Архив на категория: Здраве

Странични ефекти от боята за коса

Това, което допреди няколко десетилетия е разработено като средство за тайничко прикриване на посребряващата коса при двата пола, днес вече се е превърнало в индустрия за милиарди. Боята за коса днес далеч не е само средство за заличаване следите на отминаващото време. Много по-често на нея се разчита като на средство за личностно изразяване, за експериментиране и дори шокиране на околните. И така промените в целите на приложението й налагат много по-честа употреба.

А според експертите това може да има своята цена, не само финансова, но и здравна.

С напредъка на козметичната индустрия днес може да се открият бои за коса, различаващи се не само по отенъка, а и по трайността си. Някои придават перманентен цвят на косата за период от няколко месеца, други са само временни, а има и такива с полуперманентно действие. Различната продължителност на оцветяващия ефект зависи основно от концентрацията на водороден пероксид в боята. По-високите му концентрации позволяват съответно по-дълбоко проникване на боята в косъма и по-трайно оцветяване.

Водородният пероксид обаче не е единствената активна съставка на повечето бои за коса. Някои от тях съдържат стотици различни химични съставки. Комбинацията от всички такива съставки може да доведе и до нежелани ефекти не само за косата, но и за общото здраве.

Канцерогенни съставки

Съставът на съвременните бои за коса се различава драстично от този на старите разновидности, които са съдържали химикали, днес считани за канцерогенни. Въпреки подобряването на състава не може да гарантира, че днешните бои не съдържат канцерогенни вещества. Някои проучвания асоциират редовното боядисване на косата с повишен риск от лимфома, левкемия или рак на пикочния мехур. Рискът е повишен и за потребителите, и за извършващите козметичните услуги, защото някои от съставките на боята са летливи и лесно се вдишват. Връзката на боята за коса с раковите заболявания не е категорично потвърдена, но честата експозиция на химикалите се разглежда като рисков фактор.

Повишен риск от алергична реакция

Повечето бои за коса съдържат вещества, действащи като алергени. Най-голяма честота се наблюдава по отношение алергичните реакции към веществото парафенилендиамин (PPD). За радост, много от съвременните бои за коса вече не съдържат това вещество. Повишен риск от алергична реакция след боядисване на косата се отчита при хора с екзема, склонни към прояви на контактен дерматит. Затова тестът за алергичност е препоръчителен винаги преди боядисване на косата.

Влияние върху фертилността

Някои бои за коса съдържат оловен ацетат, особено такива, които се прилагат на няколко етапа. Някои проучвания сочат, че оловният ацетат може да повлияе негативно плодовитостта и при двата пола. Ниските нива на оловото са безопасни при еднократно прилагане, но при ревдовно боядисване на косата и особено при фризьори, които често прилагат процедурата, риск от репродуктивни нарушения съществува.

Рискове за косата

Не на последно място трябва да се отбележат последствията от четото биядусване и за самата коса. Водородният пероксид неутрализира пигментът, който придава естественият цвят на косата, а амонякът прониква чак до кутикулите на космите. С редовно прилагане негативните последствия за косата са неизбежни. Кутикулите постепенно се увреждат, забавя се нормалното омазняване на косъма, губи се естественият му блясък, косата се пресушава много бързо след душ.

Като опасно за поява на евентуални нежелани ефекти експертите посочват прилагането на боя за коса по-често от веднъж на 2-3 месеца./puls,bg/

Повече желязо и протеини спират косопада


Проблемът с изтъняването на косата и повишаването на косопада
може лесно да се спре, ако се вземат мерки срещу причините за появата му. Лошото е, че установяването на конкретните причини за проблемите с косата често е по-трудно от лечението им.
Нормално е да губим около 100 косъма от косата си дне вно, т.е. около 0,1% от общото им количество.

Най-често косопадът над тези стойности е резултат от непълноценно хранене и липса в хранителния режим на вещества, които подхранват косата и поддържат растежа й.

Клетките в космените фоликули на косата са сред най-бързо растящите и делящите се клетки на тялото. Същевременно обаче те нямат важна роля за оцеляването на организма . Ето защо те са последните, до които достигат важните хранителни вещества, постъпващи с храната.

