Архив на категория: Акценти

БЕХ обвързва необратимо България с „Южен поток“

Държавният холдинг се опита да задвижи кредит от „Газпром“, засега отложи решението

Въпреки официалното замразяване на проекта поредното движение за осъществяването на „Южен поток“ беше направено във вторник. На заседание на борда на директорите на Българския енергиен холдинг трябваше да бъдат одобрени два ключови документа, с които се отваря пътят „Газпром“ да отпусне заем от 620 млн. евро за строежа на газопровода в България. С тези средства БЕХ трябваше да финансира своето 15-процентно дялово участие в проекта, който вече поскъпна до 3.8 млрд. евро. Заради по-високата цена на „Южен поток“ спрямо първоначално очакваните 3.5 млрд. евро обаче БЕХ ще трябва да даде допълнително 68 млн. евро собствени средства.
Заемът не е свързан пряко със строежа, но ще позволи строителите да получат авансово плащане.

Заседанието на БЕХ обаче е завършило без вземане на решение. Няма гаранции, че в близките дни държавният холдинг няма да се задейства и да направи проекта необратим.

Защо му е на БЕХ заем

Действията идват въпреки изричните заповеди на премиера Пламен Орешарски и министъра на икономиката Драгомир Стойнев за замразяването на изграждането, докато не се отстранят всички възражения на Брюксел по повод избора на „Стройтрансгаз“ ДЗЗД за строител на газопровода. Европейската комисия смята, че България е нарушила европейското право, тъй като „Южен поток България“ не е обявил обществена поръчка за изграждането. Въпреки че формално заемът не е свързан със строежа, неговото отпускане ще позволи строителите да получат своите аванси.

Още в края на миналата година стана ясно, че капиталът на проектното дружество „Южен поток България“ ще бъде увеличен от 15.6 млн. лв. на близо 400 млн. лв. Според поканата за общо събрание на акционерите БЕХ и „Газпром“ (които държат равен дял), която беше публикувана в Търговския регистър, холдингът и руският газов гигант трябваше да внесат по 191 млн. лв. Тогава обаче БЕХ не внесе своята вноска, а руската компания оформи своята като заем. За да попълни акционерното си участие холдингът очакваше отпускането на средствата от руския газов гигант.

Самият заем беше договорен отдавна. При обявяването на избора на „Стройтрансгаз“ ДЗЗД за строител на газопровода на 27 май тогавашният изпълнителен директор на БЕХ Владимир Йончев обяви, че лихвата по него ще бъде 4.25%. За да влезе в сила договорът за заем, към него трябваше да бъде  подписан и особен залог върху бъдещите дивиденти на БЕХ от проекта. С него ще се гарантира изплащането на заема от държавната компания към „Газпром“. Вторият документ, който трябваше да бъде одобрен, е за създаването на специална ескроу сметка, в която да влязат парите от заема. Смисълът на тази сметка е да гарантира, че БЕХ няма да може да използва парите за други цели.

С увеличаването на капитала на „Южен поток България“ компанията вече ще може да преведе аванса на строителите на газопровода. Консорциумът „Стройтрансгаз“ ДЗЗД беше обявен на 27 май тази година, в същия ден и буквално час, в който премиерът Пламен Орешарски обещаваше на председателя на Европейската комисия, че изграждането на газопровода ще бъде замразено, докато не се отстранят всички възражения на Брюксел. Към момента на подписването в „Стройтрансгаз“ ДЗЗД участваха руската „Стройтрансгаз“ и българското акционерно дружество „Газпроект Юг“. В него акционери бяха „Главболгарстрой“, „Понс инженеринг“, „ПСТ холдинг“ АД, „Техноекспортстрой“,  „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД (собственост на „Водстрой 98“, която се свързва с Корпоративна търговска банка).

Проблемната гаранция на строителите

Заради присъствието на „Стройтрансгаз“ обаче нито една финансова институция не поиска да даде гаранции на строителите. Руската фирма е собственост на Генадий Тимченко, който заради близостта си с Кремъл, попадна в списъка с лицата, на които САЩ наложи санкции заради кризата в Украйна. Без гаранциите обаче договорът за строителство не може да влезе в сила. Затова в последните седмици тече трескава подмяна на акционерите в  „Стройтрансгаз“ ДЗЗД. На мястото на компанията на Тимченко се очаква да влезе „Центргаз“, която е дъщерна на „Газпром“. В българските участници също настъпиха трансформации (виж в карето).

За да се ускори процесът, според двама източници на „Капитал“ българските строители очакваха да получат гаранции от държавната Българска банка за развитие (ББР), а рискът по тях да бъде застрахован в Българска агенция по експортно застраховане (БАЕЗ).

От ББР отрекоха да са давали гаранции на строителите на „Южен поток“. „Не е издавана никаква гаранция и спряганият размер на тази гаранция от 100 млн. евро надхвърля правомощията на управителния съвет и надзорния съвет на банката да откриват такава експозиция. Такъв инструмент може да се издаде само с решение на Министерския съвет“, заявиха от ББР. По-рано от банка не отрекоха пред тях да са правени такива постъпки. Източници от БАЕЗ твърдят, че също не са давали застраховка, тъй като за всяка сума над 2 млн. лв. се изисква решение на принципала. /Капитал/

Кадик: Сметката ще платят данъкоплатците

Системата в България трябва да се рестартира, казва Даниел Кадик от фондация „Фридрих Науман“. Корупцията и „приятелският капитализъм“ в България са сред основните причини за срива на КТБ, твърди той пред ДВ.

