Архив на категория: Акценти

Още повече безобразия?

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Колкото по-кротко реагират ЕС и САЩ на Русия, толкова по-смело българските управници ще нарушават правилата в собствената си страна. Двете тенденции са тясно свързани, твърди Татяна Ваксберг. Ето аргументите ѝ:

Българските власти виждат в момента следното: щом светът не е в състояние да намери противоотрова дори за такава безспорна агресия, каквато представляват действията на Русия спрямо Украйна, значи далеч по-дребните вътрешнополитически безобразия в една маргинална България съвсем няма кого да впечатлят.

За страна, която от поне десет години се лута между полукриминализация и пълна криминализация на политическото, случаят с анексията на Крим не би трябвало да се свежда единствено до вековния провинциален въпрос за русофилията и русофобията. Защото мека реакция на НАТО и ЕС срещу Русия означава директно повече криминализация вътре в България.

Кратко описание на държавата България

Да припомним за каква държава става дума. Преди всичко за страна-членка на ЕС и на НАТО, която измерва мястото си в демократичния свят чрез степента, в която усвоява еврофондове. В тази държава не просто няма работеща система за правосъдие, а се предполага, че тази система укрива престъпници, вместо да ги преследва. Медийната свобода намалява, но се покачва свободата за неонацизма. Намалява качеството на образованието и здравеопазването, но се увеличава бедността. Унищожава се природа, но се опазват корумпирани чиновници. Бандити с петдесет висящи дела се наричат бизнесмени, а успешните купувачи на гласове – политици.

Жителите на такава страна би следвало да се боят предимно от две неща: от собствената си апатия и от липсата на външен натиск върху страната им. И ако доскоро можехме да кажем, че обществото само си е виновно, понеже мълчи, днес това обвинение вече не е валидно. Днес проблемът вече е друг – а именно, че хората, които от година и повече протестират срещу мафиотизацията, бедността на обществото и лумпенизирането на политиката, вероятно няма да намерят адекватна подкрепа извън страната си. Не и при тези международни институции, които се затрудняват да реагират решително дори и при такава греда в окото, каквато е анексията на Крим.“Да не ядосваме Кремъл!“

Впрочем, реакцията на САЩ и ЕС спрямо Русия не е проблем на 2014 година, а на цялото изтекло десетилетие. В него Кремъл беше разглеждан като полезен партньор, който не бива да бъде прекомерно ядосван. В началото на новия век Вашингтон обяви Русия за свой съюзник в борбата срещу тероризма, пренебрегвайки както войната в Чечения, така и нарастващите опасения, че възродените служби за сигурност по-скоро създават ново поколение тероризъм, вместо да се борят срещу него. Приблизително по същото време големи и важни държави от Западна и Централна Европа започнаха прогресивно да изпадат в енергийна зависимост от Кремъл. Цената на тази зависимост излезе твърде висока – Путин си остана партньор на демократичния свят дори и след радиоактивното убийство в центъра на Лондон, посегателствата срещу журналисти в Русия, национализирането на частни медии, криминализирането на хомосексуалността и сталинския тип показни процеси срещу физици, химици, бизнесмени, певци…

Ерозията

Във всичките тези години българските власти стояха на почтително разстояние от проблемите между Русия и ЕС, но провеждаха собствена ерозираща политика вътре в страната. През последното десетилетие на карта бе поставено почти всяко завоевание на демокрацията: от свободата да избираш политическите си представители по съвест до свободата на инициативата или словото. Без да говорим за прогресивното деградиране на политика като личност, което стана факт с идването на ГЕРБ на власт през 2009 година.ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака”, които управляват заедно и поотделно в последните десетина години, вече са намерили начин да се справят с отрицателните доклади на Брюксел за напредъка на България: при негативен доклад тези политически сили просто обявяват, че докладът е положителен. Благодарят за високата оценка, както и за справедливата критика по някои въпроси. Този подход обикновено води до възмущение сред ограничен кръг наблюдатели. А Брюксел? Как реагира той? Има ли механизъм за по-остър натиск върху загърбваща правилата страна-членка? И ако няма – защо? Все въпроси, на които досега не винаги сме знаели отговора. Покрай случая „Крим“ обаче ще ни се наложи да го открием. /DW/

Цветан Василев е финансирал първата покупка на медии от майката на Пеевски

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Вестниците на Ирена Кръстева „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“, които Делян Пеевски нарича „моите медии“, са купени с кредит от Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, съобщи „Биволъ“, като се позова на проверка на Софийска градска прокуратура (СГП), поискана по реда на Закона за достъп до информация от Народното събрание.

Този факт е съобщаван в разследване на „Капитал“ още през 2010 година. Тогава медиата припомня и разговор на журналист с Василев от началото на 2009г., в който той казва, че „вестниците са много сериозен проект, който си е мой проект и го реализирам чрез Ирена. В смисъл – аз работя и в други сфери така: някой който движи текущата работа, аз участвам във финансирането.“ През годините Василев е потвърждавал и други интереси в медиите като консултант за ТВ7 или идеята за нейното партньорство със CNN, но през последната почти година след събитията и протестите срещу Пеевски, той се опитва да се разграничи.

В средата на февруари от КТБ, чийто мажоритарен собственик в Василев изпратиха писмо дори до Европейската комисия по повод на публикация във вестник „Сега“, в което заявяваха, че твърдението, че банкерът е „кредитор“ на Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, е грешно.

Проверката, предоставена на „Биволъ“ е направена през 2009 г. по инициатива на депутата Митко Димитров („Атака“), а първоначално информацията за проверката е била отказана от прокуратурата. От документите се вижда, че кредитът от КТБ е взет през юли 2007 г., а през ноември 2007 г. е изплатен след продажба на акциите на „Монитор“ ООД и „Пресмаркет“ ООД в капитала на „Обединени български вестници“ АД.