Първостепенна задача на организма е да снабди с тези вещества жизненоважните за оцеляването си клетки и органи. Така, в случаите, когато храната не е достатъчно питателна, до космените фоликули може изобщо да не достигат
важните за растежа на косата вещества. Именно тогава се появават характерните проблеми с косата – космите изтъняват и се ускорява опадането им.

Сред най-важните хранителни вещества за косата, чиято роля често се подценява, са протеините и микроелементът желязо.

Дефицитът на желязо е основна причина за повишен косопад при жени в активна и детеродна възраст. Недостатъчното желязо се асоциира с намаляване броя на еритроцитите и съответно по-трудно изхранване на космените фоликули. Известно е, че менструалния цикъл е причина нивата на желязо в женския организъм да са непостоянни и да са много силно зависими от редовния прием на микроелемента. Всяко отклонение от нормата в случая води до проблеми с косата.

Друга честа причина за косопад е дефицитът на протеини в храненето. Косопад, провокиран от този проблем, се среща по-често при мъжете.

Всеки косъм е съставен от белтък, основно кератин, което изисква постоянно снабдяване на фоликулите с протеини, които да обезпечат растежа на здрава и плътна кoса. Дефицитът на протеини особено когато е хроничен, провокира забавяне на растежа на косата, изтъняването й и по-лесното й опадане./puls.bg/

Три признака за липса на колаген в тялото

Колагенът е най-разпространеният протеин в човешкото тяло. Съдържа се в костите, косата, кожата, мускулите, сухожилията. Намира се в най-външния слой на кожата, придава й здравина и плътност.

Протеинът се произвежда в основата на съединителната тъкан. Има близо 16 вида колаген, но близо 90% от него в тялото е от тип I, II и III. Влакната на първия са изключително гъвкави и по-силни от стомана.

С напредването на възрастта нашето тяло започва да произвежда по-малко колаген. Външни фактори като вредното влияние на слънчевите лъчи, замърсяване, действието на свободните радикали в тялото , тютюнев дим, също намаляват количеството му.

Ето признаците, които ще ни подскажат, че тялото ни няма достатъчно колаген:

Изтъняване на косата
Колагенът заобикаля пространството около космените фоликули . На това място микросъдовете доставят необходимите хранителни вещества от тялото и по този начин подхранват косата.

Това прави косъма по-здрав, плътен и блестящ. Когато колагенът намалява, този процес се забавя и косата става по-тънка и късаща се. Блетъчините в косъма също се борят с действието на свободните радикали, което може да доведе до увреждане на структурата на косата, забавяне на растежа й.

Бръчки
Колагенът е протеинът в тялото, който придава плътност и здравина на кожата. Бръчките и фините линии са естествен страничен ефект от изчерпания колаген в нея. Възстановяването на протеина в клетките ще укрепи и направи кожата по-еластична.

Производството на колаген намалява естествено с възрастта, но и от облъчване с ултравиолетовите лъчи, които водят до появата на свободни радикали./puls.bg/

Внимание! Сушените плодове могат да са отровни!

Сушените плодове се считат за естествен склад на витамини и микроелементи по всяко време на годината. Те съдържат витамини А и В, високи концентрации на глюкоза, фруктоза, фибри, магнезий, калций, калий , фосфор, йод, желязо, натрий.

Този химичен състав ги прави изключително полезни за здравето на сърдечно-съдовата и централната нервна система, спомага за подобряване на състоянието на ноктите, космите и костите, стимулира работата на червата.
До известна степен сухият плод може да се нарече „естествена таблетка“. Но, както всеки продукт, и освен това средство за превенция и лечение, сушените плодове крият своите „клопки“, странични ефекти и противопоказания. Какво трябва да знаете за сушените плодове, преди да ги направите част от редовната си диета?

ПАЗЕТЕ СЕ, ХИМИЧЕСКИ СУШЕНИ ПЛОДОВЕ!

В индустриалните условия сухите плодове могат да бъдат третирани с химикали, за да се постигне желания цвят и защита срещу плесени. За тази цел се използва серен диоксид. Нетретираните сушени плодове обикновено са по-тъмни.

