Архив на категория: Мнения и анализи

Със затворени очи и заровени глави

Въпреки заклинанията за „решителност“ и „неотложност“ на реформите, сега очевидно се готви поредната имитация на пенсионна реформа – с катастрофални последици за бъдещето на България, твърди Ясен Бояджиев в коментара си. /DW/

boiadjiev
Ясен Бояджиев

На думи, както е известно от непрекъснатото повтаряне, българското правителство „отчита необходимостта”, поради което е написало „управленска програма” и се е заело с „решителни и неотложни” реформи. Пенсионната реформа е за управляващите безспорно една от най-„неотложните”. Което обаче не им попречи, също като предшествениците си, да замразят повишаването на възрастта за пенсиониране. Не попречи и на най-голямата партия в управлението да гласува незнайно откъде появилата се идея за „правото на избор” на бъдещите пенсионери да ликвидират личните си сметки в частните фондове и да прехвърлят парите си в общия кюп на държавния фонд. И за да гласува това решение, ГЕРБ пренебрегна мнението на коалиционните си партньори и ползва подкрепата на иначе „изолираното” от властта ДПС.

Минимално възможното

В избухналия тогава скандал, заплашил съществуването на коалицията, управляващите поеха ангажимента незабавно да започнат „национално отговорен дебат”, така че до края на март да е готово „цялостно и устойчиво” решение за пенсионната реформа. Всъщност, от 2010 година насам това е третият подобен „незабавен“ опит. Предишните завършиха с приемането на плахи и половинчати мерки, които не промениха нищо, а на всичко отгоре после бяха замразени. Ако се съди по началото, и този път резултатите няма да бъдат много по-различни.

За основа на обсъжданията служат предложения на социалния министър, които самият той определи така: „Това е минимално възможното. Мисля, че по никой начин не би трябвало да създаде желание у който и да било след това да го променя”.

Тази предпоставена логика е доста странна, защото – кой знае защо, допуска, че желанията за промяна в темпото и параметрите на една реформа могат да бъдат само в една посока – надолу. Но е и сбъркана, защото очевидно изхожда от разбирането, че успешната реформа трябва от самото начало да бъде харесвана от всички. Историческият опит показва точно обратното.

По-важното е, че предложенията, направени по логиката на „минимално възможното”, са на практика неадекватни на реалното състояние (което иначе изисква „решителни и неотложни” действия).

Предложения, които не променят нищо

Да припомним отново: българската пенсионна система – и по-точно нейният първи, разходо-покривен стълб, отдавна е във фактически фалит. Дефицитите в него непрекъснато нарастват, което означава, че събираните осигурителни вноски покриват все по-малка част от разходите. Близо 60% от парите за пенсии вече идват не от осигуровки, а от държавния бюджет, тоест – от данъците. При положение, че разходите за пенсии доближават 10% от БВП на страната, този дефицит тежи като воденичен камък на цялата икономика, ограничава възможностите за инвестиции и реформи в други сектори, които да доведат до по-чувствителен икономически растеж.

На този фон сега се обсъжда нарастване на възрастта, стажа и осигуровките за пенсия с хоризонт 20-30 години. Тоест – около два пъти по-бавно и с около два пъти по-малки стъпки дори от предишната „реформа”. Даже да оставим настрана силните съмнения около повишението на осигуровките, което според мнозина ще има обратен ефект, тези стъпки биха намалили дефицита само временно и символично. И на практика не биха променили съществено днешната катастрофална тенденция.

Напротив. Както е известно, разходо-покривната пенсионна система може да бъде устойчива при съотношение между пенсионери и работещи 1 към 3. Още днес обаче това съотношение върви към изравняване, а при съществуващата демографска тенденция тепърва ще се променя в още по-неблагоприятна посока. Все по-малко работещи ще издържат все повече пенсионери, дефицитът ще нараства, а пенсиите ще са си все така мизерни.

В обратна посока

Единственият начин да се промени тази перспектива е днешният модел, който заради ниските пенсии и липсата на връзка между личния принос и крайния резултат стимулира към укриване на доходи и спестяване на осигурителни вноски, да бъде постепенно изместен от модела на личните пенсионни сметки и личната отговорност на всеки за собственото му бъдеще.