В този период Цветан Василев и Ирен Кръстева са в борда на „Обединени български вестници“ АД, създадена за приватизацията на ИПК Родина, пише „Биволъ“, който отбелязва, че има данни за кредитиране от КТБ на свързани лица в нарушение на закона, които обаче ДАНС и СГП не са изследвали.

Прокурор Ангел Илиев, който е подписал постановлението за липса на данни за престъпление, подаде оставка през март миналата година като апелативен прокурор на София, след като беше изслушан във Висшия съдебен съвет заради дисциплинарното производство срещу него. Той за кратко оглавяваше важната апелативна прокуратура, след като се беше появил в надпреварата за поста изненадващо и спечели със солидното мнозинство от 18 гласа „за“.

От КТБ твърдяха в писмото пред Брюксел, че печатни и електронни медии водят целенасочена и злонамерена кампания срещу банката и  Василев, а председателят на управителния съвет на КТБ се свързва необосновано икономически и юридически с Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, като му се приписва и финансиране на медии.Формално „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“ принадлежат на Ирена Кръстева, но нейният син, който стана за кратко и председател на ДАНС, говори за тях като за „моите медии“.

Проверката е била направена от ДАНС през 2009 г. От постановлението на Илиев става ясно, че той е проверил и стара преписка, образувана по сигнал на Славчо Кънчев, председател на Асоциацията за борба с корупцията в България за неясни банкови обезпечения по сделката за вестниците. Тази преписка е била прекратена след проверка и липса на данни за престъпления в началото на януари 2008г. и приложена към проверката през 2009г.

Славчо Кънчев е баща на Делян Пеевски, но от негови интервюта преди години стана ясно, че те не са в добри отношения и той дори се разграничи от сина си. /Дневник/

Плевнелиев свали маската

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Президентът се хвърли да защитава ЕРП-тата

Седмица след тайната среща с изпълнителния директор на EVN Щефан Шишковиц във Виена президентът Росен Плевнелиев напълно свали маската си.

На съвместна работна среща с ръководствата на Германо-българската и Френско-българската търговски камари вчера държавният ни глава се хвърли да защитава ЕРП-тата, като обвини изпълнителната власт, че прехвърляла върху енергийните монополи отговорността за „дупките в сектора”. Така само потвърди опасенията, че вместо да защитава националния интерес на България, той лобира в полза на частни корпоративни апетити, свързани с обкръжението му.

Поредният му лобистки порив дойде ден след като от екипа му на „Дондуков”2 най-сетне признаха за срещата с EVN, която всячески се опитваха да скрият. Късно вечерта във вторник от президентството изпратиха коментарите си на въпросите, които „Телеграф” зададе официално на Плевнелиев (виж факсимилето), а именно защо рандевуто не беше обявено и защитил ли е на него президентът интересите на България. Вместо да отговорят адекватно и изчерпателно на питанията ни обаче, от „Дондуков”2 се опитаха да се отърват от горещия картоф с абсурдни обяснения и дори опити за неуместен сарказъм. Така, докато обществото очаква отговор на въпроса защо Плевнелиев се среща с изпълнителен директор на частна фирма, чийто лиценз е в процедура на отнемане, задкулисно и в хотелски апартамент, от „Дондуков”2 обясняват, че не са обявили сгледата, защото не била предварително планирана. Твърдят също, че била съгласувана с екипа на държавния глава след кацането му във Виена. Тъй като Плевнелиев се приземи в австрийската столица в 9,05 ч., а Шишковиц пристигна в хотела му в 11,50 ч., дори да приемем за истина думите им, това означава, че шефът на EVN е успял да си издейства срещата в рамките на два часа. Твърдение, което противоречи не само на правилата, а и на здравата логика. Остава отворен въпросът дали всеки, който пожелае и, разбира се, има телефона на Плевнелиев, може да размести програмата на държавния ни глава и да си уреди среща с него. А също и дали това означава, че трябва да очакваме тайни рандевута и с другите два енергийни монопола у нас – ЧЕЗ и „Енерго-Про”. Защо самият Шишковиц отрече за срещата с Плевнелиев – също продължава да е мистерия.

И докато ние си задаваме всички тези въпроси от „Дондуков”2 пробват да ги контрират с твърдението, че е трябвало да ги повдигнем преди, а не след срещата. От президентството сигурно са смятали, че ако сме знаели предварително за нея, е трябвало и предварително да изпратим въпросите, за да могат да я отменят или скрият. Любопитна и не маловажна подробност обаче е, че екипът ни се опита да ги зададе на самия Плевнелиев на място, но прессекретарят му – Мария Иванова, направи всичко възможно, за да спре достъпа ни до него. И то с абсурдния аргумент, че каквото и да ни каже, щяло да бъде променено – нелепо твърдение, което опровергаваме, публикувайки пълния отговор на прессекретариата. В това число и с правописните грешки.

Всъщност то най-добре илюстрира и всичките разкрития на вестника за задкулисието част от което е Плевнелиев. Както вече „Телеграф” е писал, държавният глава е един от инструментите на коалицията по интереси „Мишо Бирата” между иначе лявата формация на Георги Първанов – АБВ, представящата се за дясна партия ГЕРБ и патериците им от Реформаторския блок.