Кадик: Системата в България трябва да се рестартира

Кризата на доверието към българската банкова система е само един от симптомите за наличието на много по-дълбоки и фундаментални проблеми в България, смята Даниел Кадик. Според германския политолог важен е въпросът за функционирането на институциите в страната. „Не мога да коментирам пропуските в работата на БНБ, но моят опит показва, че отговорността и отчетността на българските институции не са тяхната най-силна страна. Налице е вмешателство на партии и политици в тяхната работа“, казва той.

Явлението „приятелски капитализъм“

Дълбоки поражения нанася и практикуваният в България „приятелски капитализъм“. Така Кадик нарича прякото обвързване на успеха в бизнеса с личните познанства и връзките с властимащите. „От 2 години съм в София и недоумявам как, след толкова корупционни скандали и случаи на доказани зависимости между олигарси, сенчеста икономика и управляващи, българите продължават да се чудят колко много пари имали политиците им, пълнили джобовете си догоре след всяко идване на власт“, казва той по повод на съобщенията за „ужилени“ партийни босове след срива на пирамидата КТБ. Системата трябва да се рестартира, категоричен е германският политолог.

Германия не е застрахована срещу подобни катастрофи като тази с КТБ, но не и в тези размери и с такива поражения, които сривът на банката на Цветан Василев нанесе на България. Причината – в Германия се държи много повече на хигиената на връзките между държавата, политиката и бизнеса и съществуват строги механизми за техния контрол. Друга разлика с България е прозрачността и предвидимостта на държавните поръчки и търговете за спечелването им в Германия. „Въпреки мониторинга на Европейския съюз и наложения от Брюксел механизъм за сътрудничество и контрол, в България няма прозрачна система за възлагане и отчетност на държавните и общинските поръчки“, казва Кадик, който ръководи проектите на фондация „Науман“ за Югоизточна Европа. Повече прозрачност – това е, от което България драстично се нуждае, казва експертът.

България вече не е финансово стабилна

Даниел Кадик е на мнение, че членството на България в Европейския банков съюз е необходимо, но не и достатъчно условие за засилване на отговорността и отчетността на БНБ, на нейния надзор и на останалите държавни институции. “Българските политици пак искат някой отвън да дойде и да им свърши работата“, резюмира той постигнатия консенсус между основните партии за търсене на помощ от надзора на Европейската централна банка при създалата се ситуация. „За съжаление България вече не е финансово стабилна държава, за каквато се смяташе доскоро“, казва по този повод германският политолог.

Според него разклащането на финансово-банковата и изобщо на макроикономическата стабилност в страната допълнително влошава и без това тежкото състояние на пенсионната система и здравеопазването. „За жалост, нито сегашното, нито предишните управления направиха нещо да се спре пропадането в тези две най-пряко влияещи върху благосъстоянието на българите обществени сфери. Прогнозата ми е, че състоянието им ще продължава бързо да се влошава“, казва Кадик.

Не звучи особено оптимистично и оценката му за изхода от банковата криза, защото българската банкова система е слабо диверсифицирана, надзорът върху нея не е на ниво и няма ясна представа кои банки са здрави и в кои има проблеми.

„Една здрава пазарна икономика е в състояние да реши бързо и относително безболезнено възникналите проблеми с отделни банки. В България обаче нещата не са така прости заради видимото и невидимо обвързване между политиката и бизнеса. „Според мен, пораженията от кризата в КТБ ще бъдат платени в крайна сметка от българските данъкоплатци, но и европейските няма да бъдат пощадени“, прогнозира представителят на „Фридрих Науман“. Според него валутният борд е котвата, която задържа България да не се плъзне към бездната по подобие на Гърция преди няколко години.

Кой е „Великият спасител“ на България?

И още една прогноза се осмелява да направи Даниел Кадик: че сривът на КТБ ще повлияе на изхода от предсрочните избори. Той очаква една предизборна кампания със силно изразено популистко и националистическо говорене. Подобни кризи в миналото доведоха до възхода на партии като „Атака“ и „България без цензура“, припомня Кадик. Кризисната ситуация сега ще бъде използвана по много грозен начин и от популистите, и от ГЕРБ, която също използваше политическото покровителство като основен лост при управлението си. „Великият спасител“ Бойко Борисов непрекъснато повтаря: „Вижте какво се случва, когато аз не съм на власт!“. Боя се, че хората отново ще му се доверят, въпреки гафовете на предишното управление“, казва в заключение Даниел Кадик от германската фондация „Фридрих Науман“.

Какво знаем и какво не за банката на Цветан Василев

Разследващи обявиха, че 90% от кредитите са раздадени на свързани лица

Денят, в който Корпоративна търговска банка (КТБ) трябваше да отвори, и точно месец след поставянето й под специален надзор бъдещето на банката все още е неясно, няма и пълна информация за състоянието й. Но постепено се потвърждава, че институцията е работила основно за създаване на империя на мажоритарния си собственик Цветан Василев, а БНБ е жумяла за милиардните заеми към свързани лица. И политиците още нямат ясна идея как смислено да решат казуса.

