Архив на категория: Акценти

България и Хитлеристка Германия – митове и истини

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Била ли е България „придатък“ на Хитлеристка Германия между двете световни войни? Ново историческо изследване дава еднозначен отговор на този въпрос. Георги Папакочев разговаря с автора на изследването.

„Райхът и Царството. Германското присъствие в България 1933-1940 г.” – това е заглавието на обемното научно изследване на историка д-р Владимир Златарски, появило се тези дни на българския книжен пазар. Книгата проследява историята на българо-германските отношения след идването на Хитлер на власт до началото на Втората световна война – време на интензивни дипломатически, стопански, военни и културни връзки между двете страни, превърнали се в повод за възникването на редица идеологически митове в годините на комунизма.

С чиста съвест

„Митовете са част от историята и за съжаление много от тях се създават от победителите”, казва в интервю за Дойче Веле авторът на изследването д-р Владимир Златарски. Да вземем например твърдението, че между двете световни войни България е била в услуга на Третия Райх и е изпълнявала безропотно всичко, което Берлин ѝ нареждал. Това схващане е напълно невярно – документите сочат, че българската страна неотклонно е следвала своя интерес, изтъква д-р Златарски: „Правителствата, управлявали България през този период, могат да имат чиста съвест пред своя народ, тъй като те са съблюдавали основно българския интерес“, отбелязва историкът.

Той опровергава и твърденията за икономическото „заробване“ на България от Третия Райх. „Става дума за процес, в който две държави, намиращи се в стопанска изолация и тежка финансова криза след края на Първата световна война, намират начин да осъществят активна търговска дейност помежду си. Противно на разпространеното схващане, германците не са инвестирали безогледно в България – както при тях, така и в България през този период всичко е било подчинено на строгия стопански интерес. Дори повече: към края на 30-те години Германия не е била в състояние да поеме количествата внос, предлагани от България, поради което Царството започва да трупа значително положително търговско салдо, което по-късно се превръща в проблем между двете страни. Търговско или стопанско заробване не е имало и това ясно личи от публикуваните в книгата документи”, категоричен е д-р Златарски.

Историкът уточнява, че в годините на Втората световна война Райхът е възприемал България като свой важен съюзник, не на последно място заради ролята ѝ на доставчик на храни и материали. „От архивните документи става ясно, че от българска страна не е имало такова желание за сътрудничество с Хитлер, каквото са демонстрирали Словакия или Румъния например. Българските правителства са съблюдавали националния интерес и са се опитвали да го отстояват – доколкото това е било възможно. Наистина, в крайната фаза на войната това става изключително трудно, но дори в този период България не е разглеждана като стопански придатък или сателит на Третия Райх“, отбелязва д-р Златарски.Проф. Димитър Луджев, научен редактор на изследването, твърди на свой ред, че „книгата опровергава наслоената представа за зависимостта на българските политически елити от нацистка Германия. Независимо от интензивните икономически и военни връзки, до самото начало на военните действия българската политика остава независима и това се дължи както на управленските умения на цар Борис Трети, така и на тогавашния български политически елит. Този елит съвсем не е бил така продажен, както се твърдеше досега. Той много внимателно и балансирано се е стремял да отстоява българските национални интереси“, посочва проф. Луджев.

През очите на съвременниците

Историческите събития трябва да бъдат тълкувани неутрално. И трябва да се разглеждат и през очите на хората, които са живяли в съответната епоха, убеден е д-р Златарски. „Днес за нас е лесно да съдим, знаейки какво точно се е случило. Но съвременниците са имали различен поглед върху събитията и аз бих желал това да е едно от посланията на моята книга – да разглеждаме миналото не само от гледна точка на настоящето, но и през очите на хората, които са живяли в това минало. Защото в много от случаите тези хора са били основните потърпевши от решенията, които самите те са взимали”, заключава историкът. /DW/

Брюксел одобри „пътна карта“ за изключване от ЕС

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

При системно незачитане на върховенството на закона ЕК ще може да отнема правото на глас на страна членка

Заради лоши показатели по отношение на върховенството на закона България може да се окаже пред изпитания за членството си в Европейския съюз. Това произтича от представения във вторник от Европейската комисия нов механизъм, който ще гарантира зачитането на принципите на правовата държава и върховенството на закона в страните – членки на Европейския съюз. Той ще функционира подобно на наказателните процедури, а като крайна мярка може да активира и чл.7 от Договора за ЕС, който позволява на Европейския съвет с квалифицирано мнозинство да лиши от право на глас дадена страна, т.е. да суспендира членството й.

Инструмент за защита

„През последните няколко години при всяка заплаха или потенциална такава за върховенството на закона в държава членка всички институции се обръщаха към комисията като към арбитър, от който се иска да предприеме действия. Днес ние въвеждаме необходимите инструменти, за да можем да действаме, за да защитим нашите граждани от заплахи за върховенството на закона в нашия съюз.

Затова новият инструмент за гарантирането на това върховенство ще се прилага, ако съществува сериозна и системна заплаха за него в която и да е държава членка“, каза зам.-председателят на ЕК Вивиан Рединг, комисар по въпросите на правосъдието. Така България, за която в продължение на седем години след приемането й в ЕС продължилите мониторингови доклади вместо подобрение отчитат задълбочаваща се тревожна тенденция по отношение на законността, може да се окаже сред първите, към които новият механизъм би могъл да бъде приложен.Само при тежки нарушения

На практика ЕК ще наблюдава дали и как страните от ЕС зачитат принципите на правовата държава, като при нарушаването им ще изисква от правителствата информация и становища и ще формулира  позиция. Задействане на процедурата по чл.7 от Лисабонския договор се предвижда само при тежки и системни нарушения на правовия ред.

