, са песимистични. Ето основанията за техните негативни оценки: Коментар на /DW/

В края на 2013-а, отчитайки поредната „загубена година“ за българската икономика, мнозина гледаха с надежда към следващата, а тогавашните управляващи говореха дори за предстоящо „рестартиране на икономиката“. Прогнозите на международните институции бяха сходни. Само че 2014 година не потвърди тези очаквания, единодушни са тримата експерти, към които Дойче Веле се обърна за коментар.

Година на застой

Георги Ангелов от Институт „Отворено общество” отчита, че започналото възстановяване на европейската икономика се е отразило и на България – икономическият ръст, който през 2013 година беше към 1%, се ускори до около 1,5% за 2014-а, а безработицата леко намаля, макар нивата ѝ да са все още високи. С други думи, има леко движение в правилната посока, но то е толкова слабо, че трудно може да се усети, а още по-трудно е да се говори за възстановяване или рестартиране. Налице е по-скоро застой в икономиката, който е маскиран от малко по-добрата външна среда и огромните, постоянно растящи дефицити и дългове. На този фон минималното подобрение е по-скоро лоша новина, защото показва, че проблемите са структурни и не се решават с изливане на пари, а и защото през следващите години ще има нужда от политика на икономии, за да се възстанови стабилността.

Въпреки че вероятно статистиката ще отчете положителен прираст на БВП, проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания при БАН определя 2014-а като поредната загубена година – защото отчетеният прираст е следствие от неиновативен растеж, от изстискване на икономиката, казва експертът и посочва редица показатели, които предвещават задълбочаване на кризисната обстановка, но сякаш остават незабелязани от макроикономическото управление. Търговският баланс се влошава с почти една четвърт, преките чуждестранни инвестиции намаляват с около 40%, увеличава се задграничното изтичане на местни инвестиционни ресурси. Парите в обращение нарастват с повече от 15%, което безусловно оказва натиск върху паричния съвет. Нарастват кешовите разплащания и нерегламентираната икономическа дейност, а дефлацията, която е своеобразна спирачка на икономическата дейност, остава непреодоляна.

Икономиката се беше оттласнала от дъното, но политиците я потопиха отново, казва на свой ред икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев, според когото 2014 година е била изключително негативна за България – година на политическа нестабилност, спрени реформи, изпуснат бюджет, дефицитно харчене, банкова криза. А в края на тази кризисна година кредитният ни рейтинг бе намален до категорията „боклук“ – такъв рейтинг не сме имали дори в най-тежката рецесия през 2009-2010 година, припомня икономистът.

Политико-икономическият крах, наречен КТБ

Една от причините за понижаването на рейтинга е несъмнено крахът на КТБ, казва Петър Ганев, но добавя, че засега няма никакви катастрофални ефекти от затварянето на банката преди шест месеца.

Георги Ангелов от „Отворено общество” вижда дори положителни отражения: КТБ поддържаше най-високите лихви, а след затварянето ѝ тенденцията на спад на лихвите се ускори. Изплащането на гарантираните влогове има същия ефект. В този смисъл през 2015 година можем да очакваме доста по-ниски лихвени нива, което от своя страна би могло да раздвижи кредитирането – стига, разбира се, да има някаква политическа стабилност, казва Ангелов.

Гарабед Минасян, според когото развитието на КТБ в последните години е христоматиен пример за финансова пирамида, е на друго мнение: според него последствията от случилото се ще се усещат още години наред. Правителството влива незаработени пари на паричния пазар, като провежда фактически монетарна политика при действащ паричен съвет. БНБ не е в състояние да „стерилизира” нарастващата парична маса и така тя носи потенциални рискове за финансовата стабилност. Забелязва се стъписване както при кредитори, така и при кредитополучатели, което затормозява и без това символичната кредитна активност. Все по-популярна става практиката на т.нар. „буркан-банк” с всички произтичащи от това негативни последствия. Срива се отново доверието във възможността на макроикономическия елит да изпълнява съвестно и регулярно своите функции, посочва Минасян.

2015 година: изплуването зависи от реформите

Прогнозите за 2015 година са като цяло предимно песимистични – икономически растеж отново под 1%, стагнация на пазара на труда и инвестициите, високи външни рискове. Естествено има шанс и за положителни изненади, но само при наличие на политическа стабилност и воля за реформи, твърди Георги Ангелов.