За свързаните дружества, вече официално

Прокурор и следовател от екипа, разследващи по случая КТБ, изнесоха информация от проверката на трите одиторски компании в банката в интервю за в. „24 часа“, която ни казва това, което вече знаехме. Преди седмица „Капитал“ написа, че по данни на вестника обемът на кредитите, отпуснати от КТБ към свързани лица, е за над 4.4 млрд. лв. Това е над 80% от общия кредитен портфейл на банката от 5.4 млрд. лв. Реално тази огромна експозиция към свързани лица в пъти нарушава нормативните ограничения (10%).

В интервюто прокурор Иван Гешев и следовател Иван Иванов посочват на база одиторските доклади, че „не е безспорно доказано, но от информацията, с която разполагаме, около 90% от общия кредитен потфейл на КТБ“ са раздадени на свързани с банката лица. Това означава почти 4.9 млрд. лв. насочен ресурс към бизнеси на Василев.

Още през пролетта на миналата година „Капитал“ публикува разследване по данни, достъпни от публични регистри, което показа, че над 1 млрд. лв. от кредитния портфейл на КТБ към края на 2011 г. са заеми към свързани лица. Реакция на регулатора тогава нямаше. Преди десетина дни (на 11 юли) ръководството на БНБ вече заговори за данни за свързаност в портфейла на КТБ, когато съобщи за 3.5 млрд. лв. кредити, за които няма достатъчно информация и не може да се прецени каква част от тях са лоши, каква работещи.

Само 300 млн. лв. от кредите са редовни

Според по-детайлната информация, която Гешев и Иванов дават в интервюто, „около 300 млн. лв. кредити, отпуснати от КТБ, са редовни“. Те са предоставени на фирми, които не са учредени преди получаването на съответния кредит, имат реален бизнес, редовно изплащат заемите си. Други „1.4 млрд. лв. кредити са предоставени на фирми, които развиват бизнес от години, изплащат кредита редовно, но финансовото им състояние се е влошило, приходите им са намалели и има риск да не могат да възстановят цялата сума“.

За трета част от портфейла Гешев и Иванов посочват, че „3.5 млрд. лв. от кредитния портфейл на КТБ са рискови. За част от тях не са предоставени обезпечения, липсва документ кога е учредена фирмата кредитополучател, липсва информация за финансовото състояние, голяма част от тях са новоучредени, т.е. създадени са непосредствено преди получаването на кредита, или пък нямат реална дейност. Има голямо разминаване между размера на кредита и целта, за която той е отпуснат.

Според одиторите за липсата на тези данни не може да се каже дали фирмите са в състояние да обслужват кредитите“. Накрая разследващите отбелязват, че „кредити са отпускани на фирми на хора, които са свързани с КТБ фактически, но не и по смесъла на закона. Това са служители на ниска позиция в банката – шофьор, секретарка, архивар, портиер, охранител“.

Неуточнената дупка

Въпреки всичко малко повече от месец след поставянето на банката под специален надзор все още не се знае колко точно е загубата в нея. БНБ не каза, като се оправда с одиторите, които пък не могли да преценят, тъй като липсвали документи по кредитните досиета, което впоследствие прокуратурата отрече.

Централната банка има още една възможност да каже ясно какво е състоянието на КТБ към момента, тъй като по закон квесторите в банка под специален надзор в едномесечен срок от назначаването представят на БНБ счетоводен отчет и доклад за текущото състояние на банката. Ако приемем, че датата на влизане на квесторите в КТБ е 20 юни (тогава банката беше поставена под специален надзор), тези отчет и доклад трябва в понеделник да бъдат представени на регулатора. Няколко дни по-късно обаче БНБ направи ротация в състава на квесторите (тези от „Кредит агрикол България“ бяха прехвърлени в КТБ), като не е ясно на коя точно дата е направена смяната. За промяната централната банка съобщи на 25 юни. Така едномесечният срок за отчета на квесторите може да е и 25 юли.

Представа за очаквания размер на загубата може да се получи от търговията с облигациите на КТБ, листвани на Ирландската фондова борса чрез специално създаденото за целта Northern Lights Bulgaria. Те се търгуват на около 40% от номинала.

Това означава, че инвеститорите приемат, че загубите ще изтрият напълно собствения капитал на банката – 660 млн. лв., и 60% от общо около 2 млрд. лв. на необезпечените кредитори на банката, а именно облигационерите и негарантираните суми на депозанти, които общо държат около 1.8 – 2 млрд. лв. Тоест пазарът, без обаче и той да разполага с пълната информация, приема, че около 1.8 – 1.9 млрд. лв. от кредитния портфейл са невъзстановими. /Капитал

Банковият проблем на България

Дали членството в Европейския банков съюз може да реши проблема на България с някои от банките ѝ? Едва ли, но упражнението си струва, коментират за Дойче Веле икономистът Гарабед Минасян и финансистът Илиян Василев./DW/

В началото на седмицата стана ясно, че България иска да стане част от Европейския банков съюз, чиято цел е да подобри банковия надзор и да създаде рамка за единен отговор на финансови кризи. Проектът за общ банков надзор предвижда ЕЦБ да следи изкъсо трите най-големи банки във всяка една от членуващите страни. От което следва, че българското членство в Европейския банков съюз не би имало като последица упражняването на строг надзор върху делата и документите на всички български банки. Докато има лиценз, банката на Цветан Василев ще продължава да е извън списъка на надзираваните банки, тъй като се води четвъртата по-големина в страната.

Илиян Василев

Кой да напише домашното на БНБ?

