Архив на категория: Акценти

Евростат: Над четвърт милион българи нито работят, нито търсят работа

Над 253 хил. българи в активна работна възраст нямат работа, но в същото време и не я търсят активно. Това показват данни на Евростат за потенциалната допълнителна работна сила в рамките на ЕС.

Според статистиката други 30 хиляди безработни пък търсят позиция, но не веднага. Това поставя България на едно от челните места по най-голям дял на този тип безработни като процент от общата работна сила в страната – 8.4%, като с по-голям процент са само най-новата членка на ЕС – Хърватия (12.1%), както и Италия – 12.6% (виж графиката). Средният дял на този тип безработица в Европейския съюз е 4.7%, а в еврозоната – малко-висок. Най-малък е в Чехия (1.6%) и Литва (1.7%).Инфографика

Непълната заетост

Според данните на Евростат други 33 хил. българи работят при непълна заетост, което е 1.1% от всички наети в страната, като над 40% от тях искат да преминат на пълно работно време.
Общо 43.7 милиона европейци работят при непълна заетост в Европейския съюз през 2013 г., показват данните. Делът им варира значително между държавите членки, като най-много подобен тип работници има във Великобритания – около 2 милиона души, Германия – 1.7 милиона, Испания и Франция – по 1.5 милиона. Като процент от общия брой заети най-много работещи на непълна заетост има в Испания (9.2%), Ирландия (7.8), Кипър (7.4%), Гърция (6%) и др. Най-малко такъв труд пък упражняват в Малта и Люксембург – по около 5000 души, а в процентно отношение техният дял е най-нисък в Чехия (0.7%).

Що се отнася до броя на работниците на непълно работно време, които искат да преминат към пълно работно време, броят им е най-висок в  Гърция – 72% от всички частично заети, следвана от Кипър (59%), Испания (57.4%), Португалия (45.9%), Латвия (44.4%) и България (41.9%). Най-малко са пък в Холандия (4.2%), Люксембург (10.3%), Чехия (11.4%) и др.

Картината в ЕвропаДанните на Евростат показват, че населението на ЕС на възраст между 15 и 74 може да бъде класифицирано в три групи: през 2013 г. е имало 216.4 милиона работещи, 26.2 милиона безработни и 137.2 милиона икономически неактивни. Сред заетите 43.7 милиона са на непълно работно време, от които 9,9 милиона желаят да работят повече часове и са на разположение да го направят.
Сред икономически неактивното население пък има 9.3 милиона души на възраст между 15 и 74 години, способни да работят, които не търсят, и още 2.2 милиона, които търси работа, но не веднага. И двете групи могат да се считат като потенциална допълнителна работна сила – това са 11.5 милиона души, или 4.7% от пазара на труда в ЕС. /Капитал/

Християните празнуват днес Цветница

Цветница е един от най-чаканите пролетни празници. Отбелязва се винаги в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се винаги една седмица преди Великден, в деня след Лазаровден.

Празникът е посветен на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести. Често, когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч.

Обикновено на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – кумиченето. Преди обед всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано кукла. Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за кумица или кръстница на лазарките. От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета.

На третия ден от Великден момата кръстница кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс, посредством който девойките демонстрират своя нов социален статус и годността си за встъпване в брак.
/Дневник/

Спорт и добри приятели срещу пролетната умора

Мислите, че сте в депресия? Тогава започнете да редувате задачите си, като ги сменяте една с друга. Ако започнете с отговор на електронните писма и продължите с работата по проекта, то като се върнете в къщи, не продължавайте да работите по него. По-добре първо проверете домашните на детето, а после изчистете прозореца. Ако издържите, няма опасност да се депресирате. Такава е най-кратката рецепта срещу депресия. На шега, разбира се.

Слънце, слънце, ама човек пак е умърлушен. И независимо че пролетта събужда природата и животните за нов живот, то много от хората стават по-изнервени, отпуснати, оплакват се от главоболие, а краката им тежат странно, даже и да са в удобни обувки… Някои хвърлят вината за неразположението си в затоплянето навън. Други си го обясняват с това, че мозъкът ни получава огромно количество кислород, което направо го „побърква“. Трети смятат, че причината да се чувстваме изтощени е заради гриповете и простудите през зимата.

Пролетната умора води до промени на ниво хормони – понижава се серотонинът (хормонът на действието, който подобрява настроението) и се повишава мелатонинът (хормонът, който помага за бързото заспиване), обясняват докторите. Т.е. центровете на удоволствие в мозъка ни изпитват дефицит на веществата, които ги захранват. Затова ставаме потиснати и лесно се уморяваме. Когато всичко опре до хронична умора и неудовлетвореност, психолозите вмъкват и думата „депресия“.
Кой страда най-много от подобни пролетни „дупки“?