Интересът, свързващ тези иначе противоположни формации, е да овладеят държавната хранилка в полза на спонсорите си от кръга „Капитал” и енергетиката в лицето на Богомил Манчев, а също да се доберат до комисионата от 500 млн. евро, която биха получили при рестартиране на проекта за АЕЦ „Белене”. Това впрочем остана и единственият им вариант да бият финансови инжекции на позалинелия си бизнес, след като парламентът прие внесения от депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски закон, забраняващ достъпа на офшорки до 28 сектора на икономиката. /Монитор/

Всички срещу държавната политика в енергетиката

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Безпрецендентно представителство на всякакви компании от сектора поиска реформа и спиране на популизма

С последните си действия в енергетиката кабинетът „Орешарски“ явно е изнервил доста хора не само сред производителите и доставчиците на ток. Подготвя се отворено писмо до управляващите с безпрецедентна по своя обхват коалиция – от работодателски, професионални, потребителски и синдикални организации през инвеститори във възобновяеми източници (ВЕИ) и мрежови компании до различни международни асоциации. То ще призове управляващите да приключат с популизма в сектора. Исканията най-общо са за реформи с международна експертна и финансова подкрепа, диалог и цялостно стабилизиране на сектора, както и по-ефективно разпределение на енергийните помощи за най-бедните.

Проблеми и предложения

В предварителен текст на писмото, което официално ще бъде представено до дни, се настоява главно за три неща: държавата да спре натиска върху енергийните компании; да се създаде т.нар. енергиен борд с консултативни функции и подкрепа от международните финансови институции и цените на тока да отразяват действителните разходи за производството и доставката му (виж още предложения в карето). „Популистката ценова политика декапитализира предприятията от енергийния сектор, включително държавните предприятия в него“, пише в писмото.

Общата позицията е, че липсата на пари пречи не само на дългосрочни цели като подобряване на енергийната ефективност, но и не позволява краткосрочни плащания като тези към персонала и за поддържане на съоръженията. Компаниите и организациите смятат, че с неадекватните си решения Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) се е показала като политически мотивиран орган, довел енергетиката до финансова и технологична криза, която може да се развие в катастрофа. „Управляващите не могат да се държат като бандити. В системата няма как да се появяват пари само ако се вземат лицензите или се смени собствеността“, коментира за „Капитал Daily“ икономистът Красен Станчев, който е сред инициаторите на писмото. Богдан Николов от „Активни потребители“ пък наподоби ситуацията с 1996 г. „Трябваше да си фалираме банковата система, за да се събере политически консенсус за въвеждането на валутен борд“, каза той на пресконференция на енергийна тематика във вторник.

Когато чашата прелее

Досега правителството отлагаше реформите в сектора и тушираше недоволството, като караше държавния Български енергиен холдинг (БЕХ) да тегли заеми, с които да спасява подчинените си компании. По тази схема холдингът отпуска постоянно финансиране на Националната електрическа компания (НЕК) и „Булгаргаз“, срещу което обаче не получава оптимизиране на разходите и ангажимент за действително събиране на вземанията. Още повече че без особен свян управляващите притискат ДКЕВР да сваля цените на тока – с кумулативно 15% за година, без да си дават сметка, че така лишават системата от средства за поддръжка на инфраструктурата и тикат компаниите по веригата към фалит.

Чашата очевидно е преляла миналата седмица, когато ДКЕВР поиска лицензите на трите снабдителни компании на ЧЕЗ, EVN и „Енерго-про“, след като те отказаха да платят поисканите от НЕК 318 млн. лв. Проблемът реално е създаден от самия регулатор, който зае страната на НЕК, без да обясни кога и как ще задължи самата НЕК също да плати на ЧЕЗ, „Енерго-про“ и EVN. Малко по-рано енергийният министър Драгомир Стойнев зае агресивна позиция и говори за одържавяването на трите компании. Отпускайки без обяснения средства за проекти като газопровода „Южен поток“ и готвената покупка на фалиралия „Химко“, правителството допълнителнително засили усещането, че елементарно трупа точки за пред електората. За капак държавата се постара да направи конкурса за българската отсечка на „Южен поток“, оценявана на 3.5 млрд. евро, колкото е възможно по-непрозрачен.

Ако имаше заговор и трите електроснабдителни дружества просто задържат едни пари, то проблемът можеше да се оправи, ако те се сменят, коментира Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт на пресконференцията. „В отчета за деветмесечието на НЕК се вижда, че дружеството дължи над един милиард лева. Това е истинският проблем.“  /Капитал/

Дилемата сигурност или свобода на пазара на труда

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Анализите на трудовите пазари през последното десетилетие сочат една повсеместна тенденция. Значително се разрастват дейностите, реализирани не чрез работа по трудов договор, а чрез работа с   друг неопределен или прикрит характер.

Изследването на размерите на подобна нетрадиционно регламентирана заетост в Европейския съюз дават основание да се  предполага, че тя представлява 7-12 % от легалната трудова заетост.

Неофициалните експертни разчети сочат, че през последните десет години лицата в България, работещи за своя сметка и за свой риск, в т.ч. и извършващите работа с неопределен или прикрит характер, са били около 500 000 – 600 000 души.

Явлението е познато в България под различни наименования  – “скрита”, “необявена”, “нерегламентирана” заетост. Неговата същност е свързана с три основни белега:

– налице е трудово правоотношение по отношение на неговите елементи;

– договорното отношение между работодателя и работника е необявено;

– по същността си трудовата дейност по такова правоотношение не е противозаконна, но е скрита.

Анализът на явлението “прикрити” трудови правоотношения трябва да ни даде отговор и на въпроса кое е гнездото, в което те се появяват? Наблюдението на българската икономика и на индустриалните отношения безспорно показват, че основната среда за съществуване и развитие на трудовите отношения с неопределен или прикрит характер се явяват преди всичко малките и средни предприятия

Един от най-честите случаи в България на прикриване характера на работата се проявява чрез  разпространение на полагане на труд въз основа на договор, но  сключен не по трудовото, а по гражданското законодателство. Заобикаляйки по този начин стандартите на трудовото право, работодателите изтъкват в своя защита стремежа към постигане на по-голяма гъвкавост при използването на труда.