„Българският банков надзор не бива да е по-лош от надзора на ЕЦБ”, казва в тази връзка финансистът Илиян Василев и добавя: „Това, че някои хора в БНБ не са си вършили работата, означава, че те трябва да бъдат сменени и надзорът да започне да работи. Не виждам с какво европейският надзор може да помогне на БНБ при положение, че качеството на българските институции се определя от качеството на българските експерти и техния професионален морал. Всичко останало е бягство от темата“, посочва Василев.

Според него, единствен позитив от членството на България в Европейския банков съюз е опцията за подновяване на занемарените усилия за присъединяване към еврозоната. „Какъвто и външен надзор да имаме, ако ние вътре не си вършим работата, българските институции никога няма да се превърнат в гаранти и регулатори на финансите и банковата система. Подхвърляните в пожарен порядък решения да поканим някого отвън да ни свърши работата говорят не за системни усилия, а за политически фойерверк“, коментира финансистът.

„Някой трябва да ни бие през пръстите“

Професор Гарабед Минасян, бивш надзорник в БНБ, твърди на свой ред, че съвсем доскоро в българските финансови среди е битувало убеждението за „самодостатъчността на националния банков и финансов надзор”, който си знаел работата и можел без помощ отвън да надзирава банките. „Твърдеше се, че ако европейски надзорници дойдат на проверка в България, те по-скоро ще объркат нещата, отколкото да ги оправят. Сега, когато ножът опря до кокала, търсим някого отвън, който да поеме отговорността, а ние да гледаме отстрани“, казва проф. Минасян, но същевременно отбелязва, че евентуалното присъединяване на България към Европейския банков съюз е стъпка в правилната посока: „Някой трябва да ни бие през пръстите, когато вършим поразии“, обобщава икономистът.

Гарабед Минасян

И двамата експерти са против подкрепяния от БНБ закон за пълно компенсиране на вложителите в КТБ. „Депозитите на стойност над 100 000 евро трябва да се отчитат като инвестиция, защото вложителите на големи суми в КТБ са очаквали инвестиционен доход от осезаемо по-високите лихви в банката на Цветан Василев. Но както знаем, всяка инвестиция носи риск. Инвеститорът може да загуби капиталовложението си, без някой да приема това за нередно“, казва професор Минасян. В битието на КТБ той съзира характерните белези на разцвета и сгромолясването на класическата финансова пирамида. Сходни заключения провокират и обнародваните данни за огромните кредити, отпускани от КТБ на свързани с Цветан Василев лица и фирми, на които впоследствие са били отпускани нови кредити за покриване на старите заеми.

КТБ се срина заради „Южен поток“?

Според финансиста Илиян Василев, няма нищо случайно в това, че проблемите около КТБ лъснаха точно в момента, когато започнаха плащанията по проекта „Южен поток”. „Вероятно това е катализирало някакви дремещи процеси и е събудило желанието на определени групировки да участват в преразпределението. Всички знаем, че КТБ има ключова роля в тези разплащания. Твърде възможно е именно неудовлетворените да са предизвикали първоначалните атаки срещу сриналата се впоследствие банка“, посочва Илиян Василев.

Широко затворени очи

Как гуверньорът на БНБ Иван Искров винаги се оказваше удобният банкер за всяка власт

„КТБ не е фалирала банка. Хората трябва да бъдат спокойни за своите депозити. Стига сме създавали страхове!“ Датата е 20 юни. Гласът на видимо смутения управител на БНБ Иван Искров, който за първи път от години се появява на живо по БНТ, се извива нагоре и достига почти до фалцет.

Няколко часа по-рано ръководството на БНБ спешно е взело решение да постави под „специален надзор“ четвъртата по големина банка в България, която е декларирала, че вече не може да обслужва своите плащания поради масирано теглене на депозити. Седмица по-късно упражнението пред камерите се повтаря, но този път Искров изчита суха декларация срещу разпространителите на зловредни слухове по адрес на ПИБ – третата по големина банка в България.

Събитията около проблемните банки в България се развиха с главоломна скорост през последните три седмици. Неубедителната реакция на централната банка по време на атаката срещу КТБ, както и подкрепата на Искров и ключовите хора около него за решението да се затворят всички банки след паниката около ПИБ фокусираха вниманието върху гуверньора на БНБ. На практика обаче те са само финалният акорд на процес, който тече от години и за който многократно е предупреждавано (повече по темата – на стр. 8).

И именно Иван Искров и подопечният му „Банков надзор“ са институциите, които трябваше да видят проблема навреме и да намерят правилното решение.

В сегашната банкова драма за жалост централната банка не можеше да бъде решението, защото всъщност е част от проблема. И отговорността за това в голяма степен е на Искров – управителят на БНБ, който попадна в ръководството й от политиката, а преди това и от банковия сектор. И волно или неволно не успя да скъса напълно връзките, които му помогнаха да заеме този пост, а и да се противопостави на най-вредната част от задкулисието.

Искрено за Искров

За широката общественост юнските телевизионни изяви на Искров вероятно са били първият сблъсък „лице в лице“ с човека, който седи начело на централната банка. Той заема този пост вече втори пореден мандат и умело лавира между различните политически интереси, като реално е избиран от три различни правителства.

Може да се каже също така, че съдбата като че ли по-скоро е била благосклонна към него през тези близо 11 години. На практика случващите се в момента събития около КТБ и ПИБ са първото видимо сериозно изпитание за централния банкер, за неговия екип и най-вече за здравината на техните нерви.