„Рамката“ ще бъде прилагана в случай на „системен срив“, който засяга „целостта, стабилността и доброто функциониране на институциите и механизмите, установени на национално равнище, за да се осигури върховенството на закона“, се казва в съобщението на ЕК, като се уточнява, че тя „не е създадена, за да се занимава с отделни ситуации или изолирани случаи на нарушаване на основните права или на съдебни грешки“.

ЕК приема широко определение на върховенството на закона, като се основава на принципите, установени в съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека. В основата си това означава система, при която законите се прилагат и изпълняват. /Капитал/

Отворено управление, затворени очи

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Срещата на управлението с медиите поднесе няколко забавни момента и никакви изненади

Кабинетът „Орешарски“ е първият кабинет, който не е срещнал социален протест през зимата, Тройната коалиция е била по същество „разпределяне на баницата“, а въпросите, свързани с Делян Пеевски са „изместване на фокуса с измислени проблеми“.

Това бяха най-интересните и озадачаващи заключения от срещата на лидера на ДПС Лютви Местан, лидера на БСП Сергей Станишев и премиерът Пламен Орешарски с главни редактори и репортери на повечето медии в страната на събитие, озаглавено „Отворено управление“. На продължилата над два часа среща, отразявана пряко от националните телевизия и радио, имаше продължителни политически отговори, кратко време за въпроси и почти никакво задълбочаване по конкретните теми. Също така, нямаше никакви изненади.

Шизофренията на властта

Най-противоречива бе ситуацията на Лютви Местан. Той първо заключи, че единственият „истински социален“ протест през зимата е бил този на тютюнопроизводителите (повечето от които избиратели на неговата партия), който бе потушен със спешно раздаване на пари и други мерки. „Това е реален протест“, заяви Местан, директно намеквайки, че останалите протести през тази година не са били такива. „Ще обръщаме внимание винаги, когато се решават конкретни, реални проблеми“, допълни лидерът на ДПС. Или с други думи, реален протест е нещо, с което управляващите могат да се справят с пари от бюджета.

Раздвояването на Местан обаче се задълбочи, когато се наложи да опише срещите на депутата от собствената му група Делян Пеевски с Бойко Борисов. Според обясненията на Местан, които звучаха като елегантно заобикаляне на темата, Пеевски се е срещал „десетки, ако не стотици“ пъти с бившите управляващи, но тези срещи не били част от политиката на опозиция на ДПС. Те не притеснявали Местан, но в същото време остана усещането, че чрез тях Борисов се бил превърнал в „синоним на задкулисието“.

Въпросите за Пеевски са „изместване на фокуса с измислици“, допълни Сергей Станишев. „Въпросът „Кой“ е димна завеса за прикриване на много други въпроси за българското задкулисие и функционирането на политическата система. Ще отстояваме свалянето на всички маски в българската политика“, заяви Станишев. Неговата ситуация обаче бе не по-малко двойнствена, като в един момент Станишев, версия 2014 г. се сравни със Станишев, версия 2005 г. и порица старото си „аз“. Коалиционното споразумение на Тройната коалиция е „разпределение на баницата“ по схемата 8:5:3, каза лидерът на БСП и попита българските граждани дали искат това и сега. Думите на Станишев бяха в отговор на въпрос, който никой не зададе, но според него „витае във въздуха“ – дали „ДПС е преяло с власт“ и дали притиска БСП при взимането на управленски решения.

По-добре да гледаме назад

Връщането в близкото минало бе любимото упражнение на тази среща, а справедливост беше една от най-използваните думи. Връщането на подоходния данък за хората на минимална работна заплата и разпределянето на 500 млн. лв за общините, например, бяха разгледани именно като възстановяване на справедливостта, тъй като ГЕРБ не са дали нито стотинка за десетки общини на ДПС и не обърнали внимание на бедните хора. „Ще има специална мини-програма за Северозападна България“, обеща Станишев, въпреки че все още не е ясно как ще се случи това, след като Европейската комисия вече е отхвърлила подобно предложение на България.

„Не беше справедливо, когато МВР се ползваше като наказателен взвод, или институциите за мачкане на бизнеса, а държавата не обръщаше внимание на мизерията на хората“, обобщи Станишев любимата си тема за кабинета „Борисов“. Той обясни, че страхът не си е отишъл, защото редица червени кметове се притеснявали какво би станало, ако „те се върнат“. Според Станишев, Бойко Борисов използва мотива за падането на кабинета като спойка за групата и партията си вече цяла година. Но и той, и Местан отказаха да обяснят какви резултати от евроизборите биха разгледали като поражение и липса на доверие (нещо, което доскоро беше тема за БСП и ДПС). Единственото, което лидерът на БСП и ПЕС посочи, е че „БСП се стреми да е първа политическа сила на евроизборите. Ако получат по-добър резултат двете сили, кабинетът ще има по-голяма сила за реформи. И ако не е убедителен, силите на реванша, на ГЕРБ, ще надигнат гребен, отново.“

Украйна

Една от най-важните теми, на които се спря разговорът, беше кризата в Украйна. Тримата управляващи подкрепиха цялостта на украинската държава и призоваха за преговори между Русия и Украйна, въпреки че гласове от ДПС и БСП през изминалата седмица порицаха позицията на България срещу Москва. Пламен Орешарски уточни, че външният министър е съгласувал с него позицията си, когато Вигенин се е срещнал с украинското правителство и изрази подкрепа за териториалната цялост на страната. „Прецених, че с малцинство от 250 хил. души българи си заслужава да се внимава“, каза премиерът.

