Архив на категория: Здраве

Ендоскопски операции на тумори в Интегралния център на УМБАЛ „Свети Георги“

Prof_Dzhambazov_operatsia
Ендоскопска операция – проф. Джамбазов

Две сложни ендоскопски операции за премахване на тумори в главата бяха извършени в Интегралния център на УМБАЛ „Свети Георги“.  Първата бе на 53-годишен мъж от Казанлък с олфакторен невробластом – от т.нар. смесени тумори. В продължение на 3 месеца пациентът е страдал от главоболие, намалено обоняние и затруднено носно дишане. На практика туморът е заемал носната кухина вляво, както и всички синуси в тази област.

Засегната е била базата на черепа, което е наложило комбинирана операция от ринолог и неврохирург. Посредством ендоскопски достъп ринологът проф. д-р Карен Джамбазов, изпълнителен директор на УМБАЛ „Свети Георги“, отстрани тумора през носа. След премахването на олфакторния невробластом беше необходима пластика на дурата – твърдата мозъчна обвивка. Тя бе направена от доц. д-р Христо Желязков, началник на Клиниката по неврохирургия в УМБАЛ „Свети Георги“. По време на операцията бе използван ендоскопски инструментариум от ново поколение, включително и интраназален дрил.

Втората операция бе изцяло неврохирургична и при нея бе отстранен мозъчен тумор – олфакторен менингиом, разпрострял се двустранно. Той изхождаше от назалната повърхност на предната челна ямка. Отново бе предвидено отваряне на черепа, като премахването на тумора стана с използване на операционен микроскоп от най-висок клас. Пациентът е 63-годишен пловдивчанин, който в продължение на 3 месеца е страдал от главоболие, обща слабост, световъртеж, залитаща походка и изчезнало обоняние. Диагнозата му е била поставена след биопсия на засегнатия участък. Операцията извърши екип от Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Свети Георги“.

Интегралният център е част от Високотехнологичния център за трансфер на знания и здравни технологии на УМБАЛ „Свети Георги” и е оборудван с иновативна за страната апаратура. Към настоящия момент пловдивската университетска болница е единственото лечебно заведение в България, което разполага с подобна инсталирана и работеща система.

Високотехнологичният център осигурява компютърно навигирана хирургия в реално време. В него се извършват ендоскопски и ендоназални операции на хипофизата, ендоскопски операции на базата на черепа, миниинвазивни операции на гръбначния стълб, както и корекции на малформации при деца и възрастни, обясни проф. д-р Карен Джамбазов. Всички хирургични интервенции могат да се записват или да се наблюдават в реално време посредством видеовръзка.

Уникални за страната ендоскопски операции на пациенти с намален слух във Високотехнологичния център на УМБАЛ „Свети Георги“

Ендоскопска операция - проф. Джамбазов
Ендоскопска операция – проф. Джамбазов

Използваният метод балонна тубопластика на Евстахиевата тръба гарантира успеваемост в 80 на сто от случаите, преди него подобрение е имало при 5% от оперираните

Уникални за страната демонстрационни ендоскопски операции на двама пациенти с едностранно намаление на слуха извърши днес ринологът проф. д-р Карен Джамбазов, изпълнителен директор на УМБАЛ „Свети Георги”.

61-годишната жена и 55-годишният мъж, избрани за хирургията на живо днес, са пациенти на Клиниката по ушно-носно-гърлени болести на УМБАЛ „Свети Георги”. Проблемите със слуха при тях са били предизвикани от непроходимост на Евстахиевата тръба, която служи за вентилация и изравняване на налягането в средното ухо. Поради запушването на тръбата, което може да се дължи на неясни причини, в средното ухо се е получил вакуум, хлътване на тъпанчето и поява на течност в тъпанчевата кухина.

