Архив на категория: Акценти

Осколките от Крим

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

За България международните кризи по нашите граници рядко имат пряк ефект, но за сметка на това непреките резултати отекват с години. Югоембаргото беше един от крайъгълните камъни в основите на модерната българска организирана престъпност. По-късно благодарение на адекватна политика по време на косовската криза България си гарантира членство в НАТО и старт на преговори за влизане в Европейския съюз.

Сега с изключение на хипотетичната заплаха за прекъсване на газовите доставки кризата в Украйна на пръв поглед няма да има сериозни последици за България. Освен ако, разбира се не се стигне до открити военни действия (виж текста). Но косвените ефекти вероятно ще се почустват съвсем скоро. Досега проектът за „Южен поток“ беше стратегически за по-голямата игра на Москва в натиска срещу Украйна и налагането на „Газпром“ като незаобиколим играч на европейския газов пазар. След последните няколко седмици може да се каже, че газопроводът става жизненоважен за Кремъл. Ако до този момент той беше по-скоро хипотетична заплаха срещу Киев, отсега нататък ще бъде активно оръжие.

Съответно, ако досега е имало натиск или съблазняване към България да приеме газовата инфраструктура на собствена територия, отсега нататък пресата върху София ще нарасне значително. Колко важна ще е България изцяло ще зависи от хода на събитията в Украйна. Но едно е ясно: ако Путин може така лесно да изпрати в Крим незнайни воини, вместо да използва някое от многото други налични средства на натиск, това е сигнал, че оттук насетне играта винаги може да загрубее.

Окото на Москва няма да е единственото, което ще се фокусира върху София. Действията на българските политици ще бъдат наблюдавани под лупа и от Брюксел. Досега преговорите на България с „Газпром“ не предизвикваха „ода на радостта“ у еврократите (за което са виновни поне три правителства), а и българският данъкоплатец не може да бъде особено щастлив от оскъпяването и разтегляне на срока за изплащане на „Южен поток“.

Сега обаче всяка отстъпка към руската компания и увъртане от европейските енергийни закони, независимо дали е в полза на България, ще припомни фразата от 2006 г. на руския посланик към ЕС Владимир Чижов, че се надява София да бъде руският троянски кон в ЕС.

Кризата обаче може да има и положителен ефект, ако накара Брюксел да започне да оказва повече натиск върху София за провеждане на реформи в енергетиката, съдебната система и сектора за сигурност.

Лош Путин, лош Путин…

Към момента реакцията на Европейския съюз по-скоро прилича на мърморене, като родител, който умира да нашамари съседското дете, но това му се струва невъзпитано и някак си прекалено (пък и съседите май крият бухалка зад вратата). След като поредица външни министри на европейски страни се изправяха пред хората, протестиращи срещу режима на Виктор Янукович и ги призоваваха да се борят за своята свобода, когато тази свобода се оказа под дулата на руското оръжие, Брюксел се оказа неподготвен и влезе в заседание

Как ще се развият събитията в Крим остава неясно. Референдумът за независимост, който ще се проведе в присъствието на руската армия, надали ще бъде признат от някого и остава неясно дали Путин ще реши да анексира окончателно територията, или ще я върне на украинците срещу неизвестно количество отстъпки. Нито САЩ, нито ЕС могат или искат да обещаят това, което иска Путин – Украйна не само никога да не влиза в НАТО, но и Европа да има ограничено влияние.

Новото украинско правителство със сигурност върви в обратната посока и иска максимално бързо да подпише споразумение с ЕС, което ще разгневи още повече Русия, защото ще значи край на идеята за Евразийски съюз с Украйна. Дори към момента да не се чуват изстрели, този геополитически шах още изглежда способен да взриви региона, тъй като на карта е заложено прекалено много за всички страни.

„И двете страни са заинтересувани да запазят фундамента в техните икономически взаимоотношения – ЕС иска стабилен внос на петрол и газ, Русия иска инвестиции от Западна Европа, смята Кай-Олаф Ланг, експерт от германската фондация „Наука и политика“. Така че едва ли някой ще натисне голямото червено копче. Но ако все пак Европа и САЩ решат да наложат санкции на Русия, това ще има унищожителен ефект за руската икономика. Близо 50% от бюджетните приходи на Руската федерация се формират на базата на данъци от продажбите на газ, петрол, въглища, руди и метали (само България е внесла през миналата година петрол и газ на стойност 9 млрд. лв.).

Ако ЕС замрази само вноса на газ, Русия ще загуби 100 млрд. евро годишно, или една пета от приходите си от износ, изчислява Андерс Аслунд, старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics и бивш икономически съветник на украинското правителство. Седемдесет и пет процента от нейния износ за ЕС са в графата минерални горива, но те са едва 30% от потреблението в Европа. В България, разбира се, ситуацията е друга и страната спешно ще трябва да търси външен доставчик на втечнен газ (което не е невъзможно, макар и да е скъпо).