Според много изследвания жените преживяват по-често, но затова пък по-кратко както положителните, така и отрицателните емоции. Разбира се, при различните възрасти преживяванията са различни – тийнейджърите по-често са склонни към дълбоки емоции, а с напредването на възрастта също може да се появят депресивни изживявания, обяснява психоложката Маргарита Бакрачева от Департамента по психология към БАН.

Ако изключим ендогенните депресии, при които факторите са генетично или физиологично обусловени, световните статистики сочат, че жените са до два пъти по-предразположени към развиване на депресия, като обикновено за това има отключващо събитие.

Първите симптоми, които могат да ни подскажат, че става дума за депресия, са загуба на мотивация и интерес, безпокойство и тревожност без причина, страх от бъдещето. Към това обикновено се прибавят раздразнителност, умора, нарушение в съня или напротив – бягство в съня. Тъй като всеки познава себе си най-добре, а хората са с индивидуални навици, когато човек забележи, че в продължение на повече от седмица има странна промяна в общия му тонус и тя не изчезва, тогава може да се говори за проблем, уточнява доц. Бакрачева.

Кога да внимаваме?

Ако се чувстваме много зле или ако сме преживели стресиращо или травмиращо събитие (смърт на близък човек, тежка болест на детето или развод), както и ако симптоматиката продължи повече от месец, не трябва да се притесняваме да се обърнем към психолог и дори психиатър. Точно както когато сме с грип, не се срамуваме да потърсим личния лекар. Не е необходимо човек да е луд, за да поиска помощ, напомнят експертите.

В последните години бариерите пред хората, които имат подобни психологични проблеми, намаляха. И все повече в обществото се прави разлика между психиатричните разстройства и “обикновения” душевен дискомфорт. Но все още липсва готовността на повечето от българите да се ангажират продължително и самостоятелно с действия за своето емоционално здраве, отчита доц. Бакрачева. Защото психологът може да подкрепя и да насочва, но решението е в самия човек. Без лични усилия и постоянство няма как да има положителна и трайна промяна.

Как да започнем?

Добре е човек да си даде даден срок, за да реши дали може да се пребори сам. Ако се опитваме да потиснем всичко изведнъж и да бъдем железни, това ще изтощи допълнително и психиката, и тялото ни.

Този срок може да бъде и 3 дни, и 3 седмици. Тогава може да си позволим да се чувстваме потиснати. Но това трябва да е границата, след която вече няма накъде повече да потъваме.

Психоложката говори за този срок като за подсъзнателна “котва”, която си даваме сами.

След като веднъж сме определили тази котва, трябва да намерим онези неща, които ни карат да се чувстваме по-добре. Дали това ще е повече време за любимата ни музика или просто гушкане с детето, важното е да ни доставят удоволствие.

Най-вълшебната рецепта обаче е движението, а активното спортуване е добро превантивно лекарство срещу черни мисли, напомня доц. Бакрачева.

Няма значение дали ще разходим кучето пред блока, или ще извадим колелото, прибрано в мазето още в края на септември, за да обиколим квартала след работа. Още повече че вече се стъмва достатъчно късно. Помага и най-обикновеното ходене. За още по-голямо удоволствие може да сменяте редовния маршрут до и от работа всеки ден.

Вниманието към телесните усещания помага за поддържане на вътрешния баланс, за връзката между тялото и психиката, казва Бакрачева. Затова, ако може да си позволите, поглезете се и със СПА процедури или с онази терапия, която лекува всичко – шопингът.

Щастието

Всичко, което кара човек да се усмихне и е съвместимо със стандарта и начина му на живот, върши работа. Но е хубаво да не се забравя, че тези действия не биха имали стимулиращ ефект, когато се превърнат в рутина. Тогава просто престават да носят същия заряд. Така че трябва да има достатъчна степен на разнообразие и тръпка. Досущ като в една любовна връзка.

А какво да правим, ако не можем да си позволим подобни глезотии?
“Любимото ми изследване е за щастието и удовлетвореността на българите. Според резултатите хората свързват удовлетвореността от живота със семейство, пари, кариера, успехи, материална осигуреност. Щастието обаче се свързва единствено със здраве, любов и преживявания”, обяснява доц. Бакрачева. И добавя – все пак асоциацията на хората за щастие е по-скоро със съвсем нематериални неща като слънце, пролет, пръски от морска вода, вятър, т.е. с неща, които са навсякъде около нас, но най-вече вътре в нас. Голяма част от тях не струват пари, а носят нещо много повече, което не може да се купи.
Със сигурност, ако се обадите на приятел или на любимия човек и го поканите на среща в парка, няма да похарчите пари. Но ще спечелите добро настроение и дори може да преборите пролетната умора. /Труд/

Застрашена ли е България?