Производителите често използват вещества за преработка на сушените плодове: инсектициди, глицерин, отровни детергенти. Те остават на повърхността на плода и влизат в човешкото тяло.

Изсушените плодове по рафтовете изглеждат привлекателни. Например, стафидите имат красив златист цвят, а сухите кайсии и сушени сини сливи прекрасно блестят. Резултатът от използването на такива „хубави плодове“ за човека са: болка в стомаха, нарушение в работата на жлъчния мехур, червата.

Следователно, преди консумирането или приготвянето, сухите плодове трябва да се накиснат във вряща вода и да се изплакнат обилно.
Сушените плодове, които са изсушени естествено (на слънце), са по-сиви и тъмни. Във всеки случай, не купувайте сушени плодове, по които са се образували гниене или плесен ./ Zdrave.to

Самотата има връзка с диабет тип 2

Интересна връзка между
самоизолирането и риска от развитие на диабет тип 2 регистрират изследователи от Медицинския център на Университета на Маастрихт, Холандия.

Ако имате малък кръг от контакти има вероятност заболяването да се развие според тях, макар че все още причините за тази връзка не са изучени.

Докато диабет тип 1 е автоимунно заболяване, което продължава през целия живот от детска възраст, диабет тип 2 се развива по-късно в годините, като процесът на
инсулинова резистентност се развива бавно.

Известни са някои генетични фактори и навици в стила на живот, които повишават риска от нарушена обмяна на веществата и диабет, но все още причините за болестта се изследват.
При предишно проучване, в което се измерва влияние на стреса и емоциите по отношение развитието на диабета, се констатира и че качеството на социалния живот, който водим, също има отношение към заболяването.

Добър повод да се позамислим как наистина бихме искали да прекараме предстоящите празници, нали?!

В изследването си екипът анализира отговорите на 2861 души, една трета от които са с диабет тип 2 на възраст между 40 и 75 години в изучаване на тази връзка. Взимат се предвид колко широк е кръгът на социални контакти, честотата им и разстоянието на което се намират.

Източник: iStockphoto end puls.bg

Какво става с мозъка, когато спрем захарта

В невронауката наричат захарта „естествена награда“. За да оцелеем като вид неща като храненето, секса и грижата за другите трябва да бъдат приятни за мозъка, за да бъдат подсилени и повторени, пише Си Ен Ен.

Когато правим нещо приятно за нас, група неврони отделят допамин, който изпраща сигнал до онази част от мозъка, отговаряща за удоволствието.

Процесът активира и мускулни движения. Например посягаме да вземем още едно парче от шоколадовата торта.

Настроени сме да предпочитаме сладката пред горчивата и киселата храна, защото тя осигурява на тялото ни нужните въглехидрати.

Прекаляването с „естествената награда“

Проучване показва, че преди десетилетие американците приемали по 22 чаени лъжички захар на ден. Към днешна дата това количество значително се е увеличило.
Преди няколко месеца експерт предположи, че днешният британец консумира 238 чаени лъжички захар на седмица.

Сега е почти невъзможно да се намерят храни, които нямат добавена захар в тях, не са рафинирани и без консерванти. Тези добавени количества захар остават скрити за нас и ние несъзнателно се пристрастяваме към тях.

Подобно на зависимостта от наркотици, мозъкът получава своята „награда“ и прави тялото зависимо от нея.

Зависимостта от захарта е реална
„Първите няколко дни са малко тежки. Усещането е като да детоксикираш тялото от наркотиците. Започнах да ям много въглехидрати, за да компенсирам липсата на захар“, разказва Андрю от Пенсилвания. Миналата година той взима решението да спре захарта.
Андрю се почувствал по-добре след седмица.

Четирите етапа на пристрастяването
Наслада от храната, отдръпване, ненаситен апетит, усещането, че едно пристрастяващо вещество те кара да се пристрастиш и към нещо друго.

Тези четири етапа на пристрастяване се наблюдават и при животните.
Доказва го експеримент с плъхове.
Те биват лишавани от храна всеки ден за 12 часа. А след това получават 12-часов достъп до захар и друга храна.