Ответните мерки също ще бъдат болезнени, тъй като 7% от експорта на ЕС (през 2011 г.) са отивали към Русия. Но за разлика от Русия Европа има гъвкавост, тъй като износът й не е съсредоточен само в една група стоки.

Дали този фундамент ще остане непокътнат зависи най-вече от събитията вътре в самата Украйна. Част от дошлите на власт опозиционери в Киев трудно могат да бъдат определени като чисти и неопетнени борци за демокрация (Юлия Тимошенко, известна като газовата принцеса, е повече от позната фигура в украинския преход).

Както стана ясно от изтеклия разговор между естонския външен министър Урмас Пает и върховния представител на ЕС в областта на външната политика Катрин Аштън, Брюксел не си прави илюзии за това. Пает казва, че ситуацията в Украйна е доста тъжна и именно за това ЕС трябва да побърза с помощта и да предизвика колкото се може по-бързо избори. При всеобщо гласуване най-радикалните елементи от улицата просто ще бъдат маргинализирани, смята Кадри Лийк от Европейския съвет по външна политика.

Според Пьотр Бураш от същата организация обаче действията на Русия са насочени именно към делегитимиране на новия елит, чиято база и бездруго е доста слаба, и това ще е опасен сценарий. Така мисли и руският политолог и бивш съветник на Путин Глеб Павловский. В интервю за „Ехо Москвы“ той казва, че след идването на руската армия всички умерени сили в украинската политика изглеждат смешни и това може да поднесе лоша изненада не само за ЕС, но и за Русия. „След влизането на Русия веднага се появиха нестабилности там, където ги нямаше. Защото Украйна е сбор от слаби сили, там няма никой наистина силен.“

Ако във властта надделеят политици като Тимошенко, може да се получи странна ситуация, при която и Москва да е доволна (защото Путин може да прави бизнес с нея), и Брюксел да си отдъхне (защото е позната величина). Но това едва ли ще доведе до сериозни промени в Украйна и нищо чудно протестите да продължат. Така че ако има надежда за някакъв положителен изход, той е ЕС да успее да оркестрира коалиция, която да удържи страната цяла, а Путин доволен.
Нещо, което е доста трудно. /Капитал/

ЕС спря преговорите с Русия

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Езикът на Студената война се върна с гръм и трясък днес между Русия и Запада

Страните-членки на ЕС решиха като първа контра-мярка срещу руската агресия срещу Украйна да спрат преговорите с Москва за ново споразумение и за либерализацията на визовия режим. Ако Русия продължи да не преговаря с Киев и двете страни не постигнат никакво успокояване на ситуацията, 28-те вероятно ще наложат замразяване на активите и забрана за пътуване на определени членове на руското правителство и армия, отговорни за операцията в Украйна. САЩ вече наложиха такива санкции. Британският премиер Дейвид Камерън обяви, че тези стъпки могат да бъдат предприети сравнително бързо.

Както и се очакваше, ЕС не стигна до крайности в решенията си – икономически или финансови санкции не бяха наложени, а и много държави, сред които Германия и Великобритания, бяха против такива стъпки. Източник на „Капитал“ каза, че балтийските държави, Полша и Швеция са натискали за по-силен език на декларацията срещу Русия и повече санкции, но това не е било прието.

Според източниците, полският външен министър Радослав Сикорски е искал още днес да бъде подписано споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС, заради което миналата година започнаха протестите в Киев. Мотивът на Сикорски е бил, че изпълняващият длъжността премиер Арсений Яценюк присъства в Брюксел и това може да бъде свършено бързо, вероятно като отговор на действията на Русия. Повечето страни-членки, както и ЕК обаче са били против такова бързане. Украйна обаче ще подпише политическата част от споразумението доста бързо, както е записано в заключенията на Съвета. Това ще значи прилагане на митническите и търговски клаузи с ЕС, което ще направи невъзможно присъединяването й към Евразийския съюз на Путин. Техническата част от преговорите ще бъде явно договаряна допълнително, като пред „Капитал“ Пьотр Бураш от полския клон на Eвропейския съвет за външна политика разказа, че преди време Германия е търсела начин да заобиколи технократите от ЕК и да предложи на Украйна такъв начин за влизане в споразумението, който да позволи на Русия също да договаря клаузи с Киев. Този подход явно сега е бил изоставен.

Днес обаче езикът на Студената война се върна доста бързо и показателно. Първо Държавният департамент на САЩ посочи в официално съобщение десет твърдения на Владимир Путин за Украйна, които не са верни. След това руската официална реакция приличаше на нещо, взето от 80-те години. Говорителят на външното министерство в Москва нарече това „примитивно изкривяване на реалността“ и обвини Вашингтон, че „те са неспособни да разберат ситуация, която не се развива по техните планове“.