Това от своя страна означава или че българската банкова система наистина е била много стабилна през последното десетилетие, или че Искров досега е бил голям късметлия, като замитаните под килима проблеми при надзора не са изскачали от другата страна.

Изненадващото образуване на досъдебно производство точно срещу подуправителя на БНБ и ръководител на „Банков надзор“ Цветан Гунев, за което изтече информация два дни преди затварянето на КТБ, обаче като че ли накланя везните в полза на последната теза.

Макар и по всичко да личи, че таймингът на акцията е част от планирана акция срещу КТБ, тя е базирана именно на факта, че БНБ системно си затваряше очите за лошите практики в част от банките с местни собственици. При всички положения върху плещите на Иван Искров падна нелеката задача да покаже недвусмислено, че турбуленциите около КТБ и ПИБ не са предвестник на криза в целия банков сектор.

Относително добрата новина е, че с годините Искров успя да изгради около себе си стабилен екип в централната банка, който би трябвало да е подготвен за събития като случващите се в момента. Погледнато в личностен план, може да се каже, че сегашният управител на БНБ е доста противоречива фигура.

От една страна, той действително е икономически и банков специалист – завършва „Финанси и кредит“ в УНСС през 1992 г., работи като хоноруван преподавател в същия ВУЗ, а след това е приет с конкурс в управление „Банков надзор“ на централната банка, където до 1997 г. последователно заема позициите експерт, инспектор и старши инспектор (което предвид банковата криза от 1996 г. може и да не е атестат за идеално свършена работа от цялата тогавашна централна банка).

От друга страна обаче, възходът му до управител на БНБ вероятно нямаше да се случи без сериозните политически протекции, с които през годините се ползва.

И които с времето претърпяват многократни, често странни метаморфози. На практика той е първият висш член на политическа партия, който оглавява централната банка след 10 ноември 1989 г. Което самият Искров не отрича, но уточнява, че първо се е доказал като специалист в банковия сектор, след което е влязъл в политиката, а не обратното.

За пръв път Искров попада в обществените прожектори с идването на НДСВ на власт. Годината е 2001 г., а 34-годишният царски депутат е избран за председател на бюджетната комисия в парламента. Малко известно е обаче, че НДСВ не е първия политически трамплин на Искров.

Тогавашни функционери от СДС си спомнят, че неговата партийна кариера всъщност тръгва от регионалната структура на БЗНС в Златица. Там Искров е забелязан от лидера на земеделската партия Петко Илиев, който впоследствие го представя на синия вицепремиер Александър Божков. Така по времето на служебното правителство на Стефан Софиянски бъдещият гуверньор на БНБ е назначен за зам.-управител на все още държавната банка ДСК.

Синият финансов министър Муравей Радев също си спомни, че е заварил Искров като член на управата на спестовната каса. Той обаче не успя да се сети каква точно е била причината за изненадващото освобождаване на банкера през 1999 г. Стенограмата от дебатите около преизбирането на Искров през 2009 г. все пак хвърлят малко повече светлина по въпроса.

Според изказване на депутата от БЗНС Георги Пинчев именно Муравей Радев е сложил точка в синята партийна кариера на бъдещия гуверньор. „Когато по време на 38-ото Народно събрание един финансов министър си позволи да го уволни от заместникпредседателското място в ДСКаса, аз бях вероятно единственият народен представител, който отиде при този финансов министър – Муравей Радев, да протестира и да му кажа, че върши груба грешка.

Позволете ми за политическия момент, който ще възпроизведа – министърът стана от стола си, погледна ме със сините си очи и ми каза: „Господин Пинчев, знаете ли, че Вие сте дошъл да защитавате един комунист?“ Аз му казах:

„Господин министър, аз съм дошъл да защитя един перфектен специалист в областта на финансите“, казва Пинчев от трибуната на парламента. Няколко източници от сините среди обаче уточниха, че нареждането за отстраняването на Искров всъщност е дошло от самия Иван Костов. Лидерът на СДС бил бесен, защото зам.-управителят на ДСК самоволно отпуснал кредит на Росексимбанк на покойния бизнесмен Емил Кюлев, с който той имал намерение да приватизира активи на фалиралата Балканбанк. /Капитал/

Една типично българска история

За началото на тази история писахме преди 2 години. Днес отбелязваме задаващия ѝ се край. Тя може и да не е сред най-важните сюжети в сегашната криза, но пък е изключително показателна за това как функционира държавата.

Анализ на Ясен Бояджиев: /DW/

И днешното управление следва старата българска традиция, съгласно която най-усилното време във всеки мандат е не в началото или в средата му, а в края.

Време вече няма, а има много работа за довършване – да се доназначат (по възможност дългосрочно) „наши хора” на ключови постове, да се допреразпределят публични ресурси накъдето трябва, да се дозаличат оставените следи и да се доизпълнят ангажиментите, „поети пред избирателите” и най-вече пред някои отделни групи и индивиди.

„Кипеж на парламентаризъм“

В Народното събрание, чийто кворум цяла година бе сред най-проблематичните и непредвидими неща в държавата, през последните седмици (по ироничния израз на един депутат) се наблюдава „кипеж на парламентаризъм” – лавина от нови законопроекти, кой от кой по-„спешен”.

Целта и смисълът на много от тях остават дълбоко неясни, а приемането на повечето изглежда невероятно. Но кой знае до какви изненади могат да доведат пазарлъците и взаимните отстъпки в днешната ситуация, в която вече не е ясно кой е управляващ и кой е опозиция и всякаква „тематична коалиция” е възможна.