Дали агресивната политика на Москва представлява заплаха и за България? И дали – ако се наложи, България ще е в състояние да брани отрязъка от източната граница на НАТО, за който носи отговорност?

От 10 години насам България е член на НАТО и охранява 354 километра от източната граница на Алианса. От българското крайбрежие до Крим са едва няколкостотин километра, а руската флота и руските разузнавателни самолети оперират директно край българския черноморски шелф.

България е една от държавите, които по линия на НАТО са длъжни да контролират руската активност. В същото време обаче управляващите социалисти се опитват да извършат труден шпагат между ангажиментите към ЕС и НАТО и традиционното си русофилство. Българската общественост също е раздвоена между проруските нагласи, които имат дълбоки исторически и културни корени, и страховете, че страната може да пострада от евентуални военни действия в Черно море.

За участие в такъв конфликт България очевидно не е достатъчно подготвена. Генерал Съби Събев, който приключва военната си кариера като военен представител на България в Главната квартира на НАТО в Брюксел, казва, че военната трансформация в България се е изродила главно в съкращения на личен състав, на основни въоръжения и на структурни елементи, което вместо да генерира нови възможности, е довело до дегенерация на способностите на въоръжените сили. България не може да изпълни функциите си на гранична държава. Тези дефицити подкопават съществено доверието към страната, смята генералът.

С руски МиГ-ове срещу Русия?

В един доклад на Министерството на отбраната се казва, че патрулните кораби, които към момента са на въоръжение в българските ВМС, са разработени основно преди 1980 година, поради което отстъпват на съвременните тенденции за развитието на въоръжението и техниката. Фрегата „Смели“ е произведена през 1976 година, а корветите „Решителни“ и „Бодри“ са построени през 1983 година.Бившият министър на отбраната о.р.генерал-лейтенант Аню Ангелов заяви за Дойче Веле, че докато тези кораби са в състояние до голяма степен да защитят морската граница на България, съвсем различно е положението с ВВС, които осигуряват защитата на въздушното пространство с „много голямо напрежение“ – далеч не всички руски изтребители МиГ-29 (по официални данни те са 15 на брой, от които летят едва половината) могат да бъдат използвани.

И други експерти по сигурността посочват, че част от самолетите са годни за използване само на хартия. А фактът, че българските ВВС и съоръженията за радарен контрол зависят от руските доставки на резервни части, може да се окаже в полза на Москва в случай на евентуален конфликт, коментират български медии.

Броят на полетите на руски разузнавателни самолети близо до българското крайбрежие се е увеличил драстично през последните месеци. Според източници в Министерството на отбраната, именно това е причината, поради която българските МиГ-ове вече извършват между два и десет полета с цел да наблюдават руските машини и да им попречат при евентуален опит за нарушаване на въздушното пространство. Тази информация беше потвърдена от министъра на отбраната Ангел Найденов.

Експерти застъпват мнението, че руските самолети Илюшин-20, които се използват за радиотехническо разузнаване, имат за задача да наблюдават българските радарни установки. Според доц. д-р Тодор Тагарев, военен министър в служебното правителство, основният въпрос по охраната на въздушната граница е дали ПВО (противовъздушната отбрана) може да „види“ с радарите си потенциален нарушител на въздушното пространство и дали България е в състояние да изпълни натовската мисия „Еър полисинг“.

„След като България е членка на НАТО, ние не правим самостоятелни планове за отразяване на евентуална агресия от друга държава. В конкретния случай става въпрос да се поддържа дежурството на двойка изтребители и съответно да се осигурява подготовката на летателните екипажи, които могат да изпълняват тази мисия при различни условия“, заяви за Дойче Веле Тодор Тагарев.Той е убеден, че няма трезво мислещ държавен ръководител, който би предприел агресивни военни действия срещу страна-членка на НАТО, тъй като принципът в Алианса е, че при подобни агресивни действия всички членки действат съвместно по силата на член 5 от Вашингтонския договор за НАТО.

