Архив на категория: Акценти

Цветан Василев захранвал Бареков с 300 бона на месец

Прокуратурата проверява сигнал на лидера на РЗС

Петрол Бареков влезе в Столичното следствие в 13,30 и излезе в 14,20

Поне по 300 бона на месец е давал скандалният банкер Цветан Василев на лидера на ББЦ Николай Бареков.Това заяви вчера пред Нова тв Яне Янев, като заяви, че е предал на прокуратурата документ, доказващ, че новоизпеченият политик и евродепутат е бил на хранилка при мажоритарния собственик на КТБ.

По-късно пък държавното обвинение обяви, че започва проверка по този сигнал, като тя ще е част от мегаделото за източването на КТБ.„Финансовите трансфери между двамата са се осъществявали от посредник”, заяви Янев и допълни, че ББЦ е 100% финансирана с мръсни пари, които са с недоказан произход. Той твърди, че разполагал и с документи, според които за медийната политика на партията са отишли над 2 милиона лева.

Парите били внасяни в рекламна агенция, която вече ги превеждала законно към медиите. „В други документи пише 550 000 за къща”, каза още лидерът на РЗС, като посочи, че имало и други трансфери – за чисто партийна работа.Сумите са във възходяща тенденцияКолкото повече са наближавали изборите, толкова повече се е качвала сумата. Най-малката сума е 300 000 на месец”, каза Янев.

Малко след интервюто на лидера на РЗС скандалният банкер, който вече втори месец се крие зад граница и не се явява пред родните разследващи, за да даде показания за източването на КТБ, изпрати поредното си отворено писмо до медиите, в което пробва да замете следите от връзката си с Бареков, като се отрече от него.

В писмото си банкерът заяви, че е направил грешка, като е препоръчал лидера на ББЦ за шеф на ТV7. И се ожали, че се наложило „господинът да бъде награждаван, за да бъде освободен от поста си”. „Цветан Василев с това писмо признава, и то по един недвусмислен начин, че Бареков е една от най-фаталните грешки в живота му.

Той го създаде, дундуркаше го и се хвана да изпълнява налудничавите и користни негови щения”, коментира в отговор пред ПИК Яне Янев, като разказа, че Бареков  дори е успял да убеди банкера да купи ФК „Ботев – Пловдив”. Лидерът на ББЦ смятал, че това ще му осигури много гласове по време на кампанията в Пловдив и региона.Междувременно вчера Софийската градска прокуратура стартира общо две разследвания, свързани с Бареков.

Така делата, по които той е проверяван, станаха 3, като се прибави и производството по сигнала на „Протестна мрежа”. Вчера освен по сигнала на Яне Янев държавното обвинение започна и проверка, свързана с размахания от Бареков рапорт от МВР, въз основа на който той твърдеше, че Бойко Борисов е извършвал престъпления.

Във вторник МВР шефът Цветлин Йовчев и главсекът Светлозар Лазаров обявиха, черазпространяваният от лидера на ББЦ документ е ментеВчера пък от прокуратурата уточниха, че разследването, което водят, е стартирано по искане на Бареков, но към него е присъединено и искането на Борисов, който настоя да се разследват твърденията на опонента му. Заради твърденията си още вчера лидерът на ББЦ беше извикан на разпит, по време на който трябваше да предаде документите срещу Борисов, които твърди, че има. Бареков влезе в Столичното следствие в 13,30 ч. и излезе в 14,20 ч.

Придружаваха го двама охранители и адвокат. На излизане лидерът на ББЦ обясни, че бил предал на прокуратурата общо 5 документа, които съдържали „строго секретна информация от 90-те години от Черноморието”. Предстои обаче държавното обвинение да извърши проверка относно автентичността им. /Monitor/

България може да предизвика международен скандал, ако екстрадира Кобляков

България може да екстрадира в Русия задържания на летището в София противник на Путин – Николай Кобляков, но това крие риск от международен скандал, пише руският електронен в. „Провед“.

Той беше арестуван във вторник на софийското летище.Кобляков събира в Париж опозиционни митинги заедно с асоциацията си „Рюси-Либерте“ („Свободна Русия“), посочва изданието. Сдружението е организирало акции в подкрепа на „Пуси райът“ и на „затворниците от Блатния площад“, инициирали според властите масови размирици в Москва при завръщането на Путин за трети път в Кремъл.Освен френско Кобляков има и руско гражданство, тъй че България може като нищо да го екстрадира в Русия, което крие риск от международен скандал, отбелязва „Провед“. Бизнесменът Николай Кобляков е бил задържан въз основа на заповед, издадена от Интерпол по искане на Русия, пишат руски вестници.Посолството на Франция е в течение и използва контактите си с българските власти, за да върне „под крилото си“ Кобляков, посочва „Провед“, но също предполага, че задържаният ще бъде върнат в Русия.“Не се уточнява в какво е заподозрян Кобляков“, пише сайтът „Грани“.В сряда самият Кобляков писа във Фейсбук, че „по неясна засега причина се е появил в списъците на Интерпол“, откаран е в български затвор и скоро ще бъде съден с оглед екстрадиране в Русия, съобщава „Новая газета“.Асоциацията „Рюси-Либерте“ публикува призив до българските власти да не екстрадират бизнесмена в Русия.

Според правозащитниците, „независимо от мотивите за ареста“, заради опозиционната си дейност Кобляков може да има неприятности, ако бъде предаден на Москва.Изявлението е приподписано от още две влиятелни френски правозащитни организации – Лига за правата на човека (LDH) и Международна федерация за правата на човека (FIDH). Там се посочва, че Кобляков се занимава със социално предприемачество в сферата на услугите, предоставяни на възрастни хора. Сдруженията приканват френските власти да задействат дипломатически средства, за да не допуснат екстрадиране на бизнесмена в Русия, доколкото има и френско гражданство.

Срещу правозащитници в Русия „редовно се повдигат неоснователни обвинения по мотиви, които всъщност са политически“, се казва в документа.В Русия Кобляков също се е занимавал със социално предприемачество.

През 2010 г. сп. „Форбс“ съобщи, че бизнесменът е бил принуден да си замине от Москва след обиск в апартамента му, след като е бил призован за разпит във федералното следствие, напомня „Новая газета“. Кобляков е член на борда на компанията „Синиър груп“, която строи резиденции за възрастни хора в балтийските страни, уточнява мрежовото издание „Курс“. /Trud/

Входът на Европа

Новата ограда по границата с Турция засега намалява сериозно притока на имигранти в района. И е единственото нещо, построено в района от много години насам. Репортаж на Иван Бедров/DW/

Откакто е сложена мрежата, по-нарядко минават“, казва 33-годишната Николинка Димитрова, която работи като охрана към кметството на село Голям Дервент. Задачата ѝ е да звъни на 112, когато види нещо нередно. Селото е на самата граница с Турция и „нещо нередно“ тук означава само едно – когато види бежанци. Миналата година 50-те жители на селото осъмваха всяка сутрин с компания – одърпани хора с изтормозен вид, които никой в селото не разбира какво говорят. Процедурата е една и съща – обаждане до Гранична полиция, после имигрантите се регистрират и се изпращат до някой от центровете за временно настаняване в страната.