Законодателната инициатива, за която ще стане дума тук, е подсигурена не с един, а с цели два законопроекта. Целта и „бенефициентите” ѝ са съвършено ясни, а приемането ѝ, рано или късно, е напълно сигурно. На фона на „важните за страната и хората закони” тя може и да изглежда дребна, незначителна и банална. Но пък е изключително показателна за това как функционира държавата. И доказва, че когато трябва, българските политици могат да изпипват работата си докрай, без значение кой точно е на власт.

Зад кулисите

За началото на тази история Дойче Веле писа преди две години. Тогава на власт беше ГЕРБ, а депутатите от тази партия гласуваха уникалната за европейската и световната практика забрана на производството и търговията с т. нар. цигарени гилзи – нещо като готови цигари, но празни, без тютюн. По същество чрез закон бе забранен един нормален, легитимен в цял свят бизнес. На практика забраната означаваше закриване на мощности в няколко печеливши български фабрики, съкращаване на стотици работни места, обезсмисляне на инвестиции за няколко милиона, загуба на разработени пазари и на приходи от десетки милиони.

За пред публиката аргументът тогава беше, че „гилзите” често се пълнят с контрабанден тютюн, поради което намаляват продажбите на готови цигари. А от това страдат приходите от акцизи в държавния бюджет. Всички обаче предполагаха, че истинската цел е да бъде ударена най-голямата фабрика за цигарени опаковки и заготовки, за да бъдат накарани собствениците ѝ да се откажат от този бизнес, а фабриката да бъде придобита на безценица от приватизирания малко по-рано „Булгартабак” – очевидно (въпреки офшорната си обвивка) контролиран тогава от дуото „Василев-Пеевски”, а днес вече само от втората част на това дуо или от лицата, които стоят зад него.

Предположението бе потвърдено от последвалите събития. Бизнесът на фабриката спадна, акциите ѝ се сринаха и в края на краищата през февруари тази година тя беше придобита от свързани с „Булгартабак” офшорни дружества – на далеч по-ниска цена от тази, срещу която преди години беше приватизирана. Покрай тази фабрика няколко други компании спряха производство, две от тях се преместиха в Румъния, няколкостотин души останаха без работа.

Краят на историята

И ето че сега, след като бизнесът с „гилзите” премина в правилните ръце, държавата реши, че той вече не стимулира контрабандата и не ощетява бюджета. И се кани да отмени забраната му, като за целта за броени дни в НС бяха внесени два законопроекта – написан от депутати от ДПС нов закон за тютюна, в който тази забрана вече не фигурира, и приета от правителството специална поправка в действащия закон. За пред публиката отново има благовидно обяснение – „привеждане на националното законодателство в съответствие с европейските разпоредби”, за да се избегне започнатата от ЕК наказателна процедура. Надеждата е публиката да не забележи, че европейските разпоредби си бяха същите и преди две години.

Дали сега ще стигне времето някой от двата законопроекта да бъде приет, не е ясно. Но не се притеснявайте – ако не този, следващият парламент със сигурност ще го направи. Както отбелязахме и преди две години, конвейерът на законодателния лобизъм работи изобретателно и неуморно. И както се видя, политическото обслужване на най-мощния в момента олигархичен кръг не зависи от това кой е на власт. Пък и има неопровержимо алиби за приключване на историята с „гилзите” в нечия полза – забраната наистина е абсурдна, а и ЕС го иска.

Защото знаят, че скоро си отиват

Понеже знаят, че скоро си отиват, управляващите бързат да наместят свои кадри на високи позиции и да усвоят колкото може повече публичен ресурс. Това е непочтено, но не изненадва никого. Защото не се случва за първи път.

Иван Бедров /DW/

„След като парламентът работи до 12 часа, нормално е и в 12 без 2 също да работи“ – така председателят на Народното събрание Михаил Миков отговори на въпросите за масираните назначения и законови промени, които отиващото си управление на БСП и ДПС предприема в последния момент. Този сюжет не е непознат – той силно напомня на случилото се през пролетта и лятото на 2009 година, когато отиващата си тогава Тройна коалиция също назначаваше ударно свои кадри в държавни комисии.

Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров е назначен от правителството за 5-годишен мандат, който не може да бъде прекъсван от следващ кабинет. Това предвижда новият закон за МВР, който отне и правомощието на президента да разписва това назначение. Този случай е само черешката на тортата, която БСП и ДПС – често в противоборство, приготвят в момента. В деловодството на Народното събрание само за последния месец са внесени 32 предложения за промени в законодателството. Това е рекорд за тази година. За сравнение – през април предложенията са били три пъти по-малко. Тази активност се случва въпреки факта, че сегашният парламент си отива. Или може би точно поради това.

Време за приятели

Разпадащата се коалиция реши да си послужи с добре познатата формула за разпределяне на властта. И паднаха всички задръжки. Някои законопроекти са откровено лобистки – например узаконяването на стари нередовни строежи на писти и лифтове в планините или пък удължаването на срока, в който частни фирми да събират отпадъци от черни и цветни метали. Срещу заплащане от общините, разбира се.

Министерството на земеделието и храните се разтресе от скандал между министъра и ръководството на фонд „Земеделие“, който разпределя европейските пари в сектора. Първо министърът поиска оставката на шефа на фонда. След това дойде отговорът, който гласеше, че министърът лобирал за свой проект. Ден по-късно обвиненията вече звучаха така: министърът бил от ДПС и искал да овладее фонда, който е в квотата на БСП.