След като са изключени възможни причини като хроничен синузит, тежки деформации на носната преграда, алергии и др., с оглед избягването на други оперативни методи, се преминава към балонната тубопластика на Евстахиевата тръба – BET (Balloon Eustachian Tuboplasty). Под обща анестезия и под ендоскопски контрол през носа на пациентите бе направена дилатация (разширяване) на Евстахиевата тръба. В носа на всеки от пациентите бе въведен специален катетър, който достигна до Евстахиевата тръба и бе раздута до достигане на налягане от 10 bar, подобно на интервенцията в съдовете на сърцето. След дилатацията на 61-годишната жена бе направена и парацентеза на тъпанчето на дясното ухо – целенасочено пробиване на тъпанчевата мембрана, за да се изчисти секретът в него, появил се там вследствие на проблема с Евстахиевата тръба. При мъжа бе направена дилатация двустранно, защото при него е установен двустранен отит и хлътване на двете тъпанчеви мембрани.  Благодарение на извършените балонни тубопластики пациентите ще получат дълготрайно подобряване на вентилацията на Евстахиевата тръба. Възстановителният период след тази миниинвазивна интервенция е 2-3 дни, а самото изписване от Клиниката по УНГ болести става още на следващия ден.

Процедурата е популяризирана за първи път преди 5 години в Германия. До момента тя е приложена на 15 хил. пациенти от 30 страни. Направените изследвания през този период показват, че при 80 на сто от случаите е постигната желаната успеваемост – дългогодишно подобрение. Преди да започне прилагането на този метод подобрение е имало едва при 5% от пациентите.

Демонстративната хирургия бе наблюдавана в реално време посредством видеовръзка с операционната зала от специалисти в областта на ушно-носно-гърлените болести от цялата страна и специализанти. Преди и след операциите бе направена презентация на използвания метод и бе излъчен филм с демонстрационни операции, правени в Германия.

Двете ендоскопски операции бяха извършени във Високотехнологичния център за трансфер на знания и здравни технологии на УМБАЛ „Свети Георги”, създаден на базата на вече съществуващия Интегрален център, оборудван с иновативна апаратура. Към настоящия момент УМБАЛ „Свети Георги“ е единствената болница в България, която разполага с подобна инсталирана и работеща система. Тя включва два основни компонента: О-рамо и хирургична навигация и позволява въвеждането на нови методи за лечение и диагностика, каквито в момента не е възможно да се прилагат с наличните обикновени флуороскопски апарати.

Високотехнологичният център осигурява компютърно навигирана хирургия в реално време. В него се извършват ендоскопски и ендоназални операции на хипофизата, ендоскопски операции на базата на черепа, миниинвазивни операции на гръбначния стълб, както и корекции на малформации при деца и възрастни, обясни проф. д-р Карен Джамбазов.

Болестта на Хънтингтън засяга по-тежко семейството, приятелския кръг, обществото и не на последно място държавата

От www.framar.bg любезно ни предоставиха едно интервю на Цветана Димитрова с Наталия Григорова от „Българска Хънтингтън Асоциация“.

Много често хората в началните стадии на заболяването, за което ще ви разкажем, просто са разсеяни и не се справят с работата си, изглеждайки неспособни или мързеливи в очите на околните.
Коварната болест започва с дискретна промяна на личността, което обикновено се бърка с психическо разстройство. Преди 20 години тази диагноза е била непозната в България. Към момента има над 200 установени случая и над 500 застрашени, като постоянно се диагностицират нови семейства. Това е така, тъй като болестта на Хънтингтън се предава генетично от болен родител на дете, като шансът й за проява е 50 на 50.

natalia-grigorova-za-bolest
Наталия Григорова

Представете се за читателите
Името ми е Наталия Григорова, на 29 години съм и съм дипломиран психолог, специализирала съм Клиничната психология с акцент върху психоаналитична школа в Нов Български Университет. Имам няколко годишна практика с хора с психични и физически увреждания в лечебни заведения в София и в частната си практика. Работя също така по различни Европейски програми предимно с младежи и в психо-социалната сфера. Учредител и зам. председател съм на Сдружение „Българска Хънтингтън Асоциация“ и от половин година активно опосредствам неговото популяризиране и работя активно за постигане на неговите цели, както и за създаването на защитена общност за хората засегнати от това заболяване.

