Архив на категория: Акценти

Плащанията по спрените европейски програми ще продължат с пари от бюджета

Нужни са близо 1 млрд. лв., част от които ще дойдат от публичната инвестиционна програма на кабинета „Орешарски“

Правителството подновява плащанията от бюджета по двете спрени оперативни програми – „Регионално развитие“ и „Околна среда“, за да намали до минимум риска от загуба на средства тази година. За целта ще се ползват всички резерви, включително неусвоени пари по публичната инвестиционна програма на кабинета „Орешарски“, по която между общини и държавни ведомства бяха разпределени над 500 млн. лв. Очаква се, след като Европейската комисия поднови плащанията по оперативните програми, изплатените средства да бъдат възстановени в Националния фонд към Министерството на финансите.

За тази схема се договориха министърът на регионалното развитие и инвестиционното проектиране Екатерина Захариева, Национално сдружение на общините в България (НСОРБ) и Камарата на строителите. Ангажимент за възстановяване на плащанията по двете програми поеха и министрите на финансите Румен Порожанов и на околната среда Светлана Жекова.

Скрити резерви
Възстановяването на плащанията по спрените оперативни програми е един от ангажиментите, поети от служебното правителство на проф. Георги Близнашки. За целта се налага да бъдат мобилизирани всички резерви от бюджета, тъй като дължимата сума според камарата на строителите вече е близо 1 млрд. лв. Става въпрос за направени и одобрени, но непокрити разходи по изпълнявани проекти заради спирането на оперативните програми.

Бързото възстановяване на плащанията от бюджета по оперативните програми е важно, защото много от изпълняваните проекти са под риск от загуба на средства заради спряна работа или забавяне.
Финансовият министър обеща държавата да направи всичко възможно да осигури нужните средства. До края на седмицата ще приключи проверка на финансираните проекти от публичната инвестиционна програма на кабинета „Орешарски“. Тя ще покаже кои от тях може да бъдат прекратени, а парите пренасочени към европейските програми.

Друг източник ще е пренасочването на средства от постановления за допълнителни разходи на предното правителство. Ще се направи и всичко възможно да заработи фонд ФЛАГ, който да осигури мостово финансиране на общините за европейските проекти.
Румен Порожанов обясни, че парите за покриване на разходите по европейски проекти са заложени в Националния фонд към Министерството на финансите още с приемането на бюджета за годината.

В момента обаче фондът има дефицит, тъй като Европейската комисия е спряла да възстановява изплащаните от него средства.
Очакванията на Екатерина Захариева са за програма „Регионално развитие“ това да стане най-рано в края на октомври. От изказването на министър Светлана Жекова стана ясно, че това е най-ранният срок и за програма „Околна среда“, макар и от управляващия орган на програмата да поставяха срок в края на август.

Дължимо
По разчети на Камарата на строителите в България (КСБ) най-много от дължимите средства са по „Околна среда“ – около 304 млн. лв. фактурирани, одобрени, но неизплатени.

Проблемите там са най-тежки, защото Европейската комисия спря плащанията по нея още през ноември миналата година, а държавният бюджет – през февруари. В същото време по нея в страната се изпълняват проекти за над 2 млрд. лв. – ВиК мрежи, пречиствателни станции, сметища и др.

В началото на лятото спря възстановяването на средства и по две оси на „Регионално развитие“ – за градско развитие и туризъм, а в края на юли сертифициращият орган прекрати всички плащания и по тази европейска програма. Екатерина Захариева уточни, че сега се подновява финансирането по всички оси на „Регионално развитие“, включително по двете спрени от Европейската комисия. Подадените искания за плащане по програмата до момента са на обща стойност 188 млн. лв., а всеки месец излизат нови за 120-130 млн. лв.

По данни на сдружението на общините още 150 млн. лв. са дължими по Програмата за развитие на селските райони. Изпълнителният директор на сдружението Гинка Чавдарова допълни, че по европейски проекти има изпълнено строителство за още 200 млн. лв., но то още не е фактурирано.
Според сдружението месеците на неплащане по европейските програми са декапитализирали редица общини, които са впрегнали целия си наличен ресурс, за да продължат да се издължават към строителите. Според председателя на сдружението Тодор Попов така някои общини няма да могат да участват с очакваното темпо в новия програмен период.

По данни на строителните компании графиците на работа са нарушени, а в много случаи строителството е спряно от месеци. Според КСБ има опция сроковете по такива проекти да бъдат удължени, стига да се вместват в рамките на 2015 г., когато трябва да са приключени и разплатени всички оперативни програми от периода 2007 – 2013 г.

Какво ни чака?

Има ли кой да се захване с радикалната промяна на политиката, от която страната отчаяно се нуждае? В навечерието на поредните избори отговорът на този въпрос не звучи никак успокояващо, пише в коментара си Ясен Бояджиев./DW/

boiadjiev
Ясен Бояджиев

Задават се нови избори. Парламентът, с неговите отвратителни задкулисни договорки, не спрели от първия до последния му ден, и роденото от него карикатурно правителство са зад гърба ни. Някои от най-видните им критици са в новото служебно правителство. Неговият премиер си позволява дори да каже, че в определен смисъл „протестът е на власт”. Което в друг смисъл е донякъде смущаващо. Така или иначе във въздуха се носи плах оптимизъм, окрилен и от надеждата, че след политическото падение, което преживяхме през изтеклата година, по-зле не може да стане.