Стремежът за овладяване на повече и повече позиции, свързани с разпределянето на огромни ресурси, вече е неприкрит. Успоредно с лобистките поправки и назначенията, върви и директно раздаване на пари. В последния момент Националната служба за охрана получи допълнително 4 милиона, ДАНС – 3,6 милиона, Министерството на икономиката – 2 милиона. Продажба на имоти на военните по морето, обществени поръчки за стотици милиони левове, обявени в последните дни на юни… Списъкът е дълъг.И какво от това?

Поведението на тези управляващи не е много по-различно от поведението на предишни управляващи. Мащабът може и да е друг, но по същество всичко се повтаря. ГЕРБ продължи заварената практика и роди прословутото име „калинки“, а БСП и ДПС доразвиха още повече този порочен модел. Но никой не е изненадан – обществото изглежда е привикнало към всичко това. От време на време някой представител на ГЕРБ или Реформаторския блок поставя въпроса за действията в стил „12 без 5“, но това не се превръща във водеща новина.

Дори обявената дата за предсрочни парламентарни избори не предизвиква ентусиазъм и надежда за дълбока промяна в стила на управление. Бойко Борисов вече се държи като следващ министър-председател, но полемиката не излиза от рамките „ние срещу тях“.

В публичния разговор не се долавя достатъчно значима политическа заявка за радикална промяна в стила на управление. А когато не се говори за смяна на модела, а само за смяна на едни с други, тогава няма нищо по-нормално от случващото се в момента – да окопават верни кадри и да усвояват до последно публичен ресурс. А ние да го приемаме за неизбежно.

В началото беше КТБ

Как да си обясним това, което се случва в българския банков сектор? Откъде тръгна всичко и как ще приключи? Татяна Ваксберг обобщава фактите:/DW/

Кой печели от сътресенията около КТБ?

Може би си спомняте, че в началото не бяха опашките. В началото беше акцията на полицията и прокуратурата в КТБ. Тя се състоя на 13 юни и беше аргументирана с твърдението, че шефът на КТБ Цветан Василев е проверяван за евентуално намерение да убие депутата от ДПС Делян Пеевски. Акцията започна сутринта, а следобяд беше вече пределно ясно, че тандемът Василев-Пеевски е разбит. Нещо повече дори: между двамата е започнала война.

Да обсъждаме цялата последвала паника без да си спомним събитията от този ден, би било по-лесно, но не и по-достоверно. Защото е факт, че за добро или за зло полицията и прокуратурата стоят в началото на целия стихиен процес.

Хронологията

От онзи ден първи до днес събитията се развиха главоломно: хората се наредиха на опашки, за да изтеглят парите си от КТБ; някои фирми, които държат активите си в тази банка, бяха блокирани; „Булгартабак” обяви, че е прехвърлил задълженията си към КТБ към друга банка, а накрая КТБ беше поставена под надзора на БНБ.

Седмица по-късно възникна проблем с втора банка – ПИБ. В нощта срещу 29 юни стотици абонати са получили анонимни текстови съобщения, в които се твърди, че и тази банка е разклатена. Часове по-късно, когато хората се наредиха на опашки пред филиалите на ПИБ, в страната вече масово се говореше за сценарий, който цели дестабилизирането на банковата система. Ден по-късно Европейската комисия разреши на българските власти да предоставят на банковия сектор кредитна линия в размер на 3,3 милиарда лева. Целта е да се осигури ликвидност на банките и да се успокоят вложителите. Подробностите около това разрешение все още не са известни, така че не е възможно да се правят предположения за по-нататъшната съдба на тези пари.

Късно вечерта в понеделник дойде и съобщение от Международния валутен фонд. В него се казва, че институцията е готова да помогне на България, но се уточнява, че по данни на Фонда финансовият сектор на страната е „добре капитализиран“. Пак в понеделник БНБ обяви, че напрежението в сектора е преодоляно.

В същото време е факт, че България излиза от тази история със следния микс от нерадостни констатации: коментирайки банковите сътресения, анализаторите не спират да говорят за „грабеж“ и за „шайка престъпници“, списание „Форбс“ недоумява от факта, че хората в България реагират на анонимни съобщения, а вестник „Файненшъл таймс“ констатира, че страната продължава да е управлявана от едно неуспешно правителство, което вече няма никакъв полезен ход.

А сега ето и мненията на авторитетни български икономисти, коментирали основните въпроси, които вълнуват българите:

Как си обяснявате това, което се случи?

Георги Ганев (пред сайта ClubZ): “… това, което се случва, е абсолютно целенасочена, обмислена и предумишлена атака срещу цялата българска банкова система, основана на разпространяване на слухове и директен опит да се убие доверието на хората към банките и да се причини паника, при която да стане пожар и да изгори всичко“. И още: „… външнополитически сценарий, идващ от Кремъл, категорично не мога да изключа. Знаем, че в момента се решават нещата с Южен поток.”