Бихте ли разяснили в какво се изразява болестта на Хънтингтън?
Болестта на Хънтингтън, е наследствено, невродегенеративно, генетично заболяване. То е известно още с името Хорея на Хънтингтън, като думата „хорея“ произхожда от гръцкия език и означава танц. Тя се отнася към най-характерните симптоми при болните, които ги карат да изглеждат като танцуващи – неволевите движения на цялото тяло. Болестта на Хънтингтън е описана през 1972 година от американски лекар, а генът, причинител на заболяването, е изолиран през 1993 година след дългогодишно проучване на стотици родове, засегнати от него. Болестта на Хънтингтън се изразява най-вече чрез характерно разстройство на волевите и неволевите движения при болните, което е част от симптоматиката на заболяването. Освен характерните неволеви движения, засягащи цялото тяло, които нарушават походката и често карат болния да изглежда странно и стряскащо, болестта засяга и други основни функции, а именно емоциите, поведението и мисленето. Това, което е характерно при коварното заболяване, е, че болестта започва с дискретна промяна на личността на болния и в началните си стадии много често бива погрешно диагностицирана като психическо разстройство. На практика болния постепенно започва да губи контрол, както върху движенията на тялото си, така и върху поведението и интелекта си. Много често хората в началния стадии на заболяването не се справят с работата си, разсеяни са и изглеждат мързеливи за околните. Суицидния риск също е много висок в началото на заболяването, когато хората са все още критични към него. В някакъв момент след началото на симптоматиката, обикновено от 5 до 8 години, болните на практика са неспособни да се самообслужват и имат нужда от постоянната грижа на друг човек. Стига се до тежка деменция и смърт поради редица усложнения като пневмония или задавяне. Един болен родител има 50 % шанс да предаде дефектния ген на поколението си, независимо от пола си и независимо от пола на детето. Когато индивидът е носител на дефектния ген, той неминуемо развива заболяването в някакъв момент от живота си. Това е предизвикателство не само за болния, но и за цялото му семейство, тъй като липсата на информираност и подготовка в България значително затруднява диагностицирането, поддържащата терапия и последващите грижи за страдащия.

Какви са първите симптоми, по които човек може да разбере, че страда от заболяването?
Първите симптоми са свързани с промяна в личността на болния. Но тъй като самото заболяване се проявява с много различна клинична картина при всеки пациент, е трудно да се обобщи. Човек може да бъде както тежко депресивен, така и да страда от халюцинации и да е агресивен към околните. В по-голям процент болните са депресивни със суицидни идеи и опити за самоубийство. Това, разбира се, са симптоми, които много често биват неглижирани, особено в семейства, където не е ясно родословието и в които няма диагностицирани с това заболяване членове. Основният индикатор тук е наследствеността. Това, което наблюдаваме като тенденция при българските семейства, е, че бабата или дядото, които са били носители на гена, много рядко са диагностицирани с това заболяване. Тоест, преди 20-30 години тази диагноза е била непозната в България и обикновено смъртта в следствие на заболяването е отдавана на старческа деменция или неясна странна болест. За съжаление, липсата на информираност вероятно е допринесла за широкото му разпространение в България. Първият стадий и дори предхождащият окончателната диагностика, е критичен период, в който е препоръчително да се работи психотерапевтично не само с болния но и с цялото семейство, за да бъдат подкрепени и подготвени за тази тежка травматична ситуация. В това отношение абсолютно категорично трябва да бъде въведена практика, в която пациентите с болестта на Хънтингтън да получават медицинска и последваща грижа от мултидисциплинарен екип, който следва да има опит със заболяването или е обучен да работи със спецификата на ситуацията.