Реториката прерасна и в действия на терен, като САЩ първо обявиха морски учения заедно с България, а после изпратиха и 12 изтребителя F-16 в Полша, за да „успокоят съюзниците след руската операция в Украйна“. /Капитал/

Божидар Димитров: Русия не освободи сама България

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Много хора си задават въпроса как точно е стигнала Русия до идеята за война с Османската империя, знаейки, че на нея е забранено от Парижкия мирен договор след Кримската война (1853-1856) сама да решава въпроси, свързани с тази империя.трябвало да бъде лекуван. Това е решил т.нар. „европейски концерт на великите сили“, който в тази епоха се състои само от европейски държави (Великобритания, Франция, Германия, Италия, Австро-Унгария и Русия). САЩ все още не са глобална сила. От желание да припишем на Русия всички заслуги, обикновено всички исторически публицисти (но не и историците) пропускат, че освобождението на България или по-точно възстановяването на българската държавна независимост, е решено именно от този „концерт на европейските сили“.

В края на 1876 г., отчитайки двугодишния бурен и кървав период на войни на Балканския полуостров (освен българите въстават и босненци, водят се и две малки войни със Сърбия и Черна гора), великите сили решават да оправят това положение. В Цариград се свиква съвещание на посланиците на великите сили, наречено Цариградска конференция. Предварително е взето съгласието на султана да одобри каквото и да е решение, предложено му от великите сили. Така се стига до предложението България да получи независимост, като се формират две автономни български държави в границите на българското етническо землище, определено чрез границите на Българската екзархия, призната от султана с ферман само пет години по-рано. Границата между двете български държави минава по меридиана Искър – Струма със столици съответно София и Велико Търново. Никой не се съмнява, че тези две български държави рано или късно ще се обединят. Великите сили, както е известно, много обичат да прилагат принципа „Разделяй и владей“.

Неочаквано в деня, в който султанът трябва да подпише и да издаде съответно ферман, в Цариград загърмяват оръдия, при посланиците влиза великият везир, който с престорена радост им съобщава, че султанът е дарил демократична конституция на поданиците си и става излишно издаването на фермани за създаването на автономни области, за данъчни и други облекчения за раята, тъй като тя се приравнява към мюсюлманското население на страната по права и задължения. Великите сили не могат да претърпят това унижение, тъй като и за слепия е ясно, че това е подигравка с тях.

От друга страна, дори държави, тайно или дори явно подкрепящи Османската империя, не могат да си позволят на султана това да му се размине. Причината е, че общественото мнение в западните страни се надига със страшна сила. То и без това е бушувало вече две години – кореспондентите на вестниците са описвали турските зверства на Балканския полуостров. Всичките тези страни са парламентарни или конституционни монархии. Ето защо, мислейки за избори и че управляващите няма да бъдат избрани по тази причина, те се съгласяват да има военна екзекуция, както се е казвало тогава. Преведено на днешен език – военно изпълнение на решенията на Цариградската конференция. Ние обикновено споменаваме само Русия като участничка в тази военна екзекуция. Тя наистина участва мащабно, но не бива да забравяме, че английският флот прави десант на остров Кипър и го заема (дотогава той е собственост на султана) и излиза чак през 1964 г. Австро-Унгария също окупира Босна и Херцеговина и областта е с такъв статут чак до 1908 г., когато Австро-Унгария я анексира. Две от страните – Германия и Франция, отказват да участват във военната екзекуция, тъй като взаимно се подозират в подготовка на реванш от страна на Франция за френско-пруската война от 1871 г. Затова всяка мобилизация на войски се разглежда като опит да се нарушат условията на мирния договор след тази война, спечелена от Германия. Остава Русия с нейната 1,7-милионна армия, която е изправена срещу армията на Османската империя – 750 хиляди души. На пръв поглед силите са изключително неравни и изглежда, че Русия би могла да смачка Османската империя само за месец-два, още повече че ще воюва на двата възможни фронта – Кавказкия и Дунавския, в земи, населени с благоразположено към нея население (арменци и българи).

Русия обаче прави чудовищна стратегическа грешка. Разузнаването донася информация, че турската армия, която от 1875 г. нередовно получава заплатите си поради фалита на държавата, няма да се сражава. И ако руски ботуш стъпи на юг от Дунав, турците ще се разбягат.

Затова русите не участват с цялата си армия. Не участват дори с елитните си части. 12-те гренадирски дивизии, с които разполага Русия, остават в Санкт Петербург и по границите с Австро-Унгария. Артилерийските корпуси, въоръжени с модерни стоманени оръдия, също остават в Русия. Остава дори прочутата казашка конница, от която са взети само отделни сотни, които да бъдат използвани за разузнавателни цели. Към България през Румъния е придвижена само 260-хилядна руска армия, която се състои от полевите части на крайните южни губернии Одеска и Херсонска, отгоре на всичко, въоръжени със старо оръжие. Пушките крънка, с които са въоръжени тези части, имат два пъти по-малка далекобойност и три пъти по-малка скорострелност от пушките „Пийбоди – Мартини“, с които е въоръжена по-голямата част от турската пехота.
Частите от тези два военни окръга са въоръжени с бронзови оръдия от времето на Кримската война, докато турците разполагат със стоманени крупови батареи. Тези руски войски нямат интендантски части и снабдяването им е дадено чрез търг на една частна компания, която по време на войната успява да осигури само една трета от необходимите храни и фураж за конете. Останалото осигуряват българите. В началото русите нямат и военнополеви болници.