Има опити за прескачане, но няма регистрирани успешни опити. Опитват се да издигат стълби или да повалят дървета върху оградата. Следим за всякакви интервенции и реагираме“, казва комисар Стоян Стоянов, ръководител на регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово. Той отговаря за контрола по цялата сухопътна граница между България и Турция, дълга 271 километра. 12% от тях вече са преградени от оградата, за която българското правителство плати 9 милиона лева.

„Режат новата мрежа и минават. Днес пак идваха да ремонтират, защото (имигрантите – б.а.) късат мрежата. Защо вложиха тия пари, толкова милиарди“, пита Николинка Димитрова. Преувеличената сума не е неин патент. В района описват съоръжението като „ужасно скъпо“, за което била платила Европа. На двайсетина километра е общинският център Елхово, където Мария, собственичка на кафене, също ни посреща с подобна история: „Скачат като маймуни отгоре, събират клони, нахвърлят ги пред оградата и после хоп – от другата страна“.

Всички разкази са с източник „говорим си с полицаите“. Официално обаче новата ограда все още не е била преодоляна. „Откакто използваме съоръжението, опитите за преминаване на границата намаляха драстично“, казва комисар Стоянов. Според него целта на оградата не е да спира потока от имигранти, а да насочва трафика към граничните пунктове, където търсещите убежище да могат да представят документите си и след това да бъдат транспортирани към специализираните центрове.

Има опити за прескачане, но няма регистрирани успешни опити. Опитват се да издигат стълби или да повалят дървета върху оградата. Следим за всякакви интервенции и реагираме“, казва комисар Стоян Стоянов, ръководител на регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово. Той отговаря за контрола по цялата сухопътна граница между България и Турция, дълга 271 километра. 12% от тях вече са преградени от оградата, за която българското правителство плати 9 милиона лева.

„Режат новата мрежа и минават. Днес пак идваха да ремонтират, защото (имигрантите – б.а.) късат мрежата. Защо вложиха тия пари, толкова милиарди“, пита Николинка Димитрова. Преувеличената сума не е неин патент. В района описват съоръжението като „ужасно скъпо“, за което била платила Европа. На двайсетина километра е общинският център Елхово, където Мария, собственичка на кафене, също ни посреща с подобна история: „Скачат като маймуни отгоре, събират клони, нахвърлят ги пред оградата и после хоп – от другата страна“.

Всички разкази са с източник „говорим си с полицаите“. Официално обаче новата ограда все още не е била преодоляна. „Откакто използваме съоръжението, опитите за преминаване на границата намаляха драстично“, казва комисар Стоянов. Според него целта на оградата не е да спира потока от имигранти, а да насочва трафика към граничните пунктове, където търсещите убежище да могат да представят документите си и след това да бъдат транспортирани към специализираните центрове.

На няколкостотин метра от селото минава „оградата“. Така наричат новото съоръжение с автоматизирана система за наблюдение – под земята има датчици, които включват камерите при движение. Преди камерите обаче е оградата. Висока е 3 метра, дълга е 29 330 метра. От българска страна си е просто ограда, от турска е допълнена с навита бодлива тел по цялата височина. Изглежда непреодолима. Въпреки това опитите продължават.

Новото съоръжение затруднява работата на каналджиите от турска страна, които преди стоварвали с бусове хората преди границата. „Последната зима проведохме над 40 животоспасяващи операции в района. Само Онзи отгоре ни е помогнал, за да нямаме смъртен случай. А имаше малки бебета, болни хора…“, спомня си Стоян Стоянов. А на въпроса защо бежанците не отиват направо на пунктовете, отговорът е ясен: европейският регламент ги задължава да останат в първата държава от съюза, в която са регистрирани. И понеже на нито един от тях България не е крайната цел, те правят всичко възможно да преминат страната нелегално и да се срещнат с властите чак в Западна Европа. Затова и дебатите в Германия за по-солидарно разпределяне на бежанците в рамките на ЕС тук са сред следените теми.

Нито хората в Голям Дервент, нито в общинския център Елхово контактуват пряко с бежанците. Миналата година баба Пена от селото е приютила няколко души, дори ги нахранила с баница, после ги отвели по процедурата. Но тя все още не знае кои са и от къде са дошли. „Нищо не можем да им разберем. Мълчат си и ние мълчим“. Бежанците тук са хора, които просто минават набързо. В града също не контактуват с чужденци, защото центърът за временно настаняване е от затворен тип. Затова и тук няма да чуете недоволство от новодошлите, както на други места в България. Дори напротив – строителството на оградата е единствената „инвестиция“ в района от години, командированите военни и полицаи са запълнили единствения хотел, оборотът в кафенената и магазините е по-висок. „Сега е оживено, иначе знаете ли какво забравено място бяхме“, казва с усмивка Мария, докато прибира празните чаши от кафе.

Миков – удобният лидер

Изборът на Михаил Миков за председател на БСП не гарантира политическото оцеляване на „Столетницата“, коментират наблюдателите. Трима експерти за неудобствата от един удобен за всички избор.

Професорът по право в Софийския университет Георги Близнашки е категоричен, че конгресът на БСП е избрал за лидер на партията „най-комфортния“ за партийния елит сред деветте кандидати за поста. „Миков е удобен за всички фракции във върхушката на БСП, защото е сигурно, че той няма да предприеме радикални промени в партията. Ето защо конгресът избра „кандидата на статуквото“, който ще гарантира заеманите сега от отделните фракции позиции“, твърди Близнашки. Един дългогодишен апаратчик с опит в Изпълнителното бюро на БСП няма да позволи да се нарушат установените баланси между клановете в соцпартията и със сигурност Миков ще продължи курса, поет от Станишев, добавя той.

„Миков е конформист и никога не си е позволявал да критикува своите началници – и Станишев, и хората преди него. Това, с което изборът му успокоява върхушката в БСП, е нейната увереност, че новият лидер няма да я изненада“, твърди Близнашки. По-важното е обаче, че тези, които избраха Миков, не си дават сметка за обхвата на кризата в БСП – морална, политическа и идейна. Самият Миков не е в състояние да отговори на това предизвикателство, твърди изключеният от БСП бунтар и колега на Близнашки в правния факултет на СУ.

