Архив на категория: Акценти

Скорпионите в пустинята

В политиката едно от най-устойчивите клишета за Близкия изток е, че той е блато, от което колкото повече се опитваш да се измъкнеш, толкова повече то те засмуква навътре.

Тази представа вероятно витае и в главите на американския президент Барак Обама и армията му от съветници в Белия дом, след като Вашингтон отново започна да събира коалиция на желаещите за поредна военна авантюра сред пясъците на Ирак.

Причината е повече от сериозна. Многобройните групировки от сирийската гражданска война, финансирани безразборно в името на битката срещу президента Башар ал Асад през последните три години, постепенно мутираха в изчадието „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ). Обезглавяването на двама американци и един британец успя да задвижи колелата на войната, макар и подобен драконовски терор отдавна да се е превърнал в ежедневие за местните жители.

За да бъде победена ИДИЛ, са нужни легитимност и идеологическа алтернатива в очите на местните сунити в Сирия и Ирак, които от години се чувстват маргинализирани и репресирани от прошиитските правителства в Дамаск и Багдад. Затова идеята на САЩ е да привлекат на помощ арабските правителства и Турция. Не са забравени и кюрдите, които единствени успяват да нанесат поражение на ИДИЛ на бойното поле с помощта на Иран. Само че всички тези играчи имат разнопосочни интереси и на практика водят помежду си война чрез посредници през последните три години в Сирия. Кампанията срещу ИДИЛ ще подчертае тези различия и това неизбежно ще промени крехкия баланс в Близкия изток.

Кюрдите и техният приятел Иран

Първите, които успяха да се противопоставят на настъплението на ИДИЛ в Ирак в началото на юни, бяха кюрдите. Въоръжените им сили пешмерга (в превод – тези, които се изправят срещу смъртта) успяха не само да удържат позициите си в кюрдската автономия в Северен Ирак, но и да ги разширят с още няколко населени места, включително град Киркук. Всичко това обаче се случи още през юли, далеч преди САЩ да заговорят за пряка намеса в конфликта.

На помощ дойдоха иранците. Те бързо изпратиха военни съветници и насочиха шиитски въоръжени групировки в помощ на кюрдите, което помогна за освобождаването на ключови градове като Амерли, чието превземане от кюрди, иранци и иракски шиити в началото на септември е сочено за повратен момент в битката срещу ИДИЛ. „Иракските кюрди никога няма да забравят подкрепата на Иран, която дойде в критичен момент и бе над очакванията ни“, заяви на пресконференция с иранския външен министър Джавад Зариф президентът на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани.

Макар и закъснели, сега на масата се опитват да седнат и САЩ. „Кюрдските сили вече са по-добре въоръжени и обучени. Вероятно ще получат западни инструктори, повече оръжия и муниции“, казва пред „Капитал“ анализаторът Владимир ван Вилгенбург от Jamestown Foundation. Това може да се окаже трудно, тъй като въпреки продължаващото повече от десетилетие автономно управление кюрдите в Ирак все още нямат институционализирани въоръжени сили. Мнозинството от пешмерга са обикновени членове на двете най-големи политически партии в автономията – Патриотичния съюз на Кюрдистан (PUK) и Кюрдистанската демократична партия (KDP), които купуват оръжие на свободния пазар и отиват да защитават територията си.

На хартия обаче KDP и PUK са смятани за терористични групировки от Вашингтон. Причината е т. нар. Patriotic Act в САЩ, приет след атентатите от 11 септември 2011 г,. който определя всяка въоръжена група, водеща съпротива срещу правителството си, за терористична организация, без да взима предвид първопричините за това. По това време в Ирак все още властва Саддам Хюсеин, който провежда систематична кампания за изтребление на кюрдите. Какво мислят те за класификацията на САЩ пролича особено остро през февруари, когато президентът Масуд Барзани отмени посещение във Вашингтон.

Кюрдите в Ирак са недоволни и от липсата на подкрепа от Анкара, която в последните години изгражда изключително тесни политически и икономически връзки с тях в опит да си създаде приятел в противовес на войнстващата Кюрдска работническа партия (PKK) на турска територия. „Вероятно те очакваха някаква поддръжка.

Но след като плениха турските дипломати в Мосул, Турция заяви, че не може да помогне,“ обяснява Владимир ван Вилгенбург. Официална Анкара мълчи за ИДИЛ, защото групировката държи като заложници 49 турски дипломати и семействата им.