Съществува ли адекватно лечение или поне поддържаща терапия, която предотвратява усложненията?
Болестта на Хънтингтън към момента остава нелечимо заболяване. Не съществува лекарство, което да лекува болестта на Хънтингтън, нито такова, което да забавя доказано прогресията на симптомите. Терапията е симптоматична, според актуалния проблем на всеки болен и обикновено в България се води от психиатър. Тъй като повечето психиатри обаче нямат опит с това заболяване, дори и тази терапия често е затруднена или непълноценна в нашата страна. В света съществува едно единствено лекарство, одобрено за овладяване на двигателната симптоматика при болните. Това е медикаментът Tetrabenazine, като ние работим активно от месеци, с цел той да бъде внесен и клинично изпитан в България.
Освен медикаментозната терапия на болните е нужен мултидисциплинарен екип, който да следи състоянието им и да работи най-вече в посока за по-лесното справяне с разнообразната симптоматика. Този екип следва да включва невролог, психиатър, психолог, социален работник, логопед, рехабилитатор и други специалисти. Съществуват клинични изследвания, въз основа на които се препоръчва приема на някои диетични добавки, като например антиоксиданти, есенциални мастни киселини, аминокиселини и най-вече на креатин в прахообразна форма, тъй като редица клинични проучвания при групи от хора, диагностицирани с болест на Хънтингтън, установяват положителен ефект върху мозъчните им функции в следствие приема на креатин. Значими са също така балансираната диета и редовната физическа активност.
В момента в Европа и в САЩ се работи изключително активно от групи специалисти относно това да бъде създаден медикамент, който забавя прогресията на заболяването, както и търсене на иновативни терапевтични интервенции, касаещи заболяването. Това изглежда изключително оптимистично и ние скоро възнамеряваме да се присъединим към световната научно-изследователска дейност в тази област, с цел да се обогатим от опита и да допринесем в тази насока.

Имате ли информация към момента колко хора в България страдат от болестта на Хънтингтън?
В България няма официални данни относно заболеваемостта от болест на Хънтингтън. Към момента работим активно за събирането на данни с цел изграждането на Национален регистър на болните от Хънтингтън в България. По неофициални данни има над 200 диагностицирани човека и над 500 потенциално застрашени. Не можем да кажем дали това е окончателната бройка, тъй като постоянно с нас влизат в контакт скорошно диагностицирани семейства.

Как може да им се помогне най-ефективно, Вие в каква посока работите сега?
Ние работим във всички възможни посоки – свързване със семействата, изготвяне на легалната документация, свързана с организацията и дейността й, разпространение на информация за заболяването и създаване на информираност в обществото, събиране и превод на информация, касаеща заболяването, активно взаимодействие с български и европейски подобни организации, разработване на стратегически план за действие в следващите три години, разработване на план за дарителски кампании, тъй като към монета БХА работи напълно доброволно и не разполага със средства. Изграждане на взаимоотношения с държавните институции, които биха могли да бъдат от ползва на заболелите и техните близки. Изграждане на връзка със специалисти, които биха могли да се специализират по-тясно в терапията на болестта. Заели сме се също така с оформяне на първоначални идеи за проекти за научно-изследователска дейност, изграждане на екип в помагащите професии за социалното и психично подкрепяне на семействата на заболелите. До момента българската държава и отговорните институции, както и представителите на властта, не са направили абсолютно нищо за засегнатите от болестта на Хънтингтън и техните страдащи семейства. Умишлено използвам това определение страдащи семейства, тъй като болестта на Хънтингтън не засяга само болния, тя засяга по-тежко семейството, приятелския кръг, обществото и не на последно място държавата. Това е една опустошителна болест, която има тежка социална стойност. Цялото общество е отговорно за подкрепянето на болните и техните семейства, за ограничаването на разпространението на заболяването и в краен план за обединението с цел да се намери лечение за него.

Какво Ви накара да посветите част от практиката си именно на този здравословен проблем?
Срещата ми с това заболяване беше изключително разтърсваща и емоционална. Ситуацията, в която бяха изпаднали мой пациент, страдащ от Хънтингтън и неговото семейство, беше толкова несправедлива и безнадеждна, че не можеше да не се предприеме нещо, или поне аз не можех да остана безпристрастна. За съжаление пред очите ми си отиваше една голяма любов и едно прекрасно семейство биваше разкъсвано от това чудовищно заболяване. Последствията за личността и психиката на болния и близките му са изключително опустошаващи и мъчителни, а в моята професия емпатията е на първо място. За мен като човек и като професионалист нямаше съмнение, че нещо съществено трябва да бъде предприето. Така се роди и осъществи идеята за българска организация, посветена на това генетично заболяване, чрез която официално да се борим за напредване в областта на лечението и превенцията и за това бъдат защитавани правата на хората, засегнати от Хънтингтън.

