Архив на категория: Акценти

„Южен поток“ – политика или бизнес?

Ще наруши ли руската газова тръба националния суверенитет на България? Какви са шансовоте за оцеляване на „Южен поток“? Георги Папакочев потърси мнението на двама експерти: /DW/

„Южен поток“ е стратегически, приоритетен проект за България и намерението на нашето правителство е да започнаем строителни дейности още тази година“, обяви пред медиите министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Разчиствайки пътя към строителството в края на март, парламентът одобри на първо четене промени в Закона за енергетиката, с които се дава ново определение на понятието „морски газопровод“. С това на практика се променя статута на тръбата от Русия в българските териториални води и на сушата, които по същество са и граница на ЕС. Накърнява ли подобно решение суверенитета на европейска България?

Излишни дребни хитрини

Димитър Бечев, директор на представителството на ЕС за външна политика (ЕСВП) в София, окачестви предлаганите промени като абсурдни и противоречащи на националното право и на правото на ЕС, поради което КС би следвало да го отмени. „Политически в момент, в който „Южен поток“ очевидно пада от дневния ред на ЕС, предприемането на такъв рязък ход от България е наистина скандално. Изключването на териториалните води на страната от юрисдикцията на националното, съответно на европейското право, е обида за правната култура на хората, пропуснали подобно решение през правната парламентарна комисия. Това показва, че политическата логика е станала толкова брутална, че вече се предприемат съвсем абсурдни действия“, коментира пред ДВ Бечев.

Илиян Василев, бивш посланик в Русия и експерт по енергийна сигурност, определя парламентарния ход като „излишна дребна хитрина“ припомняйки, че газовите директиви на ЕК по инфраструктурта покриват тези въпроси. „В случая сме свидетели на опит на местни политици и кръгове да заработят известна доза допълнително доверие пред руските си партньори, което се оказа доста късо като замисъл, но твърде вредно за България като отражение“, е убеден експертът.Газопровод на мечтите?

Тези дни Сабине Бергер, говорителка на комисаря по енергетика Гюнтер Йотингер потвърди отново, че проектът „Южен поток“ не е приоритет за ЕС, а ЕП прие резолюция за спиране изграждането на тръбата във връзка с действията на Русия в Украйна. Как тогава да се тълкуват думите на икономическия министър Стойнев, че правителството ще спази разолюцията на ЕП, но ще започне строителството на тръбата тази есен?

Илиян Василев характеризира тези намерения като опит за съчетаване на невъзможното. Той пояснява, че дори да бъде реализирано някакво строителство, то ще се окаже безпредметно, ако газопроводът не бъде лицензиран и не започне да функционира. „Досега не мога да си обясня как е възможно български политици така еднозначно и ограничено като визия, да залагат целия си авторитет върху поредната провалена теза, която тръгна от т.нар.“Енергиен шлем“ на бившия президент Първанов. В продължение на шест години подобни политически проекти, в които липсва бизнес логика, но които имат геополитически привкус, един след друг се сгромолясват. И то не привкус, който ги интегрира и внедрява в логиката на българското членство в ЕС и НАТО, а ги противопоставя!“, коментира Илиян Василев.

От своя страна Димитър Бечев пояснява, че по принцип никой в ЕС не се изказва против „Южен поток“, а въпросът е да се спазва т.нар. „трети енергиен пакет“, който осигурява достъп на други доставчици до тръбата. „Такава е принципната европейска позиция, а България е готова да даде привилегия единствено на „Газпром“, което е в разрез с правото на ЕС“, смята Бечев.Шушу-мушу на тъмно

Какъв е правилният вариант за България в този случай? Според Илиян Василев, той в никакъв случай не е в инвестирането на стотици милиони евро в газопровод, чиято основна идея е да заобиколи Украйна и е с недоказана бизнес-логика. Василев припомня, че неслучайно технико-икономическото проучване е правено от компании, съсобственост на „Газпром“, което е изначален конфликт на интереси. Бизнес-аргументацията на проекта не е била показана публично. „Министър-председателят Орешарски, твърде нетипично за премиер на европейска страна дори обяви, че петте часа преговори между него и шефа на „Газпром“ Милер през есента, никога нямало да станат достояние на обществеността. В този смисъл доста хора, в това число и в Русия, могат да се опитват да правят от политиката бизнес, но в България нямаме този ресурс и поради това всеки път, когато се ангажираме политически, трябва да стъпваме върху здрава бизнес основа“, отбелязва бившият посланик в Москва.

Кой и как харчи държавните пари?

Проектът може да се осъществи в България, въпросът е да не се харчат публични средства за него, отбелязва политологът Димитър Бечев и пояснява, че „Южен поток“ е най-вече схема за генериране на приходи за фирми, близки до Кремъл и на някои техни приятели в България. „Най- големият проблем е, че още през декември в съвместната компания от България бяха наляти 100 милиона евро, а условията на договора са непрозрачни. От една страна, това са публични средства, от друга обществото няма възможност да осъществява контрол при тяхното изразходване поради липса на прозрачност.