Притесненията за тях са напълно валидни, още повече с оглед на обезглавяванията на Джеймс Фоли, Стивън Сотлоф и Дейвид Хейнс, които бяха представени като отмъщение заради подкрепата на правителствата им в борбата срещу ИДИЛ. Но това не е единствената пречка пред участието на Анкара в международната коалиция срещу джихадистите. /Капитал/

Екстрадиция или плескавица

Единственият начин на Цветан Василев да избегне престой в ареста е да получи политически протекции в Сърбия

„Това беше най-лесното решение.“ Според сръбските медии именно това са били думите, с които обявеният за издирване чрез Интерпол мажоритарен собственик в КТБ Цветан Василев се е предал във вторник сутринта на сръбската полиция. Предишния ден сръбските власти бяха получили официална информация от България, че той се намира в Белград.

Няколко часа по-късно той е изправен пред съдия. Паспортът на Цветан Василев е отнет и му е наложена забрана да променя настоящия си адрес в Белград, както всеки ден той трябва да се разписва в полицейско управление в сръбската столица. С това съдебно решение се постави началото на процедурата по екстрадицията на банкера.

„Най-лесното“ за Цветан Василев решение – да се предаде, дойде седмица след като българският му адвокат Константин Симеонов издаде местонахождението му в национален ефир „по съгласие на банкера“.

Защо се предаде сега? Защо в Сърбия? Има ли сделка? Какво ще се случи оттук нататък? Това са само част от въпросите, които се появиха след изненадващия ход на Цветан Василев.

Още първите дни след появата му стана ясно, че той е в безизходица и далеч няма намерение да се връща в България, а точно обратното – ще използва всички възможности, за да избегне екстрадицията. Всеки ход на банкера (преместването му в Белград, обжалването на 72-часовото задържане, жалбите за заплахите за живота му) изглежда като предварително обмислен и има една-единствена цел – да затрудни българските власти в опита им да го върнат в страната ни. В същото време позицията на банкера  е съвсем разбираема – от знаците, които българските власти дават, той трудно би могъл да бъде убеден, че ще получи независимо правосъдие.

Обявен за издирване, изоставен от всички

Обвинението, за което се иска екстрадицията на Василев, е от края на юли, когато той беше задочно привлечен за длъжностно присвояване „в особено големи размери, представляващо особено тежък случай“, за което се предвижда наказание от десет до двадесет години затвор. Става дума за липсващите 200 млн. лв. в касата на КТБ, за които първоначално бяха задържани служители на банката и за които беше лансирана версията, че едва ли не са изнесени с чували. Малко след като беше задочно обвинен, Цветан Василев беше обявен за издирване чрез Интерпол.

На фона на тежките обвинения прокуратурата направи всичко възможно за да засили съмненията, че провежда обективно разследване. Встрани от факта, че игнорира сюжета с Делян Пеевски (който по думите на активисти от „Протестна мрежа“ заема много по-голямо място в сигнала, по който започна разследването срещу Василев), последните активности на главния прокурор Сотир Цацаров – медиаторството между засегнатите страни и изказването по въпроси какво трябва да се случи с надзора на КТБ, показаха, че държавното обвинение далеч не изпълнява само конституционната си роля.

Въпреки неясните мотиви на Сотир Цацаров да бъде нещо повече от главен прокурор в казуса КТБ, дори от малкото известни факти по делото може да се предположи, че Василев действително има от какво да се притеснява. В четвъртък, когато той беше пресрещнат от журналисти пред полицейското управление в Белград, където трябваше да се подпише, банкерът заяви: „Чувствам се предаден от всички.“

И действително – още в първите дни на разследването стана ясно, че показания срещу него са дали някои от най-приближените му. Сред тях например е Бисер Лазов, който ръководеше ключови за Цветан Василев фирми. Запознати с разследването коментираха, че решението на прокуратурата да освободи от ареста главния касиер на банката Маргарита Петрова също е било в резултат на показанията й срещу Василев.

При разглеждането на искането на държавното обвинение за отстраняването на подуправителя на БНБ Цветан Гунев (което беше отхвърлено от съда) стана ясно, че по разследването има показания и на анонимни свидетели. В пледоарията си прокурорът по делото Иван Гешев заяви, че Цветан Василев е свързан с източването на 2.4 млрд. лв. от КТБ под формата на кредити към кухи дружества, с които са се финансирали негови икономически, спортни, обществени и политически проекти (без да назовава партията „България без цензура“, прокуратурата на два пъти намеква, че Василев е финансирал този политически проект).

Думите на прокуратурата показват, че тя има далеч по-сериозни обвинителни планове за Василев от обвинението за източването на 200 млн. лв. от трезора на банката, което също би трябвало да го притеснява.