Такъв е и руският план за настъпление. Той предвижда да се премине Дунав далече от брега на Черно море, тъй като русите нямат военен флот. Той е унищожен по силата на Парижкия мирен договор, докато турците разполагат с огромен флот. По тази причина русите избират място, отдалечено от устието на Дунав, където господства турският флот, и правят десант при Свищов. Планът им би отчаял и първокурсник във военно училище. Те предвиждат да настъпят в тесен коридор до Одрин, знаейки от досегашните си войни, че щом достигнат Одрин, турците се предават. Знаят прекрасно, че по фланговете имат плътни турски съединения в Северна България, затова от преминалите Дунав 190 хил. войници, 70 000 остават в Румъния, за да пазят комуникациите – пътищата, железопътните линии и т.н.

За настъпление към Одрин се предвижда само отряд от 13 000 души, от които 7000 са от смятаното за небоеспособно българско опълчение. Наистина опълчението е въоръжено с още по-стари пушки. То се състои от мъже на възраст от 16 до 60 години, хора, които или не са преминали военно обучение, или имат боен опит от разните белградски легии и хайдушки чети. Дисциплината им е отчайваща и докарва до плач дори виделите какво ли не руски фелдфебели. На първо време като че ли се потвърждава мнението на разузнаването, въз основа на което са взети погрешните решения от руското главно командване. Този преден руски отряд стига до Стара Загора с цената на само трима ранени. И в този момент идва катастрофата. Опитите на руската армия да щурмува Плевен на два пъти завършват с пълна катастрофа. Руската армия губи хиляди убити и ранени и числеността в Северна България драстично намалява. Така турските войски се оказват с повече хора и оръжие. Но сега пък турският генерален щаб взема погрешно решение. Той решава, че настъплението срещу руската войска, което спокойно може да бъде свършено от двете групировки в Северна България, трябва да започне едва когато Сюлейман паша мине Стара планина.

При това положение възлово се оказва решението Сюлейман да бъде бит на Шипка, в което никой не вярва, тъй като превъзходството му е смазващо – 40 000 души срещу 14 000. При това поради погрешно тактическо сведение руската войска отива да пази Хаинбоаз и опълченците остават практически сами на Шипка.

7000 срещу 40 000!

На Русия, разбрала грешката си, трябва около месец, за да прехвърли в България елитните си войски – казашката конница, гренадирските дивизии, стоманените си крупови батареи. А Сюлейман е само на седмица път от Северна България. И така възелът на войната се завързва на Шипка, където на една сравнително малка част по волята на съдбата се пада да реши изхода на войната. Но по Божие провидение тази част е комплектована само от българи. Това е „небоеспособното“ българско опълчение. С цената на тежки жертви и тридневни боеве опълченците успяват не само да удържат Шипка, но и да обезкръвят наполовина армията на Сюлейман паша. Тя става небоеспособна, слиза в Шипченското поле и там си остава до края на войната. По този начин Русия успява да спечели необходимото време да докара елитните си части и вече наистина при решително превъзходство на силите да разгроми турците и при Плевен, и при София, и при Пловдив, и при Шипка – Шейново и да спечели войната. Войната, която донесе възстановяване на българската държавна независимост.

И затова, когато днес спорим този ден ли да бъде денят на нашия национален празник, не е ли преследвала Русия империалистическите си цели в тези войни и по-специално овладяване на Босфора, отговорът е „да“. Русия като всяка велика сила си преследва своите велики империалистически цели. Друг е въпросът, че намеренията на Русия този път съвпадаха 100% с българските национални интереси, главният от които е възстановяването на българската държавна независимост. /Труд/

Украински бойни кораби напускат Севастопол

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Украйна мобилизира всички, от които въоръжените сили се нуждаят в момента, подчерта секретарят на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана Андрий Парубий

През последното денонощие около 10 кораба от Черноморския флот на Украйна са напуснали Севастопол, предаде ИТАР-ТАСС, като се позова на
местни източници.

От администрацията в Симферопол потвърдиха за РИА Новости, че десетина кораба са напуснали базата в Севастопол през последното денонощие „без каквато и да било принуда от страна на администрацията на Кримската автономия“, като уточниха, че впоследствие няколко кораба се върнали в базата в Севастопол поради повреди.

Председателят на Одеската областна администрация Николай Скорик, цитиран от ИТАр-ТАСС, потвърди, че част от корабите от ВМС на Украйна в момента се отправят от севастопол за Одеса, където ще бъдат дислоцирани в пристанище „Южний“.

Той съобщи, че утре областният съвет ще се събере на извънредна сесия, за да приеме обръщение към украинското ръководство и гражданите на Одеска област с призив за запазване на единството на Украйна и на спокойствието в района. По думите му ситуацията в областта е стабилна и се намира под контрола на властта, която функционира нормално.