Каква е основната дейност на Българската Хънтингтън организация? Какви цели си поставяте?
Нашата основна дейност е свързана с подкрепата, защитата и отстояването на интересите на страдащите от това заболяване в България. Основните цели са свързани със законовото уреждане на полагащата се от държавата здравна помощ, осъществяването на мащабни информационни кампании, касаещи заболяването и неговите последствия, изграждането на защитена общност и материален фонд за подкрепа на всички семейства, страдащи от това заболяване и не на последно място развитие на научно-изследователската дейност в областта, която към момента е нулева за България.

Очаквате ли някаква подкрепа от държавата и в какво може да се изразява тя?
Разбира се, че очакваме подкрепа от държавата и активно е я търсим. Тя може да се изразява най-вече в стабилна здравна политика и изграждане на законови реформи, легализиращи активното и ефективно диагностициране, терапевтиране и обгрижване на засегнатите от болестта на Хънтингтън и техните семейства. Това включва не само медикаментозната терапия, но и работата на всички други специалисти и необходими консумативи за това болния да функционира максимално пълноценно за себе си и другите.

Липсата на информираност за тази болест сред обществото възпрепятства ли по някакъв начин усилията Ви?
Изключително много. Според мен липсата на информираност е най-големият враг на българското общество като цяло, не само на нашите усилия. Беглата, бедна, недостатъчна и половинчата информация, която се дава на пациентите с това заболяване и техните семейства, служи единствено за влошаване на болестта и на коварната ситуация, в която попадат тези хора, както и за широкото разпространение на заболяването. Трябва да съществува яснота относно естеството на болестта, както в диагностичен така и в терапевтичен план. Трябва да има яснота и разбиране и в обществото.

Какво е Вашето послание към всички пациенти? А към хората, които за първи път научават за това заболяване?
Към нашите семейства се обръщам с посланието да вярват в себе си и в това, че те са силата за промяна. Също така искам да отправя посланието, че обединяването на усилията им би могло да доведе до свят, в който тази болест не съществува!
Към тези, които за първи път се сблъскват с болестта на Хънтингтън, искам да се обърна с посланието, че помощта им днес може да се превърне в надежда за всички хора, които страдат от това заболяване, че бъдещето не е толкова безнадеждно, колкото изглежда.

 

7 опасни взаимодействия между храни и лекарства

Преди време публикувахме статия от която стана ясно, че едновременният прием на грейпфрут и някои лекарства е вреден. /виж тук/Там само мимоходом бе споменато и за други възможни опасни комбинации. Предлагаме на вниманието ви още 7 храни и лекарства, които не трябва да се съчетават. Препоръките са на Джен Улф, доктор по фармация, Мери Елън Гъликсън, доктор по фармация, работи в клиниката Маршфийлд в Уисконсин, Никол Гатас, професор по фармация в колежа Сейнт Луис, д-р Ерик Нюмън от Мърси Медикъл Сентър в Балтимор и Том Уийлър, доктор по фармация от Мейсъник Медикъл Сентър в Чикаго.

1. Лимети/зелени лимони/помело и портокали и лекарства против кашлица

Лиметите, помелото и портокалите могат да блокират ензима, който разгражда статините и други лекарствени субстанции сред които декстрометорфан, който се употребява за лечение на хора със суха и дразнеща кашлица. У нас е познат под наименованията демефан сироп или хюмексдрай сироп. При едновременна употреба на горе споменатите плодове и декстрометорфан се увеличават проявите на страничните ефекти сред които сънливост и халюцинации. При употреба на плодовете със статини има риск от увреждане на мускулните тъкани. Ефектът след ядене на тези плодове продължава повече от ден, затова ако вземате лекарства, се въздържайте от тези цитруси. Ако сте фен на цитрусите и трябва да пиете лекарства, винаги питайте за нежелани взаимодействия.

2. Млечни продукти и антибиотици

Някои антибиотици, сред които Ципрофлоксацин се свързват с калция, желязото и други минерали, съдържащи се в млечните продукти. Това предотвратява усвояването на антибиотиците и намалява способността им да въздействат върху инфекциите, казва д-р Гъликсън. Ако ви предпишат антибиотици, питайте дали са от класа на тетрациклините или флуороквинолоните. Ако е така, избягвайте мляко, кисело мляко, сирене и кашкавал поне два часа преди да пиете лекарството и два часа след това.