Интересен коментар направи Местан, който директно свърза ситуацията в Украйна с тази в България. „Ние се противопоставяме срещу всякакви законови ограничения спрямо българския език в Украйна. Предполагам, се сещате, че търся пряката връзка с проблема във вътрешнополитически план“, каза лидерът на ДПС, визирайки скорошния спор за майчиния език в изборния кодекс. Въпреки това, в отговор на въпрос за търканията между БСП и ДПС, Местан ги омаловажи и каза, че „смисълът на този кабинет не може да се сведе до една тема, колкото и важна да е за ДПС“.

Реформите

Като довод за оставането на власт на кабинета „Орешарски“, Лютви Местан изтъкна решението за промяна в политиката на правителството към разпределението на земеделските субсидии така, че те да не се насочват предимно към едрите стопанства. Той заяви, че ще бъде променен моделът – малките земеделски производители ще получават не 30, а 45 лева на декар субсидия от ЕС. Заедно с помощта от 1250 евро на година за стартиране на производство, които могат да се получават вече без ангажименти за еко-земеделие, с типови проекти и без консултант, това е съществена помощ за българското земеделие и достижение на кабинета, заяви Местан, въпреки че доста от решенията са на ниво ЕС, където също искат да се защитават по-малките стопанства.

Ако имаше тема, по която властта звуча в по-голям синхрон, това беше данъчната политика. От изявленията стана ясно, че поне засега няма да има промяна във философията на основните данъци. „Не е тайна, ние заявихме предизборно, че ще настояваме за въвеждане на прогресивен данък. Тази позиция не се одобрява от ДПС. Но част от тази политика вече е реализирана – въведе се нулева ставка за доходи до 340 лв. И това е изпълнение, макар и не цялостно за нашия предизборен ангажимент“, посочи Станишев. Премиерът допълни, че нямат планове да увеличават данъци и че счита за доста добра данъчно-осгурителната система на този етап, тъй като тя дава на България важно преимущество в конкурентната борба с останалите държави в региона за привличане на инвестиции. /Капитал/

Никой няма да признае Крим за руски

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Какво е общото между интервенцията в Крим и тези в Косово или Северен Кипър? Как международното право гледа на този въпрос и може ли Русия да получи Крим по законен път? Дойче Веле предлага оценките на експерти

Хартата на ООН – а тя е основният документ, върху който се гради международното право, изрично забранява на държавите да водят нападателни войни. Русия обаче изразява убедеността си, че военната й намеса е оправдана. Путин се аргументира с това, че е необходимо да се защити живота на руските граждани в региона. Щефан Талмон, професор по международно право от университета в Бон, смята този аргумент за несъстоятелен: „Международното право не допуска изпращането на въоръжени войски в чужда държава с цел да се защитават групи от тамошното население“, казва той.

Териториалната цялост и политическата независимост на една страна, следователно, се ползват с приоритет пред защитата на населението. Даже и в случаи на най-тежки нарушения на международното право и наличие на индикации за геноцид, не е разрешено да се навлиза в чужда страна без разрешението на Съвета за сигурност на ООН. „След като дори интервенцията с хуманитарна цел не е призната от всички държави, то онова, което в момента се случва в Крим, не може по никакъв начин да бъде съвместимо с междунородното право“, казва Талмон.

Изпращането на войски можеше да е оправдано от международноправна гледна точка, само ако украинското правителство беше помолило Русия за помощ: „Правителство в изгнание също би могло да отправи подобно искане или покана, за каквато предпочитат да говорят руснаците“, добавя Талмон. Но и този вариант е законен само в един-единствен случай: ако новото правителство на Украйна беше дошло на власт с преврат.

Не е имало превратВ действителност обаче, украинският парламент свали президента Янукович от власт. Независимо от това руският посланик в ООН Виталий Чуркин оправда военната интервенция с отправената от Янукович молба за „възстановяване на реда и правото“. Все пак има и други мнения в средите на руското правителство, според които войските са били изпратени по собствена инициатива на Москва.

Експертът по международно право Талмон недоумява, как може руснаците от една страна да обявяват военната интервенция за оправдана, а от друга да твърдят, че няма никаква военна намеса. Редом с руските войници, които са разположени на полуостров Крим по силата на действащ до 2024 година договор, там действат и униформени войки без руски опознавателни знаци. Твърди се, че става дума за граждански отбранителни отряди на жители на Крим, които искали регионът да се присъедини към Русия.

Чии са тези войници?

Дори и тези войски да не са изпратени от Русия, това по никакав начин не променя правната ситуация в момента, казва експертът. „И в този случай също има нарушение на международното право. Още повече, че твърде професионалните действия на тези „въоръжени граждани“ само затвърждават впечатлението, че се касае именно а руски войници. Но даже и да е погрешно това впечатление, международното право забранява на държавите да снабдяват с оръжие и да подкрепят паравоенни формирования в чужда държава.“

От гледна на точка на експерта по конституционно право Ото Лухтенханд, обявеният за средата на март референдум сред жителите на Крим също е противоконституционен. „В член 73 на украинската конституция ясно е казано, че решаването на въпроси, свързани с териоториалната цялост на Украйна могат да се решават единствено на общоукраински референдум.“

„Студена война с други средства“

Това пък, според експерта по международно право Талмон, ще доведе дотам, че евентуалното обявяване на независимостта на Крим от Украйна, ще се окаже нищожно от конституционна гледна точка. „Едва ли ще има държава по света, която да признае Крим като част от Русия“, казва той. Подобна ситуация е имало вече – във връзка с отделянето на северната част на остров Кипър вследствие на турската блокада от 1983 година. И до днес Кипърската турска република е призната единствено от Турция и от никого другиго.