Украинският парламент призова за изпращане на международни наблюдатели,

които да помогнат за защитата на ядрените централи в Украйна предвид изострящото се напрежение в отношенията с Русия.

Парламентаристът Григорий Немиря заяви, че парламентът е отправил призив към страните по ядрено споразумение от 1994 г., гарантиращо сигурността на Украйна, включително САЩ, Великобритания и Русия.

Украйна ще мобилизира резервистите си, за да гарантира сигурността и териториалната си цялост,

съобщи днес украинският Съвет за национална сигурност.

„Министерството на отбраната трябва да мобилизира в цяла Украйна всички онези, от които въоръжените сили се нуждаят в този момент“, подчерта в телевизионно изявление секретарят на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана Андрий Парубий. Според него тази мярка трябва „да гарантира сигурността и териториалната цялост на Украйна“ след „нарушаването от страна на Русия на двустранните споразумения, главно относно Черноморския флот“.

Въоръжените сили на Украйна са приведени в пълна бойна готовност съгласно указа на изпълняващия длъжността президент председател на парламента Олександър Турчинов, заяви на брифинг във Върховната рада Парубий. С този указ е приведено в действие решение на Съвета за национална сигурност от 1 март за неотложни мерки за гарантиране на суверенитета и териториалната цялост на страната. Втората точка от решението на Съвета, според Парубий, е секретна, а в третата се предвижда провеждане на „учебни сборове на военнослужещите във въоръжените сили на Украйна“.

На министерския съвет е наредено да отдели средства за гарантиране на сигурността на украинските граници, а на външното министерство – да се обърне към страните по Будапещенския меморандум от 1994 г. и други държави с призив да гарантират суверенитета, териториалната цялост и сигурността на Украйна, посочва ИТАР-ТАСС. Документът съдържа искане за мерки за гарантиране на сигурността на енергийните обекти на територията на Украйна. Предвижда се и създаване на оперативен щаб за „мониторинг на ситуацията в Крим, който ще анализира информацията“.

Във Върховната Рада на Украйна е внесен

законопроект за предоставяне от Европейския съюз на кредитна помощ на Украйна в размер 610 милиона евро, предава РИА Новости.

Негов инициатор е и.д. президентът Олександър Турчинов.

Проектът за макрофинансова помощ от ЕС от 610 милиона евро е разработен от украинското министерство на финансите.

Най-богатият украински бизнесмен Ринат Ахметов защити суверенитета и целостта на своята страна.

В декларация, качена на сайта на неговата финансово-промишлена група СКМ (Систем Кепитал Мениджмънт), той заявява: „Използването на сила и неправомерни действия е недопустимо. Убеден съм, че кризата може да има само едно решение – мирно.“ Ахметов призовава съгражданите си да се сплотят и да осигурят стабилно функциониране на украинската икономика. Ще работим 24 часа в денонощието, за да поддържаме функционирането на инфраструктурата на Украйна. Това ще е нашият главен принос за целостта на страната, отбелязва той.

Подобно изявление направи и председателят на съвета на директорите на Индустриален съюз Донбас Сергей Тарута. Според него въвеждането на руски войски в Украйна може да се разглежда като окупация. Бизнесменът призова украинските си колеги да се обединят в защита на страната.

Украинската православна църква – Московски патриархат, обвини днес властите на Русия в нарушаване на библейските заповеди.

Повечето информации за Украйна, излъчвани от централните руски ТВ канали, са лъжа, както и всичко изречено на пресконференцията на Виктор Янукович в Ростов на Дон, се казва в изявление на прессекретарят на Украинската православна църква Георги Коваленко, цитирано от Лента.Ру. Това е пряко нарушение на заповедта „Не лъжи“. А въвеждайки в Украйна войски, Русия нарушава заповедта „Не убивай“ и „Не пожелавай дома на ближния си“. Ние няма да приемем нито една политическа декларация на патриарх Кирил, ако той одобри агресията на Русия, изтъква Коваленко и добавя: Всички свещеници на Украинската православна църква – Московски патриархат са граждани на Украйна и смятат да останат верни на страната си.

На 1 март Черновицкият и Буковинският митрополит Онуфрий изпрати открито писмо на главата на руската православна църква патриарх Кирил с молба да не допусне кръвопролития на територията на Украйна. Моля, издигнете глас за запазване на териториалната цялост на украинската държава, се казва в обръщението. Досега официален отговор от патриарх Кирил няма. /Vesti/

Давутоглу: “Българите са приятели“

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Турският министър на външните работи Ахмет Давутоглу заяви, че турците и българите винаги са били в приятелски отношения, които ще продължат и занапред. За някои акценти от визитата му в България информира Г. Папакочев.