„Може, може”, нашепва обаче печалният опит. Спиралата на пропадането, по която се движим неотклонно през последните най-малко 10 години в България, дъно няма.

Най-важният въпрос

Питайки се „Какво ни чака?”, мнозина се съсредоточават върху гаданията и прогнозите за това колко и кои партии ще влязат в следващия парламент, може ли да се повтори досегашният блокаж, ще има ли някой достатъчно мнозинство или ще се налага да се коалира. Далеч по-важният въпрос обаче е друг. Не кой и с кого, а как ще управлява. Не от кого (кои), а от какво имаме нужда.

Да, държавата се нуждае от стабилно управление. Но стабилността сама по себе си няма да промени нищо без радикално нова политика. Тук, преди да продължим, трябва ясно да кажем, че не става дума за „смяна на системата”, за тотална ревизия и отказ от избрания модел на модерна, европейска, пазарна, либерална демокрация, каквито призиви отново ще се чуват в предизборната кампания. Защото проблемите ни не са свързани с този модел, а с това, че далеч преди да сме го изградили се отклонихме драстично от пътя към него.

Голямата задача

След като пропиля много време и изостана значително в сравнение със страни със сходна съдба, България всъщност започна големите, истински, дълбоки реформи едва към края на миналия век. Много скоро след това обаче, вместо да бъдат продължени и завършени, тези реформи бяха спряни и даже, в много отношения, върнати назад. „Заслуга” за това имат вече четири поредни български правителства. Резултатът от това остана дълго време незабележим заради натрупаната инерция и донякъде благоприятната конюнктура. Днес обаче той вече е безпощадно ясен. Почти всички сфери на обществено-политическия и икономическия живот са пред или във фактически разпад и спешно се нуждаят от реформиране или дори от изграждане наново. Повече време за отлагане, замазване и кърпене няма.

Очевидните примери са в публични сфери като здравеопазването, пенсионната система, образованието и администрацията или в икономически и социални сектори като енергетиката. Колкото и трудно да е обаче тяхното възстановяване и реформиране, то е по-лесната част от задачата. Защото страната преди всичко се нуждае от преизграждане на цялата институционална демократична структура, завладяна от олигархични кръгове и интереси, и от преутвърждаване на правовия си характер, подменен от срастването на политическа, икономическа и съдебна власт. Иначе е обречена на постоянно задълбочаваща се криза – икономическа, социална, демографска, морална. Тази задача ще изисква огромна воля и кураж.

Има ли кой?

Има ли кой да се справи или дори само да се захване с нея? За съжаление отговорът на този въпрос днес не е успокояващ. Няма много признаци днешните основни политиченски играчи да са си взели поука и да са готови да се променят, за да променят и държавата.

Дали участвалото в три от последните четири управления ДПС може да се трансформира от корпорация за завладяване на власт с цел усвояване на публични ресурси в безкористен политически агент на тази промяна? Дали участвалата в две от четирите управления БСП е готова да признае съучастието си и отговорността си за годините на застой, подмяна и имитация? Дали очертаващият се победител в изборите ГЕРБ е готов да се откаже от популизма и нерешителността на първия си мандат, дали е готов, освен да строи магистрали и спортни зали, да се захване с истински реформи, като този път затвори вратите пред апетитите на олигархията ? Дали партиите от Реформаторския блок ще имат силата не само да поставят диагнозата на днешното статукво, но и да му се противопоставят без да се превърнат в част от него?

Има надежда

Истинската надежда е в онази част от обществото, която с протестите си през изминалата година показа, че ясно осъзнава проблемите и е готова да се бори за тяхното решаване. Само тя може да накара политическите играчи да се променят и така да обърне посоката на движение. Като не се поддава на ласкаещото и подвеждащо „Протестът е на власт”, а продължи да бъде все така безпощадно взискателна към властта, в чиито и ръце да е тя.

Както каза неотдавна Ричард Ран – един от ранните съветници на българската демокрация, чиито съвети, обратно на широко разпространеното мнение, въобще не бяха послушани: „Не сте закрепостени за тези политици. Ако не стават, изритайте негодниците и изберете други. Ако и те не стават, изберете други…”

Иначе пропадането ще продължи. А по спиралата надолу дъно няма.

Порочният кръг от избори до избори

След като вече е поставено началото на предизборната борба, всички сме наясно какъв клеветнически и очернителски разгул предстои, обусловен от свръхочакванията, с които е натоварен 5 октомври. Анализ на Мирела Иванова.

С назначаването на служебния кабинет започна и ожесточената предизборна борба за победители на 5 октомври. Дори и по-рано: с внасянето на предложение за поправки в Изборния кодекс от Мая Манолова, Мартин Захариев и Стефан Данаилов, които очевидно ограничават медийната свобода; с разгласените от Бареков изфабрикувани документи, които пък се оказаха и ксерокопия; с издадените на тъмно и в последния момент от здравната министърка заповеди за смени на директори и бордове на болници.

Очевидно е, че средствата за постигане на властово надмощие и печелене на повече гласове няма да бъдат подбирани, няма да се жалят сили за черен пиар и безпардонно, брутално клеветничество, а струните на омразата ще се опъват до скъсване.