Само че в сегашния „национално отговорен дебат“ не се забелязва нищо такова. Напротив: гласуваната фактическа отмяна на задължителния характер на втория стълб на системата – капиталовия, и съпътстващата я шумна, насаждаща недоверие агитационна кампания в полза на „сигурното“ държавно осигуряване и срещу частните фондове, са тежък удар в обратната посока.

Така се очертава поредната имитация на реформа, поредното колективно затваряне на очите и заравяне на главите – с надеждата, че решението на проблема може някак си, безплатно и безболезнено, да падне от небето. За съжаление този извод се отнася не само до пенсионната система.

Дави ни безогледната сеч

Симо Русев

Потресаващи кадри от десетки наводнени села и градове в България излъчват телевизиите с национално покритие. Седим си на топло пред екрана, сърбаме чай с домашнярка и се тюхкаме и вайкаме. По-интелигентните даже се сещат за бедствията в Пазарджишко, Бургас и района, Мизия и варненския квартал „Аспарухово“.
Вестници, сайтове и обикновени граждани алармират от години за безогледната сеч в родните гори. Публикуват се страховити кадри от купища трупи по пристанищата на Черно море. Питаме се дори: „Че то останаха ли гори за сечене?!“
Най-вероятно вече са съвсем на привършване, щом се давим и ще продължим да се давим от всеки дъжд, който продължи повече от час. Изпуснатите язовири и каракудата в отводнителните помпи е друга тема. Може би.
Но за да добиете реална представа за мащаба на случващото ни се безумие, тръгнете по магистралата към Бургас. Няма ден, но предимно нощем, по тъмно, вижте камионите. Всеки втори е натоварен с трупи, с които едва издрапва при Вакарел и Ихтиман.
Е, това е. Мила родна картинка. Може пък да докажем, че след като сме излезли от водата, е възможно да се върнем обратно в нея. Пък и удавени от валежи, които нищо не задържа.
Защото корените без дървета са мъртви.

Слугинаж или обикновена глупост

Николай Панайотов

Мнението са за министър Москов, здравеопазването и българите идиоти е изказал в НЕПОПУЛЯРЕН МАТЕРИАЛ  Мартин Карбовски. Ето и част от писанията му:

Доктор Москов ви предлага сделка. Ако не сте си плащали здравните осигуровки – да си ги платите.
Просто предложение. Гениално е като смелост, като се има предвид, че досега никой не посмя дори да го каже на глас. У нас смелостта е като гения, трудно се ражда. А, ако се роди го бият, докато отъпее.

И КАТО СЕ ПОЧНА – какво иска доктор Москов, тоя да не е луд, откъде да извадя толко пари, вие ненормални лие сте, долО докторите, крадци и убийци, мафия, дайте ни безплатно здраве, ако има дайте ни и сандвич.
Как се нарича, когато една голяма група хора полудее и почне да пръска слюнка срещу логиката? Нарича се българи. Ненормалници е некоректна дума, думата е българи. Искате безплатно здравеопазване? А защо не поискате безплатно пиене? Що не поискате безплатно цигари и венерически болести?
Няма безплатно здравеопазване. Ако си отворите очите ще видите истината. Ако разберете  колко струва една „проста“ сърдечна операция – веднага ще спрете да пъхате оная тулумбичка в артерията си.
Народ, който дава за пиенье и цигари половината си пари на месец, ще плаща скъпо за сърдечна операция. Който ги дава за нормалности ще отложи сърдечната операция. Логика. Какво крещите срещу Москов?! Стотици хиляди не плащат здраве и вие искате здраве? Здравето е като сиренето. Сиренето е с пари.
Ако Мечо Пух беше алкохолик с високо кръвно щеше да ви каже честно: „Колкото повече плащаш (за ичкия), толкова повече плащаш ( за ангиография, примерно).
Животът, за да се запази трябва да мине през непопулярни мерки. Глад. Въздържание. Дисциплина. Труд. На българите това им звучи като концлагер. Те трябва да живеят в плюсканье, ебанье, разруха и мързел. Иначе не. Не им се живее. Ще умрат по пернишки, ама и докторът ше умре и сички ше умрат. Да, ще има болници за бедни и богати. По-добре така, отколкото да НЯМА болници.

Просто недейте хора да правите като вълка от Ну, погоди! – във всяка дупка натъпкал запалена цигара, за да умори заека. Заекът е животът. Не може да го уморите, преди да си платите на доктора.
Затова извади си третата цигара от ухото и чуй какво ти казва доктора. Иначе си идиот.
Не, не си беден. Пише го на дъното на всяка бутилка и на фаса на всяка цигара.”