И, разбира се – заплаха за убийство

В четвъртък Цветан Василев даде ясна заявка, че ще се противопостави максимално на това да бъде екстрадиран: „Предполагам, че моите адвокати ще кажат каква ще бъде следващата ни стъпка. Аз съм в официална процедура по екстрадиция. Искам цялата процедура да мине по целия път.“

Отсега е ясно, че един от основните аргументи, с които Цветан Василев ще се опита да убеди сръбските власти, че не трябва да бъде екстрадиран, са заплахите за живота му. През седмицата адвокатите на Цветан Василев заявиха, че има постоянни заплахи за живота на банкера: „Заплахите срещу Цветан Василев не са от вчера и от днес. Той ги е заявил и пред прокуратурата и главния прокурор“, коментира адвокат Христо Ботев.

Веднага в тези думи на защитата се припозна Делян Пеевски, който преди няколко месеца беше обект на кратка проверка от прокуратурата по сигнал на Василев (държавното обвинение също така за кратко беше задържало и обвинило трима души в опита за убийството на депутата от ДПС, което така и не се беше случило). Без никой да е посочвал името му, синът на Ирена Кръстева изпрати позиция до медиите: „Във връзка с новотиражираните в последните дни твърдения на Цветан Василев и неговите адвокати, свързващи ме по някакъв начин с евентуални заплахи срещу живота и здравето на лицето Цветан Василев и неговото семейство, заявявам категорично, че подобни инсинуации са изключително нелепи и очевидно целят единствено създаване на предпоставки за поредното отлагане на явяването на Василев пред българското правосъдие.“

Добре обмислен ход

Два дни след ареста на Цветан Василев от прокуратурата съобщиха, че са изпратили до Сърбия всички необходими документи за екстрадицията му.

Сега магистратите в Белград ще трябва да решат по същество въпроса за това дали да предадат Цветан Василев на българските власти. Този процес, разбира се, може да се проточи във времето, доколкото съдът може да изисква допълнителна информация.

Правозащитникът Михаил Екимджиев коментира през седмицата, цитиран от bTV, че „екстрадицията не следва автоматично искането“ и трябва да има и сигурност, че в резултат на екстрадирането банкерът няма да бъде подложен на преследване по политически мотиви, пол, религиозни убеждения, раса, етнос. Юристът цитира и чл. 3 от Протокол №2 към ЕКПЧ, според който екстрадиция може да бъде отказана, „ако при постановяване на мярката за неотклонение не е имало достатъчно гаранции за реализирано право на защита“, какъвто според него е случаят с Цветан Василев, който е „задържан в закрита процедура, без възможност българският съд да проконтролира постановлението“. Правозащитникът визира постановлението на прокуратурата за ареста на Василев за 72 часа, което българският съд на две инстанции отказа да разгледа.

Юристи коментираха пред „Капитал“, че решението на Цветан Василев да се премести от Виена в Белград едва ли е случайно. По този начин банкерът излиза от юрисдикцията на европейската заповед за арест, където процедурата е далеч по-опростена.

В момента е приложимо сръбското законодателство и Европейската конвенция за екстрадиция, която казва, че „екстрадираното лице няма да бъде преследвано, осъждано или задържано за изпълнение на присъда или на мярка за неотклонение задържане под стража заради престъпление, извършено преди предаването му и различно от това, заради което е екстрадирано“, т.е. прокуратурата ще може да разследва Василев само за престъплението, за което е поискала екстрадицията му.

Важен детайл е, че крайното решение за предаването на банкера на българските власти се взима от изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието.

Именно тази подробност дава възможност на Цветан Василев да използва връзките си в Сърбия, където той има инвестиции – така например сръбският президент Томислав Николич посети заедно с Василев стъкларската фабрика в Парачин.

Така след няколко месеца изгнание и макар и да е обмислил ходовете си, най-известният български банкер на Балканите се намира в капан, от който безболезнено може да излезе само по два не особено законни начина – като се разбере със сръбските или с българските власти в лицето на техните задкулисни господари. Второто изглежда все по-малко вероятно. /Kapital/

Порошенко в Конгреса на САЩ: Путин е готов да освободи и руснаците в България

В реч пред двете камари на американския Конгрес президентът на Украйна Петро Порошенко заяви, че Западът прекалено рано е повярвал в краха на бившия Съветски съюз.

Той подчерта, че носталгията по общото минало и до днес е способна да провокира войни и напрежение в бившия съветски блок.

„Правото да защитава етнически руснаци и дори само руски говорящите вече стана причина за разпалване пожара на войната. Освен в Украйна руски говорящи днес живеят в Молдова, Грузия, Казахстан, Балтика, Полша – страни от бившата съветска сфера на влияние… Те дори представляват съществена част от населението на Германия и България. Кой ще бъде следващият?“, попита Порошенко от трибуната.

Той добави, че войната, която се води в момента в Украйна, засяга Европа и Америка, защото това е война за свободния свят, предаде агенция ДПА.

Освен това президентът осъди днес пред Конгреса на САЩ анексирането на Крим от Русия като едно от най-големите предателства в съвременната история, предаде „Франс прес“.