Не от вчера и онзи ден наблюдаваме подобна “приповдигнатост на озверението”, но след февруарските бунтове, осветени от отчаяни самозапалвания, след сформирането на небулозната управленска коалиция, излъчила правителството на Орешарски и кандидатурата на Пеевски за шеф на ДАНС, българите масово заживяха със свръхочаквания към изборите и от нормална демократична процедура, те все повече заприличват на утопичен крайъгълен камък, който да легне в основите на съвсем нова “държавна зидария”.

Видимите и невидими демаркационни линии

Повечето избиратели, ако изобщо успеят да се мобилизират, го правят и заради идеята “нашите” да дойдат на власт, та да се уредим. Това е особено силен афродизиак за твърдите партийни ядра и присъдружните им последователи, близки и далечни роднини и прочие зависими съучастници. През България и през българската общност понастоящем преминават в пъти повече демаркационни линии, които я разграфяват на “наши”, “ваши”, “техни”, “ничии” и прочие хора, фирми, общини, което бе онагледено и от протестите и организираните контрапротести. Това насадено и отгледано разделение, заедно с неприкритото служене на определени задкулисни икономически интереси, си остава сред най-големите грехове на отишлото си правителство, защото безогледно разврати множество от най-бедните и черно-бяло мислещи българи. Добре е да помним цинизма, с който “контрапротестъри и контрапротестърки” с опадали от недоимък зъби и минали през всички антисоциални центрофуги биваха възнаграждавани с напълно неприлягащи им постове.

От нас зависи

Упражняването на надменно самовластие, липсата на хуманна чувствителност и човешка солидарност прави властта да изглежда в България съвсем мръсна работа. Изборите, включително и предсрочните, не би трябвало да се възприемат като обществена панацея, а само като част от правилата в една демократична държава, които да създават предвидимост и да придават общополезна логика на живота във всичките му измерения: личностно и кариерно развитие, разгръщане на предприемчивостта, умножаване на социалните придобивки и гражданските свободи, възможности за образование. Тук се получава тъкмо наопаки: всеки нови избори са натоварени със свръхочаквания, своеобразен пунктир от една оцеленческа стратегия към друга, от едни “800 дни” до “Бареков – премиер”, от “уреждането” на едни правоверни и приближени партийци до смяната им с други…

Порочният кръг да се живее от избори до избори в България трябва да бъде разкъсан, инак както се е завъртял, съвсем ще разсипе и държавата, и останалите все още в нея хора. Колкото и да е банално, все пак зависи от всеки поотделно и от всички ни в българската общност. /DW/

Трите черни кутии, които Близнашки трябва да отвори

От служебното правителство се очаква да извади „цялата истина“ за „Южен поток“, КТБ и използването на службите в протестите. Това са и трите негатива, превърнали се в етикети на кабинета „Орешарски“, твърди Иван Бедров./DW/

bedrov

Още в първия си работен ден новото правителство на Георги Близнашки „поправи“ част от наследството на Пламен Орешарски. Бившият френски посланик Филип Отие и отпътуващият тези дни германски посланик Матиас Хьопфнер бяха предложени на президента за орден „Стара планина“, какъвто получават всички заминаващи си посланици. Отие обаче беше прескочен – заради подкрепата си за антиправителствените протести, която изрази в съвместно писмо с колегата си Хьопфнер. Този срам бе заличен за минути. Сега идва ред на другите негативи, които кабинетът „Орешарски“ превърна в свои етикети.

Очакваният живот на служебното правителство от два-три месеца, както и липсата на функциониращ парламент, правят невъзможни радикални действия. За такива няма да има нито време, нито ще има кой да направи необходимите законови промени. Затова най-голямото очакване към кабинета „Близнашки“ е за прозрачност – както за настоящето, така и за миналото. „Цялата истина“ бе обещана от президента Росен Плевнелиев в деня, в който той назначи служебното правителство.

„Южен поток“

В последните си дни правителството на Орешарски е сторило всичко възможно, за да направи необратимо строителството на газопровода „Южен поток“ на българска територия. Земеделското министерство е продало на проектната компания земи край варненския бряг, а регионалното министерство е издало разрешително за строеж. Нищо вече не спира строителството. Няколко месеца по-рано са били избрани и фирмите-изпълнители – също толкова непрозрачно както всичко останало по проекта. Към това се добавя и случаят с поръчаната от „Газпром“ законова поправка, която да извади част от тръбата от действието на европейските правила.

Този проект е най-скъпата тайна на българското правителство – последната цитирана сума е над 3 милиарда евро. Всичко това се случва на фона на публичното заявление на бившия премиер, че работата по проекта е замразена и на откритата процедура от Европейската комисия за нередности при провеждането на търга и несъответствия с европейското законодателство. Служебното правителство дължи на българските данъкоплатци цялата истина – каква е цената, кой трябва да получи (или е получил част от) парите, кой е осигурил политическата подкрепа, каква изобщо е нуждата от този проект.

КТБ

Втората черна кутия може да се окаже по-скъпа дори и от първата. КТБ е „доста по-различна по структура от всички останали“, каза малко след затварянето на банката Пламен Орешарски. Колко пари на държавни фирми продължават да са там, колко пари и кога са изтеглени от банката, какво е участието на държавната Българска банка за развитие в оттеглянето на един от големите кредитополучатели? Въпросите са много и правителството не може да отговори на всички, защото част от тях са в полето на централната банка. Но изпълнителната власт има роля както в разрастването на КТБ, така вероятно и в злополучния ѝ финал.