Паралели има и с интервенцията на НАТО в Косово, казва Талмон: „По онова време Западът си позволи да наруши международното право, а Русия сега се държи по подобен начин“, казва той. “ Република Косово обаче също е призната едва от 100 държави, независимо, че минаха 6 години от основаването й. Други 90 страни все още не са я признали.“ Разликата между Косово и ситуацията в Крим била тази, че между военната намеса на НАТО и обявяването на независимостта на Косово са изминали девет години, през които провинцията се е намирала под протектората на ООН. „Сега обаче един сходен процес явно ще бъде извършен само за няколко дни и то в присъствието на руски войски“, казва Талмон.

Европейският политик Жан-Клон Юнкер във всеки случай изразява категорична оценка за действията на Русия: „Ние трябва да се погрижим за това на руската страна да стане напълно ясно, че не е възможно да се държи по този начин. Това е водене на студена война с други средства.“ /DW/

Осколките от Крим

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

За България международните кризи по нашите граници рядко имат пряк ефект, но за сметка на това непреките резултати отекват с години. Югоембаргото беше един от крайъгълните камъни в основите на модерната българска организирана престъпност. По-късно благодарение на адекватна политика по време на косовската криза България си гарантира членство в НАТО и старт на преговори за влизане в Европейския съюз.

Сега с изключение на хипотетичната заплаха за прекъсване на газовите доставки кризата в Украйна на пръв поглед няма да има сериозни последици за България. Освен ако, разбира се не се стигне до открити военни действия (виж текста). Но косвените ефекти вероятно ще се почустват съвсем скоро. Досега проектът за „Южен поток“ беше стратегически за по-голямата игра на Москва в натиска срещу Украйна и налагането на „Газпром“ като незаобиколим играч на европейския газов пазар. След последните няколко седмици може да се каже, че газопроводът става жизненоважен за Кремъл. Ако до този момент той беше по-скоро хипотетична заплаха срещу Киев, отсега нататък ще бъде активно оръжие.

Съответно, ако досега е имало натиск или съблазняване към България да приеме газовата инфраструктура на собствена територия, отсега нататък пресата върху София ще нарасне значително. Колко важна ще е България изцяло ще зависи от хода на събитията в Украйна. Но едно е ясно: ако Путин може така лесно да изпрати в Крим незнайни воини, вместо да използва някое от многото други налични средства на натиск, това е сигнал, че оттук насетне играта винаги може да загрубее.

Окото на Москва няма да е единственото, което ще се фокусира върху София. Действията на българските политици ще бъдат наблюдавани под лупа и от Брюксел. Досега преговорите на България с „Газпром“ не предизвикваха „ода на радостта“ у еврократите (за което са виновни поне три правителства), а и българският данъкоплатец не може да бъде особено щастлив от оскъпяването и разтегляне на срока за изплащане на „Южен поток“.

Сега обаче всяка отстъпка към руската компания и увъртане от европейските енергийни закони, независимо дали е в полза на България, ще припомни фразата от 2006 г. на руския посланик към ЕС Владимир Чижов, че се надява София да бъде руският троянски кон в ЕС.

Кризата обаче може да има и положителен ефект, ако накара Брюксел да започне да оказва повече натиск върху София за провеждане на реформи в енергетиката, съдебната система и сектора за сигурност.

Лош Путин, лош Путин…

Към момента реакцията на Европейския съюз по-скоро прилича на мърморене, като родител, който умира да нашамари съседското дете, но това му се струва невъзпитано и някак си прекалено (пък и съседите май крият бухалка зад вратата). След като поредица външни министри на европейски страни се изправяха пред хората, протестиращи срещу режима на Виктор Янукович и ги призоваваха да се борят за своята свобода, когато тази свобода се оказа под дулата на руското оръжие, Брюксел се оказа неподготвен и влезе в заседание

Как ще се развият събитията в Крим остава неясно. Референдумът за независимост, който ще се проведе в присъствието на руската армия, надали ще бъде признат от някого и остава неясно дали Путин ще реши да анексира окончателно територията, или ще я върне на украинците срещу неизвестно количество отстъпки. Нито САЩ, нито ЕС могат или искат да обещаят това, което иска Путин – Украйна не само никога да не влиза в НАТО, но и Европа да има ограничено влияние.

Новото украинско правителство със сигурност върви в обратната посока и иска максимално бързо да подпише споразумение с ЕС, което ще разгневи още повече Русия, защото ще значи край на идеята за Евразийски съюз с Украйна. Дори към момента да не се чуват изстрели, този геополитически шах още изглежда способен да взриви региона, тъй като на карта е заложено прекалено много за всички страни.

„И двете страни са заинтересувани да запазят фундамента в техните икономически взаимоотношения – ЕС иска стабилен внос на петрол и газ, Русия иска инвестиции от Западна Европа, смята Кай-Олаф Ланг, експерт от германската фондация „Наука и политика“. Така че едва ли някой ще натисне голямото червено копче. Но ако все пак Европа и САЩ решат да наложат санкции на Русия, това ще има унищожителен ефект за руската икономика. Близо 50% от бюджетните приходи на Руската федерация се формират на базата на данъци от продажбите на газ, петрол, въглища, руди и метали (само България е внесла през миналата година петрол и газ на стойност 9 млрд. лв.).

Ако ЕС замрази само вноса на газ, Русия ще загуби 100 млрд. евро годишно, или една пета от приходите си от износ, изчислява Андерс Аслунд, старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics и бивш икономически съветник на украинското правителство. Седемдесет и пет процента от нейния износ за ЕС са в графата минерални горива, но те са едва 30% от потреблението в Европа. В България, разбира се, ситуацията е друга и страната спешно ще трябва да търси външен доставчик на втечнен газ (което не е невъзможно, макар и да е скъпо).