Как се тълкува да напишеш мнение по тема като се съсредоточиш само върху един и то страничен аспект ? Или слугинаж или глупост.

На писанията на Карбовски мога да отговоря по следния начин: С блеснал поглед и анестезиоложки устрем Москов обвини неосигурените за катастрофалното положение на здравеопазването в България. В така наречената му програма е пълно с общи приказки от сорта на „нови механизми“ и „нови лостове“, а същината е, че за здравеопазване трябва да се плаща и то все повече. Ако има начин целия народ да вземе и да си плати със задна дата още от зората на това, което ни лъжат, че е демокрация. И той /Москов/  с новите си лостове да вземе и да разпредели кой и колко ще получи. Аман от реформи, които винаги трябва да започнат от Сульо, Пульо, Румен и мен /както би казал Жоржи/. Министърът нищо не каза за източваните милиарди под формата на далавери с обществени поръчки за ремонти, апаратура, лекарства и консумативи. Нищо не каза за фалшивите клинични пътеки във ВСИЧКИ болници. За лекарския рекет, за рушветите. За куп болници с милионни дългове в които лекари и ръководство получават умопомрачителни заплати. До скоро из медиите върлуваше цифрата от 2 милиона неосигурени, които тежали като воденичен камък на здравеопазването. Сега се оказва, че тези     които не плащат по различни причини са само няколкостотин хиляди. Останалите били деца, студенти, пенсионери, безработни, военни и милицонери, държавни служители и прочие за които държавата не внася осигуровки. Оня ден в ТВ интервю, на въпрос от студиото, един директор на болница заяви, че за миналата година от всички пациенти само 2 процента /повтарям 2 процента/ били неосигурени и това било огромен проблем. Москов, въпреки, че е от ДСБ се прояви като едно макар и не толкова мъжествено копие на Бойко. Популизъм и манипулации. Както с проблема с циганите и линейките. Опитва се да настрои обществото срещу неосигурените и циганите. Ако сме честни трябва да признаем, че болшинството от недоволните от лекарите са именно редовните клиенти на здравната каса, именно защото плащат, а често не получават адекватна здравна помощ или се налага да доплащат на ръка на тоя и оня, а често лекарствата които купуват с рецепта по НЗОК са по-скъпи отколкото на свободна продажба.

За Карбовски темата се свежда до българинът, който пие, пуши и не си плаща осигуровките.

„Затова извади си третата цигара от ухото и чуй какво ти казва доктора. Иначе си идиот.
Не, не си беден. Пише го на дъното на всяка бутилка и на фаса на всяка цигара.”  казва Карбовски, а аз ще му кажа: на капачката на всяка бутилка алкохол и на всяка кутия цигари има лента на която пише акцизен бандерол. Тоест наред с осигуровките си за здраве пушещият и пиещият плаща на държавата още пари със всяка своя покупка. За разлика от осигурения въздържател.

Карбовски подкрепя Москов и не пита за източваните милиарди от касата или къде аджеба отиват постъпленията от акцизите. И с писанието си се заявява като слуга…или глупак.

Като не може с мисъл, става с много пари

ГЕРБ тръгна по лесния път на безплатното саниране, вместо да търси работещ модел. Сметката ще платим всички 

По-малко от шейсет.Това е броят на обновените жилищни сгради по различни програми в България за изминалите десет години. През това време бе написана Стратегия за жилищно обновяване, която остана на хартия, приключи пилотен проект на ПРООН, чиито препоръки никой не взе под внимание, на финала е европейска програма за енергийно саниране, която след над година бездействие на администрацията още е на ръба на провал…

Докато повечето източноевропейски страни намериха начини да обновят и поддържат наследените от социализма панелни блокове, в България идеята продължава да се разбива в стена от собственически нихилизъм и неспособност на администрацията да предложи и приложи работещ модел. По-инициативните собственици правят нещо на парче, поради което и без това не много красивите блокове заприличаха на клошарски одеяла.