Единствено България наричаме „комши“ и „Българите винаги са били приятели, ще бъдат и в бъдеще“ – тези думи на турския външен министър Ахмет Давутоглу цитират някои турски медии по повод посещението на Ахмет Давутоглу в България. При срещата си с българските граждани от турски произход в Шумен той подчерта, че те са „мост между нашите страни“ и добави: „Много е радващо, че между нашите народи има близки взаимоотношения, защото ние сме съседи завинаги. Шумен е област, която е специално място за нас“, заяви Давутоглу. Министърът подчерта значението на турските инвестиции в този регион, които създават работни места и заздравяват отношенията между двете страни.

В спокойна и приятелска атмосфера премина преди това и посещението на турския външен министър в София. Рутинните „лозунгови“ протести на националистите от „Атака“ при визити на турски политици също не повлияха върху позитивния тон на официалните междусъседски срещи. Дори повече, площадната изява на Сидеров и неколцината му сподвижници щеше да остане съвсем незабелязана, ако някои телевизии не излъчиха в новините си баналните вече кадри с разправия и „сбутване“ между полицията и крайните националисти.

Затова пък агенциите акцентираха върху общата оценка на президента Плевнелиев и турския външен министър, че проявите на ксенофобия и религиозна нетърпимост са недопустими и трябва да срещнат категоричен отпор от страна на институциите. След срещата си с външния министър Вигенин, турският му колега Давутоглу не пропусна обаче да припомни, че нападението срещу пловдивската джамия на 14 февруари е създало в Турция огромно „огорчение“, след което благодари на българските власти за предприетите от тях мерки.

Енергийна диверсификация и защита на границитеАхмет Давутоглу потвърди, че през март ще бъде подписано споразумението за интерконекторната газова връзка между двете балкански съседки. Той открои важните проекти за пренос на енергийни ресурси от Каспийския регион и Средна Азия към Европа като принос към енергийната диверсификация и повишаването на сигурността и на България.

Турският първи дипломат отбеляза необходимостта от създаването на културни центрове в двете страни с аргумента, че в България има много „турскоговорящи негови сънародници“, както и многобройни български изселници в Турция, които са мост за приятелството между двете държави.

Българският му колега Вигенин от своя страна информира за очакваното подписване на споразумението за тристранния граничен център между България, Турция и Гърция, който да облекчи ефективното наблюдение на границите. Нужна ли е, при това положение, изграждащата се вече 30-километрова телена ограда на българо-турската граница?

Бившият военен министър/1994 – 1995г/ Бойко Ноев каза за Дойче Веле, че според него е необходима временна физическа преграда между двете страни, която не е предназначена да разделя техните народи, а да решава единствено проблема с нелегалното преминаване на големи групи хора. /DW

Български енергийни недомислия

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Какво е бъдещето на българската енергетика? Ако например НЕК фалира? И дали украинската криза може да е от полза за България? Енергийният експерт професор Атанас Тасев и икономистът Красен Станчев търсят отговорите.

Влошени кредитни показатели, увеличени дългове, несигурност по проекта АЕЦ „Белене“ – това са основните причини, поради които кредитната агенция „Стандарт енд Пуърс“ намали рейтинга на Националната електрическа компания на В+ с отрицателна прогноза. Бившият премиер Бойко Борисов видя в сриването на кредитния рейтинг на НЕК опасност от фалит не само на компанията, но и на цялата държава. Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев от своя страна обяви, че „без да обещава чудо“ до 4-5 месеца неговото правителство ще стабилизира енергетиката с „двукратно намаляване на цената на електроенергията, увеличаване на нейния износ и натоварване на мощностите“.

На кого да се вярва?

„Нито един от двамата няма право“, заяви за Дойче веле икономистът от Института за пазарна икономика Красен Станчев и поясни, че ако НЕК действително фалира, проблемът няма да е кой знае какъв. Половината задължения на НЕК са задължения към Българския енергиен холдинг и ако платежната система в НЕК е затлачена, това се отразява и на холдинга, откъдето следва, че тези две държавни компании трябва да се продадат. „Това не означава, че техният дълг ще стане държавен, тъй като гарантираният дълг и на двете не е особено голям“, казва Красен Станчев.

„Независимо от общественото недоволство, за хората в крайна сметка е по-добре платежната система в енергетиката да се отпуши и след това да бъде либерализирана – затова не мисля, че министър Стойнев има основания да бъде оптимист. Новите цени в енергетиката и въвеждането на такса за зелените централи много вероятно могат да бъдат обявени от Конституционния съд за незаконни действия на кабинета. Ако това се случи, приходите, които НЕК и Българският енергиен холдинг биха имали и от облагането на фотоволтаичните централи, не биха стигнали за решаването на който и да е от проблемите на НЕК“, предупреждава Красен Станчев.Преувеличените слухове за фалита на НЕК

Професор Атанас Тасев предпочита да филтрира политическите изказвания, тъй като е убеден, че експертната истина и политическият прочит често силно се разминават. Според енергийния експерт, НЕК се нуждае от свеж паричен поток и той вече се гарантира с няколкото взети кредита. „Очевидно с приходите от преноса и достъпа до системата настъпва положителна промяна и това се отнася основно за НЕК и за Електроенергийния системен оператор. Така че всички прогнози за преждевременния фалит на НЕК са силно преувеличени“, смята професор Тасев.