Присвояването през март на този украински полуостров от Москва, което международната общност не признава, „се превърна в един от най-циничните предателства в съвременната история“, допълни той, аплодиран от американските конгресмени.

Порошенко се обърна към Конгреса на САЩ с искане на Украйна да бъде предоставен „специален“ статут на сигурност – най-високото ниво на обвързаност за страна, която не членува в НАТО.

Той напомни на конгресмените и сенаторите, че Западът, Китай и Русия са се отметнали от гаранциите, дадени на териториалната цялост и суверенитета на Украйна през 1994г. в Будапещенския меморандум. „Украйна, която предаде третия по големина ядрен арсенал в света в замяна на уверения в сигурността й, получи нож в гърба от една от страните, дали тези гаранции“, заяви Порошенко.

Президентът призова Вашингтон да помогне за въоръжаване на армията на Украйна. САЩ предоставят единствено несмъртоносно оборудване, но Порошенко каза, че „одеалата и уредите за нощно виждане са важни, обаче война не се печели с одеала“.

Точно както Израел има право на самозащита, така и Украйна има право на брани територията си, допълни той.

„Единствените, които спират да не започне кошмарът на пълно завръщане към миналия век и към нова студена война, са зле въоръжените млади мъже на украинската армия. Войната, която те водят днес, не е единствено войната на Украйна. Това е също така войната на Европа и войната на Америка“, каза Порошенко, предупреждавайки, че в Русия ще продължи да заграбва територии из Европа.

Украинският президент, който е на официално посещение в САЩ, подчерта в речта си, че ако Русия не бъде спряна, ще постави под заплаха сигурността в света. /Дневник/

Костов: Тези избори трябва да вдигнат проклятието ДПС за България

Тези избори трябва да вдигнат проклятието за България. Това са ДПС и Доган по моя дефиниция. Това обяви предаването „Лице в лице“ по БиТиВи бившият премиер Иван Костов.

Той обясни и че за всички е очевидно откъде тръгна атаката срещу КТБ – Пеевски и Доган са основаната ос. Според него тяхната полза от това е да разграбят банката и да придобият активите й.

Според него данъкоплатците ще пострадат много повече при фалит отколкото при оздравяване на Корпоративна търговска банка. Цената на първия вариант е около 5.5 млрд. лв., а на втория – около 2.4 млрд. лв. със заем.

„Един състезателен кон, дори и да не се класира, струва пари. Ако го нарежете на парчетa и продадете за месо, както става при фалита, ще вземете само парите за месото“, илюстрира той.

Костов отново се закани да обяви имената на виновните, ако КТБ фалира. Ставало дума за няколко души на високи позиции, които дестабилизират България.

Оценката му е, че БНБ е започнала да действа „много прецизно“ след като базираният във Виена фонд EPIC е заявил намерения за оздравяване на КТБ. Според него централната банка в момента не трябва да бъде атакувана от политиците, а основният ангажимент да се поеме от новите инвеститори.

Според Костов служебното правителство трябва да извади всички „горещи кестени“ по казуса. „То трябва да бъде насърчено да поеме тази отговорност, не да бъде плашено. И да оправи актуализацията на бюджета, дори да подготви следващия. Ако служебното правителство реши основните проблеми и ако предотврати рисковете за банковата и финансовата сфера, след това ще има шансове за политическо оздравяване“, смята бившият премиер.

По повод изявлението на служебния министър-председател Георги Близнашки, че БНБ си е затваряла очите и за други банки, Костов посочи, че такова говорене е „непредпазливо и невярно“.

„Не може да се очаква от нашия премиер да е в течение с всички много сложни обстоятелства. ЕК е разрешила на България да окаже подкрепа на банки, които да преодолят ликвидна криза. Той не може да говори, че кризата ще възникне от това, че няма пари или разрешение. Те няма да формират прекомерен дефицит“, каза Костов.

Бившият лидер на ДСБ коментира, че Реформаторският блок е „една много свободна организация“. По думите му партията е трябвало да има председател, „някой да води кампанията, за да има и отговорен след това“. Той призова хората да гласуват и да използват възможността на преференциалния вот.

Костов коментира още, че няма да гласува за „лидер, който го е било страх да се яви на състезание“, имайки предвид Божидар Лукарски. „Аз ще гласувам за този, който е твърдо срещу руската инвазия в Украйна. България сред страните от ЕС е най-близо до два горящи военни конфликта – Русия и Украйна и Сирия и Ирак. Те са подпалили границите на нашите съседи. Никога не бих приел политик, който защитава Путин, че вкара войски в Украйна, както направи Бойко Борисов“, допълни той. /Дневник/

Как се сади омраза

Защо медиите и държавната власт са виновни за случващото се в Калище, община Ковачевци

Пернишкото село Калище вчера отказа да допусне до местното училище деца, получили статут на защита от държавата. За да засили усещането за абсурд, на извънредна сесия общинският съвет на родното село на Георги Димитров Ковачевци, под чиято юрисдикция попада Калище, взе решение да изгони от общината настанените там бежанци.