На този фон мащабната програма на ГЕРБ от 1 млрд. лв. за енергийно обновяване на панелни блокове звучи фантастично. Само че… сметката ще я платят всички данъкоплатци и следващите правителства, които ще изплащат теглените за целта заеми. Вместо досега предвижданото макар и минимално самоучастие (25%), което гарантира интерес от получателите и намалява разходите, сега парите ще се дават на калпак, независимо дали собствениците на апартаменти са социално слаби или достатъчно платежоспособни да плащат по 40-70 лв. месечно за комфорта да живеят в по-модерно жилище. В случая още по-скандалното е, че при добре управляван проект (като този на ПРООН) имаше кандидати за саниране и при по-високо самоучастие.

Спорно е и какъв ще е дългосрочният ефект от еднократен ремонт при липсата на навици и задължения за поддръжка на обновените блокове. Краткосрочният е ясен: заряд от 1 млрд. лв. почти сигурно ще изстреля ГЕРБ към нова победа на задаващите се наесен местни избори. С парите на всички нас.

Състояние „неясно какво“
Не може да се отрече едно: програмата на ГЕРБ е най-мащабната инициатива за саниране на панелните блокове до момента. По предварителни оценки ще обхване между 4000 и 6000 панелни и стоманобетонни сгради от общо над 70 000 в страната. Освен това е първата, която включва мерки за конструктивно укрепване.

Безспорната полза е, че за пръв път от години хиляди панелни сгради ще минат техническо обследване, което да установи доколко са здрави и устойчиви на земетръс според съвременните норми. Подобна проверка е от критично значение за блоковете, строени през 60-те и 70-те години, които са към края или вече са надскочили експлоатационния си срок (50 години).

Според специалистите, ако подобни сгради са добре поддържани, животът им може да бъде удължен значително. Това обаче означава да са ремонтирани през годините, да няма течове и да не са допускани преустройства, които нарушават конструкцията. А такава гаранция у нас трудно може да се даде не само за панелните блокове.

Според инж. Георги Кордов, председател на софийската колегия в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), ако бъдат констатирани проблеми при т.нар. едропанелни жилищни сгради, причината едва ли ще е лошото им изпълнение някога. По думите му обаче, откакто в началото на 90-те години панелното строителство спря, не са правени никакви по-мащабни проучвания за състоянието на тези сгради.

Другите очаквани ефекти от програмата за саниране ще са създаването на допълнителна заетост в строителството и свързаните с него браншове, както и връщането на около 200 млн. лв. ДДС в бюджета при усвояването на средствата. Според сметките на икономическия екип на ГЕРБ косвен ефект ще са по-високите приходи от местни данъци и такси, тъй като данъчната основа на санираните имоти ще нарасне.

Освен това се очаква да се увеличи и пазарната им стойност, както и да намалеят разходите за отопление. Практиката в санираните сгради показва, че след поставянето на топлоизолация сметките за отопление падат с 40% (виж репортажа за блок 10). Според Цвета Наньова, която бе консултант по демонстрационния проект за обновяване на многофамилни жилищни сгради на МРРБ и ПРООН, действително има домакинства, чиито сметки намаляват двойно след саниране. Среден размер е трудно да се определи, тъй като много зависи от състоянието на жилищата – там където дограмата и абонатната станция (при топлофицираните жилища) са вече подменени, спестеното количество енергия естествено е доста по-малко. Също така, при тези собственици на жилища, които дотогава са мръзнали и не са доотоплявали апартаментите си, сметките няма как да намалеят значително. Ефектът при тях е по-скоро: повече комфорт за същите пари.

На фона на тези позитиви обаче големият проблем е, че ако до момента всички програми работеха на принципа „субсидия+самоучастие“ (виж карето), сега националната програма на ГЕРБ ще е безплатна за собствениците на санираните блокове, но за сметка на всички останали.

Криворазбраната солидарност
Накратко: нужните милиард левове по програмата за енергийно обновяване ще бъдат осигурени от Българска банка за развитие (ББР) чрез заеми от международни финансови институции. Държавата се ангажира с гаранция на същата стойност, както и с връщане на средствата в рамките на 5 до 10 годишен срок. Първият транш ще бъде заложен още в бюджета за следващата година (виж текста за финансирането).

Това означава, че пари на данъкоплатците ще се използват за подобрения по имотите на ограничена група хора и за повишаване на тяхната стойност.

Т.е. от разумен индивидуален или групов избор, подчинен на икономическа логика, санирането се превръща в подобие на социална дейност, за която всички плащат солидарно. При това не е ясно дали тя ще се ползва от наистина нуждаещите се, тъй като подборът се прави само на принципа кой по-рано е подал документи.