„Южен поток“ се третира като публично-държавен бизнес проект, сиреч когато се дават държавни пари, е публичен, но когато се пита как се харчат парите и какви са условията, минава за частен. Ако в него се използваха единствено средства на „Газпром“, тогава нещата стават частни, както при всяка чуждестранна компания, която идва да строи у нас. Поради това този проект най-вероятно няма да бъде приет, това е и посланието от Брюксел, тъй като в крайна сметка следва да бъде защитен българския интерес“, обобщава директорът на представителството на ЕС за външна политика в София Димитър Бечев.

Вестници на тезгяха

Какво точно купува купувачът на български вестници? Въпросът се налага, откакто пресата се срина в очите на читателя, но все по-често сменя собствениците си. Коя е истинската стока в тези сделки,
пита Татяна Ваксберг./DW/

Миналата седмица Петьо Блъсков купи „Труд“. Това е третата продажба на този вестник за изтеклите три години и четири месеца. През декември 2010 медията (както и вседикневникът „24 часа“) беше купена от „Медийна група България – Холдинг“, а през май 2013 вестниците бяха купени от Венелина Гочева. Друг хит в медийните продажби беше регистриран преди десетина дни, когато Ирена Кръстева продаде на непозната чуждестранна компания вестниците си, сред които са „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“.

Проблемът с тези сделки не е само в това, че има съмнения в тяхната автентичност (според е-vestnik те „приличат на фиктивни, тоест с подставени лица за купувачи“). Проблемът е и в това, че не е ясно коя точно е купената и продадената стока. Според всички външни белези повечето медии, за които става дума, въобще не би трябвало да съществуват. Или поне не би следвало да се определят като медии.

Само 13 процента смятат, че пресата е обективна

Изследване на Open Data от лятото на 2013 г. показва, че само 2 процента от българите имат доверие на вестниците, когато искат да се информират за положението в страната. Ако им потрябва да научат нещо, 83 процента ще си включат телевизора, а други 11 на сто ще влязат в интернет.Към основния проблем с доверието се добавя и този с потреблението – 30 процента заявяват, че изобщо не четат вестници. Що се отнася до онези 21 процента, които твърдят, че четат вестници всеки ден, едва 7 на сто от тях са в най-перспективната потребителска група на хората между 18 и 29 години.

Тази крайно отесняла аудитория се поделя по следния начин между трите водещи издания: вестник „Телеграф“ се чете от 18 процента от читателите, вестник „Труд“ от 17 на сто и вестник „24 часа“ – от 16 процента. Според авторите на изследването, „Труд“ и „24 часа“ остават сред най-популярните вестници в България, но през последните четири години читателските им аудитории на практика са се свили наполовина. Т.е. периодът на срив в потреблението някак е довел до три поредни покупко-продажби (ако гледаме на следките като на нещо автентично).

Друго изследване на доверието в медиите беше публикувано през февруари 2014. То беше извършено от „Маркет линкс“ съвместно с фондациите „Конрад Аденауер“ и „Медийна информация“. В него се казва, че само 13 процента от българите смятат пресата за обективна.

Младите не четат, а възрастните не вярват

Към тези две изследвания се добавят преценките на външни наблюдатели като посланика на Германия Матиас Хьопфнер, например, или еврокомисаря Нели Крус. Първият беше казал, че „някои медии в България симулират медийна свобода“, а втората – че „проблемите на медиите в България няма да изчезнат без дебат по прозрачността“.В началото на тази година стана ясно, че България вече е на място номер 100 в индекса за медийна свобода на „Репортери без граници“. „Фрийдъм хауз“ и Държавният департамент на САЩ също рисуват крайно негативна картина.

Ако си послужим с тези данни, ето как изглежда българският вестник: младите хора не го четат, а възрастните го четат рядко, без да му вярват. Почти всички знаят, че не четат обективна информация.

Кой би купил подобно нещо? Ако средата е истински и неподправено пазарна, тази покупка би следвало да е една от най-евтините в света и съответната медия да отиде в ръцете на радикал-романтик, отдаден на журналистическия бизнес. Ако ли средата няма нищо общо с пазара, истинският въпрос е друг: коя е истинската стока в тези сделки? Със сигурност не е пресата. Или поне не пресата в смисъла, вложен от тълковния речник.

Корабостроителницата в Бургас вече е собственост на ПИБ

Големият кредитор на предприятието придоби основните му активи на търг срещу 47.5 млн. лв.

Първа инвестиционна банка (ПИБ) придоби основните производствени активи на „Бургаски корабостроителници“ в търг за 47.5 млн. лв. Това обяви пред „Капитал Daily“ съдебният изпълнител Таня Маджарова, която организира процедурата по искане на банката. Финансовата институция е основен кредитор на предприятието, към което претенции имат десетки фирми и работници. Нейният иск е за невърнати кредити от 30 млн. евро по данни на съдебния изпълнител.