Родителите на българските първолаци подкрепиха с доста нелепи аргументи ксенофобското си поведение: „Те носят заразни зарази“, „Те изнасилват“, „Нищо нямаме срещу тези деца, но не в това училище“, „Нашите деца са много по-напред по отношение на интелигентност, по отношение на образование“, „Нито са прегледани, нито нищо“, „Да си намерят място, но не и при нашите деца“. Децата казват това, което родителите им спестяват пред телевизионните камери, но вероятно са чули вкъщи: „Ще ги бием. Те са болни и без това – не заслужават да живеят“.

Основен проблем са липсата на познания по български език, твърдят родителите пред камерите. „Кой ще се интегрира? Българчета ще ги накараме да научат афганистански, така ли?“, демонстрира своите езикови познания председателят на общинския съвет Венцислав Тодоров, вероятно без да подозира, че в Афганистан официалните езици всъщност са пущу и дари.

Картината от село Калище, община Ковачевци, се превърна в първа новина за българските медии. Сутрешните блокове започват с нея. Журналисти и политици се питат – защо така стана? Срамуват се. Хулят реакцията на местните хора.

Неадекватността на негостоприемните селяни е достъпен обект за възмущение. Фашизоидната местна власт го заслужава, но дали всъщност тя е първопричината? Дали тези объркани родители са реалния източник на проблема? Всъщност случващото се в село Калище, а няколко месеца по-рано и в казанлъшкото Розово, са плодове на омразата, която медиите и държавната власт методично засаждаха, поливаха и отгледаха през последните години.

Стъпка първа: Държавна агенция по омразата

Сещате ли се за запасния офицер Николай Чирпанлиев – инсталираният от Цветлин Йовчев директор на Държавната агенция по бежанците? Именно той активно работеше за създаването на стереотипа на бежанците, който хората в Калище сега са възприели. Цитиран от New York Times о.р. полковникът описва вълната от сирийските бежанци така: „Това е, както когато хуните идват в Европа“. После обвини за лошото състояние на бежанските центрове самите чужденци, защото „тези хора не знаят как да използват тоалетни“.

„Тия хора, които остават в България, са най-ниските слоеве на сирийските и афганистанските бежанци. Хора, които са живели в землянки. Тук остават най-неграмотните“, са други откровения от репертоара на председателя на Държавната агенция по бежанците. Правозащитните организации поискаха оставката му, но Чирпанлиев е на поста си и до днес.

Поведението на Чирпанлиев е може би най-ярката илюстрация за държавната политика на омразата. Това, което е не по-малко опасно от активното насаждане на нетърпимост, е бездействието на държавните институции. Помните ли един от приоритетите на служебното правителство? То трябваше да гарантира нормално започване на учебната година. Тогава подобна цел звучеше нелепо.

Днес разбираме, че тя всъщност е била крайно уместна, но служебното правителство се провали да я изпълни. Защото нещата в Калище нямаше да изглеждат така кално, ако местното население беше подготвено за новите ученици.

Стъпка втора: Медии на омразата

Всъщност колкото и усилия да беше положила властта, за да обясни на местното население, че търсещите закрила не са страшни, това така ли иначе щеше да е трудна задача. Защото населението е трайно облъчено от медиите и възприема бежанците като заплаха.

От първите страници най-четените вестници се обяснява как бежанците носят малария, хепатит, краста и каквото още се сетите. Освен че създават опасност за местното население, посланието е, че те носят и престъпност. Защото според медиите бежанците грабят, крадат и изнасилват.

Или както обобщи наскоро в един свой анализ дългогодишния главен редактор на „Обектив“ Юлиана Методиева: „Имигрантите са „не-наши“, те са незаконни, illegal, следователно заплашват родината ни. Омразата срещу вълната от временно пребиващи и търсещи хуманитарен статут в България се разнесе чак до бившата еврейска махала около Женския пазар. Изпадналите в беда и бягащи от войната и глада хора бяха наричани „мангали“, „боклуци“, „рязани“.“

През това време главни редактори на жълто-популярни сайтове с лекота агитираха: „С риск да ме обявят за коравосърдечен ксенофоб, и аз не бих пуснал децата си да учат с афганистанчета от бежански лагер.“
Създаването на масова психоза от медиите няма как да се парира дори вътре от самата гилдия, защото механизмите за саморегулацията й са разбити. В България има два вестникарски съюза, два етични кодекса, но нито една етична комисия.