Според Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ) в подобен контекст икономическият ефект от програмата за саниране е повече от спорен. „Освен това цената изглежда прекалено висока – за 1 млрд. лв., които ще се платят от джоба на всички данъкоплатци, ще се облагодетелстват няколко хиляди души“, коментира тя.

В допълнение безплатната програма ще има точно обратното на дисциплиниращ ефект, тъй като отправя послание: /Капитал/

Дръж се Земьо, Петър Москов захвана реформите в здравеопазването

Николай Панайотов

Усещане за deja vu. Гръмки приказки изречени с блеснал поглед. Големи реформи ще паднат, ще каже някой зевзек. Защо ли поредният здравен министър на Бойко се пени как ще въведе ред в здравеопазването и изплясква няколко проекторешения, написани с увъртяни думи, които нито ще реформират, нито ще вдигнат на крака тоя труп, наречен здравеопазване в България.

Д-р Петър Москов

„Предложенията са основна част от визията на кабинета за реформа в сферата на здравеопазването. Те са обусловени от необходимостта от създаване на правила за повишаване качеството на медицинското обслужване, на контрола върху медицинските дейности и по-рационално използване на средствата на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).“ Мдаа, напудрено изказване, което с „некои“ разлики слушаме от десетки години.
„Едните промени са свързани с нови различни, работещи механизми, за контрол върху резултата от лечението. Това е свързано с цялостната ни философия, че всъщност системата трябва да бъде пренасочена от плащане за дейност, към плащане на резултата”. Чували сме ги тия. Нито дума за милиардите, които всяка година потъват незнайно къде. Нито дума дали въобще ще се прави опит да се премахнат възможностите за присвояване на средства от здравната каса. Нито дума за раздутите средства за ремонти, за фалшивите клинични пътеки, за рушветите и рекета от страна на недобросъвестни лекари. Нито дума за отнемане на лицензи за здравни заведения, които масово практикуват измамите с клиничните пътеки и за отнемане на правата на лекари изнудвачи.
Още една пудра: Той заяви, /Москов/ че втората група мерки касаят лекарствената политика, като са заложени поредица от механизми, които могат да дадат лостове на държавата на НЗОК, да договарят по-добри, за пациентите и ползвателите на лекарствени средства за по-добри медикаменти. – Да ви пикам на механизмите казва зевзека. И с основание. Къде ви са лостовете. И дайте да ги видим тия новите лостове. Кого и как ще облагодетелстват.
Грандиозната новина която Москов сервира е свързана със здравните осигуровки. От патетичното му слово стана ясно, че осигуровките трябва поетапно /много хубава дума/ да се повишават, а тези които са неосигуруени трябва да плащат осигуровки за 15 години назад при положение, че не са ползвали благините на здравеопазването. Аман от реформатори, които предлагат въпросните „риформи“ да започнат от долу. Първо господине си изчистете кочинката, спрете кражбите, източването и злоупотребите, накарайте лекарите, които получават заплати да си изпълняват съвестно задълженията и тогава благоволете да поискате и ние да сме изрядни. Ще речете тук, че няма пари. Ами, да има. Къде са парите? И че заплатите на лекарите са малки. Ами малки са. В тази държава те не са единствените, които не получават адекватно заплащане на труда си. Но са сключили трудов договор и трябва да си заслужат дори и малката заплата. А какво да кажем за болници с милиони дългове, в които няма и един термометър, а директорите им получават по 30-40 хиляди месечна заплата. С блеснал поглед и аз г-н Москов бих настоял Вие и колегите Ви от ДСБ, СДС и прочие люспи от коалицията Ви да овъзмездите българския народ за некадърния социално-здравен пакет закони сътворен от ОДС под мъдрото ръководство на Ив. Костов и гръмко наречено тогава реформа. За изминалите 15 години и социалният и здравният модел са сред главните причини за бедстващото положение на милиони българи. За нещастие куп правителства след това на Костов не успяха да поправят това недоразумение, което на всичко отгоре е въпиющо нарушение на конституцията на Република България.

Сега Москов ще прави реформа на реформата.  Защо ли ми прилича на една здравна министърка, дето се усмихваше. Дали царуването му в министерството ще продължи по-дълго от нейното?