Със сделката корабостроителницата, която беше приватизирана от фирми от групата на Васил Божков, вече директно преминава към кредитора си. От месеци всъщност банката контролираше дружеството, но сега пряко взима основното производство. Строителството и ремонтът там бяха замрели през последните години, а през декември окончателно бяха съкратени всички служители. Сега ПИБ има две години, за да продаде придобивката си. Ако има заинтересовани, сделката ще е лесна, защото ще се предлага чист актив. А иначе процедурата по фалит може да се точи и десетилетие.

Дълг срещу собственост

Маджарова обясни, че съгласно процедурите ПИБ ще може да направи прихващане на суми, които има да взема от корабостроителниците, за сметка на онова, която трябва да внесе за покупка. Дейностите по приключването на сделката може да отнемат повече от месец, през който може да постъпват възражения срещу продажбата, включително от самата корабостроителница. Реакция от нейна страна едва ли може да се очаква, имайки предвид, че и сега дружеството се контролира индиректно от банката кредитор. Тя е обезпечила вземанията си с ипотеки на активи, но придобивайки собственост върху тях чрез публичен търг, за ПИБ би било по-бързо и сигурно, че ще получи обратно парите си.

От Първа инвестиционна банка не отговориха на въпросите, които „Капитал Daily“ изпрати в края на миналата седмица във връзка с приключилата продажба.

Без конкуренция

Търгът за основните активи на корабостроителницата в Бургас бе обявен в средата на март по искане на ПИБ в качеството й на основен кредитор. Те бяха обособени в четири имота, за които можеше да се наддава поотделно. Общата площ на пуснатите за продажба терени заедно с прилежащите им сгради бе 562 хил. кв.м от общо 800 хил. кв.м, притежавани от предприятието. Началната цена от 47 млн. лв. представляваше 75% от оценката, извършена от независим експерт. Ако търгът не бе успял от първия път, същите активи щяха да бъдат повторно извадени за продажба на още по-ниска цена, която щеше да бъде с 20% под първоначалната.

В първите дни от обявяването на процедурата в „Бургаски корабостроителници“ е имало посещение от потенциални участници в търга, каза тогава изпълнителният директор на дружеството Деян Маринов. Интерес към предприятието проявяваше и германското дружество P&S Project, но оттам коментираха пред „Капитал Daily“, че обявената цена е твърде висока.

Заявки за участие са постъпили в последния ден за подаване на оферти. Едната е била на ПИБ, която обаче не е внесла задатък, тъй като е взискател и законът й позволява да извърши прихващане между задълженията си и онова, което има да взема от длъжника. Другият кандидат е бургаската фирма „Девин – Гала“, която е проявила интерес към един от по-малките парцели, предложени на търга, но не го печели. Резултатът от символичната конкуренция между наддавачите е постигането на сума, която е малко по-висока от първоначално обявената за групата от активи, или общо 47.5 млн. лв. Следва процедура по прехвърляне на имотите в полза на ПИБ, която ще отнеме седмици.

„Капитал Daily“ не успя да се свърже с представител на ръководството й, но от предишен разговор с изпълнителния директор на предприятието Деян Маринов стана ясно, че мениджмънтът не възразява срещу начина, по който кредиторът опитва да събере вземанията си. И преди публичната продан „Бургаски корабостроителници“ се намираха под влиянието на основния си кредитор, като според близки до дружеството собственикът на 80.6% от акциите на предприятието – сейшелската „Хунас инвестмънтс лимитед“, е свързана с банката.

В момента дейностите в корабостроителниците се контролират от временен синдик, който разреши да се извърши подготовка на оборудване, с което да се поемат поръчки за ремонт на кораби. В съда се гледат два иска за обявяване на „Бургаски корабостроителници“ в несъстоятелност – единият е подаден от „ПСТ холдинг“ (също свързано с ПИБ) заради дълг от 3 млн. лв., а другият е по искане на новото ръководство на дружеството, което по този начин се опитва да наложи общ запор над активите му и да се застрахова от продажби „на парче“, задвижени от други кредитори.