Стремежът да се представи едно трудово правоотношение за нещо друго, понякога се насочва само към отделни негови елементи, зад които стоят сериозни задължения на работодателя. В това отношение най-упорити са опитите да бъде прикрита част от плащаното трудово възнаграждение. Смисълът на това упражнение е да бъде заобиколен (или минимизиран) ангажиментът на работодателя за плащане на  осигуровки върху цялата работна заплата

В тези случаи не става дума за прийоми от сивата икономика – за така нареченото плащане “под масата”. Обратно, плащането става чрез законосъобразен договор,  който обаче не е трудов.

Така ставаме свидетели как може да се отделят отговорностите на работодателя по време на трудовия процес от ползата, която му допринася наемният работник с труда си.

Анализът на практиката на трудовия пазар в България показва две интересни характеристики на работата с неопределен или прикрит характер.

Първо, далеч невинаги работата с неопределен или прикрит характер е ниско платена, още по-малко е синоним на бедност. Обратно, в голям брой от случаите тази форма на работа носи доходи, които далеч надхвърлят преобладаващите минимални, дори и средни доходи във формалния сектор.

Второ, не е вярна тезата, че във всички случаи работата с неопределен или прикрит характер е незаконна.

Много често в обществото се споделя тезата, че всеки труд, който се полага не по трудово правоотношение, е незаконен. Подобна оценка от типа “черно-бяло” не е правно издържана. Не са малко случаите, когато трудовото правоотношение се прикрива с действия, които намират своята опора в други закони – напр. Закона за кооперациите,

Закона за задълженията и договорите (това е основният материален закон по гражданско право в България). Това означава, че сключеният договор, по силата на който се полага трудът, не е априори незаконен. Напротив, той може да отговаря на всички изисквания на съответния закон

Проблемът в тази ситуация е в това, че вместо задължително приложимото в този случай трудово законодателство се прилагат други правни норми.

Разширяващите се тенденции в тази посока получават солидна подкрепа от фантастичното развитие на новите комуникационни технологии. Те увеличиха не само производителността, но и свободата на отделния работник – нещо, което е особено привлекателно за новите генерации. Именно младите хора много бързо усетиха собствената си сила и стойност като “нова автономна работна сила” и са готови да загърбят традиционните индустриални отношения. Дилемата “сигурност или свобода” по отношение на труда получава различен генерационен отговор и при работодателите и при работниците.

Независимо дали отричаме, или приемаме практиката на отдалечаване от класическите начини на работа въз основа на трудов договор, обективността изисква да имаме куража да видим реалностите и да зададем на глас тежки въпроси:

– защо се появява такъв труд,  който снижава гаранциите за правата на работника, съгласно конвенциите и препоръките на МОТ.

– с какво тези форми на полагане на труд са по-изгодни за работодателя (възложителя) и за работника (изпълнителя)?

– явява ли се това поредният “гъвкав” начин за намаляване на дължимите при трудов договор данъци и осигуровки?

– не трябва ли осигурителният и данъчен режим на такива нетрадиционни работни места да бъда еднакъв (или много близък) с този при класическите работни места, за да не бъде изкушен работодателят?

Картината става още по-сложна от обстоятелството, че често краткосрочните интереси на работодателя и работника съвпадат в стремежа да бъде съхранено работното място; да бъде получено по-голямо (по българските стандарти)  възнаграждение днес за сметка на осигуровки, които ще осигуряват пенсия след години. /Монитор/

Дистрибуторът в сянка на „Булгартабак“

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

В следващите десет изречения ще ви разкажем официалната част на историята – това, което може да се види по регистри, договори и изказвания.

От много, много години цигарите на държавния „Булгартабак холдинг“ на едро се продават от едни и същи дистрибутори – първо поединично, а после обединени като „Табак логистик груп“. Те имат всичко: ексклузивни права, складове, микробуси, персонал, опит, организация. Никой друг няма право и да припари до този пазар. Изведнъж тези търговци буквално са изхвърлени от тютюневия храм (вече изцяло под контрола на банкера Цветан Василев и депутата Делян Пеевски). Договорите са прекратени, зареждането – спряно, а предупреждението, че няма смисъл от преговори – недвусмислено. Цялата дистрибуция на цигари на „Булгартабак“ преминава към нова фирма. „Експрес логистика и дистрибуция“ е създадена току-що и никога не е продала нито една кутия цигари, нито пък каквото и да било друго. Но това не пречи на цигарения холдинг да й гласува пълно доверие, поверявайки й целия си пазар в страната. Фирмата изобщо не е собственост на „Булгартабак“ или пък на неговите притежатели. Тя е (поравно) на български консултант и австрийски гражданин.

Това беше. Ако искате, можете да спрете дотук и да повярвате, че в „Булгартабак“ се е възцарил особен вид авантюризъм. А ако искате, можете да продължите да четете истинската история, която прозира зад новия дистрибутор.

Предизвестената окупация

Още от края на социализма пазарът на едро на цигари на „Булгартабак“ е поделен между няколко души. Те са т.нар. търговци на първо ниво – имат изключителното право да купуват стоката директно от фабриките, а после – да я продават някому на второ ниво на едро (по-малки дистрибутори и борси) или директно да я разнасят по магазините. Излишна борба между тях няма, защото територията на страната е точно разграфена помежду им. В четири града дистрибуцията минава през местни дружества, където ТЛГ, държейки основния дял, си партнира с местни играчи (виж таблицата).