Без илюзии

По повод визитата на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, министърът на отбраната Ангел Найденов казва, че тази визита ще бъде важен и силен знак, особено в контекста на кризата между Русия и Украйна. Аню Ангелов посочва на свой ред, че в рамките на посещението на Расмусен трябва да бъдат поставени основните български проблеми, като например честото използване на дежурни изтребители заради полетите на руски разузнавателни самолети край въздушната граница над Черно море. Ангелов припомня, че българските МиГ-ове не могат да бъдат зареждани във въздуха, а това съществено ограничава възможностите им. Той призовава структурите, отговарящи за сигурността, да предприемат бързи действия:

„Хората, които трябва да мислят по този въпрос – имат се предвид членовете на правителствения Съвет по сигурността и на Консултативния съвет по национална сигурност, трябва наистина да си дадат сметка доколко е застрашена сигурността на България. На последното заседание на КСНС този въпрос въобще не е разглеждан“, посочва Ангелов и продължава: „Ако наистина желаем да бъдем предвидим член на НАТО, от който се очаква да допринася за системата за колективна отбрана, следва в тази посока да се направи всичко възможно, защото обстановката не е никак лека. Нещо повече дори: тя все повече ще се утежнява. Със забавянето на икономическите санкции от ЕС и САЩ, картината не изглежда никак добре. Още повече, че в Москва само един човек казва какво, кога и как да се направи. Ако този човек сметне, че трябва да се направи нещо повече от това, което се случи в Крим, никой не си прави илюзията, че вътре в Русия някой може да му попречи. От тази гледна точка може да се твърди, че опасността нараства. А евентуален конфликт в Европа би бил нещо ужасно“, посочва Аню Ангелов. /DW/

Съдът на ЕС обяви за невалидна директивата за следене в интернет

Задължението на доставчиците да пазят информация за интернет активността на потребителите нарушава основни права, реши институцията

Базираният в Люксембург Съд на Европейския съюз прие за невалидна европейската директива за запазване на трафични данни на гражданите, която задължава интернет доставчиците да пазят информация за виртуалната активност на потребители до две години с цел да послужат при евентуално разследване на тежки престъпления. Това съобщиха във вторник от пресслужбата на институцията. Според съда текстовете на директивата са твърде всеобхватни и позволяват сериозна намеса в личния живот на гражданите от страна на службите, което пък противоречи на Хартата за основните права и по-точно на правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни.

Възможност за злоупотреби

Според решението на съда съхранението на трафичните данни позволява на разследващите органи безпроблемно да установят всякакви подробности за комуникацията на даден потребител в мрежата, както и да изследват детайлно навиците и кръга от приятели на дадено лице във виртуалното пространство. „Съдът преценява, че с налагането на задължението за запазване на тези данни и с разрешаването на достъпа до тях на компетентните национални органи директивата се намесва по особено тежък начин в упражняването на основните права на личен живот и на защита на личните данни. Освен това запазването и впоследствие използването на данните се извършва, без да бъде информиран потребителят, което може да породи чувството, че личният им живот е обект на постоянно наблюдение“, информират от пресслужбата на Съда на ЕС.

Магистратите приемат, че директивата „отговаря действително на цел от общ интерес, а именно противодействието на тежката престъпност“, но преценява, че законодателят на Съюза е престъпил принципа на пропорционалност. Основният аргумент е, че „широкообхватната и особено сериозна намеса на тази директива в разглежданите основни права не е съпътствана с достатъчно гаранции, че тази намеса ще се ограничава действително до строго необходимото“. Сред множеството други аргументи на съда е и този, че няма разписани обективни критерии, които да гарантират, че разследващите органи във всяка страна членка няма да имат възможност да злоупотребяват с данните.

Казусите

Решението на Съдът на ЕС идва след запитвания от Върховния съд на Ирландия и Конституционния съд на Австрия. В ирландския случай става дума за дело между местната Digital Rights и властите във връзка със законосъобразността на националните мерки за запазване на данни, свързани с електронните съобщения. Конституционният съд в Австрия пък е бил сезиран по въпроса от правителството на провинция Каринтия и от общо над 11 хил. граждани, които искат отмяна на местното законодателство, регламентиращо следенето в интернет.

Подобни решения на Съда на ЕС не решават директно национални спорове, във връзка с които са направени, но националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда на ЕС.Това решение обвързва по същия начин и останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.

В България директивата бе транспонирана в Закона за електронните съобщения през 2010 г. и задължава доставчиците да пазят данните до 1 година. Данни от Софийския районен съд, публикувани от в. „Сега“ през февруари месец т.г., показаха, че МВР и ДАНС правят все повече искания до за получаване на справки от трафични данни от интернет и телефони – 8345 искания за 2013 г. при 6918 през 2011 г. /Капитал/

Срамни факти за оградата

Шест месеца всички говорят за нея – оградата по границата на България с Турция. Но ограда още няма. А и не се знае дали въобще ще има. Въпреки това обаче тя успя да се превърне в идеален символ на българската държавност.