Ответните мерки също ще бъдат болезнени, тъй като 7% от експорта на ЕС (през 2011 г.) са отивали към Русия. Но за разлика от Русия Европа има гъвкавост, тъй като износът й не е съсредоточен само в една група стоки.

Дали този фундамент ще остане непокътнат зависи най-вече от събитията вътре в самата Украйна. Част от дошлите на власт опозиционери в Киев трудно могат да бъдат определени като чисти и неопетнени борци за демокрация (Юлия Тимошенко, известна като газовата принцеса, е повече от позната фигура в украинския преход).

Както стана ясно от изтеклия разговор между естонския външен министър Урмас Пает и върховния представител на ЕС в областта на външната политика Катрин Аштън, Брюксел не си прави илюзии за това. Пает казва, че ситуацията в Украйна е доста тъжна и именно за това ЕС трябва да побърза с помощта и да предизвика колкото се може по-бързо избори. При всеобщо гласуване най-радикалните елементи от улицата просто ще бъдат маргинализирани, смята Кадри Лийк от Европейския съвет по външна политика.

Според Пьотр Бураш от същата организация обаче действията на Русия са насочени именно към делегитимиране на новия елит, чиято база и бездруго е доста слаба, и това ще е опасен сценарий. Така мисли и руският политолог и бивш съветник на Путин Глеб Павловский. В интервю за „Ехо Москвы“ той казва, че след идването на руската армия всички умерени сили в украинската политика изглеждат смешни и това може да поднесе лоша изненада не само за ЕС, но и за Русия. „След влизането на Русия веднага се появиха нестабилности там, където ги нямаше. Защото Украйна е сбор от слаби сили, там няма никой наистина силен.“

Ако във властта надделеят политици като Тимошенко, може да се получи странна ситуация, при която и Москва да е доволна (защото Путин може да прави бизнес с нея), и Брюксел да си отдъхне (защото е позната величина). Но това едва ли ще доведе до сериозни промени в Украйна и нищо чудно протестите да продължат. Така че ако има надежда за някакъв положителен изход, той е ЕС да успее да оркестрира коалиция, която да удържи страната цяла, а Путин доволен.
Нещо, което е доста трудно. /Капитал/

ЕС спря преговорите с Русия

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Езикът на Студената война се върна с гръм и трясък днес между Русия и Запада

Страните-членки на ЕС решиха като първа контра-мярка срещу руската агресия срещу Украйна да спрат преговорите с Москва за ново споразумение и за либерализацията на визовия режим. Ако Русия продължи да не преговаря с Киев и двете страни не постигнат никакво успокояване на ситуацията, 28-те вероятно ще наложат замразяване на активите и забрана за пътуване на определени членове на руското правителство и армия, отговорни за операцията в Украйна. САЩ вече наложиха такива санкции. Британският премиер Дейвид Камерън обяви, че тези стъпки могат да бъдат предприети сравнително бързо.

Както и се очакваше, ЕС не стигна до крайности в решенията си – икономически или финансови санкции не бяха наложени, а и много държави, сред които Германия и Великобритания, бяха против такива стъпки. Източник на „Капитал“ каза, че балтийските държави, Полша и Швеция са натискали за по-силен език на декларацията срещу Русия и повече санкции, но това не е било прието.

Според източниците, полският външен министър Радослав Сикорски е искал още днес да бъде подписано споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС, заради което миналата година започнаха протестите в Киев. Мотивът на Сикорски е бил, че изпълняващият длъжността премиер Арсений Яценюк присъства в Брюксел и това може да бъде свършено бързо, вероятно като отговор на действията на Русия. Повечето страни-членки, както и ЕК обаче са били против такова бързане. Украйна обаче ще подпише политическата част от споразумението доста бързо, както е записано в заключенията на Съвета. Това ще значи прилагане на митническите и търговски клаузи с ЕС, което ще направи невъзможно присъединяването й към Евразийския съюз на Путин. Техническата част от преговорите ще бъде явно договаряна допълнително, като пред „Капитал“ Пьотр Бураш от полския клон на Eвропейския съвет за външна политика разказа, че преди време Германия е търсела начин да заобиколи технократите от ЕК и да предложи на Украйна такъв начин за влизане в споразумението, който да позволи на Русия също да договаря клаузи с Киев. Този подход явно сега е бил изоставен.

Днес обаче езикът на Студената война се върна доста бързо и показателно. Първо Държавният департамент на САЩ посочи в официално съобщение десет твърдения на Владимир Путин за Украйна, които не са верни. След това руската официална реакция приличаше на нещо, взето от 80-те години. Говорителят на външното министерство в Москва нарече това „примитивно изкривяване на реалността“ и обвини Вашингтон, че „те са неспособни да разберат ситуация, която не се развива по техните планове“.

Реториката прерасна и в действия на терен, като САЩ първо обявиха морски учения заедно с България, а после изпратиха и 12 изтребителя F-16 в Полша, за да „успокоят съюзниците след руската операция в Украйна“. /Капитал/

Божидар Димитров: Русия не освободи сама България

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Много хора си задават въпроса как точно е стигнала Русия до идеята за война с Османската империя, знаейки, че на нея е забранено от Парижкия мирен договор след Кримската война (1853-1856) сама да решава въпроси, свързани с тази империя.трябвало да бъде лекуван. Това е решил т.нар. „европейски концерт на великите сили“, който в тази епоха се състои само от европейски държави (Великобритания, Франция, Германия, Италия, Австро-Унгария и Русия). САЩ все още не са глобална сила. От желание да припишем на Русия всички заслуги, обикновено всички исторически публицисти (но не и историците) пропускат, че освобождението на България или по-точно възстановяването на българската държавна независимост, е решено именно от този „концерт на европейските сили“.