Кабинетът на Георги Близнашки дължи и тези отговори на гражданите, защото не изглежда да е свързан с някоя от двете воюващи страни в конфликта Пеевски-Василев. Наследството на Пламен Орешарски носи етикета КТБ. Отговорите на въпросите около тази „по-различна“ банка ще улеснят ориентацията на избирателите, ако разбира се, те искат да направят това усилие.

А политическа полиция?

Най-болезненият въпрос към новия кабинет е дали ще открие и дали ще има смелостта да огласи данни за евентуално използване на службите за сигурност срещу антиправителствените протести, избухнали след избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС. През есента сайтът Balkanleaks.eu публикува изтекли указания с опорни точки за управляващите, изпратени от член на кабинета на министъра на вътрешните работи. Тези указания съдържаха профилиране на участници в протестите. Медиите около Пеевски атакуваха лица от демонстрациите с еднотипни справки за конкретни лица, напомнящи най-добрите традиции на бившата Държавна сигурност. Сайтът Биволъ публикува информация от свои източници, че на площада сред протестиращите е имало не само цивилни служители на МВР, което е допустимо, но и такива на ДАНС – контраразузнаването.

„Всякакви разработки за протестиращите на ДАНС и МВР да се извадят“, призова Антоанета Цонева от „Протестна мрежа“. Съмненията са налице и най-добрата новина ще бъде, ако новото правителство провери и установи, че не е имало използване на службите за политически цели. Но ако установи обратното, сега е времето обществото да научи за него.

Ефектът от руските санкции в България ще е малък

Износът за Русия на продукти от забранителния списък е едва 10.5 млн. лв. през първото полугодие

Barack Obama, Vladimir Putin

Малко над 10.5 млн. лв. Толкова е стойността на продуктите от забранения списък, които български компании са изнесли за Русия до средата на 2014 г. Ако досега скромната сума е стояла като пропусната възможност, след налагането на санкции от Кремъл за внос на някои стоки от ЕС, малкият стокообмен вече може да се приеме за добра новина. Общият износ на България за Русия през миналата година е за 1.12 млрд. лв., като основната част са медикаменти (основно лекарства), машинни елементи и машини, вино, горива, електротабла, както и козметика. Нито един от изброените продукти засега не е в списъка със забранените, който руското правителство разпростани в четвъртък. Ембаргото е за една година и важи за Украйна, САЩ, Канада, целия ЕС, Австралия и Норвегия (виж другия текст).

Все пак проблеми ще има основно за производителите на плодове, част от които са имали подписани договори с руски компании. Правителството ще изчака официалното уведомление и след това ще направи анализ на потенциалните загуби от санкциите. Възможно е да има и косвен ефект за българската икономика – ако много европейски компании пострадат от спадащи продажби (Кремъл предвижда и санкции за други отрасли), това може да доведе до ново свиване на БВП в Евросъюза, което ще се усети и в България, тъй като той ни е основен търговски партньор.

Леко горчив плод

През цялата минала година България е изнесла за Русия продукти от забранителния списък на обща стойност 18.15 млн. лв., като в сравнение с предишните три години има осезаем спад. Най-голям дял имат плодовете – пресни или замразени, но дори санкциите да се запазят за дълго време, сериозен пряк ефект върху цялата икономика няма да има. Причините са две – първо, производството на плодове и зеленчуци в България е малко, едва задоволява вътрешния пазар в пика на сезона. Второ – тази година е имало потенциал за повече износ, но градушките и дъждовете са съсипали голяма част от реколтата, така че и със забрана, и без нея, на руския пазар са продадени много малко плодове и зеленчуци.

Доматите например са на стойност едва 227 хил. лв. за цялото първо полугодие, а износът на по-късните плодове като ябълки, круши и дюли през миналата година е бил за малко над 250 хил. лв. От сектора обясняват, че тази година продажбите на череши, например, са пострадали заради дъждовете и градушките.

Все пак ще има производители на плодове, които ще усетят санкциите, стана ясно от думите на Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България. „Със сигурност ще има засегнати“, обясни тя. Санкциите ще се отразят на потенциалните възможности – по думите на Милтенова е имало нагласа сред повече производители да изнасят. „Сега забраната ще рефлектира върху договорите. Много производители имаха споразумения с руски партньори за плащане на 70% аванс от цените, това беше за всички плодове“, коментира още Милтенова. Освен това е имало подписани договори за износ с една от големите търговски вериги в Русия, за която вече няма как да се продава. Тя добави, че все още не са мислили за компенсация. Причината – досега производителите на плодове и зеленчуци в България никога не са получавали компенсации, така че не очакват обезщетения и сега.

Мариана Милтенова обясни, че е трудно за българските компании да изнасят плодове и зеленчуци в Русия заради конкуренцията от Сърбия, Турция и Македония, които имат двустранни споразумения за търговия без или с намалено мито, за разлика от България. Като държава от ЕС няма как продуктите ни да се освободят от мито. Сърбия например има споразумение за търговия от години и облагането е само с 1% мито. Всъщност от това могат да се възползват и български компании, ако си намерят партньори в Сърбия – условието е 51% от капитала да е сръбска собственост. Все още е рано да се коментира, но е възможно ако санкциите продължат дълго време, българските производители да използват тази възможност.