По думите му финансовата стабилност неизбежно е приоритет, тъй като при тези нива на дефицити и дългове правителството трябва всекидневно да се доказва пред финансовите пазари, за да запази приемливи нива на лихви по дълга. Само че финансовата стабилност не бива да остава единствен приоритет. Има надежда за раздвижване на някои реформи, като например в образованието и здравеопазването, но е притеснителна практиката, при която отдавна заявени реформи се отлагат в последния момент под натиска на едни или други заинтересовани страни. Ако това се случва всеки път, когато се стигне до някоя по-тежка мярка, реформите няма как да вървят. А без тях ще е трудно да се постигне развитие, посочва Ангелов.

Гарабед Минасян смята, че няма място за оптимизъм. Дълго отлаганите реформи продължават да се прехвърлят в бъдещето. Неприятна е и очертаната от правителството перспектива, при която очакванията за икономически растеж в следващите три години са в рамките на около 1%, тоест – социално-икономическото изоставане на страната продължава с неотслабваща сила.Сега има поне илюзия за политическа стабилност, но желание за реформи отново не се вижда, отбелязва на свой ред Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Той е оптимист за развитието на истинската икономика в страната, тоест – за конкурентоспособните сектори и компании, които пробиват на чужди пазари и не зависят от държавата. Те могат да бъдат успешни през 2015 година, смята Ганев. Другата икономика обаче – публичните сфери и икономиката, която зависи от държавни пари, в това число и европейски средства, ще си остане проблемна, прогнозира експертът. Като пример той посочва лансираните в последните дни опасни идеи по отношение на пенсионния модел, което – според Ганев, показва, че политиците не са научили урока си. Макар да имаме ново правителство и нов бюджет, страната продължава да изпраща предимно негативни сигнали към чуждите инвеститори. А за да растем, са нужни външни капитали, заключава експертът.

Измамата с „избор“ на осигуровка в НОИ

boiko_0514Промяната в пенсионното осигуряване, която сякаш дава право на избор на всеки зает дали да заделя 5% (от общата около 31% осигуровка) в частен пенсионен фонд или изцяло да остане осигурен в НОИ, всъщност е една илюзия с много вредни последици за осигурените и за данъкоплатците.

1. Това не е никакво право на избор щом се прави веднъж и завинаги и се отнася само за 5% от осигуровката.

2. Не се предоставя алтернативен избор въобще – например хората да могат да изберат да внасят основната си осигуровка в частен фонд, а 5% – в НОИ.

Защо не ви дават избор? Явно в момента политиците ви искат парите.

3. При прехвърлянето на вече осигурени лица изцяло в НОИ, както и за ново-наетите хора, които ще бъдат осигурени само в НОИ се увеличава държавният дълг със сума равна на натрупаните средства по индивидуалните партиди и с общия размер на новите вноски от по 5%, които вече ще постъпват само в НОИ. Това е така защото държавата ще има ангажимент да изплаща и тези пенсии. Не ми се мисли, ако депутатите не си дават сметка за този ефект, който в бъдеще със сигурност ще доведе и до по-високи данъци и по-висока осигурителна тежест. А ако не си дават сметка – тогава просто се готвят да направят конфискация на вашите лични пари.

4. Създава се уникална възможност за политически рекет и корупция особено по отношение на държавните служители, хората наети в държавни фирми или в регулирани частни дружества, които имат натрупани пари по партиди в частни фондове. Дали да се местят, кога да се местят, ще ги уволнят ли ако не се прехвърлят в НОИ, ама може ли някак си да си спестят местенето, или пък ако се преместят накуп каква услуга да си поискат от политиците и т.н …

5. Създава се сериозен държавен натиск върху бизнес модела на частните пенсионно осигурителни дружества (ПОК), основната част от които са собственост на чуждестранни инвеститори. По този начин сегашните собственици могат „елегантно“ да бъдат принудени да си продадат компанията, на правилните купувачи.

6. При прехвърлянето на натрупаните средства по партиди към НОИ се създава сериозен риск за срив в цените на определени активи, които трябва да бъдат продадени от пенсионните фондове, което е държавно предизвикан риск за хората, които изберат да останат в частните фондове.

Предлаганата поправка е доста странна пенсионна промяна, поднесена като право на избор и в контекста на едни много странни, но удобни синдикални протести. Странна е и пасивността на регулатора – Комисията за финансов надзор (КФН), който иначе има основна отговорност за стабилността на пенсионните фондове.

Пасивни – без ясно заявена позиция са и депутатите от Реформаторския блок, за които интересите на данъкоплатците и частната собственост трябва да са приоритет (в бюджетна комисия във вторник те гласуваха с „въздържал се“ – бел.ред.)