Твърди се, че от заплануваните 33 километра са готови едва 400 метра. Колкото и да са обаче, и да я има, и да я няма, тази ограда вече успя да се превърне в идеален символ на българската държавност.

Тук проблемите са като по правило проспани. Или дълго време загърбвани, с надеждата някак си да се разминат от само себе си. Докато накрая не ни се стоварят на главата като природно бедствие. А в настъпващата след това олелия обикновено „на пожар” се взимат прибързани и най-малкото спорни решения.

„Инженерно съоръжение възпрепятстващ тип“

Не е нужно да се разполага с каквито и да било „разузнавателни данни”, за да се прогнозира месеци и даже години по-рано, че България ще се окаже на пътя на бежански поток. Когато в края на лятото това стана факт, се оказа, че държавата пак е неподготвена. Тогава в паниката се роди идеята за ограда по границата с Турция. На специфичния армейско-бюрократичен жаргон: „инженерно съоръжение възпрепятстващ тип“.

Идеята, първо, е спорна от морална, хуманна и международноправна гледна точка. На фона на милионите бежанци в съседни страни, плачът заради няколко хиляди души определено е малко срамен. Идеята за оградата е и доста перверзна. Държавата има задължение (и твърди, че го спазва) да закриля хора, бягащи от конфликти, в които са загубили всичко освен живота си. Те от своя страна имат право да поискат и получат от нея такава закрила. Но няма къде и как да го направят, понеже ако се явят на граничния пункт, ще ги изгонят, а ако го заобиколят, ще се сблъскат с оградата. Затова и тази идея беше разкритикувана от Европейската комисия, ООН и други организации като неотговаряща на цивилизационните принципи и стандарти.

Идеята е доста съмнителна и от чисто практическа гледна точка. Оградата ще покрива малка част от границата, а и няма да разполага дори и с най-простата сигнална система. Най-много да насочи бягащите към по-опасни (включително за живота им) пътища – например по море, и да ги направи още по-зависими от каналджиите, чиито услуги пък със сигурност ще поскъпнат. Да не говорим, че условията за живот в „европейска” България може и да се окажат непреодолим „възпрепятстващ” фактор. Всъщност, ако оградата беше наистина толкова важна и нужна, досега да я бяха направили. Но не са.“Усвояване“ на обществени средства

Необходими или не, неща като оградата очевидно преследват и други цели, освен обявените. Защото се плащат с обществени средства. Начините за „усвояване“ на такива средства в рамките на закона са неизброими. Правилата като че ли се правят, за да се заобикалят, което най-добре се доказва от Закона за обществените поръчки, кой знае колко пъти пренаписван и преправян. Оградата е перфектен пример за тази традиция.

Тя най-напред бе подведена под любимите на знайни и незнайни управленци текстове от споменатия закон, които им дават възможност да избегнат конкурсната процедура и да възлагат поръчки по свое усмотрение при „възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия“.

После напълно в духа на традицията „изненадващо“ и „необяснимо“ цената на оградата набъбна от шест на близо десет милиона лева, а възложителят се опита да засекрети имената на печелившите изпълнители. Никой не се изненада, когато се оказа, че (сигурно случайно) сред тях е и лидерът на една от управляващите партии на местно равнище, както и фирма с огромни просрочени данъчни задължения към държавата и наложено обезпечение върху имуществото.

Които и каквито обаче да са победителите, едно е сигурно: че начинът, по който те биват определяни, е доста смущаващ – не просто без конкурс, а дори „без обявление”, на база „маркетингово проучване на пазара за потенциални изпълнители“. „Проучването“ обаче е продължило само един ден, актуалните пазарни цени на нужните материали изобщо не са били проверени, а изпълнителите трябва да са били не „потенциални”, а предварително известни, след като ценови оферти са поискани само от тях, но не и от конкурентите им. Ако въобще е имало такива. На всичко отгоре се оказа, че около десетпроцентовата им печалба е била включена веднъж при формирането на крайните „цени на производител”, след което е била начислена и втори път в крайния договор.

„Нямаме касателство по този въпрос“

По всичко личи, че задължително условие за „успеха” на подобни процедури е съпътстващият ги институционален хаос, който в края на краищата прави отговорността за тях неоткриваема.В случая са замесени две министерства. Когато избухна скандалът с почти двойното оскъпяване на оградата, двамата министри се заеха лично да прехвърлят топката и да се разграничават, така че да не може да се разбере кой какво и кога е предлагал, проектирал, проучвал, избирал, оценявал и решавал. „Ние просто нямаме касателство по този въпрос”, каза един от тях. По познатата схема опозицията даде случая „на прокурор” и поиска парламентарна „анкетна комисия”. В края на краищата в цялата шумотевица ще се окаже, че никой няма „касателство”. Най-много някой по-дребен началник да отнесе служебно наказание. А през това време парите, естествено, ще бъдат усвоени.