Той определя причините за сегашното лошо състояние на компанията като комплексни. „НЕК винаги е била буфер в опитите на няколко поредни правителства да решават едновременно социални проблеми и задачите, свързани със стабилността на енергийната система, като водеща роля неправилно е била отреждана на социалния вектор. Цените на електроенергията в България отдавна не са пазарни, те са политически обосновани особено в условията на криза, когато основен проблем за държавата е бедността на населението“, казва професорът.

Като друг сериозен проблем той сочи политиката в зелената енергетика. „Вместо първоначално предвидените 303 мегавата от фотоволтаици до 2020 година, те отсега са 1013 мегавата с тенденция за включване на нови мощности. А в ценово отношение разликата между 303 и 1013 мегавата е от порядъка на 500-600 милиона лева годишно. Трети фактор е недовършеният проект „Белене“, който ако не бъде продължен, изразходваните до момента средства ще останат да тежат на държавните компании“, предупреждава професор Тасев.България и кризата в Украйна

„Интересно е, че винаги когато Украйна е преживявала икономически трудности, България по някакъв начин е печелила от това – поради относителната финансова и икономическа стабилност у нас е имало бягство на капитали от Украйна за България“, отбелязва Красен Станчев. Според него ако Украйна получи възможност за европейско членство, от това би спечелила и България, тъй като бъдещото влизане на такава голяма държава в Общността би било добро и за ЕС, и за самата страна. „Онова, което може да се направи, за да се помогне на Украйна, е България да излезе от „Южен поток“, но поне засега никой не допуска подобно развитие“, казва експертът от Института за пазарна икномика.

Професор Тасев също смята, че ако нещата в Украйна потръгнат благоприятно, е възможно едно бъдещо прозападно правителство в Киев да получи съгласието на европейските държави за рехабилитация на газопровода през страната, който е икономически по-целесъобразен. „Това обаче е малко вероятно, тъй като проектът „Южен поток“ е напреднал твърде много, за да бъде спрян. В този смисъл независимо от ситуацията в Украйна, сигурността на газовите доставки за България е гарантирана“, убеден е Атанас Тасев. /Dw/

Германия иска парите, които България не усвои

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

София и Букурещ не са усвоили 600 млн. евро от ЕС, предвидени за интеграцията на ромите, твърдят германски политици и настояват парите да бъдат пренасочени към техните общини, които имат проблеми с българите и румънците.

Шестстотин милиона евро – толкова са неусвоените от Румъния и България средства от европейския социален фонд. Те са предвидени за интеграцията на ромите, чието положение в двете балкански държави продължава да е катастрофално. Там ромите живеят в селища, напомнящи на гета; дискриминирани са по отношение на достъпа до образование, а ако въобще намерят някаква работа, то тя задължително е непривлекателна и ниско платена, пише Тагесцайтунг. Изданието цитира министъра на интеграцията на провинция Северен Рейн-Вестфалия Гунтрам Шнайдер, който казва, че виновни за това положение са „жалките административни структури“ в Румъния и България.

На този фон правителството на Северен Рейн-Вестфалия е решило да се „пребори“ за тези пари като убеди Брюксел да ги пренасочи към Германия. Шнайдер твърди, че много германски общини са тежко засегнати от наплива на български и румънски имигранти и отчаяно се нуждаят от тези средства. „Това е напълно възможно, стига само да го поискаме“, казва той пред журналисти в Дюселдорф.

Според Шнайдер обаче България и Румъния трябва да получат още един шанс. Той предлага в двете страни да бъдат изпратени експертни групи, например от Германия или Франция, които да помогнат на местните власти да подобрят работата си. „Ако обаче след това все още има неусвоени средства, да речем заради корупция, то тогава тези средства трябва да бъдат предоставени на страните, които са засегнати от проблема с миграцията“, твърди министърът на интеграцията на провинция Северен Рейн-Вестфалия.

Шнайдер уверява, че това искане се подкрепя и от Долна Саксония, Райнланд-Пфалц, Хамбург, Бремен и Берлин. В Брюксел обаче то не е особено популярно – по време на посещение в Северен Рейн-Вестфалия еврокомисарят за социалната политика Ласло Андор се въздържа от обещания в тази посока.

Тагесцайтунг отбелязва, че на 18-те милиона жители на провинция Северен Рейн-Вестфалия се падат по-малко от 90 хиляди румънци и българи, от които новопристигналите са около 17 хиляди. Информационната агенция КНА посочва, че по-голямата част от тях са квалифицирани, както и че проблеми с български и румънски граждани имат само няколко града – като Дуисбург, Дортмунд, Гелзенкирхен и Хаген.По същата тема информационната агенция ЕПД пише, че ограничаването на миграцията по начина, по който решиха да сторят това швейцарците, не е решение за Германия. И министърът на интеграцията на Северен Рейн-Вестфалия смята това решение за грешно. Според него модерните общества, които се обръщат срещу миграцията, си подрязват клона, на който седят – особено пък там, където демографските проблеми водят до застаряване на обществата.