Позната схема

Резултатът от нея напомня на случилото се с други големи дружества, които банката активно е кредитирала в миналото. През 2011 г. ПИБ финансира фирмата „Елтрейд къмпани“ на 26-годишния Лъчезар Варнаджиев, която купи бившия металургичен гигант „Кремиковци“ на публичен търг срещу 316 млн. лв. Година по-късно с посредничеството на „Хармони 2012“ бе наложен контрол над основни производствени мощности в „Оловно-цинков комплекс“ – Кърджали. В първия случай последва нарязване на скрап на излишното оборудване и опит за частична препродажба, засега без резултат. При ОЦК е обещано възстановяване на цинковото производство, но до този момент планът не е готов. /Капитал/

Големият брат на България

В ЕС едва ли има по-русофилски народ от българите. И едва ли има страна, която да е толкова зависима от Русия. Именно затова санкциите срещу Москва биха били фатални за България, се казва в репортаж на „Дойчландфунк“.  /DW/

Репортажът на германското радио започва с камбанен звън от катедралния храм „Св. Александър Невски“. Разкошната постройка носи името на руския национален светец Александър Невски. Издигната е в чест на руския цар Александър Втори и на всички онези 200 хиляди руски войници, паднали при освобождението на България от петвековно оманско владичество, пояснява авторката на репортажа Карла Енгелхард.

„Аз съм русофил!“

От Руско-турската война, наричана Освободителната, са изминали повече от 100 години, но особеното отношение на българите към братска Русия се е запазило и до днес. Днес Русия е най-големият търговски партньор на България – през миналата година двустранният търговски обмен е достигнал 5,5 миларда евро. България е доставяла на Русия основно медикаменти и розово масло, а от Русия е внасяла предимно петрол и газ, посочва авторката на репортажа. По улиците на София тя срещнала много хора, които ѝ засвидетелствали топлите си чувства към руския народ. Един минувач директно признава, че е русофил. Друг казва, че не вярва на твърденията за прекомерната зависимост на България от Русия, но дори и да е така, това всъщност било добре за България. Трети пък споделя, че харесва руснаците и техните култура и език. Единственото, което не одобрявал, е руската имперска политика от последните години, в това число поведението на Москва спрямо Украйна.

България внася 90 на сто от нужните ѝ количества природен газ от Русия. Доставчик е руският гигант „Газпром“. Единствената петролна рафинерия в страната – „Лукойл Нефтохим“-Бургас, работи изключително с руски суровини. Русия доставя и горивото за двата атомни реактора в АЕЦ „Козлодуй“, които произвеждат 40 на сто от необходимата на страната електроенергия.

Накратко: българската енергетика е изцяло зависима от Русия. Затова и всякакви санкции срещу Москва биха били фатални за най-бедната страна-членка на ЕС. Или както казва зам.-председателят на Българо-руската търговско-промишлена палата Георги Минчев: „Да стреляш по Русия е все едно да се простреляш сам в крака. Ние сме изцяло зависими от нея. В този смисъл санкциите срещу Русия биха били равносилни на това сам да си извадиш окото, за да има тъщата кьорав зет“.

Рисковете за БългарияНай-важният руско-български проект в момента е газопроводът „Южен поток“. Той обещава на страната допълнителни приходи и създаването на 6 хиляди работни места. След анексирането на Крим от Русия в някои български медии се появиха информации, че е възможно трасето на газопровода да бъде променено – то би могло да преминава през Крим и по този начин да заобиколи България. Така Русия би спестила около 2 милиарда евро, тъй като няма да ѝ се налага да полага тръби по дъното на Черно море. Такива информации тревожат българите, са казва в репортажа на „Дойчландфунк“. Цитиран е лидерът на управляващите социалисти Сергей Станишев, който в изявление по телевизията припомни за по-особените връзки с Русия – в търговията, енергетиката, туризма и културата. „Имаме си наши традиции, наши интереси. В чисто културен и емоционален план отношението на българите към Русия е съвсем различно от това на прибалтийците, на Полша или някоя друга страна“, казва Станишев.

Икономисти предупреждават, че Русия може да парализира не само енергетиката на България, но и химическата ѝ идустрия, металургията, машиностроенето, строителството. Отделно от това цената на тока за частните потребители може да се увеличи неимоверно. Реална е и заплахата от хиперинфлация. Всичко това би съсипало България, която и сега не е много далеч от това положение – над 60 процента от българите живеят в условия на бедност, се казва в репортажа на „Дойчландфунк“.

„Атоменергоремонт“ спечели поръчка за 30.1 млн. лв. в АЕЦ „Козлодуй“

Компанията, свързана с Христо Ковачки, се върна от Сейшелите в София

Обществена поръчка за 30.1 млн. лв. за ремонт и поддръжка на ядрено оборудване в АЕЦ „Козлодуй“ спечели „Атоменергоремонт“, показват резултатите от приключила през месец март процедура за избор на изпълнител. Дружеството, за което се счита, че е в икономическия кръг на Христо Ковачки, е било единственият кандидат, подал оферта в конкурса.

Любопитен детайл е, че допреди седмици компанията беше със собственик от Сейшелските острови, но отскоро е отново от България. Най-вероятната причина е точно участието в обществени поръчки. От началото на годината влезе в сила Законът за ограничаване на офшорките (внесен от депутатите от ДПС Делян Пеевски и Йордан Цонев). Той забранява участието на фирми с офшорни собственици да участват в обществени поръчки от средата на годината. Може да се очаква, че ще има и други подобни на „Атоменергоремонт“, тъй има хиляди фирми с офшорни акционери и съдружници.