Малко преди приватизацията на „Булгартабак“ тези регионални търговци се обединяват в общо дружество – „Табак логистик груп“ (ТЛГ). Акционери в него са „Табак трейдинг партнър“ ООД – София, с 67% и „Деливъри“ ООД – Пловдив, с 33%. През тях практически собственици са Георги Видолов, Мирослав Праматаров (съдружници поравно в „Деливъри“), Евгени Стамов, Емил Маринов, Красимир Синевирски, Николай Арсов, Христо Арсов и Елеонора Димитрова (съдружници в „Табак трейдинг партнър“). Последната дама е майката на бившия депутат от ГЕРБ Емил Димитров, който малко преди предсрочните избори се оказа в „конфликт на интереси“ според комисията на Златанов. Димитрова (а преди политическата му кариера и синът й) притежава „Елеонора транс“ и „Симеон-2“, които държат 40% в „Табак трейдинг партнър“.

Всъщност идеята за обединяването на търговците беше на бившия изпълнителен директор на „Булгартабак“ Христо Лачев. През пролетта на 2012 г. обаче Лачев се оттегли от ТЛГ заедно със Славян Теофилов. Горе-долу тогава се разбра, че самият „Булгартабак“ има апетити да поеме сам дистрибуцията си. По това време холдингът беше официално собственост на руската VTB, като беше публична тайна, че тя е в съдружие с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски. Съответно очакванията бяха самата ТЛГ да бъде изкупена (или поне контролен пакет от нея) от цигарения холдинг.

Както често обаче се случва в търговията на едро, като по-евтин вариант пред покупката е предпочетено фирмата просто да бъде изместена от пазара. Още повече че ситуацията днес е коренно променена. Първо – руската банка излиза като акционер в „Булгартабак“ и решенията там се вземат само от българските съдружници (ако се върнем към официалната версия – порядъчно замаскирана поредица офшорни дружества). Второ – самият холдинг е навлязъл в търговията на дребно чрез веригата си Lafka (собственост на дъщерното му „Табак маркет“) и донякъде в търговията на едро, тъй като зареждането на самите лафки се прави централизирано от негови складове, с негови микробуси и хора.

Всички доставки на външни фирми от месеци се карат до централен склад на „Булгартабак“. При това положение – след като вече има производството и навлиза бързо в търговията на дребно, въпрос на време беше групата Василев-Пеевски да премахне
лица“ от дистрибуцията и да я поеме сама. /Капитал/

Престъпната лекарска небрежност

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Лекарските грешки в България, за които се твърди, че стават все повече, са един вид табу. А и отговорност за тях няма как да се потърси – щом съдилищата не поемат делата, свързани с проявите на небрежност и немарливост.

В началото на 2015-та година обществеността в България ще бъде запозната с обстоен анализ на медицинските, правните и хуманитарните аспекти на провала на здравната система в страната – предвижда един нов проект на Центъра за защита на правата в здравеопазването, който за първи път ще покаже цялата ситуация около зачестилите случаи на осакатявания и смърт заради лекарски грешки. Планирано е и провеждането на широк обществен дебат по проблемите на здравеопазването и медицинската етика, както и мониторинг върху точещите се с години дела по особено фрапантните случаи на немарливост в българските болници.

Медицина без етика

Софийската адвокатка Полина Савова и нейни колеги отдавна водят дела по жалби на пациенти, потърпевши от лекарски грешки, но поне от пет години насам нямат нито едно спечелено дело в българските съдилища. По част от случаите битката продължава в Страсбург. „В България повечето искове на пострадали пациенти се отхвърлят, и то за съжаление по субективни причини. Случаите, в които потърпевшите получават справедливост, са единици. Сега водим дела по искове на инвалидизирани заради вътрешноболнична инфекция пациенти от Самоков, Монтана и „Пирогов“. В тези случаи имаме съвсем ясни критерии, по които еднозначно се констатира проява на немарливост в болниците. Всичко обаче приключва с констатации на вещите лица, че макар помещенията, в които са извършени операциите, да не отговарят на елементарните стандарти, допусналите заразяванията лекари не били виновни, понеже нямали изрична заповед да не ги използват“, разказва Полина Савова.Тя допълва, че преди 15-20 години делата срещу лекари и болници не са били толкова много, колкото са днес, но и смъртните случаи заради престъпна небрежност са били по-малко. Според Савова основен фактор за нещастния изход от лечението е грешно поставената диагноза.

Табу за лекарското съсловие

Директорът на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров е убеден, че упоритото отричане на явлението „лекарска грешка“ от страна на медиците и техния съюз не води до решение на проблема. Регистри или поне обобщени информации за допусканите грешки никога не са правени, а за лекарското съсловие темата е абсолютно табу, сочат наблюденията на пациентските организации след опитите им да организират дискусии по проблема.

„Не съм съгласен, че за лекарските грешки в България не трябва да се води дебат. Този проблем не бива да се отрича като се твърди, че жертвите били малко. Не може непрекъснато да обвиняваме за тези грешки бюджета за здравеопазване, политическата система или парламента. Има неща, които е редно лекарското съсловие с професионална чест и достойнство да обсъди в детайли. То трябва да предложи мерки, с които последствията на явлението „лекарска грешка“ да бъдат ограничени“, категоричен е шефът на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев.

Защо грешките остават ненаказани

Д-р Стойчо Кацаров е убеден, че нежеланието на съдебните инстанции да се занимават със случаите на лекарски грешки е особено голяма пречка за търсенето на отговорност.“В 99 процента от случаите на увреждане в резултат на лекарска грешка прокуратурата отказва да образува дело, а съдилищата не допускат до разглеждане 90 на сто от исковете. Често това се мотивира с трудната материя и с експертизите на вещите лица, които си противоречат.

Самите вещи лица пък много често са обвързани с определени болници и се страхуват да назоват нещата директно. Сериозна преграда пред повечето жалбоподатели по частни дела е изискването да платят 4 процента държавна такса върху обезщетенията, които предявяват към съответните лечебни заведения. В Съединените щати, например, държавната такса е фиксирана на 1000 долара, независимо колко е голям искът“, изтъква д-р Кацаров.