Красен Станчев (пред сайта desebg.com): „Очевидно е, че правителството е било приватизирано от тези хора [Василев и Пеевски], а когато те започват да се карат, това се отразява на настроенията спрямо банката [КТБ]. (…) Фрапантното в този случай е, че политиката на едно правителство и един парламент за относително дълъг период от време е диктувана от интересите на една банка, по-скоро от двама души. Дали това е в интерес на хората? Очевидно не е. И това се вижда по обстоятелството, че след като са изтеглени държавните депозити, главоболията са за сметка на частните спестители. Но те сами са поели този риск, никой не ги е завел там насила“. И още, този път за ПИБ: „Хората знаят, че малките влогове са гарантирани. Но те знаят и друго: че КТБ ще изсмуче всички резерви. Затова и започват да си теглят парите.“Петър Ганев (в бюлетина на Института за пазарна икономика): “Очевидно е, че „крахът” на банката [КТБ] не е причинен от натрупване на лоши кредити, а от координирана атака, породена от динамиката на политическата сцена”. И още: „Неслучайно там, където държавните компании държат парите си, е и мястото, където се случват такива катаклизми.“

Владимир Каролев (пред „24 часа“): „Причината е отново медийна и пропагандна атака, от една страна, както и непремерени и безотговорни изказвания на политици от практически всички водещи партии в страната (за държавни фалити, банкови фалити, клатения на банки и т.н.). (…) Прокуратурата пък ненужно огласи разследване срещу водеща фигура в БНБ, с което наля масло в огъня.”

Трябва ли да се страхуваме от това, което предстои в банковия сектор?

Петър Ганев (в бюлетина на ИПИ): “При нас я няма тази взаимообвързаност на банките, която би създала ефект на доминото – тоест, една банка дори и да фалира, това чисто оперативно не води до автоматични проблеми за всички останали.”

Георги Ганев (пред сайта ClubZ): „От всичко, което наблюдавам като данни за българската банкова система, тя има изключително високи ликвидни наличности.“

Красен Станчев (пред сайта desebg.com): “Важно е да се знае, че няма системен проблем в банковия сектор. Второ, има относително бързи действия на централната банка.“

Левон Хампарцумян (пред Нова телевизия): „Банковата криза от 1996-1997 година не може да се повтори заради ситуацията с КТБ. (…) Една банка не може да повлече останалите.”

Трябва ли да изтеглим парите си от банките?

Георги Ангелов (в профила си във Фейсбук): „Депозитите са защитени от държавата. Банките, БНБ и правителството имат необходимите ресурси за това. Вложителите няма да загубят пари.”

България изтегли външен дълг за 1.5 млрд. евро при добра доходност

Международните пазари демонстрираха силен интерес, слабо повлиян от негативните събития в страната

При силен интерес от страна на международните инвеститори България пласира 10-годишни облигации за 1.493 млрд. евро при доходност от 3.05%. Подадените поръчки са били два пъти повече от предложеното количество ценни книжа, показват предварителните данни от предлагането, с които „Капитал Daily“ разполага.

Първите анализи на финансисти са, че пониженият рейтинг, политическата нестабилност и проблемите с четвъртата по големина банка в страната не са влошили способността на държавата да се финансира при изгодни условия. В полза на България е пазарната ситуация в момента –  отрицателните лихви на ЕЦБ засилиха глада на инвеститорите за високодоходни активи. Предстои Министерството на финансите да обяви официалните резултати от предлагането и да посочи какво е разпределението на книжата сред участвалите в процедурата. За пласирането на дълга помогнаха три от най-големите банки – JP Morgan, HSBC и Citibank.

Двойно презаписване

Съмненията, че правителството ще се възползва от предлагането и при интерес от страна на инвеститорите ще изтегли по-голям заем от планирания, не се сбъднаха. А и това е технически невъзможно, защото ратификацията на парламента е за тази сума.

Въпреки че емисията е била презаписана повече от два пъти, одобрените поръчки са за около 3 млрд. лв., колкото бе предварително планирано. Така страната може при нужда от финансиране да потърси още един заем до 900 млн. лв., с което ще запълни лимита на допустимия външен дълг за тази година.

Към края на май вътрешният дълг на България е 3.6 млрд. евро, а външният възлиза на 3.9 млрд. евро, с което съотношението публичен дълг към БВП е 18.3% – едно от най-ниските в Европа. Заедно със стабилните макроикономически и фискални показатели това е надделяло над последните неблагоприятни събития, коментира икономистът Владимир Каролев.

Според експерт от финансовите пазари понижението на рейтинга от агенция Standard & Poor’s до BBB- (едно ниво под степен junk) и кризата с Копроративна търговска банка (КТБ) са се отразили минимално върху доходността по новия дълг. „Преди да станат тези неочаквани събития, най-вероятно доходността щеше да бъде около 2.90%, а сега е 3.05%, което не е много голямо отклонение“, коментира анализаторът, пожелал анонимност.

Доходността – леко надолу

Самото записване на предложените облигации е продължило повече от 6 часа и половина, като в началото цената на книжата се определяше от лихвения индекс (midswap), който за 10-годишните облигации в момента е 1.45% плюс надбавка от 170 базисни пункта. Последва опит от страна на емитента да поиска по-ниска надбавка и така тя достигна 160 базисни пункта, което определя доходност от 3.05%.

Последната емисия еврооблигации, които България пласира, бяха 5-годишни и при тях доходността бе 4.436%, но за тогавашните условия също се определяше като успешна. Тогава местните инвеститори бяха ограничени от участие, докато този път имаха възможност да купят от облигациите.

С основната част от набраните средства ще се изплати падежиращата през януари доларова емисия облигации за 1.086 млрд. долара и ще се финансира бюджетен дефицит, който е планиран на 1.5 млрд. лв. /Капитал/