Стъпка трета: Прокуратура в защита на омразата

Сещате ли се за онова шествие с високо вдигната ръка, което обиколи в София след нападението над Виктория Христова в денонощния магазин на „Пиротска“. Ами среднощните патрули на Боян Расате? Прокуратурата започна разследване за проповядване на омраза срещу Ангел Джамбазки, но днес, както много други подобни, то е на ниво „процесуално-следствените действия продължават“. А докато те продължават Джамабзки бе избран за депутат в Европейския парламент и е на път да влезе и в националния такъв.

Горе долу по същото време прокуратурата започна разследване и срещу Бисер Миланов-Петното за това, че е насаждал омраза към събрало се множество около джамията „сред които е имало и лица от афроамерикански произход“ (последното е цитат от прессъобщението на прокуратурата). Делото срещу него влезе в съда, едва когато Петното изпадна в немилост.

Наскоро стана ясно също така, че държавното обвинение е отказало да образува дело по сигнал на Българския хелзинкски комитет (БХК) срещу програмите на крайнодесни политичекски партии, в които се предвижда ромите, които не желаят да се интегрират, да бъдат затваряни в лагери. Аргументът на прокуратурата беше, че „посочените крайни мерки, като изолация на ромското население в програмата на НФСБ, например, са за лица, които не желаят и не полагат усилия за интегриране“.

Действително прокуратурата започна разследване по повод нападението над молещите си при джамията Баня Башъ. По случая има дело в Европейския съд по правата на човека, което е взето за приоритетно разглеждане. По него обаче българското правителство удари рамо на АТАКА и каза, че нападението над молещите се с камъни и горенето на молитвени килимчета не е незаконно, защото „не е преминало изискуемия минимум на грубост.“

Прокуратурата, която единствена по закон може да повдига обвинения, също така до ден днешен демонстрира, че не желае да ползва текстовете в Наказателния кодекса, които санкционират престъпленията от омраза. И не само – наскоро държавното обвинение дори предложи нанасянето на телесна повреда по хулигански, расистки и ксенофобски подбуди да се декриминализира. Така, когато омразата премина границите и стана престъпно деяние, единствената институция, която можеше да я разследва, просто поиска да абдикира от функциите си.

И така стъпка по стъпка се стигна до срамните сцени в село Розово. После дойде и Калище. Затова не се учудвайте, когато утре станем свидетели на следващото още по-радикално ксенофобско изпълнение. Защото тази сутрин министърът на образованието в пристъп на иновативност призовава хората, които не искат чужденци, да го обявяват по-рано. Очевидно вече омразата е приемлива с предварителна заявка. /Капитал/

КЗП съди телекомите за високи неустойки

Обект на спора е дъжимото при предсрочно прекратяване на договорите

Комисията за защита на потребителите (КЗП) е подала колективен иск срещу трите телекома заради високите неустойки, които абонатите на компаниите трябва да платят при предсрочно прекратяване на договорите. Според ведомството и трите оператора – „Мобилтел“, „Глобул“ и БТК, използват една и съща неравноправна клауза в общите условия на срочните договори при предоставяне на мобилни услуги.

Тя предвижда клиентите да заплатят прекомерно висока неустойка – всички месечни такси до изтичане срока на контракта, в случай на прекратяването му по тяхно желание, независимо по каква причина, поясняват от регулатора. Това става дори когато потребителят пожелае да прекрати договора заради лошо качество на услугите, неправилно или неточно изпълнение на договора от страна на доставчика, промяна на адреса за ползване на услугата и невъзможност от страна на телекома да я достави на новата му регистрация и други.

Неравноправни условия

Според регулатора уговорената неустойка, включена в договорите на телекомите, има за цел да санкционира потребителите и излиза извън предвидените по закон присъщи функции на неустойката. Която трябва да бъде обезпечителна, обезщетителна и санкционна, като всичките фактори трябва да са налице едновременно. КЗП е на мнение, че в конкретния случай клаузата става неравноправна и попада в хипотезата на текст от Закона за защита на потребителите (чл. 146, ал. 2). Според него при подобен тип неравноправни условия договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално с клиентите. Това е така, защото те нямат възможност да им влияят при поставянето на подобни клаузи от страна на оператора. Регулаторът е на мнение, че подобни условия са неравноправни, защото принудително обвързват потребителя и водят до явно неравновесие между правата и задълженията на двете страни по договора.

КЗП обяви, че е изпратила писма до трите мобилни оператора, с които им е представила направените бележки и е издала препоръки за коригиране на клаузите в определени срокове. Телекомите не са се съобразили с препоръките, поради което регулаторът завежда колективни искове срещу тях, като целта е да се обявяват тези клаузи за нищожни.