След месец на този всекидневен модел, плъховете започват да се държат като наркозависими. Те приемат много повече от захарта, която им се дава, вместо от другата храна.

А когато захарта липсва, показват признаци на тревожност и депресия.
Още нещо, много плъхове, захранвани със захар, с които след това се правили експерименти с наркотици, показват по-голяма зависимост към наркотиците, от плъхове, които преди това не са приемали от „естествената награда“.

В друг експеримент, при който учените опитвали да откажат плъховете от захарта, те показали физически дискомфорт, като тракане на зъби, треперене на крайниците и на главата. Демонстрирали безпомощност.

Това, разбира се, са крайни експерименти. Ние, хората, не се лишаваме от храна в продължение на 12 часа, а след това да се наливаме със сода и да ядем понички в края на деня.

Но тези изследвания на гризачи със сигурност ни дават представа за неврохимичните основи на захарната зависимост.

Както вече казахме, захарта, подобно на наркотиците, освобождава допамин в мозъка.

В дългосрочен план, редовното потребление на захар всъщност променя генната експресия и наличието на допаминови рецептори както в средния мозък, така и в челната кора. По-специално, захарта увеличава концентрацията на един тип възбуждащ рецептор, наречен D1, но намалява другия тип рецептор, наречен D2, който има функцията на инхибитор.

С течение на времето допълнителният достъп до захар води до по-продължително освобождаване на допамин, по-голяма възбуда на мозъка и нужда от още захар.
Мозъкът става толерантен към захарта и има нужда от все повече количества от нея.

Засега не е ясно какъв период е необходим за по-сериозна „детоксикация“ от захарта, но данните подсказват за минимум 40 дни на въздържание. А за да не се стига до това, просто е най-добре да бъдем умерени в консумацията./vesti.bg

Броколи – пълни с антиоксиданти

Броколите са зеленчук, в който има уникална комбинация от хранителни вещества. Той съдържа витамините А, С, В6 и К, диетични фибри, фолиева киселина, калий, селен, манган, фосфор. По отношение на органичните съединения, броколите са пълни с фитонутриенти като глюкозинолати, флавоноиди, глюкорафанини и различни други антиоксиданти.
Ето най-големите ползи на зеленчука за здравето:

Детоксикира тялото
Присъствието на витамин С, сяра и някои аминокиселини в броколите ги правят много добър детоксикатор. Те помагат за отстраняване на свободните радикали и токсини като пикочната киселина от организма, като по този начин пречистват кръвта и отстраняват проблемите, свързани с токсини като сърбеж, обриви, подагра, артрит, ревматизъм, бъбречни камъни, кожни заболявания като екзема и други.

Грижи се за кожата
Антиоксидантите в броколите като бета-каротин и витамин С, в комбинация с витамин В комплекс, витамин Е (този, който спомага за блясъка на кожата и косата), витамин А и К, омега-3 мастни киселини, аминокиселини и фолат, подобряват състоянието на кожата./dnes.bg

Гневът и злобата водят до ранна смърт

Поредно изследване доказа, че хората, които постоянно се гневят, боледуват по-често. Затова учените предупреждават, че гневът е изключително опасно чувство.

Всеки човек от детството си знае, че добротата е похвална черта, а злобата – лоша. Специалистите обаче доказаха, че не става въпрос само за морални принципи, а за дейността на организма ни. Учените провели изследване, в което проследили здравословното състояние на здрави мъже, които често се гневят, и са на възраст от 20 до 40 г. Оказало се, че след 35-те години те умират по-често в сравнение с връстниците си, които се държат спокойно. Според специалистите в състояние на стрес адреналинът се повишава, което уврежда молекулата на ДНК. Някои експерти са на мнение, че поради честите пристъпи на гняв се активизира областта на мозъка, която отговаря за инстинкта за преживяване. По тази причина човек не може да се отпусне, преследват го тревожни мисли, а и не се наспива. Всичко това влияе отрицателно върху здравословното състояние. Затова и злобните хора са по-склонни към депресия. Учените доказали още, че гневът води до проблеми с белите дробове, с храносмилателната система, с нивото на захар в кръвта, както и с кръвното налягане.
www.jivotatdnes.bg