Това което в момента е ясно, че в държавата има много дефицити и

посягането към частни спестени пари за лесно пълнене на дупките е едно популистко,
повърхностно и вредно решение

Каква е другата мотивация на политиците ще се разбере скоро, след като това предложение бъде гласувано в пленарна зала.

В крайна сметка обаче, лекотата с която се прокарва тази важна мярка показва пълно пренебрежение към индивидуалната частна собственост или към извършване на нужната пенсионна реформа.

Ако въобще политиците ги е грижа нека да дадат право на истински избор на мислещите хора – да могат да се отказват от НОИ/НЗОК и да внасят изцяло осигуровката си в частни пенсионни и здравни фондове – така аз разбирам демокрацията. /Дневник/

Как да разбираме пенсионните промени

Въпроси и отговори, от които ще разберете защо предложението на ГЕРБ е толкова скандално

Между откровена национализация и повече демокрация. В тези крайности цяла седмица се лашкаше дебатът около неочаквано изстреляната в публичното пространство идея на ГЕРБ, парите в частните пенсионни фондове да могат да се прехвърлят към държавния НОИ. Темата бързо се оцвети в политика и синдикални искания, което направи още по-трудно ориентирането в тематиката. Но ето най-важните изникнали въпроси, някои от които а все още с много половиначти отговори:

Какво точно предлага ГЕРБ?

ГЕРБ предлага промени в Кодекса за социалното осигуряване, според които парите по личните сметки в частните пенсионни фондове може да се озоват в НОИ и да отидат за изплащане на текущи пенсии. Родените след 31 декември 1959 г. задължително внасят 5% от заплатата си в частен фонд и въпросът е какво ще се случи с натрупаните средства. Проектът се променя непрекъснато, но в най-радикалната му форма звучи така: в определен срок осигурените трябва да декларират, че остават в частен фонд. Ако не декларират – държавата прибира парите им. (Ако искате първо да прочетете как работи осигурителната система в момента, минете през последния въпрос и после се върнете тук).

Първоначално разбирането беше, че промените ще засягат само започващите работа от 2015 г. и техните бъдещи вноски. В последните дни обаче бяха направени редакции в текста на проектозакона, които се отнасят за всички 3.3 млн. осигурени.

Още не е ясно какъв срок ще имат осигурените да реагират – появяват се версии на закона ту с една година, ту с един месец.

Не е ясно и дали прехвърлянето към НОИ ще е доживотно, както предвиждаше първоначалния вариант или ще има възможност за връщане към частните фондове, както обеща в четвъртък от Брюксел премиерът Бойко Борисов. Не е ясно обаче как това е ще е възможно, след като в НОИ парите не се пазят в лични сметки, а и веднъж похарчени, институтът няма откъде да ги възстанови, ако клиентите му решат да си ги вземат в частен фонд.

Конкретните законодателни текстове, изглежда, все още ще подлежат на промяна. Всичко това се случва без обсъждане, с недомлъвки, с дописване на текстове в движение. Съвсем не в духа на добрите практики, въпреки че промяната засяга ключова система от социалния живот, милиони хора и милиарди левове.

Защо ГЕРБ правят това?

Краткият отговор е, че държавата (и респективно управляващите) има нужда от пари. Преместването на средства от частните фондове в НОИ ще спести на бюджета пари, които иначе биха отишли за покриване на дефицита в държавното осигуряване. Така коалицията ще разполага с повече средства за покриване на текущи нужди.

Бюджетът за догодина е със заложен свръхдефицит от 3.5%.  Държавата в момента има много малко възможности да намери пари – дълг ще се взема по-скъпо, особено след свалянето на кредитния рейтинг на България, приходите могат да се вдигнат само ако икономиката тръгне нагоре и ако правителството натисне акцизните играчи да внасят каквото се дължи. Но то не изглежда настроено да прави това, нито пък да съкращава разходи. Всяко съкращение на разходи се счита за опасно заради политическите последствия при обстановка, в която избори са възможни във всеки един момент.

Така единственият вариант остава липсващите пари да бъдат „откраднати“ отнякъде и погледът на финансовия министър, който лично лансира промените, явно се е спрял на натрупаните 7 млрд. лева в частните пенсионни фондове.

Фундаментално какво означава промяната?

Означава, че правителството иска да изяде сега натрупани спестявания и ще остави на някакви следващи правителства, когато самите Борисов и Горанов са пенсионери, да мислят как да финансират изплащането на пенсии.