Поръчка по мярка

От обявлението на приключилата обществена поръчка става ясно, че тя засяга рутинни дейности по ремонт и поддръжка на оборудване в атомната централа. Условията за участие в конкурса са били публикувани през декември 2013 г. В тях се конкретизира, че от изпълнителя ще се изисква да се погрижи за техническото състояние на основно и спомагателно оборудване и системи на ядрени енергийни блокове 5 и 6, както и да поеме годишните планови ремонти. Това са и основните дейности, в които е специализиран „Атоменергоремонт“, създаден преди 40 години с цел да обслужва ядрената централа, поради което дружеството има производствена база на площадката на „Козлодуй“.

През 2004 г. ремонтното предприятие бе приватизирано от „Българска енергийна компания“, а през 2011 г. бе прехвърлено на „Хестън корпорейшън лимитид“ на Сейшелските острови. В същата година и други фирми, свързани с Христо Ковачки, отплуваха към данъчни убежища – топлофикациите в Плевен и Бургас, „Брикел“, „Мини Черно море“ и други. В края на 2013 г., когато се разбра, че правителството възнамерява да отсече достъпа на офшорки до обществените поръчки, сейшелският собственик на „Атоменергоремонт“ го прехвърли на българската „Бултрейд корпорейшън“, собственост на 60-годишния Борис Методиев.

Фирмата, която е регистрирана на класическия за Ковачки адрес в „Индустриална зона Орион“, упражнява контрол над бобовдолското дружество за добив на въглища „Фундаментал“ , а Методиев участва в ръководството и на други бизнеси, покриващи сферата на интерес на Ковачки – „Глобал Карбон верификатор“, „Еко анализ“ и други. Цената на сделката по завръщането на „Атоменергоремонт“ не бе посочена в документите по прехвърлянето.

Голяма хапка

Възложените дейности, които трябва да приключат тази година, ще донесат приход от 30.1 млн. лв. на „Атоменергоремонт“, което се доближава до размера на годишните му приходи за 2012 г., за когато е последният финансов отчет на дружеството в Търговския регистър. Тогава печалбата му е възлизала на 8.8 млн. лв.

За да изпълни възложените дейности в ядрената електроцентрала, „Атоменергоремонт“ е посочил, че ще ползва услугите на подизпълнители. Сред тях са русенската „Евро Старс“, която ще извърши подмяна на антикорозионни покрития, софийските „Енпро консулт“ и „АТП – Атомтоплопроект“ за проектиране, козлудуйската „Стромет – 2004“ за извършване на строителни дейности.

Сумарно тяхното участие ще представлява около 4% от всички планирани дейности по поръчката през 2014 г., става ясно от обявлението. /Капитал/

Онлайн покупките: повече дрехи, но вече и храни

Над 80% от българите използват местни сайтове за пазаруване

Дреха. Това е най-любимата покупка на пазаруващите онлайн в България. Вторият бестселър е доставката на готова храна, докато покупките на хранителни продукти все още са в дъното на класацията. Това сочи представително проучване на „GfK България“, направено през последния месец сред пазаруващите, което беше представено на конференцията „Онлайн продажбите на храни“, организирана от списание „Регал“, част от групата на „Икономедиа“.

Търговци на храни обаче отбелязват, че все по-осезаема част от продажбите им минават през интернет (виж другия текст), но посочват като задължително условие да имат и класически магазин, където клиентите да опитат продуктите. Освен това данните на GfK показват, че средната сметка при храните е най-висока (виж графиките).

Предпочитани са местни сайтове

Данните на GfК показват, че най-купуваните стоки по интернет са дрехи, обувки и аксесоари, които заемат 78% от „дигиталната“ потребителска кошница. Клиентите търсят най-много още черна техника, аксесоари за електронни устройства, парфюмерия и козметика. Най-често се използват български сайтове, а 87% от анкетираните казват, че имат позитивен опит с онлайн пазаруването. Половината българи използват наложен платеж при покупките си през мрежата, а други 36% се разплащат с банкова карта по интернет.

Готови ястия – може

Данните от проучването показват, че голяма част от българите използват интернет, за да правят поръчки на готови ястия от заведения и др. Повече от половината българи са се възползвали от тази възможност, като най-често това става чрез сайта на конкретното заведение. Втори по популярност са сайтовете посредници, които предлагат кухнята на различни ресторанти и осъществяват доставки до дома или офиса. При една такава покупка се харчат средно 27 лева, като средната честота на поръчките е 22 на година, сочат още данните от проучването.

Същевременно обаче хората все още слабо използват интернет при покупка на храни. Данните от проучването показват, че от тази възможност са се възползвали едва 14% от купувачите през мрежата. „Българските потребители, особено жените, все още имат резерви да купуват храни по този начин“, коментира Ирина Янкова от GfK. По думите й основната причина е, че не могат да разгледат продуктите, да проверят срока на годност или да прочетат информацията на етикета. Данните показват, че средната платена сума за такъв тип поръчка е 37 лв., а честотата на поръчките е 23 на година.