Проблемите на една „Столетница“

Професор Близнашки признава, че Миков е значително по-умерен в сравнение с компанията на „ястреба“ Драгомир Стойнев, с който Миков се състезава до последния кръг за лидерския пост. Известно е, че като министър в кабинета „Орешарски“, Стойнев бе успял да скара България и Европейския съюз с арогантната си проруска позиция по казуса Южен поток. „Миков няма да постави под съмнение европейската ориентация на България“, предполага социологът Кънчо Стойчев. Той също е съгласен, че Миков е носител на статуквото. Неговите проблеми са свързани с единството в БСП, с нейния конкурент АБВ и с диалога с ГЕРБ и ДПС по националните приоритети, отбелязва той. Не в идеологията са проблемите на „Столетницата“, а във възрастовия състав на нейния електорат, твърди още социологът.Според Кънчо Стойчев БСП го е закъсала и с партийното строителство: съществуващият апарат е стар и тромав. „На практика сега единна соцпартия в България няма. Има конгломерат от 28 БСП-та, колкото са областите на България. Но с избора на нов председател шансовете за добро представяне на предсрочните избори се подобряват и БСП ще запази второто си място“, казва социологът.

Нов лидер или разместване на стари мебели?

Политологът Антон Тодоров определено смята избора на Миков за удар в празното пространство и подарък за ГЕРБ в навечерието на предсрочните избори. „Миков е от най-близкото обкръжение на Сергей Станишев и е усвоил в детайли маниерите на предишния си шеф и методите му в апаратното властване. В човешки план Миков е една трагична фигура, на която и е отредено вместо Станишев да инкасира поредната изборна загуба на БСП“, смята Тодоров.

Политологът обаче предупреждава ГЕРБ да не бърза да се радва на подаръка от Позитано 20. След мащабното разграбване на публичните финанси през последната година съвсем вероятно е тя също да не успее да изкара пълен мандат във властта“, прогнозира Тодоров. „Взех от алкохола повече, отколкото той от мен – в тази мисъл на Чърчил се съдържа много от битието и житието на новия председател на БСП. Постен човек е Миков“, добавя социологът. Включително заради това той очаква голям срив на БСП през мандата на Михаил Миков ./DW/

На България ѝ трябва Спайдърмен

Предсрочните избори няма да решат проблемите на България, защото възможните сценарии са два – или на власт ще останат същите олигарси, или ще дойдат други, казва Клаус Шрамайер, бивш зам.-посланик на Германия в София.

Д-р Клаус Шрамайер

Ето какво каза д-р Шрамайер в интервю за Дойче Веле:

ДВ: Д-р Шрамайер, кои партии имат полза от предсрочните избори?

Шрамайер: Най-вероятно ГЕРБ. Но нещата много зависят от случващото се в момента, от разследванията около КТБ, Пеевски и Бареков. В момента цари пълен хаос.

ДВ: Дали ще получим резултати, сходни с тези от евроизборите? В състояние ли е БСП да „отвърне на удара” и да обърка сметките на ГЕРБ?

Шрамайер: Трудно е да се каже. Избирателната активност ще бъде по-висока и в този смисъл по-малките партии – като ДПС, няма да са толкова успешни. Освен това преди новите избори трябва да се промени и Избирателният закон. Евроизборите показаха, че е необходимо да се премахнат „мъртвите души” от избирателните списъци. А тепърва предстои да се изяснява и въпросът със задължителното гласуване.

ДВ: В момента всички политически сили сякаш се стремят към трайно политическо стабилизиране на страната. В тази посока са и плановете да се въведе задължително гласуване.

Шрамайер: Какво значи „трайно политическо стабилизиране”? Стабилизиране на режима на олигарсите? Никой не се интересува от стабилизиране, всички просто искат по-голямо парче от баницата. Идеята за задължително гласуване е съвършено недомислена, защото последствията са непредвидими. Вярно, че за целта няма нужда да се променя Конституцията, но положително ще бъде сезиран Конституционният съд – за всеки случай, а и за да се спечели време. Освен всичко друго: кой ще следи за налагането на евентуални санкции при негласуване? Ами че НАП и в момента не може да събира държавните вземания. Единствената полза от задължителното гласуване ще бъде снижаването на купените гласове.

ДВ: ДПС свали доверието си от правителството. Означава ли това, че тази партия е готова за коалиция с ГЕРБ?

Шрамайер: ДПС – и най-вече Пеевски, са твърде горещ картоф за избирателите на ГЕРБ. Така че Борисов едва ли може да си позволи коалиция с ДПС.ДВ: Дали едни предсрочни избори ще доведат до развитие и по два други сюжета: „Южен поток” и спрените еврофондове за България?

Шрамайер: Ако ГЕРБ спечели изборите, Борисов сигурно ще иска да продължи „Южен поток”, но само със съгласието на Брюксел. Само че докато продължава украинската криза, ЕС в никакъв случай няма да даде зелена светлина. Пък и България няма полза от „Южен поток” – зависимостта от Москва ще се запази, а ще спечелят само олигарсите. Да не говорим, че и руснаците се чудят дали да не се откажат от „Южен поток”. Би било много по-смислено да се разработват собствени газови находища и да се прокарат газопроводи към съседните страни. Освен това българите най-сетне трябва да започнат да пестят енергия. Важно е да се насърчават и възобновяемите енергоизточници, а не да им се удря спирачката. Не бива да се допуска фалит на енергодоставчиците. А това означава, че ще се наложи повишаване на цените на тока.

В заключение: предсрочните избори няма да решат проблемите на България, защото възможните сценарии са два – или на власт ще останат същите олигарси, или ще дойдат други. Нали знаете крилатата фраза: „Изборите нищо не променят, защото ако променяха, партиите отдавна да са ги отменили”. Надежда за България ще се появи едва тогава, когато на политическата сцена излязат нови, необременени хора. Не разбирам защо „Протестна мрежа“ не иска да участва в изборите. Там начело може да застане човек като Едвин Сугарев, например.

Жалко е, че евродоговорите не предвиждат следната възможност: в държава, която изпадне в извънредно положение, да се изпрати наместник на ЕС с широки правомощия. Защото след 25 години несгоди България очевидно не е в състояние да се изтегли сама от блатото. На нея ѝ трябва някакъв герой като Спайдърмен. /DW/

Владимир Каролев: Бюджетът няма нужда да се актуализира, извън здравната каса

– Трябва или не трябва да се взема кредит за страната? Много хора плашат българите, че и внуците им ще плащат.
– Според мен няма нужда от актуализация на бюджета, макар че е ясно – приходната част няма как да бъде изпълнена. Просто да съкратят част от разходите. Знам, че това изглежда болезнено, но наистина смятам, че няма нужда от актуализация на бюджета освен съкращения в разходната му част. Актуализация може да означава две неща: увеличения на приходи, ако има как, и съкращения на разходите.