Адвокатката Полина Савова посочва, че за разлика от практиката в редица страни, българските лечебни заведения отказват сключването на извънсъдебно споразумение с потърпевшите от лечението в тях. Причина за това е и невъзможността да се изплатят обезщетения на жертвите, без да се минава през продължителни съдебни саги. „Абсурдно е софийската Военна болница да си прави застраховка за подобни случаи в размер на 50-80 хиляди лева годишно, след като през нея преминават стотици пациенти всеки ден“, смята Савова. /DW/

Западът започна да затяга примката на санкциите

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Нови списъци с наказани може да се появят още в следващите часове

Президентът на САЩ, както и външните министри на ЕС наложиха в понеделник първите санкции срещу руски и украински лидери, отговорни за действията на Русия в Украйна. И двете страни казват, че ще има нови ограничения в зависимост от хода на събитията, но в съобщението на Белия дом почти открито се отправя предупреждение към олигарсите.

„САЩ ще държат сметка на отделни лица, които използват своите ресурси или влияние в подкрепа или действат от името на високопоставени руски правителствени лица. Знаем, че руското ръководство получава значителна подкрепа от, както и предприема действия чрез физически лица, които сами по себе си не заемат някакви официални постове. В момента сме се съсредоточили върху идентифицирането на тези хора и техните лични активи, но не и компаниите, които те може да управляват от името на руската държава“, се казва в съобщението.

Списъкът с тези имена може да стане факт още във вторник, когато според някои анализатори президентът Владимир Путин може да използва своя реч, за да провъзгласи анексирането на Крим. Европа също е готова да разшири списъка си със санкционирани около президента Владимир Путин след няколко дни, когато лидерите на ЕС се съберат на Европейски съвет в края на седмицата в Брюксел. И Вашингтон, и Брюксел не предвиждат някакви наказания срещу Путин най-малкото защото санкционирането на държавен глава е изключителен прецедент.

Списъкът на ЕС

В Брюксел външните министри на Европейския съюз се споразумяха да наложат санкции на 21 висши служители от Русия и Украйна, които включват визови забрани и замразяване на активи. Междувременно агенция „Франс прес“ съобщи, че ЕС и Украйна ще подпишат политическия раздел на споразумението за асоцииране в петък, 21 март, позовавайки се на европейски източник.
След Съвета по външните работи, продължил около три часа, първите дипломати на 28-те достигнаха до споразумение за списъка на тези, които могат да бъдат санкционирани за това, че са участвали в руската намеса в Русия и референдума от неделя за отделяне от Украйна.

На пресконференция германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер обяви, че са санкционирани осем политици от Крим, 10 от Русия и три военни фигури, сред които руският командващ на Черноморския флот в Севастопол. Той обяви, че ЕС все още иска да бъде постигната възможност за дипломатически преговори с Русия. „Не беше най-лесната среща на външните министри на ЕС, но взехме предвид нашите различни политически и исторически съображения“, каза Щайнмайер.
По-рано в понеделник чешкият външен министър Любомир Заоралек заяви пред журналисти, че има „черен списък“ от 120 – 130 души с потенциални санкции, който е бил съкратен до 20 високопоставени служители, но не и бизнесмени. Той обяви, че външните министри очакват да бъде отменена срещата на върха между ЕС и Русия, насрочена за юни.

Още в неделя Европа осъди кримския „референдум“, определи го като противозаконен и нелегитимен и обяви, че няма да признае резултатите от него. Същото казаха и САЩ, а Reuters цитира висш служител, според когото има „убедителни свидетелства“, че в някои кримски градове са пристигнали вече попълнени бюлетини. Според организаторите в неделя над 95% от гласувалите са се обявили за присъединяване към Русия.

Наказанието от САЩ

САЩ също одобриха санкции срещу 11 руски и украински държавни служители, сред които двама висши съветници на руския президент Владимир Путин. Нареждането на президента Барак Обама засяга 7 руски официални лица и четири украински, сред които бившият президент Виктор Янукович и двама от лидерите на сепаратистите в Крим.

Блокирането на всички активи от министерството на финансите и забраната за издаване на визи от Държавния департамент за пътуване до САЩ засяга отговорните за руските действия в Крим. Сред тях са съветниците на руския президент Сергей Глазев и Владислав Сурков. И двамата не взимат решения, но са идеолози на силовата експанзия на Русия и завземането на територии, населени с руснаци. Представител на администрацията в САЩ коментира пред „Ройтерс“, че наказанието срещу Сурков и Глазев е „близо до десетката“ на търсената цел с подобни действия.

В списъка е вицепремиерът Дмитрий Рогозин, отговарящ за развитието на военнопромишления комплекс. Бивш представител в Брюксел на страната за връзки с НАТО, той е известен с войнствения си тон и действия. В неделя той обеща на Крим, че ще съживи икономиката му с поръчки за отбраната на Русия.

Близката до Путин председателка на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко също е в списъка. Там са и самообявилият се за премиер на Крим проруски настроен политик Сергей Аксьонов, както и Владимир Константинов, председател на окупирания от руски части парламент на Крим, взимащ решения, които в Киев обявиха за противоконституционни, а в чужбина ги смятат за нелeгитимни.
Другите засегнати лица са: Андрей Клишас (председател на комисията по конституционно законодателство, правни въпроси и развитие на гражданското общество към Съвета на федерацията на Русия), Елена Мизулина (депутат в Държавната дума на Русия, председател на комисията по въпросите на семейството, жените и децата), Леонид Слуцки (депутат от Руската дума, първи зам.-председател на комисията по външните отношение, президент на фондация „Русский мир“, през която минават милиони долари за финансиране на руски организации в чужбина).