Колкото до оградата, тя трябваше да стане готова ту за 40, ту за 60 дни. Щеше да е готова през февруари, после през ранната пролет, а след това в началото или в края на май. Всеки път, когато се очакваше строителството ѝ да е пред завършване, се оказваше, че даже още не е започнало. Нищо чудно всъщност: колкото и „неотложно” да е дадено нещо, в България то често става чак тогава, когато вече може и без него.

Така или иначе, оградата ще си остане идеален, „бодлив” символ на българската държавност. И няма да е нито най-скъпият, нито първият, нито последният. /DW/

Ще заобиколят ли България?

Анексията на Крим може да засегне пряко България. Твърди се, че има план за „пренареждане“ на газопровода Южен поток – тръбата ще минава през Крим и ще заобикаля България. Т. Ваксберг провери дали този сценарий е реален.

Анексията на Крим има поне една изчислима цена: 2 милиарда долара. Толкова пари би спестила руската държава, ако трасето на газопровода Южен поток мине по кримската суша, вместо изцяло по дъното на Черно море. Съобщението се появи едновременно в специализирания сайт neftegaz.ru и в медиите от холдинга на руския бизнесмен Михаил Прохоров. То беше подето от редица полски и чешки медии, от базирания в Брюксел сайт за европейски новини Europolitics, както и от руската секция на радио „Свобода“.

В съобщението се казва, че скъпият подводен участък на бъдещия газопровод би могъл да се съкрати, като трасето му премине частично през Кримския полуостров. Подобен ход би спестил на Русия 2 милиарда долара, свеждайки общата цена на проекта до 20 милиарда долара, твърдят медиите, но не се позовават на източник. Усилията на Дойче Веле да открие първоизточника на тази информация не се увенчаха с категоричен успех, ако не броим старите изчисления на самата Украйна. Още президентът Янукович беше предложил на Русия трасето на Южен поток да минава през украинския полуостров Крим. На среща с Путин през септември 2011 година Янукович беше казал, че ако се избере това трасе, подводната част ще „поевтинее пет пъти“. Преизчислението показва, че твърдението на Янукович съвпада със сега подмятаното число за поевтиняването на Южен поток.

Има ли Южен поток бъдеще?

Според икономиста Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, евентуална промяна на трасето би могла да доведе само до „известен спад в общата себестойност на проекта“. Този спад ще е от значение за Газпром, но не и за България, която има финансово участие единствено в строежа на тръбата на българска територия. Ганев добавя, че сама по себе си промяната на трасето би довела до дъпълнително забавяне на проекта – поради нуждата от проектиране на новия сухоземен участък.

Самият Газпром до този момент не е коментирал твърденията за възможна промяна на трасето. Единственият известен коментар е този на германската компания Wintershall, която е партньор на Газпром в този проект. Нейният представител Марио Мерен заяви пред РИА Новости, че засега няма причини да се променя трасето на Южен поток.В страните от ЕС темата за газопровода звучи по съвършено различен начин – там се коментира не това откъде ще мине тръбата, а дали изобщо скоро ще има такъв газопровод. „Към момента начинът, по който проектът е структуриран, противоречи на европейското право и трябва изцяло да бъде предоговорен, като преговорите вече ще се водят между Газпром и Еврокомисията, а не между Газпром и съответните национални министерства и оператори“, припомня Георги Ганев.

Нови приоритети

Повечето икономисти от ЕС са на мнение, че анексията на Крим води не до поевтиняване, а до поскъпване на проекти като Южен поток, тъй като кримската криза стана повод за ЕС да преразгледа приоритетите си по отношение на газовите връзки с Газпром.

„В момента проекти от типа на Южен поток видимо и бързо слизат надолу по важност, а нагоре се изкачват всички проекти за алтернативни източници и трасета на доставки“, казва Георги Ганев. Според него тази стратегия включва проекти като интерконекторите на България с Румъния и Гърция, реверсивната връзка с Турция и – което е особено важно, терминала за втечнен газ в Северно Егейско море. Ганев допуска, че вече може би се мисли и за разклонения на трасето на газопровода Набуко към териториите на България и Румъния. „От тази гледна точка анексията на Крим може да се окаже непреодолимо скъпа за Южен поток“, заключава Георги Ганев. /DW/

Една важна българо-германска годишнина

Преди 135 години между България и Германия се установяват дипломатически отношения. По този повод потърсихме мнението на трима събеседници, които от десетилетия са ангажирани с българо-германските отношения.