На практика с едно движение се прави опит да се заличи пенсионният модел, консенсус за който беше постигнат преди 15 години.

„Изборът“, пред който са поставени осигурените, е на кого да вярват повече за бъдещето – на държавата или на частните фондове. Така поставен, този въпрос разкрива идеологическия хаос, който цари в главите на предлагащите законопроекта.

Как да направя избора между частен фонд и НОИ?

Единственият аргумент в полза на предлаганите промени, който изтъкват от ГЕРБ, е, че така на осигурените ще бъде даден избор – дали 5-те им процента да отиват при държавата или „при частниците“. (Всъщност няма голям избор, защото размерът на цялата вноска е задължителен, а и възможна ли е честна конкуренция между държавата с частния сектор?)

Говорим за следното. От въвеждането на реформата, с която се създадоха частните фондове, досега осигурените на възраст между 40 и 44 години имат натрупани средно 2200 лева в личните си партиди. След още 20 години вноски сумата може да достигне грубо около 15 000 лева, от които след това да се допълва държавната пенсия (може би с между 100 и 200 лева на месец – елементаризирано изчисление, без да броим инфлация и прочие).

Та сега държавата казва: избирай в частния фонд ли да останат парите и там ли да ходят в бъдеще 5-те процента, или искаш в НОИ? Само че не е ясно какво предлага НОИ. Там осигурените няма да имат лична сметка. С какво държавата ще ги възнагради, ако изберат нея, и как се измерва в пари остава напълно неясно. Икономически офертата е несъдържателна и не е възможен рационален подход при поставения избор.

Вероятно от ГЕРБ разчитат, че засегнатият материален интерес на отделните лица не е толкова голям, че да се вдигнат на революция (2000-3000 натрупани лева). Но това не прави намеренията им по-благородни.

Какво още може да стане, ако минат промените в социалния кодекс?

Все пак повечето хора са рационални и тези, които вярват, че фондовете, които са избрали, работят прилично, може би ще предпочетат да останат с тях. Но ако не са сигурни, ще изберат НОИ.

Ефект 1. Отливът ще е най-голям от фондовете, които са управлявани по-лошо. Така, ако се окаже че те не могат ликвидно да посрещнат преместването на лични партиди към НОИ, държавата ще трябва да покрие дупките, защото, давайки „избор“ на осигурените, все едно дава гаранция за вноските им в частните фондове. Интересно дали в правителството си дават сметка за този възможен кешов антиефект, или една от скритите цели на промяната е да се национализират не само личните партиди на осигурените, но и загубите на някои фондове. Нещо, за което кредит рейтинг агенцията S&P предупреди, че ако се случи пак след КТБ, рейтингът на България пак ще бъде свален. Съответно държавата и всеки, който иска да прави бизнес в нея, ще трябва да плаща все по-големи лихви по заемния капитал.

Ефект 2. При така заложени законови промени отегляне ще има и от добре управляваните фондове – поради неразбиране, ненавременна осведоменост, липса на техническо време и прочие.

Противоречието е в това, че те са инвестирали парите на осигурените в активи, които предполагат дългосрочна перспектива. Но партидите на не-усетилите се ще трябва да бъдат изтеглени сега. Това би принудило пенсионните фондове да разпродават пожарно активи, за да осигурят ликвидност. В резултат, може да срине котировките на местния капиталов пазар, както и да намали доходността за останалите осигурени, които избират да останат в частен фонд. /Капитал/

Цирк в парламента: ГЕРБ отмени решението, с което бламира Калфин

Решението за запазване на максималния осигурителен доход в размер на 2400 лева, гласувано от депутатите от ГЕРБ, съществува едва няколко минути, информира БГНЕС.

По време на дебатите и гласуването по бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 година изненадващо Делян Добрев внесе редакционно предложение, отнасящо се за максималния осигурителен доход. По предложение на правителството, което е обсъдено със социалните партньори и прието на две четения във всички парламентарни комисии, максималният доход трябваше да се увеличи от 2400 на 2600 лева.

Изненадващо Добрев предложи в последния момент преди гласуването на второ четене в зала той да остане 2400 лева, което бе подкрепено чрез изказване и от Менда Стоянова. След гласуване, предупреждения от страна на опозиция и прегласуване, предложението на Добрев така или иначе бе прието.