 3. Пушени меса и антидепресанти

Проверете листовката на антидепресанта, който ви е предписан. Ако е от групата на инхибиторите на моноамин оксидаза / търговски наименования Марплан, Нардил, Емзам или Парнат/ комбинирането му с пушени меса богати на аминокиселината тирамин може да предизвика опасни за живота пикове в кръвното налягане, казва Гъликсън. За съжаление тук попадат не само пушени меса и риба, но също и червеното вино, киселото зеле, кренвирши, зрели сирена и модерната напоследък жива бира. Добрата новина е, че обикновената бира е безопасна в комбинация с антидепресанти. Другата добра новина е, че инхибиторите на моноамин оксидаза се заменят от по-ново поколение антидепресанти, които нямат същия ефект върху нивата на тирамина, казва д-р Гатас.

4. Шоколад и Риталин

Риталин е лекарство, стимулант, който е достъпен само по лекарско предписание. Лекарството влияе на мозъка и нервната система и работи по отношение на контрола на импулсите и хиперактивността. Поради тази причина, лекарството често се предписва за лечение на разстройство с дефицит на вниманието (ADD ) и дефицит на вниманието и хиперактивност ( ADHD) , както и нарколепсия. Тук проблемът идва от кофеиниа и стимуланта теобромин, които съдържа шоколадът. /По тази причина шоколадът е смъртоносен за кучетата, те не могат да разграждат теобромина./ Комбинирането на всички стимуланти от шоколада и риталина може да доведе до хаотично поведение и припадъци. При прием на лекарството, шоколад може да се яде само ако между двата приема има пауза от няколко часа. „Колкото е по-черен шоколадът, толкова повече кофеин и теобромин съдържа”, казва д-р Уийлър.

5. Ябълков сок и противоалергични лекарства

Не пийте сок от ябълки, портокали и грейпфрути, ако приемате Алегра /фексофенадинов хидрохлорид/ за сенната си хрема. Или го правете поне 4 часа след като вземете лекарството. Тези плодови сокове потискат пептида, който транспортира лекарствената субстанция от червата до кръвния поток. В резултат от понижената абсорбция лекарството е със 70 на сто по-малко ефективно и няма да подейства на сенната ви хрема. Други лекарства също разчитат на този пептид така, че намалете соковете или ограничете приема им с часове след лекарствата, ако пиете антибиотиците ципрофлоксацин, левакин, изкуственият хормон използван за лечение на заболявания на щитовидната жлеза л-тироскин /синтроид, цитомел и др./, лекарството против алергия и астма – сингулар.

6. Канела и варфарин

На снимката ляво – цейлонската канела / Cinnamomum verum / дясно – Cassia cinnamon /или китайска канела

Варфаринът понижава риска от образуване на тромби в сърцето при предсърдно трептене или след поставяне на изкуствени сърдечни клапи. Хората приемащи средството за разреждане кръвта варфарин биват предупреждавани да внимават с приема на съдържащи витомин К храни като броколи и зелени салати. Тук има и друг риск и това е канелата. По-точно растението Cassia cinnamon /или китайска канела/, което се отглежда в азиатските страни като Индия, Индонезия, Малайзия, Виетнам, Тайланд. Истинската канела се добива от кората на цейлонската канела / Cinnamomum verum /. Cassia cinnamon /или китайска канела/, съдържа кумарин, който разрежда допълнително кръвта и може да увреди черния дроб. За съжаление на опаковките на продаваната в България канела не пише от кое растение е добита подправката /бележка на редактора/ Съдържанието на кумарин в цейлонската канела е в пъти по-ниско от това в китайската. Д-р Нюмън препоръчва на приемащите варфарин да ползват цейлонска канела.

7. Алкохол и парацетамол

Ензимът, който разгражда алкохола и парацетамола е един и същ. Най-добре е да има поне 6 часа пауза между приема на парацетамол и алкохол. Тук става въпрос и за многото препарати против простуда и грип съдържащи парацетамол, като тайлол, панадол и т.н. Големият риск идва ако пиете алкохол редовно, тогава не е добра идея да ползвате парацетамол. Съчетаването им за продължителен период от време уврежда бъбреците и черния дроб, казва д-р Уийлър.