Интересът е към пакетираните продукти

Изследването на GfK показва, че в сектора на храните и напитките най-купуваните онлайн стоки са алкохолните напитки. Сред най-атрактивните покупки попадат още кафе, безалкохолни напитки и захарни изделия.

Едва от пето до седмо място потребителите са класирали едни от най-търсените въобще стоки – млечни и месни продукти, както и плодове и зеленчуци. Същевременно обаче едва 23% от купувачите знаят, че има сайтове за продажба на храни от производител. /Капитал/

Телекомите ще преминат към ново отчитане на разговорите

От април българските GSM оператори ще трябва да предлагат тарифни планове, които да таксуват обажданията по секунди, а не по минути

Мобилните оператори ще трябва да променят начина, по който тарифират разговорите в техните GSM мрежи. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е приела решение, според което телекомите ще трябва да предлагат оферти със секундно отчитане на разговорите след 30-ата секунда. То ще влезе в сила от април, обяви председателят на комисията Веселин Божков в сутрешния блок на bTV. В момента мобилните оператори слагат първоначална такса на първата минута, така дори да разговаряте 10 или 20 секунди, телекомът го отчита като изговорена цяла минута. Новото тарифиране ще позволи на мобилните оператори да таксуват първоначално само първите 30 секунди, а след това всяка една секунда ще се отчита отделно. „Така, ако говорите 36 секунди, вие плащате 36 секунди“, поясни Божков.

„Фикцията“ за безплатните минути

Според него старият начин на тарифиране се отразява негативно на абонаментните планове с много включени безплатни минути. При тях дори ако говорите минута и една секунда, от оператора се отчитат за две минути. По този начин голямото количество безплатни минути се превръщат в една фикция“, коментира Божков. „Потребителят смята че е говорил 100-200-300 минути, но в един момент му идва сметка 200 лева. Това показва, че реално се изяждат тези безплатни минути и те са фикция“, обяви Божков. Той допълни: „Никой не задължаваше операторите да тарифират 60 + 1, но имаха доминиращо положение на пазара. Изменихме общите условия, за да защитим правото на потребителите.“ Друга промяна, която предприема регулаторът, е, че операторите вече ще са задължени лимитът за мобилен интернет да е 50 лв. и после да изключват абоната. А при изчерпване на 50% от кредитния лимит те са длъжни да информират потребителите.

Решението за новия начин за таксуване на разговорите няма да влезе в сила за всички абонаментни планове. „КРС задължава мобилните оператори да предложат поне две тарифи с посекундно тарифиране след 30-ата секунда офертите си за фиксирани услуги, предплатени програми и мобилни услуги на абонаментни програми“, коментираха „Глобул“ за „Капитал Daily“. Тоест телекомите ще могат да отчитат по досегашния метод за първоначално начисляване на първата минута, но ще трябва да включат в портфолиото си и предложения по новия начин – това означава, че промяната ще засегне основно новите абонати или тези, които си сменят програмата.

Остра реакция

Водещите телекоми реагираха остро на решението на регулатора. „Задължителното уеднаквяване на офертите на мобилните оператори, което не почива на анализ на пазара, може единствено да увреди конкурентната среда в сектора“, коментираха от най-големия мобилен оператор „Мобилтел“ пред „Капитал Daily“. Според тях е трайна практика на телекомите да предлагат включени минути, които в повечето случаи не се надвишават, защото обемът им е съобразен с потребностите на абонатите. „На практика това означава, че голяма част от потребителите обикновено плащат само месечния си абонамент и не се влияят от метода на тарифиране“, допълват от „Мобилтел“. Те допълниха, че отчитането на минута е стандартна практика в рамките на ЕС и че не разполагат с информация някой друг национален регулатор да е постановил задължително прилагане на друг тип тарифиране. Вторият на пазара – „Глобул“, обяви, че ще обжалва решението на КРС, защото според тях то противоречи на закона и на европейските изисквания.

„Подобни мерки могат да бъдат въведени единствено след провеждане на съответните пазарни анализи, които да докажат необходимостта от подобна интервенция от страна на регулатора – нещо, което до момента КРС не е сторила“, посочват от „Глобул“. От втория по големина мобилен оператор подчертаха, че цените на дребно на телеком пазара се определят от свободната конкуренция, а не от регулатора. Пред bTV Божков обяви, че е направен пазарен анализ, въз основа на който е взето решението за налагане на новите тарифи. От БТК като трети мобилен оператор в страната (пазарен дял, без фиксирана телефония и интернет – бел. ред) обявиха, че ще се съобразят с решението на КРС.