Веднага след гласуването на това предложение ръководството на парламента даде 30-минутна почивка, по време на която социалният министър Ивайло Калфин обяви, че това решение е скандално и по този начин не може да се работи. „Аз не виждам с какво мога да съм полезен в този кабинет“, каза пред журналисти Ивайло Калфин. В почивката Стоянова и Добрев обявиха, че продължават да подкрепят своето предложение прагът да остане 2400 лева.

По време на скандалното гласуване председателстващ заседанието бе зам.-председателят Димитър Главчев, а след почивката на своето място застана председателят Цецка Цачева.

„Преди прекъсването бяхме в процедура по гласуване на народните представители между първо и второ четене, които бяха гласувани. В пленарна зала е направено предложение, аргументирано и мотивирано като редакционно – в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Закона за бюджета на ДОО – максималният месечен размер между 2600 по комисия да стане 2400 лева“, резюмира Цачева, цитирана от БГНЕС.

Тя обяви, че по същество това не е редакционна поправка, поради което искането това предложение да бъде подложено на гласуване е било недопустимо. Въпреки че текстът бе гласуван, а след това по искане на БСП и прегласуван, Цачева обяви, че искането за самото гласуване е било недопустимо.

Председателят на парламента обяви, че така приетото от пленарна зала решение рефлектира върху основния текст на този член, който предстои да се гласува. За да излезе от ситуацията тя обяви, че единственият начин да се обезсили приетото предложение на Делян Добрев, е да се гласува неговата отмяна, което и се случи със 103 гласа „за“, 16 „против“ и 3 „въздържал се“. Възмутени от тази „отмяна“ от БСП не участваха в гласуването, а веднага след това Мая Манолова и Таско Ерменков обявиха, че ще сезират Конституционния съд за уникалния гаф, допуснат от ръководството и мнозинството.

Така на практика само в рамките на 30 минути мнозинството първо прие окончателно изненадващо законово изменение в Закона за бюджета на ДОО, а след това отмени този закон.

„Току що парламентът гласува една процедура, която не съществува в българската конституция и в парламентарния правилник. Парламентът отменя приет текст на две четения. Каква е тази процедура, при която по отношение на приет текст се коментира допустимостта на неговото приемане“, попита Мая Манолова. Тя бе категорична, че единствено Конституционният съд, а не председателят на парламента, може да се произнесе по вече приет акт на Народното събрание на второ четене, който автоматично се превръща в закон.

„Преизчислете всички числа в бюджета, както и този на ДОО и на НЗОК с приетото число от парламента – 2400 лева. Гафът е направен, не можете да го направите по този начин. Отивайте да смятате нови числа в бюджета“, призова Манолова, а Ерменков обяви, че „съчувства на председателя“. „Няма такава процедура за отмяна, направихте глупост, но тази глупост е узаконена. Това е закон, приет на две четения“, каза Ерменков.

В спора се включи и Йордан Цонев, който обяви, че няма драма, тъй като приходите са прогнозни и дали максималният осигурителен доход ще бъде 2400 или 2600 лева, това не се отразява пряко на приходната част, тъй като тя може да бъде запълнена например от заложеното криминализиране на наплащане на осигуровки. Не се налага отмяна на приетото предложение на Делян Добрев, отменете го, призова Цонев. В отговор Цачева обяви, че е прието гласуване в нарушение на правилника, а Цонев я попита дали може едно нарушение да се поправи с друго нарушение.

В крайна сметка след уникален парламентарен цирк депутатите гласуваха пълния текст на този член. Въпреки това Мая Манолова обяви, че на практика те отново са гласували праг от 2400, а не от 2600 лева, защото правилникът е категоричен, че окончателният текст обобщава приетите преди това отделни предложения, а процедура за тяхната отмяна след гласуване не съществува.

„Намираме се на циганския пазар и играем на „тука има, тука нема“. Гласувахме едно число, помолихме ви да се освестите какво правите, а сега се отричате от себе си. Бъдете сериозни, работете като хората, недейте да профанирате Народното събрание, защото хората ни гледат и ще ни се смеят“, каза от своя страна Таско Ерменков.

Славчо Атанасов от Патриотичния фронт обяви, че мнозинството е допуснало голяма грешка, без да мисли. Нека внимаваме какво гласуваме, нещата станаха доста неприятни и опитните юристи ще ви обяснят защо, каза той от трибуната.

Най-добронамерено и конструктивно ви предупредихме – защо когато ви се подава ръка и трябва да се действа поне с елементарна мисъл, вие отказвате да го правите, попита Янаки Стоилов, преди най-после Цачева да сложи край на казуса с думите: „Каквото можахме с този член – направихме. Преминаваме към следващия.“ /Труд/