Търсене на диалог

Лидерът на GSM пазара „Мобилтел“ коментира пред „Капитал Daily“, че компанията винаги е действала в съответствие със законодателството и се е съобразявала с препоръките на регулатора. Мобилният оператор посочва, че за това говорят многобройните промени в общите условия през изминалата година. Според „Мобилтел“ в техните договори съществува възможност да се прекрати предсрочно договорът при неизпълнение от страна на компанията, без да се плащат неустойки.

„В правния свят съществуването на неустойка е нормална законосъобразна уговорка между страните при неизпълнение на задължения по съответен договор. Клаузите за неустойките в потребителските договори не са по-различни от съответните такива клаузи при другите доставчици на електронни съобщителни услуги и не противоречат на законовите изисквания“, допълват от „Мобилтел“. Компанията подчертава, че ще продължи диалога с регулатора.

От „Глобул“ отговориха, че все още не са получили исковата молба от регулатора и затова не могат да коментират конкретно казуса. От оператора обявиха, че водят „непрекъснат конструктивен диалог с КЗП“, като се работи по различни решения на проблема, който да удовлетвори потребителите и регулаторите. „Смятаме, че ще стигнем до взаимно приемливо решение много преди приключване на всички съдебни процедури“, допълват от „Глобул“.

В кратко свое становище БТК обявява, че е внесла конкретни предложения до КЗП за промяна на клаузите за предсрочно прекратяване на договора. От телекома не дават подробности за предложения, като само обявяват, че „отчитат интересите на потребителите и правото им на свободен избор“.

От БТК допълват, че все още не са получили отговор от регулатора дали тези промени отговарят на изискванията на комисията. /Kapital/

Иво Прокопиев: КТБ е грубо източена и няма какво да се спасява

Корпоративна търговска банка (КТБ) е грубо източена и в нея няма какво да се спасява. БНБ трябва да изпълни закона, да отнеме лиценза и да започне изплащането на гарантираните депозити. Това мнение изрази пред Нова телевизия издателят на „Дневник“ и „Капитал“ Иво Прокопиев. 

Иво Прокопиев Фотограф: Надежда Чипева Капитал

Той посочи, че банката дълго време е действала като инвестиционна схема за финансиране с парите на вложителите на начинанията на мажоритарния си собственик в областта на медиите, неправителствените организации, спорта, с които той е печелел и влияние. Това е ставало и с подкрепа на политиците, които са се възползвали от банката, каза Прокопиев.

„За да може да съществува октоподът КТБ, за да стане срастването на медийна и финансово-политическа власт толкова голямо,  бяха разбити множество ключови финансови регулатори и независими институции“, каза бизнесменът и подчерта, че проблемът с КТБ е възникнал, защото и централната банка, и Комисията за финансов надзор не са независими.

Прокопиев припомни, че 90% от кредитния ресурс е в 150 кредита към свързани лица. По думите му две-три седмици са били достатъчни за анализ на тези кредити и да стане вече ясна реалната стойност на активите и дупката в банката. „Да се говори за спасяване на системна банка, която има 150 свързани кредита, е нелепо,“ подчерта той.

Ако вървим по закон, централната банка има достатъчно основания да отнеме лиценза на КТБ заради нарушенията, които сама призна,  извършвани са операции несъвместими с добрите банкови практики, продължи бизнесменът.

Прокопиев прогнозира, че колкото повече нездрави интереси влияят върху БНБ, правителството и парламента да бъдат похарчени пари за спасение на банката, толкова повече проблемът ще се задълбочава. „Всяко нещо може да бъде оздравено, въпросът е има ли смисъл и струва ли тази цена. Ние отдавна знаем, че може би царя е гол, но сега научаваме, че няма цар“, каза той.  Според него в спасяването няма и икономически смисъл, защото банката е разрушавала, вместо да създава стойност. Това ще е лош сигнал и за други, които ще поискат да действат по същия начин, предупреди бизнесменът.

Дълго време живеехме в лъжа, сега въпросът е дали искаме да продължим с тази лъжа или да върнем доверието в банковата система и в регулаторите – нещо, което засяга всеки човек с почтен бизнес, обобщи той.

Оманският фонд поискал таен план за преструкутриране и държавна помощ за КТБ

Оманският фонд, който държи около 30% от поставената под специален надзор КТБ, е поискал тайни преговори с правителството и БНБ за преструктурирането на банката, което да стане според правилата на ЕС за за държавна помощ. Това се разбира от прессъобщение на Българската народна банка.

Преди дни мажоритарният акционер в банката Цветан Василев обеща група инвеститори да се включат в оздравяването на банката.