В списъка, поне до тук, не фигурират преработени плодове и зеленчуци. Този сектор прави значително по-голям износ към Русия спрямо прясната продукция, включително на различни видове консерви, конфитюри и др. През последните години компаниите от консервната промишленост се опитват да възвърнат старите си позиции на руския пазар като включително спечелиха и финансиране от европейската програма за промоция на храни за кампания в Русия.

Малко мляко и никакво месо

Засегнати от забраната ще бъдат и производителите на млечни продукти, макар износът да е малък. Диляна Славова, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите, коментира че „забраната не е добра за целия земеделски сектор.

Специално при млекопреработвателите, за да изнасят за Русия, те трябва да минат през много тежки проверки за спаване на изключително завишени изисквания, които се извършват на място от представители на руските ветеринарни служби“.

Тя обясни, че това са много тежки проверки и едва 10-12 компании имат право да изнасят млечни продукти за Русия. „Трябва да се види какъв ще е ефектът от забраната за целия сектор и да се потърсят компенсации от ЕС, поляците вече го направиха – те поискаха компенсации заради забраната за внос на плодове в Русия“, каза още Славова.

Месопреработвателните компании не са засегнати от санкциите – от години България не продава там никакви месни продукти.

Последният износ на прясно или замразено месо е бил през 2010 г., а от 2012 г. досега вече няма и продажби на осолени и пушени меса. Д-р Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите в България също заяви, че няма да има ефект върху техния бранш, защото отдавна са прекъснати връзките с руския пазар и няма износ нито на месо, нито на яйца. По думите му там са силни американски и бразилски компании, а България няма и внос нито на фуражи, нито на медикаменти и ваксини.

Същото е мнението и на Любомир Лозанов, изпълнителен директор на „Амета холдинг“ (марка „Лудогорско  пиле“): „Нито една българска птицевъдна фирма няма износ за Русия. На  практика забраната няма да има ефект върху птицевъдния бранш „. Това обясни и Кирил Вътев, собственик на месопреработвателната фирма „Тандем-В“ – по думите му нито една компания от сектора няма да пострада, защото износ на месни продукти за Русия няма.

Ефектите от забраните в Русия все пак може да се усети от българския бизнес. Голяма част от европейските държави, които търгуват селскостопанска и хранителна продукция, работят и на вътрешния пазар в ЕС. Евентуалното по-голямо предлагане на него на пренасочена от произведена за Русия стока, може да доведе до по-висока конкуренция и намаление на цените.

Засега правителството е в изчаквателна позиция – от Министерския съвет съобщиха, че още няма официално уведомление, след което „ще бъде извършен анализ на точния обхват на санкциите“. За обезщетения от правителствената пресслужба не споменаха, а добавят, че предстои съгласуването на обща европейска позиция./Капитал/

Шрамайер: „Ето, че можело!“

ДПС направи услуга на България, като свали кабинета „Орешарски“, твърди юристът и дипломат Клаус Шрамайер. Дали пък новото служебно правителство не е аргумент в полза на президентската демокрация, се пита той. 

(Мненията, изразени в това интервю, са на Клаус Шрамаейр, а не на ДВ)

ДВ: Кои са главните задачи пред служебното правителство?

КШ: Да разчисти Авгиевите обори, оставени от предишния кабинет. Най-вече трябва да се изясни какво ще става с КТБ и дали може да се спре изграждането на „Южен поток”. Важно е още да се провери дали има закононарушения в дейността на няколко институции (Централната банка, Финансовия надзор, Вътрешното министерство), на определени личности (Пеевски, Цветан Василев, Цацаров, членове на ВСС и на Конституционния съд), както и в последните решения на правителството на Орешарски.

Към проевропейски позиции…

Не е ясно дали новото правителство ще може да внесе ред в енергийния сектор, който се намира в окаяно състояние. Най-общо новият кабинет трябва да се опита да си възвърне доверието на ЕС и на западните инвеститори. Особено важно е да се създадат условия за честни избори. Новото правителство не може да промени Избирателния закон, но трябва поне да се опита да извади „мъртвите души” от избирателните списъци.

ДВ: Може ли да се очакват от новото правителство важни политически решения? Например – за бюджета или за „Южен поток”?

КШ: Едва ли. Поради липсата на пари (няма актуализиран бюджет) и на законодателна инициатива това правителство може да се намеси единствено там, където е имало нарушения на закона – или пък да пренасочва бюджетни средства. То навярно може да направи нещо и в една област, където старото правителство провокираше Брюксел. Тоест, да се опита да размрази замразени еврофондове и да избегне наказателните процедури.

ДВ: Очаквате ли от новото правителство и нови позиции по темата Русия-Украйна?

КШ: Да. След досегашната какофония трябва да се заемат ясни проевропейски позиции в подкрепа на Киев. България не бива да допуска Русия да ѝ се меси, в същото време обаче трябва да ѝ предложи равноправно сътрудничество.

ДВ: Служебният кабинет ще предложи българската кандидатура за нов еврокомисар…

КШ: Г-жа Георгиева вече е номинирана. Първото добро решение на този кабинет!

…и правова държава!

ДВ: Познавате служебния премиер Георги Близнашки като конституционалист. Какви са професионалните Ви впечатления от него?