„Наша политика е да осигуряваме възможно най-голям избор от тарифни планове, съобразени с индивидуалните нужди и потребление на всеки клиент. В съответствие с решението на КРС от средата на април ще въведем нови тарифни предложения, с които да разширим портфолиото си от оферти за потребителите“, коментираха от БТК пред „Капитал Daily“. БТК и „Мобилтел“ обаче подчертават, че крайните цени на мобилни разговори в страната са под средните нива за Европа и в момента се оценяват от 4.4 евроцента при 9.1 евроцента средни за ЕС. /Капитал/

Злоупотреба с лични данни или огромен гаф на ЦИК

Десетки се оплакват, че фигурират в подписки на партии без да са давали съгласието си, системата обаче май не е безгрешна.

След като в понеделник избухна скандал заради съмнения за злоупотреби с лични данни при регистрацията на партиите и коалициите за изборите за Европейски парламент (ЕП), по-късно се появиха и други съмнения – че проблемът е в програмата, използвана от ЦИК.

За първи път с новия Изборен кодекс стана възможно всеки да провери дали фигурира в подписките, представяни в ЦИК за вота през май. Всяка формация, която иска да участва или всеки инициативен комитет, който регистрира независим кандидат трябва да представи 2 500 валидни имена на избиратели с техните лични данни и подписи.

Откакто в българската политика подписките станаха част от задължителните атрибути винаги са съществували подозрения, че с данните се търгува. Те се използват за регистрация на партии, за записване за участие в избори, за сформиране на инициативни комитети, за свикване на референдуми и др. За гарантиране на достоверността им досега се разчиташе единствено на служба ГРАО.

На сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК) от понеделник срещу ЕГН всеки може да види дали подкрепя регистрацията на някоя политическа формация. За няколко часа десетки, ако не и стотици хора се оплакаха в социалните мрежи, че данните им са използвани неправомерно, сигнализира Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда. В социалната мрежа някои дори разказаха, че би трябвало да са в подписка, защото са подкрепили дадена партия или коалиция, но не са.

В „Капитал“ също получихме сигнал от наш читател, че е открил името си в подписката на Християндемократическата партия, а никога не се е подписвал. Ако и вие сте потърпевши, моля пишете ни. Късно вечерта обаче друг читател ни подсети да опитаме с въвеждането на десет единици напр., вместо ЕГН. Появи се надпис, който казва, че „посоченото лице М.Т.Х. е налично в списъка на ПП „Атака“ на стр. 78 ред 773 …“ и на още пет позиции в списъците на въпросната партия. При повторно въвеждане на десетте единици съобщението беше същото. Десетте двойки пък водят до следния резултат – „Посоченото лице Б. Ч. Н. е налично в списъка на:  КП Реформаторски блок на страница 73 ред 580“. Поради късния час нямаме коментар от членовете на ЦИК.

Заради непълни подписки регистрациите на три партии вече бяха заличени – на Българската демократична общност, на която не й достигнаха едва 175 гласа, на Национал-демократична партия и на Партията на българските комунисти. Те не можаха да представят 2500 подписа на избиратели, които искат да ги видят на вота. Подписките на десетте инициативни комитети, които подкрепят независими кандидати все още се проверяват или пък не са представени. Срокът е до 22 април.

Какво да се прави

На заседанието на комисията в понеделник следобед казусът със злоупотребата с лични данни беше обсъден за кратко. Засега съветите на експерти са сигналите да се изпращат до изборната комисия, но е възможно адресат да е и Комисията за защита на лични данни.

Темата не беше докрай изчистена, още когато се обсъждаше в средите на БСП. Публичността прави контролът върху злоупотребата с лични данни по-силен, но в средите на социалистите имаше притеснения, че може да се стигне и до друг вид изкривяване. „На практика няма как да се докаже дали някой не се е включил в подписката, за да каже после, че е против волята му и така да я  дискредитира“, твърдяха някои от експертите на „Позитано“ 20.

Още обаче от времето на първите подписки за референдуми след приемането на закона за прякото участие на българите в управлението се появиха съмнения, че в страната се осъществява търговия с лични данни. Потенциални източници се намират там, където има големи масиви – в туризма, в мобилните оператори или пък директно в службите (регионални или национални) с база данни за населението. /Капитал/

Десет по скалата на популизма

По-високи лихви и по-труден, а за мнозина дори невъзможен, достъп до кредити – такива ще се последиците от промените в Закона за потребителския кредит, твърди експертът Калоян Стайков. С него разговаря Ясен Бояджиев ./DW/

Ефектът от промените ще изненада неприятно както потребителите на т.нар. бързи кредити, така и онези, които се оплакват от „произвола на банките”. Това показва експертният анализ, какъвто очевидно законодателите не са направили предварително.