Гернот Ерлер, депутат в Бундестага и председател на Германо-българския форум, изтъква, че от гледна точка на Германия две неща са на този етап особено важни за двустранните отношения: „Доверието в регионалната политика за стабилиризане, водена от София, и надеждата, че скоро ще се прояви вътрешнополитическа воля за действие, която най-накрая да задвижи дълго отлаганите реформи, особено в съдебната система и по отношение на борбата срещу корупцията и организираната престъпност“.

Дългогодишният германски посланик в София Валтер Левалтер също припомня, че членството на България в ЕС налага определени стандарти във вътрешната политика. „За да бъдем добри съседи в рамките на ЕС, трябва взаимно да се поддържаме. Това изгражда доверие“, казва дипломатът.Възходи и падения

Гернот Ерлер посочва, че още от времето на Бисмарк двустранните отношения са изживявали както възходи, така и падения – с фази на взаимно разбирателство и периоди на отчуждение. В сферата на науката, образованието и културата обаче Германия и България открай време си сътрудничат последователно и успешно, казва Ерлер.

За историческите амплитуди в двустранните отношения говори и Валтер Левалтер: „През втората половина на XIX век, когато в борбата за свобода и независимост България намери своята форма на държавно управление, тя същевременно попадна в зоната на пресичащите се интереси на европейските сили. Нашите двустранни отношения тогава също бяха функция на създалото се напрежение. Германци и българи имаха много причини да изпитват братска близост едни към други, но тази близост имаше и своите сенчести страни, които особено драматично се проявиха във времето на националсоциализма“.

„Свързват ни общи ценности и цели“

Левалтер припомня и за отпечатъка, който сложи Студената война върху двустранните отношения. „Но след падането на Желязната завеса и най-вече след приема на България в ЕС, днес германци и българи могат невъзпрепятствано да изпитват братски чувства и да поддържат жив спомена за 135-те години двустранни отношения“, казва дипломатът. На същото мнение е и посланикът на България в Берлин Ради Найденов:“България и Германия имат днес отлични отношения не само в двустранен план, но и като партньори в Европейския съюз и НАТО. Свързват ни общи ценности и цели, общи политики и перспективи за развитие. Днес ни свързва дори онова, което ни е разделяло в отделни периоди от миналото“, казва Ради Найденов, но същевременно припомня, че между България и Германия все още има нерешени въпроси: България очаква германско „да“ за влизането в Шенген, германците са обезпокоени от притока на български и румънски мигранти, а напреженията около електроразпределителните дружества в България тревожат потенциалните външни инвеститори. Тези проблеми обаче не бива да се надценяват, смята Ради Найденов:

„Възможно е да има разлики във виждането и подхода при решаването на определени въпроси, но така е във всяка демократична страна. Тези различия, представяни понякога от политици и медии в популистки контекст, може и да създават краткотрайни ефекти върху обществените настроения, но в средносрочна и дългосрочна перспектива те са без значение. А въпросът за включването в Шенген и еврозоната е актуален, тъй като е важен елемент на европейската интеграция. Аз лично съм оптимист за присъединяването на България към тези структури.“

България в контекста на украинския конфликт

България и Германия са субекти и на европейската външна политика. Според Гернот Ерлер, който в момента заема много важната позиция на координатор на германското правителство за Русия, Средна Азия и страните от Източното партньорство, сегашните проблеми около Украйна са предизвикателство за всички еврочленки, в това число и за България: „Заедно трябва да стабилизраме Украйна, да покажем, че стоим рамо до рамо с източните държави-членки на ЕС и да склоним Русия към политически диалог. България, която в момента е почти изцяло зависима от енергийните ресурси на Русия, може да изиграе водеща роля в един бъдещ южен енергиен коридор. Страната би получила одобрение и подкрепа, ако реши да застане зад идеята за повече енергийна ефективност и употреба на възобновяеми енергийни източници“, казва Ерлер.Ради Найденов вярва, че всеки демократично мислещ човек е солидарен с украинците, които се стремят към демокрация, правова държава и гарантирани човешки права в една суверенна модернизираща се страна: „Аз лично се надявам събитията в Украйна да катализират процеса на засилване на единството в Европейския съюз“, казва посланикът.