В края на 1876 г., отчитайки двугодишния бурен и кървав период на войни на Балканския полуостров (освен българите въстават и босненци, водят се и две малки войни със Сърбия и Черна гора), великите сили решават да оправят това положение. В Цариград се свиква съвещание на посланиците на великите сили, наречено Цариградска конференция. Предварително е взето съгласието на султана да одобри каквото и да е решение, предложено му от великите сили. Така се стига до предложението България да получи независимост, като се формират две автономни български държави в границите на българското етническо землище, определено чрез границите на Българската екзархия, призната от султана с ферман само пет години по-рано. Границата между двете български държави минава по меридиана Искър – Струма със столици съответно София и Велико Търново. Никой не се съмнява, че тези две български държави рано или късно ще се обединят. Великите сили, както е известно, много обичат да прилагат принципа „Разделяй и владей“.

Неочаквано в деня, в който султанът трябва да подпише и да издаде съответно ферман, в Цариград загърмяват оръдия, при посланиците влиза великият везир, който с престорена радост им съобщава, че султанът е дарил демократична конституция на поданиците си и става излишно издаването на фермани за създаването на автономни области, за данъчни и други облекчения за раята, тъй като тя се приравнява към мюсюлманското население на страната по права и задължения. Великите сили не могат да претърпят това унижение, тъй като и за слепия е ясно, че това е подигравка с тях.

От друга страна, дори държави, тайно или дори явно подкрепящи Османската империя, не могат да си позволят на султана това да му се размине. Причината е, че общественото мнение в западните страни се надига със страшна сила. То и без това е бушувало вече две години – кореспондентите на вестниците са описвали турските зверства на Балканския полуостров. Всичките тези страни са парламентарни или конституционни монархии. Ето защо, мислейки за избори и че управляващите няма да бъдат избрани по тази причина, те се съгласяват да има военна екзекуция, както се е казвало тогава. Преведено на днешен език – военно изпълнение на решенията на Цариградската конференция. Ние обикновено споменаваме само Русия като участничка в тази военна екзекуция. Тя наистина участва мащабно, но не бива да забравяме, че английският флот прави десант на остров Кипър и го заема (дотогава той е собственост на султана) и излиза чак през 1964 г. Австро-Унгария също окупира Босна и Херцеговина и областта е с такъв статут чак до 1908 г., когато Австро-Унгария я анексира. Две от страните – Германия и Франция, отказват да участват във военната екзекуция, тъй като взаимно се подозират в подготовка на реванш от страна на Франция за френско-пруската война от 1871 г. Затова всяка мобилизация на войски се разглежда като опит да се нарушат условията на мирния договор след тази война, спечелена от Германия. Остава Русия с нейната 1,7-милионна армия, която е изправена срещу армията на Османската империя – 750 хиляди души. На пръв поглед силите са изключително неравни и изглежда, че Русия би могла да смачка Османската империя само за месец-два, още повече че ще воюва на двата възможни фронта – Кавказкия и Дунавския, в земи, населени с благоразположено към нея население (арменци и българи).

Русия обаче прави чудовищна стратегическа грешка. Разузнаването донася информация, че турската армия, която от 1875 г. нередовно получава заплатите си поради фалита на държавата, няма да се сражава. И ако руски ботуш стъпи на юг от Дунав, турците ще се разбягат.

Затова русите не участват с цялата си армия. Не участват дори с елитните си части. 12-те гренадирски дивизии, с които разполага Русия, остават в Санкт Петербург и по границите с Австро-Унгария. Артилерийските корпуси, въоръжени с модерни стоманени оръдия, също остават в Русия. Остава дори прочутата казашка конница, от която са взети само отделни сотни, които да бъдат използвани за разузнавателни цели. Към България през Румъния е придвижена само 260-хилядна руска армия, която се състои от полевите части на крайните южни губернии Одеска и Херсонска, отгоре на всичко, въоръжени със старо оръжие. Пушките крънка, с които са въоръжени тези части, имат два пъти по-малка далекобойност и три пъти по-малка скорострелност от пушките „Пийбоди – Мартини“, с които е въоръжена по-голямата част от турската пехота.
Частите от тези два военни окръга са въоръжени с бронзови оръдия от времето на Кримската война, докато турците разполагат със стоманени крупови батареи. Тези руски войски нямат интендантски части и снабдяването им е дадено чрез търг на една частна компания, която по време на войната успява да осигури само една трета от необходимите храни и фураж за конете. Останалото осигуряват българите. В началото русите нямат и военнополеви болници.

Такъв е и руският план за настъпление. Той предвижда да се премине Дунав далече от брега на Черно море, тъй като русите нямат военен флот. Той е унищожен по силата на Парижкия мирен договор, докато турците разполагат с огромен флот. По тази причина русите избират място, отдалечено от устието на Дунав, където господства турският флот, и правят десант при Свищов. Планът им би отчаял и първокурсник във военно училище. Те предвиждат да настъпят в тесен коридор до Одрин, знаейки от досегашните си войни, че щом достигнат Одрин, турците се предават. Знаят прекрасно, че по фланговете имат плътни турски съединения в Северна България, затова от преминалите Дунав 190 хил. войници, 70 000 остават в Румъния, за да пазят комуникациите – пътищата, железопътните линии и т.н.