Любопитно е включването сред тези само 11 имена на Виктор Медведчук. Той не само е смятан за най-известния проруски депутат на Украйна, но Владимир Путин е и кръстник на детето му. Освен това Медведчук е бивш началник на президентската администрация в Киев.

Санкциите бяха очаквани, след като Москва и проруски настроеното ръководство в окупиран Крим проведоха т.нар. референдум за или против присъединяване към Русия. При отсъствието на готовност за действия отвъд дипломатическите механизми САЩ се опитват да спрат поне разширяването на руското военно присъствие извън административните граници на Крим.

Според Ян Бремър от анализаторския институт „Юрейша груп“ санкциите имат голяма символична стойност, минимална икономическа и нулева за процеса на взимане на решения от Путин.

Украйна отзова посланика си

Украйна е отзовала посланика си в Москва за консултации във връзка с кризата на Кримския полуостров, съобщи Reuters. „Във връзка със ситуацията в Крим и необходимостта от обсъждане на някои от нейните международни аспекти украинската държава отзовава своя посланик в Руската федерация Володимир Йелченко“, се казва в официално съобщение на украинското външно министерство.

Мярката беше предложена по-рано в понеделник от лидера на партия „Свобода“ Олег Тягнибок пред Върховната рада след инцидента в украинското посолство в Москва от тази сутрин, предаде агенция „РБК Украйна“. Тогава привърженици на нерегистрираната руска партия „Другая Россия“ проникнаха в украинската дипломатическа мисия в руската столица с искане за провеждане на референдуми за самоопределение в източните и южните области на Украйна. С лозунги „Киев – руски град!“ те призоваха „бандеровците да си ходят в Западна Украйна“. Участниците в акцията са били задържани от полицията. Изпълняващият длъжността украински президент Олександър Турчинов нареди „незабавна реакция“ на провокацията. „Другая Россия“ се определя като националболшевишка партия и подкрепя присъединяването на Крим към Руската федерация. /Капитал/

Енергетиката изпада в колапс

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

От миналата седмица Националната електрическа компания (НЕК) на практика е в технически фалит и няма пари да обслужва плащанията си към производителите на електроенергия. Още по-голям проблем се е оказал, че банките отказват заеми за оборотни средства на дружеството.

Проблемът се получи от това, че Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) под директния диктат на Министерството на икономиката и енергетиката не предвиди достатъчно средства за покриване на разходите на НЕК. За опасността имаше изрични предупреждения още през юли миналата година, но тогава БСП и ДПС решиха популистки да намалят цените на електроенергията, които и към онзи момент не покриваха разходите за производството й. Така НЕК вече не може да се разплаща с контрагентите си, като дефицитът излезе извън контрол след отказа на електроразпределителните компании да покрият сметката по плащанията за преференциалните цени на централите на възобновяемата енергия.

Отговорът на държавата дойде в края на седмицата като заплаха срещу ЕРП-тата да преведат към НЕК 318 млн. лв. ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-про“ обаче отказват да признаят такива задължения. В рамките на два дни енергийният регулатор ги задължи да върнат средства на зелените централи, събрани съгласно незаконно решение на самия регулатор, а впоследствие им нареди да изчистят взаимните си задължения с Националната електрическа компания (НЕК), отново предизвикани от лоши регулаторни преценки. Ако разпределителните фирми се съобразят с последните указания на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), до няколко дни те трябва да платят общо около 500 млн. лв. Сумата е почти два пъти по-голяма от годишните приходи от разпределението на енергия на най-голямото дружество – ЧЕЗ (от търговските операции по продажба на електроенергия на регулиран пазар и трите дружества са на загуба). Плащането на сумата от своя страна би довело до фалит на дружествата и риск за доставките на ток.

Вместо да осъзнае и предприеме спешни мерки за излизането от ситуацията, в БСП вече се обсъжда „тотална война с ЕРП-тата“. В събота, по време на семинар на БСП и правителството в Боровец, министърът на енергетиката Драгомир Стойнев заплаши ЕРП-тата с прокурор и отнемане на лиценза. Това е поредната подобна закана, която явно трябва да прикрие факта, че именно поради политически натиск (и с дейното участие на Стойнев) се стига до тази ситуация.

В средите на държавната енергетика в момента пък се обсъждат панически мерки (като спиране купуването на въглища, никакви плащания към ВЕИ и т.н., казаха източници на „Капитал“), които напомнят военно положение.

Игра на обвинения

От НЕК са се оплакали в ДКЕВР, че ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-про“ незаконно прихващат задължения и не си плащат за доставената електроенергия. Това създава за държавната компания „сериозни трудности в разплащанията към производителите“. В петък регулаторът обяви, че дава срок от три работни дни на ЕРП-тата да платят на НЕК дължимите средства, които според държавната компания възлизат на над 318 млн. лв. Ако това не се случи, регулаторът щял да се намеси, за да не се стига до прекъсване на електрозахранването. В петък ДКЕВР е била домакин на среща между компаниите, на която е трябвало да бъде намерен изход от ситуацията.

Официални резултати не бяха оповестени, но по всичко личи, че преговорите са протекли хладно – нито една от страните не пожела да коментира какъв точно е бил спорът по време на срещата. От ЕВН обявиха накратко в медиите, че плащат в срок и всеки месец всичките си задължения към НЕК. Малко по-късно в съобщение до фондовата борса „ЧЕЗ Електро България“ потвърди, че НЕК е поискала от дружеството 10.2 млн. лв., т.е. над 10% от собствения капитал на дружеството, което поражда задължение от публично оповестяване. Държавната компания е завела арбитражно дело в БТПП, но ЧЕЗ счита иска за напълно неоснователен.