КШ: Като юрист, но най-вече като истински демократ, той ми прави силно впечатление. Не само, че се дистанцира от БСП – той подкрепи протестното движение и предложението за референдум на президента. Независимо от това дали въвеждането на задължително гласуване е добра идея или не. Особено се радвам, че начело на правителството застава утвърден юрист. Така България най-после ще покаже, че държи на правото.

И няколко заключителни бележки:

Когато прочете имената, и най-вече биографиите на новите министри, на човек му се ще да възкликне: ето, че можело! А защо става толкова трудно? И защо не за по-трайно, с по-големи правомощия? Дали пък това ново правителство не е доказателство за необходимостта от президентска демокрация? Росен Плевнелиев заслужава!

Заслугите на ДПС

За ДПС навсякъде се говори като за нещо особено лошо, което носи отговорност за всички злини и трябва да бъде лишено от власт. Но нима Доган и Местан не направиха голяма услуга на страната, като лишиха от подкрепа едно умиращо правителство? Досега обаче няма ясен отговор на въпроса: защо ДПС постъпи така? Ако вярваме на германското разузнаване БНД – ДПС има проруска ориентация, а Москва иска да дестабилизира България. Но какъв ли по-добър начин за дестабилизиране на България би имало от това да се запази правителството на Орешарски? При това положение скандалът около КТБ навярно щеше и занапред да остане потулен, работата по „Южен поток” щеше да продължи, същото навярно важи още за Белене и Бургас-Александруполис.

В парламента имаше нужда от един-единствен депутат за мнозинство – той сигурно можеше да бъде „напазаруван”. България щеше да продължи да трупа дългове в полза не нечии лични интереси. Без каквито и да било реформи, българската каруца щеше да затъва още по-дълбоко в калта. И кой ли щеше да попречи на коалицията между ДПС и БСП, която също е проруска, според БНД? Аз нямам отговор на този въпрос. Не ми се вярва междувременно Доган да се е превърнал в патриот като Порошенко. Но може би Борисов ще пие по-често кафе с Местан?

В страната на беззаконието

Законите в България се заобикалят и нарушават често и лесно. Когато пък държавата реши да се намеси, го прави избирателно. Два български сюжета от последните дни илюстрират ясно тези станали вече банални изводи.

Какво е общото между ромите от старозагорския квартал „Лозенец” и собствениците на ски бизнеса в Банско? Въпросът на пръв поглед звучи абсурдно. В единия случай става дума за процъфтяваща бедност и мизерия, в другия – за процъфтяващо (поне по българските стандарти) благосъстояние и дори лукс. И все пак общо има. И едните, и другите имат проблеми с горите и … със законите.

Стара Загора, „Лозенец”, „Аязмото”

Голяма част от ромите в „Лозенец” са дошли отнякъде, самонастанили са се и си построили къщи без да питат никого. Години наред кварталът се разраства за сметка на боровата гора в съседния парк „Аязмото” – всяко лято в него пламват умишлени пожари, после на мястото на изгорелите дървета изникват нови къщи.

През всичкото това време и местната власт, и държавните контролни органи не просто си затварят очите, но и мълчаливо насърчават нарушителите на закона, като ги регистрират и им издават лични карти с новата им адресна регистрация, в някои случаи им събират данък сгради и такса смет. Новите сгради са присъединени към мрежите за комунални услуги със съответните партиди, обитателите им си плащат сметките за ток и вода със съответните бележки. Което сега им дава основание да претендират, че са си напълно „законни”.

Банско, ски зоната, Национален парк „Пирин”

Протест срещу унищожаването на Национален парк „Пирин“ и политическия чадър над нарушенията в ски зона Банско

След като през 2001 година получават съответната концесия, собствениците на ски бизнеса в Банско пък лека-полека и без да питат никого разширяват ски зоната за сметка на боровите гори в Националния парк „Пирин”. Официално измерване десет години по-късно показва, че към разрешените с концесионния договор 990 декара са добавени още 650. Върху тях са изникнали общо седем нови обекта – писти, лифтове, резервоар и чайна – всичките с крайно съмнителна законност, както показа проверка на Върховната административна прокуратура в началото на тази година.През това време държавата и контролните ѝ органи не просто си затварят очите (ако не бяха екологичните организации, сигурно щяха да си ги затварят и досега), но и на практика насърчават нарушителите на закона – винаги се намирала някоя от многобройните отговорни институции по веригата на съгласуване и разрешения, която да намери основание да им издаде някой от многобройните необходими документи. А също и като им събират данъци включително за обектите, построени на места, където стопанската дейност по принцип е забранена. Което сега дава основание на концесионерите да твърдят, че всичките им съоръжения са си напълно „законни”.

Открийте приликата

Но не са. По това си приличат ромите от „Лозенец” и бизнесмените от Банско. Тази прилика не е случайна. Това, всъщност, по един или друг начин, е повсеместно действащата българска схема.

Трудно е да се каже кое е в началото и кое в края на тази схема. Дали несъвършените, необвързани помежду си закони, които заедно с правилата и процедурите съдържат и „вратичките” за тяхното заобикаляне.

Дали населението, склонно при всеки удобен случай да използва тези „вратички”.

Или властта, която не може или не иска да контролира и налага спазването на закона – поради нехайство, безсилие или корупция.