За настъпление към Одрин се предвижда само отряд от 13 000 души, от които 7000 са от смятаното за небоеспособно българско опълчение. Наистина опълчението е въоръжено с още по-стари пушки. То се състои от мъже на възраст от 16 до 60 години, хора, които или не са преминали военно обучение, или имат боен опит от разните белградски легии и хайдушки чети. Дисциплината им е отчайваща и докарва до плач дори виделите какво ли не руски фелдфебели. На първо време като че ли се потвърждава мнението на разузнаването, въз основа на което са взети погрешните решения от руското главно командване. Този преден руски отряд стига до Стара Загора с цената на само трима ранени. И в този момент идва катастрофата. Опитите на руската армия да щурмува Плевен на два пъти завършват с пълна катастрофа. Руската армия губи хиляди убити и ранени и числеността в Северна България драстично намалява. Така турските войски се оказват с повече хора и оръжие. Но сега пък турският генерален щаб взема погрешно решение. Той решава, че настъплението срещу руската войска, което спокойно може да бъде свършено от двете групировки в Северна България, трябва да започне едва когато Сюлейман паша мине Стара планина.

При това положение възлово се оказва решението Сюлейман да бъде бит на Шипка, в което никой не вярва, тъй като превъзходството му е смазващо – 40 000 души срещу 14 000. При това поради погрешно тактическо сведение руската войска отива да пази Хаинбоаз и опълченците остават практически сами на Шипка.

7000 срещу 40 000!

На Русия, разбрала грешката си, трябва около месец, за да прехвърли в България елитните си войски – казашката конница, гренадирските дивизии, стоманените си крупови батареи. А Сюлейман е само на седмица път от Северна България. И така възелът на войната се завързва на Шипка, където на една сравнително малка част по волята на съдбата се пада да реши изхода на войната. Но по Божие провидение тази част е комплектована само от българи. Това е „небоеспособното“ българско опълчение. С цената на тежки жертви и тридневни боеве опълченците успяват не само да удържат Шипка, но и да обезкръвят наполовина армията на Сюлейман паша. Тя става небоеспособна, слиза в Шипченското поле и там си остава до края на войната. По този начин Русия успява да спечели необходимото време да докара елитните си части и вече наистина при решително превъзходство на силите да разгроми турците и при Плевен, и при София, и при Пловдив, и при Шипка – Шейново и да спечели войната. Войната, която донесе възстановяване на българската държавна независимост.

И затова, когато днес спорим този ден ли да бъде денят на нашия национален празник, не е ли преследвала Русия империалистическите си цели в тези войни и по-специално овладяване на Босфора, отговорът е „да“. Русия като всяка велика сила си преследва своите велики империалистически цели. Друг е въпросът, че намеренията на Русия този път съвпадаха 100% с българските национални интереси, главният от които е възстановяването на българската държавна независимост. /Труд/

Украински бойни кораби напускат Севастопол

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Украйна мобилизира всички, от които въоръжените сили се нуждаят в момента, подчерта секретарят на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана Андрий Парубий

През последното денонощие около 10 кораба от Черноморския флот на Украйна са напуснали Севастопол, предаде ИТАР-ТАСС, като се позова на
местни източници.

От администрацията в Симферопол потвърдиха за РИА Новости, че десетина кораба са напуснали базата в Севастопол през последното денонощие „без каквато и да било принуда от страна на администрацията на Кримската автономия“, като уточниха, че впоследствие няколко кораба се върнали в базата в Севастопол поради повреди.

Председателят на Одеската областна администрация Николай Скорик, цитиран от ИТАр-ТАСС, потвърди, че част от корабите от ВМС на Украйна в момента се отправят от севастопол за Одеса, където ще бъдат дислоцирани в пристанище „Южний“.

Той съобщи, че утре областният съвет ще се събере на извънредна сесия, за да приеме обръщение към украинското ръководство и гражданите на Одеска област с призив за запазване на единството на Украйна и на спокойствието в района. По думите му ситуацията в областта е стабилна и се намира под контрола на властта, която функционира нормално.

Украинският парламент призова за изпращане на международни наблюдатели,

които да помогнат за защитата на ядрените централи в Украйна предвид изострящото се напрежение в отношенията с Русия.

Парламентаристът Григорий Немиря заяви, че парламентът е отправил призив към страните по ядрено споразумение от 1994 г., гарантиращо сигурността на Украйна, включително САЩ, Великобритания и Русия.

Украйна ще мобилизира резервистите си, за да гарантира сигурността и териториалната си цялост,

съобщи днес украинският Съвет за национална сигурност.

„Министерството на отбраната трябва да мобилизира в цяла Украйна всички онези, от които въоръжените сили се нуждаят в този момент“, подчерта в телевизионно изявление секретарят на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана Андрий Парубий. Според него тази мярка трябва „да гарантира сигурността и териториалната цялост на Украйна“ след „нарушаването от страна на Русия на двустранните споразумения, главно относно Черноморския флот“.

Въоръжените сили на Украйна са приведени в пълна бойна готовност съгласно указа на изпълняващия длъжността президент председател на парламента Олександър Турчинов, заяви на брифинг във Върховната рада Парубий. С този указ е приведено в действие решение на Съвета за национална сигурност от 1 март за неотложни мерки за гарантиране на суверенитета и териториалната цялост на страната. Втората точка от решението на Съвета, според Парубий, е секретна, а в третата се предвижда провеждане на „учебни сборове на военнослужещите във въоръжените сили на Украйна“.

На министерския съвет е наредено да отдели средства за гарантиране на сигурността на украинските граници, а на външното министерство – да се обърне към страните по Будапещенския меморандум от 1994 г. и други държави с призив да гарантират суверенитета, териториалната цялост и сигурността на Украйна, посочва ИТАР-ТАСС. Документът съдържа искане за мерки за гарантиране на сигурността на енергийните обекти на територията на Украйна. Предвижда се и създаване на оперативен щаб за „мониторинг на ситуацията в Крим, който ще анализира информацията“.