Кое точно запали пожара

След бума на ВЕИ-тата през 2012 г., за да потисне скока на цените, ДКЕВР реши, че трябва да ограничи плащанията към тях и да накаже ЕРП-тата, че са позволили нарастването на мощностите. Затова регулаторът ограничи плащанията на НЕК към електроразпределителните дружества до количествата зелена електроенергия за периода 2012 – 2013 г., предвидени към март 2012 г. Всичко произведено от зелените централите, въведени в експлоатация след март, трябваше да бъде плащано от ЕРП-тата.

До този момент разпределенията, които са само посредници между ВЕИ и НЕК, получаваха пълна компенсация за плащанията, които правят към зелените мощности. За да не фалират самите електроразпределителни дружества, с решение на ДКЕВР през септември 2012 г. ВЕИ-тата бяха принудени да плащат такса достъп до мрежата. Тя целеше да покрива липсващите около 200 млн. лв. Инвеститори в зелена енергия атакуваха решението и то беше отменено с няколко последователни решения на Върховния административен съд (ВАС). За периода в ЧЕЗ, ЕВН, „Енерго-про“ и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) постъпиха 192 млн. лв.

С решението на ВАС електроразпределителните фирми трябваше да върнат голяма част от средствата, събрани чрез временните цени за достъп до мрежата. Отмяната на методологията означаваше, че се връща старата система, при която НЕК отново трябва да плаща на ЕРП-тата за всеки мегаватчас произведена зелена енергия. Но тъй като ДКЕВР умишлено подценява разходите за зелена енергия, за да задържа цените на електроенергията, НЕК няма необходимите приходи. Върхът на абсурда беше решението на регулатора (пак под натиск на министерството на икономиката и енергетиката) да предвиди 500 млн. лв. за компенсация на държавната електрическа компания, които трябваше да дойдат от продажбите на въглеродните квоти на държавата. За всеки експерт беше ясно, че тези тези пари няма как да дойдат и дефицит ще има.

И тъй като НЕК няма пари да плаща, това принуждава ЕРП-тата да прихващат сумите, които им се полагат, от средствата, които те на свой ред дължат на държавната компания за доставена енергия. Самите те са в много тежка ситуация, като миналия декември „Енерго-про“ беше в технически фалит. Тогава от компанията предупредиха, че спират част от задълженията си към персонала поради липса на пари. Дружеството се спаси само защото започна да си прихваща вземанията от НЕК.

Липсата на пълно компенсиране заради ВЕИ беше една от причините наскоро агенция Standard & Poor’s да понижи дългосрочния кредитен рейтинг на НЕК от „BB-“ на „B+“ и да постави негативна перспектива пред рейтинга на държавното дружество. Това пък от своя страна прави по-скъп и труден достъпа до банков кредит.

„Крайните снабдители имат законово задължение да изкупуват зелената енергия на преференциални цени. И го изпълняват. Ако не плащат за изкупената енергия ще нарушат закона. Това, че парите за зелена енергия не достигат се знае. Проблемът възникна през 2012 и вече става дума за стотици милиони,“ каза Иванка Диловска, председател на управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт.

И удар през зелените

За да компенсира поне малко от дефицита, ДКЕВР реши да определи постоянна цена за достъп до преносната мрежа на ЕСО. Тя ще е 2.45 лв на мегаватчас и важи само за слънчевите и вятърните централи. Цената обаче ще има и ретроактивно действие.

От инвестиционната общност реагираха остро и обявиха, че ще обжалват пред ВАС регулаторното решение. „Нова такса за производителите на енергия от слънце и вятър противоречи на българското и европейското законодателство, има съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. За пореден път поставя в условия на неравно третиране всички производители от фотоволтаични и вятърни централи спрямо всички останали“, се казва в становище на Българската фотоволтаична асоциация (БФА). Асоциацията обяви решението на регулатора за тенденциозно и немотивирано.

Ден преди решението на регулатора ЕВН предложи извънсъдебна спогодба на ВЕИ централите в собствената си мрежа, според която те могат да получат 90% от средствата по отменените цени за достъп. Това означава, че операторът на разпределителната мрежа в Югоизточна България е готов да се раздели с 85.6 млн. лв. от постъпилите 95.1 млн. лв. Пред „Капитал Daily“ от „Енерго-про“, което оперира в Североизточна България, обясниха, че не планират да правят предложение като това на ЕВН. В ЧЕЗ възнамеряват първо да се запознаят с решението на ДКЕВР и мотивите към него, преди да коментират темата.

Регулациите, регулациите…

Проблемите в енергетиката идват от желанието за политически натиск върху цените. Това води до приемането от страна на ДКЕВР на всякакви еквилибристики, за да задържа разходите за крайния клиент. Например методиката, по която се извършват плащанията за зелена енергия, не позволява нито на НЕК, нито на ЕРП-тата да възстановят напълно плащанията си. В един момент за запълване на дупката бяха включени и приходите от продажба на въглеродни квоти, но досега те са твърде малко, за да решат финансовия недостиг. За да се попълни недостигът, БЕХ взе заеми, но явно и те не стигат.

„Решението е в ръцете на ДКЕВР – те лесно могат да изчислят недостигащите пари, но по-трудно ще е да се намерят финансови източници. Без повишаване на цените няма да мине. А конспиративните теории не само че нямат да помогнат, но създават ненужно напрежение,“ обобщава Диловска.

Политиката тип „щраус“ не може да продължава вечно. Решенията са ясни, цената на електроенергията трябва да отразява реалните разходи, енергийната система трябва да се либерализира и от нея да отпаднат излишните мощности. Но някой трябва да има воля да го направи, вместо да си измива ръцете с прокуратурата. /Капитал/