– Има ли как да се увеличат приходите?
– Няма как да стане през следващите няколко месеца. Примерно един от начините да се увеличат приходите е да се извърши приватизация, само че това не става така бързо. Или може да се увеличи дефицитът, който да бъде покрит с нови заеми. Опозицията иска това, а БСП не го иска.
– Не е ли странна тази ситуация?
– Не е странна, защото опозицията иска да използва това в предизборната си кампания. Ще кажат: “Вижте как дефицитът на страната скочи заради вас.” Според мен единственото нещо, което може да се направи, е да се актуализира бюджетът на здравната каса. Аз съм против това по принцип, но ги разбирам. Те са похарчили вече парите, а има хора с много тежки заболявания – раково болни, с хронични заболявания, диабет. Поради неразумно поведение в здравеопазването всяка година има дефицит, но няма как да оставиш болните да плащат сметката заради неразумността на други.
– Колко би струвало това?
– Според изчисленията, които съм виждал – 200-250 млн. лева са напълно достатъчни. Но всякакви други разходи, които искат, за да увеличават дефицита, са абсолютно излишни, защото винаги може да се спести, като се съкратят някои разходи.
– Къде виждате възможности за спестяване?
– Министерства и ведомства. Публична тайна е, че те имат много кухи незаети щатове, за които се планира бюджет и след това те си ги раздават като ДМС (допълнително материално стимулиране) в системата. И това го има във всяко ведомство, във всяка община, ако щете. Ето една възможност да се съкратят част от тези разходи, като така ще се намали дефицитът, но ако има политическа воля.
– Очевидно е, че такава воля няма да се намери, но откъде се взе това желание да се вземат заеми и да се похарчат едни милиарди?
– Малко е странно като философия. БСП – лявата партия, не иска това нещо, а пък десните го искат. Пак казвам, че това е предизборна история. В случая, съжалявам, но БСП се държат по-правилно от икономическа гледна точка. Защото наистина няма нужда да се харчат пари извън здравната каса. Много икономисти, включително и аз много отдавна казвахме, че приходната част на бюджета е неизпълнима. Но това, че не може да се изпълни приходната част, не означава, че не трябва да се съкрати разходната част. По принцип левите партии са за дефицитно финансиране, а в случая левицата е против.
– Президентът Росен Плевнелиев настоява служебното правителство да може да тегли кредити. Това противоречи ли на закона?
– Не е противозаконно, но е ненужно. Първо, всички трябва да са наясно, че КТБ най-вероятно няма да бъде отворен в тримесечния срок. По-скоро ще се отвори в рамките на 6-месечния срок, както е по закон. Най-важното за КТБ е квесторите да си свършат спокойно и качествено работата. Това означава да прегледат внимателно кредитните досиета, да видят какъв нов капитал трябва да се внесе в банката, за да може тя да започне да функционира. Да предложи на всички акционери, включително и на малките, не само на едрите, опция да се включат в рекапитализацията. Ако не се съгласят те да рефинансират КТБ, тогава трябва да се ползват пари на държавата. Трябва да е ясно, че това няма как да стане в рамките на месец-два, защото квесторите няма да са готови. Освен това трябва накрая да се види дали банката има положителен или отрицателен капитал. Ако има отрицателен, законът е категоричен: банката минава във фалит. Ако има дори един лев положителен капитал, се минава в опцията собствениците да рефинансират банката. Държавата трябва да спазва закона. Моите “съболезнования” за тези, които са държали на 100 хил. евро в банката, но не са ли знаели закона? И защо трябва да стигнем дотам, че хората, които нямат 100 хил. евро, да финансират с данъците си тези, които имат тези пари?
– Защо?
– Не трябва поради т.нар. морален риск. Ако днес се плати на всички, които са сложили повече от 100 хил. евро в КТБ, се създава стимул банките да предлагат по-големи лихвени проценти, защото ще има вече прецедент, че при проблем държавата ще ги спаси. Това абсолютно не трябва да се позволява. КТБ изобщо не е банка, която да създава системен риск. Нито е ясно дали тази банка изобщо е застрашена от фалит, пък дори да фалира, тя по никакъв начин не застрашава финансовата система. Да не говорим пък за тези баламурници, които твърдят, че – видите ли – валутният борд е пред заплаха. Там не само КТБ, но дори и други банки да фалират, което изобщо не виждам как ще стане, не могат да застрашат валутния борд. Натискът за този закон идва от тези хора, които имат на 100 хил. евро в КТБ. И от няколко държавни дружества, които си държали парите там. Ами, съжалявам, да не сте си ги държали там.
– От тази гледна точка президентът има ли право да иска отварянето на кредитните досиета?
– Той има право, но веднага се очертават няколко проблема. Неслучайно има банкова тайна и не могат просто ей-така да се отварят банкови досиета. Те могат да се отварят само когато има издадена присъда на някой от вложителите. Втората причина, при която може и трябва да се отворят досиета на вложителите, е, ако се тръгне на вариант да се изплащат парите на всички и в целия им обем. Още преди три седмици казах, че това не е морално по принцип, на ако политиците тръгнат да спасяват приятелите си в банката, тогава задължително обществото трябва да знае кого спасява. Изрично искам да кажа, че аз пари там нямам. Нито съм имал заем, нито съм имал сметка, така че нямам конфликт на интереси. Но ако се плаща на тези, които не са гарантирани по закон, искам да се знае. Това е доста по-различно от популистичното изказване, че “децата ни няма да ни простят, ако не отворим досиетата”…
– Темата за офшорките…
– …Аз отдавна съм казал как може да се реши проблемът с офшорните компании. Всеки, който заема публична длъжност, още като декларира доходите си пред Сметната палата, трябва да депозира и съгласие да бъде проверяван той самият, неговото семейство и роднини дали имат сметки в чужбина. Това означава, че ако аз дам такава декларация и някой прокурор реши, че Владо Каролев има сметка в офшорна компания, той може да пита съответна офшорна юрисдикция, а иначе, ако ще Плевнелиев и дори арменският поп да се обадят в офшорни зони, няма да им дадат никаква информация, ако няма в сила влязала присъда.

– Това е повече моралната част на въпроса. Може ли отварянето на кредитните досиета днес да навреди на икономиката?
– Ако това стане, много чужденци – частни лица и фирми, които си държат парите в български банки, защото лихвите са по-големи, отколкото в чужбина, преди да влезе в сила този закон, те ще си ги изтеглят за дни. Това ще доведе до поскъпване на кредита в България – прост закон на търсене и предлагане. Като се намалят парите в банките, предлагането ще намалее, кредитите ще поскъпнат. Това е много вредно чисто икономически.
Офшорните компании не се използват, както повечето хора мислят, за укриване на пари, а по-често се използват за оптимизиране на данъци по легален начин.
Искам да кажа, че и аз нямам офшорна сметка и не го правя, за да се защитавам себе си. Просто казвам какво ще се случи в България, ако решенията се вземат така ангро.
– Защо никога не сте имали сметки в КТБ, не сте ли се изкушавали от високите лихви?
– Не съм имал поради прости причини. Едната от тях е, че банкерството е удобство и имам сметки в двете банки, които са ми най-удобни и близки до офиса. Втората причина е, че никога не съм търсил висока доходност от депозити, защото преподавам финанси и това се учи в първи курс финанси – по-висока доходност, по-висок риск. Дори и да имах сметка, със сигурност щях да я държа до 100 000 евро, защото законът ме защитава и покрива до тази сума. Мисля, че българите трябва да се научат да четат законите и да ги спазват.
– Има ли риск за банковата система след КТБ?
– Не, няма. Аз не знам дали хората изобщо разбраха, но имаше една банка, която премина през истински стрес тест – това е ПИБ. Това е третата по големина банка у нас. Хората се наредиха на опашки, изтеглиха огромни суми и банката се справи със ситуацията без помощ и пари от държавата. Всеки може погледне месечните отчети на БНБ и да види, че няма пари, които да са изтеглени от България. Има местене на едни пари от КТБ в други банки. И много малко се преместиха от ПИБ, като след това след умела пиар и рекламна кампания банката си върна почти всичко.
Няма ликвидна криза в банковата система. Има свръхликвидност. Но може да се стигне до ликвидна криза, ако се въведе този закон или както там го нарекат, който да прогони вложители и клиенти от офшорни компании. И пак казвам, че не съм против да се проверяват кои са истинските собственици, но това не става по този начин. По този начин само ще се вдигне шум и още преди да приемат подобен нормативен акт, вложителите ще изтеглят парите си от България и след това ние ще се оправяме с икономиката.
– Ако се върнем към тегленето на кредит от България от чужбина, как може да стане това?
– Ако искат да теглят кредит, те могат да го направят по съществуващия договор с трите инвестиционни банки, които пласираха последната еврооблигация, защото в този договор има опция за допълнително пласиране. Това обаче ще бъде на по-високо ценово равнище заради шумотевицата около КТБ и призивите на някои политици за увеличаване на дефицитното финансиране. /Труд/