Днес постъпи писмо от EPIC като финансов консултант с изключителни права, избран от консорциум между Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман (ФГДРСО), други не посочени акционери и потенциални инвеститори. С това писмо се предлага сключване на договор за не разкриване на информация между EPIC, правителството и Българската народна банка, на основата на който EPIC да имат достъп до непублична информация за КТБ и да водят разговори с правителството и БНБ с цел изготвяне на план за преструктуриране на КТБ, който да отговаря на правилата и изискванията за държавна помощ в Европейския съюз, се  посочва в прессъобщението на централната банка.

В него се уточнява, че писмото не съдържа конкретни параметри за финансови и правни ангажименти от подателя. То ще бъде разгледано внимателно от БНБ „като важна част от процеса на търсене на решение от страна на акционерите и други потенциални инвеститори“, а в координация с правителството своевременно ще се вземе отношение по направеното предложение, допълва централната банка.

Тя припомня, че на 22 август с писма е поискала двамата най-големи акционери – фондът и дружеството на Василев „Бромак“  до края на август да представят конкретни предложения за капиталова и ликвидна подкрепа на КТБ. На 1 септември фондът е изразил готовност да създаде консорциум от инвеститори, които да предложат преструктуриране на КТБ. Заявено бе, че това предложение ще бъде основано на оценката на активите, която в момента се извършва от квесторите; на допълнителна оценка („дю дилиджънс“) и на адекватна държавна подкрепа от страна на българското правителство, припомня прессъобщението.

До края на днешния работен ден, 10 септември 2014 година, не е постъпило никакво предложение от страна на мажоритарния собственик на капитала на банкова група КТБ г-н Цветан Василев, посочват от БНБ. За такъв план твърдеше тази сутрин в телевизионно интервю треньорът по баскетбол Константин Папазов. /Дневник/

На срещата за КТБ: Банката да се спаси с публични средства

Информацията за състоянието на поставената под особен надзор банка щяла да бъде публична

БНБ ще направи всичко възможно до 20 септември да има предварителни данни за състоянието на поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка (КТБ) и тези данни да бъдат огласени. Това посочили от централната банка на срещата във вторник сутринта с финансовия министър Румен Порожанов, за която прокуратурата „осигурила терен“.

Софийски потайности

По-късно същия ден в прокуратурата се проведе среща на главния прокурор Сотир Цацаров с работодателските организации и синдикатите по темата КТБ. Източник, присъствал на срещата, който пожела да не бъде цитиран, посочи пред „Капитал Daily“, че целта й е била обмяна на мнения, като от прокуратурата са поискали да чуят експертните мнения на организациите на бизнеса. Той посочи още, че на този етап БНБ категорично отказва да се срещне с тях.

Сашо Дончев, председател на БСК и член на създадения през август Експертен съвет по проблемите на КТБ, заяви, цитиран от „Дневник“, че основните решения след разговорите са свързани с: нови срещи в по-широк формат – между работодатели, синдикати, но и с участието на експерти и ръководството на БНБ; обещание от страна на централната банка за изготвянето на доклад на 21 септември, който да бъде представен публично и който да представя положението на банката; обединение около тезата, че банката трябва да се оздрави в името на бизнеса, и то с публични средства.

„Категорично вярвам, че ако КТБ не бъде спасена, загубите за обществото ще бъдат много по-големи. До вчера бяхме и на мнението, че не трябва да се използват публични финанси, но за съжаление за два месеца след като банката не функционира нормално, ситуацията там е все по-лоша и е очевидно, че без публични финанси там няма как да се получи. Въпросът е дали ще чакаме деня, в който и публичните финанси вече няма да помогнат“, каза Дончев.

Преди време в интервю за „Дневник“ Сашо Дончев беше на противоположната теза – че спасението на КТБ трябва да мине през пазарно и бизнес решение.

Малко след края на срещата от прокуратурата разпространиха съобщение, в което на практика опровергават Дончев във връзка с очаквания на 21 септември доклад за КТБ, и обявиха, че не са поемани никакви ангажименти за срокове от името на централната банка.

Проверка след проверка

Единственият доклад, който БНБ е публикувала досега за състоянието на КТБ, която е под специален надзор от 20 юни 2014 г., е на квесторите и той е към края на юни. Избрани данни от одиторските доклади от първата 10-дневна проверка („Ърнст и Янг одит“, „Делойт одит“и „Афа“) БНБ оповести на 11 юли.

Миналия месец регулаторът обяви, че ще се прави нов одит на КТБ – цялостна оценка на активите, който ще започне в средата на септември и ще приключи до 20 октомври. На 10 септември изтича и срокът, в който трябва да се внесе от изпълняващия длъжността подуправител на банковия надзор Нели Кордовска предложение за удължаване на срока на специалния надзор, който първоначално беше обявен, че ще продължи до 3 месеца и на практика изтича на 21 септември. /Kapital/