Вестник Аугсбургер Алгемайне пише по темата, че прогнозираната вълна от българи и румънци, които трябваше да залеят Германия след отпадането на ограниченията за тях на германския трудов пазар, така и не се е състояла. „Към днешна дата не се забелязва повишена „миграция по бедност“ от Югоизточна Европа“, посочва изданието. Това се потвърждава и от данните на няколко регионални бюра по труда, цитирани в публикацията. /DW/

Украинци масово бягат от Киев, вървят слухове за въвеждане на извънредно положение

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Гражданите в столицата се запасяват с храна и бензин

Киевското летище „Жуляни“ е пълно със заминаващи от страната хора, съобщава изданието „Левий берег“. Особено много хора има във VIP залата на летището. „Един човек пристигна в брониран автомобил от Службата за държавна охрана (еквивалент на НСО – бел.ред.). Носеше две много тежки чанти“, пише журналистът Евгений Лауер. По думите му свободни самолети вече няма.

В същото време в Киев се наблюдава началото на масова паника. В магазините са се извили опашки за основни хранителни продукти. Хората също така изкупуват горивото от бензиностанциите и теглят възможно най-много пари
от банкоматите.

Причината за всичко това са тръгналите в страната слухове, че може да бъде въведено извънредно положение. Ако това стане факт, в Киев и други градове може да бъде наложен комендантски час. Мобилните мрежи, телевизията и радиата може да бъдат изключени. За момента обаче властите не са коментирали официално тази информация, която е разпространяване от привърженици на опозицията. /Капитал/

За Левски, политиците и декларациите

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Откъде тръгна свръхпроизводството на декларации за етническия мир? Какво ни казва езикът на тези призиви, в които присъстват и пътеводни думи на Левски? Помним ли думите му и извън официалните изявления,
пита М. Иванова.

На 19 февруари Народното събрание обсъди три декларации за опазване на етническия мир в страната – на Михаил Миков, на „Атака“” и „Герб“. Със 113 гласа „за“, и 3 гласа „против“ бе приета първата от тях. БТА пък разпространи обща декларация по темата на президента Плевнелиев и премиера Орешарски.

Откъде тръгна свръхпроизводството на декларации? Какво ни казва езикът (или пък разноезичието) на декларациите, в които неизменно присъстват пътеводни думи на Васил Левски? Доколко помним и следваме тези негови думи извън паметния ден и извън официалните изявления?

„Декларациите и отчетите“ на Левски, записани в скромното му тефтерче, са твърде лаконични и ясни, затова и тежат като камъни. Идеите му са уплътнени с конкретност и посветеност на народното дело, заплатени са с едно бесило.

Какво се крие зад призивните слова?

Декларациите на политиците се родиха от някакъв „етнически бяс“. Провокативните изказвания на депутата от ДПС Хюсеин Хафъзов и вандалското посегателство срещу Джумая джамия в Пловдив отключиха основателни страхове не само сред гражданите, но и сред политическите сили: видя се, че „играта с огъня“ може да прерасне в пожар, че нечии задкулисни политически и властови амбиции могат съвсем да нахъсят оголелия, ожесточен и готов на всичко лумпенски потенциал.Всички или почти всички призивни слова на политиците звучат коректно, мъдро, прекрасно, разумно и извънредно правилно, като всеки впряга свой си кон пред каруцата. „Атака“ поставя акцент върху разобличаването на Хафъзовото изказване и го провижда за първопричина на пловдивските размирици. ГЕРБ също разобличава „езика на омразата“, с който си е служил въпросният Хафъзов, но набляга на нарушаването на обществения ред и посегателството, извършено върху храм и публична собственост. В приетата декларация на председателя на Народното събрание не се споменава ничие име, патосът на единението е по-общ, утвърждава се постигнатата досега толерантност.Така изглежда картината от пръв прочит – но отвъд думите общественият въздух е нагнетен от напрежение, защото под декларациите тлеят озъбени политически субекти и обекти, таят се твърде остри неразбирателства, кроят се взаимно шапки.

Управляващите се пазят от управляваните

Конкретен знак за това е строгият пропускателен режим до паметника на Апостола. Да отидеш да се поклониш пред паметника на националния си символ и герой с лична карта е повече от тревожен симптом. Миналата година не бе много по-различно – тогава доста бронетранспортьори пазеха народните избраници и водачи от хората. Тъкмо тази пропаст на ожесточено недоверие между политици и граждани, народ, население, електорат е зейнала доста дълбоко и декларациите не могат да я запълнят. Слава богу, че загрижените думи са налице, но привидността им не стига.

Днес, вчера и онзи ден полицейски кордони пазят едни българи от други българи, управляващи от управлявани – защо? Невъзможно ли е да се постигне съгласие в общността ни без посредничеството на МВР, бронираните коли, каските, палките и щитовете? /DW/