“Позитано” 17

Дългоочакваната оставка и на Станишев начело на БСП отприщи големите червени говорилни и вождистките блянове на цели седемнайсет кандидати за поста. Ще се промени ли обаче нещо в облика и политиката на т.н. лява партия?

Коментар на Мирела Иванова: /DW/

Отдавна бе, затова вероятно и малцина помнят как Стефан Продев прогласи разделението на бившата комунистическа партия и днешна БСП на “червени мобифони и червени бабички”. Червените бабички полека се стопиха, последваха в отвъдното любимия си публицист и патетичен списовател на в. “Дума”, мобифоните излязоха от употреба, но разделението остана и до днес, когато 17 души се кандидатират за лидерския пост в БСП на предстоящия конгрес.

В основата на предстоящия избор е дългоочакваната, направо агонична за партията оставка на Сергей Станишев. Като прибавим и почти катастрофалното едногодишно коалиционно управление на страната, крепено със зъби и нокти от социалистите, то обяснимо е защо избирателите на Столетницата стават все по-малко, все по-объркани и все по-стъписани, въпреки че социалният ступор в България предполага тъкмо лявата политика да привлича най-много гласове.

Леви до доказване на противното

Лява ли е обаче политиката на БСП днес? Или левият завой предстои? Отговорът изглежда един на думи, и друг в действителността. Обещанията и намеренията, записани в програмните документи, не се досягат с апаратните хватки и задкулисните крепители на партийното ръководството.Какви лидерски, партийни и общонационални амбиции имат 17 кандидати трудно може да се схване от общите приказки за промяна, от десетте въпроса, отправени към собствената партия и хлъзгавите в двусмислеността си оценки за допуснатите от отиващия си Станишев грешки. “Желанието ми за председател на БСП няма да мине през хвърляне на кал по колеги – това отслабва партията, аз искам да дам сила на БСП”, заявява Корнелия Нинова. „Кандидатирам се, за да върнем вярата на членовете на БСП в морала. Кандидатирам се, за да консолидираме БСП около промяната, не около статуквото. Кандидатирам се, за да печелим избори – нещо, което забравихме като усещане. Кандидатирам се, за да разработим заедно зона за политически партньорства“, пише във Фейсбук страницата си Георги Кадиев.

Напред – към балотажа или към промяната?

Драгомир Стойнев, смятан за един от най-вероятните бъдещи лидери на БСП, остава напълно правоверен на досегашната партийна линия и според апаратната логика има далеч по-големи шансове в лидерската битка от представляващия “лявото крило” Янаки Стоилов. Сякаш за да се потвърди разделението между ръководство и избиратели, за участие в надпреварата са се “записали” и крупни богаташи като Гергов и Премянов.

Не че има нещо лошо във факта да си богат, само че още от Продево време не е ясно къде точно се досягат “червените мобифони и червените бабички”, “червените капиталисти и червените идеалисти”. Ако яснотата не настъпи и от нея насетне БСП не поеме “въоръжен курс” към същинска лява политика в доведената ни до социален колапс държава, то всеки избор ще изглежда не просто процедурен, а и циничен на фона на зейналия недостиг в здравната каса, неяснотите в пенсионната система и всеобщата, болезнена, крещяща почти несигурност на всекидневието.

Защо не се радваме на оставката

За едната година управление на БСП, ДПС и „Атака“ научихме по особено неприятен начин (поне) пет важни урока

Ако днешната новина за оставката на правителството „Орешарски беше дошла преди година, сигурно щяхме вече да сме отворили шампанското и да се поздравяваме с победата. Днес обаче няма много основания за радост – упоритостта на БСП и ДПС да останат на власт и злоупотребата им с нея нанесе толкова много щети, че оценката ще отнеме месеци.

Някои от пораженията се видяха веднага. Хаосът в енергетиката тепърва ще се стоварва върху ни с поемане на нови дългове и тежки увеличения на цените. Здравната система трепери и едвам издържа. За други, по-преки щети, вероятно тепърва ще се разбира.

И ако хората, които излязоха на улиците преди година нямат много повод да празнуват, основания за радост няма и кликата, която беше завзела държавата през последната година. Те научиха върху нашия гръб няколко важни урока, които ако се разберат от всички политици, ще ни спестят бъдещи разходки с викове и тромби по улиците.

1. В България все пак има демокрация

В първите месеци на това управление, в неговия (с известни условности) мозъчен център ситуацията изглеждаше горе-долу така: сглобихме си мнозинство и сега можем да си правим каквото си поискаме. Ще си назначим Пеевски, ще си строим Южен поток и Белене, ще си крадем от еврофондовете и от всички държавни поръчки, и отвсякъде, защото властта е наша и така четири години. Няма кой да ни хване, защото съдебната система е също наша, както и МВР и ДАНС. Ако опозицията ни се опъва, ще ги вкараме в затвора (вж. предното изречение) Това обаче се оказа (поне отчасти) наивна корупционна утопия.

Изминалата година показа, че хората в България всъщност имат много по-голямо значение, отколкото предполагаха кофражистите на управленската пародия. Масовите протести извадиха властта от равновесие и тя поне половин година се занимаваше само с това да се промъква по ъглите под щитовете на полицаи и жандармерия. Огромна част от усилията на управляващите в първите месеци беше насочена към оцеляването на правителството.

Урокът от случилото се е, че не можеш да управляваш без по-голямата част от хората – въпреки сериозните съмнения, в България все пак има демокрация. БСП и ДПС пренебрегнаха доста базовия факт, че властта идва от хората, не от медиите на Пеевски и договорките помежду им за разпределяне на порциите. Наглото завладяване на държавата от срещуположни на публичните интреси, в крайна сметка се оказа невъзможно.