Голямата разлика

Между двата сюжета, за които става дума, и между участниците в тях, разбира се, има и хиляди разлики. Най-голямата от тях се разигра пред очите ни в последните седмици.

Едните, ромите от „Лозенец”, бяха строго наказани. Въпреки яростната им съпротива, къщите им бяха разрушени с жандармерия и багери – показно, по телевизията. За назидание и като пример, че „законът трябва да е за всички“.

На другите, бизнесмените от Банско, с все още тайно решение от последното заседание на междувременно подалото оставка правителство, не само се спестява наказанието (поради „изтекъл давностен срок”), но и на практика се легализират както досегашното разширение на ски зоната, така и построеното върху него. Сега предстои да наблюдаваме какво ще измислят институциите, за да им разрешат ново разширяване, изсичане и бетониране. Начин ще се намери, не се съмнявайте.

Най-страшна в случая е именно тази драматична разлика в прилагането на закона, защото тя умножава многократно недоверието в държавата и в самата възможност за съществуване на някакъв правов ред. Държава на ужким, държава на заразно и самовъзпроизвеждащо се беззаконие. /DW/

Служебното правителство обяви три големи приоритета

Кабинетът „Близнашки“ трябва да подпише договора с ЕК до 2020 г., да започне процедура за влизане в Единния банков съюз и да създаде енергиен борд

Оглавеният от проф. Георги Близнашки служебен кабинет ще има три основни приоритета в двата месеца, през които ще работи  – подписване на споразумението за партньорство с ЕС за периода 2014 – 2020 г., започване на процедурата за влизане в Единния надзорен механизъм като първа стъпка към Единния банков съюз, както и създаване на енергиен борд. Това обяви президентът Росен Плевнелиев при представянето на състава на служебното правителство във вторник.

Няма да има реваншизъм, но служебното правителство ще извади истината за реалното състояние на държавата, каза президентът и декларира, че ще има ревизия на бюджета, която служебното правителство ще представи още в първите дни на следващото Народно събрание.

„Целта на кабинета ще е постигането на повече стабилност, диалог и прозрачност на управлението“, декларира и служебния премиер проф. Близнашки, като допълни, че амбицията на новите министри е да започнат ключови реформи. Като едно от първите действия той анонсира още помощ за пострадалите от наводненията.

„Южен поток“ остава замразен

Президентът обяви, че предстои създаването на енергиен борд с участието на партньори от ЕК, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и всички заинтересовани страни, чиято цел е да се върне т.нар. интегриран подход, така че да може всичко да е ясно и да няма договаряне под масата. „Ние сме за всяка тръба, която може да мине през България, ние сме за „Южен поток“, но по европейски правила. Проектът ще остане замразен по искане на ЕК „, каза той.

Плевнелиев обеща и яснота за реалното състояние на сектор енергетика. По информация на „Капитал Daily“ ще бъдат подготвени и промени в Закона за енергетиката с цел да се създаде независим, експертен и ефективен енергиен и воден регулатор. Ще се работи и за ускоряване на работата по газовите интерконектори със съседни държави, както и на реформата във ВиК сектора.

Междуинституционална работна група ще отговаря за европейското финансиране за програмния период до 2020. Тя трябва да влезе в активен диалог с ЕК по проектите на новите програми, за да могат да бъдат одобрени и да заработят възможно най-скоро.

Ще започне и подготовката на проекти по „Инструмента за свързаност на Европа“. Работната група трябва да потърси и резерви от бюджета за плащания към бенефициентите по блокираните програми „Околна среда“ и „Регионално развитие“, да работи за възстановяване на спрените плащания и да направи анализ на риска от загуба на средства по всички настоящи програми и план за минимализирането им.

Служебното правителството ще даде старт и на процедурата за влизане в единния надзорен механизъм на ЕС като първа стъпка към единния банков съюз. Ще бъде подготвено и влизането на България в ERM 2.

Държавният глава настоя да бъде оповестена информация за реалното състояние на дефицита, дълга, на неплатените сметки към строителите и бизнеса, за финансово необезпечените обществени поръчки и договори. По информация на „Капитал Daily“ първата задача на кабинета във финансовия сектор ще е да се направи анализ на изпълнението на бюджета за 2014 г. и да се предприемат мерки за събираемостта на приходите и ограничаване на разходите за неефективни политики. Ще се направи и одит на първостепенните разпоредители с бюджетни средства. След това ще бъде изготвен законопроект за актуализация на настоящия бюджет и ще се работи и по бюджетната процедура за 2015 г.

Плевнелиев анонсира още, че служебното правителство ще подготви законопроект за въвеждане на електронното управление и годишни планове за развитието му в държавната и общинската администрация, ще работи по стратегия за интелигентен растеж, стратегията за образованието и др.

Без министър за изборите
Въпреки очакванията президентът да обяви министър без портфейл, който да следи организацията на изборите, той не направи това. Държавният глава заяви, че очаква мерки за гарантиране на честни и прозрачни избори, но не посочи и кой от новоназначените министри ще отговаря организацията на вота. В миналия служебен кабинет това беше министърът на правосъдието. По думите му ще бъде сформиран граждански борд за изборите, който трябва да гарантира провеждането на предсрочния  вот, така че да не бъде оспорен впоследствие.