И Валтер Левалтер е на мнение, че напрежението около Украйна допълнително укрепва убеждението в предимствата на европейската интеграция: „Времената, в които границите на Европа се чертаеха и изместваха, ни научиха, че границите не бива да са толкова важни, че тяхното постепенно премахване ще помогне на хората да се разделят със старото мислене“.
/DW/

Защо днес България нямаше да влезе в ЕС и НАТО

Накъде върви България? Този въпрос бе актуален преди 15 г., покрай югославската криза. Актуален е и днес, този път заради кримския конфликт, който върна България в изходна позиция: едни искат с Русия, други – със Запада.
/Коментар на Иван Бедров:
/

Точно преди 15 години кризата в Югославия беше в своя финален и най-остър стадий – след дългогодишни сблъсъци в рамките на бившата федерация, след разцвет на паравоенните групи и етническо прочистване, се стигна до бомбардировките на НАТО над Белград. Тогава БСП поведе антивоенните протести в София, червеният депутат Илия Баташки издигна черно знаме по време на гласуването за даване на въздушен коридор на Алианса, а лидерът на партията Георги Първанов застана пред плакат, на който беше изписано „НАТО вън!“.

Преди 15 години България все още беше много далеч от членство в Северноатлантическия пакт и още по-далеч от членство в Европейския съюз. А основната причина за това беше не толкова развоят на техническите преговори, колкото липсата на консенсус сред основните политически сили за посоката на развитие. Затова преобръщането на позицията на БСП от „НАТО вън!“ в подкрепа за присъединяването към военния алианс бе ключово събитие в процеса на интеграция. Защото нито един съюз не желае да приема държава, в която има сериозни политически противоречия по въпроса накъде да се върви. Днес този консенсус все по-често изглежда пропукан и все по-често се поставя отново въпросът „Накъде вървим?“.

„Честито на славяните!“

Допреди няколко години бе немислимо депутат от управляващата партия неприкрито да изпада във възторг от най-агресивното действие спрямо Запада от години насам. Лидерът на националното движение „Русофили“ и издател на партийния вестник „Дума“ Николай Малинов използва студиото на националната телевизия, за да каже: „Бих желал да честитя на всички православни славяни в света победата в Третата кримска война. И да напомня, че след Кримската идват Балканите по южния път. Смятам, че можем да се поздравим поне русофилите на тази маса“.Не е толкова важно колко точно са кримските войни и кога точно наследниците на БКП са се превърнали в изразители на православието. Важно е как представител на управляващата партия заема позиция, противоположна на тази, изказана от премиера и от министъра на външните работи. Докато Орешарски и Вигенин заявяват ясно в Брюксел, че не признават референдума в Крим и че действията на Русия са според тях „окупация“, подкрепящите ги депутати в София почти са се подредили да посрещат съветските войски.

Ако Николай Малинов беше сам в тази позиция, това изобщо нямаше да бъде тема. Само че преобладаващите русофилски настроения в БСП принудиха ръководството на партията да бламира собствения си външен министър и да приеме позиция по кризата в Крим, която да се хареса или поне да не подразни Кремъл. Вигенин бе разпънат в серия от публични изказвания, а в предизборните програми на БСП „евроатлантическата ориентация“ все повече се превръща в мъртъв текст. Посещението на депутата Страхил Ангелов в Сирия и подкрепата му за режима на Асад е само брошка върху завършения ретро тоалет на столетницата.

„KLETA MAJKA BALGARIQ“

Този ироничен израз става все по-популярен в социалните мрежи като реакция срещу надигащите се ксенофобски изказвания, според които България винаги е жертва на световен заговор, западните инвеститори са колонизатори, а руснаците са единствените, които искрено ни обичат. При това в случая не става дума за изолирани мнения на анонимни форумци. Част от политиците се усетиха, чо това все пак са живи избиратели и активно се насочиха към тях. Волен Сидеров и „Атака“ са най-успешният засега проект, който разчита именно на това. Новият политик Николай Бареков декларира, че партията му „България без цензура“ е проевропейска, но и той избягва директния отговор на въпроса дали признава референдума в Крим. В интервю за руска информационна агенция Бареков дори открито предложи „България да стане врата на Русия към ЕС“.Значителното руско присъствие в българската икономика вероятно улеснява още повече обезпечаването на подобни политически проекти. Притисната от по-леви или по-десни популисти, БСП се оказа принудена да си спомни времената, когато нейни лидери предлагаха България да стане 16-а република в рамките на СССР.

Така 15 години след кулминацията на югославската криза, българската политическа сцена изглежда в изходна позиция: едни искат с Москва, други – с Брюксел. Разговорът като че ли започва отначало, а сигурни са само две неща – че България все пак е член на НАТО и ЕС, но че ако днес страната ни отново кандидатстваше за прием, резултатът може би нямаше да е положителен. /DW/