Погледнато от офисите, в които се сглобяваше тази власт, хората вероятно са изглеждали като зомби-електорат, който вярва на всяка казана му глупост. БСП и ДПС научиха, че хората, особено най-активната част от тях, които мислят и имат позиция, не могат да бъдат пренебрегвани или лъгани в очите. Контрапротестите умират, когато финансирането им спре, но истинското недоволство оставя дълготрайни следи.

Това беше болезнен урок и ако следващото управление продължава да страда от подобно високомерие, той вероятно ще бъде преподаден отново.

2. Няколко човека не могат да завладеят цялата държава.

Или поне не за дълго време. В началото на протестите срещу това правителство един от честите лозунги беше „Тук не е Москва“. Неговата идея беше, че тук не може да мине номерът на Путин – имитативна демокрация, изгонване на „лошите“ олигарси и насочване на публичния ресурс към близките до властта.

През изминалите 12 мъчителни месеца обаче разбрахме, че през последните 25 години България необратимо се е променила. Опитът за state capture в крайна сметка се оказа неуспешен. Или по-точно успя само отчасти и за малко. През последната година държавата наистина беше в плен на изцяло частни интереси, но тази конструкция на властта се оказа изключително нестабилна и в крайна сметка (може да е сега, а може и да е след още малко време) ще се стовари върху своите архитекти.

Урокът от това е, че прекално наглите кражби – концентрацията на корупцията в много тесен кръг, е неустойчива и рискована. Хората, които се крият зад прословутия въпрос „Кой?“ може и да издържаха с огромни усилия една година, но в крайна сметка показаха, че не могат да контролират всичко в цялата държава.

3. Контролираните медии не значат контролирана действителност

Едва ли е имало друго управление, което да се опитвало толкова сериозно да създаде в медиите абсолютно фалшива картина на действителността. Контролираните от (семейството на) Пеевски медии пуснаха завода за илюзии и компромати на пълни обороти. Беше създадена стройна организация за контрол над публичността. Близките до властта социолози, много политици от БСП и ДПС разпространяваха като един зловещ хор спусканите им опорни точки.

Спомнете си само – протестите били платени, на тях излизали само „умните и красивите“ от центъра на София, руската легенда за „соросоидите“… Протестиращите студенти пък бяха пияници и наркомани. Хвърляха се измислени скандали около президента, раздуваше се конспирацията за „кръга „Капитал“, когото с напълно сериозен тон политици, социолози и друг антураж обвиняваха за кажи-речи всичко.

Всуе. Масовото повтаряне на пълни глупости не произведе очаквания ефект. Руският модел пропаганда, който използва правителството на БСП и ДПС, приличаше на опит да се прикрие миризмата с боя – загубена работа. Да, електоратът на тези две партии вероятно в някаква част вярва на евтината пропаганда, но това не е достатъчно, за да задържи властта им, а в едната от тях (БСП), машината за илюзии вече се разпадна.

Един от уроците от това управление е, че номерът на Пеевски (доскоро в комбина с Цветан Василев) с контролираните медии вече не минава. Изтърка се. Хората вече не вярват. От всички вестници, сайтове и каквото още контролира тази клика, вече няма полза. С тях не може да се постигне контролът над реалността, на който се надяваха собствениците им и който още се връзва на предложението за търговия с влияние, е по-скоро наивен.

4. Не може да се управлява в международна изолация

От 1997 г. насам няма друго правителство, което да е било толкова отхвърлено от другите европейски държави, както това на Пламен Орешарски. Очевидните демонстрации започнаха още в началото на управлението му, когато посланиците на страните от ЕС изразиха бурното си възмущение от избора на Пеевски и изводите, които се налагаха от него. През следващите месеци това отношение се затвърди като премиера и външния министър подчертано не бяха канени в почти нито една държава в Европа.

Международното им присъствие беше предимно в Азия и участие във формати на ЕС, от които те нямаше как да бъдат изключени. Управлението на БСП и ДПС избра абсурдна реакция на това – да се прави, че не му пука. Това разбира се само задълбочи проблема и в крайна сметка допринесе за спирането на еврофондовете. За санкцията на ЕС разбира се има повече обективни причини, но политическият елемент – демонстрацията на недоверие към българското правителство беше един от най-важните компоненти на това решение.

И доколкото спирането на еврофондовете беше една от причините за развалянето на коалицията между БСП и ДПС, всъщност изолацията на България помогна много за падането на правителството.

5. Зависимият от държавата бизнес е обречен

По тази точка най-добре питайте Цветан Василев. А, да – не може да го питате, защото никой не знае къде е.

От историята за КТБ могат да се направят много повече отрицателни изводи, но единственият положителен е, че в крайна сметка бизнесите, които разчитат изцяло на политическа подкрепа са неустойчиви. Огромната империя, която беше изградена около банката с „безплатните“ пари от държавата в крайна сметка рухна само за няколко седмици. Тя беше създадена и живееше изцяло на командно дишане и когато политиците натиснаха копчето, всичко се разпадна. Сега изглежда, че победител в този сюжет е Делян Пеевски, но мрежата от негови фирми е обречена на абсолютно същия край. Тя можеше да същестува, ако беше успял плана за пълно путинизиране на българската политика и икономика. Той обаче се провали.

Успешните бизнеси в България бяха и ще бъдат тези, които са конкурентни и създават стойност. Тези, които само консумират стойноста, създадена от другите може и да танцуват някое и друго лято, но в крайна сметка ще слязат от дансинга.

Розово? Не съвсем.

Тези пет урока може и да звучат положително, но не са достатъчни, за да се зарадваме на днешната оставка. Всеки от тях е малка победа на нормалността, но показва и отворена дълбока рана.

Може да се радваме, че в България все пак има демокрация, но не е ли нелепо, че намираме утеха в това 25 години след 1989-та? Може да сме доволни, че опитът за завладяване на държавата в крайна сметка се оказа неуспешен, но не е ли плашещо колко далече стигна той? Може да ни топли това, че номерът с платените медии вече не работи, но заслужаваше ли си това да стане с цената на загубено доверие към цялата журналистика?

Може да се зарадваме, че международната изолация помогна правителството да падне, но даваме ли си сметка колко работа предстои, за да оправим репутацията на България? Може за момент да виждаме хубавата страна от рухването на схемите около КТБ, но направили ли сме план как да не допуснем подобно нещо да се случва повече?

Не се радваме на оставката сега и защото всички тези уроци ги знаехме отпреди. Глупаво е периодично да си изгаряш пръста на печката, само за да си припомняш, че не бива да правиш така. Да, можеше да бъде много по-лошо. Но можеше да бъде и много по-добре. Енергията ни можеше да отива за създаване и прогрес, а не за борба срещу пещерната антимодерност. Цяла една година от живота ни бе изгубена, пропиляна, хвърлена на вятъра. Тя ще значи още много други години работа.