В това служебно правителство правосъдният министър ще е вицепремиер, наблюдаващ МВР и Министерството на отбраната. Негова задача ще е и да активизира диалога с ЕК по очаквания в началото на следващата година мониторингов доклад за напредъка на България.

Други приоритети ще са актуализирането на стратегията за съдебна реформа и намирането на ресурс за нея, включително от новата оперативна програма „Добро управление“, както и изготвянето на експертна оценка за необходимите структурни промени за модела на съдебната система. /Капитал/

Петте перли в короната на 42-то НС

Финалът на този парламент е също толкова впечатляващ, колкото и началото му. Но изборът на Делян Пеевски засенчи другите срамни моменти в живота на 42-то Народно събрание. А те не са никак малко, пише Иван Бедров./DW/

iberdrov

42-то Народно събрание живя само 14 месеца. Президентът подготвя указ, с който да разпусне събранието и да насрочи предсрочните парламентарни избори за 5 октомври. Каквото и да запишат в официалните си отчети председателят на парламента, представените партии или отделните депутати, това Народно събрание е различно от предишните – и отвън, и отвътре. Отвън бе недостъпно, отвътре бе необяснимо. И произведе скандали, на които предшествениците му могат само да завиждат. Парламентът остава в историята с обвинен и изчезнал зам.-председател, с възможно най-популисткото и незаконно решение за забрана за продажба на земя на чужденци, с железните ограждения и отцепването на центъра на София, с огромен брой провалени заседания заради липса на достатъчно депутати, както и с избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Всяка една от тези случки поотделно има достатъчно заряд, за да възмути гражданите, и достатъчно основание, за да бъдат подавани оставки. Но когато скандалът е норма, тогава и възмущението изчезва, а на негово място идва пренебрежителното безразличие.

Къде е Бисеров?

Една неделна вечер пресцентърът на ДПС разпространи кратко съобщение: зам.-председателят на партията и на Народното събрание Христо Бисеров подава оставка. По-късно прокуратурата му повдигна две обвинения – за пране на пари и за невярно попълнени декларации пред Сметната палата. Наложена му бе парична гаранция и забрана за напускане на страната. От онази ноемврийска неделя до ден днешен Христо Бисеров не само не е направил нито едно изявление, но и буквално изчезна. Изявление не направи нито партията ДПС, нито ръководството на парламента, нито останалите политически сили… Все едно зам.-председател на Народно събрание и на управляваща партия получава обвинение и изчезва всеки ден.

„Златният пръст“

БСП и ДПС решиха да направят правителство с общо 120 депутати (вече са 119). За избирането на кабинета им бяха необходими 121. За провеждане на всяко заседание също са необходими 121. Вместо да потърсят публично подкрепа и да постигнат споразумение на основата на прозрачни и принципни договорености с някоя от другите две партии, те избраха да играят зад кулисите. Така парламентът влезе в режим на всекидневно очакване – ще дойдат ли депутатите на „Атака“ или няма да дойдат. Това разкри за всички недопустимия политически компромис правителство на държава от Европейския съюз на практика да зависи от екстремистка, ксенофобка и антиевропейска партия.

Срещу ЕС

Точно зависимостта от „златния пръст“ на Волен Сидеров в парламента доведе до абсурдното гласуване, с което българският парламент на практика поиска страната да излезе от ЕС. „Атака“ внесе предложение за удължаване на изтичащия в края на 2014 година мораториум върху продажбата на земя на чужденци. България промени конституцията си преди влизането в ЕС и отмени тази забрана за граждани на съюза, но наложи 7 годишен мораториум. „Атака“ поиска забраната да продължи до 2020 година и БСП и ГЕРБ вкупом гласуваха „за“. Това решение бе в остро противоречие с договора за присъединяване на България към ЕС, както и с Конституцията. По-късно Конституционният съд отмени решението, а единствената партия, която не се подхлъзна по популизма, бе ДПС.

Кой предложи…

ДПС обаче премина всички граници на приличие. Много преди Бисеров да се изпари, движението наложи кандидатурата на своя депутат Делян Пеевски за председател на ДАНС. Противоречивата репутация на Пеевски, необяснимото му забогатяване и легендите за скритата му власт извадиха на улицата хиляди българи. На втория ден Пеевски се отказа от поста, но искането вече бе за оставка на цялото правителство. Този случай се превърна в емблема на управлението на БСП и ДПС с премиер Пламен Орешарски, а продължилите 404 дни протести все пак доведоха до оставката му. Въпросът „Кой“ продължи да бъде актуален и в последните седмици – кой управлява, след като БСП оттегли подкрепата си, а кабинетът бавеше оставката си.

И много желязо

Опаковката на цялото това безпринципно упражнение, наречено правителство на Пламен Орешарски, бяха железните ограждения около Народното събрание. Те се появиха вечерта след избирането на Пеевски, останаха по време на най-многобройните протести миналото лято, по време на студентската окупация есента, по време на малобройните демонстрации през зимата, останаха и след оставката. Гражданите свикнаха, че сградата на парламента се заобикаля отдалече и че народните представители са недостъпни.

Финалът на този парламент е също толкова впечатляващ, колкото и началото му. В последните дни, когато е ясно, че няма време за абсолютно нищо извън спешните промени в бюджета, депутатът от левицата Мартин Захариев внесе законопроект. Законопроект за космическата дейност.