Връзката банки-потребители

Ефектът за потребителите зависи от това какъв ще е ефектът за банките, обяснява Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. Тъй като подобни промени внасят допълнителен риск в системата, ефектът за банките ще е негативен и те ще бъдат принудени да го прехвърлят върху потребителите. Което няма да е „произвол”, а отговорно поведение. Защото банките работят с чужди пари и имат отговорности както към кредитополучателите, така и към вложителите и акционерите си. Затова промените ще доведат до по-високи лихви и по-затегнато отпускане на кредити, а кредитополучатели с недобро кредитно досие и с по-малки възможности ще бъдат изолирани от пазара и съответно принудени да търсят средства на други места.

Една много несериозна идея

Банката, като всяка компания, има разходи. И за да работи, се нуждае от определени приходи. Идеята, че администрацията може да забрани някакъв приходоизточник, е много несериозна, тъй като той просто ще се прехвърли в друга графа, казва Стайков и дава пример с премахването на таксите за одобрение, усвояване и управление на кредита. За да компенсират административните си разходи по кредита, банките ще начислят тези такси към лихвата, поради което тя ще нарасне.

Перспективата е една: покачване на лихвите

Подобен ще е и ефектът от промяната на методиката за определяне на лихвения процент. Сега той е съставен от базов лихвен процент, който е фиксиран, и надбавка, която е плаваща. В бъдеще двата компонента се запазват, но разменят местата си – надбавката става фиксирана, а базовият лихвен процент – плаващ, с описано в договора обвързване с пазарни индекси като LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR. Така банката действително няма да може да променя едностранно лихвения процент. Което обаче не означава по-ниски лихви. Понеже в сравнение със своите западноевропейски колеги българските банки работят в по-рискова среда и се финансират на по-висока цена, те най-вероятно ще завишат максимално фиксираната добавка. Освен това споменатите индекси са в момента на най-ниските си нива, тъй че в дългосрочен план перспективата е една: нарастване на лихвата.

По-скъпи кредити при по-затегнати условия

Калоян Стайков посочва, че в дългосрочен план потребителите ще се сблъскат с още едно негативно последствие – става дума за ефекта от отпадането на наказателната такса при предсрочно погасяване на ипотечните кредити. Обратното действие на тази промяна за вече отпуснатите кредити пък е абсурдно. Теоретично тя би трябвало да даде възможност на някои кредитополучатели да рефинансират изгодно задълженията си, като се прехвърлят в банка с по-добра оферта. Не е ясно колцина биха се възползвали от тази възможност, тъй като тя означава и сериозни разходи – за нотариални заверки, оценки на имоти. За банките тя със сигурност носи загуби – както на клиенти, така и на калкулирани при отпускането на кредита приходи. Ипотечните кредити са дългосрочни, за тях е привлечен дългосрочен ресурс, по който банката има дългосрочни разходи. При предсрочното погасяване тези разходи остават непокрити.Несериозно е и твърдението, че потребителите ще спечелят от повишената по този начин конкуренция, смята Стайков. Конкуренцията на банковия пазар и в момента е изключително висока, а на надеждни клиенти с „добра история” се отпускат кредити без наказателни лихви. Така че прекият ефект от промяната ще е на първо време следният: ще изчезнат предлаганите в момента оферти с първоначални периоди на фиксирани или преференциални лихви. Защото след като се възползват от тях, клиентите ще могат да „избягат” в друга банка. Освен това, като компенсация на риска от предсрочно погасяване, банките ще трябва не само да повишат лихвите и таксите, но и да станат по-предпазливи и консервативни. Което за новите им клиенти ще означава по-скъп кредит при по-затегнати условия.

Европейската практика

Твърдението на законодателите, че отпадането на наказателната такса се налага заради европейска директива, също не отговаря на истината, казва Стайков. В директивата, приета в края на миналата година, изрично е записано, че кредитните институции имат право на „справедливо обезщетение за разходи, пряко и изключително свързани с предсрочното погасяване“. А твърдението, че промените хармонизирали българската регулация в тази област с европейската, е безсмислено, тъй като такава общовалидна европейска регулация няма. Пък и не бива да се гледа какво правят други страни. Много по-важно е да се оцени каква е местната ситуация.

Проблемът на българското законодателство е, че не се прави анализ на последствията от него, казва Стайков и посочва за пример приетия „таван” на годишния процент на разходите (ГПР). При бързите кредити подобна практика съществува в около половината от страните в ЕС. В българските условия обаче реалността изглежда така: заради хората, които не си четат договорите преди да ги подпишат, ще пострадат останалите, защото е много вероятно това нововъведение да доведе до изчезване на легалния бизнес с бързи кредити. Така онези, които не отговарят на условията и нямат достъп до банков кредит, ще бъдат тласнати към лихвари – на сиво, извън закона, без договор и съответно без възможност да потърсят правата си.

Попитан къде би поставил новите законови поправки върху скала, в която на нулата са пазарната логика и разумната икономическа политика, а на десятката е популизмът, Калоян Стайков отговаря така: „По-скоро към 10”.