Което ни води до друго. Кой ще върши тази работа? Днес не се радваме на оставката и защото не виждаме тази алтернатива на БСП и ДПС, за която мечтаехме докато викахме под прозорците на Орешарски и улиците на цяла София, а и другите големи градове. Може ли например ГЕРБ да предложи нещо по-различно от запазването на статуквото, както правеше три години и половина, докато беше на власт. Окей, Бойко Борисов построи магистрали (да не забравим и спортната зала), но всичко друго остана същото.

След ГЕРБ положението беше като преди ГЕРБ, само че с магистрали. И ако тогава статуквото беше крепено с цената на компромиси, еврофондове и агресивен стил на управление, сега липсата на прогрес заплашва не просто да ни остави на място, но да ни срине назад в поредица от кризи.

Така че днешната оставка не е повод за радост, а по-скоро за равносметка. След управлението на БСП и ДПС остава много счупена държава. Трябва да видим какви са повредите и как (а също и с кого) да ги поправим. Сигурното е само, че има много работа. /Капитал/

БСП вади от ЕС 60 км от българската земя под „Южен поток“

Докато ЕК е заета с пазарлъка за постовете, а кабинетът „Орешарски“ е пред оставка, Явор Куюмджиев и Таско Ерменков „тунинговаха“ Закона за енергетиката с още по-големи облаги за тръбата на „Газпром“

Дни преди оставката на правителството на Пламен Орешарски, продължават опитите на управляващите от БСП да прокарат лобистки поправки в българското законодателство, които да узаконят санкционирания от Брюксел проект за мегагазопровод „Южен поток“. Европейската комисия (ЕК) пък в свободното от пазарлъка за ключови постове време, очевидно все още „изучава“ отговорите-клетви на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Драгомир Стойнев, който обеща спазване на европейските правила от страна на България що касае тръбата на „Газпром“.

Управляващите обаче не само, че не планират да спазят Третия енергиен либерализационен пакет на Европейския съюз (ЕС), но и отново пренаписват Закона за енергетиката (ЗЕ) в полза на газопровода „Южен поток“. След като ЕК установи, че зам.-председателят на Комисията по енергетика във 42-ото Народно събрание (НС) Явор Куюмджиев, заедно с колегата си, също депутат от БСП и бивш шеф на Агенцията за енергийна ефективност (АЕЕ) Таско Ерменков, промениха ЗЕ преди първо четене с вкарване на термина „морски газопровод“, се разрази скандал.

Съответният текст в ЗЕ се появи след първо четене в Комисията и гласуване в Пленарната зала. Става дума за § 12. В глава дванадесета, раздел II се създава чл. 172Ж. Оказа се, че до 2-3 км на българската сухопътна територия, до приемния терминал Паша дере се планираше да е извън територията на Европейския съюз (ЕС), понеже участъкът щеше да се води „морски газопровод“. Какво ли няма да изтърпи местното население, след като са му обещани работни места, а на политиците и строителния бизнес – „усвояването“ на около 4 млрд. евро.

„Виражите“ в Закона за енергетиката

След като темата отшумя и „Газпром“ обеща да проведе нов търг, при който проектът ще се забави, но санкционираният от САЩ спаринг-партньор на руския президент Владимир Путин – олигархът Генадий Тимченко бъде елиминиран. Неговата „Стройтрансгаз“, която заедно с доминирания от тандема Делян Пеевски – Цветан Василев „Газпроект юг“ бе избрана за изпълнител е на път да бъде сменена от дъщерното дружество на „Газпром“ – „Центргаз“ и ако това не се признае от ЕК за „законна“ рокада, то ще последва и нова тръжна процедура.

Законодателите обаче не спят, след като „приспаха“ общественото мнение и дори офиса на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. Сега в Закона за изменение и допълнение (ЗИД) към ЗЕ от 3 юли 2014 г. (доклад, с който „Биволъ“ разполага – бел. ред.) в Комисията по енергетика на НС се появи редакция, която типично за лобистките поправки е изразена в две-три думи, забележими само за специалисти. „Чл. 172ж. (1) При разширение на съществуващи и/или изграждане на нови и/или експлоатацията на морски газопроводи за транспортиране на природен газ от трети държави, разпоредбите на раздел IV от глава трета, глава четвърта, глава осма „а“, чл. 170, чл. 172 – 172е и чл. 197 не се прилагат до точката на свързване с друга газова инфраструктура в сухоземните граници на страната.

Въпреки че, в Доклада пише, че е било гласувано предложението на народните представители от ГЕРБ Делян Добрев, Ивайло Московски, Цецка Цачева, Данаил Кирилов и Петя Аврамова този текст да отпадне, той е „по принцип“ подкрепен от Комисията. „Комисията не подкрепя предложението“ що касае искането на опозицията за заличаването му. Това означава, че се очаква да бъде гласуван с мнозинството на БСП, Атака и ДПС.

Също така се гарантира спазването на националното и европейското законодателство, което пък противоречи на алинея 1: „(2) При експлоатацията на газопроводи по ал. 1 се осигурява тяхното надеждно и безопасно функциониране, отчитане на транспортирания газ и оперативна съвместимост с газотранспортната система. “

Тоест, по този начин, се планира „морският газопровод“ да продължи от километрите 2 до 61 на тръбата – до центъра за разпределяне на газа (ЦРГ) и компресорната станция „Провадия“. Точно там е планираната газопроводна връзка с газопреносната система на България, която се споменава в лобистката поправка.

Спор между БСП и ГЕРБ очевидно се е разразил и заради наименованието на тази част от ЗЕ.

Глава дванадесета „ГАЗОСНАБДЯВАНЕ“, Раздел II. „Пренос, съхранение и разпределение на природен газ, втечнен природен газ (Загл. изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)“ също е планирано да бъде преименуван.

Това гласи съответният текст в Доклада към ЗИД на ЗЕ: „§ 8. В глава дванадесета наименованието на раздел II се изменя така: „Транспортиране през морски газопровод, пренос, съхранение и разпределение на природен газ, втечнен природен газ“. Предложението от н.п. Делян Добрев, Ивайло Московски, Цецка Цачева, Данаил Кирилов и Петя Аврамова „Параграф 8 да отпадне“ също не е прието от Комисията, която се ръководи от депутата на ДПС Рамадан Аталай.

Измисленият термин „морски газопровод“

В ЗЕ се създава текстът, който обяснява какво представлява морският газопровод, измислен от „червения дует“ Куюмджиев- Ерменков. Формулировката обаче представлява едно изречение от 8 реда с доста витиевато и сложно обяснение като за една „тръба“.