Във Върховната Рада на Украйна е внесен

законопроект за предоставяне от Европейския съюз на кредитна помощ на Украйна в размер 610 милиона евро, предава РИА Новости.

Негов инициатор е и.д. президентът Олександър Турчинов.

Проектът за макрофинансова помощ от ЕС от 610 милиона евро е разработен от украинското министерство на финансите.

Най-богатият украински бизнесмен Ринат Ахметов защити суверенитета и целостта на своята страна.

В декларация, качена на сайта на неговата финансово-промишлена група СКМ (Систем Кепитал Мениджмънт), той заявява: „Използването на сила и неправомерни действия е недопустимо. Убеден съм, че кризата може да има само едно решение – мирно.“ Ахметов призовава съгражданите си да се сплотят и да осигурят стабилно функциониране на украинската икономика. Ще работим 24 часа в денонощието, за да поддържаме функционирането на инфраструктурата на Украйна. Това ще е нашият главен принос за целостта на страната, отбелязва той.

Подобно изявление направи и председателят на съвета на директорите на Индустриален съюз Донбас Сергей Тарута. Според него въвеждането на руски войски в Украйна може да се разглежда като окупация. Бизнесменът призова украинските си колеги да се обединят в защита на страната.

Украинската православна църква – Московски патриархат, обвини днес властите на Русия в нарушаване на библейските заповеди.

Повечето информации за Украйна, излъчвани от централните руски ТВ канали, са лъжа, както и всичко изречено на пресконференцията на Виктор Янукович в Ростов на Дон, се казва в изявление на прессекретарят на Украинската православна църква Георги Коваленко, цитирано от Лента.Ру. Това е пряко нарушение на заповедта „Не лъжи“. А въвеждайки в Украйна войски, Русия нарушава заповедта „Не убивай“ и „Не пожелавай дома на ближния си“. Ние няма да приемем нито една политическа декларация на патриарх Кирил, ако той одобри агресията на Русия, изтъква Коваленко и добавя: Всички свещеници на Украинската православна църква – Московски патриархат са граждани на Украйна и смятат да останат верни на страната си.

На 1 март Черновицкият и Буковинският митрополит Онуфрий изпрати открито писмо на главата на руската православна църква патриарх Кирил с молба да не допусне кръвопролития на територията на Украйна. Моля, издигнете глас за запазване на териториалната цялост на украинската държава, се казва в обръщението. Досега официален отговор от патриарх Кирил няма. /Vesti/

Давутоглу: “Българите са приятели“

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Турският министър на външните работи Ахмет Давутоглу заяви, че турците и българите винаги са били в приятелски отношения, които ще продължат и занапред. За някои акценти от визитата му в България информира Г. Папакочев.

Единствено България наричаме „комши“ и „Българите винаги са били приятели, ще бъдат и в бъдеще“ – тези думи на турския външен министър Ахмет Давутоглу цитират някои турски медии по повод посещението на Ахмет Давутоглу в България. При срещата си с българските граждани от турски произход в Шумен той подчерта, че те са „мост между нашите страни“ и добави: „Много е радващо, че между нашите народи има близки взаимоотношения, защото ние сме съседи завинаги. Шумен е област, която е специално място за нас“, заяви Давутоглу. Министърът подчерта значението на турските инвестиции в този регион, които създават работни места и заздравяват отношенията между двете страни.

В спокойна и приятелска атмосфера премина преди това и посещението на турския външен министър в София. Рутинните „лозунгови“ протести на националистите от „Атака“ при визити на турски политици също не повлияха върху позитивния тон на официалните междусъседски срещи. Дори повече, площадната изява на Сидеров и неколцината му сподвижници щеше да остане съвсем незабелязана, ако някои телевизии не излъчиха в новините си баналните вече кадри с разправия и „сбутване“ между полицията и крайните националисти.

Затова пък агенциите акцентираха върху общата оценка на президента Плевнелиев и турския външен министър, че проявите на ксенофобия и религиозна нетърпимост са недопустими и трябва да срещнат категоричен отпор от страна на институциите. След срещата си с външния министър Вигенин, турският му колега Давутоглу не пропусна обаче да припомни, че нападението срещу пловдивската джамия на 14 февруари е създало в Турция огромно „огорчение“, след което благодари на българските власти за предприетите от тях мерки.

Енергийна диверсификация и защита на границитеАхмет Давутоглу потвърди, че през март ще бъде подписано споразумението за интерконекторната газова връзка между двете балкански съседки. Той открои важните проекти за пренос на енергийни ресурси от Каспийския регион и Средна Азия към Европа като принос към енергийната диверсификация и повишаването на сигурността и на България.

Турският първи дипломат отбеляза необходимостта от създаването на културни центрове в двете страни с аргумента, че в България има много „турскоговорящи негови сънародници“, както и многобройни български изселници в Турция, които са мост за приятелството между двете държави.

Българският му колега Вигенин от своя страна информира за очакваното подписване на споразумението за тристранния граничен център между България, Турция и Гърция, който да облекчи ефективното наблюдение на границите. Нужна ли е, при това положение, изграждащата се вече 30-километрова телена ограда на българо-турската граница?

Бившият военен министър/1994 – 1995г/ Бойко Ноев каза за Дойче Веле, че според него е необходима временна физическа преграда между двете страни, която не е предназначена да разделя техните народи, а да решава единствено проблема с нелегалното преминаване на големи групи хора. /DW