„32в. „Морски газопровод“ е линеен енергиен обект на техническата инфраструктура, разположен върху дъното на водния басейн или в недрата му в границите на вътрешните морски води и/или териториалното море, както и на част от сушата и включва газопровод или газопроводи и съоръжения и инсталации към тях за транспортиране на природен газ до последното изолационно съединение след последния спирателен вентил по посока на движение на газа, което представлява точката на свързване с друга газова инфраструктура в сухоземните граници на страната.“

След като по „предложение“ на „Южен поток“ е създаден текстът за „морския газопровод“, вече през юли на 2014 г. в §12 на ЗЕ, в чл. 200 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „безопасната експлоатация“ се добавя „на морските газопроводи за транспортиране на природен газ“ и се поставя запетая. 2. В ал. 2 след думите „съоръженията за“ се добавя „транспортиране през морски газопровод“ и се поставя запетая.

В интерес на истината и тук се появява предложението от н.п. Делян Добрев, Ивайло Московски, Цецка Цачева, Данаил Кирилов и Петя Аврамова Параграф 12 да отпадне. Вън от всякакви съмнения е, че по старата традиция Комисията с мнозинството на БСП и ДПС „не подкрепя предложението“.

В сайта на „Южен поток България“ Б.В. се твърди, че газопроводът преминава през 230 км през българските териториални води. „При излизането му на българския бряг, той ще се свърже със сухоземния участък на газопровода „Южен поток“, по който ще се осъществи по-нататъшния пренос на газ през територията на България“.

Ето и неизпълнимите обещания, които се ограничиха до ангажимента газопроводът да излиза на девствения плаж „Паша дере“ и да продължава под земята. „Ангажираме се с екологично и социално отговорно изграждане на Проекта по цялото му трасе, в съответствие с националното, международно и Европейско законодателства“, се казва в обяснението за трасето в сайта на проекта.

Твърди се, че „проектът ще се осъществява в съответствие със законодателството по околна среда, както и с останалото приложимо законодателство и с всички стандарти, предвидени в националното и Европейско законодателство, международни конвенции, протоколи и стандарти, например Конвенцията от Еспо (Конвенция на ИКЕ на ООН за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст)“. „В допълнение Морският газопровод „Южен поток“ ще бъде изграден в съответствие с изискванията на Конвенцията от Букурещ за опазване на Черно море от замърсяване“, твърдят от „Южен поток България“.

Неспазването на тези закони започват с НАТУРА–2000, който е обвързващ за България като страна членка на ЕС. За Третия енергиен пакет на ЕС пък „Газпром“ не крие, че не го признава за действащо законодателство, понеже е приет след 2008 г., когато голяма делегация на руския президент Владимир Путин посети България и подписа съответните споразумения в енергетиката, наречени от българския му колега Георги Първанов „голям шлем“. Газовата криза от 2009 г. „отключи“ необходимостта от свързване на енергийните системи на ЕС, но само „Южен поток“ интересува партийните централи, понеже 4 млрд. евро все още са твърде голяма сума за българския политически елит.

Москва не вярва на сълзи, но вярва на БСП?

По-рано Биволъ публикува поверителен документ с обосновка за законодателните промени в полза на „Южен Поток“ писани явно в Русия и спуснати на БЕХ, който ги препраща на МИЕ за внасяне на законопроект. ДКСИ индиректно потвърди автентичността на грифа на документа, заявявайки, че изтичането му се проверява от ДАНС. Този поверителен документ не беше широко коментиран в българската преса, но влезе в аналитичните материали на световните агенции.

Тъй като до второто четене на ЗИД-а в Комисията, както и в пленарната зала, все още има време, Биволъ призовава за намеса от страна на политическите сили от опозицията, наред с парламентарно-представената ГЕРБ, с „Реформаторския блок“, „Зелените“ и др. Тъй като с текста на Доклада вече не разполагат само народни представители от ресорната комисия, то все още „тунингованите“ лобистки поправки е възможно да бъдат спряни.

Всъщност, Народното събрание може просто да не успее да разгледа промените в ЗЕ на второ четене в Комисията, за да го вкара в Пленарната зала. Енергийният експерт на Реформаторите и ДСБ, който бе дългогодишен зам.-председател на Комисията по икономика и енергетика към НС Иван Иванов коментира за Биволъ, че най-вероятно лобитските поправки просто да не бъдат вкарани за гласуване: „Защото няма време – остават само две седмици за този състав на Народното събрание“.

Според него за целта БСП и ДПС могат да не съберат мнозинство, ако не ги подкрепи Атака, докато ГЕРБ ще е против. Според Иван Иванов всичко, по което няма съгласие между различните парламентарни сили най-вероятно изобщо „няма да влезе в залата“. Запитан за какво тогава е драстичната и дори още по-скандалната промяна в ЗЕ, опитният парламентарит смята, че е отбиване на номера за пред Москва. „Тъй като тези промени бяха предложени от „Газпром“, БСП просто искат да покажат на руснаците, че са направили всичко по силите си, всичко, което зависи от тях по въпроса“, обяснява Иван Иванов. Отделно, той припомни, че ресорният министър на енергетиката Драгомир Стойнев има уговорка с Гюнтер Йотингер да се яви в Брюксел преди второто четене на ЗИД-а за ЗЕ в Пленарната зала. „Като че ли аз не виждам нагласа Стойнев да бърза да ходи – очевидно разбира, че ЕК няма да позволи текстът да се приеме в този му вид“, констатира Иван Иванов по темата.

Геополитика в стила „И ловец съм, и рибар съм…“

По време на създаването на Българския енергиен холдинг (БЕХ) в последните месеци на кабинета „Станишев“ на власт, журналистите на купона поздравиха тогавашните му първи шефове с „химн“ – чалга-шлагера „Евала на холдинга“. За проектната компания „Южен поток България“ Б.В. би било добре да им предложим за неофициален, но доста по-подходящ химн от „класиката на чалгата“ – „И ловец съм, и рибар съм“ със съответния нецензурен припев.

Той най-дълбоко отразява отношението към закона от страна на монополиста в лицето на държавния руски концерн „Газпром“ и на българо-руските му подизпълнители като „Стройтрансгаз консорциум“ на Генадий Тимченко.

Доскоро „Газпром“ се смяташе за „новото оръжие на Кремъл“ срещу Запада, което Путин не пропуска да изпозлва. Поне до миналата седмица то беше първо на въоръжението, когато пускането в ход на ЗРК „БУК“, свалил граждански самолет с 298 пътници на борда. Дотогава това тръбопроводно „оръдие“ на Кремъл бе използвано като основен лост за натиск върху Киев. Сега в проекта „Южен поток“ се влагат общо 70 млрд. долара – от толкова пари се нуждае „Газпром“, за да го реализира заедно с мащабното разширяване на руската ГТС за реализацията му. Това ще удари по Украйна, която няма да може да печели от транзита на газ, а ЕС и американските енергийни гиганти като Exxon-Mobil ще трябва да помислят, преди да вложат между 5 и 6 млрд. евро в модернизирането на украинската ГТС. Всъщност, по този начин България изведнъж стана държавата на кръстопът, от която зависи газовият отрасъл и енергийната сигурност на Европа в следващите десетилетия. /Биволъ/